Духовна беседа

Свети праведен  И О А Н   К Р О Н Щ А Д С К И

/1829 г. – 1908 г./

ДУХОВНО-ПРАКТИЧЕСКИ НАСТАВЛЕНИЯ

         Дяволът често се старае да закрие пред нас светлия образ на хората, и да ги представи в мрачен (отблъскващ) вид. Бъди изключително внимателен да не възприемеш този (внушаван от дявола) поглед към околните!

         Аз често размахвам духовния меч т.е. Кръста, и с него разсичам своята вътрешност. Защото нашият дух (съкровено и необяснимо за нас) е вложен (от Твореца) в нашата вътрешност (изпълва по необясним начин цялата наша телесност). А той (нашият дух) като безтелесен, води непрестанна борба с невидимите врагове (бесовете). И тъй като този меч (силата на Кръста) е много остър, той силно поразява моите врагове, така че те изоставят бойното поле и бягат вън от мене. Тогава душата отведнъж усеща (Божия) покой. И това става съвършено явно (без никакви съмнения какво точно се случва в душата). С тази разлика, че не виждаш (сетивно) ставащото, а го усещаш – усещаш го в съвършенство (без ни най-малки колебания), така, както болният усеща как откритата му рана вече е зарастнала.

 ЗА ДАРОВЕТЕ И ПЛОДОВЕТЕ НА СВЕТИЯ ДУХ

            Даровете на Светия Дух са седем. За тях Свещеното Писание говори в Апокалипсиса: „Пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.“ /Откр. 4:5/ Тези дарове на Светия Дух били, или по-добре да се каже Самият Дух Свети бил в Христа най-обилно и съвършено, несравнимо с всеки от човеците, както казва Пророкът: „И ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен.“ /Ис. 11:2-3/ Това потвърждава и св. ап. и ев. Иоан Богослов, като казва: „И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на единороден от Отца… И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат.“ /Ин. 1:14,16/ И така, в Христа присъствал Светият Дух като единосъщен Нему по Божество. Той Го изпълвал с мъдрост и благодат, по думите на евангелиста: „А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.“ /Лк. 2:40/ Всичко това трябва да разбираме, като отнасящо се за човешкото естество на Иисуса Христа.

Светител Т И Х О Н   З А Д О Н С К И

/ 1724-1783 г./

ЕДИНСТВЕНО ПОТРЕБНОТО

(ПО-ВАЖНО ОТ ВСИЧКО) ЗА ХРИСТИЯНИТЕ –

ТОВА Е ВЕЧНОТО СПАСЕНИЕ

            Желая на вас, моите приятели, както и на самия себе си единствено това, което по думите на Господа е потребно - спасението в Христа /ср. Лк. 18:42/. Нека светът обича своето, нека едни да търсят в света - почести, други – слава, трети – богатства. Нека се стараят към земни владения, да наричат със своите имена места по земята, да градят богати домове, градини, да разкрасяват коне и карети. Нека вършат всичко това, което ги утешава. А на нас, християните, нашият Спасител предлага само едно, което ни е потребно – вечното спасение. И ни заповядва да го търсим като единственото нещо, което ни е потребно, без което няма никаква полза дори ако всичко друго притежаваме. Който го има, в действителност притежава всичко (най-ценно), дори ако е загубил всичко (останало) което се намира в света. В него се заключава всичко, което човек може да си пожелае, докато без него целият свят нищо не струва, по думите на Господа: „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ /Мат. 16:26/

СВЕТООТЕЧЕСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА БОЛЕСТИТЕ

В РЕЛИГИОЗНО-НРАВСТВЕНИЯ ЖИВОТ НА ХРИСТИЯНИНА

(продължение от предишния брой)

            Св. Григорий Двоеслов пише: „По време на божиите наказания (чрез изпращане на тежки болести) никой не бива изоставен от благодатта (която укрепва в търпението). Ако милосърдния Отец, Който определя наказанието не прояви снизхождение, тогава самото поправяне на греховете (чрез скърбите) само би умножило у нас греха чрез проявите на нетърпение (непонасяне) – тогава вместо намаляване на вината, на каквото следва да се надяваме, би се стигнало до по-тежка виновност. Затова Бог, Който знае нашите немощи, заедно с ударите съединява и Своята блага загриженост. По такъв начин в самото наказание (което ни изпраща) се проявява като милосърден и справедлив към избраните Си деца, та след понесените от тях скърби да може по справедливост да им окаже Своето милосърдие. Във връзка с това св. Григорий разказва за един свят подвижник, настоятел на италийски монастир, близо до Нурсия. В продължение на 40 години той бил сляп. Но наказвайки го с телесна слепота, Господ не го лишил от вътрешната (духовна) светлина. През дългия период на своите телесни страдания, по благодатта на Светия Дух той чувствал благодатна сърдечна утеха. Скоро преди смъртта си бил утешен с проглеждане и за видимия свят. Обиколил близките монастири, като проповядвал на братята правилата за богоугоден живот. Скоро след това, след като се причастил със Светите Тайни, при псалмопение на братята, той с молитва на уста починал в Господа.“

СВЕТООТЕЧЕСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА БОЛЕСТИТЕ

В РЕЛИГИОЗНО-НРАВСТВЕНИЯ ЖИВОТ НА ХРИСТИЯНИНА

(продължение от предишния брой)

            Как се получава, че както разумно извършваните трудове, така и болестите еднакво служат като път към смирението? Като обяснява този въпрос, авва Доротей казва че след грехопадението душата станала като нещо единно с тялото. Трудовете и болестите смиряват тялото, а заедно с него се смирява и душата. „Защото, казва той, едно е разположението на душата у здравия човек, друго – у болния. Както е различно у гладуващия (който се въздържа заради спасението) и нахранения. Различно е душевното разположение у този който постоянно се труди (защото това изисква спасението), и у този, който не се труди и живее в безделие.“

            Преп. Макарий Оптински пише: „Господ промислително смирява християнина и чрез тези душевни немощи, които се проявяват у него по време на боледуването. Той допуска и благочестивите подвижници по време на болест да изпадат в малодушие и нетърпение, за да не се превъзнасят, че ето, видиш ли, „аз страдам с търпение и съм достоен за радост от Бога“. Така Той ги смирява още повече чрез проявата на такива душевни немощи (с каквито е обложена всяка човешка природа).“