ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 23.ХІ.2014 /
 10.ХІ.2014 год.
Издание на православния  катедрален храм 
 Неделя 24-та 
 след Петдесетница
 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

      Светител  Ф И Л А Р Е Т   М О С К О В С К И

    1782 г. – 1867 г.  

 

ИЗ "СЛОВО ЗА МОЛИТВИТЕ ЗА ПОЧИНАЛИТЕ"

 

            В християнството има хора, които сами се лишават от утешението да се молят за починалите. Какви са тези хора? – Без съмнение, те са които по забележим или незабележим да себе си начин, повече обичат да умничат, отколкото да вярват. Защо не приемат молитвите за починалите? – Друга причина не може да се види, освен че е неразбираемо как действието на молитвата може да се простира толкова далеч – от единия свят в другия, от видимия - в невидимия.

         Аз бих попитал човека, който разсъждава по този начин – разбираемо ли е за обикновения разум действието на молитвата на един жив човек за друг жив? Особено, ако молитвата се принася за някой, който по това време го няма там, или такъв, който присъства, но молитвата е за измолване на нещо от духовно-нравствен характер, като прощение на греховете, поправяне на порочен живот, укротяване на страстите, вътрешно просвещение, утвърждаване в добродетелите. Две души, всяка със свой собствен ум, воля, склонности, свобода – не са ли те една за друга два отделни свята? Отделни, още повече, защото са и в две различни тела. Как молитва на единия се разпростира върху другия?

         Ако се заемат да си изяснят, как отделеността на съществата и тяхната свобода не пречат на действието на молитвата за живите, по същия начин ще си изяснят и как отделеността не пречи на молитвата за починалите. Ако кажат, че действието на молитвата за живите е възможно, макар и неизяснимо за разума, аз ще кажа – не отхвърляйте и действието на молитвата за починалите единствено затова, че то е неизяснимо, или поне така изглежда.

         По мое мнение, по въпросите на вярата, по-безопасно е по-малко да се умува, а повече да се вярва, като се утвърждаваме не на собствените си мъдрувания, а на Словото Божие. Това Слово говори: защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва./Рим. 8:26/ Следователно, (само) по разум, без благодат – не знаем можем ли да се помолим за някого. По-нататък апостолското слово продължава: „Сам Духът ходатайства за нас с неизказани въздишки.” /Рим. 8:26/ - в молитвата на всеки, съобразно неговото особено състояние. Същият Дух, за общо ръководство в молитвите, най-вече обществените, явствено (разбираемо) изрича за какво трябва да се молим. Например: „моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци.” /1 Тим. 2:1/ „Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему – сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли.” /1 Ин. 5:16/ И на друго място: „молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника.” /Иак. 5:16/ Да чуем и как св. ап. Павел сам се моли за другите, но иска също - и другите да се молят за него. В посланието си към Солуняни, той пише: „молим се винаги за вас, да ви направи Бог наш достойни за званието и да изпълни със сила всяко желание на благост и всяко дело на вярата, та да се прослави във вас името на Господа нашего Иисуса Христа, и вие в Него, по благодатта на нашия Бог и на Господа Иисуса Христа.” /2 Сол. 1:11-12/ По-надолу в същото послание пише: ”И тъй, молете се за нас, братя, щото словото Господне да се разпространява и се слави навред, както и у вас.” /2 Сол. 3:1/ В друго от посланията си пише: „с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии и за мене, та, като отварям уста, да ми се даде слово, дръзновено да възвестявам тайната на благовестието, заради което съм пратеник в окови.” /Еф. 6:18-20/

         Като не събираме повече свидетелства от Свещеното Писание за молитвата въобще, като за нещо известно, нека приложим към особения предмет на настоящите размисли тези свидетелства, които дотук бяха приведени.

         След като ние не знаем за какво да се молим, то за вразумление на нашето незнание ни е дадено Свещеното Писание, което може да ни умъдри за спасение дори дотам, „че Божият човек да (стане и да) бъде съвършен и годен за всяко добро дело.” /2 Тим.17/ Затова, от премъдростта на благия Божий Дух, изрекъл това Писание, трябва да очакваме, че то не само удовлетворително ще ни настави за какво да се молим, но и ще ни предпази със забрани да не се молим за нещо, за което молитвата ни ще бъде неугодна Богу. Такова очакване се оправдава на дело. Видяхме, как Свещеното Писание заповядва да се молим за всички хора, но със забрана предпазва вярващите да се молят за това, което е неугодно Богу - има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли. От това следва, че след като в Свещеното Писание няма специална, конкретна заповед да не се молим за починалите – трябва да изведем разбирането, че можем да се молим и за тях от по-общата заповед /да се правят … молитви … за всички човеци/. Но след като в Свещеното Писание против такива молитви няма и никаква забрана, което е съвършено вярно, самото мълчание на Писанието е вече доказателство, че молитвите за починалите не са противни на Бога, както и, че не са безполезни за хората.

         Който търси съмненията ще попита: не е ли излишно да се молим за тези, които са починали с вяра и упование? Отговарям: а не е ли излишно, наглед, да се молим за светиите? Въпреки, че св. ап. Павел ни нарежда да се молим за всички светии. Тогава, не е ли излишно да се молим за апостолите, които са разпространителите на благодатта над всички останали, и които са първи от светиите на Църквата, както е казано: „Бог постави в църквата първо апостоли.” /1 Кор. 12:28/ Въпреки това, св. ап. Павел изисква да се молят за него и неапостоли, и то тогава, когато вече се приближавал към венеца за подвизите на апостолството. Има молитва за полза и на самото Евангелие - Словото Господне да напредва, да се разпространява и да се слави, въпреки че самото Евангелие е „сила Божия за спасение на всеки вярващ” /Рим. 1:16/. Тогава, можем ли да се боим, че молитвата за (починалите) вярващи е излишна?

         Могат също да попитат – не е ли излишна молитвата за починалите в грехове? Отговарям: излишна е за умрялите в смъртни грехове, с духовна смърт, които в това състояние са застигнати и от телесната смърт. За тези, които вътрешно са отпаднали от духовното тяло на Христовата църква и от живота по вяра – със своето неверие, с категорична неразкаяност и противене до край на Божията благодат. Където за просветленото и безпристрастно око са явни признаците за такава горчива смърт, там няма място за утешение от молитвата – има грях за смърт. Но какво може да направи молитвата за брата, който съгрешава, но не с грехове за смърт. Може да му даде живот. Може ли това да се отнася и за умрелия телесно? – Св. Иоан (вер. Златоуст), от чиито слова тук се ръководим, не казва – да, но не казва и – не. Той не забранява да се молим за починалите, но забранява да се молим за отчаяните грешници, останали докрай в безнадеждност за спасението.

         В Свещеното Писание всепроницателната Божия премъдрост не провъзгласява особено гръмко заповед да се молим за починалите, може би заради възможността да не се разленят живите (като прекалено разчитат)  на такава надежда, а да живеят със страх, като се грижат за спасението си преди телесната си смърт (през целия си живот). Но след като не забранява такъв вид молитви, това не означава ли, че позволява да се подаде, макар и не винаги достатъчно надеждно, но понякога (а може би и твърде често) – едно въженце за помощ на отделилите се от брега на временния живот, но (още) не достигнали до вечното пристанище на душите си. Тези, които между телесната смърт, и последният, всемирен Христов съд, се люшкат над бездната, като ту се въздигат от благодатта, ту пропадат чрез останките (в тях) на повредената природа, ту се възторгват от Божествени желания, ту се объркват в грубата, не напълно съблечена (от тях през земния им живот) одежда на плътско мислене.

         Може би затова, молитвите за починалите, които от древност съществуват в Църквата не са тържествено възвестяване, или съществен член на вярата, или пък строга заповед, а са благочестиво предание и обичай, поддържан винаги от свободното послушание на вярата и частния (личния) духовен опит. Ще приведем за това някои свидетелства.

         Благодатта на даянието, пише Иисус син Сирахов, да бъде винаги пред всеки от живите, но няма възбрана благодатта да бъде и над мъртвите. Какво означава тук благодатта на даянието? Ако това е дар на олтара, то думите: не възбранявай да се яви благодатта и над мъртвите, очевидно означава – принеси жертва за починалите, или което е едно и също – моли се за починалите. Ако някой иска да приеме и друг, по-вероятен  смисъл, това е че благодатта на даянието е благотворението към бедните. Така думите: не възбранявай благодатта над мъртвите, ще означава – давай милостиня в памет на починалите. Дали едната или другата мисъл е имал предвид синът Сирахов, но те и двете предполагат едно и също, имат общо основание – това, че живите могат, и са длъжни, да правят добри и душеполезни дела заради починалите.

          В историята на Макавеите намираме жертва и молитва за починалите. Иуда принася това за войните, умряли в греха на вземане на военната плячка от идолските дарове, с които благочестивите не трябва да оскверняват ръцете си. /2 Мак. 12:39-46/

         От времето на учредяване на християнското богослужение, като постоянна част, в него влязло и молението за починалите. За това свидетелстват всички древни чиноположения на Божествената литургия, започвайки от тази на св. ап. Иаков, брат Господен. Затова, няма никакви съмнения, че молението за починалите е част от апостолското предание.

         Св. Иоан Златоуст пише: „Дори някой да си е отишъл и грешен от този свят, но колкото е възможно, трябва да му се помага. Естествено, не със сълзи, а с молитви, молби, милостиня и приношения. Не случайно е установено, нито напразно поменаваме починалите в Божествените тайни (св. Литургия), като молим намиращия се на светата трапеза Агнец, Който взема греховете на света, и те да получат някаква утеха. Нека не се леним да помагаме на починалите, като принасяме молитви за тях. Защото Той е очищение на цялата вселена. Можем от всякъде да им съберем (полза) за прощение  - като от принасяните за тях дарове, и от светиите заедно с тях поменавани.

         Блажени Автустин пише: „Не трябва да се отрича, че душите на починалите получават утеха от благочестието на живите ближни, когато за тях се принася жертвата на Ходатая, или се върши милостиня по църковния ред. Но това е полезно само за тези, които в живота си са заслужили това, така че това да им бъде от полза.

         Св. Григорий Двоеслов описва забележителен случай за действието на молитвите и жертвоприношенията за починал, във връзка с обета за нестежание, случил се в негов манастир. За назидание на другите, един от братята, който нарушил обета за нестежание бил лишен след смъртта си от църковно погребение и молитви в продължение на 30 дни. След това, от състрадание за душата му, 30 дни била принасяна Безкръвна жертва с молитва за него (на св. Литургия). В последните дни на този период починалият се явил във видение на живия си роден брат, и му казал: досега ми беше зле (лошо), а сега вече съм добре, защото днес получих приобщение (в единството на Църквата).

         В заключение, нека всеки да утвърди в себе си следните правила, които не са непознати, но нерядко биват забравяни. 1) За починалите се моли с вяра и надежда в Божието милосърдие. 2) Самият ти, не живей небрежно, а се старай с чиста вяра и без да отлагаш изправлението си от греховете, да имаш твърдата надежда, че и след твоята смърт молитвите ще ти донесат отрада, и ще ти помогнат да достигнеш вечния покой и блаженството при Бога. Амин.

 

            Превод от: www.orthodoxy.ru

 

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза