ДУХОВНА БЕСЕДА

 27.IX.2015 /
 14.VIII.2015 год.
Издание на православния  катедрален храм 

 Неделя 17-та след  Петдесетница

 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 Въздвижение на Честния Кръст Господен

       

И.М. КОНЦЕВИЧ

/1893 г. - 1965 г./

ОПТИНА И НЕЙНОТО ВРЕМЕ

Извадки от писмата на преп. Макарий Оптински,
във връзка с практически насоки и ориентири за основите на духовния живот и молитвата

(продължение от бр. 399)

 

          Като споменавате за причастяването със Светите Тайни, пишете: „Ако Господ погледне и обърне внимание на моето окаянство, едва ли някога ще бъда допуснат до причастяване от Източника на безсмъртието. Горко ми! Аз съм „лукав и ленив раб” /Мат. 25:26/, и затова съм плячка на ада и смъртта!” Ако бихте помислили или казали, че достойно се причастявате с тази Светиня, това щеше вече да е знак за вашето недостойнство … Светителите Василий Велики и Иоан Златоуст в предпричастните молитви говорят за себе си: „Зная, Господи, че недостойно се причастявам с Твоето пречисто Тяло и Твоята скъпоценна кръв …”, „Господи, Боже мой, зная че не съм достоен, нито годен да влезеш под покрива на моята душа …”.

         Когато ние сами себе си осъждаме, и с вяра се каем за нашите грехове и престъпления, (когато заставаме със) страх и смирение пред тази най-велика Светиня (Светите Христови Тайни), то силен е Господ да унищожи, и с огъня на Своето Божество да изгори всички наши грехове, да очисти душата ни от всяка сквернота. Защото Той дойде да спаси не праведниците, а грешниците … Когато се виждате неизправен, неволно трябва да Ви дойде мисълта да се смирите; (тогава) Вие осъждате себе си, но Бог Ви оправдава. Обратно, при Вашето самооправдание, дали няма да получите от Бога отхвърляне, подобно на фарисея? ...

         Св. Иоан Лествичник пише, че по особено Божие отсъждане, заради подвизите и трудовете (в духовния път) някои получават награди в началото на тези подвизи, други по време на тяхното изпълнение, трети – когато вече са ги завършили, а има такива, за които наградите се дават едва при смъртта. Изниква въпросът – кои от тях са по-смирени? – Явно тези, които най-бързо се удостояват с дарованията. Защото ненавреме дадени на другите, наградите (на благодатта) биха им послужили не за полза, а за гибел … А как да възбуждаме в себе си ревност за изпълнение на Божиите заповеди? – Отговорът е – със страх Божий, защото „Начало на мъдростта е страхът Господен.” /Притч. 9:10/ „Страхът Господен отклонява всеки от злото.” /Притч. 15:27/ - в славянския текст/

         Вашето мнение, че сте погинала овца, не бива да Ви хвърля в отчаяние … За да се успокоите, имате нужда от смирение и надежда (в доброто от Господа). Господ гледа към смирените и им изпраща Своята помощ. Св. Петър Дамаскин пише: „Не бива (никога) да се отчайваме. Зло е наистина, ако си съгрешил, но защо (към това вече сторено зло) да прогневяваш Бога, като с неразумието си Го считаш безсилен? Нима не може да спаси душата ти Този, Който заради тебе е сътворил целия свят, който виждаш? Ако си мислиш, че и това ти служи за осъждане, както и Неговото снизхождение, покай се, и Той ще приеме покаянието ти както на блудния и блудницата. Ако и това не можеш, а съгрешаваш по навик, (вършиш това) което не желаеш – имай смирение като митаря, и това ще е достатъчно за спасението ти.Защото съгрешавайки (без да можеш истински) да се покаеш (което означава да не повтаряш греха), и при това не се отчайваш  - по необходимост (трябва да) считаш себе си за най-низшата твар, да не дръзваш да осъдиш или укориш никой човек, а само да се дивиш на Божието човеколюбие (към теб). Това те прави благодарен към твоя Благодетел, а и други блага съдържа в себе си. Дори и на (самия) дявол да си се подчинявал при съгрешаването, но заради страх Божий (повече) не слушаш врага, който те принуждава и да се отчайваш – и това е помощ Божия (и надежда) … Всеки може винаги когато пожелае да положи начало на покаянието. Паднал ли си, стани, отново си паднал – пак стани, без никак да се отчайваш за спасението си, каквото и да се случи. Не предавай волята си на врага, и тогава за спасението ще ти е достатъчно търпение със самоукорение … Не бива в никакъв случай да се отчайваш, тъй като не знаеш каква е Божията помощ – тя може да извърши всичко каквото пожелае. Но ти трябва (изцяло) да се уповаваш на Бога, и (тогава) ще (може) се случи нещо от това – чрез някакви изкушения или по друг начин, както само Той знае, да устрои твоето изправление, или пък да приеме твоето търпение и смирение вместо делата (на спасението). Или по друг някакъв начин, който не знаеш, заради твоето упование (на Него) да прояви Своето човеколюбие за да спаси душата ти, която няма дръзновение. Всичко това е възможно (и затова трябва добре да знаеш за него), за да не изоставиш (истинския) лекар (нашият Господ). Ако не знаеш всичко това, може (ще се наложи) да търпиш страшната и мъчителна двойна смърт заради незнанието на съкровените Божии намерения (които имат за главна цел човешкото спасение).

            Струва ми се, че това трябва да Ви извлече от рова на отчаянието. Вече Ви споменах, че смущението Ви  произлиза от духовна гордост, във връзка с което авва Доротей пише: „Дори да ни безпокои и угнетява (някоя) страст, това не бива да ни смущава – защото който се смущава от обезпокояването от страстите, такъв проявява безумие и превъзнасяне, защото това говори, че не знае и не разбира своето устроение. И защото бяга от труда (на своето изправление) по думите на отците …”

            Желая Ви да се умъдрявате в духовните борби, да разпознавате козните на врага, и повече от всичко –  да се смирявате. Смирението е най-силното оръжие срещу врага и неговите стрели (нападения). Да ви укрепи Господ в тази борба и да ви увенчае (като победител) в деня на Съда, а сега не търсете в себе си въздаяния. Смиреният (но само истински) не вижда себе си достоен за тях, а в действителност е велик пред Бога. В мислите за себе си светиите се считали по-лоши от всички твари, а (знаем) как Бог ги прославя …

         Слава Богу, Който Ви е дарувал живота, както и възможността да се ползвате от неговите блага. Като чувствате неизразима благодарност заради Неговите щедрости, трябва да се стараете да изпълнявате и Неговите святи заповеди, да придобивате любовта Му, съгласно Неговите святи думи: „който Ме люби ще спази словото Ми.” /Ин. 13:23/ … От Вашето писмо виждам, че се оплаквате от липса на свободно време, от вълните на житейското море, и невъзможност да се заемете както трябва (с грижите) за душата си. Струва ми се, че и в самите житейски вълни и в общуването (с другите) има начин да се заемем с душата си, т.е. с изпълнението на Божиите заповеди. Как бихме ги изпълнили, ако не общуваме с хората? Вие още нямате тази мяра (на духовно израстване), за да водите напълно отшелнически и уединен живот, да се борите направо с бесовете, или да се наслаждавате на съзерцателните съкровени тайнства. Във връзка с това са особено ценни напътствията на преп. Исаак Сирин и преп. Иоан Лествичник … За изпълнение на Божиите заповеди се налага да се изтърпи много от света, от плътта и от дявола. Светият апостол пише: „които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени.” /2 Тим. 3:12/ „Който поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.” /Иак. 4:4/ „Плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може. А ония, които живеят по плът не могат да угодят на Бога.” /Рим. 8:7-8/ „Дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне.” /1 Петр. 5:8/ Ето Ви само някои от множеството свидетелства на Писанието за препятствията, които тези три вражески източника ни създават (поставят) за изпълнение на Божиите заповеди. И не само в света, но и в манастира те се противят на изпълнението на Божията воля - света представляват страстите, плътта е в нас, а дяволът напада отвън. Все пак, в манастирите съблазните и поводите за поддаване на греха са по-малко, затова древните свети отци виждайки невъзможност, или по-скоро своята немощ, намислили да изберат този път да избягат от света и всичко което е в него. Да могат, намирайки се сред по-малко хора, по-лесно да изпълнят Божиите заповеди … А Вие преценявате, че все още не можете да изоставите житейските неща. В такъв случай остава да подражавате на св. ап. Петър, когато потъвал във вълните: „Господи, избави ме!” /Мат. 14:30/, както и на св. пророк Давид: „Отдалечи от мене пътя на неправдата (на лъжата)” /Пс. 118:29/, „Посочи ми Господи пътя, по който да вървя.” /Пс. 142:8/.

         … Причина и корен за всичките ви падения е гордостта с нейните проявления – превъзнасяне, високо самомнение, засрамване (подигравки), унижаване и осъждане на другите. Колкото и да се стремим да изпълняваме добродетелите, но при такива наши действия те се оказват мрачни и не са ни от полза, защото те самите са нарушаване и противене на Божията воля. Неговото свято учение и самият Му живот са кротост и смирение, на които ни заповядва да се учим от Него … Причина за всички наши злини е гордостта, а ходатай за всичките ни добри дела е смирението!

         След като при изпълнение на добрите дела сме длъжни да имаме сърце съкрушено и смирено, и дух съкрушен, които Бог не ще презре /Пс. 50:19/, колко повече в нищетата на нашето устроение сме длъжни да бъдем винаги в бездната на смирението …

         Занимавайте се с четене на светоотеческите книги, но повече на тези, които са за деятелния живот (за придобиване на добродетелите и очистване на сърцето от страстите), защото при вашето устроение (духовно състояние) умозрителните могат повече да ви донесет вреда, отколкото полза. Докато от деятелните ще можете да познаете своята немощ и да смирявате сърцето си, на което Бог гледа с внимание, като му изпраща Своята помощ да може да изпълнява Неговата воля.

         Дори да имате целия разум на Свещеното Писание, но при наличие на самомнение, никаква полза няма да получите, защото врагът умее да устройва засади и да надхитрява и измамва такива с мними утешения. Както може да се яви като ангел на светлината /2 Кор. 11:14/, така може да въздейства и върху мисловната и душевна дейност на хората. Да Ви избави Господ от всичко това, защото Той иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. /2 Тим. 2:4/ Той се грижи за Своите твари и промисля по Своя премъдър Промисъл и предведение - кого да накаже, и кого да награди. Неговите съдби са непостижими за нас

         Съобщавате за упражняването Ви да четете (светоотеческите) книги, и унинието, което ви напада във връзка с това. Както и за принуждаването към пост, бдение и молитва, като мислите че вършите това, без сам да знаете защо. А всичко това следва да правите от любов към Бога, Когото обаче не усещате в себе си. Когато отмине тази мисъл, нейното място заема друга, и така бедното Ви сърце отстъпва пред страстите, които се редуват една след друга ... Четенето на светоотеческите книги е много необходимо и полезно за познаване на Божията воля, защото отците четейки словото Божие, което ни е предадено в Свещеното Писание, сами са го изпълнявали, и като преминали деятелния живот, са ни оставили за пример своите поучения. Когато не ги четете, не знаете техния начин на живот и борба, и затова си мислите че като четете сам Словото Божие, можете и да го изпълнявате – това пречи на смирението. Ако обаче четете, разбирате за пътя, стараете се да го изпълнявате, но като не достигате тяхната мяра (на изпълнение), тогава познавате своята немощ и се смирявате. Така получавате Божията милост, която се простира най-вече над смирените. Във връзка с това в Отечника пише: „Един брат попитал своя старец – какво да направя като чета писанията на отците, но не ги изпълнявам? Старецът отговорил – който чете отеческите писания и не ги изпълнява се смирява и получава Божията милост, докато който не ги чете – не се смирява и не получава Божията милост.” Затова, ползата от четене на деятелните светоотечески поучения е голяма … Не може да се каже, че сам не знаете защо изпълнявате (споменатите) телесни добродетели. Вършите ги от любов към Бога, но любов – несъвършена, която има своя малък зародиш в сърцето, произлизащ от вярата. Когато четем словото Божие и примерите от живота на отците, победили страстите и достигнали Божията любов, вярваме на това и се принуждаваме, преди всичко сами да започнем да изпълняваме телесните подвизи и да покажем на дело любов към ближните. Когато вършим това правилно и със смирение, преминаваме към (способността за) умозрение (съзерцание), получаваме душевно утешение, и Божията любов ни се показва наяве.

 

 Превод с пояснения от: И. М. Концевич, „ОПТИНА ПУСТЬІНЬ И ЕЕ ВРЕМЯ”,
Введенский мужской монастырь Оптина Пустынь, 2008 г. стр. 209 - 214.

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза