ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 07.ХІІ.2014 /
 24.ХІ.2014 год.
Издание на православния  катедрален храм 
 Неделя 26-та 
 след Петдесетница
 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

         

Светител  Ф И Л А Р Е Т   М О С К О В С К И

 1782 г. – 1867 г.  

 

НАЗИДАТЕЛНИ  РАЗМИСЛИ

ВЪРХУ СТАРОЗАВЕТНИ  И  НОВОЗАВЕТНИ СЪБИТИЯ

 

           

           АГАР И ИЗМАИЛ В ПУСТИНЯТА. След излизането на Агар от дома на Авраам, тя се заблудила в пустинята. Накрая и водата в меха, която носела се свършила, и двамата със сина си изпаднали в изнемога от жаждата и зноя в пустинята. Заплашвала ги смърт. В отчаяние, Агар сложила сина си под едно дърво, а тя се отдалечила от него на разстояние от един изстрел с лък, като си казвала – не желая да видя смъртта на сина си. Започнала силно да стене, а детето плачело и викало. Господ чул неговия вопъл, и Ангел от небето извикал към Агар: какво ти е Агар? Не бой се, Бог чу воплите на детето. Стани, вземи го и го пази. Бог ще го направи родоначалник на голям народ. В същия миг Бог й открил очите и тя видяла пред себе си извор, отишла до него напълнила меха си и напоила сина си. Бог пребивавал с отрока, който пораснал, заживял в пустинята и станал изкусен в стрелбата с лък. Агар му взела за жена една египтянка.

         НАЗИДАТЕЛНИ РАЗМИСЛИ. Агар и нейният син, блуждаещи в пустинята без път, без цел, и в безполезна умора, представляват днешния еврейски народ, който като отхвърли Евангелието, сам се лиши от светлината, мъдростта, упованието, и плодовете на всички свои трудове. Няма нищо по-нещастно от Иудея, и нищо по-пусто от Иудея – храма, свещенството, Иерусалим, царското достойнство, дори и самото отечество – всичко това е отнето от иудеите. Агар и Измаил блуждаят дълго време около извора, но не го виждат. Евреите също са могли да видят в цялото Свещено писание Иисуса Христа, защото светлината на Неговия кръст сияе навсякъде.  Те се намират сред Неговото царство – но мракът на тяхното жалко заслепение Го скривал от тях.

         Агар и синът й седят близо до обилния извор и умират от жажда - трябвало Бог да изпрати свой Ангел, който по чудесен начин да отвори очите на Агар и да й покаже извора, въпреки, че било толкова лесно да го забележи, особено след като й бил толкова необходим. Когато го вижда, тя бърза да утоли жаждата на сина си и се радва, като че ли с тази живителна вода тя намерила всичко. В това може да се види живо изображение на грешника, чийто греховни привички го отдалечават от Бога и го заставят да блуждае в пустинята на страстите, където скоро достига до тежка изнемога. Ако в това време, когато небето се скрива от омрачените му от греха очи, като чувства тежкото си положение, доведен от греховете си, той започне да стене и да призовава Бога, подобно на Агар, за плачевната участ на душата си – тогава Бог незабавно ще благослови сълзите на неговото дълбоко и искрено разкаяние. Ще му посочи, че само в свещените води на покаянието ще може да се излекува от унинието и скръбта, които го поглъщат.

         Прави впечатление, че Авраам изпратил Агар и сина им сами, без слуга, който да носи малките запаси от храна и вода за по път. Не й дал дори водач, който да й указва пътя в пустинята, независимо че имал толкова много слуги. Това е повод да отбележим една похвална черта от нравите на древните патриарси. Независимо че имали множество роби, най-знаменитите от тях не пренебрегвали заниманията, които сега ние считаме че трябва да се вършат само от работниците и слугите. Те се учели да вършат всичко, така че при нужда да могат да се възползват от своите знания и умения. По този начин нуждата никога не ги застигала неподготвени и изненадани. Колко са жалки младите хора в днешно време (средата на ХІХ век), които водени от лъжливи понятия за възпитание, често пренебрегват усилията да се образоват (и добият полезни умения) с каквито възможности в изобилие ги е надарил Божия промисъл, а се явявят в света единствено със запаси от тщеславие и невежество.

 

         ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА АВРААМ. Бог изпитвал Авраам, като му казал: вземи своя единствен и обичан син Исаак, иди с него в земята Мория и Ми го принеси в жертва на планината, която ще ти посоча. Авраам станал рано, оседлал осела, взел със себе си двама слуги и сина си Исаак, натоварил дърва за жертвоприношението, и тръгнал, където Господ му заповядал. След два дни път, на третия, Авраам отдалеч видял мястото което Господ му указал, казал на слугите си да останат с осела и да го почакат докато той отиде със сина си да се поклони на Господа, след което ще се върне при тях.

         Авраам сложил дървата на плещите на сина си, а сам той взел огън и нож. По пътя Исаак му казал: Отче, тук имаме огън и дърва, а къде е агнеца за всесъжението? Авраам му отговорил: Господ сам е приготвил агнеца за Своето всесъжение. Когато пристигнали на указаното място, Авраам направил жертвеник, сложил дървата, а върху тях Исаака, който не се противил на това. Но веднага след като Авраам протегнал ръка и взел ножа да заколи сина си, Ангел Господен извикал към него: Аврааме, не вдигай ръка над сина си. Сега зная, че ти се боиш от Бога, защото не пожали единствения си син. Тогава Авраам повдигнал очи и видял овен, който се заплел с рогата си в тръните. Той го взел като жертва, изпратена от Самия Бог и го принесъл за всесъжение вместо сина си.           

         НАЗИДАТЕЛНИ РАЗМИСЛИ. В Свещеното писание думата изкушавам се употребява в две различни значения – като възбуждам към зло, и като изпитвам верността. Разбира се, че е невъзможно Бог да изкушава като внушава зло. Св. ап. Иаков пише: „Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого.” /Иак. 1:13/ Но Той често подлага на изпитание добродетелта на своите раби – или за тяхно изправление, или за да им даде възможност да заслужат по-голяма награда. А също, и за да ги подготви да приемат по-изобилни дарове на благодатта, ако те съумеят да съдействат за това и да се окажат достойни за тях. За съжаление, много често човек не познава самия себе си, не се старае да различи в себе си силата от слабостта – тогава изкушението му дава възможност да чуе гласът, който правилно го научава. При вида на опасността, благоразумието го подбужда към бдителност и молитва. Бдителността го държи в готовност да отблъсне удара, а молитвата му дава мъжество и сили.

         На пръв поглед, изключителната заповед, която Бог дал на Авраам, изглежда като недостойна за Бога. Но Всемогъщият Владика, (в чиято безусловна власт са както) живота, така и смъртта, може да продължи или да съкрати нашите дни както на Него е угодно. Да допуснем, че по Негова воля живота на Исаак трябвало да се прекъсне поради болест или друг нещастен повод - тогава имал ли е право Авраам да роптае?

         Бог не допуснал Авраам да принесе сина си в жертва, защото за Него била достатъчна готовността на послушанието, която праведният патриарх доказал. За Господа е било достатъчно само да го изпита. Някой ще каже: за Бога, Който познава дълбините на сърцето и вижда нашите бъдещи чувства със същата яснота, с която вижда и нашите сегашни сърдечни разположения, било ли е нужно да изпитва Авраам? – Това е основателно, но Авраам имал нужда да бъде изпитан, а и човешкият род се нуждаел от неговия пример, за да познае, че Бог е в правото си да иска от нас жертви, когато на Него Му е угодно. А тези жертви ние трябва да принасяме с желание и непоколебимо благодушие, защото като Всесилен, Той (справедливо) ще ни възнагради за тях.

         За Авраам било особено трудно да изпълни Божието повеление, защото то било удар по най-важните му привързаности, по неговите най-справедливи надежди. Затова и Свещеното писание превъзнася вярата и мъжеството на Авраам. В посланието си до евреите св. ап. Павел пише: „Той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака.” /Евр. 11:19/, като по-скоро ще направи чудо, отколкото да не изпълни Своето обещание. В този случай Авраам бил повече ангел, отколкото човек, защото в него благодатта напълно възтържествувала над естеството. Той живеел с вярата, и когато било нужно, умеел да наложи мълчание на разума, за да слуша единствено вярата. Блажени Августин пише: „Праведникът приема Божия глас като гръм от небето, и когато Господ му говори, той не разсъждава, а се подчинява.”

         Има поразителна прилика между жертвата на Исаак и жертвата на Иисус Христос. И единият и Другият са принесени в жертва на Бога на планината, и дори, по мнението на някои от свв. отци, Исаак бил принасян в жертва точно на Голгота, където две хиляди години след това бил разпнат Иисус Христос. Исаак сам носи дървата, на които трябвало да бъде принесен в жертва. Иисус Христос Сам носи кръста Си, на който изпуска последно дихание. Авраам сам трябвало да заколи единствения си син. Небеснят Отец „и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни.” /Рим. 8:32/ Исаак не се противил на своето заколване, а бил готов да умре доброволно и охотно. Христос пострада и умря, защото Сам пожела да страда и да умре. По думите на св. Иоан Златоуст, Исаак освен това бил превъзходно изображение на жертвите на нашите олтари - безкръвни, но служещи като живо възпоминание на извършено на Голгота жертвоприношение.

 

         ИСААК БЛАГОСЛАВЯ ИАКОВА. На старини Исаак почти напълно се лишил от зрение. Той повикал по-големия си син Исав, и му казал: сине, виждаш, че вече съм стар и не зная кога ще настъпи края на живота ми; иди на лов, и от него ми приготви любимото ядене. Искам да те благословя преди смъртта си. Ребека чула тези думи, и когато Исав излязъл, повикала по-малкия си син и му казала за тях. Тя го посъветвала да вземе от стадото две козлета, от които тя ще сготви любимото ядене на баща им, а Исаак ще му ги подаде, за да получи благословението му. Но за да не го разпознае, тъй като брат му имал окосмяване, каквото той нямал, за подвеждане на слепия Иаков, Ребека го облякла в дрехите на Исав, като на врата и ръцете му сложила обърнатите с козината навън кожи на козлетата. Когато отишъл при баща си, и той го попитал: кой си ти, сине мой? Исаак си мислел, че няма да е лъжа, ако каже, че е Исаав, тъй като Бог му е отредил право на първенство, и защото сам Исав му го е продал за паница леща. Така успял да получи благословението на баща си.

         НАЗИДАТЕЛНИ РАЗМИСЛИ. За да бъде оправдана постъпката на Ребека и Иаков, трябва да си припомним, че Исав сам отстъпил своето първородство. Освен това, Бог предрекъл на Ребека, че от близнаците, които тя ще роди, по-големият ще служи на по-малкия. Св. Иоан Златосуст така разсъждава за благословението на Исав и Иаков: „Възлюблени, забележи във всичко станало неизказаната Божия премъдрост! В желанието си да прояви естествената родителска любов, бащата дава нареждането си към Исав, но Бог, Който насочва към доброто, чрез Ребека изпълнява Своето предсказание. С това ни учи колко велика е силата на добродетелите и кротостта. Защото Исав, който мечтаел да има първенство, както поради първородството си, така и поради родителското предразположение към него, внезапно се лишил от всичко, защото не пожелал да употреби усърдие да стане достоен за това.Докато Иаков бил добродетелен и (затова) бил подпомаган от Божията помощ свише, и въпреки желанието на бащата, той получил неговото благословение … Ребека действала не само (и не толкова) по своя воля, но била оръдие за изпълнение на Божието предсказание … Забележи, как в случая всичко било дело на горната благодат … Може би ще кажеш, че Бог помагал на една лъжа. - Възлюблени, изследвай (размисли по-задълбочено) не само какво се върши, но вникни и в неговата цел. Това е сторено не заради някаква земна изгода, но от желание да се получи благословението на бащата. Не гледай, че думите на Иаков били лъжа, а размисли че да се случи всичко това точно по този начин е устроил Бог – за да приведе в изпълнение Своето предсказание. За да се убедиш, че Бог улеснил да се случи точно така, като трудното направил лесно за изпълнение, забележи как праведникът не могъл да схване измамата, а повярвал на Иаков, и като вкусил от храната му, заплатил със своето благословение. За да разберем, че всичко станало било по Божия воля, нека допълним, че и Исав се върнал от лова след като всичко вече било приключило. Станалото с Иаков, който получил благословението на първородството, и Исав, който го изгубил, според св. ап. Павел (вж. Рим. гл.12) изобразява тайната на Божието определение за призоваване на езичниците и отхвърляне на иудеите. Тази тайна сочат и думите на Спасителя: „И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина.” /Мат. 8:11-12/

                 

            Превод от: „ИЗБРАННЬІЕ МЕСТА ИЗ СВЯЩЕННОЙ ИСТОРИИ СТАРОГО И НОВОГО ЗАВЕТА С НАЗИДАТЕЛЬНЬІМИ РАЗМИШЛЕНИЯМИ” СВТ. ФИЛАРЕТА МОСКОВСКОГО, САМАРА, 2010 г., стр. 30 - 42 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза