Духовна беседа №370

ДУХОВНА БЕСЕДА

НАЗИДАТЕЛНИ  РАЗМИСЛИ ВЪРХУ СТАРОЗАВЕТНИ И НОВОЗАВЕТНИ СЪБИТИЯ

Светител Филарет (Московски)

(1782 - 1867 г.)

 ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА НОЙ. Бог си спомнил за Ной и животните с него в ковчега, заповядал на вятъра да задуха към земята и водите започнали да спадат. Затворили се изворите на бездната и небесните облаци престанали да валят. Водата по земята започнала да намалява след 150-ия ден (от началото на потопа). А в 17-ия ден на седмия месец ковчегът спрял на Араратските планини. Водата продължавала да спада, и в първия ден на десетия месец се показали планинските върхове. След 40 дни Ной отворил прозореца на ковчега и пуснал една врана – тя излетяла и не се върнала. Седем дни след това той пуснал гълъб - да узнае дали има суша на земята. След като не намерил суша, гълъбът се върнал при него в ковчега. След още седем дни той отново пуснал гълъба, който вечерта долетял с маслиново клонче, покрито със зелени листа. Така Ной узнал, че земята е вече суха … Така, в 601-та година от живота на Ной, в първия ден на първия месец, земната повърхност била напълно свободна от водите на потопа, а в 27-мия ден на втория месец тя била годна за обитаване. Тогава Бог казал на Ной: „Излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове; изведи със себе си всички животни, които са с тебе … нека се пръснат по земята и нека се плодят и множат по земята.” /Бит. 8:16-17/

 След това Ной издигнал жертвеник на Господа, и като взел от всички чистите животни, принесъл ги като всесъжение. Като знаел неговото сърдечното разположение, Бог приел жертвата му като благоуханна жертва и казал: „няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му. Няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ, няма да престанат.” /Бит. 8:21-22/ След това: „Бог благослови Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте)” /Бит. 9:1/ Той потвърдил и човешкото господство над земята: „Да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък), и всички морски риби, всички небесни птици, и всичко що се движи на земята. Всичко ... ще ви бъде за храна.”/ср. Бит. 8:2/ Бог установил завет с Ной и потомството му, като му обещал повече да няма потоп, а видимо знамение на този завет станала небесната дъга: „Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.” /Бит. 8:13/

 Размисли на Светителя. Св. Киприян вижда във враната, за която говори Мойсей, поразително изображение на грешника, примамен от пристрастията си към този свят. Неговите страсти са кумири, на които той принася себе си в жертва.Неговата душа, станала напълно плътска, обича само тлението, и се утешава с това, да бъде осквернявана и убивана (колкото парадоксално да е такова безумие, то си остава видим факт за всяка грехолюбива душа). С цената на своето вечно спасение, такава душа като купува кратковременното и гибелно удовлетворение на своите нечисти похоти. Такива хора успокояват съвестта си единствено с изпълнение на някои външни религиозни обреди, доколкото това изисква общественото приличие и тяхната собствена изгода. Според изясненията на светите отци, гълъбът изобразява чистите и святи души, които от външните занимания, налагани от порядките на живота с другите (в този свят), не намират в целия (този) свят място, където сърцето им да намери истински покой. Като се страхуват от заразата на (духа на) този свят, те горят от желание да се върнат отново в ковчега, при истинския Ной - Иисус Христос, Божественият Утешител в скърбите. А скърбите си остават неотделими от бедствията, с които е изпълнен този (наш) живот (на земята), и които подобно на потоп, отвсякъде обкръжават (истинския) християнин. Маслиновата клонка, донесена от гълъба, е знамение на неизразимия мир, с който Светият Дух изпълва вярната (на Господа) душа, бягаща от духа на този свят.

 Дали жертвата, която Ной принесъл на Господа е била  сама по себе си благоприятна пред Господа? – Не, тя Му била благоугодна, защото Божият поглед, проникващ в съкровените (най-скритите) извивки на сърцето, видял в тях искрената дан на покорност и благодарност (към Него) на този достоен Патриарх.

 Ние, които живеем във времената на Новия Завет, и затова сме по-блажени от Ной, трябва да принасяме на Бога най-съвършената жертва, по думите на Апостола: „да представим телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу, и това ще бъде нашето духовно богослужение.” /ср. Рим. 12:1/ Или по думите на друг от апостолите: „Вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свято свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа.” /1 Петр. 2:5/ За удовлетворяване на нашите духовни нужди имаме свещенодействие, което е по-превъзходно от ветхозаветните жертви, което ежедневно се повтаря в Божествената литургия – Кръстната жертва (на Спасителя) .Нека се погрижим достойно да приемаме този несравним дар на Божието милосърдие!

 ПРЕСЕЛЕНИЕТО НА АВРААМ. Когато Авраам живеел все още в Ур Халдейски, Господ се обърнал към него: „Излез от твоята земя, от твоя род и дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благославям ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. /Бит. 12:1-3/ Земните народи ще се благословят заради Този, Който ще се роди от тебе. Авраам тръгнал, както му заповядал Господ. Тогава бил на 75 години. Със себе си взел жена си Сарра и племеника си Лот, както и всичко, което им принадлежало. Взел и домочадците, които се родили при тях в Хараан.

 Като пристигнал в земята Ханаанска, Авраам достигнал до Сихем и Мамврийската дъбрава. Тук Господ му се явил и му казал: „тая земя ще дам на потомството ти.” /Бит. 12:7/ Авраам направил жертвеник на мястото, където му се явил Господ.

 Размисли на Светителя. Като размисляме за светостта на Авраам, която блести при всички обстоятелства от живота му, не можем, заедно с великият Апостол, като въздадем слава на най-великия от Патриарсите, да не се удивим колко висок християнски дух е имал той, още преди идването на Христа, каква е била висотата на неговото евангелско съвършенство, още преди да бъде проповядвано Евангелието! Основателно праведниците обичали да гледат като образец тази (пълна) покорност на вярата на Авраам, който само като чул гласа на Господа, оставя всичко което е най-скъпо за човека, което е отрада в живота му – родина, родни приятели, дом. Оставя всичко това, за да отиде, подобно на изгнанник, в чужда страна, без дори да знае къде ще бъде угодно на Господа да го заведе. Всички помисли, внушавани от човешката немощ, замлъквали пред мъжеството на тази велика душа, чиято верност (на Господа) получавала непрестанно нови знамения чрез благословението от Светия Дух. Той не можел да не чува и гласа на природата – и светците не са напълно свободни от тези тежки окови, с което е свързано човечеството в този свят (на изгнанието). Но човек винаги получава достатъчно сили свише, за да издържи тежестта на изкушенията, за да заглуши несправедливия вопъл на непокорното естество, да даде възможност да възтържествува в него Божията благодат. Какво могат да означават благата на този свят за човек, в мислите на когото е само вечността, а в сърцето му е само Бог!

 От самото начало Бог постъпва с Авраам като със съвършен човек, който трябва да послужи като пример за всички, които Бог призове към съвършенство. Божието повеление да остави роднини и отечество и да следва след Него - това е съвета на Иисус Христос към тези, които искат да бъдат съвършени. Бидейки задължени на Бога за всички блага, както духовни, така и веществени, ние сме длъжни да Му отдадем цялата си любов и послушание – да оставим (при нужда) всичко заради Бога, да предпочетем Него, пред всичко онова, което ни е най-скъпо – ето, това е съвършеното изпълнение на нашите задължения по отношение на Господа! Бог не назовава пред Авраам земята, в която трябва да отиде. Той само обещава да му я покаже. От своя страна Авраам не се смущава от тази неизвестност, защото постъпва по вяра, която (истинската вяра) е проста и не търпи любознателност. Когато чуеш Божият глас, който ти повелява да оставиш света и всичко, което ти е скъпо в него – подчини се на Бога, както се подчинил Авраам, а след това се моли усърдно Господ да ти посочи свято убежище, което Той ти е определил, и което трябва да стане (твоята) обетована земя.

 Великото Божие благословение, възвестено на Авраам относно неговото потомство, е същото това благословение, което осенява земята от времената на въплъщението на Бог Слово. Във втората си проповед към иудеите, св. ап. Петър казва: „Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: „и в твоето семе ще бъдат благословени всички земни племена”. Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.” / Деян. 3:25-26/

 АВРААМ И ТРИМАТА СТРАННИЦИ. Скоро след като Авраам получил първото обещание, че Сарра ще му роди син, и след като той извършил обрязване над себе си и всички от мъжки пол в своя дом, Господ отново му се явил при Мамврийската дъбрава. По време на обедния зной, когато той стоял до врата на своята шатра, видял че недалеч от него стоят трима мъже. Бързо се запътил да ги посрещне, поклонил им се ниско, и казал на стоящия най-близо до него: „Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб; ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си).” /Бит. 18:3-5/ … След обяда странниците станали и тръгнали по пътя си към Содом, а Авраам тръгнал да ги изпрати. „И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя? От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята … Голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък.” /Бит. 18:17,20/ … ”Авраам казал на Господа: „нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивеца) … Не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно … Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?” /Бит. 18:23,25/

 Размисли на Светителя. Светите отци на Църквата, и особено бл. Августин, виждат в тримата Ангели, явили се на патриарх Авраам, превъзходен образ на (непостижимото) тайнство на Пресвета Троица. Светият патриарх видял Трима, а се поклонил на Един. Велика добродетел е страннолюбието! Апостолът наставлява: „Страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели.” /Евр. 13:2/ Страннолюбецът Патриарх се удостоил да приеме Самия Господ. Ходатайството на Авраам за жителите на Содом и Гомора може да ни служи като пример за благоразумие и милосърдие. В този свят няма нищо по-обикновено от прибързаност и необмисленост, с които се произнасят неизгодни и нескромни съждения (преценки и мнения) за другите – само въз основа на нещо външно, по слухове и неверни разкази (невярна информация или съзнателна дезинформация). Колко често, само по подозрение, напълно неоснователно, обвиняват невинни хора, съмняват се в добродетелите им! Нека примерът на патриарх Авраам да ни научи да бъдем снизходителни към човешките немощи, да бъдем милосърдни към съгрешаващите!

 Превод от: ИЗБРАННЬІЕ МЕСТА ИЗ СВЯЩЕННОЙ ИСТОРИИ СТАРОГО И НОВОГО ЗАВЕТА С НАЗИДАТЕЛЬНЬІМИ РАЗМИШЛЕНИЯМИ СВТ. ФИЛАРЕТА МОСКОВСКОГО, САМАРА, 2010 г., стр. 14  - 22.