Духовна беседа №413

ДУХОВНА БЕСЕДА

Светител  Ф И Л А Р Е Т   М О С К О В С К И

 1782 г. – 1867 г.  

СЛОВО НА ПРАЗНИКА БЛАГОВЕЩЕНИЕ

                              /произнесено през 1831 г./

„Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.” /Лк. 1:52-53/

            Колко пъти е говорено, и се говори в Църква, против любовта към света, против привързаностите към неговите удобства и удоволствия, против робското следване на неговите суетни обичаи! Но изобличителните слова така и не са изгонили от християнския  свят любовта към външния свят. Дори обратно, шумът на светската суета от ден на ден, все повече и повече, продължава да заглушава гласът на истината. Все повече живеещите на земята се опиват от виното на любодеянието на голямата блудница /Откр. 17:1/ - на преобладаващата (в душите им) любов към света!

         Затова мисля, че няма да е излишно ако кажем още нещо срещу любовта към света. Така все някой може да се отрезви от това опасно пиянство? Или, когато денят на пиянството отмине веднъж завинаги, т.е. когато приключи временният живот по образа /нормите/ на света и плътта, тогава страдащите от неутолимата и несвършваща огнена жажда, да не (смеят) се оплакват че не са ги отрезвили навреме.

         В разсъждения за необичането на света ще ви въведа и вас, по пътя, по който ме въведе в него свещеното възпоминание за днешния празник.

         На избраната от Бога Девица се явява Ангел - да я въведе в несравнимо високия сан да стане Божия Майка, като най-достойна от целия човешки род. Радвай са, Благодатна – казва и той, но Благодатната вместо радост усеща страх. Ангелът се старае да премахне страха й: не бой се, Мариам. Но Мариам все още не смее да се радва. Действието на Благовещението за Нея започва със смущение и страх, а завършва със смирение и послушание – радост изобщо не се вижда. Но тъй като (по Божие установление) нито една дума от небесата не може да се върне неизпълнена към Този, който я е изпратил, накрая, пророческата радост на праведната Елисавета прониква в душата на Пресветата Дева, и от дълбините на нейното смирение въздига всеяната от думите на Ангела висшата божествена радост. „Духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой -  възклицава тя, задето Той милостно погледна смиреността на рабинята Си.”/Лк. 1:47 - 48/  Към благочестивата радост в Бога и към благодарствената радост за себе си, присъединява и човеколюбивата радост за боящите се от Бога, за Израиля. Между подбудите на своята радост Тя поставя и това, че Бог свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

         В тези думи има нещо наразбираемо. Разбираемо е защо Пресветата Дева се радва, че Бог въздига смирени – така би трябвало да бъде и според Неговото собствено смирение. Разбираемо е също защо Тя се радва, че Бог гладни изпълва с блага – така би трябвало да бъде по силата на Неговото човеколюбие. Но защо Тя се радва, че Бог сваля силни от висотата на тяхното могъщество и слава, а тези, които се считат за богати, Той отпраща без нищо? Как да съгласуваме тази сурова радост с кротостта на Девата и с човеколюбието на Благодатната? Това е неразбираемо.

          За да разрешим това недоумение, трябва да вникнем, какво означават думите на Мария: свали силни от престоли. Дали не е същото, което изрича Христос: Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. /Ин. 12:31/ В този случай е разбираема радостта на Майката на нашия Спасител. Тя се радва за това, че духовете на лъжата и злобата, измамили първите човеци, покорили човешкия род, господстващи над идолските олтари, и оттук простиращи своето владичество над престолите и езическите царства, със светлината на Христовата истина трябва да бъдат изобличени, със силата на Христовия дух – победени, за да се обърнат човеците от тъмнината към светлината и от властта на сатаната към Бога /Деян.  26:18/ Впрочем, трудно е да се утвърждава, че такова значение на думите на Мария е най-близкото и единственото, въпреки че можем да го допуснем като съкровен разум за тези думи. При съпоставяне на изразите, казани от Нея, се открива и друга, по-голяма близост между тях. Кои по-точно са свалените, вместо които са въздигнати смирените; както и кои са богатите, оставени без нищо, вместо които са нахранени гладните. Но тъй като, без съмнение,  смирените и гладните са човеци, то между човеците трябва да се търсят също и силните, които Бог сваля, и богатите, които Той отпраща без нищо. И така, не са ли същите тези силни, които Сам Бог заплашва чрез Пророка: Горко на силните в Израил; няма да престане яростта Ми над противящите се; и защо? – защото „твоите князе, Иерусалиме, са непокорни, законопрестъпници и съучастници на крадци, те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях.” /Ис. 1:23/ Не възвещава ли Пресветата Дева, че ще бъдат отпратени без нищо тези забогатяващи, против които и преди това е издигал глас Пророкът: „Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята.” /Ис. 5:8/ Да, сега става разбираем очевидно праведният Божий Съд над силните и богати притеснители и беззаконници, но в тази връзка отново не е съвсем разбираема радостта на Пресветата Дева за тяхното падение. Пророкът от строгите времена на Закона с жалост ги окайва, а благодатната Предначинателка на благодатните дни се радва на тяхното бедствие! Това, впрочем, е такава радост, която не можем да се осмелим да осъдим, защото тя е боговдъхновена радост. За тази тайна очевидно не е достатъчна човеколюбивата радост за падението на нечестивите - тя се състои в чистата любов към Бога и човеците, както и в съразмерната чистота на тази любов, (идваща) от необичането на грешния и прелюбодеен свят. Светът с неговото лъжливо и безумно мъдруване, с неговите страсти, похоти и пороци, с неговите злодеяния - всичко това за душевните очи на Чистата Дева представляват такова отвратително и ужасно зрелище, от което Тя страда понякога почти като от ада. Както е казано и за душата на Лот, че този праведник, живеещ сред содомляните, „всекидневно измъчваше праведната си душа поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше.” /2 Петр. 2:8/ Страда и Тя вътрешно - за отхвърляната истина, за прогонваната добродетел, за оскърбяваната Божия слава, за взаимноразтляващите се човешките души, влачени към погибел. Затова, картината на предстоящия Божий съд над света не толкова ужасява чистата Дева, колкото я освобождава от дълговременния ужас, и дори събужда у Нея свята радост за това, че Божията правда и спасение за праведните най-после настъпва. Както и че самите грешници, бидейки оставени на пътя на греха, в крайна сметка ще престанат да увеличават своето бъдещо осъждане. Не само Божията Майка ни дава пример за такава радост в Господа, праведният Съдия на света. Сам Той ни поучава на такава радост. „А когато започне това да се сбъдва, т.е. когато се явят знаменията на приближаващия се Христов съд, изправете се тогава и подигнете главите си” /Лк. 21:28/, т.е.  гледайте на това не със смут, плахост и печал, а с внимание, с надежда и радост.

         По същество, по силата на своето звание, християните не са от този свят, стига да не се наричат християни напразно. Нека изпитваме окото на сърцето си, така ли гледа то на света, както са гледали на него светиите, както Господ е заповядал да гледаме на него. Изпитва ли болка твоето душевно око от нечистия дим, затваря ли се то, отвращава ли се от вихъра на светската суета? Изпитва ли болка сърцето ти от гледането и слушането на беззаконните дела; не от гняв за неправдите към тебе, които трябва да понесеш с търпение; не от завист към неправедните утехи, за които не трябва да завиждаш на лукавстващите, но от ревност за правдата, за закона и славата Божия. Изпитва ли болка сърцето ти от човешките неправди и беззакония към оскърбяваните, от състрадание към бедите на страдащите ближни от неправдата на другите, както и от собствените им беззаконни дела? Способно ли е сърцето ти да се радва, когато отминава образа на този свят и се прилижава неговия съд?

            Или обратно - мъждивия блясък на суетата привлича твоя лекомислен поглед (внимание), а когато шеметния вихър на суетата не среща твърд отпор от твоя страна, той те увлича и понася със себе си? Без да желаеш да бъдеш в сонма на нечестивите, нито да оставаш завинаги сред множеството на грешниците, дали все пак, понякога не вървиш по пътя на нечестивите, не се ли задържаш в пътя на грешниците – защото този път се оказва винаги отворен и изглежда толкова многолюден? След като се страхуваш само от мисълта да не би с нещо да заприличаш на хулителите на светинята или поругателите на добродетелността, в същото време, без особена предпазливост, ти не сядаш ли заедно с тях да гледаш нецеломъдрени зрелища, да слушаш с тях неблагочестиви четива, да участваш в игри, за теб може би просто забавни, но за други, съдържащи някаква съблазън. Някъде в чужда страна, някакъв блуден син, разпиляващ бащиното си наследство; някаква неразумна девица, която не съумява да привлече жениха си с украсяване на душата – те се стараят да бъдат забелязани и да станат пример за другите, за тези, които се грижат често да сменят (с нови и модерни) дрехите и украсите по себе си, обикновено безполезни (ненужни), а често и неприлични. Не са ли твърде много сред вас тези, за които това чуждестранно лекомислие (модата) е станало не само приятно, но дори важно занимание и неотменим закон? Този закон, който те спазват с по-голямо внимание от Божия закон, и така с желание плащат дан на прищявките и капризите на чуждениците, вместо (да служат) на нуждите на Отечеството.

         Тези които обичат света, ако чуят и разберат за тези мои думи, ще кажат – какво иска той, нима трябва да избягаме от света, или пък да станем странници и юродстващи в света? Не бързайте да подозирате, че от вас се иска нещо нелепо и неправилно, само затова, че има причини да бъдете изобличавани в неправилни и неразумни неща. Христос и Евангелието не ви гонят от света. В молитвата си за християните, Спасителят казва: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.” /Ин. 17:15/ Колкото до опасението за странници и юродстващи в света, признавам, че това не ме ужасява особено. Не подбуждам никого към юродство, но не мога да не напомня, че е имало хора, които не само не са се бояли и срамували, но дори са се хвалили с него. И тези хора са били светите апостоли. Чрез устата на св. ап. Павел те заявяват: „Ние сме безумни зарад Христа.” /1 Кор. 4:10/ Не искам от вас толкова много, но заедно с друг от апостолите ви приканвам към това, по-малко от което не може да се иска: „Не обичайте света, нито което е в света.” /1 Ин. 2:15/, бягайте не от света, а от това, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска. Не се изкушавайте да се усилвате в хитростта и неправдата, да се въздигате с низки дела – затова силните ще бъдат свалени от престоли. Не умножавайте богатствата си с притеснение на бедните, не правете от него храна за ненаситен разкош, за безконечните капризи и прищявки на този свят - богатите ще отпрати без нищо. Не предпочитайте игрите и забавите пред честните и полезни дела. Не бягайте от църква заради безполезни и безсрамни зрелища; дните за радост, както и за свята печал в Господа не унищожавайте с увеселения, които са чужди на Бога, и които (човешкият) разум е измислил за езичниците. Пазете се да не се повредите от въображения, да не насочите неправилно своя ум посредством новото, свободно провъзгласявано мъдруване, чиято същност е да не признава над себе си властта на вечната истина и да проповядва необузданото безумие на страстите. Ако вие не искате дори тези, и подобни на тях, умерени правила – сами помислете, какво всъщност искате, и какво можете да имате според вашите желания. Евангелието вече възвестено, не може да промени своите слова: не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца … И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека. /1 Ин. 2:15,17/ Затова, избирайте едно от двете, защото заедно и двете не можете да имате – или да не обичате света, или да нямате любовта на Небесния Отец; или след преходния свят и неговите похоти да отидете във вечната гибел, или с изпълняващите Божията воля да пребъдвате завинаги в блаженство и слава. Амин.