МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ,
НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО, НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА
Из дневника на св. прав. ИОАН КРОНЩАДСКИ
"Моят живот в Христа”
Господи, какво да Ти принеса, с какво да Ти се отблагодаря за Твоите непрестанни, толкова велики милости към мене и към всички Твои люде? Ето, аз всеки миг се оживявам от Твоя Свети Дух, всеки миг дишам с дробовете си приятния, здрав и укрепващ въздух, който Ти си разпрострял на земята. Просвещам се с Твоята радостна и животворна светлина – духовна и веществена. Храня се с пресладките и животворни храна и питие на светите Тайни на Твоите тяло и кръв. Ти ме обличаш в пресветлото и прекрасно царско одеяние - в Тебе Самия, съгласно Писанието: „всички, които в Христа си кръстихте, в Христа се облякохте.” /Гал. 3:27/, както и във веществените дрехи (одежди). Очистваш моите прегрешения, изцеляваш и очистваш множеството, и тежки, мои греховни страсти. Премахваш (отнемаш) моето душевно разтление с властта на Своята благост, премъдрост и сила, като ме изпълваш с Твоя Свети Дух – Дух на святост и благодат. Даваш на душата ми правда, мир и радост, пространство, сила, дръзновение, мъжество, крепост (бодрост), а тялото ми одаряваш със здраве. „Учиш ръцете ми на бой и пръстите ми на война” /Псал. 143:1/ - с невидимите врагове на моето спасение и блаженство, с враговете на светостта и на властта на Твоята слава, с духовете на поднебесната злоба. Увенчаваш с успех делата ми, които върша в Твое име … За всичко това Ти благодаря, славя и благославям всеблагата, отеческа, всесилна Твоя власт, Боже и Спасителю, Благодетелю наш! Но нека и другите хора да Те познаят Човеколюбче, така, както си се явил на мене, да Те познаят Тебе, Отец на всички, Твоята благост и Твоя промисъл, Твоята премъдрост и сила. И да Те прославят заедно с Отца и Светия Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин.
Да обичаш Бога от цяло сърце, означава от цяла душа да обичаш кротостта, смирението, чистотата и целомъдрието, мъдростта, правдата, милосърдието, послушанието заради Бога. Както и никога да не вършиш противното на тези добродетели, т.е. да не се гордееш, да не си раздразнителен, да не се сърдиш на никого, да не прелюбодействаш нито в сърцето си, нито с поглед, с дума или мисъл, нито с движения на тялото да не нарушаваш целомъдрието. Да избягваш всяка безразсъдна и излишна дума и постъпка, да избягваш всяка неправда, да ненавиждаш скъперничеството и користолюбието, да бягаш от своенравието и непокорството.
Неизразимата наслада на онези, които гледат неизказаната доброта (красота) на Твоето лице /5-та утринна молитва, от св. Василий Велики/. Всички земни сладости са преходни, или сами по себе си, или поради превратностите на човешкия живот. Докато сладостта на небесното блаженство няма да има край, тя е безконечна. Затова - не си ли струва да презрем всички сладости на този временен свят, и на още по-скоропреходния наш живот, за да можем от цяло сърце да възлюбим неотминаващите духовни сладости.
Често врагът (дявола) поразява душите ни със своята злоба, като ни обгаря вътрешно, което чувстваме като особен огън в сърцето си (дълбоко в себе си), докато с искрена молитва не (успеем) да го прекратим. От друга страна - Бог уязвява душите ни със Своята любов, което усещаме като нещо леко и сладостно, и то не само не ни обгаря, а ни съгрява и оживява.
Освен Господ Иисус Христос, Бог Отец и Бог Дух Свети, за мене друго благо на земята не съществува. Той е единственото ми блаженство на земята. След Бог за мене на земята няма нищо по-скъпо от човешката душа (което така и трябва да бъде) – тя е по-скъпа от всичко. Човекът е скъпоценно същество – Сам Бог слиза на земята за неговото спасение. На човека Той дава за храна и питие Своето пречисто Тяло и Кръв (целия Себе Си), само за да бъде той блажен, само за да не погине. Всички земни плодове, както и всички земни съкровища, Той е предал във властта, за полза и удоволствие на човека. С всички тези щедрости Господ е показал, и постоянно показва, че Той безмерно обича човешкия род и всеки човек поотделно. Нека и ние да подражаваме на Божиията любов и щедрости, да бъдем по възможност милосърдни и щедри, както е милосърден нашият небесен Отец./Лк.6:36/
Накъдето и да погледна с очите на сърцето си – вътре в себе си, към себе си, или извън себе си - навсякъде виждам силен повод за благодарение и славословие на Господа. Най-вече, когато гледам само вътре в себе си – тогава виждам най-силен повод за моление, благодарение и славословие. Цялата сила на сърцето ми, цялата светлина на очите на сърцето ми – те изцяло са от Бога. Цялата ми телесна сила, всичко което служи за поддържане на телесния ми живот – всичко е от Бога. Навсякъде виждам славата, само славата на моя Бог, и нищо в себе си не виждам, с което да мога да се похваля като със свое. Слава на Този, Който ми дава сили! Слава на Този, Който действа чрез мене и в мене! Защото аз нямам нищо свое, а всичко, до най-малкото добро движение на моето сърце, до святите и светли мисли дължа на Него. Без Бога аз съм едно нищожество, нещо по-лошо - многообразно зло, поради което чувствам силна потребност за всичко да прибягвам с молитва към Него. Най-силния ми повод да благодаря на моя Бог е за Неговите пречисти и животворящи Тайни – Неговите Тяло и Кръв, които за мен са всичко. Горещо славословя Бога и Господа Иисуса Христа за Неговата неизречима любов към нас, смъртните, проявена в светите Тайни.
Всичко, което представлявам аз като човек (чрез моята душа) живее единствено чрез Бога и в единение с Него. Когато се отделя от Него, изпадам в пълно бедствие. Животът на душата ми представлява (зависи от) мира на моите душевни сили, а този мир произлиза изключително от Бога. Наистина, има и мир (покой) на плътта, но той е измамен мир – предтеча на духовни бури. За такъв мир говори Господ, когато казва: „Кога рекат (на хората): мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел.” /1 Сол. 5:3/ Духовният мир, който произлиза от Божия Дух, се различава от плътския мир, както небето от земята. Самият той е небесен и блаженотворен. Господ често казвал на учениците си: Мир вам!, преподавайки им Своя мир. Апостолите преподавали на вярващите Божия мир, като им желаели този Божий мир като първо (най-важно) благо – точно защото той представлява живота на нашата душа и свидетелства за нейното съединение с Бога. Отсъствието (липсата) на мира в душата, смущението, с което се отличават всички страстни състояния на нашата душа – това е духовна смърт, и знак за действието в нашите сърца на врага на нашето спасение.
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” /Мат. 5:8/. Бог е всевиждащо Око, подобно на умно Слънце, което стои над света, и прониква със своето умно виждане в мислите и сърцата на хората, което озарява всяка твар. Нашата душа е око от Божието око, зрение от Неговото зрение, и светлина от Неговата светлина. Но сега, след грехопадението, върху нашите духовни очи са се установили болестите – греховете. Премахни очното перде, и ще видиш мисленото Слънце, безконечното Око, хиляди пъти по-светло от вещественото слънце.
Грехът, страстта, дявола, в миг променят лицето на човека – от светло в мрачно, от добро в зло. Забележете и тук действието на силата на душата! За актристите казват, че те изключително бързо могат да променят чертите на лицето си, като правят необикновено бързи преходи в чувствата, които изразяват с лицето си. Каква е поуката? На какво само не е способна човешката душа? От това следва, че след като човешката душа толкова бързо може да дава различен израз на лицето си, толкова силно да го променя, нима Творецът на всичко няма да направи каквото Му е угодно от всяко веществено творение - нали Той е навсякъде, Единствен Вечен и Непроменим!
Колко сме бързи на зло и бавни на добро! Ето, аз искам да бъда добър към моя враг, и да изразя на дело своята доброта. Но преди да успея да се направя добър в сърцето си, вече (чувствам, че) съм зъл, (защото) огнената стрела на злобата изгаря моите вътрешности. Искам да бъда търпелив, но преди да утвърдя сърцето си в търпение, аз ставам раздразнителен и нетърпелив. Искам да бъда смирен, но сатанинската гордост вече е намерила в мене просторен ъгъл. Искам да бъда ласкав, но когато е необходимо да покажа ласка, аз се оказвам груб. Искам да бъде несребролюбив и щедър, но сребролюбието и скъперничеството при най-малък повод, като гладни и ревящи лъвове, вече искат храна за себе си. Искам да бъда прост (открит) и доверчив, но лукавството и съмнението вече глождят сърцето ми. Искам да бъда сериозен, съсредоточен и благоговеен в служението на Вседержителя, но лекомислието и сърдечното невнимание вече са ме изпреварили. Искам да бъда безпристрастен, въздържан в храната и питието, но когато видя приятна храна и питие и седна на масата, като безволев се увличам от стомаха в някакъв приятен плен, лесно си позволявам да изям и да изпия повече, отколкото изисква природата ми. Лакомията и невъздържанието отново ме изпреварват и надмогват желанието ми да бъда равнодушен към храната и питието. Аз съм подобен на евангелския разслаблен, който 38 години лежал на одъра си, и колкото пъти отивал в овчата къпалня, изцеляваща всеки, който първи влизал в нея, след като Ангел раздвижел водата – друг слизал преди него. /Ин. 5:7/ И когато аз, разслаблен от моите грехове, събирам усилия и идвам сам в себе си – с намерение да се потопя в Бога и да се изменя към по-добро – друг, преди мене слиза в сърцето ми, грехът и дяволът ме изпреварват в моя собствен дом, в моята собствена сърдечна къпалня, като не ме допускат до Източника на живата вода – Господ. Не ми дават да се потопя в очистителния купел на вярата, смирението, сърдечното съкрушение и сълзите. Кой може да ме изцели? – Единствено Господ Иисус Христос. Когато Той види моето искрено и твърдо желание за изцеление от душевното разслабление и моята топла молитва, тогава ще ми каже: стани, вземи одъра си и ходи. /Ин. 5:8/ Тогава ще стана от одъра на сърдечното си разслабление, и ще тръгна, т.е. със силата на Неговата благодат ще мога да победя всичките си страсти, и да извършвам всяка добродетел.
В природата понякога подухва топъл и приятен вятър, който с лекота докосва тялото, а небето бива светло. Друг път вятърът е хладен, носи усещане за нещо тежко, трескаво и неспокойно, чувстваме, че неприятно ни пронизва до костите, а небето и земята са мрачни. Знаем дни, когато самата атмосфера е топла и съгряваща, в други дни – хладна и вцепеняваща. Така е и в духовния живот – понякога душата ни е заобиколена и до нея прониква леко, приятно, съгряващо и живително дихание - тогава чувстваш лекота и спокойствие. Друг път до сърцето се докосва тежко и убийствено дихание, което се съпровожда с пълен душевен мрак. Първото идва от Божия Дух, а второто – от дявола. Трябва да привикваме към всичко – както в първия случай, да не се възгордяваме и самозабравяме, така и във втория – да не падаме духом, да не стигаме до отчаяние, а усърдно да прибягваме (за помощ) към Бога.
Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева … , ч. VІІ, 1894 г. стр. 91 – 98.
