Духовна беседа №395

ДУХОВНОТО ЕДИНЕНИЕ НА ХРИСТА С ЦЪРКВАТА,

КАКТО И С ВСЯКА ВЯРВАЩА ДУША ПООТДЕЛНО

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

                              “Моят живот в Христа”

Дяволът има обичай да ни напада, (особено) когато сме в притеснение, в затруднителни обстоятелства.

През нощта душата ни е свободна от суетата на света и затова върху нея свободно може да действа духовния свят, а тя свободно може да приема впечатления от него. Затова сърдечните мисли и разположения на човека стават мисли и разположения (идващи) от Самия Бог, от ангелите и светиите, ако човек е праведен. Или това биват мисли и разположения идващи от дявола, ако човекът е грешник и неразкаян.

В добрите дела имаме надежда за награда (след смъртта). „Голяма е наградата ви на небесата.” /Мат. 5:12/ … ”Като правим добро, да не се обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време” /Гал. 6:9/ …” Очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ.” /2 Тим. 4:10/ … „Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.” /Псал. 32:22/

Какво най-много обичаме на света? – Живота и здравето. Кой е наш живот и наше здраве? – Господ Иисус Христос. Затова, ако искаш да бъдеш жив, да бъдеш вечно жив и блажен – вярвай в Иисуса Христа и Му угаждай, като живееш съгласно Неговото евангелие!

Душата ни затова се нарича душа, защото диша чрез Божия Дух, т.е. тя се нарича така заради Животворящия Дух.

Светият Дух е съкровище на всички (истински) блага, (наричани и) духовно богатство. Погледнете с какво чудно богатство са били изпълнени душите, в които обитавал Божият Дух – каква светлина на разбиране, какво благоухание на добродетели!

 Душата на благочестивия човек се превръща в пребогата духовна съкровищница. Такива се били душите на апостолите, особено на Павел, Петър, Иоан, на светителите Иоан Златоуст, Василий, Григорий. „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро.” /Мат. 12:35/ Ето какво трябва да разбираме като истинско съкровище. То съвсем не е това което толкова високо цени светът, това не са талантите.

Духовният човек потапя ума и сърцето си в Бога, и в Него намира съкровището на знанията и премъдростта – „правда, и мир, и радост в Светия Дух” /Рим. 14:17/ Докато плътският човек, човека от „лукавия и прелюбодеен род (свят)” (Мат. 12:39) (потапя ума и сърцето си) във веществената природа, като в нея (дори) не вижда Бога, а търси в самата нея храна за своя земен, късоглед, недалновиден и непрозорлив ум, за своето самолюбие и гордост. Но „блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога” /Мат. 5:8/ Очисти се (от страстите и греха) и тогава можеш да се надяваш да се съединиш с Него (с Неговата премъдрост) в безкрайността на вековете.

Не слънцето свети (само по себе си), а Господ сияе със Своята несравнима доброта, със Своята неизказана светлина. Ако на слънцето е дал такава светлина, разбира се, че Той Самият притежава безкрайно по-голяма от нея. Ако на слънцето е дал такава светлина, то на праведниците във вечността ще даде несравнимо по-голяма. Това (веществено) слънце е нищожно в сравнение с разумната душа на човека. И така, след като толкова ослепително свети нещо от вещественото творение, то каква би могла да бъде светлината на Самата първоначална, истинска, несътворена Светлина – на Самият Бог! Колко много (и полезни) са аналогиите на веществения свят (започвайки от слънцето, та до стръкчето трева) с духовния свят.

Учението на Божия закон е теоритично занимание. Докато молитвата е практика, както и самият живот. В този свят бъди в единение (с хората) чрез взаимна любов и служение на всички. Така, в единение с тебе ще бъдат ангелите и святите хора, а и Сам Бог. Както тук, (в този живот), но още повече там, в бъдещия век, когато „Бог ще бъде всичко у всички.” /1 Кор. 15:28/ Стреми се към единство, всячески избягвай духовното разединение (което идва) чрез самолюбието, гордостта, завистта, сребролюбието, съмнението, маловерието. „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно.” /Ин. 17:21/ Това е единението в Бога. А разделението е от дявола, включително и разделението на църквите. Ересите, разколите – също са дело на дявола.

Господ е моя живот, дихание, моята сила и светлина, моят мир и радост, храна и питие. Какво да принеса на такъв Благодетел и какво да Му въздам? Той Самият казва: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби.” /Ин. 14:21/ Ще се постарая да Му угодя като спазвам Неговите заповеди, като „първом търся царството на Бога и Неговата правда” /Мат. 6:33/, като считам за нищо земните блага, в сравнение с небесните. Няма да се привързвам със сърцето си към нищо земно. Господи, Ти Сам ми дай сили да изпълня това! Укрепи ме със силата на Твоята десница – Ти Си моята сила, не ме оставяй! Дарувай ми (да мога) да възложа надеждата си единствено на Тебе, моят Хранител, Който никога не си ме изоставял!

Животът е животворяща сила. Затова Бог, първият изначален източник на живота е безкрайната Сила, Която оживотворява всичко. Затова и ангелите се наричат сили небесни. Човешката душа е също (такава) сила. Ангелите и човеците са сили, оживотворявани от първичния Живот, носени, ръководени и подкрепяни от първичната (изначалната) Сила в умното и свободно служение на изначалния Живот.  Смъртта е умъртвяваща сила. Първата такава сила в царството на живота, на всичко създадено за живот от Бога, се появява в лицето на дявола, а от него преминава в хората и останалите земни твари. „Тварите се покориха на суетата (което е излизане от живота, заради настъпилата власт на тлението над отпадналия от Бога, съгрешилия човек)  /Рим. 8:20/. Човекът (сам) се подчини на първичната умъртвяваща сила – дявола. Тъй като дяволът е умна духовна сила, с адската сила на своя ум той действа върху нашия ум, увреден от неговото първоначално дихание (при грехопадението на прародителите) – така ни отделя от Живота, Който е Бог. Отделя ни със съмнения и недоверчивост към Него, Всемогъщата и Непроменима в Своите свойства Сила. От Бога на любовта ни разделя духът на враждата, на злобата и завистта. От Бога, Който е Дух, ни разделя силната привързаност на сърцето ни към земните блага. Забелязваме, че в греховните, неестествени пръвързаности на нашето сърце действа някаква сила, която умъртвява душата ни, както и в злобата, съмненията, и всички грехове, в унинието, отчаянието, противенето на Божиите заповеди. Докато Господ Бог се явява в душата преимуществено със силата на любовта, със силата на всички добродетели, със силата, която преодолява всички препятствия, които противопоставят пред душата силите на ада.

Какво означава явяването на тримата странници на патриарх Авраам? – Означава, че Господ, Троичен по Лица, сякаш постоянно странства по земята и наблюдава какво се върши по нея. При бдителните и внимателни към себе си и своето спасение раби, при тези които Го търсят – Той Сам отива, гостува им и беседва с тях като с приятели. Спасителят казва: „Ще дойдем при него и жилище у него ще направим.” /Ин. 14:23/ На нечестивите изпраща огън като на Содом и Гомор.

„Ето, стоя пред вратата и хлопам.” /Откр. 3:20/ Това означава, че Господ постоянно стои при вратите на нашето сърце, затворено или затваряно за Него от нашите грехове или разни пристрастия. „Ето, стоя.” Вие се молите, а Той се намира до самото ви сърце, стои и внимава над всяко движение на сърцето ви, и над всяко ваше чувство.

Господи, дарувай ми сърце просто, незлобиво, открито, вярващо, любещо, щедро, достойно вместилище за Тебе, Всеблагия Бог!

ЗА ЕДИНЕНИЕТО НА ДУШАТА С БОГА ЧРЕЗ ТАЙНСТВОТО НА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ

Господ, като знае немощите на нашата пророда, омрачена и притискана от греха, трудно въздигаща се чрез вярата към Него, Сам благоволи да слезе при нас и да се уподоби на нашето естество до приемане вид на раб на човешката плът – такава е Неговата любов. Но тъй като Той не може да остане вечно в човешко тяло на земята, по плана на домостроителството на човешкото спасение, било нужно Той да се възнесе с това (възприето от Него човешко) тяло на небето. Заради немощта на всички бъдещи човешки родове, както и за напомняне на Своята вечна любов към тях, за Своите страдания и смърт, Той пресъществява обикновения хляб в Свое Тяло, а обикновеното вино – в Своя Кръв. И в това Тяло и в тази Кръв Той се вселява цял чрез Светия Дух. Така че, във видимия хляб и вино всецяло се намира Сам Жизнодавецът Христос Господ. Каква неизразима, и наистина Божествена любов! ... Цялата си необхватна премъдрост, цялото си безкрайно могъщество, Господ употребява изцяло за наше спасение! Нашата (човешка) немощ не само с вяра вижда Господа, но Го усеща и с език, а най-вече – със сърцето и с цялата си душа. Слава на нашия Господ, Който толкова ни е възлюбил!

Когато приемате светите Тайни, бъдете уверени без никакво съмнение, че приемате Тялото и Кръвта Христови. Така, както изобщо не се съмнявате, че всяка минута дишате въздуха около вас. Казвайте си: нима не е несъмнено, че аз сега заедно с въздуха приемам в себе си моя Господ Иисус Христос, Който е мое дихание, мой живот, моя радост, мое спасение. Той, още преди въздуха, във всяко време на живота ми, е моето дихание (на душата, оживяваща и тялото). Преди всяко слово – Той е моето слово, преди всяка мисъл – Той е моята мисъл, преди всяка светлина – Той е моята светлина, преди всяка храна – Той е моята храна, преди всяко питие – Той е моето питие, преди всяка дреха – Той е моето одеяние, преди всяко благоухание – Той е моето благоухание, преди всяка сладост – Той е моята сладост, преди моя баща – Той е моят Баща, преди майка ми – Той е моята Майка, преди земята – Той е твърдата (устойчивата) земя, на която се намирам, и която завинаги е непроменима. Тъй като ние, живеещите на земята, забравяме че във всяко време чрез Него съществуваме - дишаме, живеем и се движим, затова Той чрез Своите Тайни, чрез Своята Кръв, ни дава извора на живата вода, която тече (води) в живот вечен /ср. Ин. 4:14/. Сам ни дава Себе Си за храна и питие, за да бъдем живи чрез Него.

Когато приемаш животворящите Тайни, без колебание гледай на хляба и виното като на Самия Христос. Направи мисловен надпис на тях (какъвто и реално съществува) – Иисус Христос, и този мисловен надпис (като за това трябва и чувство да имаш) препрати чрез ума в сърдечните дълбини, където мислено постави (приеми) своя Животворящ Гост. Ако с такава вяра приемеш светите Тайни, ще се убедиш какво ще произведат у тебе – най-дълбокия мир на душевните ти сили, във всичко ще ти стане необикновено леко. По мярката на нашата вяра Господ ни благодетелства (дава ни Своите добрини), по мярката на сърдечната ни готовност, Тялото и Кръвта се оказват животворящ въглен в сърцето на вярващия. Църквата е небето, светият олтар е престола на живота, от който слиза Бог за нахранване и оживяване на вярващите в светите Пречисти Тайни. Дивни са делата Ти, Господи! Ти отрано ни подготвяш към съзерцание на престола и Седящия на него с виждането на земния престол в църква, и съзерцаване с очите на вярата на Седящия на него!

Адаптиран превод от: "Моя жизнь во Христе", извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева, ч. ІV, стр. 44 – 53,  СПб., 1893 год.