21.VІ.2015/8.VІ.2015 г

Неделя 3-та след Петдесетница

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

ДУХОВНОТО ЕДИНЕНИЕ НА ХРИСТА С ЦЪРКВАТА, КАКТО И С ВСЯКА ВЯРВАЩА ДУША ПООТДЕЛНО

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

                               “Моят живот в Христа”

         Тук, в земния си живот, все търсим някакво истинско блаженство, но не го намираме. Удоволствията, които си измисляме не са истински, а са лъжливи, суетни (празни) и кратковременни. Но ако християнинът започне „да постъпва достойно за званието, за което е призван” /ср. Еф. 4:1/, тогава ще получи като наследство такова блаженство, което е както истинско, така и устойчиво (непроменимо), защото е вечно и (затова) напълно удовлетворява потребностите на душата.

         Поради нашата телесност, Господ привързва (прикрепва), така да се каже, Своето присъствие и Самия Себе Си към някакво видимо веществено знамение. Например, в тайнството свето Причащение, Той Сам се вселява в пресъщественото Тяло и Кръв; в покаянието – действа чрез видимото присъствие на свещеника; в кръщението – чрез водата; в миропомазването - чрез мирото; в свещеническото ръкоположение – чрез архиерея; в брака – чрез свещеника и венците Сам извършва венчанието; в елеосвещението – чрез елея. Привързва Своето присъствие към храма, иконите, кръста, кръстното знамение, към Своето име, което произнасяме с членоразделна реч, към осветената вода, хляба, пшеницата, виното и елея. Но ще дойде време, когато Неговите Тяло и Кръв, както и всички други видими знаци повече няма да ни бъдат нужни. Тогава ще се изпълни това, за което се молим: „Подавай ни истинно (реално-мистично) да се причастяваме с Тебе в незалязващия ден на Твоето царство.” /9-та песен на Пасхалния канон/. Засега, и дотогава – всичко остава да бъде чрез някаква вещественост, чрез образи и знамения.

         Вместо с отпадналите, възгордяли се духове, ние (като християни) сме приканени да бъдем в съобщност с херувимите, серафимите, престолите, господствата, архангелите и ангелите. Отпадналите духове се възгордяли, като се обръщали в себе си към Бога: „как можеш да възпълниш нашия недостатък (след отпадането ни от общение с Тебе), който за Тебе е нетърпим и чувствителен, защото като Премъдър, не можеш да търпиш в нищо да има недостатък и дисхармония в Своя (сътворения от Тебе) свят?” В отговор, и за посрамване на дявола, Господ благоволил да създаде от пръст човека, и със земни същества да възпълни недостатъка на ангелските светове, вследствие отпадането на гордите духове. Така това безконечно посрамване се превръща в безкрайно и велико наказание за горделивците. Затова те употребяват всичките си адски сили за погубване на човеците. За да покаже още повече Своята любов, както и за по-голямо посрамване на дявола, Сам Господ се облече в тленното (земно) тяло на човека, за да го изтръгне от властта на дявола.

         Дяволът взема огромно участие в греховете на хората. Затова, в молитвите преди изповед, съгрешилите хора снизходително биват осъждани пред Господа като „измамени и подведени от дявола”. Като знаем това, нека никой да не счита себе си отхвърлен, дори да е велик грешник – в греховете на всички нас голяма вина има дявола. Незабавно да си спомним Иисуса Христа, и веднага да се обърнем към Него да прости греховете ни. Той е „Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света” /Ин. 1:29/. Той затова е назован Агнец Божий, за да приема върху Себе Си, и така да очиства нашите грехове.

         Между мен и Бога, между мен и ближния, често се настанява тъмна и зла сила. Аз познавам това от опит, вярно, и с разума си.

         Дяволът с нищожни средства достига до важни последствия. Затова ти, който си християнин, укрепвай себе си и вярвай от цяло сърце в Христа, защото ако си разсеян и ленив, със сигурност ще станеш плячка на дявола. Той употребява всички сили за да ти попречи от сърце да вярваш в Христа. Горко ти, когато загубиш (тази сърдечна) вяра.

         Ти се стремиш да постигнеш нещо трудно постижимо. Но можеш ли да разбереш по какъв начин те постигат вътрешните скърби, които убиват душата, и как да намериш средства, извън Господа, да ги прогониш? – Затова, разбери със сърцето си как да се освобождаваш от скърбите, как да изпълваш сърцето си с покой, и тогава, ако е необходимо – мъдрувай за непостижими (труднопостижими) неща. Ако не можеш да постигнеш това, защо се грижиш за някакви велики, непосилни за тебе дела?

         Чия мъдрост се проявява в устройството на твоето тяло, и постоянно поддържа неговото битие и всичките му прояви? Кой е установил законите на твоето мислене, което и досега ги следва, и то у всички хора? Кой е установил в сърцата на всички хора закона на съвестта, който и досега продължава за стореното добро да награждава, а за направеното зло да наказва? - Всемогъщи  и премъдри Боже, Твоята ръка постоянно е над мене грешния, и няма миг, когато Твоята благост ме напуска. Дарувай ми винаги, с жива вяра да целувам Твоята десница! Защо ми е да ходя да търся далече следите на Твоята благост, Твоята премъдрост и Твоето всемогъщество? Тези следи толкова явно се виждат в мене самия. Аз съм чудо на Божията благост, премъдрост и всемогъщество. В умален вид аз представлявам целия свят, душата ми е представител на невидимия свят, а тялото – на видимия.

         Любовта към нас на нашия Божествен Спасител Иисус Христос, на Бог Отец, и на Светия Дух, е толкова голяма и безмерна, че пред нея изглежда незначителна, или дори някак си изчезва, всяка човешка нелюбов, вражда и ненавист. Поради тази безмерност на Божията любов към нас и нищожността на човешката вражда, Спасителят е заповядал на всички нас: „обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.” /Мат. 5:44/ Ние се намираме във властта на Божията любов, нима е толкова важно, че хората са недоброжелателни към нас? Какво могат да ни сторят, след като Бог толкова ни е възлюбил?

         На теб, като християнин, предстои да се съединиш с ангелите, архангелите и всички небесни сили. Затова, подражавай на ангелите, презирай земното, възлюби небесното, вечното, духовното. Отдалечавай се от житейските пристрастия, не робувай на стомаха, на демона на сребролюбието. Бъди незлобив, кротък, чист и тих като ангел, прост и свят, какъвто е той.

         Човекът е жив образ на живия Бог. В човешката душа, особено на вярващия и добродетелния, се отобразява сиянието на Божеството, Неговите съвършенства. „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец.” /Мат. 5:48/

            Душата на първия човек е от Бога, от него са душите и на всички човеци, живели на земята през всички векове. Всички те са дихание на Божествения Дух, всички са Негови чеда, всички са като един (еднакви). „Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас едно.” /Ин. 17:21/ - така Спасителят се моли на своя Небесен Отец. Ето колко високо е нашето произхождение и нашето назначение! – Чрез Иисуса Христа ние трябва да бъдем едно в Бога, и където е Той, там трябва да бъдем и ние: „да бъдете и вие, дето съм Аз.” /Ин. 14:3/ Тъй като душите ни са от Бога, затова и Той винаги е близо до нас, както са близки родителите до своите деца. Както родителите познават децата си, така, и при това още повече, Господ познава хората, своите чеда по благодат в Христа. „Познавам Моите Си.” /Ин. 10:14/

         Бог е (непостижимо за човешките възможности) Същество в съвършенството на недостижимата простота (на Своята самобитност и несътвореност, каквато нищо от творението не притежава) – затова Той по-бързо от мълния, по-бързо от мисъл, незабележимо посещава нашата душа. Затова казва: „царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.” /Лк. 17:20-21/ Казаното „ето” (има го) означава че идването на царството Божие в нашата душа не можем да изразим дори с понятието за миг, в едно мигновение (защото вече го има). Отхвърлил си греха в сърцето - и царството Божие е вече в сърцето ти, без да забележиш как и кога (е станало това). Моментът на съвършеното отхвърляне на греха от сърцето е мигът на съвършеното Божие възцаряване в нас. Защото Бог се възцарява в нас според мярата на очистването ни от греховете, а Животворящите Тайни (светото Причащение) - според мярата на вярата мигновено очистват, освещават и благоукрасяват дома на душата. Подобно на това, дяволът и духовете на злобата, като прости същества, макар и далеч не съвършени в своята простота, а и силно ограничени, действат върху душата бързо, мигновено, като бърза мълния, като бърза мисъл. Мигновено чувство на привързаност към земното, или мигновено скланяне на сърцето към грях, или мигновено усъмняване в истината – и той (дявола) прониква в сърцето. В миг произвежда (предизвиква) някаква страст в сърцето, след което, според степента на нашето съчувствие (към нея) ни овладява и ни влече където пожелае, подобно на пленници с вързани ръце е крака. Ако му се противим, чрез силно омрачение на ума и сърцето той се старае да унищожи нашите усилия към сърдечна вяра, към  благочестиви размисли и чувства. За да го победим и да го прогоним от сърцето, необходимо е да произведем (да установим) в сърцето съвършена вяра в Господа Иисуса Христа и да помним, че в нас действа враг, че нашите мисли или разположенията на сърцето и волята (в този момент) са греховни и богопротивни. След това трябва решително да отхвърлим тези мисли от цяло сърце, като с цялата сила на сърцето се устремим да се изтръгнем от веригите на греха, с (живо упование) в силата на Иисуса Христа и благодатта на Светия Дух.

         Бог е битието и живота на всичко съществуващо. Затова Той се нарича Сый – защото е първото и единствено несъздадено битие, или все едно Главата, от Която изхожда всяко битие. Затова апостолът казва: „ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме.” /Деян. 17:28/ Ние живеем чрез Бога, движим се чрез Неговата сила, съществуваме по Негова воля, повеление и всемогъщество.

         Ти не можеш да разбереш начина на вселяването на Господа в Неговите Животворящи Тайни. Това е тайна, както е тайна и това, по какъв начин е вселен в твоето тяло безсмъртния дух, който оживява, благоукрасява и укрепва тялото. Господ е просто Същество, съвършено противоположно на материята, просто, както е проста мисълта или мигновеното движение на сърцето или на нашия дух. Тайна е и това, по какъв начин Той се вселява в твоето сърце изцяло, без посредството на каквато и да било материя, само чрез една жива мисъл за Него, чрез жива вяра в Него, или послушание на Неговото слово. Поради Своята най-съвършена простота, Той по условие се намира навсякъде – Той е навсякъде и всичко изпълва /Везде Сый и вся исполняяй/Не изпълвам ли Аз небе и земя? казва Господ ...“ /Иерем. 23:24/ Без да може да се дели (разделя), Той разделя Себе Си на всички и общува с всички истински и действително в (съществуващите) различни дарования. Бидейки Сам (Самостоен) единен и неделим, като твори постоянно безкрайното и разнообразно множество на тварите, бидейки присъщ цял на всяка твар, дори на най-последната и най-малка от всички едноклетъчни.

            Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе“, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева, ч. ІV, стр. 30 - 37,  СПб., 1893 год.

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза