ДУХОВНА БЕСЕДА

 08.ХI.2015 / 
 26.X.2015  год.
Издание на православния  катедрален храм 

 Неделя 23-та след  Петдесетница

 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ, НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО, 
НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

Из дневника на св. прав. Иоан Кронщадски

“Моят живот в Христа”

 

            Стъклото, което може да събира слънчевите лъчи тогава може да възпламени хартията или друго подходящо вещество, когато фокусираните лъчи се съсредоточат върху една точка от него, със своята събраност въздействат върху него и по този начин сякаш цялото слънце в умален вид се вмества в това вещество. Така е и в молитвата. Душата ни тогава се съгрява, съживява и се възпламенява от умното Слънце – Бог, когато с ума си като със запалително фокусиращо стъкло насочим върху сърцето, като една духовна точка от нашето същество, това мислено Слънце, и когато то започне да действа върху сърцето с цялата Своя Божествена простота и сила. Същото се отнася и до Божията Майка, до ангелите и светиите. Насочи към сърцето си техните образи така, както (каквито) те са в действителност, с цялата им сила и святост, нека сърцето приеме тяхното озарение върху себе си във възможната пълнота и сила и то ще се възпламени от тяхното любвеобилно, подобно на огнено действие. Тяхната чистота, святост, благост ще се предадат на твоето сърце и то самото ще започне да се очиства, само да се укрепва във вярата и любовта. И колкото по-продължително, колкото по-решително и постоянно сърцето ти остане обърнато към Бога и Неговите светии, толкова повече сърцето ти ще се просвещава, очиства и оживотворява.

           Човешката съвест не е нищо друго, освен гласът на Вездесъщия Бог в човешките сърца. Като Създател на всичко съществуващо, и Вечно, и Изначално съществуващ, Господ знае всичко като Себе Си – всички мисли, желания, намерения, думи и дела на човеците - сегашни, минали и бъдещи. Колкото и сам да избързвам напред със своите мисли и въображения, Той е там преди мене. И аз винаги неизбежно в Него извършвам (приключвам) своя бяг, винаги Той е свидетел на моите пътища. „Комуто (на Господа) очите са отворени върху всички пътища на синовете човешки.” /Иерем. 32:19/ „Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?” /Пс. 138:7/

              Ето, пред нас се намира жив човек, очите му са устремени към нас, слухът му е готов да ни слуша. Пред нас са неговите тяло и душа, тялото виждаме, а душата – не. Не виждаме неговите помисли, желания, намерения, а всъщност няма и миг, когато душата му да не мисли и да не живее по съотвестващия за нея начин. Точно по същия начин, пред нас, около нас, и в нас е видимата природа, целия прекрасен Божий свят. Навсякъде в него виждаме живота, стройния порядък, действията, но не виждаме Виновника за този живот и порядък, не виждаме Художника, докато Той по всяко време се намира на всяко място, както душата в тялото, макар и да не се ограничава в тях. (Бог не живее лично в тварта – пише св. Василий Велики, б.р.) Дори и за част от мига, Той, като Дух всесъвършен, премъдър, всеблаг, всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ да не мисли и да не излива Своята всеблагост и премъдрост върху тварите. Няма и част от мига, когато Той да не привежда в дело Своята премъдрост и всемогъщество, защото Той е Същество, Което върши всичко Сам (Существо самодеятелнейшее!), Творящ в безкрайност и неизмеримост. И така, ти виждаш света, но виж, забележи в него и Виновника за всичко сътворено – Бога, Който е навсякъде в него, всичко изпълва, във всичко действа и  всичко устройва.

              Съвестта на всеки човек е лъч светлина от едното духовно Слънце - Бог, Който просвещава всички хора. Чрез съвестта Господ Бог властва над всички като праведен и всемогъщ Цар. И колко могъща е тази Негова власт чрез съвестта! Никой не е в състояние напълно да заглуши нейния глас! Тя говори на всеки и на всички без лицеприятие, като гласът на Самия Бог! Чрез съвестта си, всички ние, пред Бога сме като един човек. Затова Неговите десет заповеди са изказани като за пред един човек: 1. Аз съм Господ Бог твой, да нямаш други богове … 2. Не си прави кумир … 3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог … 4. Помни съботния ден … 5. Почитай баща си и майка си … 6. Не убивай. 7. Не прелюбдействай. 8. Не кради. 9. Не лъжествидетелствай … 10. Не пожелавай дома на ближния си …./Изх. 20:1-17/. Или на друго място: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила … и ближния си като себе си.” /Марк 12:30-31/, защото „той” е съвършено същото като „аз”.

             „Залягайте да запазвате единството на духа чрез връзките на мира.” /Еф. 4:3/ Велика заповед, която трябва да бъде изпълнявана! Запазване единството на духа – точно това е желаел и винаги желае, за това се е молил и се моли Божият Син на Бог Отец. Той се молил: „Отче Светий! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние … и не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно … та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.” /Ин. 17:11, 20-21/. Виждаш ли как нашето единство по дух, по живот, гръмко доказва и божествеността на Основателя на нашата вяра - Господ Иисус Христос! Който желае да съедини всички и да ги направи да бъдат като една душа, и който прави това (на дело, с живота си), той е излязъл от Единия Бог, Който е сътворил всичко и всички  съединил под Себе Си, и отделилите се от (това) единство с непослушание, отново иска да върне към единство със Себе Си чрез вярата и послушанието. Учители, които идват не от Бога, непризовани и неизпратени от Него /съгласно казаното в Свещеното Писание – „Аз не съм пращал тия пророци, те сами са се разтичали” /Иерем. 23:21/, „Никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога.” /Евр. 5:4/ те обикновено внасят сред хората /вярващите/ разединение и разногласие, с което ясно изобличават самите себе си, че не са от Бога. Такъв е Лютер, такива са учителите на разколите, такива са всички еретици. Те са разединили Едната Божия Църква, разсекли неразсечимото, множеството в неговото единство, съединено под Едната Глава на Църквата – Христос, одушевено от Единия Божий Дух. С това доказали, че са оръдия на дявола, който за това се грижи – да разедини, разпръсне и разсее овците на Господа. „Вълкът разграбя и разпръсва стадото.” /Ин. 10:12/ Славата на християнската вяра е Православието! Нейният истински плод винаги е бил, и продължава да бъде – единението между вярващите чрез любовта и общението на духовните и веществени блага. Колкото повече християните се отдалечават от духа на своята вяра, толкова повече се  разединяват чрез самолюбието, толкова повече се затварят в себе си, толкова по-малко имат общение с нуждаещите се в духовните и материални блага. Толкова повече в тях пресъхва любовта, толкова повече бедства човечеството. Истинското християнство и на земята въдворява благополучие, защото гледа на християните като едно общо цяло, като на едно велико тяло, в което има благородни и неблагородни членове не по природа, а по място и по занимане, силни и слаби, богати и бедни. Божият Дух ходатайства в душите на силните и богатите да помагат на слабите и нуждаещите – което е  общение между тях в духовните и материалните блага. „Множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое,  но всичко им беше общо.” /Деян. 4:32/

        Най-голямото светило (Слънцето), се отразява в безкрайно малките земни тела, в тяхното безчислено множество, и образа на човека се отразява в малките зеници на окото. Така мисленото Слънце – Христос, се изобразява в малките същества – хората, в тяхното безкрайно множество, както и в толкова малките частици на Своето Тяло и Своята Кръв, защото първият, вечният Живот е (необяснимо) препрост и (неделимо) единичен. Слънцето се отразява в множеството малки и големи тела, като осветява целия свят, покривайки го със себе си. Така (подобно на това) е и Господ за човешкия род.

       Вятърът е един и същ, но проявява своята сила в безчислено много места. Така и Светият Божий Дух е един и същ, но в безчислените ангелски събори (в едно и също време) проявява Своята сила и крепост, както и във всички святи човеци „диша (слав.), дето иска, и гласа Му чуваш.” /Ин. 3:8/

      „Той (Господ) пази не само всички кости” /ср. Пс. 33:21/ но също и иконните изображения на светите угодници, като не допуска да изчезнат в тление, пренебрежение или потъпкване. Той ги събира по чудесен начин, както знаем за това от описанията за явяването на чудотворните икони, особено тези на нашата Владичица, Пречистата Божия Майка. Толкова скъп е на Господа образът на човека, особено на смятия човек, който е съсъд на благодатта. Чрез иконните образи Той върши и чудеса, или дава невидими сили за изцеление и утешение.

        „Той (Бог) е по-голям от нашето сърце и знае всичко.” /1 Ин. 3:20/ С очите на сърцето си ние виждаме и знаем дори най-малките сърдечни движения, всички свои мисли, желания и намерения, почти всички, което става в нашата душа. Но Бог е по-голям от нашето сърце. Той е в нас, около нас, и навсякъде, на всяко място, като едно всевиждащо духовно Око, на Което нашето сърдечно око е само нищожно малък образ. Затова Той знае всичко което става в нас по-добре, хиляди пъти по-ясно от нас самите. В едно и също време знае какво става във всеки отделен човек, във всеки ангел и във всички небесни сили, във всяка одушевена и неодушевена твар. Вижда, като на длан, цялата ни вътрешност, както и вътрешността на всяка твар, бидейки присъщ на всяка от тях; и на всяка от тях, като Творец и Промислител, Той поддържа самото им битие (съществуване) и силите, които им дава.

        Човешкият род е едно велико Божие дърво, разрастнало се по цялата земя, и с клоните си покриващо земята. Върху предишния, гнил корен – падналият Адам, Божията премъдрост и благост са присадили нов, жив корен – Господ Иисус Христос, от Който водят своето начало християните, като един израстък от цялото дърво. Животът на дърветата е земен, органичен (природен), докато в християнския род животът е Христов, небесен, духовен, като на душевните сили на истинските християни трябва да гледаме като на сили на Самия Иисус Христос. За истинските християни апостолът казва: „А ние имаме ум Христов” /1 Кор. 2:16/. По същия начин, и на делата на добродетелите трябва да гледаме като на плод на Христовата благодат. Християните, които живеят не по християнски, представляват сухите пръчки върху клоните, идващи от корена – Христос. „Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, небесният Бог Отец отрязва” /Ин. 15:2/ и хвърля в огън. Езичниците са невъзродени и неоживени клони, идващи от гнилия корен – Адам. Но чрез вярата и те се присаждат към живите и здрави клони – към Тялото на Църквата, Което е Тяло Христово.

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева … , ч.VІІ , 1894 г. стр. 44 - 51.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза