Архимандрит проф. д-р Евтимий (Сапунджиев)
(1884 - 1943)

Достойни български духовници
Димитър Христов

/продължение от брой 2/

Християнската философия също е неотделима част от делото на учения духовник. Философско-религиозните теми го вълнуват още от студентските му години в Киев. По-сетне в Германия и Швейцария те са център на неговите интереси. Натрупал дълъг опит в полето на философията, като автор и преподавател той често дискутира въпроси от тази област. Основни в неговата християнска философия са двойката понятия „вяра“²⁴ и „разум“. На тях са посветени някои от неговите най-добри произведения, сред които са: „Различни значения на думата „вяра“, „Недостатъчност на методите на историзма, психологизма и интелектуализма за ориентиране по проблемата на религията“²⁵ и „12-те главни научни въпроси за религията и нейната свръх-научна същина“²⁶. Най-значителното му издание по тази тема е сборникът „Вяра и разум“ , издаден от Доростоло-Червенската митрополия през 1940 г.²⁷ Той включва поредица писани през годините апологетични статии като: „Вяра и разум“; „Потребност от религия“; „Потребност от Откровение“; „Защо Бог не ни принуждава да вярваме?“ и др. Към най-важните трудове на професора богослов по тази тема следва да се прибави и една от последните студии „Гнезда на съмнение във вярата”.²⁸ Тук той изрежда осем източника на съмнение в същността на вярата. Това са крайният интелектуализъм; крайният индивидуализъм; крайният естетизъм; грехът и греховните настроения; наличието на страдание и неправди в живота; неблагоприятното стечение на тежки условия в живота на дадено лице; безжизненият начин на преподаване на християнските истини; несъгласуваността между проповед и лични дела у християните.²⁹

Богословът не подминава и текущите болни проблеми на своето време. С твърда непримиримост и дълбока обосновка той бичува недъзите, които вижда в църковното устройство и живот, и за които други предпочитат да замълчат. Сред тези изобличения се открояват студиите: „Парламентаризъм и безотговорност в Българската църква“³⁰ и „Псевдомонашество“³¹. Решително издига своя глас и срещу язвите, които разяждат идейните устои на православния български народ – социализъм/комунизъм, масонство, агностицизъм и мн. др. Характерен момент в неговият анализ на социализма, респ. комунизма, е оценката му, че в това масово и вредително учение има едно силно послание, подценявано от другите – критиката към социалната несправедливост. Проф. Евтимий силно настоява социалният въпрос да не бъде премълчаван и подценяван от Църквата, за да не остане той като оръжие в ръцете на левичарските сили.

За своите студенти архим. Евтимий не е просто университетски професор. Той е пламенен организатор на студентския духовен живот. Става инициатор за създаването на студентско православно-християнско дружество „Св. Климент Охридски“, чиито членове се набират от всички факултети, не само от Богословския. С тях той урежда неделни беседи. Излизайки извън строгите рамки на университетското общуване, архимандритът създава за членовете на дружеството рядка по рода си духовна атмосфера, гради у тях любов към Църквата и Отечеството.³² Сказките му са насочени към съмненията и въпросите, които вълнуват младите православни хора. Част от тях са публикувани около 1940-1941 г. от Доростоло-Червенска митрополия в сборника „Вяра и разум“. Една от участничките в дружеството, Калинка Н. Петкова, споделя трогателно в словото си при опелото на архим. Евтимий: „Винаги, когато не можех да разреша някой труден въпрос, прибягвах до неговия мъдър съвет. Нямаше въпрос, неразрешим за него.“³³

Освен това дружество Евтимий ръководи и една още по-голяма асоциация: Съюз на православната християнска учаща се младеж в България. В него са включени както университетски студенти, така и средношколци. Отецът е „душата“ на Съюза. С негови усилия православната учаща се младеж организира няколко грандиозни събора в Русе, Варна, Габрово, Преображенския манастир и др. Орган на съюза е списание „Зов“ (1926-1943). В началото списанието е редактирано от младите сътрудници на професора богослов с негова помощ, а от 1930/1931 г. архим. Евтимий поема ролята на главен редактор. „Зов“ излиза в продължение на петнадесет години, неуморно списван от духовника, дори когато вече е тежко болен. За своите млади питомци и приятели, дядо Евтимий е щит, който ги съхранява от пристъпите на неверието и безразличието към въпросите на вярата. Борис Маринов, негов възпитаник, асистент и по-късно наследник по професорска катедра, го сравнява с ангел–пазител на съвестта у вярващите младежи.³⁴

Духовникът учен говори не само сред младежите. Неговите проповеди и публични лекции са събития за цялата общественост през първите десетилетия на ХХ в. Дълго се помнят словата, които е произнесъл в пловдивския храм „Св. Марина“, в софийския „Св. Александър Невски“ и в други църкви. Същото е и с лекциите, които изнася в пастирски и учителски курсове, уреждани от Св. Синод. Като оратор е забележителен. Речта му се излива в най-разнообразни словесни форми и интонации. Проповедническата му дейност, сравнявана с апостолското дело, му донася и тежък кръст. На път за поредните сказки из страната, богословът се простудява остро на една гара, на която се налага да чака цяла нощ. От тогава насетне здравето му никога няма да се възстанови изцяло.³⁵

Дарът слово на архимандрит Евтимий намира израз и в писмените му произведения. Надарен с писателски талант и неуморно трудолюбие, копривщенецът изпробва перото си в най-различни жанрове и теми. На младини дебютира с духовни стихове, по-късно се насочва към публицистиката по актуални теми на вярата и морала. Богословските му трудове, за които вече стана дума, са най-разнообразни – сред тях има учебни и строго академични текстове, изобличителни слова и апологии. Работите му, посветени на историята, също са впечатляващи, въпреки че сам той не се счита за учен историк. Към тях трябва да добавим и постиженията му в художествената проза. В списание „Зов“ Евтимий публикува поредица „Писма до учащата младеж“ и дълъг списък с художествени разкази за деца и юноши. Творческата му работа получава безценна подкрепа от страна на неговия приятел, Доростоло-Червенският митрополит Михаил и от цялата Русенска епархия. Дядо Е., както често се подписва, в художественото си творчество често се обръща към миналото на Копривщица. Оттам той намира извор на вдъхновение и създава поредица от запомнящи се литературни образи.³⁶

Копривщица за него е синоним на България. Родолюбецът дава на двете свои отечества, малкия градец и родната страна, най-възвишени значения. Любовта му към родното място е огромна и пламенна. „Не знаете ли, че Копривщица е пъпъкът на вселената?“ – обича да казва той по копривщенски. Казва го на шега, но и с много привързаност. Редица значими начинания за местната памет и дух се дължат на неуморната грижа на отеца за родния му град, поотслабнал стопански и културно в тези години. Евтимий взема решаващо участие при издигането на паметник на Априлското въстание, в идеята за написване на историята на Копривщица, в основаването на музея и др.³⁷ Минало, настояще, бъдеще са неразделни за него. Те не са абстрактни категории, а живот, сплетен с търсене на вечността. Затова не случайно той избира двора на копривщенския храм „Успение на Пресв. Богородица“ като място, където неговото тленно тяло да намери покой в очакване на безкрайността на бъдещия век.

За поддържането на възрожденския дух на съгражданите си, отецът създава Копривщенско дружество „20 април 1876 г.“ в София, на което е председател.³⁸ Още през 1920 г. дружеството подема идеята за написване цялостна история на града. Създаден е и фонд, който да подпомогне начинанието. Сред спомоществователите се откроява щедрият благодетел на Копривщица х. Ненчо Палавеев (1859-1936). През 1926 г. по повод 50-годишнината от Априлското въстание е подготвен и издаден монументалният „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“.³⁹ Тежкият труд по организирането, съставянето и редактирането на сборника се пада на дядо Евтимий. И макар издаденият том да е огромен  – 770 страници голям формат, оказва се, че това е само началото. Дядо Е. работи по темата още цяло десетилетие. Където и да пътува, той не се отклонява нито от задачите, които си е поставил, нито от мисълта за родния край. През 1937 г. излиза и вторият том на Юбилейния сборник „Копривщица“⁴⁰ (452 страници). Сборникът „Копривщица“ в съвкупността си от два огромни тома и албум с фотографии представлява безценен принос не само за историята на Копривщица, но и за цялостния поглед върху Българското възраждане. От работата на архимандрита богослов личи изключителна ерудиция и завиден професионализъм като историк. Съзнателно се търсят моралният пример на миналото и българската самобитност. Възрожденската епоха е изведена на преден план така, че да противостои на „палещия огън на преоценката на ценностите“, пламтящ през 20-те години на ХХ в.

Ценен момент във втория том на сборника представлява статията му „Бележки по отношението на Любен Каравелова към религията“. В нея се подлага на критика машинално поддържаната теза, че известният възрожденец е категоричен отрицател на религията и Църквата.⁴¹ Подобни анализи архим. Евтимий посвещава и на други видни личности от българския културен и обществен живот. На тази тема е студията му „Отрицатели на религията ли са българските поети и писатели?“. С примери и задълбочено вникване в трудовете им, богословът успешно оборва битуващите представи, че ред от най-популярните представители на българската интелигенция са нерелигиозни или дори враждебни на религията.⁴²

Във връзка с почитта към миналото се ражда и друго голямо копривщенско начинание – паметникът на Априлското въстание. Отново то е рожба на енергията на дядо Евтимий и щедростта на х. Ненчо Палавеев. Благодетелят на копривщенци неведнъж помага на всеотдайния, но беден архимандрит в родолюбивите му предприятия, спомоществовател е също и на Пловдивската духовна семинария. А когато през 1932-1936 г. вече възрастният Палавеев обмисля настоятелството на дарителския фонд „Х. Ненчо Дончев Палавеев в гр. Копривщица“, той изрично се спира на архим. Евтимий. Отецът е посочен като постоянен (пожизнен) настоятел на фонда – на първо място от общо девет лица.  Той отговаря на направения избор с вещина и всеотдайност при управлението на средствата.⁴³ Работата на ефорията (настоятелството) занимава дядо Евтимий до най-дребните подробности.  Без него не може да се вземе никакво решение по дейността ѝ.

Следва продължение...

[ 24 ] Вж. Евтимий, архим. Различни значения на думата „вяра“ – Философски преглед, год. 3, № 2, С., 1931.

[ 25 ] Вж. Евтимий, архим. Недостатъчност на методите на историзма, психологизма и интелектуализма за ориентиране по проблемата на религията – ГСУ–БФФ, 8, 1930-1931, 25-48.

[ 26 ] Вж. Евтимий, архим. 12-те главни научни въпроси за религията и нейната свръх-научна същина – ГСУ–БФФ, 13, 1935-1936, 1-58.

[ 27 ] Евтимий, архим. Вяра и разум. Апологетически статии. Изд. Вяра и живот, Доростоло-Червенска митрополия, Русе, 1940, 188 с.

[ 28 ] Вж. Евтимий, архим. Гнезда на съмнения във вярата – ГСУ–БФ, 18, 1941–1942, 1-36.

[ 29 ] Цацов, Д. Цит. съч.

[ 30 ] Евтимий, архим. Парламентаризъм и безотговорност в Българската църква – ГСУ–БФ, 14, 1936-1937, 1-38.

[ 31 ]   Евтимий, архим. Псевдомонашество – ГСУ–БФ, 17, 1940-1941, 1-10.

[ 32 ]   Цицелков, К. Проф. архим. д-р Евтимий Сапунджиев (лични впечатления и спомени). ДМК, а.ф. 448, а.е. 1, л.1-2.

[ 33 ]   Петкова, К. Студентите за дядо Евтимий – Вяра и живот, Русе, год. Х, № 10, 1943, с.170.

[ 34 ]   Маринов, Б. Цит. съч., с.9.

[ 35 ]   Маринов, Б. Цит. съч., с. 10.

[ 36 ]   Доростолский и Червенски Михаил. Цит. съч., 5-6.

[ 37 ]   Маринов, Б. Цит. съч., с.14.

[ 38 ]   Пак там, с. 16.

[ 39 ]  Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (20 април 1876 год. – 20 април 1926 год.) Събрал и наредил проф. архимандрит д-р Евтимий. Издава Копривщенското дружество „20 април 1876 г.“ в София. По случай 50-годишнината от Копривщенското възстание. С., 1926, 770 с.

[ 40 ] Юбилеен сборник „Копривщица“ 1837-1937. T.II. Събрал и наредил проф. архимандрит д-р Евтимий. Издава Копривщенското дружество „20 април 1876 г.“ в София и „Фонд за написване и напечатване историята на Копривщица“ по случай 100-годишнината от рождението на Любен Каравелов., С., 1937, 452 с

[ 41 ]   Евтимий, архим. Бележки по отношението на Любен Каравелова към религията – В: Юбилеен сборник „Копривщица“ 1837-1937. T.II, С., 1937, 27-38.

[ 42 ]   Евтимий, архим. Отрицатели на религията ли са българските поети и писатели? – ГСУ–БФ, 18, 1941–1942, 1-40.

[ 43 ]   http://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ Посетен на 6 юли 2017 г.