Свт. Филарет Московски пише: „Болестта е нещо сродно на смъртта, която пък е влязла в света чрез греха. Следователно, заедно със смъртта, по същия път прокаран от греха, е влязла и болестта. Затова е напълно естествено, ако и сега болестите идват по същия път (на греха). В светото Евангелие се разказва за изцелението от Иисус Христос на разслабления от 38 години, на когото Спасителят казва: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.“ /Ин. 5:14/ На друг изцелен от Него, Той казва: „Дерзай чедо, прощават ти се греховете!“ /Мат. 8:2/ Тук очевидно Господ изцелява от болестта като действа на причината за болестта – греховния живот.“

            „Премахни греха, и няма да има болести, защото те се получават от греха – съветва преп. Серафим Саровски. Св. Василий Велики пита: „Откъде са недъзите? Откъде са телесните увреди? – Нали Господ е създал (здраво) тяло, а не недъг (недъгаво), душа, а не грях. След като човек така е създаден (здрав), какво повече от всичко му е полезно и нужно? – Нужно му е съединение с Бога и общение с Него посредством любовта. Като губим тази любов, ние отпадаме от Него, а като отпаднем, подлагаме се на различни и многообразни недъзи.“

            Ако внимателно разгледаме всяка своя болест, ще се убедим че в повечето случаи в нейната основа се намират нашите грехове, страсти и пороци. Особено пък такива страсти и пороци като невъздръжание, чревоугодие, пиянство, разврат, раздразнителност, гняв, ненавист, злоба, почти винаги имат за свои спътници различни телесни болести. Преп. Варсонуфий Велики сочи, че „болестите като наказание ни се изпращат заради (духовна) незагриженост и заради нечист греховен живот. Които живеят нечисто и безгрижно изпадат в болести, докато не се поправят. Всички те могат да се избавят от болестите като наказание чрез (искрено и дълбоко) покаяние. Господ допуска християните да боледуват обикновено по естествени причини (травми, инфекции, тумори и др.), но също и като резултат от действието на бесовете върху човешкото тяло.“ Св. Тихон Задонски утешава: „Както всяка друга скръб, и болестите ни спохождат не без Божия промисъл. Затова трябва да ги приемаме като бащинско Божие наказание, чрез което Бог ни смирява.“

            Според св. Иоан Златоуст: „Бог често наказва тялото заради греховете на душата. А (понякога) множеството на греховете води до ненавременна (преждевременна) смърт. Някой ще попита: нима можем всеки болен да считаме като осъден на страдания заради грехове? И нима всички болести се дължат на греховете? – Не, това не се отнася за всички случаи на болни и болести, но е валидно за по-голямата част от тях. Има болести и по други причини – като изпитание, или за усъвършенстване в добродетелите, както и за по-голяма награда с духовни дарования тук, или в бъдещия живот. Някои от болестите се дължат на непорядъчен живот, на небрежност и пренебрежение към здравето, на бездействие и леност (мързел). Понякога могат да се дължат на непосилно въздържание и пост, на тежки условия на живот и изнурителни трудове, на силни преживявания по време на беди и скърби. При някои хора могат да са резултат на (природна) слабост на организма или естествена немощ в старческа възраст. Грехът е тежко зло, зло и пагуба за душата, което щом нарастне твърде много, тогава често засяга и тялото. Ние (обикновено) оставаме безчувствени (дори) тогава, когато душата ни страда силно (поради греховните пороци и страсти). Но когато тялото бъде засегнато, тогава употребяваме всички усилия да го излекуваме от недъга (който го е сполетял), защото чувстваме болка. Затова често Бог наказва тялото заради грехове на душата, така че от наказанието на низшата част (на нашето естество) да може да получи някаква полза и висшата (душата).“

            Телесните болести са един от тези бичове, чрез които Божият промисъл особено силно поразява грешното човечество. Дори най-тежките скърби и нещастия се понасят от хората по-леко в сравнение с тежките телесни недъзи. Безспорният познавач в делата на терзания и измъчване на хората – сатаната, пред лицето на Самия Господ заявява (както се разказва в книгата Иов), че телесните болести са най-непоносимото (страдание) в сравнение с всички други нещастия. Дори човек, който мъжествено и безропотно е понесъл други бедствия, може да покаже слабост при изтърпяване на тежки болести и да се разколебае в предаността си на Господа. Когато Господ показвал на сатаната мъжеството и търпението с които Иов понесъл загубата на цялото си имущество, както и на своите прекрасни деца, на неговата неизменна непорочност, справедливост и богобоязливост по време на всички скърби и изкушения, тогава: „Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има; но я простри ръка и се допри до костите му и до плътта му, - ще ли Те благослови?“ /Иов 2:4-5/ И само поради изумителното търпение на Иов било възможно безропотно да понесе страшните мъки от проказата, с която сатаната го поразил по Божие допущение. Но дори когато безропотно понасял страданията, Иов тежко страдал, защото болестта много силно го измъчвала…

            Ужасни са (нерядко) страданията на хората, подложени на тежки болести. Но при Бога – където е наказанието, там е и милостта – чрез болестите и страданията Той върши (истинското и най-важно) добро за грешника. Окончателната цел на болестите е да събудят у грешника покаяние, така че по пътя на покаянието и изправлението да го подготвят за блажената вечност.

            Болестите, особено тежките от тях, се оказват добро за хората, защото прекъсват обичайния ход на греховния живот. Колкото и човек да е предаден на честолюбие, користолюбие и сластолюбие, колкото и да е пристрастен към греховни наслаждения, внезапно сполетялата го тежката болест измества от душата му всичко, което до този момент го е занимавало. Вниманието остава приковано към болката, която телесният недъг причинява. Така, дори против волята си, грешникът се отказва от греха. Не само за него самия, но (често) и за цялото му семейство и неговите приятели чрез болестта се прекратява протичането на греховния живот. Прекъсват се шумните увеселения и лекомислените забави на които болестта пречи. Но с това благотворното влияние на болестите върху нравствения живот на хората не се изчерпва. Често болестта става причина за решителен поврат на цялостния им живот (на благотворна пренастройка на съзнанието, на отрезвяване).

            Преп. Серафим Саровски казва: „Когато тялото бива изнурявано (измъчвано) от болестите, тогава страстите отслабват и човек идва в себе си.“ т.е. идва в съзнание за своята греховност и тръгва по пътя на покаянието. Когато острата болка, причинявана от недъга се притъпи, или човек просто привикне със своя недъг и започне да го понася с по-голямо търпение и спокойствие, тогава чувството за болка у него естествено отстъпва място на размислите за причините за постигналия го недъг, за средствата за излекуване и за този начин на живот който човек е водил (дотогава) и какъвто следва да води след оздравяването си (макар твърде често непълно и частично). Ако не на всички, то на по-голямата част от боледуващите съвестта ще каже, че виновни за болестта са си самите те. Ще укаже, че са си навлекли болестта в резултат на неправеден живот, несъгласен нито със законите на тяхната телесна природа, нито с нравствените Христови закони. Съвестта ще подскаже, че отслабването на телесните сили и разслаблението от болестта е справедливо възмездие за невъздържан, сладострастен и суетен живот, резултат на непримиримост с ближните, на греховен живот пред Бога. Болестта нагледно убеждава пострадалия колко рушително е действието на греха върху тялото, както и ужасната му вреда за човешката душа. Като съзнава себе си виновен за сполетялата го болест като нарушител на нравствените закони и законите на естеството, като престъпник пред Бога, ако боледуващият не е загубил нравственото си чувство и съвест, стига до разкаяние, до съжаление за своя греховен живот, стига и до решимост да изостави пътя на греха и да тръгне по пътя на добродетелта.

            Преп. Марк Подвижник пише: „В неволните болести е скрита Божия милост.“ За много грешници болестите се оказват най-действения стимул към истинското добро, като ги обръщат от пътя на порока и гибелта по пътя на добродетелите и спасението.

            Един от великите праведници, свт. Нифонт, епископ на Констанция Кипърска, разказвал за поука на братята следния случай на вразумление от болест, на който сам бил свидетел. Един Константинополски велможа имал слуга на име Василий, по занятие шивач, който имал зъл нрав, живеел скверно и прекарвал времето си в шеги, забави и плътски грехове, без да обръща внимание на увещанията на своя господар. Тогава настъпил много тежък глад и господарите започнали да прогонват слугите си поради липса на продоволствие. Изгонен бил и Василий. Останал без прехрана, той си продал дрехите за да си купи хляб, след което тръгнал полугол и просел милостиня. Било зима, и той страдал жестоко от премръзване. Накрая, съвсем изнемощял легнал на улицата. Постепенно започнали да опадват от премръзването пръстите на краката му, а после и самите ходила. Василий търпеливо понасял това състояние, приемал го като наказание на греховете си и постоянно повтарял: „Слава Богу за всичко.“ Така прекарал два месеца на улицата, без покрив, като въздишал и ридаел за греховете си. Веднъж край него минал един христолюбив човек на име Никифор. Като видял страданието му, той наредил да го отнесат в неговия дом, където му осигурил спокойствие и препитание. Две седмици след това Василий се удостоил с дивно видение на свети ангели, които му възвестили за близката му кончина. След като помолил своя благодетел да върне на един от приятелите му малък дълг от 10 медни монети, той мирно починал.

            „Когато човек е болен, поучава преп. Ефрем Сирин, тогава душата му повече от обикновено започва да търси Господа.“ Болестите устремяват човека към Бога, като нерядко пламенната молитва за изцеление (бързо) бива чута (и приета) от Лекаря на душите и телата. Нерядко, сериозно и тежко болните, с Божията сила биват (незабавно) вдигнати от одъра на болестта. Но ако по неизповедимите съдби на Божия промисъл Господ не излекува болния – дори и тогава, вече с това че е приближила човека до Бога, болестта му е донесла голяма полза. Велико благо за човека е (дори само това) да успее да се приближи до Бога с пламенна молитва и вяра, с жива надежда и любов.

            По думите на преп. Амвросий Оптински: „Очистването на душите от греховните страсти в по-голямата си част става чрез телесни страдания.“ Чрез страданията се очиства духа на християнина, като му се дарува сърдечния залог на Божието оправдание и спасение (той придобива усета за очистването и прощението).

            Св. Тихон Задонски пише: „За тялото болестта е горчиво питие, а за душата – спасително лечение. Макар да измъчва тялото ни, болестта спасява нашия дух. О, болест, горчиво, но надеждно лекарство за оздравяване! Както солта предпазва месото и рибата от гниене и не допуска в тях да се развиват червеи, така и всяка болест запазва нашия дух от духовно гниене и тление, не допуска страстите подобно на душевни червеи, да се зараждат в душата. Рядко се случва в (напълно) здраво тяло да живее здрава душа. В повечето случаи, почти винаги, здрава душа обитава в немощно тяло, защото телесното здраве отваря у човека вратите за много прищявки и грехове, докато телесната немощ ги затваря.“

            В едно от писмата си Оптинският подвижник преп. Амвросий така определя значението на болестите за монасите и за пазещите девство и целомъдрие: „Милостив е Господ! В монастира боледуващите не умират бързо, а се влачат до тогава, докато болестта не им донесе истинска полза. В монастира е от полза да бъдеш помалко болен, за да се бунтува плътта по-слабо, особено при младите. Така и в главата се задържат по-малко празни (ненужни и вредни) мисли.“ При пълно здраве страстите предизвикват твърде силна (духовна) борба.

            Св. Григорий Богослов пише за себе си: „Аз изобщо не се оплаквам от моята болест, защото за моята духовна част тя служи като някакво очищение, а от очистване всеки има нужда, независимо колко високо се е издигнал духовно. Бог ни изпраща болестите, за да не може никой от нас да се възгордява и да започне да счита себе си за небожител (подобен на ангелите), но всеки, гледайки своята немощ да се надява на помощта на великия Бог, и да чувства по-силно подбуждение към благочестие.“

            Един подвижник споделя: „Забелязъл съм, че на монах, който не благоугажда на Господа и не се подвизава ревностно за спасение на своята душа, а е нерадив за добродетелен живот, Господ непременно допуска да го постигне изкушение (чрез болести и други скърби), за да не остава празен, и от много празнота (бездействие) да започне да се отклонява към злото.“ Преп. Исаак Сирин пише: „Затова Бог хвърля в изкушения ленивите и безгрижните, за да се окажат принудени да мислят за изкушенията, а не за суетни неща. Това Бог върши винаги с тези, които Го обичат, за да ги вразуми, умъдри, и да ги научи на Своята воля.“

            За християнина, който търпеливо понася болестите, това е толкова велико благо, че ако Бог го намери съгрешил твърде тежко, Той го освобождава от тежкото бреме на греха. Ако пък го намери украсен с добродетели и праведен, и тогава придобивката е твърде голяма – такъв човек получава голямо дръзновение пред Бога. Св. Иоан Златоуст пише: „Телесните страдания са както блестящ венец за праведниците, така и особено голяма очистителна жертва за съгрешаващите.“ Затова, че украсените с велики добродетели получават огромна полза от болестите, ясно виждаме от живота на праведния Иов, от живота на свв. апостоли Павел и Тимотей, както и на много други праведници. Апостол Тимотей дълго време страдал от изпратения му недъг. Апостол Павел търпял постоянна болест /вж. 2 Кор. 12:7/, както побои, окови, вериги, затвор, изтезания и мъчения от палачи и от злобни иудеи. Същото намираме и в житията на светиите – много от благочестивите хора са страдали от различни болести.

            Болестите са Божие отеческо наказание, с тях Бог ни върши добро. Въпреки че от болестта тялото заслабва, но от това душата укрепва, външния човек се руши, но вътрешният се подновява. /вж. 2 Кор. 4:16/ Чрез болестите Бог ни учи на смирение, на търпение, на помнене на смъртта, а оттам и на по-усърдно покаяние, на молитва, на отвръщане от греховния свят и светската суета.

                        Адаптиран превод от: Г. И. ШИМАНСКИЙ, УЧЕНИЕ СВЯТЬІХ ОТЦОВ.... стр. 472-479, М., 2006 год.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза