Духовна беседа №408

ДУХОВНА БЕСЕДА

                    Архимандрит   ЛАЗАР /Абашидзе/

КЪМ ДУШАТА, УГНЕТЯВАНА ОТ ДУХА НА УНИНИЕТО

ПРЕМИНАВАНЕТО ОТ ТОЗИ ЖИВОТ В ДРУГИЯ СВЯТ.

Както пътят, по който хората вървят в този живот бива два вида, един е на нечестивите, друг, на благочестивите, така и краят на земният им живот  се оказва два вида – за едните той е блажен, за другите неблагополучен. Блажен е краят на благочестивите, когато в благочестие умират в Господа, както и небесният глас известява: „Блажени са мъртвите, умиращи в Господа!” Неблагополучен е краят на нечестивите, които в безчестие, без истинско покаяние и жива вяра завършват живота си тук, на земята. Както за първите смъртта се оказва упокоение от трудовете, и преминаване от многоболезнения живот тук, в радостния живот на вечността, така за вторите след временната смърт, следва вечната. Вечността, която има начало, но няма край,  приема и едните и другите. Но тази вечност не е еднаква, за едните е блажена, съдържаща всички блага, докато за другите е злополучна, плачевна, силно мъчителна и съдържаща в себе си цялото зло.” – пише свети Тихон Задонски.

         На друго място същият светител разсъждава: „Когато царят иска да повика при себе си свой поданик, той му изпраща указ за това. Така и Небесният Цар, Иисус Христос, призовава при Себе Си всеки християнин от този свят чрез смъртта. Вижда човек приближаващия се край на своя живот чрез смъртта, и при него невидимо достига указа на Небесния Цар, с който го призовава при Себе Си. Какво се случва тогава в сърцето на бедния човек? Какъв страх, трепет и ужас настъпват в него! … Пристигна Неговият указ да се явя пред Него, а аз не съм готов. Виждам вече приближаващия се край, а за него никога не съм мислил. Приближава се до мен смъртта, за която никога не съм помнил. За мен вече се отваря вратата на вечността, за която никога не съм размислял. Боя се от Съдията – Бог, Когото съм прогневявал. Съвестта ми ме изобличава и мъчи, като ми представя сторените грехове. А вечната мъка, в която отиват неразкаяните грешници, ме изпълва със страх и ужас. Защо никога не съм помислял за този страшен час? Защо умът ми е бил зает със суетата? Защо толкова  много събирах и се надпреварвах за славата и честта в този свят? Защо се предавах на грехове и не внимавах върху Словото Божие, което ме предпазваше от това? Каква полза имам сега от събраното богатство и почестите? Защо са ми сега приятелите, с които споделях разкоша и веселието? Ах, суетата помрачи и ослепи ума ми, и аз не можех да различавам измамата от истината, злото от доброто, вредата от ползата, греха от добродетелта, пътя към гибелта от пътя към истинското блаженство. Суетата ми отне помненето на смъртта, към която сега се приближавам, мисълта за вечността, в която встъпвам. Сега аз ще позная какво е истина и какво е измама, кое е истинското мое добро, и кое истинското зло. Сега виждам, че истинското Слово Божие научава на истината. Блажени са тези, които внимават над Него! Нещастни са всички, които не внимават.

         С колко суета и измамна прелест е изпълнен този свят! Как мами той бедния човек! Сега аз оставям всички негови съкровища, и вместо в богатите чертози, влизам в тесния гроб. Вместо богатства, почести и слава, наследявам тление; от разкошните ястия, с които съм се услаждал, сам ставам храна за червеите. Прощавай, свят! Аз оставям теб и всичко твое. „Гол излязох от утробата на майка  си, гол ще се и завърна.” /Иов 1:21/ Сега виждам, че всичко, каквото и да съм имал, не е било мое, защото оставям всичко, което съм притежавал. И както без нищо съм дошъл на света, така без нищо излизам от него. Небесният Цар ме зове, и аз отивам при Него, но треперя от Неговия праведен и  страшен съд.

         Като християнин, всеки трябва да помни, че и до него ще дойде указа на Небесния Цар. Ще дойде, когато не мисли за това, ще го повика, и както става при края на всички хора, това ще стане и с всички нас. Затова, бъди разумен и мъдър, като своевременно се подготвяш за този час, в който ще се отвори за теб врата на вечността! Този час е страшен не само за грешниците, но и за светиите, които, размисляйки за него, искрено се съкрушавали и плакали. Помни смъртта – и ти няма за пожелаеш да се веселиш със света. Ще ти опротивее всяка суета и светски разкош – тогава ще започнеш да търсиш повече плача и сълзите, отколкото веселието и утехите.

         Човече, каквото е свещта, горяща и догаряща пред очите ти, това е и живота ти на земята. Ще догори свещта, и ще угасне, така и човек завършва живота си - и умира. Когато свещта угасне, оказва се, че сякаш не я е имало. Така също, когато човек умре и го погребат, сякаш не го е имало.

         Виждаш какво е човека, и какво представлява живота му на земята! Помни, че по същия начин ще угасне и твоя живот, както виждаш да угасва свещта. Отрано се готви за своя край, за да завършиш живота си блажено!”

         Случвало се е хората да умират съвсем неочаквано. Например, в деня на сватбата си, или от някаква нищожна наглед причина. Военачалникът Сисар бил застигнат от смъртта в леглото си, а Амон, синът на Давид, след угощение с вино, в кръга на роднини. Някой питал: „колко е часът?” и докато питал, настъпила смъртта. Друг четял собствената си реч към гостите, които току що се събрали при него на вечеря в чест на имения му ден – паднал и умрял.

         Назидателно говори св. Димитрий Ростовски колко неочакван може да бъде смъртния час. „Мнозина, пише той, отивайки да спят, повече не се събуждат. Намират ги мъртви, като този им сън се превръща в тяхна смърт. Мнозина, ставайки от сън и посрещайки деня, не доживяват до следващата нощ, и умират. Пирува халдейският цар Валтасар от вечерта, и когато вече е достатъчно развеселен, появява се  някаква ръка, която със загадъчни думи изписва на стената смъртна присъда за пируващия цар – и той бил убит същата нощ. Знаел ли е, че толкова скоро ще настъпи смъртния му час? Мислил ли е, че още в същата нощ ще умре? Или, друг случай. Заспал в леглото си късно през нощта асирийският пълководец Олоферн, заспал, опиянен от вино, и в същия час сънят му бил заменен от смъртта.  Той бил обезглавен от ръката на жена, и този, който се хвалел, че на другия ден ще превземе иудейския град Ветил като птица в гнездото й, сам той,  като птица, попаднал в мрежите на смъртта. Тревожи се богатия, чиято нива дала изобилни плодове, тревожи се къде ще побере пшеницата. Замисля да построи просторни житници, сам си определя дълги години живот - да яде, пие и се весели. Но Бог му казва: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” /Лк. 12:20/ И този, който очаквал дълго да поживее, умира неочаквано, без да преживее дори една нощ! О, колко неизвестен е часът на смъртта! Господ ни увещава: бъдете готови, бдете и се молете, защото не знаете кога ще настъпи времето на смъртта ви.”

         Св. Иоан Златоуст, като тълкува думите на апостола: „денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя” /1 Сол. 5:2/ пише: „Ако искаме да знаем защо този ден е скрит, и защо ще дойде като крадец през нощта, ще ви кажа справедливо – никой никога през целия си живот нямаше да се грижи за добродетелите, ако денят на смъртта му беше известен и не беше скрит. Но всеки, знаейки своя последен ден, щеше да извършва безброй престъпления, и едва в този ден щеше да пристъпи към купела на Кръщението, в деня, когато трябва да напусне този свят.”

         И действително, след като дори когато не знаем ни деня, ни часа на своята смърт, независимо от страха от неговото очакване, ние се решаваме на безчислени и тежки греховни деяния, тогава, на какво ли не бихме се решили, ако знаехме, че ни предстои да поживеем много години на земята, и скоро няма да умрем? А тъй като не знаем кога, в кой ден и час ще умрем, длъжни сме всеки ден да прекарваме в очакване на смъртта, и при настъпване на деня да си мислим: „Дали този ден няма да е последният в живота ми?”  А при настъпване на нощта, да си казваме: „Дали тази нощ няма да е последната нощ от пребиваването ми сред живите?” Когато отиваш да спиш си казвай мислено: „Дали ще стана с живите от това легло? Дали отново ще видя дневната светлина? Или това легло ще ме отведе в гроба?” А когато се събудиш и видиш първите лъчи на дневната светлина си помисли: „Дали ще доживея до вечерта, до настъпването на нощта, или смъртния ми час ще настъпи още този ден?” Като мислиш по този начин, прекарвай целия ден като че се готвиш да умреш, и вечерта, отивайки да спиш, очисти съвестта си така, сякаш в тази нощ ще предадеш духа си на Господа. Гибелен е сънят за този, който е заспал със смъртен грях. Не е безопасен съня и на този, чийто одър окръжават бесовете, очаквайки случай да увлекат душата на грешника в огнените дълбини. Лошо е за този, който е отишъл да спи, без да се примири с Бога. Защото, след като за нещо, с което сме оскърбили ближния, апостолът казва: „Слънце да ви не залязва гневни.” /Еф. 4:26/, колко повече този, който е прогневил Бога, е длъжен да се погрижи за това - да не го завари залеза на слънцето с Божия гняв, да заспи, без да се е примирил с Бога, защото часът на нашия край е неизвестен – да не би внезапната смърт да ни завари неподготвени. Не си казвай: „Утре ще се примиря с Бога, утре ще се покая, утре ще се поправя.” Не отлагай от ден на ден твоето обръщане към Бога и покаянието си, защото никой не ти е казал, дали ще доживееш до вечерта.”

         Добре поучава преп. Антоний Велики, като привежда казаното от апостола: „Всеки ден умирам.” /1 Кор. 15:31/ „Когато се пробуждаме от сън, да си мислим, че няма да доживеем до вечерта, и отново, когато си лягаме да спим, да мислим, че няма да доживеем утрото, винаги помнейки неизвестния предел на нашия живот. Като живеем така, няма нито да грешим, нито да имаме похот към каквото и да било, нито ще събираме за себе си съкровища на земята, но като очакваме всеки ден смъртта, ще започнем да презираме всичко тленно. Тогава ще изстине в нас и плътската похот, и всяко плътско  пожелание, всичко ще си прощаваме един на друг, предварително ще очистваме себе си, имайки винаги пред очи очакването на последния час и борбата (когато той настъпи). Защото силният страх от смъртта и съда, страхът от мъченията, въздига душата, която клони към гибелната пропаст.”

         Св. Василий Велики съветва: „Никой да не се самоизмамва с празни думи (ср. Еф. 5:6), защото внезапно може да те връхлети всегубителството /1 Сол. 5:3/, и да те постигне преобръщане като при буря. Ще дойде мрачен и неприветлив ангел, който насила ще поведе и повлече душата ти, свързана от греховете, често обръщаща се към това, което оставя тук на земята, и ридаеща безгласно, защото вече се е затворило това, с което тя може да плаче.”

         Св. Кирил Александрийски пише: „Какъв страх и трепет те очакват, душо, в деня на смъртта! Тогава ще видиш страшните, диви, жестоки, безмилостни и безсрамни демони, подобни на мрачни етиопци, които ще застанат пред теб. Дори само да бъдат гледани е по-тежко от всяка мъка. Когато ги види, душата изпада в смущение, вълнува се и се мята, търси да се прикрие, прибягва към Божиите ангели. Светите ангели придържат душата, и като преминава с тях въздушното пространство, тя се изправя пред митарствата, пазещи пътя от земята към небето. На всяко митарство се изпитват определени грехове, като всяка страст и всеки грях имат своите изтезатели. 

Превод от: Архимандрит Лазарь, „ДУШЕ, ОТЯГОЩЕННОЙ ДУХОМ УНЬІНИЯ”, М. 2000 г., стр. 56 - 62