Последование на Литургията на предварително осветените Дарове, която се отслужва през Великия пост.

 

 

Послёдованіе літургjи
преждеwсщ7eнныхъ дарHвъ

След края на Изобразителните, свещеникът и дяконът в пълно облачение застават на обичайните си места, както в началото на всяка света литургия, и възгласят.

Діaконъ: Бlгослови2 вLко.

Сщ7eнникъ, стоS пред8 с™0ю трапeзою во nлтарЁ, возглaснw глаг0летъ: Бlгословeно цrтво, nц7A, и3 сн7а, и3 с™aгw д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Четецът започва да чете предначинателния 103-ти псалом, а в това време свещеникът застава пред Царските двери и чете четвъртата от светилничните молитви. Първите три от тях чете по време на малките ектении, между антифоните (Славите) на катизмата.

Пріиди1те, поклони1мсz цReви нaшему бGу.

Пріиди1те, поклони1мсz и3 припадeмъ хrтY, цReви нaшему бGу.

Пріиди1те, поклони1мсz и3 припадeмъ самомY хrтY, цReви и3 бGу нaшему.

Pал0мъ Rг:

Бlгослови2 душE моS гDа: гDи б9е м0й, возвели1чилсz є3си2 ѕэлw2, во и3сповёданіе и3 въ велелёпоту њблeклсz є3си2. Њдэsйсz свётомъ ћкw ри1зою, простирazй нб7о ћкw к0жу. Покрывazй водaми превhспрєннzz сво‰, полагazй џблаки на восхождeніе своE, ходsй на крилY вётрєню. Творsй ѓгGлы сво‰ дyхи и3 слуги6 сво‰ плaмень џгненный. Њсновazй зeмлю на твeрди є3S, не преклони1тсz въ вёкъ вёка. Бeздна, ћкw ри1за њдэsніе є3S, на горaхъ стaнутъ в0ды. T запрещeніz твоегw2 побёгнутъ, t глaса гр0ма твоегw2 ўбоsтсz. Восх0дzтъ г0ры, и3 низх0дzтъ полS въ мёсто, є4же њсновaлъ є3си2 и5мъ. Предёлъ положи1лъ є3си2, є3гHже не прeйдутъ, нижE њбратsтсz покрhти зeмлю. Посылazй и3ст0чники въ дeбрэхъ, посредЁ г0ръ пр0йдутъ в0ды. Напаsютъ вс‰ ѕвёри сє1льныz, ждyтъ nнaгри въ жaжду свою2. На тhхъ пти6цы нбcныz привитaютъ, t среды2 кaменіz дадsтъ глaсъ. Напаszй г0ры t превhспреннихъ свои1хъ, t плодA дёлъ твои1хъ насhтитсz землS. Прозzбazй травY скотHмъ, и3 ѕлaкъ на слyжбу человёкwмъ, и3звести2 хлёбъ t земли2. И# віно2 весели1тъ сeрдце человёка, ўмaстити лицE є3лeемъ, и3 хлёбъ сeрдце человёка ўкрэпи1тъ. Насhтzтсz древA польск†z, кeдри лівaнстіи, и5хже є3си2 насади1лъ. Тaмw пти6цы вогнэздsтсz: є3рwдjево жили1ще предводи1тельствуетъ и4ми. Г0ры высHкіz є3лeнємъ, кaмень прибёжище зazцємъ. Сотвори1лъ є4сть лунY во временA, с0лнце познA зaпадъ св0й. Положи1лъ є3си2 тьмY, и3 бhсть н0щь, въ нeйже пр0йдутъ вси2 ѕвёріе дубрaвніи: СкЂмни рыкaющіи восхи1тити, и3 взыскaти t бGа пи1щу себЁ. ВозсіS с0лнце, и3 собрaшасz, и3 въ л0жахъ свои1хъ лsгутъ. И#зhдетъ человёкъ на дёло своE, и3 на дёланіе своE до вeчера. Ћкw возвели1чишасz дэлA тво‰ гDи, вс‰ премyдростію сотвори1лъ є3си2: и3сп0лнисz землS твaри твоеS. СіE м0ре вели1кое и3 прострaнное, тaмw гaди, и4хже нёсть числA, живHтнаz м†лаz съ вели1кими. Тaмw корабли2 преплaваютъ, ѕмjй сeй, є3г0же создaлъ є3си2 ругaтисz є3мY. Вс‰ къ тебЁ чaютъ, дaти пи1щу и5мъ во бlго врeмz. Дaвшу тебЁ и5мъ, соберyтъ: tвeрзшу тебЁ рyку, всsчєскаz и3сп0лнzтсz бlгости. Tврaщшу же тебЁ лицE возмzтyтсz: tи1меши дyхъ и4хъ, и3 и3счeзнутъ, и3 въ пeрсть свою2 возвратsтсz. П0слеши д¦а твоего2, и3 сози1ждутсz, и3 њбнови1ши лицE земли2. Бyди слaва гDнz во вёки, возвесели1тсz гDь њ дёлэхъ свои1хъ: Призирazй на зeмлю, и3 творsй ю5 трzсти1сz: прикасazйсz горaмъ, и3 дымsтсz. Воспою2 гDеви въ животЁ моeмъ: пою2 бGу моемY, д0ндеже є4смь. Да ўслади1тсz є3мY бесёда моS, ѓзъ же возвеселю1сz њ гDэ. Да и3счeзнутъ грBшницы t земли2, и3 беззакHнницы, ћкоже не бhти и5мъ: бlгослови2 душE моS гDа. С0лнце познA зaпадъ св0й: положи1лъ є3си2 тьмY и3 бhсть н0щь. Ћкw возвели1чишасz дэлA тво‰ гDи, вс‰ премyдростію сотвори1лъ є3си2.

Слaва, и3 нhнэ: Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е. Три1жды.

Следва голяма ектения.

Ми1ромъ гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Њ свhшнэмъ ми1рэ, и3 спасeніи дyшъ нaшихъ, гDу пом0лимсz.

Њ ми1рэ всегw2 мjра, бlгостоsніи с™hхъ б9іихъ цRквeй, и3 соединeніи всёхъ, гDу пом0лимсz.

Њ с™ёмъ хрaмэ сeмъ, и3 съ вёрою, бlгоговёніемъ и3 стрaхомъ б9іимъ входsщихъ в0нь, гDу пом0лимсz.

Њ высокопреwсщ7eннэйшемъ митрополjтэ нaшемъ фHтіи, честнёмъ пресвЂтерствэ, во хrтЁ діaконствэ, њ всeмъ при1чтэ и3 лю1дехъ, гDу пом0лимсz.

Њ бг7охрани1мэй странЁ нaшей, њ бlгочести1выхъ и3 правослaвнэхъ хrтіaнэхъ, и3 њ спасeніи и4хъ, гDу пом0лимсz.

Њ пособи1ти и3 покори1ти под8 н0зэ и4хъ всsкаго врагA и3 супостaта, гDу пом0лимсz.

Њ грaдэ сeмъ, [и3ли2 њ вeси сeй, и3ли2 њ с™ёй nби1тели сeй,] всsкомъ грaдэ, странЁ, и3 вёрою живyщихъ въ ни1хъ, гDу пом0лимсz.

Њ бlгорастворeніи воздyхwвъ, њ и3з8oби1ліи плодHвъ земнhхъ, и3 врeменэхъ ми1рныхъ, гDу пом0лимсz.

Њ плaвающихъ, путешeствующихъ, недyгующихъ, стрaждущихъ, плэнeнныхъ, и3 њ спасeніи и4хъ, гDу пом0лимсz.

Њ и3збaвитисz нaмъ t всsкіz ск0рби, гнёва и3 нyжды, гDу пом0лимсz.

Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю бlгодaтію.

Прес™yю, пречcтую, пребlгословeнную, слaвную вLчцу нaшу бцdу и3 приснодв7у мRjю со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 другъдрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ, гDи.

Возглaсъ: Ћкw подобaетъ тебЁ всsкаz слaва, чeсть, и3 поклонeніе, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Четецът започва да чете 18-а катизма.

Каfjсма }i.

Пёснь степeней, рf7i. Ко гDу, внегдA скорбёти ми2, воззвaхъ, и3 ўслhша мS. ГDи, и3збaви дyшу мою2 t ўстeнъ непрaведныхъ и3 t љзhка льсти1ва. Что2 дaстсz тебЁ, и3ли2 что2 приложи1тсz тебЁ къ љзhку льсти1ву; Стрёлы си1льнагw и3з8wщрє1ны, со ќгльми пустhнными. Ўвы2 мнЁ, ћкw пришeльствіе моE продолжи1сz, всели1хсz съ селє1ніи кидaрскими: Мн0гw пришeльствова душA моS: съ ненави1дzщими ми1ра бёхъ ми1ренъ: Е#гдA глаг0лахъ и5мъ, борsху мS тyне.

Пёснь степeней, Rк. Возвед0хъ џчи мои2 въ г0ры, tню1дуже пріи1детъ п0мощь моS. П0мощь моS t гDа, сотв0ршагw нeбо и3 зeмлю. Не дaждь во смzтeніе ноги2 твоеS, нижE воздрeмлетъ хранsй тS: СE, не воздрeмлетъ, нижE ќснетъ хранsй ї}лz. ГDь сохрани1тъ тS, гDь покр0въ тв0й на рyку деснyю твою2. Во дни2 с0лнце не њжжeтъ тебE, нижE лунA н0щію. ГDь сохрани1тъ тS t всsкагw ѕлA, сохрани1тъ дyшу твою2 гDь: ГDь сохрани1тъ вхождeніе твоE и3 и3схождeніе твоE, t нhнэ и3 до вёка.

Пёснь степeней, рк7а. Возвесели1хсz њ рeкшихъ мнЁ: въ д0мъ гDень п0йдемъ. Стоsще бsху н0ги нaшz во дв0рэхъ твои1хъ, їеrли1ме. Їеrли1мъ зи1ждемый ћкw грaдъ, є3мyже причaстіе є3гw2 вкyпэ. Тaмw бо взыд0ша кwлёна, кwлёна гDнz, свидёніе ї}лево, и3сповёдатисz и4мени гDню: Ћкw тaмw сэд0ша прест0ли на сyдъ, прест0ли въ домY дв7довэ. Вопроси1те же ±же њ ми1рэ їеrли1ма: и3 nби1ліе лю1бzщымъ тS. Бyди же ми1ръ въ си1лэ твоeй, и3 nби1ліе въ столпостэнaхъ твои1хъ. Рaди брaтій мои1хъ и3 бли1жнихъ мои1хъ глаг0лахъ ќбw ми1ръ њ тебЁ. Д0му рaди гDа бGа нaшегw взыскaхъ бlг†z тебЁ.

Пёснь степeней, рк7в. Къ тебЁ возвед0хъ џчи мои2, живyщему на нб7си2. СE, ћкw џчи р†бъ въ рукY госп0дій свои1хъ, ћкw џчи рабhни въ рукY госпожи2 своеS: тaкw џчи нaши ко гDу бGу нaшему, д0ндеже ўщeдритъ ны2. Поми1луй нaсъ, гDи, поми1луй нaсъ, ћкw помн0гу и3сп0лнихомсz ўничижeніz: Наипaче нап0лнисz душA нaша поношeніz гобзyющихъ и3 ўничижeніz г0рдыхъ.

Пёснь степeней, рк7г. Ћкw ѓще не гDь бы бhлъ въ нaсъ, да речeтъ ќбw ї}ль: Ћкw ѓще не гDь бы бhлъ въ нaсъ, внегдA востaти человёкwмъ на ны2, u5бо живhхъ пожeрли бhша нaсъ: ВнегдA прогнёватисz ћрости и4хъ на ны2, u5бо водA потопи1ла бы нaсъ. Пот0къ прeйде душA нaша: U5бо прeйде душA нaша в0ду непостоsнную. Бlгословeнъ гDь, и4же не дадE нaсъ въ лови1тву зубHмъ и4хъ. ДушA нaша ћкw пти1ца и3збaвисz t сёти ловsщихъ: сёть сокруши1сz, и3 мы2 и3збaвлени бhхомъ. П0мощь нaша во и4мz гDа, сотв0ршагw нeбо и3 зeмлю.

Слaва, и3 нhнэ: Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е.Три1жды.

След като бъде прочетен първият антифон (първата Слава от 18-а катизма), дяконът казва малка ектения.

Пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ, б9е, твоeю бlгодaтію.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Прес™yю, пречcтую, пребlгословeнную, слaвную вLчцу нaшу бцdу и3 приснодв7у мRjю, со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 дрyгъ дрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ, гDи. Ѓще їерeй слyжитъ без8 діaкона, тогдA пою1тъ к0снw.

Возглaсъ: Ћкw твоS держaва, и3 твоE є4сть цrтво, и3 си1ла, и3 слaва, nц7A, и3 сн7а, и3 с™aгw д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Четецът продължава с втората Слава на 18-а катизма. По време на катизмата свещеникът и дяконите извършват трикратно кадене около Престола, на който са поставени светите Дарове.

Пёснь степeней, рк7д. Надёющіисz на гDа, ћкw горA сіHнъ: не подви1житсz въ вёкъ живhй во їеrли1мэ. Г0ры w4крестъ є3гw2, и3 гDь w4крестъ людeй свои1хъ, t нhнэ и3 до вёка. Ћкw не њстaвитъ гDь жезлA грёшныхъ на жрeбій првdныхъ, ћкw да не пр0струтъ првdніи въ беззакHніz рyкъ свои1хъ. Ўбlжи2, гDи, бlг‡z и3 пр†выz с®цемъ. Ўклонsющыzсz же въ развращє1ніz tведeтъ гDь съ дёлающими беззак0ніе: ми1ръ на ї}лz.

Пёснь степeней, рк7є. ВнегдA возврати1ти гDу плёнъ сіHнь, бhхомъ ћкw ўтёшени. ТогдA и3сп0лнишасz рaдости ўстA н†ша, и3 љзhкъ нaшъ весeліz: тогдA рекyтъ во kзhцэхъ: возвели1чилъ є4сть гDь сотвори1ти съ ни1ми. Возвели1чилъ є4сть гDь сотвори1ти съ нaми: бhхомъ веселsщесz. Возврати2, гDи, плэнeніе нaше, ћкw пот0ки ю4гомъ. Сёющіи слезaми, рaдостію п0жнутъ. Ходsщіи хождaху и3 плaкахусz, метaюще сёмена сво‰: грzдyще же пріи1дутъ рaдостію, взeмлюще руко‰ти сво‰.

Пёснь степeней, рк7ѕ. Ѓще не гDь сози1ждетъ д0мъ, всyе труди1шасz зи1ждущіи: ѓще не гDь сохрани1тъ грaдъ, всyе бдЁ стрегjй. Всyе вaмъ є4сть ќтреневати: востaнете по сэдёніи kдyщіи хлёбъ болёзни, є3гдA дaстъ возлю1блєннымъ свои6мъ с0нъ. СE, достоsніе гDне сhнове, мздA плодA чрeвнzгw. Ћкw стрёлы въ руцЁ си1льнагw, тaкw сhнове tтрzсeнныхъ. Бlжeнъ, и4же и3сп0лнитъ желaніе своE t ни1хъ: не постыдsтсz, є3гдA глаг0лютъ врагHмъ свои6мъ во вратёхъ.

Пёснь степeней, рк7з. Бlжeни вси2 боsщіисz гDа, ходsщіи въ путeхъ є3гw2: Труды2 плодHвъ твои1хъ снёси: бlжeнъ є3си2, и3 добро2 тебЁ бyдетъ. ЖенA твоS ћкw лозA плодови1та въ странaхъ д0му твоегw2: Сhнове твои2 ћкw новосаждє1ніz м†сличнаz w4крестъ трапeзы твоеS. СE, тaкw бlгослови1тсz человёкъ боsйсz гDа. Бlгослови1тъ тS гDь t сіHна, и3 ќзриши бlг†z їеrли1ма вс‰ дни6 животA твоегw2, И# ќзриши сhны сынHвъ твои1хъ: ми1ръ на ї}лz.

Пёснь степeней рк7и. Мн0жицею брaшасz со мн0ю t ю4ности моеS, да речeтъ ќбw ї}ль: Мн0жицею брaшасz со мн0ю t ю4ности моеS, и4бо не премог0ша мS. На хребтЁ моeмъ дёлаша грBшницы, продолжи1ша беззак0ніе своE. ГDь првdнъ ссэчE вы6z грёшникwвъ. Да постыдsтсz и3 возвратsтсz вспsть вси2 ненави1дzщіи сіHна: Да бyдутъ ћкw травA на здёхъ, ћже прeжде восторжeніz и4зсше: Е$юже не и3сп0лни руки2 своеS жнsй, и3 нёдра своегw2 руко‰ти собирazй: И# не рёша мимоходsщіи: бlгословeніе гDне на вы2, бlгослови1хомъ вы2 во и4мz гDне.

Слaва, и3 нhнэ: Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е. Три1жды.

След като бъде прочетен вторият антифон (втората Слава от 18-а катизма), дяконът казва малка ектения.

Пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ, б9е, твоeю бlгодaтію.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Прес™yю, пречcтую, пребlгословeнную, слaвную вLчцу нaшу бцdу и3 приснодв7у мRjю, со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 дрyгъ дрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ, гDи.

Возглaсъ: Ћкw бlгъ и3 чlвэколю1бецъ бGъ є3си2, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Четецът започва да чете бавно третия антифон (третата Слава на 18-а катизма). В това време в олтара свещеникът пренася Агнеца от светата трапеза на предложението. Преди пренасянето, със звънче се дава знак на всички богомолци благоговейно да коленичат. Те се изправят след като чуят повторно позвъняване, означаващо че светите Дарове са пренесени и поставени върху предложението.

Пёснь степeней, рк7f. И#з8 глубины2 воззвaхъ къ тебЁ, гDи: гDи, ўслhши глaсъ м0й. Да бyдутъ ќши твои2 внeмлющэ глaсу молeніz моегw2. Ѓще беззакHніz нaзриши, гDи, гDи, кто2 постои1тъ; ћкw ў тебє2 њчищeніе є4сть. И$мене рaди твоегw2 потерпёхъ тS, гDи, потерпЁ душA моS въ сл0во твоE: ўповA душA моS на гDа. T стрaжи ќтренніz до н0щи, t стрaжи ќтренніz да ўповaетъ ї}ль на гDа: Ћкw ў гDа млcть, и3 мн0гое ў негw2 и3збавлeніе: и3 т0й и3збaвитъ ї}лz t всёхъ беззак0ній є3гw2.

Пёснь степeней, Rл. ГDи, не вознесeсz сeрдце моE, нижE вознес0стэсz џчи мои2: нижE ходи1хъ въ вели1кихъ, нижE въ ди1вныхъ пaче менE. Ѓще не смиреномyдрствовахъ, но вознес0хъ дyшу мою2, ћкw tдоeное на мaтерь свою2, тaкw воздaси на дyшу мою2. Да ўповaетъ ї}ль на гDа t нhнэ и3 до вёка.

Пёснь степeней, рlа. Помzни2, гDи, дв7да и3 всю2 кр0тость є3гw2: Ћкw клsтсz гDеви, њбэщaсz бGу їaкwвлю: Ѓще вни1ду въ селeніе д0му моегw2, и3ли2 взhду на џдръ постeли моеS: Ѓще дaмъ с0нъ nчи1ма мои1ма, и3 вёждома мои1ма дремaніе, и3 пок0й скраніaма мои1ма: Д0ндеже њбрsщу мёсто гDеви, селeніе бGу їaкwвлю. СE, слhшахомъ | во є3vфрafэ, њбрэт0хомъ | въ полsхъ дубрaвы: Вни1демъ въ селє1ніz є3гw2, поклони1мсz на мёсто, и3дёже стоsстэ н0зэ є3гw2. Воскrни2, гDи, въ пок0й тв0й, ты2 и3 ківHтъ с™hни твоеS. Сщ7eнницы твои2 њблекyтсz прaвдою, и3 прпdбніи твои2 возрaдуютсz. Дв7да рaди рабA твоегw2, не tврати2 лицE помaзаннагw твоегw2. Клsтсz гDь дв7ду и4стиною, и3 не tвeржетсz є3S: t плодA чрeва твоегw2 посаждY на прест0лэ твоeмъ. Ѓще сохранsтъ сhнове твои2 завётъ м0й и3 свидBніz мо‰ сі‰, и5мже научY |, и3 сhнове и4хъ до вёка сsдутъ на прест0лэ твоeмъ. Ћкw и3збрA гDь сіHна, и3зв0ли и5 въ жили1ще себЁ. Сeй пок0й м0й во вёкъ вёка, здЁ вселю1сz, ћкw и3зв0лихъ и5. Лови1тву є3гw2 бlгословлszй бlгословлю2, ни1щыz є3гw2 насhщу хлёбы: Сщ7eнники є3гw2 њблекY во сп7сeніе, и3 прпdбніи є3гw2 рaдостію возрaдуютсz. Тaмw возращY р0гъ дв7дови, ўгот0вахъ свэти1льникъ помaзанному моемY. Враги2 є3гw2 њблекY студ0мъ, на нeмъ же процвэтeтъ с™hнz моS.

Пёснь степeней, рlв. СE, что2 добро2, и3ли2 что2 красно2, но є4же жи1ти брaтіи вкyпэ; Ћкw мЂро на главЁ, сходsщее на брадY, брадY ґарHню, сходsщее на nмeты nдeжды є3гw2: Ћкw росA ґермHнскаz сходsщаz на г0ры сіw6нскіz: ћкw тaмw заповёда гDь бlгословeніе и3 жив0тъ до вёка.

Пёснь степeней, рlг. СE, нhнэ бlгослови1те гDа, вси2 раби2 гDни, стоsщіи въ хрaмэ гDни, во дв0рэхъ д0му бGа нaшегw. Въ н0щехъ воздэжи1те рyки вaшz во с™†z и3 бlгослови1те гDа. Бlгослови1тъ тS гDь t сіHна, сотвори1вый нeбо и3 зeмлю.

Слaва, и3 нhнэ: Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е. Три1жды.

След като четецът прочете последната Слава на 18-а катизма, дяконът казва малка ектения.

Пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ, б9е, твоeю бlгодaтію.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Прес™yю, пречcтую, пребlгословeнную, слaвную вLчцу нaшу бцdу и3 приснодв7у мRjю, со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 дрyгъ дрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ, гDи.

Возглaсъ: Ћкw ты2 є3си2 бGъ нaшъ, бGъ ми1ловати и3 спасaти, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Хорът изпява първите стихове на „Господи воззвах“.

ГDи, воззвaхъ къ тебЁ, ўслhши мS. Ўслhши мS гDи.

ГDи, воззвaхъ къ тебЁ, ўслhши мS: вонми2 глaсу молeніz моегw2, внегдA воззвaти ми2 къ тебЁ. Ўслhши мS гDи.

Да и3спрaвитсz мlтва моS, ћкw кади1ло пред8 тоб0ю, воздэsніе рук{ моє1ю, жeртва вечeрнzz. Ўслhши мS гDи.

Четецът продължава да чете стиховете на „Господи воззвах“ и стихирите според Триода и Минея.

Положи2, гDи, хранeніе ўстHмъ мои6мъ, и3 двeрь њграждeніz њ ўстнaхъ мои1хъ. Не ўклони2 сeрдце моE въ словесA лукaвствіz, непщевaти вины2 њ грэсёхъ. Съ человёки дёлающими беззак0ніе, и3 не сочтyсz со и3збрaнными и4хъ. Накaжетъ мS прaведникъ млcтію, и3 њбличи1тъ мS: є3лeй же грёшнагw да не намaститъ главы2 моеS. Ћкw є3щE и3 мlтва моS во бlговолeніихъ и4хъ, пожeрты бhша при кaмени судіи6 и4хъ. Ўслhшатсz глаг0ли мои2, ћкw возмог0ша: ћкw т0лща земли2 просёдесz на земли2, расточи1шасz кHсти и4хъ при ѓдэ. Ћкw къ тебЁ гDи, гDи, џчи мои2, на тS ўповaхъ, не tими2 дyшу мою2. Сохрани1 мz t сёти, ю4же состaвиша ми2, и3 t собл†знъ дёлающихъ беззак0ніе. Падyтъ во мрeжу свою2 грBшницы: є3ди1нъ є4смь ѓзъ, д0ндеже прейдY. Глaсомъ мои1мъ ко гDу воззвaхъ, глaсомъ мои1мъ ко гDу помоли1хсz. Пролію2 пред8 ни1мъ молeніе моE, печaль мою2 пред8 ни1мъ возвэщY. ВнегдA и3счезaти t менE дyху моемY, и3 ты2 познaлъ є3си2 стєзи2 мо‰. На пути2 сeмъ, по немyже хождaхъ, скрhша сёть мнЁ. Смотрsхъ њдеснyю и3 возглsдахъ, и3 не бЁ знazй менE. Поги1бе бёгство t менE, и3 нёсть взыскazй дyшу мою2. Воззвaхъ къ тебЁ гDи, рёхъ: ты2 є3си2 ўповaніе моE, чaсть моS є3си2 на земли2 живhхъ. Вонми2 молeнію моемY, ћкw смири1хсz ѕэлw2: и3збaви мS t гонsщихъ мS, ћкw ўкрэпи1шасz пaче менE.

T здЁ начинaемъ стіхи6ры на ‹:

На ‹: И#зведи2 и3з8 темни1цы дyшу мою2, и3сповёдатисz и4мени твоемY.

И# поeмъ самоглaсенъ тріHди днE: ѓще средA и3ли2 пzт0къ, пи1санъ на рzдY, во и4ны же дни2 пи1санъ на стіх0внэ.

На f7: МенE ждyтъ првdницы, д0ндеже воздaси мнЁ.

И# поeмъ т0йже самоглaсенъ [и3ли2 и4нъ самоглaсенъ, ѓще є4сть].

На }: И#з8 глубины2 воззвaхъ къ тебЁ гDи, гDи, ўслhши глaсъ м0й.

И# поeмъ м§нченъ тріHди [ѓще ли пzт0къ, t здЁ начинaемъ пёть м§нчны nктHиха прилучи1вшагосz глaса].

На з7: Да бyдутъ ќши твои2 внeмлющэ глaсу молeніz моегw2.

И# поeмъ под0бенъ господи1на їHсифа: ѓще средA и3ли2 пzт0къ, пи1санъ на рzдY, во и4ны же дни2 пи1санъ пeрвым на ГDи воззвaхъ: [ѓще пzт0къ, поeмъ м§нченъ nктHиха].

На ѕ7: Ѓще беззакHніz нaзриши гDи, гDи, кто2 постои1тъ; ћкw ў тебE њчищeніе є4сть.

И# поeмъ и4нъ под0бенъ господи1на їHсифа [ѓще пzт0къ, поeмъ м§нченъ nктHиха].

На є7: И$мене рaди твоегw2 потерпёхъ тS гDи, потерпЁ душA моS въ сл0во твоE, ўповA душA моS на гDа.

И# поeмъ под0бенъ господи1на fе0дwра [ѓще пzт0къ, поeмъ м§нченъ nктHиха].

На д7: T стрaжи ќтренніz до н0щи, t стрaжи ќтренніz, да ўповaетъ ї}ль на гDа.

T здЁ начинaемъ пёть стіхи6ры минeи прилучи1вшагwсz с™aгw. Ѓще же въ минeи прилучaтсz двA с™hхъ, є3ди1нагw стіхи6ры поeмъ здЁ, ґ другaгw на хвали1техъ на д7.

На G: Ћкw ў гDа млcть, и3 мн0гое ў негw2 и3збавлeніе, и3 т0й и3збaвитъ ї}лz t всёхъ беззак0ній є3гw2.

И# поeмъ стіхи1ру минeи [ѓще с™0му G стіхи6ры т0чію, здЁ повторsемъ №-ю стіхи1ру].

На в7: Хвали1те гDа вси2 kзhцы, похвали1те є3го2 вси2 лю1діе.

И# поeмъ стіхи1ру минeи.

На №: Ћкw ўтверди1сz млcть є3гw2 на нaсъ, и3 и4стина гDнz пребывaетъ во вёкъ.

И# поeмъ стіхи1ру минeи.

Слaва: с™aгw, ѓще є4сть: ѓще же ни2, Слaва, и3 нhнэ: бGор0диченъ [во вт0рникъ и3 четверт0къ кrтобGор0диченъ], во глaсъ стіхи1ръ с™aгw въ минeи [въ пzт0къ бGор0диченъ догмaтикъ глaса].

Следва вход с кадилница. (Входът е с Евангелие, ако службата е архиерейски чин или ако на литургията се полага евангелско четиво).

Діaконъ: Премyдрость, пр0сти.

Ли1къ: Свёте ти1хій с™hz слaвы, безсмeртнагw nц7A нбcнагw, с™aгw бlжeннагw, ї}се хrтE: пришeдше на зaпадъ с0лнца, ви1дэвше свётъ вечeрній, поeмъ nц7A, сн7а и3 с™aго д¦а, бGа. дост0инъ є3си2 во вс‰ временA пётъ бhти глaсы прпdбными, сн7е б9ій, жив0тъ даsй: тёмже мjръ тS слaвитъ.

Діaконъ: В0нмемъ.

Сщ7eнникъ: Ми1ръ всBмъ.

Чтeцъ: И# дyхови твоемY.

Діaконъ: Премyдрость.

Четецът възглася прокимена от Триода, а хорът отговаря.

Діaконъ: Премyдрость.

Чтeцъ: БытіS чтeніе.

Діaконъ: В0нмемъ.

Четецът прочита първата паремия (отреденото за деня четиво от Свещеното Писание).

Діaконъ: В0нмемъ.

Четецът възглася втория прокимен от Триода, а хорът отговаря. След това дяконът възглася.

Діaконъ: Повели1те.

Свещеникът, като взема с две ръце кадилницата и свещника със свещта, стоейки пред светата трапеза обърнат на изток, изобразява кръстното знамение и възглася с висок глас:

Премyдрость, пр0сти.

След това като се обръща на запад към народа, който в това време е застанал на колене, казва:

Свётъ хrт0въ просвэщaетъ всёхъ.

Народът благоговейно прави земен поклон и се изправя.

И# ѓбіе чтeцъ: При1тчей чтeніе.

Діaконъ: В0нмемъ.

Четецът прочита втората паремия. Ако на следващия ден се празнува храмов празник, има бденна или полиелейна служба, се добавят и три паремии на празника.

Сщ7eнникъ: Ми1ръ ти2.

Чтeцъ: И# дyхови твоемY.

Діaконъ: Премyдрость.

Свещеникът застава с кадилница пред светата трапеза и започва да кади. Хорът започва да пее първия стих на големия прокимен „Да исправится молитва моя“. Според обичая, народът застава на колене и се моли така, докато целият стих бъде изпят.

Да и3спрaвитсz мlтва моS, ћкw кади1ло пред8 тоб0ю, воздэsніе рук{ моє1ю, жeртва вечeрнzz.

Народът се изправя, а хорът отново изпява същия стих, който е припев на големия прокимен.

Да и3спрaвитсz мlтва моS, ћкw кади1ло пред8 тоб0ю, воздэsніе рук{ моє1ю, жeртва вечeрнzz.

Народът отново застава на колене и се моли до изпяването на втория стих.

ГDи, воззвaхъ къ тебЁ, ўслhши мS, вонми2 глaсу молeніz моегw2, внегдA воззвaти ми2 къ тебЁ.

Народът се изправя, а хорът изпява припева:

Да и3спрaвитсz мlтва моS, ћкw кади1ло пред8 тоб0ю, воздэsніе рук{ моє1ю, жeртва вечeрнzz.

Народът отново застава на колене и се моли до изпяването на третия стих.

Положи2 гDи, хранeніе ўстHмъ мои6мъ, и3 двeрь њграждeніz њ ўстнaхъ мои1хъ.

Народът се изправя, а хорът изпява припева:

Да и3спрaвитсz мlтва моS, ћкw кади1ло пред8 тоб0ю, воздэsніе рук{ моє1ю, жeртва вечeрнzz.

Народът отново застава на колене и се моли до изпяването на четвъртия стих.

Не ўклони2 сeрдце моE въ словесA лукaвствіz, непщевaти вины2 њ грэсёхъ.

Свещеникът отива до предложението, прекадява светите Дарове, отдава кадилницата на дякона и отново застава пред светата трапеза. Дяконът кади светите Дарове, докато бъде изпят целият прокимен.

Ли1къ: Да и3спрaвитсz мlтва моS, ћкw кади1ло пред8 тоб0ю, воздэsніе рук{ моє1ю, жeртва вечeрнzz.

След това всички присъстващи в храма застават на колене и се молят така, докато бъде изпята първата част от първия стих на големия прокимен.

Да и3спрaвитсz мlтва моS, ћкw кади1ло пред8 тоб0ю.

След това всички се изправят, а хорът изпява стиха до края.

Воздэsніе рук{ моє1ю, жeртва вечeрнzz.

Свещеникът казва молитвата на св. Ефрем Сирин, разделена на три части.

ГDи и3 вLко животA моегw2, дyхъ прaздности, ўнhніz, любоначaліz и3 праздносл0віz не дaждь ми2.

Полага се земен поклон.

Дyхъ же цэломyдріz, смиреномyдріz, терпёніz и3 любвE, дaруй ми2 рабY твоемY.

Полага се земен поклон.

Е$й гDи цRю2, дaруй ми2 зрёти мо‰ прегрэшє1ніz, и3 не њсуждaти брaта моегw2: ћкw бlгословeнъ є3си2 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Полага се земен поклон.

Ако се празнува голям празник, се добавят четива от Апостола и Евангелието.

Дяконът казва ектения на усърдното моление.

Рцeмъ вси2 t всеS души2, и3 t всегw2 помышлeніz нaшегw рцeмъ.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

ГDи вседержи1телю, б9е nц7ъ нaшихъ, м0лимъ ти сz, ўслhши и3 поми1луй.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Поми1луй нaсъ б9е, по вели1цэй млcти твоeй, м0лимъ ти сz, ўслhши и3 поми1луй.

Ли1къ: ГDи, поми1луй, три1жды.

Е#щE м0лимсz њ богохрани1мэй странЁ нaшей, њ бlгочести1выхъ и3 правослaвнэхъ хrтіaнэхъ, и3 њ спасeніи и4хъ.

Е#щE м0лимсz њ высокопреwсщ7eннэйшемъ митрополjтэ нaшемъ фHтіи, и3 всeй во хrтЁ брaтіи нaшей.

Е#щE м0лимсz њ брaтіzхъ нaшихъ, сщ7eнницэхъ, сщ7енномонaсэхъ, и3 всeмъ во хrтЁ брaтствэ нaшемъ.

Е#щE м0лимсz њ бlжeнныхъ и3 приснопaмzтныхъ, с™ёйшихъ патріaрсэхъ правослaвныхъ, и3 создaтелехъ с™aгw хрaма сегw2 [ѓще во nби1тели: с™hz nби1тели сеS] и3 њ всёхъ преждепочи1вшихъ nтцёхъ и3 брaтіzхъ, здЁ лежaщихъ и3 повсю1ду, правослaвныхъ.

Е#щE м0лимсz њ ми1лости, жи1зни, ми1рэ, здрaвіи, спасeніи, посэщeніи, прощeніи и3 њставлeніи грэхHвъ рабHвъ б9іихъ, брaтіи с™aгw хрaма сегw2 [ѓще во nби1тели: с™hz nби1тели сеS].

Е#щE м0лимсz њ плодоносsщихъ, и3 добродёющихъ во с™ёмъ и3 всечестнёмъ хрaмэ сeмъ, труждaющихсz, пою1щихъ и3 предстоsщихъ лю1дехъ, њжидaющихъ t тебE вели1кіz и3 богaтыz млcти.

Возглaсъ: Ћкw млcтивъ и3 чlколю1бецъ бGъ є3си2, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Следва ектения за оглашените.

Помоли1тесz њглашeнніи гDви.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Вёрніи њ њглашeнныхъ пом0лимсz, да гDь поми1луетъ и5хъ.

Њгласи1тъ и5хъ сл0вомъ и4стины.

Tкрhетъ и5мъ є3ђліе прaвды.

Соедини1тъ и5хъ с™ёй своeй соб0рнэй и3 ґпcльстэй цeркви.

Спаси2, поми1луй, заступи2 и3 сохрани2 и5хъ б9е, твоeю бlгодaтію.

Њглашeнніи, главы6 вaшz гDви приклони1те.

Ли1къ: ТебЁ, гDи.

Возглaсъ: Да и3 тjи съ нaми слaвzтъ пречcтн0е и3 великолёпое и4мz твоE, nц7A, и3 сн7а, и3 с™aгw д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Діaконъ: Е#ли1цы њглашeнніи, и3зыди1те: њглашeнніи и3зыди1те: ...

От средата на четвъртата седмица на поста се казват следните прошения, за тези които се готвят да приемат свето Кръщение:

... є3ли1цы къ просвэщeнію, приступи1те. помоли1тесz и5же къ просвэщeнію.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Вёрніи, њ и5же ко с™0му просвэщeнію гот0вzщихсz брaтіzхъ, и3 спасeніи и4хъ, гDу пом0лимсz.

Ћкw да гDь бGъ нaшъ ўтверди1тъ и5хъ и3 ўкрэпи1тъ.

Просвэти1тъ и5хъ просвэщeніемъ рaзума и3 бlгочeстіz.

Спод0битъ и5хъ во врeмz бlгопотрeбно бaни пакибытіS, њставлeніz грэхHвъ, и3 nдeжди нетлёніz.

Породи1тъ и5хъ вод0ю и3 д¦омъ.

Дaруетъ и5мъ совершeніе вёры.

Сопричтeтъ и5хъ с™0му своемY и3 и3збрaнному стaду.

Спаси2, поми1луй, заступи2 и3 сохрани2 и5хъ б9е, твоeю бlгодaтію.

И%же ко просвэщeнію, главы6 вaшz гDви приклони1те.

Ли1къ: ТебЁ, гDи.

Возглaсъ: Ћкw ты2 є3си2 просвэщeніе нaше, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Діaконъ: Е#ли1цы ко просвэщeнію, и3зыди1те: и5же ко просвэщeнію, и3зыди1те: ...

Дяконът приканва оглашените да излязат.

... є3ли1цы њглашeнніи, и3зыди1те: да никто2 t њглашeнныхъ, є3ли1цы вёрніи, пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Діaконъ: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю бlгодaтію.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Діaконъ: Премyдрость.

Возглaсъ: Ћкw подобaетъ тебЁ всsкаz слaва, чeсть и3 поклонeніе, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Следва първата ектения на верните.

Діaконъ: Пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Њ свhшнэмъ ми1рэ, и3 спасeніи дyшъ нaшихъ, гDу пом0лимсz.

Њ ми1рэ всегw2 мjра, бlгостоsніи с™hхъ б9іихъ цRквей, и3 соединeніи всёхъ, гDу пом0лимсz.

Њ с™ёмъ хрaмэ сeмъ, и3 съ вёрою, бlгоговёніемъ и3 стрaхомъ б9іимъ входsщихъ в0нь, гDу пом0лимсz.

Њ и3збaвитисz нaмъ t всsкіz ск0рби, гнёва и3 нyжды, гDу пом0лимсz.

Діaконъ: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю бlгодaтію.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Діaконъ: Премyдрость.

Возглaсъ: По дaру хrтA твоегw2, съ ни1мже бlгословeнъ є3си2, съ прес™hмъ и3 бlги1мъ и3 животворsщимъ твои1мъ д¦омъ, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Вместо „Иже херувимы...“ се пее:

И# поeтсz: Нhнэ си6лы нбcныz съ нaми неви1димw слyжатъ: сe бо вх0дитъ цRь слaвы, сE жeртва тaйнаz совершeна дорmн0ситсz.

Докато хорът пее, дяконът влиза в олтара от северната страна и прeкадява светата трапеза, светото предложение и свещеника, след което двамата произнасят три пъти: Нhнэ си6лы нбcныz:и отиват до предложението. Свещеникът взима воздуха и го полага на рамото на дякона. След това взима светия дискос с Божествените Тайни с дясната си ръка и го поставя над главата си, а с лявата ръка - потира с пречистата Кръв, като го държи при гърдите си. Дяконът с кадилницата върви съвсем близо пред него и кади бързо. Двамата не произнасят нищо, докато пренасят светите Дарове.

Когато се изнасят светите Божествени Тайни, всички присъстващи се покланят благоговейно със страх и трепет като пред Самия Бог, падайки ничком на земята и закривайки лицето си, тъй като Даровете са вече напълно осветени. След като светите Дарове бъдат пренесени, всички стават и хорът продължава песнопението.

И# ли1къ поeтъ: Вёрою и3 люб0вію приступи1мъ, да прич†стницы жи1зни вёчныz бyдемъ. Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа.

Свещеникът полага светите Дарове, както обикновено върху светата трапеза, и като ги покрива с воздуха, кади пред Тях в мълчание.

След края на песнопението следва молитвата на св. Ефрем Сирин разделена на три части, на която се полагат три земни поклона.

ГDи и3 вLко животA моегw2, дyхъ прaздности, ўнhніz, любоначaліz и3 праздносл0віz не дaждь ми2.

Полага се земен поклон.

Дyхъ же цэломyдріz, смиреномyдріz, терпёніz и3 любвE, дaруй ми2 рабY твоемY.

Полага се земен поклон.

Е$й гDи цRю2, дaруй ми2 зрёти мо‰ прегрэшє1ніz, и3 не њсуждaти брaта моегw2: ћкw бlгословeнъ є3си2 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Полага се земен поклон.

Следва просителна ектения.

Діaконъ: И#сп0лнимъ вечeрнюю мlтву нaшу гDви.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Њ предложeнныхъ и3 преждеwсщ7eнныхъ чcтныхъ дарёхъ, гDу пом0лимсz.

Ћкw да чlвэколю1бецъ бGъ нaшъ, пріeмъ | во с™hй, и3 пренбcный, и3 мhсленный св0й жeртвенникъ, въ воню2 благоухaніz д¦0внагw, вознисп0слетъ нaмъ б9eственную бlгодaть, и3 дaръ с™aгw д¦а, пом0лимсz.

Њ и3збaвитисz нaмъ t всsкіz ск0рби, гнёва и3 нyжды, гDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Діaконъ: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю бlгодaтію.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Вeчера всегw2 совершeнна, свsта, ми1рна и3 безгрёшна, ў гDа пр0симъ.

Ли1къ: Подaй, гDи.

ЃгGла ми1рна, вёрна настaвника, храни1телz дyшъ и3 тэлeсъ нaшихъ, ў гDа пр0симъ.

Прощeніz и3 њставлeніz грэхHвъ и3 прегрэшeній нaшихъ, ў гDа пр0симъ.

Д0брыхъ и3 полeзныхъ душaмъ нaшымъ, и3 ми1ра мjрови, ў гDа проси1мъ.

Пр0чее врeмz животA нaшегw въ ми1рэ и3 покаsніи скончaти. ў гDа пр0симъ.

Хrтіaнскіz кончи1ны животA нaшегw, безболёзнены, непостhдны, ми1рны и3 д0брагw tвёта на стрaшнэмъ суди1щи хrт0вэ пр0симъ.

Соединeніе вёры, и3 причaстіе с™aгw д¦а и3спроси1вше, сaми себE, и3 другъдрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ, гDи.

Сщ7eнникъ возглашaетъ: И# спод0би нaсъ вLко, со дерзновeніемъ неwсуждeннw смёти призывaти тебE нбcнаго бGа nц7A, и3 глаг0лати.

Следва молитвата „Отче наш“, с която народът се моли, заставайки на колене.

Лю1діе: Џ§е нaшъ, и4же є3си2 на нб7сёхъ, да свzти1тсz и4мz твоE, да пріи1детъ цrтвіе твоE, да бyдетъ в0лz твоS, ћкw на нб7си2 и3 на земли2. хлёбъ нaшъ насyщный дaждь нaмъ днeсь, и3 њстaви нaмъ д0лги нaшz, ћкоже и3 мы2 њставлsемъ должникHмъ нaшымъ: и3 не введи2 нaсъ во и3скушeніе, но и3збaви нaсъ t лукaвагw.

Сщ7eнникъ возглашaетъ: Ћкw твоE є4сть цrтво, и3 си1ла, и3 слaва, nц7A, и3 сн7а, и3 с™aгw д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Сщ7eнникъ: Ми1ръ всBмъ.

Ли1къ: И# дyхови твоемY.

Діaконъ: Главы6 нaшz гDви прикл0нимъ.

Ли1къ: ТебЁ, гDи.

Возглaсъ: Бlгодaтію и3 щедр0тами и3 чlвэколю1біемъ є3динор0днагw сн7а твоегw2, съ ни1мже бlгословeнъ є3си2, съ прес™hмъ, и3 бlги1мъ, и3 животворsщимъ твои1мъ д¦омъ, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

След молитвата, свещеникът и дяконът се покланят трикратно като се молят с думите: Б9е, њчи1сти мS грёшнаго.

Дяконът приканва народа да внимава.

И# глаг0лющу діaкону: В0нмемъ.

Возглашaетъ сщ7eнникъ: Преждеwсщ7є1ннаz с™†z с™ы6мъ.

След възгласа на свещеника народът прави земен поклон.

Ли1къ: Е#ди1нъ с™ъ, є3ди1нъ гDь, ї}съ хrт0съ, во слaву бGа nц7A, ґми1нь.

В това време започва причастяването на духовенството.

Ли1къ же поeтъ кінони1къ: Вкуси1те и3 ви1дите, ћкw бlгъ гDь.

Ѓще с™aгw, и3ли2 хрaма чтeнъ ґпcлъ и3 є3ђліе, и3 другjй кінони1къ поeтсz, и4же ўкaзанъ.

Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа.

Четецът чете слово за празника, докато в светия олтар духовенството приема светите Тайни.

След като духовенството се причасти, царските двери се отварят. Дяконът, като се покланя веднъж, с благоговение приема потира, излиза през дверите и показвайки го на народа, възглася:

Со стрaхомъ б9іимъ, и3 вёрою приступи1те.

Ли1къ же поeтъ: Бlгословлю2 гDа на всsкое врeмz, хвалA є3гw2 во ўстёхъ мои1хъ.

След това хората, които са се подготвили за свето Причастие, пристъпват един по един със скръстени върху гърдите си ръце и покланяйки се, с умиление и страх приемат светите Тайни.

При преподаването на светите Дарове свещеникът произнася словата:

Причащaетсz рaбъ б9ій, и4м>къ, чcтнaгw и3 с™aгw тёла и3 кр0ве гDа и3 бGа и3 сп7са нaшегw ї}са хrтA, во њставлeніе грэхHвъ и3 въ жи1знь вёчную.

След като причасти народа, свещеникът поставя светите Дарове върху престола и дава благословение, като произнася молитвата:

Спаси2 б9е лю1ди тво‰, и3 блгcви2 достоsніе твоE.

И# ли1къ поeтъ: Хлёбъ нбcный, и3 чaшу жи1зни вкуси1те, и3 ви1дите, ћкw бlгъ гDь. Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа.

След като прекади светите Тайни, свещеникът отдава кадилницата на дякона, взима светия дискос и го поставя над главата на дякона, който е преклонил коляно и с благоговение го приема, след което безмълвно го показва през дверите и го отнася до предложението.

Свещеникът прави поклон, взема светия потир и като се обръща с лице към народа, произнася тихо:

Бlгословeнъ бGъ нaшъ:

След това издига светата Чаша и възглася:

ВсегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Да и3сп0лнzтсz ўстA нaшz хвалeніz твоегw2 гDи, ћкw да поeмъ слaву твою2, ћкw спод0билъ є3си2 нaсъ причасти1тисz с™ы6мъ твои6мъ, б9eствєннымъ, безсмє1ртнымъ и3 животворsщымъ тaйнамъ: соблюди2 нaсъ во твоeй с™hни, вeсь дeнь поучaтисz прaвдэ твоeй. ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа.

Діaконъ глаг0летъ: Пр0сти пріи1мше б9eственныхъ, с™hхъ, пречcтыхъ, безсмeртныхъ, нбcныхъ и3 животворsщихъ стрaшныхъ хrт0выхъ т†инъ, дост0йнw бlгодари1мъ гDа.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю бlгодaтію.

Ли1къ: ГDи, поми1луй.

Вeчера всегw2 совершeнна, с™а, ми1рна и3 безгрёшна и3спроси1вше, сaми себE, и3 другъдрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.

Ли1къ: ТебЁ, гDи.

Сщ7eнникъ возглашaетъ: Ћкw ты2 є3си2 њсщ7eніе нaше, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Свещеникът прави отпуст.

Їерeй: Съ ми1ромъ и3зhдемъ.

Ли1къ: Њ и4мени гDни.

Діaконъ: ГDу пом0лимсz.

Ли1къ: ГDи поми1луй.

Свещеникът чете заамвонната молитва отредена за дните на Великия пост.

ВLко вседержи1телю, и4же всю2 твaрь премyдростію содёлавъ, и3 неизречeннымъ твои1мъ пр0мысломъ и3 мн0гою бlгостію введhй нaсъ въ пречестны6z дни6 сі‰, ко њчищeнію душaмъ и3 тёлwмъ, къ воздержaнію страстeй, къ надeжди воскrніz: и4же четhредесzтьми дeньми скриж†ли вручи1въ, бGоначерт†ннаz пи1смена, ўг0днику твоемY мwmсeови, подaждь и3 нaмъ бlже, п0двигомъ д0брымъ подвизaтисz, течeніе постA соверши1ти, вёру нераздёльну соблюсти2, главы6 неви1димыхъ ѕміє1въ сокруши1ти, побэди1телємъ же грэхA kви1тисz, и3 неwсуждeннw дости1гнути поклони1тисz и3 с™0му воскrнію. Ћкw бlгослови1сz, и3 прослaвисz пречcтн0е и3 великолёпое и4мz твоE, nц7A, и3 сн7а, и3 с™aгw д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Бyди и4мz гDне блгcвeно t нhнэ и3 до вёка. Три1жды.

Слaва, и3 нhнэ:

Pал0мъ lг:

Бlгословлю2 гDа на всsкое врeмz, вhну хвалA є3гw2 во ўстёхъ мои1хъ. Њ гDэ похвaлитсz душA моS: да ўслhшатъ кр0тцыи и3 возвеселsтсz. Возвели1чите гDа со мн0ю, и3 вознесeмъ и4мz є3гw2 вкyпэ. Взыскaхъ гDа, и3 ўслhша мS и3 t всёхъ скорбeй мои1хъ и3збaви мS. Приступи1те къ немY и3 просвэти1тесz, и3 ли1ца в†ша не постыдsтсz. Сeй ни1щій воззвA, и3 гDь ўслhша и5, и3 t всёхъ скорбeй є3гw2 сп7сE и5. Њполчи1тсz ѓгGлъ гDень w4крестъ боsщихсz є3гw2 и3 и3збaвитъ и5хъ. Вкуси1те и3 ви1дите, ћкw бlгъ гDь: бlжeнъ мyжъ, и4же ўповaетъ нaнь. Б0йтесz гDа, вси2 с™jи є3гw2, ћкw нёсть лишeніz боsщымсz є3гw2. Богaтіи њбнищaша и3 взалкaша: взыскaющіи же гDа не лишaтсz всsкагw блaга. Пріиди1те, ч†да, послyшайте менE, стрaху гDню научY вaсъ. Кт0 є3сть человёкъ хотsй жив0тъ, любsй дни6 ви1дэти блaги; Ўдержи2 љзhкъ тв0й t ѕлA и3 ўстнЁ твои2, є4же не глаг0лати льсти2. Ўклони1сz t ѕлA и3 сотвори2 блaго: взыщи2 ми1ра и3 пожени2 и5. Џчи гDни на првdныz, и3 ќши є3гw2 въ моли1тву и4хъ. Лицe же гDне на творsщыz ѕл†z, є4же потреби1ти t земли2 пaмzть и4хъ. Воззвaша првdніи, и3 гDь ўслhша и5хъ и3 t всёхъ скорбeй и4хъ и3збaви и5хъ. Бли1з8 гDь сокрушeнныхъ сeрдцемъ, и3 смирє1нныz дyхомъ сп7сeтъ. МнHги скHрби првdнымъ, и3 t всёхъ и4хъ и3збaвитъ | гDь. Храни1тъ гDь вс‰ кHсти и4хъ, ни є3ди1на t ни1хъ сокруши1тсz. Смeрть грёшникwвъ лютA, и3 ненави1дzщіи првdнаго прегрэшaтъ. И#збaвитъ гDь дyшы р†бъ свои1хъ, и3 не прегрэшaтъ вси2 ўповaющіи на него2.

След прочитането на псалома свещеникът благославя.

Благословeніе гDне на вaсъ, тогw2 бlгодaтію и3 чlколю1біемъ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.

Ли1къ: Ґми1нь.

Сщ7eнникъ: Слaва тебЁ хrтE б9е, ўповaніе нaше, слaва тебЁ.

Ли1къ: Слaва, и3 нhнэ: ГDи поми1луй, три1жды. Бlгослови2.

Сщ7eнникъ: Хrт0съ и4стинный бGъ нaшъ, мlтвами пречcтыz своеS м™ре: и3 прHчаz по дни2, и3 с™aгw, и4м>къ, є3гHже є4сть дeнь. И# и4же во с™hхъ nц7A нaшегw григ0ріа двоесл0ва, и3 всёхъ с™hхъ, поми1луетъ и3 спасeтъ нaсъ, ћкw бlгъ и3 чlвэколю1бецъ.

Ли1къ: БGохрани1мую странY бо1лгарскую, вс‰кое є3пjскопство правослaвныхъ и гDи1на нaшего высокопреwсщ7eннэйшаго фHтіа, митрополіта триа1дицкаго и3 вс‰ правослaвныz хrтіaны, гDи, сохрани2 и5хъ на мн0гаz лBта.

 

Конeцъ б9eственныz

літургjи преждеwсщ7eнныхъ.

 

 

Моли6твы по с™ёмъ причащeніи

Е#гдA полyчиши д0брагw причащeніz животворsщихъ тaинственныхъ даровaній, восп0й ѓбіе, бlгодари2 вельми2, и3 сі‰ тeплэ t души2 бGу глаг0ли:

Слaва тебЁ, б9е. Слaва тебЁ, б9е. Слaва тебЁ, б9е.

Тaже бlгодaрственную сію2 мlтву: Бlгодарю1 тz гDи б9е м0й, ћкw не tри1нулъ мS є3си2 грёшнагw, но џбщника мS бhти с™hнь твои1хъ спод0билъ є3си2. бlгодарю1 тz, ћкw менE недост0йнаго причасти1тисz пречи1стыхъ твои1хъ и3 нбcныхъ дарHвъ спод0билъ є3си2. но, вLко чlвэколю1бче, нaсъ рaди ўмeрый же и3 воскресhй, и3 даровaвый нaмъ стр†шнаz сі‰ и3 животвор‰щаz т†инства, во благодэsніе и3 њсвzщeніе дyшъ и3 тэлeсъ нaшихъ: дaждь бhти си6мъ и3 мнЁ во и3сцэлeніе души1 же и3 тёла, во tгнaніе всsкагw сопроти1внагw, въ просвэщeніе џчію сeрдца моегw2, въ ми1ръ душeвныхъ мои1хъ си1лъ, въ вёру непостhдну, въ люб0вь нелицемёрну, во и3сполнeніе премyдрости, въ соблюдeніе зaповэдей твои1хъ, въ приложeніе б9eственныz твоеS бlгодaти, и3 твоегw2 цrтвіz присвоeніе: да во с™hни твоeй тёми сохранsемь, твою2 бlгодaть поминaю всегдA и3 не ктомY себЁ живY, но тебЁ нaшему вLцэ и3 бlгодётелю. и3 тaкw сегw2 житіS и3зшeдъ њ надeжди животA вёчнагw, въ присносyщный дости1гну пок0й, и3дёже прaзднующихъ глaсъ непрестaнный, и3 безконeчнаz слaдость зрsщихъ твоегw2 лицA добр0ту неизречeнную. Тh бо є3си2 и4стинное желaніе, и3 неизречeнное весeліе лю1бzщихъ тS, хrтE б9е нaшъ, и3 тS поeтъ всS твaрь во вёки.

Вели1кагw васjліа, в7: ВLко хrтE б9е, цRю2 вэкHвъ, и3 содётелю всёхъ, благодарю1 тz њ всёхъ, ±же ми2 є3си2 подaлъ, бlги1хъ, и3 њ причащeніи пречcтыхъ и3 животворsщихъ твои1хъ тaинствъ. молю2 ќбw тS, бlже и3 чlвэколю1бче, сохрани1 мz под8 кр0вомъ твои1мъ, и3 въ сёни крилY твоeю, и3 дaруй ми2 чи1стою с0вэстію дaже до послёднzгw моегw2 и3здыхaніz, дост0йнw причащaтисz с™hнь твои1хъ, во њставлeніе грэхHвъ, и3 въ жи1знь вёчную. Тh бо є3си2 хлёбъ жив0тный, и3ст0чникъ с™hни, подaтель бlги1хъ, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, со nц7eмъ, и3 с™hмъ д¦омъ, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Метафрaста по стіхHмъ, G: Дaвый пи1щу мнЁ пл0ть твою2 в0лею, Џгнь сhй, и3 њпалszй недостHйныz, Да не њпали1ши менE, содётелю м0й. Пaче же пройди2 во ќды мо‰, Во вс‰ состaвы, во ўтр0бу, въ сeрдце: Попали2 тeрніе всёхъ мои1хъ прегрэшeній. Дyшу њчи1сти, њсвzти2 помышлє1ніz. Состaвы ўтверди2 съ костьми2 вкyпэ. Чyвствъ просвэти2 простyю пzтери1цу. Всего2 мS спригвозди2 стрaху твоемY. При1снw покрhй, соблюди1 же и3 сохрани1 мz T всsкагw дёла и3 сл0ва душетлённагw. Њчи1сти, и3 њмhй, и3 ўкраси1 мz: Ўдобри2, вразуми2, и3 просвэти1 мz. Покажи1 мz твоE селeніе є3ди1нагw д¦а, И# не ктомY селeніе грэхA. Да ћкw твоегw2 д0му, вх0домъ причащeніz, Ћкw nгнS менE бэжи1тъ всsкъ ѕлодёй, всsка стрaсть. Моли1твенники тебЁ приношY вс‰ с™ы6z, Чинонач†ліz же безпл0тныхъ, Предтeчу твоего2, прем{дрыz ґпcлы, Къ си6мъ же твою2 несквeрную, чи1стую м™рь: И$хже мольбы6 бlгоутр0бне, пріими2 хrтE м0й, И# сhномъ свёта содёлай твоего2 служи1телz. Тh бо є3си2 њсвzщeніе, и3 є3ди1ный Нaшихъ бlже дyшъ и3 свётлость: И# тебЁ лэпопод0бнw, ћкw бGу и3 вLцэ, слaву вси2 возсылaемъ на всsкъ дeнь.

Мlтва и3нaz: Тёло твоE с™0е, гDи ї}се хrтE б9е нaшъ, да бyдетъ ми2 въ жив0тъ вёчный, и3 кр0вь твоS чcтнaz во њставлeніе грэхHвъ. бyди же ми2 бlгодарeніе сіE въ рaдость, здрaвіе и3 весeліе: въ стрaшное же и3 втор0е пришeствіе твоE спод0би мS грёшнаго стaти њдеснyю слaвы твоеS, мlтвами пречи1стыz твоеS м™ре, и3 всёхъ с™hхъ.

Мlтва и3нaz, ко прес™ёй бцdэ: Прес™az вLчце бцdе, свёте помрачeнныz моеS души2, надeждо, покр0ве, прибёжище, ўтэшeніе, рaдованіе моE: благодарю1 тz, ћкw спод0била мS є3си2 недост0йнаго, причaстника бhти пречи1стагw тёла, и3 чcтнhz кр0ве сн7а твоегw2. но р0ждшаz и4стинный свётъ, просвэти2 мо‰ ќмныz џчи сeрдца: ћже и3ст0чникъ безсмeртіz р0ждшаz, њживотвори1 мz ўмерщвлeннаго грэх0мъ: ћже млcтивагw бGа любоблагоутр0бнаz м™и, поми1луй мS, и3 дaждь ми2 ўмилeніе, и3 сокрушeніе въ сeрдцэ моeмъ, и3 смирeніе въ мhслехъ мои1хъ, и3 воззвaніе въ плэнeніихъ помышлeній мои1хъ, и3 спод0би мS до послёднzгw и3здыхaніz неwсуждeннw пріимaти пречcтыхъ т†инъ њсвzщeніе во и3сцэлeніе души1 же и3 тёла: и3 подaждь ми2 слeзы покаsніz и3 и3сповёданіz, во є4же пёти и3 слaвити тS во вс‰ дни6 животA моегw2, ћкw бlгословeнна и3 препрослaвленна є3си2 во вёки. Ґми1нь.

Тaже: Нhнэ tпущaеши рабA твоего2, вLко, по глаг0лу твоемY, съ ми1ромъ: ћкw ви1дэста џчи мои2 сп7сeніе твоE, є4же є3си2 ўгот0валъ пред8 лицeмъ всёхъ людeй, свётъ во tкровeніе kзhкwвъ, и3 слaву людeй твои1хъ ї}лz.

Трис™0е. И# по Џ§е нaшъ:

Тропaрь, глaсъ д7:

И$же t бGа свhше б9eственную бlгодaть воспріeмъ, слaвне григ0ріе, и3 тогw2 си1лою ўкрэплsемь, є3ђльски шeствовати и3зв0лилъ є3си2. toнyдуже ў хrтA возмeздіе трудHвъ пріsлъ є3си2 всебlжeнне: є3г0же моли2, да спасeтъ дyшы нaшz.

Кондaкъ, глaсъ G:

Слaва: Подобоначaльникъ показaлсz є3си2 начaльника пaстырємъ хrтA, и4нокwвъ чреды6, џ§е григ0ріе, ко њгрaдэ небeснэй наставлsz, и3 tтyду научи1лъ є3си2 стaдо хrт0во зaповэдемъ є3гw2: нhнэ же съ ни1ми рaдуешисz, и3 ликyеши въ небeсныхъ кр0вэхъ.

БGор0диченъ:

И# нhнэ: Предстaтельство хrтіaнъ непостhдное, ходaтайство ко творцY непрел0жное, не прeзри грёшныхъ молeній глaсы: но предвари2 ћкw бlгaz на п0мощь нaсъ, вёрнw зовyщихъ ти2: ўскори2 на моли1тву, и3 потщи1сz на ўмолeніе, предстaтельствующи при1снw бцdе, чтyщихъ тS.

ГDи поми1луй, в7i. Слaва, и3 нhнэ: Чтcнёйшую херув‡мъ, и3 слaвнэйшую без8 сравнeніz сераф‡мъ, без8 и3стлёніz бGа сл0ва р0ждшую, сyщую бцdу тS величaемъ. И# tпyстъ.

 
 
 

Литургия на предварително осветените Дарове

(преждеосвещена литургия)

Литургията на предварително осветените Дарове, както и самото название указва, е литургия, по време на която на вярващите се преподават за причащение св. Дарове, които са осветени предварително. Затова и литургията на предварително осветените Дарове се отличава от тези на св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики по това, че на нея не се извършва приношение (проскомидия) и освещаване на предложените Дарове (Евхаристия).

Литургията на предварително осветените Дарове води своето начало от първите християнски времена, но може да се предположи, че нейната окончателна редакция и записването ú в писмен вид е направил св. Григорий Двоеслов, папа Римски, живял през VI век.

Литургията на предварително осветените Дарове се извършва единствено през дните на Великия пост. Причината за нейното установяване се съдържа в това, вярващите да не се лишават от възможността да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови в делничните дни на Великия пост, когато според Устава не се полага извършването на пълна литургия.

Присъствието при извършване Тайнството Евхаристия дотолкова изпълвало древните християни с радост в Христа Спасителя, че това ги карало да наричат литургията Пасха. Затова се смятало, че такива възвишени чувства на радост са несъвместими с дните на покаяние и съкрушение за греховете, за което е и установен самият пост. Поради това и извършването на пълна литургия през тези дни било прието за неуместно. Но за древните християни било също така и невъзможно да се лишават за цяла седмица от причащение със светите Христови Тайни, затова било и установено извършването на литургията на предварително осветените Дарове, от която е отнета всяка празничност и в която липсва най-главната и тържествена част – претворяването на предложените Дарове.

Литургията на предварително осветените Дарове се извършва през делничните дни на Великия пост, в сряда и петък, а също и в четвъртъка на петата седмица от поста, както и в първите три дни – понеделник, вторник и сряда на Великата седмица. Освен в тези дни е установено литургия на предварително осветените Дарове да се извършва и в делничните дни на поста, когато има храмов празник или се случи някой от двата големи празника, които обикновено попадат в постния период – Първо и Второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител (24 февруари ст. ст.) и празника на Свв. 40 Севастийски мъченици (9 март ст. ст.). В съботните дни на Великия пост се отслужва литургия на св. Йоан Златоуст, а в неделните дни – литургия на св. Василий Велики (освен на празника Вход Господен в Йерусалим, когато се полага Златоустова света литургия).

Светите Дарове, които се преподават на вярващите по време на преждеосвещената литургия се освещават на последната предшестваща Златоустова или Василиева света литургия. Затова на тази предшестваща пълна литургия, освен определения за нея Агнец, по време на проскомидията се приготвят още два или повече Агнеца (според това колко преждеосвещени литургии се предполага, че ще бъдат отслужени), над които се извършват обичайните свещенодействия и се произнасят същите молитвени слова, както и над Агнеца, приготвен за пълната Златоустова или Василиева света литургия, която ще се отслужи в този ден. По време на освещаването на предложените Дарове свещеникът произнася обичайните молитвени слова над всеки Агнец, без да изменя единственото в множествено число, защото Един е Христос във всеки един Агнец. По време на издигането на Светите Дарове свещеникът издига едновременно и Агнеците, определени за литургиите на предварително осветените Дарове.

Когато настъпи времето за причастяване на свещенослужителите, предстоятелят, преди да започне причащението, при вливането на теплота в св. потир, взима в лявата си ръка приготвения за Преждеосвещената литургия св. Агнец, с дясната ръка потапя лъжицата в пречистата Кръв и като я допира до Него, изобразява с нея кръстно знамение върху тази част на св. Агнец, където е очертан кръст. След като е съединено по този начин с пречистата Кръв, светото Тяло Христово се полага в дарохранителницата (специален свещен съд, който обикновено стои върху светия престол) и се пази там до деня, в който ще бъде отслужена литургията на предварително осветените Дарове.

Преждеосвещената литургия се предхожда от отслужените по великопостен чин Трети, Шести, Девети час и Изобразителни. След Изобразителните се прави отпуст, а самата литургия започва с обичайния възглас: „Благословено Царство“, като се съединява с Вечернята.

Източник:

Аверкий (Таушев), архиеп. Литургика. Джорданвил, Манастир „Света Троица“, 2000

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза