Духовна беседа №371

 ДУХОВНА БЕСЕДА

Светител  Филарет (Московски)

1782 г. – 1867 г.  

 НАЗИДАТЕЛНИ  РАЗМИСЛИ ВЪРХУ СТАРОЗАВЕТНИ  И  НОВОЗАВЕТНИ СЪБИТИЯ

            САРРА И АГАР. Господ изпълнил Своето обещание към Сарра – на старини тя заченала и родила син, точно както Господ определил това да стане. Авраам нарекъл сина си Исаак, и на осмия ден го обрязал, както му било заповядано от Бога. Тогава той бил вече на сто години. Сарра сама кърмила своя син. С намек за името на Исаак, което означава смях, тя си казвала: „Смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее … кой би рекъл на Авраам: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.” /Бит. 21:6-7/ Детето пораснало и не се нуждаело повече от кърмене – по този случай Авраам дал голям пир. Авраам имал още един син, от египтянката Агар. Когато веднъж той играел с Исаак, започнал да го обижда. Сарра видяла това и казала на Авраам: „изпъди тая робиня и сина й, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаак.” /Бит. 21:9/

         Размисли на Светителя. В християнското семейство новороденото дете е предмет на радост – с живата вяра на патриарсите на него гледат като на дар Божий, като на Божие благословение. Псалмопевецът казва: „Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища! ... Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти – като маслинени клони около твоята трапеза: тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!” /Пс. 127:1-5/ За човек без вяра, за (самолюбивия) егоист, който жертва всичко в името на честолюбието, разкоша и разпътството си, децата представляват най-вече бреме, с което той не знае какво да прави. Това е причината за толкова много безпорядък в обществото, както и за съблазни в семействата. Впрочем, не винаги Бог дава на добродетелните хора многочислено потомство. Авраам имал само един син от Сарра, като и този син на обещанието, той очаквал дълго време. Дори и най-благочестивите бащи не винаги имат деца, които да вървят по следите на тяхната мъдрост. Така Илий и Давид имали нещастието да видят в своите деца недостойни свои приемници. Но след дълги времена, Новият Завет откри друг, по-съвършен път - пътя на девството, по който безплодният по плът човек, може да бъде дивно плодоносен по дух. Вглъбената в себе си душа, вярна на Бога, и подвизаваща се да Му угажда – ето съпругата, която представлява щастието в нашия живот. Неин плод стават безчислено множество добри дела. Тя изпълва целият си вътрешен свят със святи мисли, които ще бъдат един вид, нейни деца. Тя няма да позволи на мислите си да се разсейват (безконтролно) навън и така да се заразят с болестта (греха) на този свят. Нейните мисли ще имат за свои спътници мирът и помазанието (освещаването), защото те ще се родят от любовта към Бога. Нека си даваме един другиму добър пример – да назидаваме нашите братя със собственото си смирение, както и с искрения пламък на любовта да изпълняваме задълженията си, предписвани от вярата. Пламенно да се молим за разпространение и утвърждаване на вярата в душите на хората, за изкореняване на ересите, за обръщане на грешниците. По този начин ще родим на Иисуса Христа безчислено потомство – потомство, което ние може би няма да познаваме на земята, така както и то няма да ни познава. Но ние ще го намерим на небесата, и там то ще бъде нашият венец на славата.

         Обрязването е обряд, който Бог заповядал на Авраам да извърши като печат на Своя завет с този патриарх; като знамение, с което избраният народ ще се различава от всички останали народи. В Новия завет има друго обрязване, както пише апостолът: „в Него (в Христа) сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово.” /Кол. 2:11/ Това е светото тайнство Кръщение, което очиства душата ни от първородния грях, и ни прави чеда Божии, прави ни „наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.” /Рим. 8:17/ Това е толкова високото звание и назначение на християнина – да бъде (истински) Християнин! С благоговение и благодарност към Бога, с готовност да Му служи с по-голямо усърдие, със припомняне на свещения ден на своето Кръщение, и великите обети, дадени на Бога при тайнствения купел (на кръщението). С дълбоко уважение размисляй за даденото ти име – това е име на някой от светците (каквато е всеобщата практика в Руската църква). С мисъл за него събуждай в душата си желание да му подражаваш в добродетелите. Светецът, чието име носиш, е твой покровител, твой застъпник пред Бога – призовавай го с вяра, и той ще ти изпрати благодатна помощ за изпълнение на твоите (християнски) задължения!

         Свещеното писание говори, че Сарра считала за чест, за удоволствие и дълг, сама да кърми сина си. Свети Амвросий Медиолански строго осъжда майките, които без основателни причини отказват да кърмят децата си – това толкова естествено и толкова християнско утешение. Такива жени са по-скоро полумайки, и дори съвсем не са истински майки на децата си. Като ги поверяват на чужда кърмачка, те дори не винаги се стараят да намерят за това подходяща добра и честна жена. Опитът във връзка с това показва, че кърмачки с лоши привички предават заедно с млякото, също и семената на собствените си пороци на кърмените от тях деца. Това може да се забележи след време в живота на такива деца … Щастливо е онова дете, чията майка с нежност направлява първите му стъпки в живота, която го утешава (с християнската утеха) при първите му житейски скърби. Тя първа ще вложи в ума му полезните мисли и понятия, и първа ще пробуди сърдечните му движения. Първа ще му заговори за Бога, и ще му открие очите за съзерцаване на тази необхватна вселена. Тя първа ще му изтълкува и някои от чудесата на творението. Погледнете на едно дете, когато то, застанало на колене се моли с дълбоко внимание! Откъде у него тази (непривична за възрастта му) сила? Молитвата е възнасяне на душата към Бога, а невръстното дете, чиито грижи са ограничени в кръга на играчките, се оказва способно да се възнася към небето! Да, и такова чудо може да стори майката, или по-скоро -  тази мисъл за Бога, дълбоко вродена за човека, може да се пробуди дори само от нежния глас на майката. Детето, което нищо не разбира, а ето – Бог, Който е Непостижим, вече му е близък! Дали някога философите се замислят върху това?

         ИЗГОНВАНЕТО НА АГАР И ИЗМАИЛ.  Авраам с прискърбие приел искането на Сарра да изгони Агар. Било му тежко да се раздели със сина си Измаил. Но Бог му казал: „Не се огорчавай … за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата й, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име, а от сина на робинята Аз ще (произведа) голям народ, защото той е твое семе.” /Бит. 21:12-13/ Авраам се подчинил на Божията заповед, станал рано, взел хляб и мех с вода, сложил ги на плещите на Агар, и й казал да напусне със сина си неговия дом.

         Размисли на Светителя.В тази история с Агар и Измаил всичко е твърде удивително. Строгостта на Сарра към Агар, дадената от Бог заповед на Авраам да изпълни нейното желание, начинът по който Авраам го изпълнява – изгнание завинаги от майчиния дом, и то с едно слабо дете – всичко изглежда противно на приличието, на човеколюбието, и накрая – на всичко, което вече знаем за благородния характер и великодушието на Авраам. Така, самата необичайност на тези събития ни убеждава, че зад тях е скрита някаква тайна. Св. ап. Павел ни изяснява тази тайна, като вижда в нея символиката за различния характер на Ветхия и Новия завет, на различието между Синагогата и Църквата. Той пише на галатяни: „Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. Но който беше от робинята по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание.” /Гал. 4:22-23/ Измаил е предобраз на робите, на чедата на Ветхия завет, на евреите, който бидейки по плът чеда на Авраама, остават (невъзродени) по дух, както и той самият – от духа на вярата и любовта. Тяхното сърце е сърце на роби, заето само със земни блага,което се подчинява на Бога само поради страх от наказание. Такъв е характерът на Синагогата, която св. ап. Павел нарича тукашния Иерусалим. Докато горния, небесния Иерусалим, който е Православната църква, и чийто предобраз е Сарра, е благословената майка на християните, чедата на обещанието, предобраз (на които) е Исаак. И действително – само в лоното на Църквата ние получаваме чудесното духовно рождение със силата на Тайнствата и Словото Божие. Апостолът допълва: „И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.” /Гал. 4:31/, защото служим на Бог с любов, дух и истина.Тази е свободата, която Христос ни дарува! „Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.” /Гал. 4:29/ Иудеите ненавиждали и преследвали истинския Исаак – Иисус Христос и Неговите ученици – така ще бъде и до края на света, „всички, които искат да живеят благочестиво в Иисуса Христа, ще бъдат гонени.” /2 Тим. 3:12/ от плътските хора. Да посветиш себе си на добродетелите, и да искаш да не срещаш противене на това извън себе си – от страна на света около теб, както и вътре в себе си – от страна на нечистите похоти – това може да бъде само една празна мечта! Пред погледа ни са непрестанните примери за това, как послушанието на християнина, на обикновения праведник, както и всичко което стои най-високо във вярата – как всичко това служи като предмет за насмешки и оскърбления от нечестивите и развратни хора. „А какво говори Писанието? – Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.” /Гал. 4:30/ Като родени от свободна майка, можем ли да се съгласим да се смесим с тълпата от роби? Какво, в действителност вършим, когато се наскучаем с изпълнение на задълженията, които ни налага нашата вяра? – Завиждаме на света за неговите глупави утехи и опасни удоволствия. Нека се ползваме от свободата, която ни спечели Иисус Христос със силата на Своята благодат и Своя пример – ние можем, и сме дължни, да направим това. Да съблечем игото на нашите грехове и страсти – това е свободата на Божиите чеда, единствената (истинска) свобода, която те трябва да ценят, и която трябва да търсят в земния си живот.

         Както Авраам изгонва робинята и нейния син, като им дава само малко хляб и вода, така и еврейския народ, който няма дял сред Божиите чеда, е изгонен от Господния дом, с неумолима строгост и осъден да умира от глад и жажда заради това, че не прие Този, Който е „хлябът на живота иизвор с вода, която тече в живот вечен.” /Ин. 6:35, 4:14/

Превод от: ИЗБРАННЬІЕ МЕСТА ИЗ „СВЯЩЕННОЙ ИСТОРИИ СТАРОГО И НОВОГО ЗАВЕТА
С НАЗИДАТЕЛЬНЬІМИ РАЗМИШЛЕНИЯМИ” СВТ. ФИЛАРЕТА МОСКОВСКОГО, САМАРА, 2010 г., стр. 23 – 30,