Достойни български духовници

Архив на храмовото издание „Достойни български духовници“



Митрополит Симеон Варненски и Преславски

(1840 - †1937)

Достойни български духовници

Димитър Христов

(част 12)

(продължение от бр. 19)

 

     Времето върви по своя ход и дори могъщият дух на митр. Симеон не може да спре отпадането на телесните сили. До 86-годишна възраст владиката преглежда самостоятелно цялата документация на Митрополията, без да разрешава нито на протосингел, нито на секретар да правят това, освен в случай на по-дълготрайно отсъствие. Той обаче все по-ясно усеща, че има нужда от помощник при напредналата си възраст. През септември 1926 г. викарен епископ на митр. Симеон става неотдавнашният протосингел на епархията, еп. Михаил Велички, но това не е за дълго. През април 1927 г. еп. Михаил е почти единодушно избран за Доростоло-Червенски митрополит и заминава за Русе. Следващият избраник на владиката е архим. Борис, бъдещият Неврокопски митрополит, но в своето смирение той отказва честта. Тогава изборът на дядо Симеон се спира на богослова Стоян Петков[1] Стоян Петков е бъдещият митр. Андрей Нюйоркски (1886 – 1972). Неговата сложна биография тук е предадена само частично, в рамките на връзката му с митр. Симеон., в даденото време ръководител на Отдела за култура и просвета в Св. Синод.

Прочетете още...

Митрополит Симеон Варненски и Преславски

(1840 - †1937)

Достойни български духовници

Димитър Христов

(част 11-та)

(продължение от бр. 18)

     Митр. Стефан взима под свое покровителство дейността на ИМКА в своята епархия, а при положение, че епархията му обхваща самата българска столица, икуменизмът получава пряк достъп да влияе на управлението и обществените нагласи в цялата страна. Митр. Стефан и някои негови подведомствени клирици подпомагат с връзките си председателя на ИМКА Джон Мот и на практика стават негови агенти на влияние. Активен проводник на икуменическите инициативи става протопрезвитер Стефан Цанков, някогашният възпитаник и протосингел на митр. Симеон, в този момент вече ключова фигура в синодалната бюрокрация, професор в Богословския факултет и близък съмишленик на Софийския владика. Сред симпатизантите на новото отношение към инославните е и викарният епископ на Софийска епархия Паисий Знеполски, бъдещият митр. Врачански. Интересът на тези духовници към ИМКА е добре подплатен финансово. Лично митр. Стефан споделя на свои доверени лица, че о. Стефан Цанков е получил 15 хиляди долара от Джон Мот „за благотворителни цели“.[1] НАБАН, ф. 144, а.е. 83, л. 18. Столичният архиерей защитава дейността на ИМКА на нейно събрание в софийското читалище „Славянска беседа“ и демонстративно участва в общата им молитва. Дори след окръжното послание на Св. Синод срещу ИМКА Стефан Софийски не престава да поддържа чуждата духовна организация. През 1925 г. с негово съдействие е свикана конференция на ИМКА в Костенец - Баня. Останалите синодални членове се възпротивяват срещу присъствието на столичния православен архиерей и негови свещеници на протестантското сборище. Митр. Стефан не отива, но изпраща свои подведомствени духовници. Нещо повече, той повдига цяла подмолна акция срещу онези членове на Св. Синод, които му пречат.

Прочетете още...

Митрополит Симеон Варненски и Преславски

(1840 - †1937)

Достойни български духовници

Димитър Христов

(част 10-та)

(продължение от бр. 17)

     Варненско-Преславският владика обаче остава неудовлетворен. Макар и натискът на религиозния модернизъм да е отблъснат, Съборът не успява да надвие друг стар проблем: смесването на църковния с националния въпрос. Много участници в Събора, особено измежду представителите на македонските земи заседават, загрижени не за друго, а за Българската църква като институция, „отговорна“ за етническото единство. Продължава да се поддържа старата линия за главенството на екзарха в БПЦ. Митр. Симеон отново се нагърбва да защити своето гледище за духовната същност на Църквата, което, както и преди, остава непопулярно и дори хулено като „предателско“. На 13 октомври 1921 г. той пише на председателя на Св. Синод митр. Максим колко повърхностна е тази псевдо-патриотична „българска“ представа за Църквата: „Не е църковното управително единство, което обединява едно племе, а съзнанието, че съставлява една национална съвкупност. Гърци, сърби и румъни имаха няколко църковни центрове, но не знаем дали можем да кажем, че у всички тия народи народностното самосъзнание е било по-слабо отколкото онова у нас, които имахме един само църковен център.“[1] НАБАН, ф. 144, оп. 1., а.е. 52, л. 50. Аргументите му са приети от Архиерейското събрание като основателни и на тяхна база са съставени предложения за текста на Екзархийския устав. И въпреки всичко на едно от последните заседания на Събора митр. Борис Охридски предлага в угода на т.нар. „македонска емиграция“ текст, с който екзархът се дефинира като „глава“, а не като предстоятел на БПЦ. В този си вид текстът е приет и влиза в Екзархийския устав. Митр. Симеон отново е непреклонен: „По такъв начин взети, решенията на Втория Църковно-народен събор, свикан мимо Св. Синод и волята на Архиерейското събрание, нямат за мене никаква законна сила.[2] НАБАН, ф. 144, оп. 1., а.е. 52.

Прочетете още...

Митрополит Симеон Варненски и Преславски

(1840 - †1937)

Достойни български духовници

Димитър Христов

(част 9-та)

(продължение от бр. 16)

     До края на живота си, владика Михаил ще запази безкрайна признателност към своя духовен старец. „Трудно ми е въобще да опиша туй неотразимо въздействие, което дядо Симеон оказваше върху мене със своята внушителна осанка, високи нравствени качества и свят живот, дълбок проницателен ум и мъдрост, изумителна памет, гранитна воля, благородно любяще сърце, пленителен и във всичко издържан характер, всецяло завладян от идеала на нашите възрожденци и от мисъл за ревностно изпълнение на своя църковен и обществен дълг, старец – истински мъдрец, пред когото благоговейно се прекланях.“ Служението при Варненско-Преславския митрополит е безценна школа за помощниците му: „Той бе наистина строг в изискванията си към подчинените му по служба, държеше на ред и дисциплина, но бе винаги вежлив, коректен и крайно внимателен. През време на 16-годишното си служение при него аз не съм имал случай да чуя от него обидна дума, която да засегне моето достойнство и честолюбие.“ Вълнуващи са и подробностите, които митр. Михаил дава за характера на своя наставник: „Дядо Симеон въобще беше много изтънчен и аристократичен в отношенията си към другите и търпеливо понасяше техните немощи и прегрешения. В това отношение ми направи поразително впечатление един случай с дългогодишния прислужник на митрополията дядо Сава. Той се беше нещо тежко провинил в службата си. Старецът се бе разгневил и му казал обидна дума. Но след това той дойде в протосингелската стая при мене и твърде много се съкрушаваше и тюхкаше за нанесената обида на прислужника, от когото после поиска и извинение. Въобще дядо Симеон не се стесняваше да иска прошка при всеки случай, когато намираше, че е попаднал в някаква грешка или увлечение.[1] Митрополит Михаил Доростолски и Червенски – автобиография – В: Попвасилев, Димитър. Митрополит Симеон Варненски и Преславски (биография). Под ред. Т. Билчев, Русе, 2007, 72-73

Прочетете още...

Митрополит Симеон Варненски и Преславски

(1840 - †1937)

Достойни български духовници

Димитър Христов

(част 8-ма)

(продължение от бр. 15)

     Публикациите на митр. Симеон в пресата дават начало на крайно напрегната полемика между него и привържениците на екзарх Иосиф, която продължава чак до 1912 г. Необходима е твърда вяра и голяма смелост, за да се постъпи така, като дядо Симеон постъпва през онези дни. В света владее дух на войнствен национализъм. Българското общество също е разпалено от национални страсти. Екзарх Иосиф е звезда за патриотите, както в Царството, така и сред екзархийската интелигенция в Турция. Той е възприеман като олицетворение на нацията и възвеличаван като „глава“ на Българската православна църква. Митр. Симеон обаче държи да се знае, че Глава на Църквата е Христос, Той е неин Първосвещеник „навеки, по чина Мелхиседеков“. Варненско-Преславският владика настоява решително, че екзархът е предстоятел на Българската православна църква, а не неин глава, „пръв сред равни“ в една поместна земна църква, която трябва да ръководи в съборно съгласие с останалия епископат.

Прочетете още...

Митрополит Симеон Варненски и Преславски

(1840 - †1937)

Достойни български духовници

Димитър Христов

(част 7-ма)

(продължение от бр. 14)

     Междувременно владиката не забравя своята собствена епархия. И тук кипи усилен градеж. С много труд е завършен Порт Варна, изграден по най-сериозните международни стандарти на времето. През май 1906 г. митр. Симеон отслужва тържествен молебен за откриване на новото пристанище в присъствието на княза, министри, военни, чужди дипломати, обществени лица и голямо стечение на народ.[1] Дряновски, Борислав (съст.). Пристанище Варна (1347-1906). Сборник документи и материали, Издателска къща „Морски свят“, Варна, 2006, с. 281. Поводите за тържества обаче неизбежно се редуват с поводи за тревоги. Националните страсти продължават да бушуват на Балканите и за нещастие вземат обезпокояващ обрат. Провокирани от действията на гръцките чети в Македония през лятото на 1906 г. Варна и други български градове са обхванати от антигръцки вълнения. Активисти от движението „Български родолюбец“ не допускат новия гръцки митрополит за Варна да слезе на варненското пристанище. Превзети са гръцки имоти в града, включително и гръцките църкви. Митр. Симеон в този момент отсъства от митрополията. Когато научава за случилото се, той нарежда на своите свещеници да не служат в завзетите църкви. Твърд верен на принципите на Истината, владиката не допуска едно зло да се поправи с друго. Той никога не се примирява с нарушаването на канона (да бъде само един епископ в даден град), но и не може да приеме църковното право да се утвърждава с насилие и груб произвол. Националистите му изпращат заплахи и го подканят да отмени нареждането си, но той не го прави. Скоро обстановката се успокоява с намесата на държавната власт. Църквите са върнати на гръцката общност. Усилва се обаче изселването на гърци от града и от страната, а с това и българо-гръцкото държавно противопоставяне.

Прочетете още...

Митрополит Симеон Варненски и Преславски

(1840 - †1937)

Достойни български духовници

Димитър Христов

(част 6-та)

(продължение от бр. 13)

 

     На 18 януари 1894 г. е роден престолонаследникът Борис, титулуван като княз Търновски. Кръщението му е извършено по римокатолически чин от католишки духовници. Лично римският папа потрива ръце в задоволство, обявен гръмко за кръстник на новородения български княз. Зад свидното за православните българи първо име Борис са наредени още шест имена по непонятен за народа католически обичай. На пръв поглед изглежда, че бъдещето на българската държавност ще поеме в посока, твърде чужда на Православието. Преходно обаче е всяко дело, което се уповава на човешка сила, а не на Божието благоволение. През май 1894 г. режимът на „всесилния“ Стамболов пада. Той вече не е необходим на Фердинанд. Русофобският курс на стамболовистите дори започва да пречи на монарха. Князът се освобождава от мощната опека на своя първи министър, решен да получи международно признание, а то зависи от признанието на двореца в Санкт-Петербург. На власт идват опоненти на Стамболов с русофилски и сравнително консервативни позиции, водени от Константин Стоилов. Освободени са политическите затворници. Митр. Климент е посрещнат от многохиляден митинг в Търново като изповедник на Истината.

Прочетете още...

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Съдържание: