Духовна беседа №397

ДУХОВНА БЕСЕДА

Из дневника на св. прав. Иоан Кронщадски

“Моят живот в Христа”

ЗА ЕДИНЕНИЕТО НА ДУШАТА С БОГА В ТАЙНСТВОТО НА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ

            Когато с несъмнена вяра се причастявам с животворящите Христови тайни, аз осезателно се поучавам на Христовото вездесъщие. По какъв начин? Ето как: във всяка частица от тялото Му и във всяка капка от кръвта Му, аз приемам целият Христос. Така със сърдечните си очи виждам, че Той в едно и също време целият е във всяка отделна частица и във всяка капка, независимо колко много са на брой. По същия начин Господ целият е във всеки храм. Тъй като православните храмове се намират по цялата земя, то Господ не само със Своето Божество, но и с душата и тялото Си присъства във всички тях, навсякъде общува с верните неразделно цял, като им дава сладостните плодове от общението им с Него: очистване на греховете, освещаване на християнските души и тела, праведност, мир и радост в Светия Дух. Всички тях съединява със Себе Си, с Бог Отец и със Светия Дух. Освен това, знаем, че Той се вселява в душите на вярващите заедно с Бог Отец и със Светия Дух ичрез тяхната усърдна молитва. Бидейки присъщ на целия материален свят, който целия оживява отведнъж, както и всяка негова отделна част поотделно, Господ най-вече е присъщ (присъства, намира се) в хората, и особено – в християните. В тях Той живее, по думите на апостола: „Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.” /2 Кор. 13:6/ „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго.” /1 Кор. 6:19/

            Душата възприема в себе си Господа в животворящите Тайни с мислите на вярата и сърдечното съзнание, че в Тях истински присъства Сам Господ, а нашето тяло приема Господа с устата и стомаха. Когато душата приема Господа с твърда вяра, тогава Той в миг я изпълва цялата, тъй като тя има простосъставно устроение. Изпълва и цялото тяло, всичко което го изгражда, поради това, че самата душа (неизменно, през целия живот) изпълва тялото навсякъде, а сега (чрез светите Тайни) тя самата изцяло е изпълнена с Божеството.

         От постоянното чудо на пресъществяването на хляба и виното в истински Тяло и Кръв Христови, съединени с Неговото Божество и душа, аз виждам чудото на постоянното оживотворяване на човека чрез Божественото дихание и сътворението му в „жива душа” /Бит. 2:7/ „Тъй е и писано: „първият човек Адам стана жива душа” /1 Кор. 15:45/. А на светата трапеза хляба и виното след пресъществяването стават не само жива душа, но животворен дух” /1 Кор. 15:45/. И всичко това става пред моите очи. Всичко това аз изпитвам с душата и тялото си, живо го усещам! Боже  мой, какви страшни Тайнства твориш! На какви неизразими Тайни ме правиш зрител и причастник! Слава на Тебе, Творче мой, слава на Тебе Творче на Тялото и Кръвта Христови!

         За да се причастиш без съмнения с животворящите Тайни, и да победиш козните на врага, както и всички (внушавани) клевети, представи си, че това, което приемаш от светата Чаша е Вечносъществуващия Бог. Когато имаш такова разположение на мислите и сърцето, чрез приемане на светите Тайни, ще се успокоиш, развеселиш и оживотвориш.Ще познаеш със сърцето си, че в тебе истински и по същество пребивава Господ, както и ти си в Господа. Такъв е моят опит.

         След като безплътните ангели могат да приемат истинско, а не призрачно тяло, получавайки тази способност от Бога, нима  Господ с лекота няма да направи Тяло за Самия Себе Си! Дори може да се каже, че на всяко одушевено същество е свойствено творчество според дара на Всетворящия Божий Дух. Така, нима Сам Господ Бог, Който е установил такива закони на природата, с мигновена лекота, само с едно повеление не би претворил каквото и да пожелае вещество в тяло? Нали всички тела се образуват от неподредени и неодушевени вещества. Тогава, може ли някой от маловерие да се съмнява в претворяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови по време на Божествената литургия? Това е обикновено дело на творящия чудеса Бог, след като Той Сам си сътвори плът от Светия Дух и Дева Мария.

         Всички вие, които се причастявате с Божествените Тайни, дълбоко осъзнайте колко приискрено е приобщаването ви с Господа, ако наистина достойно се причастявате! Какво дръзновение ви се дава да имате към Господа и света Богородица! Каква чистота сте длъжни да имате! Каква кротост, смирение и незлобие! Какво безпристрастие към земното! Какво горещо желание за небесните, вечните и най-чисти наслаждения!

         Божествената литургия наистина е небесно служение на земята, по време на което Сам Бог по особен (уникален и неповторим), най-близък и тесен начин присъства и пребивава с хората, бидейки Сам невидимият Свещеноизвършител, Пренасящ и Преносим (в светото приношение на светите Тайни). Няма нищо на земята по-свято, по-висше, по-величествено, по-тържествено и по-животворно от светата Литургия! В това особено време храмът става небе на земята. Свещенослужителите изобразяват Самият Христос, Ангелите, Херувимите, Серафимите и светите апостоли. Литургията е постоянно повтарящо се тържество на Божията любов към човешкия род и всесилно ходатайство за спасението на целия свят и на всеки човек поотделно. Бракът на Агнеца е брак на царския Син, на който невеста на Божия Син е всяка вярна душа, Уневестител – Светия Дух. С колко подготвена, чиста и възвишена душа трябва винаги да присъстваме на Литургията, за да не се окажем в числото на тези, които нямайки брачна премяна, а (облечени) в осквернената одежда на страстите, били вързани за ръцете и краката и изхвърлени вън от брачния чертог, във външната тъмнина. А сега, за съжаление, мнозина не считат за нужно да присъстват на светата Литургия. Други ходят единствено по навик, и каквито идват, такива си отиват – без възвишени мисли, без съкрушено сърце, с неразкаяна душа, без решимост за изправление. Някои стоят неблагоговейно, разсеяно, без всякаква съсредоточеност, без (предварително) да са се подготвили в домовете си чрез размисли и въздържание (да присъстват, т.е. да участват) в светата Литургия. А някои идват след като са се нахранили, или са пили нещо. Когато Господ се явил на Синай, на еврейския народ било заповядано предварително да се подготви и очисти (за тази среща с Господа). Тук не става нещо по-маловажно от синайското явяване, а по-велико. Там Господ казва на  боговидеца Мойсей: „ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо.” /Изх. 33:23/, а тук виждаме самото лице на Бога, на Законоположника. Когато на Хорив Господ се явил на Мойсей в къпината, Той му заповядал да снеме обувките от краката си, а тук ставащото е по-велико от Хоривското богоявяване – там като прообраз, тук се явява Този, Който е дал тези прообрази (Самият Прообразовател). Колко силно сме пристрастени към земното! Не искаме (не сме готови) дори един час да посветим както трябва изключително, (и само) на Бога, по време на Божествената и пренебесна литургия. И по време на нея си позволяваме да мечтаем за земни неща, изпълваме душите си с образи (представи) и желания за земни неща. Понякога, за съжаление, ни изпълват дори нечисти образи. Вместо да се молим пламенно, усърдно да размисляме за великата тайна на която присъстваме, да се каем за греховете си, да желаем и молим за очистване, освещение, просвещение (просветление), обновление и утвърждаване в християнския живот, за изпълнение на Христовите заповеди. Да се молим за живите и починалите, защото Литургията е жертва умилостивителна, благодарствена, хвалебна и просителна. Изключително е величието на Литургията! На нея се възпоменава целият живот не на някой велик човек, а на Въплътения Бог, пострадал и умрял за нас, възкръснал и възнесъл се на небето, Който пак ще дойде да съди целия свят!

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ, НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО,
НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

         Вярата в Божието битие е тясно свързана с вярата в битието на собствената душа, като част от духовния свят. За благочестивата душа Божието битие е толкова очевидно, както нейният собствен живот, защото с всяка добра или недобра мисъл, желание, намерение, дума или дело, произтичат и съотвестващи промени в сърцето. А именно – спокойствие или безпокойство, радост или скръб, като това е следствие на действието върху нея на Бога на духовете и на всяка плът, Който се отразява в благочестивата душа като слънце в капка вода. Колкото по-чиста е тази капка, толкова по-добро и по-ясно е отражението. Колкото е по-мътна, толкова и то е по-мътно, така че в състояние на пълна нечистота и помрачаване на душата, това отражение се прекратява, и душата остава в състояние на духовен мрак, в състояние на безчувственост. Човек има очи и не вижда, има уши и не чува /ср. Марк. 8:18/. Освен това, по отношение на нашата душа, Господ Бог е като външният въздух към живака в термометъра. С тази разлика, че разширението и липсата на промяна, повишението или понижението на живака, става в резултат на промяна в състоянието на атмосферата, докато Бог остава неизменен, вечен, вечно благ и праведен. Душата, която се променя в отношението си към Бога, търпи промени в самата себе си. Когато се доближава до Бога с вяра и добри дела, тя неизбежно усеща в сърцето си покой и умиротворяване. Когато от маловерие, от неверие в Божиите истини, както и поради противозаконни (лоши) дела, тя се отдалечава от Бога, тогава неизбежно се свива, безпокои се, и се измъчва.

         Всички мои беди произлизат от невидимите (принадлежащи на духовния свят) мои мисли, от невидимото ми сърце, затова ми е нужен и невидим Спасител, Който (съвършено) познава нашите (човешки) сърца. Иисусе, Сине Божий, Ти си моята сила (крепост), Ти си светлината за моя ум, Ти си мирът, радостта, широтата на сърцето ми – слава на Тебе! Слава на Тебе, Който си моят Избавител от невидимите ми врагове, воюващи в ума и сърцето ми, които ме убиват в самият източник на живота ми, в най-чувствителната област на моята личност.

         На християните е особено необходимо да имат чисто сърце, защото с очите на сърцето трябва да гледат (за да могат наистина да Го видят) Бога, какъвто Той е в действителност – с Неговата любов към нас, както и с всички Негови съвършенства. Да гледат със същите очи красотата на ангелите и цялата слава на Пресвета Богородица, нашата Владичица, красотата и величието на нейната душа, като Майка на Бога. Да гледат красотата на душите на Божиите светии и тяхната любов към нас. Нужно ни е да ги виждаме какви са в самите себе си. Нужно ни е да гледаме истините на християнската вяра с всичките и тайнства и да чувстваме тяхното величие. Необходимо ни е да гледаме и състоянието на своите души, особено нашите грехове. Нечистото сърце, т.е. което е изпълнено с пристрастия към земното, което храни в себе си похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост, такова сърце не може да види нищо от това, за което споменахме.

         Когато гледате болезненото разрушение на тялото, не роптайте срещу Господа, а казвайте: „Господ даде, Господ и взе … да бъде благословено името Господне” /Иов 1:21/ Привикнали сме да гледаме на своето тяло като на неотнимаема собственост, което е напълно несправедливо, защото нашето тяло е Божие здание.

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение
из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева, ч. ІV, стр. 63 - 67,  СПб., 1893 год. ч.VІІ , 1894 г. стр.10 - 15.