Духовна беседа №398

ДУХОВНА БЕСЕДА

 Свети праведен Иоан Кронщадски

СЛОВО НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

„Момичето не е умряло, а спи.” /Мат. 9:24/

           Господ Иисус Христос, като Победител на ада, чрез Своята победа над смъртта провидял бъдещото нетление на човешкия род и блажения живот на избраното човечество (на спасените), и затова казал на бащата, (чието име било Иаир), и на майката на умрялото момиче, които Го поканили в своя дом да изцери дъщеря им: „момичето не е умряло, а спи.” /Мат. 9:24/. Тези думи на Господа се сторили толкова необичайни и странни за присъстващите, че те се засмяли, защото вероятно са знаели, че девицата е умряла. А когато тя била възкресена от смъртта от всемогъщия глас на Господа, те изпаднали в ужас от дивното чудо (на това възкресение).

        Това чудо било извършено от Господа като образ и указание за бъдещото всеобщо възкресение на всички хора. Такова чудо било и възкресението на сина на Наинската вдовица, както и възкресението на четиридневния мъртвец Лазар от Витания. Така, в един миг, ще възкръснат всички хора в последния ден на този свят.

         Но нека се обърнем към смисъла на днешния празник. Настанало предопределеното време и Божията Майка да завърши земния си живот, изпълнен с огромна скръб, а след Възкресението на Нейния Син и Бог от мъртвите – и с неизразима радост. Над Нея, първа в човешкия род, Господ на дело явил цялата сила на истината на Своите думи: „момичето не е умряло, а спи”. Смъртта се докоснала до Нейното живоносно тяло само за три дни, по подобие на тридневното пребиваване в гроба на пречистото и нетленно тяло на Господа. На третия ден Тя е възкресена и с тяло взета на небето, където пребивава „по смерти жива,спасая присно” – от ден на ден, от година на година Своето наследие - благочестивите християни. И колко чудеса на милост, избавление и спасение е извършила навсякъде за православните християни, и даже за неправославните, които усърдно са Я призовавали и почитали! Колко много са били, и продължават да се случват, спасителните чудеса от Нейните пречестни икони на различни места! Тя винаги е жива и близка до благочестивите, винаги спасява и явява дивни сили над вярващите, възбужда сърцата и устата към възхвала и благодарение на Бога и на Нея, нашата Усърдната Застъпница. Без Нейното постоянно, спасително застъпничество, устата ни биха се уморили, и ръцете (силите) биха ни напуснали за молитвения християнски труд.

         Сега искам да поговоря за безсмъртието и нетлението, към които ни призова Господ със Своето възкресение от мъртвите, със Своята победа над смъртта. За безсмъртието, което толкова славно и очевидно се проявило при преставлението на Божията Майка. Господ не е сътворил смъртта, и в началото (на сътворението) тя не е съществувала, защото човек бил предназначен за безсмъртие. Смъртта влиза в света чрез греха на първите хора – отначало духовна, а след това и телесна. Духовната, веднага след извършване греха на непослушанието към Бога от прародителите, а телесната – постепенно. Така ужасите на смъртта царували над хората повече от пет хиляди години. Предшествали ги болестите, недъзите, различните страсти и страдания. Или пък явните Божии наказания постепенно или бързо поглъщали живота на хората, понякога на цели градове и обширни области, както е със Содом и Гомор, и околните градове. Или всички съвременници на Ной, погълнати от водите на потопа. Така е било от Адам до Христа. Само твърде рядко хората били осиявани от радостта на възкресението от мъртвите във Ветхия Завет, и то само за малцина. Така, с Божията сила, светите пророци Илия и Елисей възкресили няколко мъртъвци като доказателство, че на земята ще дойде Победителят на смъртта, и в предопределеното време ще даде възкресение на целия човешки род. Така, когато нашият Изкупител дошъл на земята, като се въплътил от Пречистата Дева Мария и от Светия Дух, Сам встъпил в борба с виновника за нашата смърт – дявола. Победил го, и го разбил на камъка на Голгота като младенец /ср. Пс. 136:9/, и след като вкуси смъртта със Своето безгрешно тяло, победи нашата смърти възкръсна от мъртвите. Така постави началото на възкресението на целия човешки род. Човечеството безмерно се възрадва и обнадежди от това славно възкресение – и вече 19 века с особена тържественост и радост празнува светлия ден на Христовото Възкресение. Вярващите и подвизаващите се според вярата християни престанали да се боят от смъртта. Страхът от смъртта изчезнал, особено за тези, които искрено се причащават с пречистото Тяло и Кръв Христови, и се сгодяват (обручават) за вечния живот. Божията Майка, апостолите, мъчениците, светителите, преподобните и всички светии, с радост вкусили благодатта на безсмъртието, и още преди края на живота си желаели да се освободят от тялото. „Желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добре.” /Фил. 1:23/ Светите мъченици с радост отивали на мъчения, за да могат чрез страданията и смъртта за Христа да се очистят от греха, както златото се очиства в горнило. Да купят с кръвта си вечния живот, и какво дивно чудо било – как един пред друг приемали мъките с радост, подобно на безценни съкровища. Те си казвали: „Братя и приятели, ако сега не умрем в мъченията за Христа, за вярата в Него, във всеки случай трябва да умрем, защото всички умират. По-добре е неизбежността на смъртта да превърнем във възможност да придобием почести от Безсмъртния цар Христос, и със смъртта си за Него да си купим вечния живот.” /Октоих, утреня, гл. 7, стих. на стихов./ Така, те с хиляди умирали с радост в мъки за Христа, Който по чудесен начин ги укрепвал в страданията. Получили безсмъртния живот, без да се посрамят в своето упование, а светите им мощи ставали източник на изцеление за вярващите. Често и те самите също се явявали като живи на мнозина от благочестивите (християни), цветущи в безсмъртие и облечени в непобедима сила. Така и Божията Майка, Сама лично се явявала в небесна слава и нетленна красота на Божиите избраници на земята. В древни времена Тя се явява на св. Андрей, Христа ради юродив, а по-рано – на светите апостоли. Знаем за Нейното явяване и на преп. Сергий Радонежки и преп. Серафим Саровски. По същия начин, още от първите християнски времена до наши дни, извършва множество знамения и чудеса  чрез Своите чудотворни икони, като проява на майчинското Си промишление и грижа за християнския род.

         Затова, възлюбени братя и сестри, след смъртта и Възкресението на Христа, за благочестивите християни смъртта не съществува в този страшен вид, в който е била по време на Стария завет, когато и праведниците, след смъртта, слизали в ада. Сега тя е станала сън, заспиване и упокоение за верните. „Блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.” /Откр. 14:13/. Но и сега тя продължава да е страшна за невярващите, за нечестивите, и за неразкаяните грешници, защото за тях тя става начало на вечните мъки и геенския огън. „Идете от Мене, проклети, в огън вечний.” /Мат. 25:41/ - тези ще бъдат последните думи на нашия Творец и Бог към тях, и те завинаги ще се потопят в този огън.

         Нека да живеем според вярата, със страх Божий, в борба със страстите на плътта, във вършене на добри дела! Апостолът пише: „Нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим святи дела със страх Божий.” /2 Кор. 7:1/ Тогава и за нас смъртта няма да бъде страшна, а радостна, ще бъде заспиване, сън и упокоение. Амин.

ЗА МОЛИТВЕНОТО ПРИЗОВАВАНЕ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА И ВСИЧКИ СВЕТИИ

         Благодари на пребързата наша Застъпница, Пречистата и Преблагосърдечна Владичица Пресвета Богородица, Която според силата на нашите сърдечни молитви ни спасява от притесненията и мъчителните нападения на дявола. Погледни към Нея с очите на сърцето си чрез Светия Дух, Който е навсякъде, всичко изпълва и е в съвършената простота – погледни към Нея, като на намираща се в твоето сърце и Я призови: Пребърза Застъпнице, Пресвета Богородице, спаси ме от врага, който ме препъва (в духовните ми усилия)! И веднага, в същия миг, Тя ще те спаси според (силата на) вярата на сърцето ти, така че притеснението, огъня и унинието ще отстъпят встрани от теб. Трябва само да имаме в ума си, и твърдо да вярваме, че Светият Дух е навсякъде, на всяко място, и Съществува в (необяснимото) съвършенството на Божествената простота, така че чрез Него цялото небе идва близо до нас, като на длан. Идва заедно с всички ангели и светии, така че трябва само да призовем Господа, или Пресвета Богородица, или някои от светиите, но от цяло сърце, с ясно виждащата вяра,със сърдечно разкаяние за греховете, чрез които врагът ни завързва (и пленява) или пък сами доброволно се завързваме – и спасението веднага ще възсияе. Дивно е спасението идващо от Нашата Владичица -  то се разлива в душата като целебен балсам, или като благоухаещ живителен въздух, като успокоителна вода – само погледни към Нея със сърдечните си очи с упование в Нейната благост и благомощие. Но точно това е и трудното – да погледнеш към Нея със сърдечна, ясновиждаща вяра, като това трябва да правим и по отношение на Господа и на другите светии. Врагът с усилие, всячески се стреми да издигне плътна, висока и мрачна стена между твоята душа и Бог, или св. Богородица, ангелите и светиите. Не допуска, окаяния, окото на сърцето да гледа Господа или Неговите светии. Затъмнява всячески сърцето, разсейва вярата, внася вътрешно притеснение, предизвиква горене в нас, и омрачение. Всички тези действия трябва да считаме за нереални, за лъжа, и през тази несъществуваща (призрачна) стена да се доберем (да си пробием път) до Господа, до св. Богородица или светиите. Щом успееш да се провреш, и ти вече си спасен. Тогава и ще чуеш: „Твоята вяра те спаси.” /Мат. 9:22/

         Света Богородица е преукрасеният храм на Света Троица. След Бога, Тя е съкровищница на всички блага, на чистотата и светостта, на всяка истинска мъдрост, източник на сили и духовна подкрепа.

         Ако враговете (на душата ти) те обкръжават, и ти се намираш в душевна беда – незабавно призови Пресветата Владичица на помощ. Ние затова основателно Я наричаме Владичица, защото владичества със силата на Своята власт над (духовните) сили, които са наши противници. С властта, която има, Тя ни спасява, защото сме Нейно наследие.

        Ние трябва да имаме най-жива духовна връзка с небожителите, с всички светии, с апостолите, пророците, мъчениците, светителите, преподобните и всички праведници. Защото всички те са членове на едно тяло – на Христовата Църква, към която принадлежим и ние, грешните. Глава на тялото на тази Църква е Сам Господ Иисус Христос. Затова ние ги призоваваме в молитвите си, беседваме с тях, благодарим им,  прославяме ги. Всички християни трябва непременно да бъдат във връзка с тях, ако търсят преуспяване и напредък в християнския си живот. Светиите са наши приятели, ръководители към спасение, наши молитвеници и ходатаи.      

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева,
из "Слова и поучения", произнесенныя в 1896 г., стр. 17 - 21, СПб., 1897 год.,
из "Минуты духовнаго трезвения …" стр. 30 – 33,  СПб. 1893 год.