ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 

20.ІІІ.2016 г. / 07.ІІІ.2016 г.

Неделя 1-ва на Великия пост, Православна 

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

 

 

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ,

НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО, НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

 

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

Моят живот в Христа”

 

Най-висшето благо и в този, и в бъдещия живот, е Бог – вечноживеещия, всесъвършения и всеблажения. Който придобие това Благо и го има в душата си, той  е най-щастливия сред човеците. Всичко останало, земно и житейско, което се счита за благо, е някаква суета и пустота. Дори това, което е около мене или върху мене, както и тялото ми, с което съм обложен и от което се състоя като част от моето земно битие, не представлява истинската ми същност.

Защо апостолът е написал: „Нему похвалата иде не от човеци, а от Бога” /Рим. 2:29/ - За кого се отнася тази похвала? - За този, който вътрешно, в сърцето си работи на Бога, който върши всичките си дела по съвест и не се грижи какво е хорското мнение и човешката слава. А ние (обикновено) търсим похвала от хората, а не от Бога, Който е Бог на славата. Търсим земни награди, кръстове (като знак за отличие и признание), търсим ордени.

Защо светият кръст се явил на небето на св. цар Константин?  - Да покаже, че чрез кръста влезе в славата Си Сам нашият Господ Иисус Христос. Така, както стана и с всички апостоли и цялото мъченическо войнство. Да покаже, че кръста е непобедима победа! Както чрез кръста е бил повален дявола, така с кръста ще бъдат повалени и всички врагове на Христовия кръст и на християните. Да покаже, че чрез гонителите на християните действа дявола, когото трябва да поразяваме чрез кръста, както и че гонимите християни са членове на Христа, Христови войни, които винаги се намират под застъпничеството на Христа Бога и Неговия кръст.

Ето, ти оздравя; недей греши вече.” /Ин. 5:14/ Опитът показва, че греховете и страстите разрушават здравето на душата и тялото, така както победата над страстите доставя небесно спокойствие на душата и здраве на тялото. Победи многоглавата хидра на греха, и ще бъдеш здрав. Пази в себе си спокойствие на духа и не се възмущавай (в смисъл на силно вълнение), не допускай (в себе си) раздразнителност от никакви противни неща, от обиди, неизправности, неправди -  и тогава ще можеш винаги да се наслаждаваш на душевно  и телесно здраве. Вълненията, силните смущения, както и огънят на различните страсти, пораждат у нас множество душевни и телесни болести.

Господ е (настъпващия) живот при моята смърт, сила в моята немощ, светлина в моята тъмнина, радост в скръбта ми, дръзновение в моето малодушие, спокойствие при моите безпокойства, благопослушество (чуване, достигане на молитвата) в моите молитви. Той е слава в моето безчестие (от другите), и избавление от моето безчестие (на греха в мене). Той бързо се застъпва, дивно и могъщо ме спасява при всички мои беди и напасти, в притесненията и увлеченията ми. Когато отправям взор към Него за своето спасение, невидимите врагове побягват от мене, след като са сторили своите пакости вътре в мене. Тогава осезателно познавам (чувствам) над себе си спасителната десница на моя Бог и Спасител. Слава и благодарение на моя Пастир и Посетител на душата ми!

Божието вездесъщие (всеприсъствие) е както пространствено, така и мислено, т.е. Бог е навсякъде – както в пространствено, така и в мислено отношение. Където и да отида, телесно или с мисълта си – навсякъде срещам Бога, навсякъде и Той среща мене.

Очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там през всички дни” /3 Царств. 9:3/ - това там се отнася за храма. Там т.е. повече в сърцата на присъстващите и молещите се, защото „Всевишният не живее в ръкотворни храмове” /Деян. 7:48/ Колко отрадно (радостно и утешително) е да се четат тези слова у премъдрия Соломон! Очите на Владиката в Божия храм са насочени към всеки от нас, Неговото сърце е обърнато към всеки от нас! Може ли да се търси по-голяма близост? Самото сърце на Владиката е обърнато към мен. Понякога стоиш лице в лице с някого и говориш с него, а сърцето му не е обърнато към тебе, защото е заето с нещо друго. Докато тук Божието сърце изцяло е обърнато към тебе, цялата Му любов и благост, всичките Му щедрости са готови да се излеят от Него върху теб според (силата на) вярата ти.

Когато призоваваме светиите в молитвите си, когато произнасяме от сърце тяхното име, означава че сме ги приближили до нашето сърце. Тогава, без съмнение можем да измолваме техните молитви и застъпничеството им за нас – те ще ни чуят, и бързо ще представят нашата молитва пред Господа, в същия миг тя ще бъде пред Него, защото Той е Вездесъщ и Всезнаещ. По този начин, в умален вид, в нашите уста и сърца ще се отразят същества от горния и долния свят – и всичко това чрез (дейстието на) вярата, чрез Светия Дух, Който е Безначалният и Вечният, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Господ изпълва цялото творение, което пред Него е като „капка утринна роса, що пада на земята” /Прем. Сол. 11:23/, държи го в Своята десница до най-малкия стрък трева, като не се ограничава нито от великите, нито от малките твари в него. Така съществува в безкрайността, като изпълва всичко и изцяло, подобно на някаква пустота (в която без Него нищо няма свое лично битие). Така Той е единственото битие, поради което назовава Себе Си „вечно Съществуващият” /Изх. 3:14/ т.е. Аз съм Този, Който съм (Сам по Себе си и в Себе си - безначален и вечен. б.м.).

Колкото и малко да е веществото, но само затова, че то съществува и го има – затова (безусловно) съществува и Господ (Творецът), Който всичко изпълва и поддържа битието на всичко съществуващо. Възможно ли е по някакъв начин материята да съществува, а Господ, Който я е създал, да не съществува? Това е нелепо. Без Него не може да съществува и стръкче трева, ако я оставим сама на себе си, като я лишим от Божието присъствие и вседържителство. „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.” /Ин. 1:3/

Когато Господ милостиво поглежда земнородните с очите на природата, с очите на ясното, ведро и приятно време, на всички им става леко и весело. Когато навън въздухът е свеж и приятен, на душите също им става приятно. Когато задуха хладен, влажен и замърсен въздух, всички чувстват някакво тежко бреме в душите и телата си. Мнозина от земнородните започват да стенат от болести, мнозина се предават на униние и тъга. Толкова могъщо и неотразимо е влиянието на природата върху хората! Но трябва да отбележим, че който по-слабо е свързан с житейските похоти и сласти, който по-малко се предава на чревоугодие, който е въздържан в храна и питие - към него природата е благосклонна и не го измъчва (толкова осезателно). Най-малкото – далеч не така, както тези, които робуват на естеството и на своята плът. Колко ясно става, че нашият живот е в Господа, а не в чувствените неща! Колко ясно е, че във всичко е Господ, „Който върши всичко у всички.” /1 Кор. 12:6/ Във въздуха – Той е нашето дихание; в храната – нашата ситост; в питието – утоляване на жаждата ни; в дрехите – нашето облекло; в жилището – нашият покрив, топлина и спокойствие; в съня – нашето упокоение; в чистото, целомъдрено, поучително и назидателно слово – нашето слово; във взаимната любов – нашата любов. Господи, Владико, Творче и Благодетелю наш, дарувай ни винаги, във всеки миг на живота си да мислим за Тебе, (да не забравяме) че ние чрез Тебе „живеем, и се движим, и съществуваме” /Деян. 17:28/, че от Тебе имаме живот, дихание и всичко. Но трябва да помним, че ако във всичко изброено извращаваме Божиите установления, тогава Той се превръща за нас в тежко наказание. Тогава и във въздуха Той става наше наказание; в храната – не насищане, и в питието не утоляване на жаждата, а или отвращение от тях, или болест. Това изразява познатият израз, че храната не (винаги) е от полза. В облеклото и жилището – томление или крушение на духа; в съня – не успокоение, а страх и безпокойство. В думите – скованост, в превратната любов – изгарящо мъчение. Източниците на наказанията обикновено произтичат от самите ни греховни склонности, „с каквото някой съгрешава, с такова бива и наказван.” /Прем. 11:17/

         За това, че в бъдещия век ще последва нашето съединение с Бога, и че то ще бъде за нас източник на светлина, мир, радост и блаженство – това отчасти опитно познаваме и в тукашния си живот на земята. По време на молитва, когато душата всецяло е обърната към Бога и се съединява с Него, ние се чувстваме прекрасно, спокойно, леко и радостно; като деца, упокоени на майчинската гръд, или по-добре е да се каже, някак неизразимо добре - „добре ни е да бъдем тука” /Лк. 9:33/. Затова, нека неотслабно да се подвизаваме за бъдещото нескончаемо блаженство, чиито начатъци опитно познаваме в настоящия си живот. Но да внимаваме, защото това са само земни и несъвършени начатъци, „сега виждаме смътно като през огледало” /1 Кор. 13:12/ А какво ще стане с нас там, когато на дело и безостатъчно (приискрено) се съединим с Бога, когато образите и сенките ще преминат и ще настане царството на истината и разбиращото виждане? Затова, до настъпването на смъртта, длъжни сме да се подвизаваме заради бъдещото блаженство, за нашето бъдещо единение с Бога.

         Виждаме каква е светлината на слънцето и звездите, а е казано, че „праведниците ще блеснат като слънце в царството на Отца си/Мат. 13:43/ - това е чрез действието на вътрешната, невеществена Божия светлина. Когато ангелите се явяват на земята, те почти винаги са осияни от светлина. Нека и ние се стремим към това просветление, като отхвърлим тъмните дела. Ние можем да възвисим своята природа до причастност с божественото естество, а Бог е тази несътворена Светлина, превъзхождаща всяка сътворена светлина.

         Плътският човек не разбира духовното блаженство, произтичащо от молитвата и добродетелите, затова не може да разбере макар и малко, какво е блаженството на бъдещия век. Той не знае нищо по-високо от земното, плътското блаженство – затова бъдещите блага счита за мечтание на въображението. Докато духовният човек от опит знае какво е блаженството на добродетелната душа, и отрано предвкусва със сърцето си бъдещото блаженство.

         Колкото човек напредва в духовния живот, толкова повече той се одухотворява. Започва във всичко да вижда Бога, във всичко да вижда проявленията на Неговата сила и могъщество. Винаги и навсякъде вижда себе си пребиваващ в Бога, вижда себе си как и в най-нищожните неща зависи от Бога. И обратно, колкото повече плътският начин на живот ръководи човека, толкова повече той става изцяло плътски – в нищо не вижда Бога, дори в най-чудесните проявления на Неговата божествена сила. Във всичко вижда плът, материя, и винаги, по всяко време, той не успява да види Бога пред себе си /ср. Пс. 35:2/.

Господ нарича Себе си, и Той наистина е „добрият пастир” /Ин. 10:11/. Ако вярваш на Неговото ръководство, тогава със сърцето си ще разбереш, че както усърдният пастир пасе стадото си в гората, като не му позволява да се разпръсне из нея, а събира овците си заедно, така и Господ пасе нашите души, като не им дава да блуждаят сред лъжата и греха, а ги събира на пътя на добродетелите, и не допуска мисления вълк „да разграбя и разпръсва овците.” /Ин. 10:12/

Тъй като дяволът е прост (едносъставен) по своето същество (като разумна духовна сила), той може само за миг, само с един помисъл, целият да се прилепи към нас и да влезе в сърцето ни. Затова трябва да го отблъскваме без отлагане още в същия миг, със (силата на решителното) слово на сърцето, което съдържа в себе си цялата сила на истината (на вярност на истината), като пълна противоотрова на вражеската лъжа. В този смисъл Спасителят казва: „бъдете мъдри като змии” /Мат. 10:16/ т.е. като този духовен змей, който ни напада винаги бързо, точно и добре премерено, с адска мъдрост, като съобразява кога ще му бъде най-лесно да ни нападне и да ни повали. Той (внимателно) се вглежда да разбере какви са нашите слаби страни и привички, и в повечето случаи нанася безпогрешно и точно преценено своя удар. В същото време, казва Спасителят, бъдете „незлобиви като гълъби” /Мат. 10:16/ т.е. прости и незлобиви. От змея заимствайте само мъдростта, а сърцето ви да остане просто, чисто и неразтленно. Бъдете кротки и смирени като Мене, не се предавайте на гняв и раздразнителност, „защото човешкият гняв не върши Божията правда.” /Иак. 1:20/ Пазете се чисти от всяка сквернота на плътта и духа.

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева…, ч.VІІ , 1894 г. стр.  71 - 78

 

 

 

 

 

.........................................

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза