Духовна беседа №416

ДУХОВНА БЕСЕДА

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ,

НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО, НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

“Моят живот в Христа”

Повече от това, което Бог ти е дал, е невъзможно да ти се даде. Защото Той е отдал Себе Си за теб, Своята плът и кръв, съединени с Неговото Божество. Той те е направил Свой син /ср. Рим. 8:16/, когато още си бил чедо на гнева /ср. Еф. 2:3/ и проклятието. Той ти е дал всичко необходимо и от външните блага, дори в излишък, и ако беше ти дал още повече, това би било вредно както за душата, така и за тялото ти.  След като ти и сега получаваш значителна вреда от тези външни блага,  като се прилепваш към тях и като понасяш напасти и вътрешни рани от пристрастието си към тях, с което отпадаш от любовта към Бога и ближния. Отпадаш от стремежа към горното (небесното) и пропадаш в долното (земното и тленното). Какво би се случило, ако ти имаш още повече от тези блага? Тогава би затънал в блатото на чувствеността.

Мисли при разходка по улицата, при вида на изгряващата луна. Господ казва: Аз чрез всичко ви угаждам; Аз ви създадох по Свой образ и подобие; за вас направих да светят слънцето, луната и звездите. За вас сътворих земята с всички плодове, които дава. Създадох въздуха за вашето дишане, огъня - за светлина, топлина, приготвяне на храната; многообразната сладост на храните и питието. Аз ви умъдрих да правите различни тъкани за вашите дрехи и ви дадох материалите за това. Аз ви дадох златото, среброто, медта,  и другите метали от земните недра, за монети, и други (полезни ваши) изделия. Аз ви събрах в благоустроени общества и ви дадох Цар по Моето сърце, Мой помазаник, Мой образ на земята. Накрая, Аз дадох на смърт заради вас Своя единороден Син, дадох Го с Неговото изволение за ваша храна и питие. Устроих на земята Църквата под Неговото главенство. А вие какво направихте и правите за Мене? С какво ми въздавате за благата Ми към вас? – Със забрава за Мен и с неблагодарност пред Мен, с това че Ме отхвърляте и презирате Моите закони! „О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?” /Мат. 17:17/

Твоето име, Господи, е Вседържител, защото не само небето и земята, но и целия човешки род, живота на всеки човек, сърцата на всички, Ти държиш със Своите ръце! И не само живота на всеки човек, но и на всяко животно, на всяка птица, риба, насекомо, червей и влечуго, както и на невидимите с просто око инфузории. Слава, Господи, на Твоето безконечно вседържителство! Слава на всеблагия, премъдър и всемогъщ Твой промисъл, Владико на небето и земята! Всемогъщи Владико! Ти държиш във (властта) на ръцете Си и целия ад и неизброимите негови пълчища, и само по Твое допущение, за наше вразумление и наказание, сатаната и неговите ангели градят над нас своите козни (нападения и измами). Когато се помолим на Тебе, Спасителю наш, когато нелицемерно се покаем пред Тебе за греховете си, тогава, като ни вразумиш, Ти премахваш нашите врагове, като казваш: достатъчно (стига) сте злодействали над Моите раби, те се покаяха и пак принадлежат на Мене. Така е, Господи, когато Твоите непрестанни милости и благодеяния не ни вразумяват, какво остава да се направи? – Остават наказанията, мъката, притесненията, огънят, както и самата наша злоба - да ни вразумят; нас сластолюбивите, обичащите суетната плътска прохлада и разпуснатост, нас ленивите, нерадивите и злите!

Господи, колко е свойствено на Първообраза да привлича и да приобщава към Себе си образите (тези, в които е вложил Своя образ), да се вселява и да живее в тях. Така че за тези, които са създадени по Твоя образ, трябва да е свойствено да се стремят с цялата си любов и с всичкото си усърдие към Първообраза и да се прилепват към Него. Но ето, нашата плът е толкова жадна, сластолюбива, удебелена, инертна и ни отнема от Тебе! Нужни са ни пост и въздържание, а ние сме страстни до сластност (изцяло сластолюбиви). Укрепи ни, Господи във въздържанието!

Когато в сърцето ни е Христос, тогава от всичко сме доволни. Тогава и неудобството става за нас най-хубавото удобство, и горчивото става като сладко, и бедността като богатство, гладът – като ситост, скръбта – като радост. А когато нямаме Христа в сърцето си, тогава човек от нищо не е доволен, в нищо не намира щастие – нито в здравето, нито в удобствата, нито в издигането и почестите, нито в увеселенията. Нито от живота в богати дворци, от богато приготвените и подредени с всякакви храни и питиета трапези, нито в богатото облекло, в нищо. О, колко необходим е за човека Христос,  Жизнодавецът и Спасителят на нашите души! Колко необходимо е заради Христа, заради това Той да се всели в нас – и да гладуваме, и да жадуваме, и по-малко да спим, и по-просто да се обличаме, и всичко да понасяме спокойно и търпеливо, без озлобление! Ловецът на нашите души, дявола, всяка минута се стреми да улови душите ни, да ги нарани с някакъв грях, с някаква страст, да вкорени още по-силно една или друга греховна привичка, страст, така че да направи спасението на душите ни колкото може по-трудно. Стреми се да създаде в душите ни охлаждение към Бога, към светините, към Църквата, към вечността, към човечеството.

Ето, Господ ме е създал, като ме е превел от небитие в битие, въздигнал е (мене) падналия (роден с падналата човешка природа) чрез Своите страдания и смърт. Очистил е мене, грешния, и ме е осиновил, като ми е обещал наследие на благата във вечността. Просвещава ме със светлината на Своето Евангелие, бащински ме наказва и милува. Дава ми светлината на слънцето, ежедневно ми дава сладостта на храната и питието, а най-вече пресладостния и животворящ Свой хляб – преподава ми Своето тяло и кръв. Дава ми да дишам благотворен въздух, а най-вече – излива над мене Своя Свети Дух. Облича ме в хубави дрехи, а най-вече – вътрешно ме облича със Себе си, както е казано: „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” /Гал.3:27/. Дава ми да отпочивам в чисто и просторно жилище, като ми обещава и вечно, светозарно жилище на небесата. Укрепва здравето ми, но най-вече ми дава в изобилие душевно здраве чрез молитвата, особено много – чрез светите тайнства. Какво да Му въздам за всичко това? С какво мога да Му въздам?  - Не мога да Му въздам нищо, освен според силите си да спазвам вярност към Него - като изпълнявам заповедите Му, с неизменно, твърдо съпротивление на греха и дявола.

Ако не беше спасението ни от Тебе, Господи, ако я нямаше Твоята благост, тогава бихме изгоряли в пещта на собствените си страсти. Тогава сатаната окончателно би ни измъчил и унищожил, и никаква утеха в живота нямаше да видим. Ако Господ не беше в нас, никой от нас нямаше да може да устои на вражеската бран: побеждающии бо от зде возносятся ./побеждаващите от това (от Господа) получават силата си (да победят). Но сега имаме утехата на Твоята милост и Твоята благодат, която Ти придоби за нас чрез Твоите страдания, чрез Твоята кръв и смърт за нас. Слава на Тебе, Човеколюбче, за всичко това! Но какво ще стане с тези християни, които не искат да Те познаят, да познаят Твоите заповеди и Твоето учение? Горко на такива!

Аз съм длъжен винаги да помня своите отношения към Бога, като твар към Твореца; като художествено произведение към Художника, като глинен съд към грънчаря – това от една страна. От друга страна – като образ към Първообраза, като чедо към Бащата, като спасяван към Спасителя си; от облагодетелстван към своя Благодетел; като подчинен на закона към Законоположника; като обручен към Жениха, и като невеста към Жениха; като член и гражданин на горния град към неговия Началник; като чакащ бъдещия век към Отеца на този (бъдещ) век; като подсъдим към Съдията.

Във всичко и по всяко време угаждай на Бога, и мисли за спасението на душата си от греховете и дявола, както и за нейното приемане от Бога (богоосиновление). Като станеш от леглото си, прекръсти се и кажи: в името на Отца и Сина и Светия Дух, и още: Господи, удостой ме да се запазя от грях през този ден и ме научи да изпълнявам Твоята воля. Когато се миеш си казвай: поръси ме с исоп (иссопъ,  слав. – китка за ръсене), Господи, и ще стана чист, умий ме, и ще бъда по-бял от сняг. /Пс. 50:9/ Когато се обличаш, мисли за чистотата на сърцето, и моли от Господа да ти даде чисто сърце: сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови в мене. /Пс. 50:12/ Когато с пренебрежение събличаш старата си дреха, с още по-голямо пренебрежение съблечи от себе си ветхия човек в себе си, греховния, страстния, плътския. Когато усещаш сладостта на хляба, мисли за истинския хляб, който дава вечен живот на душите – за тялото и кръвта Христови, гладувай за този хляб, т.е. стреми се по-често да се причастяваш с него. Когато пиеш вода или чай, когато вкусваш сладостта на меда, или пък някакво друго питие – мисли за истинското питие, което утолява душата, разпалвана от страстите – за пречистата и животворяща кръв на Спасителя. Когато отдъхваш през деня, мисли си за вечния покой, приготвен за тези които тук се подвизават в борбата с греха, с духовете на поднебесната злоба, с човешките неправди, или хорското невежество и грубост. Когато вечер легнеш да спиш, мисли за съня на смъртта, който рано или късно ще застигне всички нас, както и за тази тъмна, вечна и ужасна нощ, в която ще бъдат хвърлени всички неразкаяли се грешници. Когато се събудиш и посрещаш деня – мисли за незалязващия, вечен и пресветъл, повече от тукашния слънчев ден – деня на царството Небесно, в който ще се радват всички, угодили на Бога или от цяло сърце побояли се пред Бога в този временен живот. Тръгваш ли за някъде – мисли за правилното ходене (с мисли, думи и дела) пред Божието лице и си казвай: Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие. /Пс. 118:133/. Каквото и да вършиш, старай се да го правиш с мисъл за Твореца – Бог, Който всичко е сътворил със Своята безкрайна премъдрост, благост и всемогъщество. А тебе е създал по Свой образ и подобие. Дали получаваш или притежаваш пари и съкровище, мисли, че  нашето (истинско) съкровище е несвършващо, от което са всички съкровища за душата и тялото, непресекващия източник (извор) на всяко благо – това е Бог. Благодари Му от цялата си  душа и не затваряй своите съкровища само за себе си, да не би така за затвориш входа на сърцето си за безценното и живо Съкровище – Бог. Отделяй от своето съкровище за искащите, бедни и нуждаещи се свои братя, които за това са поставени в живота ти – за да можеш да докажеш над тях своята любов и благодарност към Бога, заради което ще можеш да се удостоиш с награда във вечността. Когато виждаш белотата и сребристия блясък на среброто, не се увличай от него, но мисли колко душата ти трябва да бъде бяла и да блести с добродетелите. Когато гледаш блясъка на златото – нека то не те примамва, но помни, че душата ти трябва да бъде очистена като злато от огъна, и че теб Самият Господ иска да те просвети (да те направи светъл) като слънце във вечното и светло царство на Своя Отец. Че ти ще видиш незалязващото Слънце на правдата – Бога, в три Ипостаси;  Пресвятата Владичица Богородица и всички небесни сили и святи човеци, изпълнени с неописуема светлина и обляни със светлина.

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева, ч. VІІ , 1894 г. стр.   84 - 91