Митрополит Симеон Варненски и Преславски
(1840 - †1937)
Достойни български духовници
Димитър Христов
(част 5-та)
(продължение от бр. 12)
Светската политическа класа в свободна България много бързо започва настъпление срещу влиянието на духовенството. Тя дори навлиза в сферата на архиерейските отговорности. През 1880 г. митр. Симеон оказва решителен отпор срещу намесата на либералното правителство в духовните дела. Още щом печелят изборите, някои от лидерите на либералите започват да се държат предизвикателно спрямо духовенството: заплашват, че ще им отнемат правото да участват в политическия живот или че ще ги изпратят да служат в Македония. Под влияние на демагогски речи Народното събрание рязко съкращава издръжката за духовенството.[1] Петков, Петко Ст. За развитието на отношенията между Българската православна църква и държавната власт (1878-1896). – В: Историята като полифония, Изследвания по нова история на България (от Българската завера 1835 до Крайовският договор 1940), Университетско изд. „Св. Св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 2005, 231-232. Министърът на външните работи и изповеданията Драган Цанков, който е таен католик, изработва „Временни правила за управлението на църквите в Княжеството“. С тях Православната църква се поставя в подчинение на светската власт. Правилата са изпратени на владиците „за изпълнение“. Митр. Симеон незабавно се противопоставя и заявява, че Църквата не може да се управлява по наредби, изработени без нейно съгласие и съдействие. Реагират и другите архиереи от Княжеството, както и екзарх Иосиф от Цариград. В крайна сметка „правилата“ не са приложени, въпреки че министър Цанков е много настоятелен.[2] Петков, Петко Ст. Българската историческа наука за отношенията между Православната църква и държавната власт (1878-1912) – В: Историческата наука в България – състояние и перспективи, Институт по история, БАН, С., 2006, с. 254. През следващите две години Св. Синод с твърде същественото участие на Варненско-Преславския митрополит изработва проект за промяна на Екзархийския устав от 1871 г. в по-каноничен дух, по-подходящ за новите държавни условия. Този проект обаче не получава ход поради настаналите нови политически размествания.
На 9 август 1886 г. е извършена детронация на княз Александър, обвиняван от крайните русофили в несполучлива политика. През тези дни митр. Симеон се намира в Шумен. Владиката принципно не одобрява лишаването на княза от престол. Поканен е обаче от шуменци да участва в трихиляден митинг в полза на детронацията. Дядо Симеон в началото отказва. След дълги увещания да не се дели от народа в този съдбовен миг, той приема да се включи, за да се запази реда и спокойствието. „Бог е Бог на реда, а не на безредието“ – това е една от неговите максими, водеща го през целия му живот[3] Цанков, Ст. Поменик на Българската академия на науките. Варненски и Преславски митрополит Симеон (* 9. II. 1840 - † 23. X. 1937) - Летопис на БАН, 21, 1941, с. 79. По негов съвет шуменският гарнизон се държи неутрално, независимо че симпатизира на детронаторите. Офицерите в Шумен използват името на владиката без негово знание при кореспонденцията си с варненския гарнизон. Във Варна се създава неточното впечатление, че митр. Симеон е начело на превратаджиите в Шумен. Скоро последва контра-преврат, завръщане на княза и негов окончателен отказ от престола.
Междувременно владиката заминава за Варна. Дошлите на власт контра-превратаджии са разярени срещу него. Варненският градоначалник с група от 75 души го посещава в митрополията. Сред тях са един църковен настоятел, един училищен инспектор, много учители, търговци и др. Завяват му, че варненци не го щат и той трябва да напусне града. Наричат го „предател“. Някои го заплашват със смърт. Владиката напуска града и се отправя за Русе, където митр. Григорий го приютява. Последва период на почти двегодишно принудително отсъствие на Варненско-Преславският владика от неговата епархия. Митр. Симеон приема изгнанието си по дълбоко духовен начин. Той не се чувства лично обиден. Допуска дори, че недоволството срещу него може да бъде основателно. Не приема обаче нито начина, по който е прокуден, нито намесата на политически лица в работите на Църквата.
За това време той не спира да поддържа връзки с паството си. Огромното мнозинство от вярващите не е съгласно с волята на няколко овластени, но озлобени лица. Епархията желае връщането на своя владика. Правителството активно противодейства. От друга страна и самият митр. Симеон е резервиран. Той не желае да се върне, ако няма твърдо свидетелство, че миряните го искат. От всички части на Варненско-преславската митрополия до него идват молби. Всички еснафски сдружения в Шумен подават заявление до местния окръжен управител, че осъждат позорната постъпка във Варна и молят да бъде повикан техния пастир да се върне в Шумен. Трогателна молба изпращат до владиката и свещениците от Котел. Варненските граждани също започват да съжаляват за стореното. Правят заседания, на които обсъждат как да се извинят и да поканят отново владиката да се върне за празниците. Архиереят обаче не иска мъгляви думи за съжаление от стореното. Той очаква сериозни лични разговори с онези, които твърдят, че се разкайват.
През декември 1886 г. направо от Русе митр. Симеон заминава за София, за да участва в заседанията на Св. Синод. Там, в започналото вече изпитание за Българската църква се ражда несъкрушимата троица нейни защитници: митр. Климент Търновски, митр. Константин Врачански и митр. Симеон Варненско-Преславски.[4] Ников, П. Варненски и Преславски Симеон (Животописна скица) – В: Сборник в чест на Варненский и Преславский Симеон, С., 1922, с. 45. В жизнеописанието на митр. Константин (Вж. предишните броеве на настоящата поредица) вече бяха представени главните събития от тези трудни дни. Настоящият разказ, посветен на дядо Симеон, допълва писаното там, като вниманието се спира повече върху неговото лично участие.
Поставен под натиска на държавните власти, митр. Симеон и събратята му се борят смело и неотклонно за правата и самостоятелността на Църквата. В най-критичните мигове Варненско-Преславският архиерей поема председателството на Синода. Същевременно делата в неговата епархия не вървят добре. Засилват се протестантската и други пропаганди. През септември 1887 г. християните от Провадия, Добрич и Осман-Пазар (дн. Омуртаг) изпращат прошения до своя владика да се прибере. Никому неизвестна „Провадийска патриотическа дружина“ обаче праща писмо до владиката пълно със заплахи, ако се върне. Митрополит Симеон не е изплашен от тях, но иска да провери нещо по-важно: дали правителството подкрепя „патриотите от Провадия“. Държавните органи йезуитски отговарят, че владиката е свободен да се върне на катедрата си, ако епархиотите му го искат. Става ясно, че властите нямат намерение да обуздаят разюзданите елементи, а просто си измиват ръцете.
През април 1888 г. архиереят получава огромно колективно прошение на жители на гр. Варна, и още едно от жители на Варненски окръг с настоятелна молба да се завърне. Подписани са от близо 500 души. Разбрал за това, варненският окръжен управител изпраща на митр. Симеон шифрована телеграма да не идва, защото размирници щели да организират демонстрации срещу него. Авторите на прошението научават за телеграмата. Те изказват на управителя своето възмущение, че вместо да съдейства на 500 добре познати граждани, раздухва паника по вина на трима-четирима анонимни. В крайна сметка управниците не могат да блъфират повече. Владиката също се убеждава, че предишната грешка на варненци е осъзната и те съжаляват за стореното преди. През юни 1888 г. митр. Симеон отново е във Варна. Правителствените „предупреждения“ наистина се оказват празни думи: никакви безпокойства не произтичат при неговото завръщане.[5] Архим. Михаил. Цит. съч., с. 76.
Безпокойството настава по-късно същата година, при първото посещение на княз Фердинанд във Варна. Всички официални лица от града дълго очакват новия монарх в проливен дъжд на пристанищния кей. Когато слиза на брега, Фердинанд проявява умишлено пренебрежение към митр. Симеон. Князът си взема благословия от католическия духовник, поздравява гръцкия владика, а до митр. Симеон дори не се доближава. Въпреки това от пренебрегнатия се изисква подчинение. Когато дядо Симеон се прибира в митрополията, при него идват неколкократно представители на властта с искане да отслужи молебен за първото пристигане на княза в града. Владиката категорично отказва. Князът и държавните лица стоят в катедралата и настоятелно искат архиерейска служба. В митрополията идва окръжният управител. Владиката му обяснява, че обидата, нанесена от княза, не се отнася лично до него, а до цялата Българска православна църква. Отказът се повтаря и в Шумен. През октомври 1888 г. митр. Симеон получава писмо от Министерство на външните работи и изповеданията. Искат му обяснения защо не се е явил нито веднъж пред княз Фердинанд при първото му посещение в Шумен. Архиереят не дава обяснения на „разтревожените“ граждански чиновници.[6] Варненски и Преславски митрополит Симеон. Съчинения: Т.1. Под ред. и съст. на Е. Димитров, С., 2011, с. 564.
Върхът в напрежението е достигнат през декември 1888 г., при заседанията на Св. Синод в София. Тримата архиереи – Симеон, Климент и Константин, работят сами, без правото на никакви секретари, писари и прислуга. През цялото време правителството противодейства на висшия църковен орган. Скандалът става окончателен, след като митр. Константин отказва да служи на Рождество Христово в присъствие на княза. Същата вечер министърът на изповеданията Георги Странски отива лично в Софийска митрополия при дядо Симеон и му държи дълга обвинителна реч: обвинява го, че Синодът не признава правителството и княза, че митр. Симеон се изказва неуважително към монарха, че съставът на Синода е незаконен и трябва да се разотиде. Владиката му отвръща твърдо, че нищо от това не е вярно, а правителството търси повод, за да се намеси в делата на църквата.
След кратко затишие, на 29 декември 1888 г. митрополитите са арестувани в синодалното помещение на Софийска митрополия.[7] Архим. Михаил. Цит. съч., с. 77. Остават там два дни. На 30 декември късно през нощта (3 ч.) са изведени под стража извън София. И тримата са интернирани в своите епархии. Митр. Симеон е придружен от един пристав и един старши стражар на файтон до Вакарел. Оттам заедно с жандармите се качва на железницата до Ямбол. Там го освобождават да замине за Бургас, а после по море продължава за Варна.[8] Ников, П. Варненски и Преславски Симеон (Животописна скица) – В: Сборник в чест на Варненский и Преславский Симеон, С., 1922, 47-49. Това, което турците не се решават да направят през 1877 г. – да изгонят от столицата непреклонния владика, българските власти извършват през 1888 г.
Изпитанията не са свършили. Поредното се случва около Гергьовден 1889 г. в Добрич. Митр. Симеон отслужва архиерейска служба за празника на св. Георги, който е храмов празник на главната църква в града. През нощта, когато владиката вече си е легнал, един познат нему гражданин го повиква уж за важна работа. Духовникът отваря вратата и тогава неговият нощен гост дава странен сигнал. Голяма група неканени посетители изниква и се мъчи да налети в стаята. Целят да устроят скандал на владиката и да го малтретират. Той обаче успява да залости вратата, преди да нахлуят. На следващия ден в двора на къщата, в която е отседнал, приижда тълпа от 50-60 души, пияни, със сопи и револвери. Грубо подвикват на своя архипастир, че искат да го видят. Искането е придружено със закани и псувни. Митр. Симеон излиза на балкона. Отдолу го пресрещат викове, че е предател, че е русофил, дошъл да бунтува народа. Искат му обяснения за това, че не е споменал княза на Великия вход на Св. Литургия. Владиката им обяснява, че ако имат недоволство от него, могат да се оплачат на неговото духовно началство. Иначе нито той е задължен да им дава обяснения по църковни въпроси, нито те са компетентни да го преценяват. Напук на крясъците, че ще бъде убит по пътя за Варна, дядо Симеон се оттегля в стаята си. Тълпата много скоро се разбягва, защото идва известие, че друга група жители на Добрич идва да защити своя архипастир. Тези граждани наистина пристигат, но владиката ги убеждава да се разотидат мирно и тихо. Загрижен е, че после ще бъдат притеснявани от управляващите. Малко след това идват и двама стражари, изпратени от околийския началник. Официалното им обяснение е, че са чули за смутовете и са дошли да защитят архиерея. Митр. Симеон обаче допуска, че зад посещението може да има подло скрит капан. Той отпраща стражарите с молба да предадат на началника си, че владиката няма нужда от помощта му и не я иска. По обратния път към Варна митр. Симеон, макар и пряко волята му, е съпътстван от верни нему добричлии през опасни и гористи местности до средата на разстоянието.[9] Архим. Михаил. Цит. съч., 77-78.
Правителството на Стамболов не се ограничава само със създаване на неприятности. То изпраща оплакване до екзарх Иосиф заради враждебното поведение на владиците спрямо княза. Достойният отговор на митр. Симеон в писмо до екзарха по този повод хваща проблема в неговата същина (курсивът по-долу е на митр. Симеон): „Но в какво се състои нашето враждебно поведение? В това ли, че сме казали да не оскверняват нашите храмове и монастири? Или в това, че не рачим да украсяваме пресилени паради и посрещания, облечени в одеяния, предназначени за богослужения? Или, че считаме за наша длъжност да не отдаваме в Църквата на отстъпници и еретици същите права, които имат чадата на православната Църква? Да държим в това отношение примирително поведение ще рече да не зачитаме своите обязаности, с които сме се нагърбили при самото си ръкоположение. Не говоря за другите, но за себе си ще кажа, че аз нямам по никакъв начин намерение да държа примирително поведение всякога, когато се нарушават църковните постановления.[10] Попвасилев, Димитър. Митрополит Симеон Варненски и Преславски (биография).Под ред. на Т. Билчев, Русе, 2007, с. 53.
И през следващите години натискът, оказван от правителството на Стамболов върху духовенството, продължава. Православните устои на държавния живот също са поставени под въпрос, след като режимът изменя дори Конституцията. В основния закон на България е въведен текст, който позволява на само на княза, но и на неговия престолонаследник да изповядват неправославна вяра. Най-тежкият дан от борбата за отстояване на църковното достойнство е платен от митр. Климент Търновски. Неговите протести срещу опитите да се утвърди католическа династия в България му донасят много страдания. През 1893 г. той е арестуван, осъден по скалъпен процес и заточен при мъчителни условия в Гложенския манастир. Единственият, който успява да го посети, е Константин Врачански. Чрез последния до заточеника достига писмо от събрата им Симеон, изпълнено с трогателни думи за окуражаване. Докато е в София, Варненско-Преславският архиерей без страх от силните на деня посещава и ободрява затворници, осъдени като противници на режима. Един от тях е либералният водач Петко Каравелов, затворен в софийската Черна джамия (преустроена по-късно в храм „Св. Седмочисленици“). Владиката навестява Каравелов в зандана и заради оказаната в труден миг подкрепа печели изключителната признателност на семейството му.
(следва продължение)
[1] Петков, Петко Ст. За развитието на отношенията между Българската православна църква и държавната власт (1878-1896). – В: Историята като полифония, Изследвания по нова история на България (от Българската завера 1835 до Крайовският договор 1940), Университетско изд. „Св. Св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 2005, 231-232.
[2] Петков, Петко Ст. Българската историческа наука за отношенията между Православната църква и държавната власт (1878-1912) – В: Историческата наука в България – състояние и перспективи, Институт по история, БАН, С., 2006, с. 254.
[3] Цанков, Ст. Поменик на Българската академия на науките. Варненски и Преславски митрополит Симеон (* 9. II. 1840 - † 23. X. 1937) - Летопис на БАН, 21, 1941, с. 79.
[4] Ников, П. Варненски и Преславски Симеон (Животописна скица) – В: Сборник в чест на Варненский и Преславский Симеон, С., 1922, с. 45.
[5] Архим. Михаил. Цит. съч., с. 76.
[6] Варненски и Преславски митрополит Симеон. Съчинения: Т.1. Под ред. и съст. на Е. Димитров, С., 2011, с. 564.
[7] Архим. Михаил. Цит. съч., с. 77.
[8] Ников, П. Варненски и Преславски Симеон (Животописна скица) – В: Сборник в чест на Варненский и Преславский Симеон, С., 1922, 47-49.
[9] Архим. Михаил. Цит. съч., 77-78.
[10] Попвасилев, Димитър. Митрополит Симеон Варненски и Преславски (биография).Под ред. на Т. Билчев, Русе, 2007, с. 53.