Духовна беседа №374

ДУХОВНА БЕСЕДА

Преподобни Макарий Оптински

/1788 – 1860 г./

ИЗ ПИСМАТА НА ВЕЛИКИТЕ ОПТИНСКИ СТАРЦИ

          … Като описвате станалото с Вас, между другото споменавате, че сам сте познал, че сте попаднал в мрежите на вражеската прелест. В светлината на светоотеческото учение, Вие ще можете още по-ясно да познаете и да се уверите в констатираната истина, и като изоставите лъжата, да последвате разума на светите отци.

         Както изяснява преп. Григорий Синаит в Добротолюбието, от страна на човека прелестта има две главни причини: гордостта и греховния живот. Заради тях Бог предава човека на поругание от враговете на нашите души – да се смири, да се покае, и да се поправи, но (все пак) ако сам пожелае това. Мисля, че първата уловка на прелестта, която враговете на душата са Ви поставили представлява изменението на иконите след боледуването Ви, при което някакви розови кръгчета от иконата на Божията Майка сякаш се оказали в сърцето Ви, с което сте получил мнимо прощение на греховете. Това видение сте приел за истина, и така сте попаднал в поставената от враговете Ви мрежа. Последвалите след това случаи са просто последствия на този първия. Демоните не могат да представят истинския образ на Владиката Христос, както това обяснява преп. Варсонуфий Велики, но като измама представят образа на някакъв обикновен човек. Същият казва, че дори на сън бесовете не могат да представят образа на Божия Кръст, във връзка с което и Църквата възпява: „Господи, оружие на диаволя Крест Твой дал еси нам; трепещет бо и трясется не терпя взирати на силу Его.” Това, което Ви се сторило че виждате във връзка с кръста и бесовете, в действителност не може да бъде (то е нереално), защото те се боят от Кръста. Но Бог допуснал те да овладеят Вашите мисли, така че когато ви представят някаква фигура, да ви карат да мислите, че това е кръст, с което да задълбочат смущението Ви … Нещо подобно трябва да се разбира и споменатото повторение думите на молитвите след Вас. От поученията на отците знаем, че бесовете не могат да произнасят Иисусовата молитва, защото тя е най-силното оръжие против тях, по думите на преп. Иоан Лествичник. А Вие пишете, че те повтаряли след Вас думите на тази молитва, или това само така Ви се струва – всъщност бесовете произнасят някакви неясни звуци, приличащи на думите на молитвата, като Ви внушават, че това е самата молитва. Искат да Ви покажат, че те не се боят от нея. На това не трябва да се вярва! Като цяло, трябва да знаете че всичко, което ни се представя под някакъв образ или вид, цвят или светлина – всичко това светите отци считат за прелест. Същото се отнася и за някакво приятно пеене или благовоние, както и усещането за смрад, и други подобни неистински сетивни възприятия.  

         Втората мрежа на прелестта трябва да считате, когато изморен от бесовските причудливости, седейки в пощенската карета, сте размислял за непохвалния си живот с желание да се примирите с обидените от Вас и с враждуващите. Тогава внезапно сте почувствал, че нещо се влива в гърдите Ви, поразително сладостно и радостно. От неопитност сте приел това усещане за истинско, и така още повече сте се уплел в мрежите на прелестта, като дори сте се лишил от разсъдък. Мисля, че Господ само заради Вашето незнание и Своето милосърдие Ви е възвърнал разума. Преп. Иоан Лествичник пише: „С десницата (силата) на смирението отхвърляй, като недостоен, идващата радост, за да не бъдеш измамен от нея и вместо пастира да приемеш вълка.” Това същото се случило с Вас. И в другите случаи усещаната от Вас радост е същата. Дори когато сте размисляли върху словата на Писанието: „Предзрех Господа предо мною …” и сте усетили удар по дясното рамо. По думите на апостола, истинската радост е духовен плод и принадлежи към великата (високата) духовна мярка .Преди нея трябва да бъде придобит мира от борбата с помислите, мира от (овладяване на) страстите, и съвършено примирение с Бога. Като се основаваме на това, в нашето сегашно положение, изобщо не трябва да се доверяваме на радостта, която ни се струва духовна …

         Според мярката (степента) на Вашето запознаване със светоотеческите книги, както и разбирането по нещо за духовния живот, Вашите душевни врагове от своя страна започнали да изтъняват образите на своята измама … Пишете, че нерядко сега усещате, почти осезателно, присъствието на Иисус Христос в стаята Ви. Как с трепет и радост в сърцето падате в краката Му? Тези думи показват, че Вие мислено си представяте Неговото присъствие в чувствен (сетивен) образ, близо до Вас. Това вече е твърде опасно, като особено опасно е да падате в краката на представящия се в стаята Ви, застанал близо до Вас. По-нататък пишете, че подобни явления усещате от Ангела-хранител и присъствието на Божиите светии, към които от сърце се обръщате. Бойте се да се доверявате на такива явления! Св. ап. Павел пише, че сатаната се преобразява и в ангел на светлината – разбира се, за да измами неопитните в духовния живот. Така и светите отци, като ни описват признаците на духовните явления, строго забраняват на новоначалните да им се доверяват без най-строго изследване и проучване, и без да се допитат до опитните за такива явления. Това е особено опасно във Вашето положение … Св. Григорий Синаит пише: „Необходим е огромен труд за достигане на истината явствено (за непосредствено виждане на истината в нещата), за това да постигнеш чистота от противниците (бесовете) чрез силата на благодатта, защото дяволът обича да показва своята прелест (измамност) пред новоначалните под вид на истина, да преобразява своето лукавство под вид на духовност. Бог не негодува против тези, които внимават над себе си, като се опасяват от прелестта. Дори да не приемат нещо, което е от Него, ако предварително не се допитат и внимателно изследват това – такива дори биват похвалявани от Него като мъдри.” Пишете също, че чрез вярата виждате Господа отдясно на Бог Отец. Не се увличайте с мислите си от такива видения, които са свойствени само за победилите своите страсти и достигнали сърдечна чистота. „Не се стреми да имаш видения, преди да е дошло време да ти бъдат дадени. Нека те сами дойдат при тебе, привлечени от добротата на твоето смирение и да се съединят с тебе по най-чистия начин завинаги.” – пише преп. Иоан Лествичник … Св. Исаак Сирин пише: „Което е от Бога, идва само по себе си, без нашето усилено търсене и стремежи - но само тогава, когато сърцето ни е чисто …

         По същия начин, не за своя полза, сте започнал да се занимавате и с умната, сърдечна молитва. Това превишава вашето духовно ниво, то е над вашето духовно устроение, като се явява несъобразно и с други ваши обстоятелства. За този вид молитва е необходимо строго пазене чистотата на съвестта по отношение на Бога, към хората и нещата. Освен това, изключително необходим е духовен наставник, както казва преп. Симеон Нови Богослов, в своите обяснения за третия начин на молитвата. Във вашето сегашно положение Вие не може да го имате, и така да изпълните нужните условия. Нещо повече, съществува заплахата от духовно бедствие. Великият изпълнител на умната молитва, преп. Григорий Синаит пише: „Не е за чудене, ако някой от новоначалните (в духовния живот) бъде прелъстен дори и при прилагане на много трудове. Защото паметта за Бога (постоянната, неотклонна благоговейна мисъл за Него) представлява умната молитва, която стои най-високо от всички духовни занимания. Който безсрамно и дръзко иска да влезе при Бога и да Го изповядва чисто (като познал Бога), принуждавайки се да Го има в себе си (без да се е очистил и заслужил това) – той лесно бива умъртвяван от самите бесове, ако Бог допусне това. Такъв дръзко и дързостно пожелава да има нещо, което превишава неговото устроение, с надменност и високомерие търси преди време да има това, което не му съответства (и не му се полага). Много пъти, като вижда нашата дързост, от милосърдие към нас, Господ не допуска да бъдем изкушени, за да може всеки да се опомни и да дойде на себе си (т.е. сам да се вразуми и да изостави подобни амбиции) – преди да е станал подигравка за бесовете, за смях и плач пред човеците. Да се борят с бесовете могат силните и съвършените, като употребяват срещу тях (с присъщата му сила) духовния меч, който е словото Божие. Докато немощните и новоначалните, които от благоговение не пристъпват към превишаваща силите им духовна борба, и не смеят преди време да воюват - така успяват да избегнат смъртта.”

         Поради всички споменати причини, съветвам Ви да изоставите заниманието с умната молитва като нещо твърде високо и несъобразно както с душевното Ви положение, така и с външните обстоятелства. Започнете да четете според силите си (със съвет и по назначение на духовния Ви наставник) псалми, покайни канони, акатисти и други подобни четива. Ходете редовно на църква според възможностите си, старайте се да живеете по съвест, като изпълнявате Божиите заповеди със смирение, както подобава на благочестивия православен християнин в светския бит.

         Пишете също, че отдавна не ядете месо. Това начинание не Ви е от полза, защото Ви дава повод за гордост. В житието на преп. Иоан Лествичник е казано, че той макар и в малко количество, употребявал всякаква храна, която монашеският устав позволявал, като е добавено, че така премъдро сломявал проявите на гордостта и превъзнасянето. Затова, занапред Ви съветвам да употребявате, за слава Божия, и месна храна, заедно със семейството си. Така както я употребяват всички благочестиви мирски християни, разбира се без сряда, петък и постните дни и периоди, съгласно църковните правила. И разбира се, умерено, с въздържание и благодарност, за смиряване на помислите на превъзнасяне, които Ви внушават лъжлива (собствена) святост, от която да Ви избави Господ!

            Заради раздаване на милостиня не бива да влизате в дългове. В църковната история никъде няма примери дори и най-образцовите любители на раздаването на милостиня да са влизали в дългове заради това. В Стария завет е казано – благотвори на искащия според силите си. Необходимо е да имате предвид и обстоятелствата със собственото си семейство, така че да не го доведете до крайна нищета, заради неоснователна и необмислена щедрост. Преп. Варсонуфий Велики пише, че богатият трябва да върши милостиня с разсъждение, колко повече това се отнася за останалите хора (със скромни възможности), така че да не би вместо полза, да си докарат вреда – както външна, така и вътрешна.

         За вашите изкушения не разказвайте на никого, освен на духовния си отец.

       Пишете, че се приобщавате със светите Христови Тайни на всеки шест седмици. Ако така Ви е благословил духовният отец, продължавайте, но ако Вие сам сте си го назначил, съветвам Ви, по-добре да се приобщавате със Светите Тайни по време на постите. През Великия пост – два пъти, през Петровия и Богородичния – по веднъж, а през Рождественския, според обстоятелствата, веднъж или два пъти. Такова причастявяне е по-подходящо, за да не бие на очи Вашето различие от останалите, и Вие да не се увличате от гордостта.

            Вие сте длъжен да учите собственото си семейство на страх Божий и благочестив живот. Други хора, които не са под ваша власт, не си позволявайте да учите. Освен това, с никого не спорете, защото с това няма да помогнете на другите, а на себе си лесно ще навредите.

         Необходимото разбиране за благочестив живот се старайте да придобивате от четене на съответстващи на вашето положение книги, както и от допитване до опитните в духовния живот. Не предприемайте съмнителни дела, за които не сте се уверил от свидетелствата на евангелското и апостолско учение, от светите отци, или от допитване до духовно опитните. Избирайте винаги познатото и подходящото според мярката на своето духовно развитие, а не високото в духовния живот.

         Ще Ви кажа още нещо - за мнимите (само така изглеждащи) добри желания. Вие считате, че мрачните и зли бесове не могат да събудят в човека мними добри и много силни желания, но светите отци учат обратно. Св. Исаак Сирин в слово 33-то пише: „Не всяко добро желание от Бога достига сърцето на човека, а само това, което му е от полза (т.е. съобразно с вътрешните и външни обстоятелста, и затова е възможно за изпълнение, макар и не без труд). Подобни, но мнимо-добри желания, достигат човешкото сърце и от действието на дявола, но те не са от полза за човека. Защото макар на вид нещо добро да се влага в човека, когато то е от дявола, то е несъобразно с конкретните обстоятелства – или е преждевременно, или не е по силите на човека да го изпълни. Като не намери възможност да изпълни подобно желание, човек безразсъдно се измъчва и смущава, което вече носи съществена духовна вреда. Друг път, чрез мнимо-добрите желания дяволът устройва мрежа на дълбока прелест. Преп. Григорий Синаит нарича такова желание направо сатанинско. А св. Иоан Лествичник го нарича надменно и презрително, защото човек от самомнение и самочиние се увлича от него, като презира основателните и полезни съвети на опитните, които винаги се стараят да утвърдят новоначалните върху сигурните и вярни пътеки на спасението, предпазвайки ги от опасни крайности. Светите отци учат, че както ненавременното устремяване към непосилни подвизи, така и съвършеното нерадение за благочестив живот произлизат от дявола.

Превод от: „ПИСЬМА ВЕЛИКИХ ОПТИНСКИХ СТАРЦЕВ”, Москва, 2003 г. стр. 315 - 325

Още духовни четива ще намерите на интернет страницата:

www.bulgarian-orthodox-church.org