Последованието в PDF файл за печат: ВЕЛИКО ПОВЕЧЕРИЕ С ВЕЛИК ПОКАЕН КАНОН (ПОНЕДЕЛНИК-ЧЕТВЪРТЪК) НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

 

Последование на вечерното богослужение през първата седмица на светия Велик пост, от понеделник до четвъртък. Велико повечерие (на църковнославянски език) с Велик покаен канон на св. Андрей Критски (на съвременен български език).

Вели1кое повечeріе

Глаг0летъ сщ7eнникъ: Бlгословeнъ бGъ нaшъ:

И# начинaютъ брaтіz: Слaва тебЁ б9е нaшъ, слaва тебЁ.

ЦRю2 нбcный, ўтёшителю, дш7е и4стины, и4же вездЁ сhй, и3 вс‰ и3сполнszй, сокр0вище бlги1хъ и3 жи1зни подaтелю, пріиди2 и3 всели1сz въ ны2, и3 њчи1сти ны2 t всsкіz сквeрны, и3 сп7си2 бlже, дyшы нaшz.

С™hй б9е, с™hй крёпкій, с™hй безсмeртный, поми1луй нaсъ. Три1жды.

Слaва nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, и3 нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Прес™az трbце, поми1луй нaсъ: гDи, њчи1сти грэхи2 нaшz: вLко, прости2 беззакHніz н†ша: с™hй, посэти2 и3 и3сцэли2 нeмwщи нaшz, и4мене твоегw2 рaди.

ГDи поми1луй, три1жды.

Слaва, и3 нhнэ:

Џ§е нaшъ, и4же є3си2 на нб7сёхъ, да свzти1тсz и4мz твоE, да пріи1детъ цrтвіе твоE, да бyдетъ в0лz твоS, ћкw на нб7си2 и3 на земли2. хлёбъ нaшъ насyщный дaждь нaмъ днeсь, и3 њстaви нaмъ д0лги нaшz, ћкоже и3 мы2 њставлsемъ должникHмъ нaшымъ: и3 не введи2 нaсъ во и3скушeніе, но и3збaви нaсъ t лукaвагw.

Сщ7eнникъ: Ћкw твоE є4сть цrтво:

Тaже, ГDи поми1луй, в7i.

Слaва, и3 нhнэ:

Пріиди1те, поклони1мсz цReви нaшему бGу.

Пріиди1те, поклони1мсz и3 припадeмъ хrтY, цReви нaшему бGу.

Пріиди1те, поклони1мсz и3 припадeмъ самомY хrтY, цReви и3 бGу нaшему.

И# ѓбіе глаг0лемъ pал0мъ …f: Б9е, въ п0мощь мою2 вонми2: гDи, помощи1 ми потщи1сz. Да постыдsтсz и3 посрaмzтсz и4щущіи дyшу мою2, да возвратsтсz вспsть и3 постыдsтсz хотsщіи ми2 ѕл†z: Да возратsтсz ѓбіе стыдsщесz глаг0лющіи ми2: блaгоже, блaгоже. Да возрaдуютсz и3 возвеселsтсz њ тебЁ вси2 и4щущіи тебE, б9е: и3 да глаг0лютъ вhну, да возвели1читсz гDь, лю1бzщіи сп7сeніе твоE. Ѓзъ же ни1щъ є4смь и3 ўб0гъ, б9е, помози1 ми: пом0щникъ м0й и3 и3збaвитель м0й є3си2 ты2, гDи, не закосни2.

И# и3сп0лнившусz семY, поeмъ вели1кій канHнъ. Творeніе с™aгw nтцA нaшегw ґндрeа кри1тскагw, їеrли1мскагw. Твори1мъ же на кjйждо тропaрь мет†ніz G.

Следва Великият покаен канон на св. Андрей Критски според деня от седмицата.

Понеделник

Вторник

Сряда

Четвъртък

След прочитането на канона се полага земен поклон, след което четецът продължава Великото повечерие с псалмите:

ВнегдA призвaти ми2, ўслhша мS бGъ прaвды моеS: въ ск0рби распространи1лъ мS є3си2. Ўщeдри мS, и3 ўслhши мlтву мою2. Сhнове человёчестіи, док0лэ тzжкосeрдіи; вскyю лю1бите суетY, и3 и4щете лжи2; И# ўвёдите, ћкw ўдиви2 гDь прпdбнаго своего2: гDь ўслhшитъ мS, внегдA воззвaти ми2 къ немY. Гнёвайтесz, и3 не согрэшaйте: ±же глаг0лете въ сердцaхъ вaшихъ, на л0жахъ вaшихъ ўмили1тесz. Пожри1те жeртву прaвды, и3 ўповaйте на гDа. МнHзи глаг0лютъ: кто2 kви1тъ нaмъ бlг†z; знaменасz на нaсъ свётъ лицA твоегw2, гDи. Дaлъ є3си2 весeліе въ сeрдцэ моeмъ, t плодA пшени1цы, вінA и3 є3лeа своегw2 ўмн0жишасz. Въ ми1рэ вкyпэ ўснY и3 почjю: ћкw ты2 гDи, є3ди1наго на ўповaніи всели1лъ мS є3си2.

ГDи, да не ћростію твоeю њбличи1ши менE, нижE гнёвомъ твои1мъ накaжеши менE. Поми1луй мS гDи, ћкw нeмощенъ є4смь: и3сцэли1 мz гDи, ћкw смzт0шасz кHсти мо‰. И# душA моS смzтeсz ѕэлw2: и3 ты2 гDи, док0лэ; Њбрати1сz гDи, и3збaви дyшу мою2, сп7си1 мz рaди млcти твоеS: Ћкw нёсть въ смeрти поминazй тебE, во ѓдэ же кто2 и3сповёстсz тебЁ; Ўтруди1хсz воздыхaніемъ мои1мъ, и3змhю на всsку н0щь л0же моE, слезaми мои1ми постeлю мою2 њмочY. Смzтeсz t ћрости џко моE, њбетшaхъ во всёхъ вразёхъ мои1хъ. Tступи1те t менE вси2 дёлающіи беззак0ніе, ћкw ўслhша гDь глaсъ плaча моегw2. Ўслhша гDь молeніе моE, гDь мlтву мою2 пріsтъ. Да постыдsтсz, и3 смzтyтсz вси2 врази2 мои2: да возвратsтсz, и3 ўстыдsтсz ѕэлw2 вск0рэ.

Док0лэ, гDи, забyдеши мS до концA; док0лэ tвращaеши лицE твоE t менE; Док0лэ положY совёты въ души2 моeй, болBзни въ сeрдцэ моeмъ дeнь и3 н0щь; Док0лэ вознесeтсz врaгъ м0й на мS; При1зри, ўслhши мS гDи б9е м0й, просвэти2 џчи мои2, да не когдA ўснY въ смeрть. Да не когдA речeтъ врaгъ м0й: ўкрэпи1хсz на него2. Стужaющіи ми2 возрaдуютсz, ѓще подви1жусz. Ѓзъ же на млcть твою2 ўповaхъ: возрaдуетсz сeрдце моE њ сп7сeніи твоeмъ. Воспою2 гDеви бlгодёzвшему мнЁ, и3 пою2 и4мени гDа вhшнzгw. При1зри, ўслhши мS гDи б9е м0й, просвэти2 џчи мои2, да не когдA ўснY въ смeрть: Да не когдA речeтъ врaгъ м0й: ўкрэпи1хсz на него2.

Слaва, и3 нhнэ:

Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е. Три1жды. И# покл0ны G.

ГDи поми1луй, три1жды.

Слaва и3 нhнэ:

Къ тебЁ гDи, воздвиг0хъ дyшу мою2, б9е м0й на тS ўповaхъ, да не постыжyсz во вёкъ, нижE да посмэю1тъ ми сz врази2 мои2: И$бо вси2 терпsщіи тS, не постыдsтсz. Да постыдsтсz беззак0ннующіи вотщE. Пути6 тво‰ гDи, скажи1 ми, и3 стезsмъ твои6мъ научи1 мz. Настaви мS на и4стину твою2, и3 научи1 мz: ћкw ты2 є3си2 бGъ сп7съ м0й, и3 тебE терпёхъ вeсь дeнь. Помzни2 щедрHты тво‰ гDи, и3 млcти тво‰, ћкw t вёка сyть. ГрBхъ ю4ности моеS, и3 невёдэніz моегw2 не помzни2, по млcти твоeй помzни1 мz ты2, рaди бlгости твоеS гDи. Бlгъ и3 прaвъ гDь, сегw2 рaди законоположи1тъ согрэшaющымъ на пути2. Настaвитъ крHткіz на сyдъ, научи1тъ крHткіz путє1мъ свои6мъ. Вси2 путіE гDни млcть и3 и4стина, взыскaющымъ завёта є3гw2 и3 свидёніz є3гw2. Рaди и4мене твоегw2 гDи, и3 њчи1сти грёхъ м0й, мн0гъ бо є4сть. Кт0 є3сть человёкъ боsйсz гDа; законоположи1тъ є3мY на пути2, є3г0же и3зв0ли. ДушA є3гw2 во бlги1хъ водвори1тсz, и3 сёмz є3гw2 наслёдитъ зeмлю. Держaва гDь боsщихсz є3гw2, и3 завётъ є3гw2 kви1тъ и5мъ. Џчи мои2 вhну ко гDу, ћкw т0й и3ст0ргнетъ t сёти н0зэ мои2. При1зри на мS, и3 поми1луй мS, ћкw є3динор0дъ и3 ни1щъ є4смь ѓзъ. СкHрби сeрдца моегw2 ўмн0жишасz, t нyждъ мои1хъ и3зведи1 мz. Ви1ждь смирeніе моE и3 трyдъ м0й, и3 њстaви вс‰ грэхи2 мо‰. Ви1ждь враги2 мо‰, ћкw ўмн0жишасz, и3 ненавидёніемъ непрaведнымъ возненави1дэша мS. Сохрани2 дyшу мою2, и3 и3збaви мS, да не постыжyсz, ћкw ўповaхъ на тS. Неѕл0бивіи и3 прaвіи прилэплsхусz мнЁ, ћкw потерпёхъ тS гDи. И#збaви б9е, ї}лz t всёхъ скорбeй є3гw2.

На тS гDи ўповaхъ, да не постыжyсz во вёкъ, прaвдою твоeю и3збaви мS, и3 и3зми1 мz. Приклони2 ко мнЁ ќхо твоE, ўскори2 и3з8sти мS. бyди ми2 въ бGа защи1тителz, и3 въ д0мъ прибёжища, є4же сп7сти1 мz. Ћкw держaва моS, и3 прибёжище моE є3си2 ты2: и3 и4мене твоегw2 рaди настaвиши мS, и3 препитaеши мS. И#зведeши мS t сёти сеS, ю4же скрhша ми2: ћкw ты2 є3си2 защи1титель м0й гDи. Въ рyцэ твои2 предложY дyхъ м0й: и3збaвилъ мS є3си2 гDи б9е и4стины. Возненави1дэлъ є3си2 хранsщыz суеты2 вотщE: ѓзъ же на гDа ўповaхъ. Возрaдуюсz и3 возвеселю1сz њ млcти твоeй, ћкw призрёлъ є3си2 на смирeніе моE, спaслъ є3си2 t нyждъ дyшу мою2. И# нёси менE затвори1лъ въ рукaхъ врaжіихъ, постaвилъ є3си2 на прострaннэ н0зэ мои2. Поми1луй мS гDи, ћкw скорблю2, смzтeсz ћростію џко моE, душA моS и3 ўтр0ба моS. Ћкw и3счезE въ болёзни жив0тъ м0й, и3 лBта мо‰ въ воздыхaніихъ: и3знем0же нищет0ю крёпость моS, и3 кHсти мо‰ смzт0шасz. T всёхъ вр†гъ мои1хъ бhхъ поношeніе, и3 сосёдwмъ мои6мъ ѕэлw2, и3 стрaхъ знaємымъ мои6мъ: ви1дzщіи мS в0нъ бэжaша t менE. Забвeнъ бhхъ ћкw мeртвъ t сeрдца, бhхъ ћкw сосyдъ погублeнъ. Ћкw слhшахъ гаждeніе мн0гихъ живyщихъ џкрестъ: внегдA собрaтисz и5мъ вкyпэ на мS, пріsти дyшу мою2 совэщaша. Ѓзъ же на тS гDи ўповaхъ, рёхъ: ты2 є3си2 бGъ м0й. Въ рукY твоє1ю жрeбіи мои2, и3збaви мS и3з8 руки2 вр†гъ мои1хъ, и3 t гонsщихъ мS. Просвэти2 лицE твоE на рабA твоего2, сп7си1 мz млcтію твоeю. ГDи, да не постыжyсz, ћкw призвaхъ тS, да постыдsтсz нечести1віи, и3 сни1дутъ во ѓдъ. Нёмы да бyдутъ ўстны2 льсти6выz, глаг0лющыz на прaведнаго беззак0ніе, гордhнею и3 ўничижeніемъ. К0ль мн0гое мн0жество бlгости твоеS гDи, ю4же скрhлъ є3си2 боsщымсz тебE, содёлалъ є3си2 ўповaющымъ на тS, пред8 сhны человёческими. Скрhеши и5хъ въ тaйнэ лицA твоегw2 t мzтeжа человёческа: покрhеши и5хъ въ кр0вэ t прерэкaніz kзы6къ. Бlгословeнъ гDь, ћкw ўдиви2 млcть свою2 во грaдэ њграждeніz. Ѓзъ же рёхъ во и3зступлeніи моeмъ, tвeрженъ є4смь t лицA џчію твоeю: сегw2 рaди ўслhшалъ є3си2 глaсъ мlтвы моеS, внегдA воззвaхъ къ тебЁ. Возлюби1те гDа вси2 прпdбніи є3гw2, ћкw и4стины взыскaетъ гDь и3 воздаeтъ и3зли1ше творsщымъ гордhню. Мужaйтесz, и3 да крэпи1тсz сeрдце вaше, вси2 ўповaющіи на гDа.

Живhй въ п0мощи вhшнzгw, въ кр0вэ бGа нбcнагw водвори1тсz. Речeтъ гDеви: застyпникъ м0й є3си2, и3 прибёжище моE, бGъ м0й, и3 ўповaю на него2. Ћкw т0й и3збaвитъ тS t сёти л0вчи, и3 t словесE мzтeжна. ПлещмA свои1ма њсэни1тъ тS, и3 под8 крилЁ є3гw2 надёешисz. Nрyжіемъ њбhдетъ тS и4стина є3гw2, не ўбои1шисz t стрaха нощнaгw, t стрэлы2 летsщіz во дни2, t вeщи во тьмЁ преходsщіz, t срsща и3 бёса полyденнагw. Падeтъ t страны2 твоеS тhсzща, и3 тьмA њдеснyю тебE, къ тебё же не прибли1житсz. Nбaче nчи1ма твои1ма см0триши, и3 воздаsніе грёшникwвъ ќзриши. Ћкw ты2 гDи, ўповaніе моE, вhшнzго положи1лъ є3си2 прибёжище твоE. Не пріи1детъ къ тебЁ ѕло2, и3 рaна не прибли1житсz тэлеси2 твоемY. Ћкw ѓгGлwмъ свои6мъ заповёсть њ тебЁ, сохрани1ти тS во всёхъ путeхъ твои1хъ. На рукaхъ в0змутъ тS, да не когдA преткнeши њ кaмень н0гу твою2. На ѓспіда и3 васілjска настyпиши, и3 поперeши львA и3 ѕмjz. Ћкw на мS ўповA, и3 и3збaвлю и5: покрhю и5, ћкw познA и4мz моE: Воззовeтъ ко мнЁ, и3 ўслhшу є3го2: съ ни1мъ є4смь въ ск0рби, и3змY є3го2: и3 прослaвлю є3го2: Долгот0ю днeй и3сп0лню є3го2, и3 kвлю2 є3мY сп7сeніе моE.

Слaва, и3 нhнэ:

Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е. Три1жды.

ГDи поми1луй, три1жды.

Слaва, и3 нhнэ:

Тaже начинaемъ глаг0лати стіхи2 со сладкопёніемъ, не ск0рw, и3 вели1кимъ глaсомъ.

Хорът изпява:

Съ нaми бGъ, разумёйте kзhцы, и3 покарsйтесz: Ћкw съ нaми бGъ.

След това четецът чете стиховете, а хорът отговаря.

Ўслhшите до послёднихъ земли2: Ћкw съ нaми бGъ.

Могyщіи покарsйтесz: Ћкw съ нaми бGъ.

Ѓще бо пaки возм0жете, и3 пaки побэждeни бyдете: Ћкw съ нaми бGъ.

И# и4же ѓще совётъ совэщавaете, разори1тъ гDь: Ћкw съ нaми бGъ.

И# сл0во, є4же ѓще возглаг0лете, не пребyдетъ въ вaсъ: Ћкw съ нaми бGъ.

Стрaха же вaшегw не ўбои1мсz, нижE смути1мсz: Ћкw съ нaми бGъ.

ГDа же бGа нaшего того2 њс™и1мъ, и3 т0й бyдетъ нaмъ въ стрaхъ: Ћкw съ нaми бGъ.

И# ѓще на него2 надёzсz бyду, бyдетъ мнЁ во њсщ7eніе: Ћкw съ нaми бGъ.

И# ўповaz бyду на него2, и3 спасyсz и4мъ: Ћкw съ нaми бGъ.

СE ѓзъ и3 дёти, ±же ми2 дадE бGъ: Ћкw съ нaми бGъ.

Лю1діе ходsщіи во тьмЁ, ви1дэша свётъ вeлій: Ћкw съ нaми бGъ.

Живyщіи во странЁ и3 сёни смeртнэй, свётъ возсіsетъ на вы2: Ћкw съ нaми бGъ.

Ћкw nтрочA роди1сz нaмъ, сн7ъ, и3 дадeсz нaмъ: Ћкw съ нaми бGъ.

Е#гHже начaльство бhсть на рaмэ є3гw2: Ћкw съ нaми бGъ.

И# ми1ра є3гw2 нёсть предёла: Ћкw съ нaми бGъ.

И# нарицaетсz и4мz є3гw2, вели1ка совёта ѓгGлъ: Ћкw съ нaми бGъ.

Чyденъ совётникъ: Ћкw съ нaми бGъ.

БGъ крёпокъ, власти1тель, начaльникъ ми1ра: Ћкw съ нaми бGъ.

Nц7ъ бyдущагw вёка: Ћкw съ нaми бGъ.

Хорът отново изпява:

Съ нaми бGъ, разумёйте kзhцы, и3 покарsйтесz: Ћкw съ нaми бGъ.

Слaва: Съ нaми бGъ:

И# нhнэ:Ћкw съ нaми бGъ.

Четецът продължава:

Дeнь прешeдъ, бlгодарю1 тz гDи, вeчеръ, прошY, съ н0щію без8 грэхA подaждь ми2 сп7се, и3 сп7си1 мz.

Слaва: Дeнь прешeдъ, славосл0влю тS вLко, вeчеръ, прошY, съ н0щію безсоблaзнство подaждь ми2 сп7се, и3 сп7си1 мz.

И# нhнэ: Дeнь прешeдъ, пэсносл0влю тS с™hй, вeчеръ, прошY, съ н0щію ненавётенъ подaждь ми2 сп7се, и3 спаси1 мz.

Безпл0тное є3стество2 херувjмское, нем0лчными пёсньми тS славосл0вzтъ. Шестокри6льнаz живHтнаz серафjми, непрестaнными глaсы тS превозн0сzтъ: ѓгGлwвъ же вс‰ вHинства трис™hми пёсньми тS восхвалsютъ. Прeжде бо всёхъ є3си2 сhй nц7ъ, и3 собезначaльна и4маши твоего2 сн7а: и3 равночeстна носsй д¦а жи1зни, трbцы kвлsеши нераздёльное. Прес™az дв7о м™и б9іz, и3 и5же сл0ва самови1дцы и3 слуги6: прbрHкъ же и3 м§нкъ вси2 ли1цы, ћкw безсмeртну и3мyще жи1знь: њ всёхъ моли1тесz прилёжнw, ћкw вси2 є3смы2 въ бэдaхъ. Да прeлести и3збaвльшесz лукaвагw, ѓгGльскую вопіeмъ пёснь: с™hй, с™hй, с™hй, трис™hй гDи, поми1луй и3 сп7си2 нaсъ, ґми1нь.

И# ѓбіе ни1зкимъ глaсомъ:

[№] Вёрую во є3ди1наго бGа nц7A вседержи1телz, творцA нб7у и3 земли2, ви6димымъ же всBмъ и3 неви6димымъ. [в7] И# во є3ди1наго гDа ї}са хrтA, сн7а б9іz, є3динор0днаго, и4же t nц7A рождeннаго прeжде всёхъ вBкъ. свёта t свёта, бGа и4стинна, t бGа и4стинна, рождeнна, не сотворeнна, є3диносyщна nц7Y, и4мже вс‰ бhша. [G] Нaсъ рaди человBкъ, и3 нaшегw рaди сп7сeніz сшeдшаго съ нб7съ, и3 воплоти1вшагосz t д¦а с™а и3 мRjи дв7ы, и3 вочеловёчшасz. [д7] Распsтаго же за ны2 при понтjйстэмъ пілaтэ, и3 страдaвша, и3 погребeна. [є7] И# воскрeсшаго въ трeтій дeнь, по писaніємъ. [ѕ7] И# возшeдшаго на нб7сA, и3 сэдsща њдеснyю nц7A. [з7] И# пaки грzдyщаго со слaвою суди1ти живы6мъ и3 мє1ртвымъ, є3гHже цrтвію не бyдетъ концA.

[}] И# въ д¦а с™aго, гDа животворsщаго, и4же t nц7A и3сходsщаго, и4же со nц7eмъ и3 сн7омъ спокланsема и3 сслaвима, глаг0лавшаго прbр0ки. [f7] Во є3ди1ну с™yю, соб0рную и3 ґпcльскую цRковь. [‹] И#сповёдую є3ди1но кRщeніе, во њставлeніе грэхHвъ. [№i]Чaю воскrніz мeртвыхъ: [в7i] И# жи1зни бyдущагw вёка, ґми1нь.

След това свещеникът, застанал пред царските двери, изпява следващите стихове, а хорът повтаря след него. На всеки от стиховете изпети от свещеника се полага земен поклон.

И# ѓбіе, Прес™az: вс‰ глаг0лютсz по двaжды, кромЁ Прес™az вLчце, є4же глаг0летсz три1жды.

Прес™az вLчце бцdе, моли2 њ нaсъ грёшныхъ.

Вс‰ нбcныz си6лы с™hхъ ѓгGлъ и3 ґрх†гGлъ моли1те њ нaсъ грёшныхъ.

С™hй їwaнне прbр0че, и3 п®тeче, и3 кrти1телю гDа нaшегw ї}са хrтA, моли2 њ нaсъ грёшныхъ.

С™jи слaвніи ґпcли, прbр0цы и3 м§нцы, и3 вси2 с™jи, моли1те њ нaсъ грёшныхъ.

Прпdбніи и3 бGон0сніи nтцы2 нaши, пaстыріе и3 ўчи1теліе вселeнныz, моли1те њ нaсъ грёшныхъ.

Здё же глаг0летсz и3 с™hй хрaма.

Непобэди1маz, и3 непостижи1маz, и3 б9eственнаz си1ло чcтнaгw и3 животворsщагw кrтA, не њстaви нaсъ грёшныхъ.

Б9е, њчи1сти нaсъ грёшныхъ.

Б9е, њчи1сти нaсъ грёшныхъ, и3 поми1луй нaсъ.

Тaже: Трис™0е, без8 покл0новъ.Прес™az трbце: Џ§е нaшъ:

И# поeмъ тропари2 сі‰ въ понедёльникъ и3 въ срeду вeчера, во глaсъ в7.

Просвэти2 џчи мои2 хrтE б9е, да не когдA ўснY въ смeрть, да не когдA речeтъ врaгъ м0й: ўкрэпи1хсz на него2.

Слaва: Застyпникъ души2 моеS бyди б9е, ћкw посредЁ хождY сэтeй мн0гихъ, и3збaви мS t ни1хъ, и3 сп7си1 мz бlже, ћкw чlвэколю1бецъ.

И# нhнэ, бGор0диченъ: Ћкw не и4мамы дерзновeніz за премнHгіz грэхи2 нaшz, ты2 и4же t тебE р0ждшагосz моли2, бцdе дв7о: мн0гw бо м0жетъ молeніе м™рнее ко бlгосeрдію вLки. не прeзри грёшныхъ мольбы6 всечcтаz, ћкw млcтивъ є4сть, и3 спасти2 могjй, и4же и3 страдaти њ нaсъ и3зв0ливый.

И$ны тропари2 во вт0рникъ и3 въ четверт0къ вeчера, во глaсъ }:

Неви1димыхъ вр†гъ мои1хъ неусыпaніе вёси гDи, и3 nкаsнныz пл0ти моеS неможeніе вёси создaвый мS. тёмже въ рyцэ твои2 предаю2 дyхъ м0й, покрhй мS крил0ма твоеS бlгости, да не когдA ўснY въ смeрть, и3 ќмныz мои2 џчи просвэти2 въ наслаждeніе б9eственныхъ словeсъ твои1хъ, и3 воздви1гни мS во врeмz бlгопотрeбно къ твоемY славосл0вію, ћкw є3ди1нъ бlгъ и3 чlвэколю1бецъ.

Стjхъ: При1зри, и3 ўслhши мS, гDи б9е м0й:

Ћкw стрaшенъ сyдъ тв0й гDи, ѓгGлwмъ предстоsщымъ, человёкwмъ вводи6мымъ, кни1гамъ разгибaємымъ, дэлHмъ и3спытyємымъ, помыслHмъ и3стzзyємымъ: кjй сyдъ бyдетъ мнЁ зачaтому во грэсёхъ; кт0 ми плaмень ўгаси1тъ; кт0 ми тьмY просвэти1тъ; ѓще не ты2 гDи, поми1луеши мS, ћкw чlвэколю1бецъ.

Слaва: Слeзы ми2 дaждь б9е, ћкоже и3ногдA женЁ грёшницэ: и3 спод0би мS њмочи1ти н0зэ твои2, ±же мS t пути2 прeлести свободи1вшыz, и3 мЂро бlгоухaніz тебЁ приноси1ти, житіE чи1сто, покаsніемъ ми2 создaнное, да ўслhшу и3 ѓзъ желaемый тв0й глaсъ: вёра твоS сп7сe тz, и3ди2 въ ми1рэ.

И# нhнэ, бGор0диченъ: Непостhдную, бцdе, надeжду твою2 и3мёz, спасyсz, предстaтельство твоE стzжaвъ, пречcтаz, не ўбою1сz: поженY враги2 мо‰, и3 побэждY |, во є3ди1нъ њболкjйсz, ћкw въ бронS кр0въ тв0й, и3 всемогyщую твою2 п0мощь, молsсz вопію1 ти: вLчце, сп7си1 мz мlтвами твои1ми, и3 возстaви мS t мрaчнагw снA къ твоемY славосл0вію, си1лою и3з8 тебE воплоти1вшагwсz сн7а б9іz.

ГDи поми1луй, м7.

Слaва, и3 нhнэ: ЧCтнёйшую херув‡мъ:

И$менемъ гDнимъ бlгослови2, џтче.

Їерeй: Мlтвами с™hхъ nтє1цъ нaшихъ, гDи ї}се хrтE б9е нaшъ, поми1луй нaсъ, ґми1нь.

И# мlтву сію2 вели1кагw васjліа:

ГDи гDи, и3збавлeй нaсъ t всsкіz стрэлы2 летsщіz во дни2, и3збaви нaсъ и3 t всsкіz вeщи во тьмЁ преходsщіz. Пріими2 жeртву вечeрнюю рyкъ нaшихъ воздэsніе. Спод0би же нaсъ и3 нощн0е п0прище без8 пор0ка прейти2, неискушeны t ѕлhхъ. И# и3збaви нaсъ t всsкагw смущeніz и3 боsзни, ћже t діaвола нaмъ прибывaющіz. Дaруй душaмъ нaшымъ ўмилeніе, и3 помыслHмъ нaшымъ попечeніе, є4же на стрaшнэмъ и3 прaведнэмъ твоeмъ судЁ и3спытaніz. Пригвозди2 стрaху твоемY плHти нaшz, и3 ўмертви2 ќды нaшz сyщыz на земли2: да и3 с0ннымъ безм0лвіемъ просвэти1мсz зрёніемъ судeбъ твои1хъ. Tими1 же t нaсъ всsкое мечтaніе непод0бное, и3 п0хоть врeдну. Возстaви же нaсъ во врeмz моли1твы, ўтверждeны въ вёрэ, и3 преспэвaющыz въ зaповэдехъ твои1хъ, бlговолeніемъ, и3 блaгостію є3динор0днагw сн7а твоегw2: съ ни1мже бlгословeнъ є3си2, съ прес™hмъ, и3 бlги1мъ, и3 животворsщимъ твои1мъ д¦омъ, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

И# ѓбіе: Пріиди1те, поклони1мсz: три1жды. И# покл0ны G.Тaже pал0мъ н7:

Поми1луй мS б9е, по вели1цэй ми1лости твоeй и3 по мн0жеству щедр0тъ твои1хъ њчи1сти беззак0ніе моE. Наипaче њмhй мS t беззак0ніz моегw2, и3 t грэхA моегw2 њчи1сти мS. Ћкw беззак0ніе моE ѓзъ знaю, и3 грёхъ м0й предо мн0ю є4сть вhну. ТебЁ є3ди1ному согрэши1хъ, и3 лукaвое пред8 тоб0ю сотвори1хъ, ћкw да њправди1шисz во словесёхъ твои1хъ, и3 побэди1ши, внегдA суди1ти ти2. Сe бо въ беззак0ніихъ зачaтъ є4смь, и3 во грэсёхъ роди1 мz мaти моS. Сe бо и4стину возлюби1лъ є3си2, безвBстнаz и3 т†йнаz премyдрости твоеS kви1лъ ми2 є3си2. Њкропи1ши мS v3ссHпомъ, и3 њчи1щусz: њмhеши мS, и3 пaче снёга ўбэлю1сz. Слyху моемY дaси рaдость и3 весeліе, возрaдуютсz кHсти смирє1нныz. Tврати2 лицE твоE t грBхъ мои1хъ, и3 вс‰ беззакHніz мо‰ њчи1сти. Сeрдце чи1сто сози1жди во мнЁ б9е, и3 дyхъ прaвъ њбнови2 во ўтр0бэ моeй. Не tвeржи менE t лицA твоегw2, и3 д¦а твоегw2 с™aгw не tими2 t менE. Воздaждь ми2 рaдость сп7сeніz твоегw2, и3 д¦омъ вLчнимъ ўтверди1 мz. НаучY беззакHнныz путє1мъ твои6мъ, и3 нечести1віи къ тебЁ њбратsтсz. И#збaви мS t кровeй б9е, б9е сп7сeніz моегw2, возрaдуетсz љзhкъ м0й прaвдэ твоeй. ГDи, ўстнЁ мои2 tвeрзеши, и3 ўстA мо‰ возвэстsтъ хвалY твою2. Ћкw ѓще бы восхотёлъ є3си2 жeртвы, дaлъ бhхъ ќбw: всесожжeніz не бlговоли1ши. Жeртва бGу дyхъ сокрушeнъ: сeрдце сокрушeнно и3 смирeнно бGъ не ўничижи1тъ. Ўбlжи2 гDи, бlговолeніемъ твои1мъ сіHна, и3 да сози1ждутсz стёны їеrли6мскіz. ТогдA бlговоли1ши жeртву прaвды, возношeніе и3 всесожегaємаz: тогдA возложaтъ на nлтaрь тв0й тельцы2.

ГDи, ўслhши моли1тву мою2, и3 в0пль м0й къ тебЁ да пріи1детъ. Не tврати2 лицA твоегw2 t менE: в0ньже ѓще дeнь скорблю2, приклони2 ко мнЁ ќхо твоE: в0ньже ѓще дeнь призовy тz, ск0рw ўслhши мS. Ћкw и3счез0ша ћкw дhмъ днjе мои2, и3 кHсти мо‰ ћкw суши1ло сосх0шасz. Ўsзвенъ бhхъ ћкw травA, и3 и4зсше сeрдце моE, ћкw забhхъ снёсти хлёбъ м0й. T глaса воздыхaніz моегw2, прильпE к0сть моS пл0ти моeй. Ўпод0бихсz неsсыти пустhннэй, бhхъ ћкw нощнhй врaнъ на нhрищи. Бдёхъ, и3 бhхъ ћкw пти1ца, њс0бzщаzсz на здЁ. Вeсь дeнь поношaху ми2 врази2 мои2, и3 хвaлzщіи мS мн0ю кленsхусz. ЗанE пeпелъ ћкw хлёбъ kдsхъ, и3 питіE моE съ плaчемъ растворsхъ. T лицA гнёва твоегw2 и3 ћрости твоеS, ћкw вознeсъ низвeрглъ мS є3си2. Днjе мои2 ћкw сёнь ўклони1шасz, и3 ѓзъ ћкw сёно и3зсх0хъ. Тh же гDи, во вёкъ пребывaеши, и3 пaмzть твоS въ р0дъ и3 р0дъ. Ты2 воскрeсъ ўщeдриши сіHна: ћкw врeмz ўщeдрити є3го2, ћкw пріи1де врeмz. Ћкw бlговоли1ша раби2 твои2 кaменіе є3гw2, и3 пeрсть є3гw2 ўщeдрzтъ. И# ўбоsтсz kзhцы и4мене гDнz, и3 вси2 цaріе зeмстіи слaвы твоеS. Ћкw сози1ждетъ гDь сіHна, и3 kви1тсz во слaвэ во слaвэ своeй. ПризрЁ на моли1тву смирeнныхъ, и3 не ўничижи2 молeніz и4хъ. Да напи1шетсz сіE въ р0дъ и4нъ, и3 лю1діе зи1ждеміи восхвaлzтъ гDа. Ћкw прини1че съ высоты2 с™hz своеS, гDь съ нб7сE на зeмлю призрЁ: Ўслhшати воздыхaніе њковaнныхъ, разрэши1ти сhны ўмерщвлeнныхъ: Возвэсти1ти въ сіHнэ и4мz гDне, и3 хвалY є3гw2 во їерусали1мэ. ВнегдA собрaтисz лю1демъ вкyпэ, и3 царє1мъ є4же раб0тати гDеви. TвэщA є3мY на пути2 крёпости є3гw2, ўмалeніе днeй мои1хъ возвэсти1 ми. Не возведи2 менE въ преполовeніе днeй мои1хъ, въ р0дэ родHвъ лBта тво‰. Въ начaлэхъ ты2 гDи, зeмлю њсновaлъ є3си2, и3 дэлA рукY твоє1ю сyть нб7сA. Т† поги1бнутъ, тh же пребывaеши: и3 вс‰ ћкw ри1за њбетшaютъ, и3 ћкw nдeжду свіeши |, и3 и3змэнsтсz. Тh же т0йжде є3си2, и3 лBта тво‰ не њскудёютъ. Сhнове р†бъ твои1хъ вселsтсz, и3 сёмz и4хъ во вёкъ и3спрaвитсz

Мlтва манассjи царS їудeйска:

ГDи вседержи1телю, б9е nтє1цъ нaшихъ, ґвраaмовъ, и3 їсаaковъ, и3 їaкwвль, и3 сёмене и4хъ прaведнагw: сотвори1вый нб7о и3 зeмлю со всeю лёпотою и4хъ, свzзaвый м0ре сл0вомъ повелёніz твоегw2, заключи1вый бeздну, и3 запечaтствовавый ю5 стрaшнымъ и3 слaвнымъ и4менемъ твои1мъ, є3г0же вс‰ боsтсz, и3 трепeщутъ t лицA си1лы твоеS °ћкw непостоsнно великолёпіе слaвы твоеS° (ћкw никт0же постои1ть пред8 великолёпіемъ слaвы твоеS), и3 не стерпи1мь гнёвъ, є4же на грёшники прещeніz твоегw2. Безмёрна же и3 неизслёдованна ми1лость њбэщaніz твоегw2: тh бо є3си2 гDь вhшній, бlгоутр0бенъ. долготерпэли1въ и3 многоми1лостивъ, и3 кazйсz њ ѕл0бахъ человёческихъ. Ты2 гDи, по мн0жеству бlгости твоеS, њбэщaлъ є3си2 покаsніе и3 њставлeніе согрэши1вшымъ тебЁ, и3 мн0жествомъ щедр0тъ твои1хъ, њпредэли1лъ є3си2 покаsніе грёшникwмъ во сп7сeніе. Ты2 ќбw гDи б9е си1лъ, не положи1лъ є3си2 покаsніе прaвєднымъ, ґвраaму и3 їсаaку и3 їaкwву, не согрэши1вшымъ тебЁ. Но положи1лъ є3си2 покаsніе на мнЁ грёшнэмъ: занE согрэши1хъ пaче числA пескA морскaгw. Ўмн0жишасz беззакHніz мо‰, гDи, ўмн0жишасz беззакHніz мо‰: и3 нёсмь дост0инъ воззрёти, и3 ви1дэти высотY нбcную t мн0жества непрaвдъ мои1хъ. Слsченъ є4смь мн0гими ќзами желёзными, во є4же не возвести2 главы2 моеS, и3 нёсть ми2 њслаблeніz: занE прогнёвахъ ћрость твою2, и3 лукaвое пред8 тоб0ю сотвори1хъ, не сотвори1вый в0ли твоеS, и3 не сохрани1вый повелёній твои1хъ. И# нhнэ приклонsю колBна сeрдца, трeбуz t тебE блaгости: согрэши1хъ гDи, согрэши1хъ, и3 беззакHніz мо‰ ѓзъ вёмъ: но прошY молsсz, њслaби ми2 гDи, њслaби ми2, и3 не погуби2 менE со беззак0ньми мои1ми. НижE въ вёкъ враждовaвъ соблюдeши ѕHлъ мои1хъ, нижE њсyдиши мS въ преисп0днихъ земли2. ЗанE ты2 є3си2 б9е, бGъ кaющихсz, и3 на мнЁ kви1ши всю2 бlгость твою2, ћкw недост0йна сyща сп7сeши мS, по мн0зэй ми1лости твоeй, и3 восхвалю1 тz вhну во днeхъ животA моегw2: ћкw тS поeтъ всS си1ла нбcнаz, и3 твоS є4сть слaва во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Трис™0е, и3 мет†ніz три2. Прес™az трbце: Џ§е нaшъ:

Возглaсъ: Ћкw твоE є4сть цrтво:

След възгласа на свещеника хорът изпява следващите тропари.

И# тропари2 сі‰, во глaсъ ѕ7:

Поми1луй нaсъ гDи, поми1луй нaсъ: всsкагw бо tвёта недоумёюще, сію1 ти моли1тву ћкw вLцэ грёшніи прин0симъ: поми1луй нaсъ.

Слaва: ГDи, поми1луй нaсъ: на тs бо ўповaхомъ, не прогнёвайсz на ны2 ѕэлw2, нижE помzни2 беззак0ній нaшихъ: но при1зри и3 нhнэ ћкw бlгоутр0бенъ, и3 и3збaви ны2 t вр†гъ нaшихъ: тh бо є3си2 бGъ нaшъ, и3 мы2 лю1діе твои2, вси2 дэлA рукY твоє1ю, и3 и4мz твоE призывaемъ.

И# нhнэ: Милосeрдіz двє1ри tвeрзи нaмъ бlгословeннаz бцdе, надёющіисz на тS да не поги1бнемъ, но да и3збaвимсz тоб0ю t бёдъ: тh бо є3си2 сп7сeніе р0да хrтіaнскагw.

ГDи поми1луй, м7.

Слaва, и3 нhнэ: ЧCтнёйшую херув‡мъ:

И$менемъ гDнимъ бlгослови2, џтче.

Сщ7eнникъ: Моли1твами с™hхъ nтє1цъ нaшихъ, гDи ї}се хrтE, б9е нaшъ, поми1луй нaсъ, ґми1нь.

И# моли1тву:

ВLко б9е џ§е вседержи1телю, гDи, сн7е є3динор0дный ї}се хrтE, и3 с™hй дш7е, є3ди1но б9ество2, є3ди1на си1ла, поми1луй мS грёшнаго: и3 и4миже вёси судьбaми, сп7си1 мz недост0йнаго рабA твоего2, ћкw бlгословeнъ є3си2 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Пріиди1те, поклони1мсz: три1жды. и3 мет†ніz G. И# ѓбіе:

ГDи, ўслhши мlтву мою2, внуши2 молeніе моE во и4стинэ твоeй, ўслhши мS въ прaвдэ твоeй: И# не вни1ди въ сyдъ съ раб0мъ твои1мъ, ћкw не њправди1тсz пред8 тоб0ю всsкъ живhй. Ћкw погнA врaгъ дyшу мою2, смири1лъ є4сть въ зeмлю жив0тъ м0й: Посади1лъ мS є4сть въ тeмныхъ, ћкw мє1ртвыz вёка. И# ўны2 во мнЁ дyхъ м0й, во мнЁ смzтeсz сeрдце моE. Помzнyхъ дни6 дрє1вніz, поучи1хсz во всёхъ дёлэхъ твои1хъ, въ творeніихъ рукY твоє1ю поучaхсz. Воздёхъ къ тебЁ рyцэ мои2: душA моS ћкw землS безв0днаz тебЁ. Ск0рw ўслhши мS гDи, и3счезE дyхъ м0й: не tврати2 лицA твоегw2 t менE, и3 ўпод0блюсz низходsщымъ въ р0въ. Слhшану сотвори2 мнЁ заyтра млcть твою2, ћкw на тS ўповaхъ. Скажи2 мнЁ гDи пyть, в0ньже пойдY, ћкw къ тебЁ взsхъ дyшу мою2. И#зми1 мz t вр†гъ мои1хъ, гDи къ тебЁ прибэг0хъ, научи1 мz твори1ти в0лю твою2, ћкw ты2 є3си2 бGъ м0й. Д¦ъ тв0й бlгjй настaвитъ мS на зeмлю прaву. И$мене твоегw2 рaди гDи, живи1ши мS, прaвдою твоeю и3зведeши t печaли дyшу мою2: И# млcтію твоeю потреби1ши враги2 мо‰, и3 погуби1ши вс‰ стужaющыz души2 моeй, ћкw ѓзъ рaбъ тв0й є4смь.

Слaва въ вhшнихъ бGу, и3 на земли2 ми1ръ, въ человёцэхъ бlговолeніе. Хвaлимъ тS, бlгослови1мъ тS, клaнzемъ ти сz, славосл0вимъ тS, бlгодари1мъ тS, вели1кіz рaди слaвы твоеS. ГDи цRю2 нбcный, б9е џ§е вседержи1телю, гDи сн7е є3динор0дный ї}се хrтE, и3 с™hй дш7е: гDи б9е, ѓгнче б9ій, сн7е n§ь, взeмлzй грёхъ мjра, поми1луй нaсъ: взeмлzй грэхи2 мjра, пріими2 мlтву нaшу, сэдsй њдеснyю nц7A, поми1луй нaсъ. ћкw ты2 є3си2 є3ди1нъ с™ъ, ты2 є3си2 є3ди1нъ гDь, ї}съ хrт0съ, въ слaву бGа nц7A, ґми1нь.

На всsку н0щь бlгословлю1 тz, и3 восхвалю2 и4мz твоE во вёки, и3 въ вёкъ вёка.

ГDи, прибёжище бhлъ є3си2 нaмъ въ р0дъ и3 р0дъ. ѓзъ рёхъ: гDи, поми1луй мS, и3сцэли2 дyшу мою2, ћкw согрэши1хъ тебЁ. ГDи, къ тебЁ прибэг0хъ, научи1 мz твори1ти в0лю твою2, ћкw ты2 є3си2 бGъ м0й: ћкw ў тебE и3ст0чникъ животA, во свётэ твоeмъ ќзримъ свётъ. Пробaви млcть твою2 вёдущымъ тS.

Тaже: Спод0би гDи въ н0щь сію2 без8 грэхA сохрани1тисz нaмъ. бlгословeнъ є3си2 гDи, б9е nтє1цъ нaшихъ, и3 хвaльно, и3 прослaвлено и4мz твоE во вёки, ґми1нь.

Бyди гDи, млcть твоS на нaсъ, ћкоже ўповaхомъ на тS. бlгословeнъ є3си2 гDи, научи1 мz њправдaніємъ твои6мъ. бlгословeнъ є3си2 вLко, вразуми1 мz њправдaніємъ твои6мъ. бlгословeнъ є3си2 с™hй, просвэти1 мz њправдaніи твои1ми. ГDи, млcть твоS во вёкъ, дёлъ рукY твоє1ю не прeзри. тебЁ подобaетъ хвалA, тебЁ подобaетъ пёніе, тебЁ слaва подобaетъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Трис™0е. Прес™az трbце: Џ§е нaшъ:

Сщ7eнникъ: Ћкw твоE є4сть цrтво:

Тaже поeмъ велеглaснw и3 к0снw, на глaсъ ѕ7:

ГDи си1лъ съ нaми бyди, и3н0гw бо рaзвэ тебE пом0щника въ ск0рбехъ не и4мамы: гDи си1лъ, поми1луй нaсъ.

Стjхъ №: Хвали1те бGа во с™hхъ є3гw2, хвали1те є3го2 во ўтвержeніи си1лы є3гw2. ГDи си1лъ, съ нaми бyди:

Стjхъ в7: Хвали1те є3го2 на си1лахъ є3гw2, хвали1те є3го2 по мн0жеству вели1чествіz є3гw2. ГDи си1лъ, съ нaми бyди:

Стjхъ G: Хвали1те є3го2 во глaсэ трyбнэмъ, хвали1те є3го2 во pалти1ри и3 гyслехъ. ГDи си1лъ, съ нaми бyди:

Стjхъ д7: Хвали1те є3го2 въ тmмпaнэ и3 ли1цэ, хвали1те є3го2 во стрyнахъ и3 nргaнэ. ГDи си1лъ, съ нaми бyди:

Стjхъ є7: Хвали1те є3го2 въ кmмвaлэхъ доброглaсныхъ, хвали1те є3го2 въ кmмвaлэхъ восклицaніz: всsкое дыхaніе да хвaлитъ гDа. ГDи си1лъ, съ нaми бyди:

Хвали1те бGа во с™hхъ є3гw2, хвали1те є3го2 во ўтвержeніи си1лы є3гw2.

ГDи си1лъ, съ нaми бyди, и3н0гw бо рaзвэ тебE пом0щника въ ск0рбехъ не и4мамы: гDи си1лъ, поми1луй нaсъ.

Слaва: ГDи, ѓще не бhхомъ с™ы6z тво‰ и3мёли мlтвенники, и3 бlгостhню твою2 ми1лующую нaсъ: кaкw смёли бhхомъ сп7се, пёти тS, є3г0же славосл0вzтъ непрестaннw ѓгGли; сердцевёдче, пощади2 дyшы нaшz.

И# нhнэ: МнHгаz мн0жєства мои1хъ бцdе прегрэшeній, къ тебЁ прибэг0хъ чи1стаz, сп7сeніz трeбуz. посэти2 немощствyющую мою2 дyшу, и3 моли2 сн7а твоего2 и3 бGа нaшего, дaти ми2 њставлeніе, ±же содёzхъ лю1тыхъ, є3ди1на бlгословeннаz.

Всес™az бцdе, во врeмz животA моегw2 не њстaви менE, человёческому предстaтельству не ввёри мS: но самA заступи2, и3 поми1луй мS.

ВсE ўповaніе моE на тS возлагaю, м™и б9іz, сохрани1 мz под8 кр0вомъ твои1мъ.

ГDи поми1луй, м7.

И$же на всsкое врeмz и3 на всsкій чaсъ, на нб7си2 и3 на земли2 покланsемый и3 слaвимый хrтE б9е, долготерпэли1ве, многомлcтиве, многобlгоутр0бне, и4же прaвєдныz любsй и3 грBшныz ми1луzй, и4же вс‰ зовhй ко сп7сeнію њбэщaніz рaди бyдущихъ бл†гъ. сaмъ гDи, пріими2 и3 нaшz въ чaсъ сeй мlтвы, и3 и3спрaви жив0тъ нaшъ къ зaповэдемъ твои6мъ: дyшы нaшz њсвzти2, тэлесA њчи1сти, помышлє1ніz и3спрaви, мы6сли њчи1сти, и3 и3збaви нaсъ t всsкіz ск0рби, ѕHлъ и3 болёзней: њгради2 нaсъ с™hми твои1ми ѓгGлы, да њполчeніемъ и4хъ соблюдaеми и3 наставлsеми, дости1гнемъ въ соединeніе вёры, и3 въ рaзумъ непристyпныz твоеS слaвы: ћкw бlгословeнъ є3си2 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

ГDи поми1луй, три1жды.

Слaва, и3 нhнэ: ЧCтнёйшую херув‡мъ:

И$менемъ гDнимъ бlгослови2, џтче.

Сщ7eнникъ: Б9е, ўщeдри ны2:

Следва молитвата на св. Ефрем Сирин.

И# твори1мъ G покл0ны вели6кіz, съ мlтвою с™aгw є3фрeма, и3 пр0чихъ в7i:

ГDи и3 вLко животA моегw2, дyхъ прaздности, ўнhніz, любоначaліz и3 праздносл0віz не дaждь ми2.

Полага се земен поклон.

Дyхъ же цэломyдріz, смиреномyдріz, терпёніz и3 любвE, дaруй ми2 рабY твоемY.

Полага се земен поклон.

Е$й гDи цRю2, дaруй ми2 зрёти мо‰ прегрэшє1ніz, и3 не њсуждaти брaта моегw2: ћкw бlгословeнъ є3си2 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Полага се земен поклон. След него се полагат 12 малки поклона, които богомолците правят едновременно със свещеника. На всеки малък поклон се казва тихо или наум молитвата: Боже, очисти ме грешния (грешната).

След това свещеникът прочита цялата молитва, след което се полага отново земен поклон.

Тaже: Трис™0е. И# покл0ны G. Прес™az трbце: Џ§е нaшъ: ГDи поми1луй, в7i.

И# мlтва молeбнаz ко прес™ёй бцdэ, пavла монaха nби1тели є3vергетjды, си1рэчь, бlгодётельницы:

Несквeрнаz, неблaзнаz, нетлённаz, пречcтаz, чcтаz дв7о, бGоневёсто вLчце, ћже бGа сл0ва человёкwмъ преслaвнымъ твои1мъ ржcтв0мъ соедини1вшаz, и3 tри1нувшеесz є3стество2 р0да нaшегw нбcнымъ совокyпльшаz: ћже ненадeжныхъ є3ди1на надeжда, и3 бори1мыхъ п0моще, гот0вое заступлeніе къ тебЁ притекaющихъ, и3 всёхъ хrтіaнъ прибёжище. не гнушaйсz менE грёшнагw, сквeрнагw, сквeрными п0мыслы, и3 словесы2, и3 дэsньми всего2 себE непотрeбна сотв0рша, и3 рaзумомъ лёности сластeй житіS рабA бhвша: но ћкw чlвэколюби1вагw бGа м™и, человэколю1бнэ ўмилосeрдисz њ мнЁ грёшнэмъ и3 блyднэмъ, и3 пріими2 моE, є4же t сквeрныхъ ўстeнъ приноси1мое тебЁ молeніе: и3 твоего2 сн7а, и3 нaшего вLку и3 гDа, мaтернее твоE дерзновeніе ўпотреблsющи, моли2, да tвeрзетъ и3 мнЁ чlвэколю1бныz ўтрHбы своеS бlгости, и3 презрёвъ мо‰ безчи1слєннаz прегрэшє1ніz, њбрати1тъ мS къ покаsнію, и3 свои1хъ зaповэдей дёлателz и3скyсна kви1тъ мS. и3 предстaни мнЁ при1снw, ћкw млcтиваz, и3 милосeрдаz, и3 бlголюби1ваz, въ настоsщемъ ќбw житіи2 тeплаz предстaтельнице и3 пом0щнице, сопроти1вныхъ нашє1ствіz tгонsющи, и3 ко сп7сeнію наставлsющи мS: и3 во врeмz и3сх0да моегw2 њкаsнную мою2 дyшу соблюдaющи, и3 тє1мныz зрaки лукaвыхъ бэсHвъ далeче t неS tгонsющи: въ стрaшный же дeнь судA вёчныz мS и3збавлsющи мyки, и3 неизречeнныz слaвы твоегw2 сн7а и3 бGа нaшегw наслёдника мS показyющи. ю4же и3 да ўлучY вLчце моS, прес™az бцdе, твои1мъ ходaтайствомъ и3 заступлeніемъ бlгодaтію и3 чlвэколю1біемъ є3динор0днагw сн7а твоегw2, гDа и3 бGа и3 сп7са нaшегw ї}са хrтA: є3мyже подобaетъ всsкаz слaва, чeсть и3 поклонeніе, со безначaльнымъ є3гw2 nц7eмъ, и3 прес™hмъ, и3 бlги1мъ, и3 животворsщимъ є3гw2 д¦омъ, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Мlтва и3нaz ко гDу нaшему ї}су хrтY, ґнті0ха монaха пандeкта:

И# дaждь нaмъ вLко, на с0нъ грzдyщымъ пок0й тёла и3 души2, и3 сохрани2 нaсъ t мрaчнагw снA грэх0внагw, и3 t всsкагw тeмнагw и3 нощнaгw сладострaстіz: ўкроти2 стремлє1ніz страстeй, ўгаси2 разжжє1нныz стрёлы лукaвагw, ±же на ны2 льсти1внw дви6жимыz: пл0ти нaшеz вост†ніz ўтоли2, и3 всsкое земн0е и3 вещeственное нaше мудровaніе ўспи2. и3 дaруй нaмъ б9е, б0дръ ќмъ, цэломyдръ п0мыслъ, сeрдце трезвsщеесz, с0нъ лег0къ и3 всsкагw сатанинA мечтaніz и3змэнeнъ. возстaви же нaсъ во врeмz мlтвы ўтверждє1ны въ зaповэдехъ твои1хъ, и3 пaмzть судeбъ твои1хъ въ себЁ твeрду и3мyщz: всен0щное славосл0віе нaмъ дaруй, во є4же пёти и3 бlгослови1ти и3 слaвити пречcтн0е и3 великолёпое и4мz твоE, nц7A, и3 сн7а, и3 с™aгw д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.

Преслaвнаz приснодв7о, м™и хrтA бGа, принеси2 нaшу мlтву сн7у твоемY, и3 бGу нaшему, да сп7сeтъ тоб0ю дyшы нaшz.

Мlтва и3нaz с™aгw їwаннjкіа.

Ўповaніе моE nц7ъ, прибёжище моE сн7ъ, покр0въ м0й д¦ъ с™hй, трbце с™az, слaва тебЁ.

Слaва, и3 нhнэ: ГDи поми1луй, три1жды. Бlгослови2.

След това свещеникът се обръща с лице към богомолците и като застава заедно с тях на колене, чете молитвата:

ВLко многомлcтиве, гDи ї}се хrтE б9е нaшъ, мlтвами всепречcтыz вLчцы нaшеz бцdы, и3 приснодв7ы марjи: Си1лою чcтнaгw и3 животворsщагw кrтA: Предстaтельствы чcтнhхъ нбcныхъ си1лъ безпл0тныхъ: ЧCтнaгw слaвнагw прbр0ка, п®тeчи и3 кrти1телz їwaнна: С™hхъ слaвныхъ и3 всехвaльныхъ ґпcлъ: С™hхъ слaвныхъ и3 добропобёдныхъ мyченикwвъ: Прпdбныхъ и3 бGон0сныхъ nтє1цъ нaшихъ: С™hхъ и3 прaведныхъ бGоoтє1цъ, їwакjма и3 ѓнны, и3 всёхъ твои1хъ с™hхъ, Бlгопріsтну сотвори2 мlтву нaшу. Дaруй нaмъ њставлeніе прегрэшeній нaшихъ. Покрhй нaсъ кр0вомъ крилY твоє1ю. Tжени2 t нaсъ всsкаго врагA и3 сопостaта. Ўмири2 нaшу жи1знь. ГDи, поми1луй нaсъ, и3 мjръ тв0й, и3 сп7си2 дyшы нaшz, ћкw бlгъ и3 чlвэколю1бецъ.

След като прочете молитвата, свещеникът проси прошка от другите духовни лица присъстващи в храма, а след това и от богомолците:

Сщ7eнникъ: Бл7гослови1те вLко с™hй, nц7ы2 с™jй, мт7ри с™jй, бра1тіz и3 се1стры, и3 прости1те ми2 грёшному, є3ли6ка согрэши1хъ въ сjй де1нь дёломъ, сл0вомъ, помышлeніемъ и3 всёми мои1ми чyвствы.

Народът отговаря:

Бг7ъ да прости1тъ тS, џтче с™ы1й.

Сщ7eнникъ: Бл7года1тію свое1ю Бг7ъ да прости1тъ и поми1луетъ всёхъ на1съ.

Следва ектения.

Сщ7eнникъ же глаг0летъ:

Пом0лимсz њ богохрани1мэй странЁ нaшей, њ бlгочести1выхъ и3 правослaвнэхъ хrтіaнэхъ и3 њ спасeніи и4хъ.

Ли1къ: ГDи поми1луй, чaстw.

Њ высокопреwсщ7eннэйшемъ митрополjтэ нaшемъ ФHтіи, и3 всeй во хrтЁ брaтіи нaшей. Њ ненави1дzщихъ и3 лю1бzщихъ нaсъ. Њ ми1лующихъ и3 служaщихъ нaмъ. Њ заповёдавшихъ нaмъ недостHйнымъ моли1тисz њ ни1хъ. Њ и3збавлeніи плэнeнныхъ. Њ tшeдшихъ nтцёхъ и3 брaтіzхъ нaшихъ. Њ въ м0ри плaвающихъ. Њ въ нeмощехъ лежaщихъ. Пом0лимсz и3 њ и3з8oби1ліи плодHвъ земнhхъ. И# њ всsкой души2 хrтіaнъ правослaвныхъ. Ўбlжи1мъ бл7гочести6выz цари2. Правосл†вныz ґрхіерeи, и3 кти1торы с™aгw хрaма сегw2 (с™hz nби1тели сеS). Роди1тели нaшz, и3 вс‰ прeжде tшeдшыz nтцы2 и3 брaтію нaшу, здЁ лежaщыz и3 повсю1ду правосл†вныz.

Рцeмъ и3 њ себЁ самёхъ.

Ли1къ: ГDи поми1луй, три1жды.

И% пое1мъ во1 глaсъ ѕ7:

И%же кrт0мъ њграждaеми, врагY противлsемсz, не боsщесz тогw2 ковaрства, и3 лови1тельства: ћкw бо г0рдый ўпраздни1сz, и3 попрaнъ бhсть на дрeвэ си1лою распsтагw хrтA.

Кrтъ тв0й, гDи, њс™и1сz: тэ1мъ бо бывaютъ и3сцэлє1ніz немощству1ющимъ грэхми2: сегw2 рaди тебЁ припaдаемъ, поми1луй нaсъ.

Глaсъ }: ГDи, nрyжіе на діaвола кrтъ тв0й дaлъ є3си2 нaмъ: трепeщетъ бо и3 трzсeтсz, не терпS взирaти на си1лу є3гw2: ћкw мє1ртвыz возставлsетъ, и3 смeрть ўпраздни2. сегw2 рaди покланsемсz погребeнію твоемY и3 возстaнію.

Сщ7eнникъ: Мlтвами с™hхъ nтє1цъ нaшихъ, гDи ї}се хrтE б9е нaшъ, поми1луй нaсъ.

Ли1къ: Ґми1нь, два1жды.

* * *

В понеделник на първата седмица на светия Велик пост

На Повечерието, след като бъде прочетен псаломът „Боже, чуй ме и ми помогни…“ (69), пеем Великия канон, на глас шести. На всеки тропар правим три поклона.

Песен 1. Глас шести.

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение Той е Бог мой и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Отде да почна да оплаквам делата на моя окаян живот? Какво ли начало да положа, Христе, на сегашното ридание? Но като милосърден, прости ми прегрешенията.

Върви, окаяна душо с плътта си, изповядай се на Създателя на всички, откажи се, прочее, от предишното безумие и принеси Богу сълзи в покаяние.

След като усърдно подражавах на престъплението на първосъздадения Адам, познах, че съм се лишил от Бога, от вечното царство и сладост заради моите грехове.

Горко ми, окаяна моя душо, защо се оприличи на първата Ева? — погледна лошо и горчиво бе ранена, докосна дървото и с дързост вкуси от ястието безсловесно.

Наместо Ева в плът, пред мене застана невеществената Ева — плътският страстен помисъл, който обещава сладост, ала при вкусване е всякога горчиво питие.

Заслужено изгонен бе Адам от рая, понеже не опази едничка Твоя заповед, Спасителю; а как ли трябва да пострадам аз, задето всякога презирам Твоите животворни слова?

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Троице вечносъществуваща, на Която като на Бог Един се кланяме, снеми от мене тежкото греховно бреме и като благосърдечна, дай ми сълзи на покаяние!

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Богородице, надеждо и застъпницe на ония, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като чиста Владичица, приеми ме в покаяние.

Песен 2.

Ирмос: Чуй, небе, и аз ще заговоря и Христа ще възпея, дошъл в плът от Дева.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Чуй, небе, и аз ще заговоря, чуй, земьо, гласа на каещия се пред Бога и възпяващия Го.

Погледни към мене, Боже Спасителю мой, с Твоето милостиво око и приеми моята гореща изповед.

Единствен аз пред Тебе повече от всички хора съгреших: но като Бог, Спасителю, смили се над Твоето създание.

Приех върху си безобразния печат на страстите и красотата на ума погубих в похотливите стремления.

Буря от зло бушува в мене, премилостиви Господи: но както на Петър, и на мене подай ръка.

Дрехата на плътта си оскверних, Спасителю, и Твоя образ и подобие очерних в мене.

С услаждане от страстите душевната си красота превърнах в мрак и целия си ум докрай превърнах в пръст.

Раздрах първоначалната одежда, що бе ми изтъкал Създателят в началото и гол лежа сега.

Навлякох дрипавата дреха, която с коварен съвет ми изтъка змията и цял съм в срам.

И аз пред Тебе сълзите на блудницата проливам, Милостиви: Спасителю мой, очисти ме по Твоето добросърдечие.

Погледнах красотата на дървото и моят ум се прелъсти, затуй сега лежа без дреха и цял съм в срам.

Всички господари на страстите превиваха гърба ми и вършеха безспир над мене беззаконията си.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Възпявам Те, Единия на всички Бог в три Лица: Отец, Син и Дух Свети.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Пречиста Богородице Дево, единствена от всички възпявана, усърдно се моли да се спасим!

Песен 3.

Ирмос: Върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, утвърди, Христе, моите мисли.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Огън от Господа в древност Господ изсипа и земята содомска изпепели.

В планината се спасявай, душо, като древния Лот и бързай към Сигор.

Бягай от пламъците, душо, бягай от огъня содомски, бягай от унищожаващия пламък Божий.

Съгреших пред Тебе едничък аз, съгреших повече от всички, Христе Спасителю: не ме презирай!

Ти си добрият Пастир, потърси мене, агнето, и не презирай мене, заблудения.

Ти си моят пресладък Иисус, Ти си моят Създател: в Тебе, Спасителю, ще бъда оправдан.

Изповядвам Ти се, Спасителю: съгреших, съгреших пред Тебе, но облекчи, прости ми като благосърдечен.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

О, Троице, Единице, Боже! Спаси ни от заблуди, от изкушения и от опасности.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Радвай се, приела Бога в себе си утробо, радвай се, Престоле Господен, радвай се, Майко на нашия Живот!

Песен 4.

Ирмос: Чу пророкът за Твоето идване, Господи, и се уплаши, че ще се родиш от Дева и на човеците ще се явиш, и казваше: „Чух вестта за Тебе, и се уплаших”: слава на Твоето всемогъщество, Господи!

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Творенията Твои не отхвърляй, не изоставяй Твоето създание, праведни Съдия, макар и сам, като човек да съгреших повече от всеки друг човек, но Ти, Човеколюбецо, като Господар на всичко, имаш власт да прощаваш греховете.

Приближава се краят, душо, приближава се, а ти нехаеш, нито се приготвяш; ето, времето намалява, стани, Съдията е близо до вратите! Като сън преминава, като цвят увяхва времето на живота, защо се суетим напразно?

Пробуди се, о, душо моя! Мисли си за делата, що си сторила, пред погледа си ги тури и нека потекат сълзите ти — смело изповядай пред Христа делата и мислите си, за да бъдеш оправдана!

Няма, Спасителю, в живота грях, нито деяние, ни зло, с които да не съм съгрешил било с ум, слово или съчувствие, с намерение, с мисъл или с дело, тъй както никой друг никога не е съгрешавал.

Затова и съм осъден, затова и съм разобличен, окаяният аз, от съвестта си, от която няма нищо по-строгона света: Съдия, Избавителю мой, Ти Който знаеш всичко, пощади и избави, и спаси ме, Твоя раб.

Стълбата, която в древност видя Великият сред патриарсите, е указание, душо моя, за възхождането чрез дела и за възшествието с разум — и тъй, ако искаш да живееш в деятелност, разумност и съзерцание — обнови се.

Патриархът претърпя заради лишението дневния зной и понесе нощния мраз, трупайки всекидневни придобивки; пасеше стадото, трудеше се и работеше, за да събере две жени.

Под две жени разбирай деяние и разум в съзерцанието, многодетната Лия [разбирай] като деяние, а многострадалната Рахил — като разум, защото, душо, без трудове нито в деянието, нито в съзерцанието не ще успееш.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

По същество неразделимо и по лица неслято, Тебе, Троично Единно Божество богословя, като Единоцарствено и Съпрестолно, Теб пея песента велика, в обителите горни възпявана тройствено.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

И раждаш и пак си Дева, като и в двете състояния оставаш девица по естество: от Теб Родилият се обновява законите на естеството и ражда Го утробата без болка. Където Бог поиска, там законът на естеството се разтрогва, защото Бог върши всичко, каквото пожелае.

Песен 5.

Ирмос: Човеколюбецо, моля Ти се, просвети мене, който от нощен час в молитва подранявам, и настави ме с повеленията Твои, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Живота си преминах в непрестанна нощ, понеже нощта греховна за мене бе тъма и гъста мъгла. Но направи ме, Спасителю, син на деня.

Подобно на Рувим и аз окаяният извърших престъпно и беззаконно дело пред Всевишния Бог, като оскверних леглото си, както Рувим оскверни бащиното си ложе.

Изповядвам се пред Тебе, Христе Царю, съгреших, съгреших, както в древност братята, които продадоха Йосиф, като продадох плода на чистотата и целомъдрието.

Душата праведна бе вързана от сродниците си и възлюбения бе продаден в робство, като предобраз на Господа; а ти, душо, цяла си се продала на своите пороци.

На праведния и целомъдрен ум на Йосиф подражавай, окаяна и жалка душо, и недей се осквернява като следваш беззаконно скотските си стремления.

Макар и в ямата да поживя някога Йосиф, Владико Господи, той бе предобраз на Твоето погребение и възкресение: а аз ще мога ли някога да Ти принеса нещо подобно?

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Теб, Троице, прославяме — Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине, и Душе, просто Същество, Единица, на Когото вечно се покланят.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

От тебе, нетленна, безмъжна Майко Дево, в бренното ми тяло се облече Създателят на вековете Бог и съедини със Себе Си човешкото естество.

Песен 6.

Ирмос: От все сърце извиках към щедрия Бог и Той ме чу от ада преизподен и от погибел живота ми изведе.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Спасителю, искрено Ти принасям сълзите на очите си и въздишките от дълбините на сърцето си, което вика: Боже, съгреших пред Тебе, очисти ме!

Душо, ти се отдалечи от твоя Господ, като Датан и Авирон, ала извикай от преизподния ад: Господи, пощади! — за да не те погълне земната пропаст.

Като разсвирепяла юница ти, душо моя, се уподоби на Ефрем; но окрили ума си с дела и съзерцание, и опази живота си, както сърна се пази от примки.

Нека Мойсеевата ръка ни увери, душо моя, как може Бог да избели и очисти прокажения живот, и не се отчайвай за себе си, макар и да си прокажена.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Аз съм Троица проста и неделима, разделена по Лица и Единица, съединена по естество, — така свидетелствуват Отец, Син и Божественият Дух.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Твоята утроба, Богородице, ни роди Бога, Който прие нашия образ. Него, прочее, моли, като Създател на всички, да бъдем оправдани по Твоите молитви.

След това: Господи помилвай, три пъти. Слава, и сега:

Кондак, глас 6.

Душо моя, душо моя! Стани, защо спиш? Краят се приближава и ще изпаднеш в смут. Пробуди се, прочее, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7.

Ирмос: Съгрешихме, беззакония и неправди вършихме пред Тебе: нито изпълнихме, нито сторихме това, което Ти ни беше заповядал: ала докрай не ни оставяй, Боже на отците ни.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Съгреших, върших беззакония и отхвърлих Твоята заповед, тъй като съм в грехове роден и към своите рани прибавих още рани: но Сам Ти, Боже на нашите отци, помилвай ме, като милосърден.

Пред Тебе, мой Съдия, изповядах тайните на сърцето си: погледни на моето смирение, виж и скръбта ми, обърни внимание сега и на моето осъждане и ме помилвай, Боже на нашите отци, като милосърден.

В древност Саул изгуби ослиците на баща си и заедно с вестта за тях неочаквано получи царство. Внимавай, прочее, душо, и не предпочитай своите скотски похоти пред Царството Христово.

Душо моя! Макар богоотецът Давид и да съгреши двойно, когато бе пронизан от стрелата на прелюбодейството и поразен от копието на мъките на съвестта заради убийството, ала ти страдаш от много по-тежки дела и своеволни страсти.

В древност Давид прибави към беззаконието беззаконие, съединявайки с убийството прелюбодейство, ала тозчас принесе и двойно покаяние; а ти сама, душо, си сторила ужасни грехове, без да се покаеш пред Бога.

В древност Давид написа като на икона песен, с която изобличи стореното от него дело, викайки: помилвай ме; пред Тебе Единия съгреших, Боже на всички, Сам ме очисти.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Троице проста, неделима, единосъщна и едно естество — Светлини и Светлина, и три Свети и един Свят — така се възпява Бог Троица, но възпей и прославяй Живота и [трите] Животи, душо — Бога на всички.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Възпяваме Те, благославяме Те, на Тебе се покланяме, Богородителко, защото Ти роди Христа Бога – Единия от неразделната Троица и сама за нас, земните, отвори небесните жилища.

Песен 8.

Ирмос: Този, Когото небесните войнства прославят и пред Когото херувимите и серафимите треперят — Него, всички същества и творения, възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Спасителю, помилвай съгрешилия, събуди моя ум да се обърне, приеми мене, каещия се, смили се над викащия: съгреших пред Тебе — спаси ме, живях в беззакония — помилвай ме!

Грабнатият с колесница Илия се качи с колесницата на добродетелите като на небето и се носеше по-горе от всичко земно. Размисляй, душо, за неговото възнасяне.

В стари времена като прие кожуха на Илия, Елисей се сдоби с двойна благодат от Господа; а ти, душо моя, не си получила тая благодат заради своето невъздържание.

В древност Елисей раздели струите на Йордан на две с кожуха на Илия: а ти, душо моя, не си получила тая благодат заради своето невъздържание.

В древност соманитянката добросърдечно угости праведника, а ти, душо, не си приела в своя дом нито странник, нито пътник, поради което ще бъдеш изхвърлена от брачния чертог в ридание.

Ти, окаяна душо, всякога си подражавала на нечистия нрав на Гиезий; отречи се от неговото сребролюбие поне на старост, побегни от геенския огън, като отстъпиш от злите си дела.

Да благославяме Отца и Сина и Светия Дух — Господа!

Безначални Отче, събезначални Сине, Утешителю благ, Дух на правдата, Родителю на Словото, Слово на безначалния Отец, Душе жив и съзидаващ, Троице Единице, помилвай ме!

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Като от пурпурна коприна, Пречиста, в Твоята утроба се изтъка духовна багреница, плътта Емануилова и затова като истинска Божия Майка те почитаме.

Песен 9.

Ирмос: Неизказано е рождеството от безсеменно зачатие; нетленен е плодът на несъчетаната с мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството. Затова всички родове, като Богоневестна Майка, православно Те величаем.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Умът [ми] се покри с рани, тялото е цяло в болести, духът боледува, словото изнемогна, животът гасне, краят е при вратата: какво ще правиш, окаяна моя душо, когато дойде Съдията да изпита делата ти?

Представих ти, душо, Моисеевата книга Битие и след това цялото [старо]заветно Писание, разказващо за праведните и неправедните. Но ти, душо моя, не на първите подражаваше, а на последните и съгреши пред Бога.

Законът изгуби сила, Евангелието — не [ти] въздейства, ти пренебрегна цялото Писание, пророците и всяко праведно слово изнемогнаха пред тебе. Твоите струпеи, душо, се умножиха, без да има лекар, който да те изцери.

Привеждам ти [сега] примери от новозаветното Писание, душо, които пробуждат умиление у тебе: бъди ревнителка на праведниците и се отвръщай от примера на грешниците, и умилостивявай Христа с молитви, пост, чистота и непорочност.

Христос стана човек и призова към покаяние разбойниците и блудниците. Покай се, душо; на Царството вратата вече е отворена и първи в него влизат каещи се фарисеи, митари и прелюбодейци.

Христос стана човек, стана ми причастен по плът и доброволно изпита всичко, което е свойствено на естеството, освен греха; с това Той ти даде, душо, пример и образец на Своето снизхождение.

Христос спаси мъдреците, призова към Себе си пастирите, от множествата младенци направи мъченици, прослави стареца и престарялата вдовица. На техните дела и живот, ти, душо, не си била ревнителка, но горко ти, когато бъдеш съдена.

Господ пости2 четиридесет дни в пустинята и накрая огладня, като показа в Себе Си човешкото естество. Не бъди ленива, душо, ако врагът се устреми върху ти, но чрез молитви и пост да бъде той отблъснат от нозете ти.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Да прославим Отца, да превъзнесем Сина и с вяра да се поклоним на Божествения Дух — неразделната Троица, Единица по същество, като на Светлина и [три] Светлини, като на Живот и [три] Живота, Която животвори и просвещава от край до край вселената.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Пречиста Богородителко! Пази Твоя град, защото чрез Тебе той с вяра царува, пак в Тебе се и утвърждава; и побеждавайки чрез Тебе, той надмогва всяко изкушение, пленява воюващите [срещу него] и управлява подвластните му.

Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас!

Андрее досточтими, отче преблажени, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за ония, които те възпяват, та да се избавим от всеки гняв, скръб, гибел и прегрешения ние, които искрено почитаме твоята памет.

Назад към последованието...

 

 

* * *

 

Във вторник на първата седмица на светия Велик пост

Песен 1. Глас 6. Ирмос:

Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е Бог мой и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Като Каин извърших убийство — оживих плътта и самоволно станах убиец на душевната съвест, воювайки против нея чрез моите зли дела.

Иисусе, не подражавах на Авеловата праведност; никога не Ти принесох приятни дарове, нито божествени дела, нито чиста жертва, нито невинен живот.

Ние, нещастна душо, като Каин, принесохме на Създателя на всичко порочна жертва — нечисти дела и непотребен живот, затова сме и осъдени.

Като оживи глината, Грънчарю, Ти я направи плът и кости и вложи в нея дихание и живот. Но, Творецо мой, Изкупителю мой и Съдия, приеми ме каещия се.

Спасителю, аз разкривам пред Тебе сторените от мен грехове и раните на душата и тялото ми, които вътрешните убийствени помисли разбойнически ми нанесоха.

Спасителю, макар и да съгреших, но аз зная, че Ти си човеколюбив: наказваш състрадателно и милваш с гореща любов, гледаш на плачещия и бързаш, като Баща, да призовеш блудния.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Троице над-естествена, на Която като на Бог Един се кланяме, снеми от мене тежкото греховно бреме, и като благосърдечна, дай ми сълзи на покаяние!

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Богородице, надежда и покров на възпяващите те, снеми от мене тежкото греховно бреме и като чиста Владичица, приеми ме каещия се.

Песен 2.

Ирмос: Чуй, небе, и аз ще заговоря и Христа ще възпея, дошъл в плът от Дева.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Грехът ми шиеше кожена дреха, след като сне от мене предишната одежда, от Бога изтъкана.

Обвит съм с дрехата на срама като с листа от смокиня — за изобличение на моите самоволни страсти.

В срамна дреха се облякох, позорно окървавена от струите на живота, отдаден на страсти и наслаждения.

Попаднах в мъката на страстите и вещественото тление, и оттогава досега врагът ме измъчва.

Като предпочетох, поради невъздържанието си, любовта към вещественото и привързаността към притежанията в живота, аз, Спасителю, сега се превивам под тежко бреме.

Аз украсих плътския кумир с пъстро облекло от гнусни помисли и сега съм осъден.

Като се грижех усърдно само за външното украшение, аз пренебрегнах устроената по Божия образ обител.

Спасителю, чрез страстите си аз погребах красотата на първосъздадения образ — нея Ти потърси2 като [изгубената] драхма и намери2.

Съгреших — викам към Тебе като блудницата — съгреших единствен аз пред Тебе, приеми, Спасителю, от мене, сълзи наместо миро.

Очисти, Спасителю, — като митаря викам към Тебе, — очисти ме, защото аз съгреших пред Тебе тъй, както никой от чедата Адамови не е съгрешавал.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Възпявам Те, Единия на всички Бог в три Лица: Отец и Син и Дух Светий.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Пречиста Богородице Дево, единствена възпявана от всички, усърдно се моли да се спасим!

Песен 3.

Ирмос: Върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, утвърди, Христе, моите мисли.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

В Тебе, Победителя на смъртта, аз намерих Извор на живота и преди да умра, аз от сърце викам към Тебе: съгреших, смили се и ме спаси.

Съгреших аз, Господи, съгреших пред Тебе, очисти ме, защото няма между хората грешник, когото да не съм надминал със своите прегрешения.

Спасителю, аз подражавах на разблудните Ноеви съвременници и наследих тяхното осъждане: да бъда погълнат от потопа.

Ти подражава, душо, на бащиния убиец Хам: ти не прикри срамотата на ближния, като се върна гледайки назад.

Бягай душо моя, като Лот, от пожара на греха, бягай от Содом и Гомор, бягай от огъня на всяко безсловесно желание.

Господи, викам към Тебе, помилвай, помилвай ме, когато дойдеш с Твоите Ангели да въздадеш на всички според достойнството на техните дела.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Проста, несъздадена Троице, безначално естество, възпявано в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се прекланяме пред Твоето могъщество.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Без мъж си родила във времето Син, [роден] от предвечен Отец, Богородице — о дивно чудо! — и си Го кърмила, пребъдвайки Дева.

Песен 4.

Ирмос: Чу пророкът за Твоето идване, Господи, и се уплаши, че ще се родиш от Дева и на човеците ще се явиш, и казваше: „Чух вестта за Теб и се уплаших“: слава на Твоето всемогъщество, Господи!

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Бодърствай, душо моя, бъди доблестна, както в древност Великият от патриарсите, та да придобиеш деяние и разум, за да станеш ум, виждащ Бога, и в съзерцание да проникнеш в свещения мрак, и да получиш големи съкровища.

Великият сред патриарсите, като роди дванадесетимата патриарси, тайнствено ти представи, душо моя, стълбата на деятелното възлизане, като премъдро нареди своите деца като стъпала, а своите стъпки [по тях] — като възлизане нагоре.

Душо, ти подражаваше на омразния Исав и отдаде на своя прелъстител първородството на първоначалната красота и се лиши от бащинското благословение, и, окаяна, падна двойно — и в деяние, и в разбиране: затова сега покай се!

Исав бе наречен Едом, поради крайната си любодейна похот към жените: понеже непрестанно се разпалваше в невъздържание и се сквернеше в сладострастие, Едом бе той назован, което значи: разпаленост на грехолюбивата душа.

Макар и да си чувала, душо моя, за Иов, който на сметището бе оправдан, ти не показа ревност към мъжеството му, ти нямаше твърда решимост [да вършиш] всичко, което знаеш и чрез което бе изпитана, но прояви нетърпеливост.

Тоя, който преди седеше на престол, сега лежи в сметта гол и изранен; който имаше много деца и беше знатен, изведнъж стана бездетен и бездомен: [но] той прие сметището като палат, а раните си като бисери.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

По естество неразделим и по Лица несливаем, Тебе, Троичен Един Боже, богословя като Един царуващ и съвместно Владеещ, на Тебе пея песента велика, във висините възпявана тройствено.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

И раждаш и в девство пребъдваш, и в двете естеството девствено запазваш: от тебе Родилият се обновява законите на естеството, а Го ражда утробата нераждаща. Където Бог поиска, там естественият закон се превъзмогва, защото Той върши всичко, каквото пожелае.

Песен 5.

Ирмос: Човеколюбецо, моля Ти се, просвети мене, който от нощен час в молитва подранява, и настави ме с повеленията Твои, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Слушала си, душо, за кошницата с Моисей, която в древност се носеше по речните води от вълните, бягайки от горчивата развръзка на Фараоновия замисъл.

Нещастна душо, ако си чувала за бабите, които в древност изтребвали делото на целомъдрието — новородените момчета, то сега, подобно на великия Моисей, бозай премъдрост.

Египтянина, поразил ума, ти, окаяна душо, не си убила, както постъпи великият Моисей; кажи тогава, как чрез покаяние ще се вселиш в пустинята без страсти?

В пустинята засели се великият Моисей: иди, прочее, душо, и подражавай на неговото житие, та и ти да съзерцаваш къпината на богоявлението.

Представяй си жезъла на Моисей, душо, който удари морето и сгъсти глъбината му, като образ на божествения Кръст, с чиято помощ и ти можеш велики дела да извършиш.

Аарон принасяше на Бога непорочен и истинен огън, а Офни и Финеес, като теб, душо, принасяха чуждо на Бога, осквернено житие.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Теб, Троице, прославяме — Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине, и Душе, просто Същество, Единица, на Когото вечно се покланят.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

От тебе, Нетленна, Безмъжна Майко Дево, в бренното ми тяло се облече Създателят на вековете Бог и съедини със Себе Си човешкото естество.

Песен 6.

Ирмос: От все сърце извиках към щедрия Бог и Той ме чу от ада преизподен и от погибел живота ми изведе.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Вълните на моите грехове, Спасителю, се върнаха и ненадейно ме покриха, както в древност вълните на Червеното море покриха египтяните и военачалниците им.

Неразумен избор, душо, ти направи, както древният Израи1л: ти безразсъдно предпочете сластолюбивото пресищане със страстите пред манната божествена.

Ти, душо, предпочете подобните на кладенците хананейски помисли пред извора от камъка, отдето реката на премъдростта излива, като от чаша, струите на богословието.

Свинското месо, котлите и египетската храна ти, душо моя, си предпочела пред небесната храна, както това стори безразсъдният народ в пустинята.

Когато, Спасителю, Твоят раб Моисей удари с жезъла о камъка, тогава той нагледно изобразяваше Твоите животворни ребра, от които всички ние черпим питието на живота.

Изследвай, душо, и прегледай като Иисус Навин, каква е обещаната земя и засели се в нея чрез спазване на Закона.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Аз съм Троица проста и неделима, разделена по Лица, и Единица, съединена по естество, — така свидетелствуват Отец, Син и Божественият Дух.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Твоята утроба, Богородице, ни роди Бога, Който прие нашия образ. Него, прочее, моли, като Създател на всички, да бъдем оправдани по твоите молитви.

След това: Господи помилвай, три пъти. Слава, и сега:

Кондак, глас 6.

Душо моя, душо моя! Стани, защо спиш? Краят се приближава и ще изпаднеш в смут. Пробуди се, прочее, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7.

Ирмос: Съгрешихме, беззакония и неправди вършихме пред Тебе: нито изпълнихме, нито сторихме това, което Ти ни беше заповядал: ала докрай не ни оставяй, Боже на отците ни.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Когато волът се препъна, Оза само се допря до ковчега, возен върху талигата, и си навлече гнева Божий. Избягвай, душо, неговата дързост и с благоговение почитай божествените неща.

Слушала си за Авесалом, как се опълчи срещу самата природа; знаеш гнусните му дела: как той обезчести леглото на баща си Давид; ала и ти си подражавала на неговите страстни и похотливи стремежи.

Ти, душо, пороби на тялото достойнството си на свободна, защото като намери друг Ахитофел — врага, ти се поведе по съветите му, но тях сам Христос ги разпиля, за да можеш всячески да се спасиш.

Соломон — чудният и изпълнен с благодатта на премъдростта, — извърши в древност зло пред Бога и отстъпи от Него. На него, душо, ти се оприличи с живота си, достоен за проклятие.

От сладостта на страстите увличан, той се сквернеше, о, горко ми! — любителят на премъдростта, сега — любител на жени разблудни и отчужден от Бога. На него, душо, със срамното си сладострастие ти подражаваше.

На Ровоам, който не послуша бащиния си съвет, ти душо, подражаваше, а също и на твърде злия раб, Йеровоам, древния отстъпник. Но бягай от такова подражание и викай към Бога: съгреших, смили се над мене!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Троице проста, неделима, единосъщна и едно естество — Светлини и Светлина, и три Свети и един Свят — така се възпява Бог Троица, но възпей и прославяй Живота и [трите] Животи, душо — Бога на всички.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Възпяваме те, благославяме те, покланяме ти се, Богородителко, защото ти роди едничкия Христа Бога от неразделната Троица и сама за нас, земните, отвори небесните жилища.

Песен 8.

Ирмос: Този, Когото небесните войнства прославят и пред Когото херувимите и серафимите треперят — Него, всички същества и творения, възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

След като подражава на Озия, ти, душо, двойно бе покрита с проказата му, защото мислиш за непристойни неща и вършиш беззакония. Захвърли онова, което имаш, и бързай към покаяние.

За ниневийците, каещи се пред Бога във вретище и пепел, душо, ти си слушала, ала не им подражаваше, но стана по-извратена от всички, съгрешили преди Закона и след Закона.

Душо, ти си слушала, как Йеремия е викал в нечистия ров към град Сион и е просил сълзи. Подражавай на неговия плачевен живот и ще се спасиш.

Към Тарс побягна Йона, след като предвиди обръщането на ниневийците, защото знаеше като пророк как милостив е Бог и бе усърден пророчеството му да не се яви лъжливо.

Ти слушала си, душо, как Даниил в рова затвори устата на зверовете; ти узна как Азария с момците, чрез вяра угасиха жаркия пламък на пещта.

Всичко от Стария завет аз, душо, ти представих като пример: подражавай на боголюбивите дела на праведниците и бягай от греховете на лукавите човеци.

Да благославяме Отца и Сина и Светия Дух — Господа!

Безначални Отче, събезначални Сине, Утешителю благ, Дух на правдата, Родителю на Словото, Слово на безначалния Отец, Душе жив и съзидаващ, Троице Единице, помилвай ме!

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Като от пурпурна коприна, Пречиста, в Твоята утроба се изтъка духовна багреница, плътта Емануилова и затова като истинска Божия Майка те почитаме.

Песен 9.

Ирмос: Неизказано е рождеството от безсеменно зачатие; нетленен е плодът на несъчетаната с мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството. Затова всички родове, като Богоневестна Майка, православно Те величаем.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Христос бе изкушаван, дяволът Го изкушаваше, показвайки Му камъните, за да ги превърне в хляб; възкачи Го на планината, за да види в един миг всички царства на света. Бой се, душо, от измамата, бодърствай и се моли на Бога всеки час.

Гургулицата, обичаща пустинята, гласът на викащия, Христовият светилник викаше и проповядваше покаяние, а Ирод с Иродиада тънеха в беззакония. Гледай, душо моя, да не паднеш в примката на беззаконието, но възлюби покаянието.

В пустинята живееше Предтечата на благодатта и всички юдеи и самаряни, щом чуха, се стичаха да изповядват греховете си и се кръщаваха усърдно. На тях, обаче, ти, душо, не си подражавала.

Бракът е почтен и ложето му — непорочно, защото Христос ги благослови, като на брака в Кана яде по плът храна и превърна водата във вино, и с това яви първото Си чудо, та ти, душо, да се измениш.

Христос стегна разслабения, който взе своя одър, Той възкреси умрелия момък, сина на вдовицата, изцери слугата на стотника и, като се откри на самарянката, изобрази за тебе, душо, служенето на Бога с дух.

Господ изцери кръвоточивата чрез допирането и2 до края на дрехата Му, очисти прокажените, на слепите възвърна светлината, сакатите изправи, глухите, немите и прегърбените изцери с една дума, за да се спасиш ти, окаяна душо.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Да прославим Отца, да превъзнесем Сина и с вяра да се поклоним на Божествения Дух — неразделната Троица, Единица по същество, като на Светлина и [три] Светлини, като на Живот и [три] Живота, Която животвори и просвещава от край до край вселената.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Пречиста Богородителко! Пази Твоя град, защото чрез Тебе той с вяра царува, пак в Тебе се и утвърждава; и побеждавайки чрез Тебе, той надмогва всяко изкушение, пленява воюващите [срещу него] и управлява подвластните му.

Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас!

Андрее досточтими, отче преблажени, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за ония, които те възпяват, та да се избавим от всеки гняв, скръб, гибел и прегрешения ние, които искрено почитаме твоята памет.

 

 Назад към последованието...

* * *

 

В сряда на първата седмица на светия Велик пост

Песен 1. Глас 6. Ирмос:

Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е Бог мой и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

От ранна младост, Христе, нарушавах Твоите заповеди; потънал в страсти, бях нехаен и в униние живеех. Затова викам към Тебе, Спасителю: поне в края на живота ми спаси ме!

Мен, падналия ничком пред Твоите двери, Спасителю, поне на старост не ме захвърляй безплоден в ада, но като човеколюбив, преди края прости ми греховете.

Спасителю, богатството си разпилях в разпътство и съм лишен от плодове на благочестието; и като страдам от глад, аз викам: Отче на милостите, побързай и над мене се смили!

Аз съм нападнатият от разбойници — от моите помисли, сега съм цял пребит от тях и цял съм изранен. Но Сам, Христе Спасителю, ела и изцели ме!

Щом ме видя, отмина ме свещеникът; а и левитът, съзирайки ме гол и бедстващ, ме презря; но Ти, Иисусе, възсиял от Дева Мария, за мен се застъпи и дай ми милост!

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Ти ми дарувай светозарна благодат от Божия небесен промисъл, та да избегна мрака на страстите и усърдно да възпявам прекрасните подвизи, Марийо, на твоя живот!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Троице вечносъществуваща, на Която като на Бог Един се кланяме, снеми от мене тежкото греховно бреме и като благосърдечна, дай ми сълзи на умиление!

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Богородице, надеждо и застъпницe на ония, които Те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като чиста Владичица, приеми ме в покаяние.

Песен 2.

Ирмос: Чуй, небе, и аз ще заговоря и Христа ще възпея, дошъл в плът от Дева.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Подхлъзнах се като Давид и паднах в блуд, и оскверних се, но, Спасителю, умий и мене със сълзи.

Нито сълзи, нито покаяние, нито умиление има у мене, но Самичък Ти, Спасителю, като Бог, ми дарувай това.

Аз погубих първосъздадената моя красота и благообразие, и сега лежа гол и се срамувам.

Господи, Господи, не затваряй в оня час пред мене Твоята врата, но отвори я за мене, каещия се пред Тебе.

Спасителю, чуй стенанията на душата ми и приеми сълзите на очите ми и ме спаси.

Човеколюбецо, Който желаеш спасението на всички! Призови ме и, като Благ, приеми мене, каещия се.

Пресвета Богородице, спаси нас!

Пречиста Богородице Дево, единствена възпявана от всички, усърдно се моли да се спасим!

Ирмос: Вижте, вижте, че Аз съм Бог, Който в древност като дъжд излях манната и в пустинята източих за Моя народ вода от камъка чрез едничката Моя десница и сила.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Вижте, вижте, че Аз съм Бог!“ Слушай внимателно, душо моя, Господа, казващ това: отстрани се от предишния грях и се бой от Господа, като от неподкупен Съдия и Бог.

На кого си се уподобила, душо многогрешна? Точно на древните Каин и Ламех, понеже с камъните на зли дела съсипа тялото си и уби ума си с безсловесни желания.

Ти, душо, премина покрай всички преди Закона, ала нито се оприличи на Сит, нито подражава на Енос, ни на Енох чрез духовно преселване, нито на Ной, но си остана чужда за живота на праведните.

Ти сама, моя душо, си отвори бездната с гнева на своя Бог и с потоп удави — както Той земята, — тялото, делата и живота си, и остана извън спасителния ковчег.

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

С цялото си усърдие и любов ти прибягна към Христа, като напусна първия греховен път и обитаваше в непроходимите пустини, и в чистота изпълняваше Неговите божествени заповеди.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Безначална, несътворена Троице, неразделна Единице, приеми ме каещия се, спаси ме, съгрешилия — аз съм Твое създание, не ме презирай, но пощади ме, избави ме от осъждането на огън.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Пречиста Владичице, Богородителко, Надежда на прибягващите към Тебе и Пристан за обзетите от буря, с Твоите молитви склони на милост и към мене милостивия Твой Създател и Син.

Песен 3.

Ирмос: Утвърди, Господи, колебаещото се мое сърце върху камъка на Твоите заповеди, защото Ти единствен си Свят и Господ.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Ти, окаяна душо, не наследи Симовото благословение, нито, подобно на Яфет обширно владение на земята – прошка на греховете.

Излез от земята Харан, душо моя, излез от греха и иди в земята, където извира вечноживо нетление и която Авраам наследи.

Ти си слушала, душо моя, как в старо време Авраам остави бащината си земя и стана скитник. Подражавай на неговата решителност.

Патриархът, като угости Ангелите под Мамврийския дъб, обещание придоби на старост, като улов.

Като узна, бедна моя душо, как Исаак тайнствено е принесен в нова жертва всесъжение на Господа, подражавай на неговата решителност.

Ти си слушала, душо моя, как Измаил бе прогонен, като рожба на робиня. Внимавай, прочее, да не претърпиш и ти нещо подобно заради сладострастието си.

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

От бурята и мощните вълни на грехове обзет съм, майко; но ти сама сега ме избави и доведи в пристанището на божественото покаяние.

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Възнеси и сега, преподобна, чрез твоите молитви към милостивата Богородица рабската ми молба и отвори ми вход към Бога.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Проста, несъздадена Троице, безначално естество, възпявано в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се прекланяме пред Твоето могъщество.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Без мъж си родила във времето Син,[роден] от предвечен Отец, Богородице — о дивно чудо! — и си Го кърмила, пребъдвайки Дева.

Песен 4.

Ирмос: Чу пророкът за Твоето идване, Господи, и се уплаши, че ще се родиш от Дева и на човеците ще се явиш, и казваше: „Чух вестта за Теб и се уплаших”: слава на Твоето всемогъщество, Господи!

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Тялото ми е осквернено, духът ми е изкалян, цял съм изранен. Но като Лекар, Христе, изцели и двете чрез покаянието ми; умий ме, очисти и ме яви по-чист и от снега, Спасителю мой!

Твоето Тяло и Кръв Ти, [Боже-]Слово, при разпятието Си принесе в жертва за всички: Тялото — за да ме обновиш; Кръвта — за да ме умиеш; а Дух си предал, за да ме заведеш, Христе, при Твоя Отец.

Ти устрои спасение посред земята, Щедри, за да се спасим. Ти доброволно се разпъна на дървото. Заключеният Едем се отвори, всяка твар на небето и земята и всички спасени народи Ти се покланят.

Купел да ми бъде кръвта из ребрата Ти и питие, от което извира вода на прощение, та двойно да се очистя — с пиене и с помазване: като помазване и питие, [Боже-]Слово, са Твоите животворни слова.

Като чаша прие Църквата Твоите животворни ребра, от които за нас ти, Спасителю наш, изля двойни струи — на прошка и на разумност — изобразяващи двата Завета, стария и новия.

Изгонен съм от чертога, изхвърлен съм и от брачния пир, и от вечерята; светилникът ми, лишен от елей, угасна; докато на сън се предавах, чертогът беше заключен, вечерята свърши: а аз, с вързани ръце и нозе, съм изхвърлен навън.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

По естество неразделим и по Лица несливаем, Теб, Троичен Един Боже, богословя, като Един царуващ и съвместно Владеещ, на Тебе пея песента велика във висините възпявана тройствено.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

И раждаш, и пребъдваш в девство, и в двете естеството девствено запазваш: от Теб Родилият се обновява законите на естеството, а Го ражда утробата нераждаща. Където Бог поиска, там естественият закон се превъзмогва, защото Той върши всичко, каквото пожелае.

Песен 5.

Ирмос: Човеколюбецо, моля Ти се, просвети мене, който от нощен час в молитва подранява, и настави ме с повеленията Твои, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Колко ожесточен по нрав станах с душа и с тяло, — като Янний и Ямврий горко робуващи на фараона, — и умът ми бе погълнат, но, Владико, помогни ми!

Ума си потопих в калта, окаян аз, но моля Ти се, Владико, умий ме в къпалнята на моите сълзи и одеждата на моята плът направи снежнобяла.

Когато изпитвам делата си, намирам, че с греховете си аз съм надминал всички човеци, защото съм грешил с разумно съзнание, а не по незнание.

Пощади, Господи, пощади Своето създание: съгреших, прости ми, защото само Ти си чист по естество и освен Тебе никой друг не е без порок.

Заради мене Ти, бидейки Бог, си приел моя образ и си извършил чудеса — изцерявал си прокажени, укрепявал си разслабени, спрял си кръвотечението на кръвоточивата чрез допир до дрехата Ти.

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

След като премина река Йордан, ти се сдоби с покой безболезнен, като избяга от сладострастието на плътта, от което и нас избави, преподобна, чрез твоите молитви.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Теб, Троице, прославяме — Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине, и Душе, просто Същество, Единица, на Когото вечно се покланят.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

От Тебе, Нетленна, Безмъжна Майко Дево, в бренното ми тяло се облече Създателят на вековете Бог и съедини със Себе Си човешкото естество.

Песен 6.

Ирмос: От все сърце извиках към щедрия Бог и Той ме чу от ада преизподен и от погибел живота ми изведе.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Вдигни се и воювай срещу плътските страсти, както Иисус — срещу Амалик и гаваонците, като всякога побеждаваш измамните помисли.

Бог заповядва, душо: прекоси течащото естество на времето, както в древност ковчегът премина Йордан и завладей обещаното.

Както спаси Петър, зовящ: „Спаси ме!“, побързай, Спасителю, и мен да избавиш от звяра, като протегнеш ръката Си и да ме изведеш от глъбината на греха.

Пристанище тихо Те зная, Владико, Владико Христе! Побързай да ме избавиш от непроходимите дълбочини на греха и отчаянието.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Аз съм Троица проста и неделима, разделена по Лица и Единица, съединена по естество, — така свидетелствуват Отец, Син и Божественият Дух.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Твоята утроба, Богородице, ни роди Бога, Който прие нашия образ. Него, прочее, моли, като Създател на всички, да бъдем оправдани по Твоите молитви.

След това: Господи помилвай, три пъти. Слава, и сега:

Кондак, глас 6.

Душо моя, душо моя! Стани, защо спиш? Краят се приближава и ще изпаднеш в смут. Пробуди се, прочее, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7.

Ирмос: Съгрешихме, беззакония и неправди вършихме пред Тебе: нито изпълнихме, нито сторихме това, което Ти ни беше заповядал: ала докрай не ни оставяй, Боже на отците ни.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Ти, душо, доброволно си натрупа греховете на Манаси2я, като си издигна, като мерзки идоли, страстите и умножи негодуванието; но като подражаваш горещо на неговото покаяние, придобий умиление.

Ти, душо моя, си проявила ревност към Ахавовите мерзости, уви! Ти стана жилище на плътските нечистотии и срамен съд на страстите, но въздъхни от дълбините си и изповядай пред Бога своите грехове.

Затвори се за теб небето, душо и глад по Бога те обзе, както някога Ахав, за гдето не послуша думите на Тесвитянина Илия. Но ти подражавай на Сарептската вдовица и нахрани душата на пророка.

В древност Илия дважди изгори по петдесет служители на Йезавела, след като за изобличение на Ахав погуби срамните пророци; а ти, душо, недей да подражаваш на двамата и бъди крепка.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Троице проста, неделима, единосъщна и едно естество — Светлини и Светлина, и три Свети и един Свят — така се възпява Бог Троица, но възпей и прославяй Живота и [трите] Животи, душо — Бога на всички.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Възпяваме Те, благославяме Те, на Тебе се покланяме, Богородителко, защото Ти роди Христа Бога – Единия от неразделната Троица и сама за нас, земните, отвори небесните жилища.

Песен 8.

Ирмос: Този, Когото небесните войнства прославят и пред Когото херувимите и серафимите треперят — Него, всички същества и творения, възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Правосъдни Спасителю, помилвай ме и ме избави от огъня, и от заплахата, която справедливо трябва да претърпя на Съда. Облекчи ме преди края, като ми дадеш добродетел и покаяние.

Като разбойника викам към Тебе: „Спомни си за мене!“ Като Петър плача горчиво: „Прости ми, Спасителю!“, като митаря сте1на; като блудницата проливам сълзи; приеми моето ридание, както прие на хананейката.

Изцели, Спасителю, гноенето на моята смирена душа; Единствен Лекарю, наложи ми пластир, елей и вино — дела на покаяние и умиление със сълзи.

На хананейката подражавам и викам към Сина Давидов: „Помилвай ме!“ Допирам се до Неговата дреха като жената, страдаща от кръвотечение; плача, както Марта и Мария над Лазар.

Да благославяме Отца и Сина и Светия Дух — Господа!

Безначални Отче, събезначални Сине, Утешителю благ, Дух на правдата, Родителю на Словото, Слово на безначалния Отец, Душе жив и съзидаващ, Троице Единице, помилвай ме!

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Като от пурпурна коприна, Пречиста, в Твоята утроба се изтъка духовна багреница, плътта Емануилова и затова като истинска Божия Майка те почитаме.

Песен 9.

Ирмос: Неизказано е рождеството от безсеменно зачатие; нетленен е плодът на несъчетаната с мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството. Затова всички родове, като Богоневестна Майка, православно Те величаем.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Като изцеляваше болестите, Христос — Бог Слово, благовестеше на сиромасите, Той излекува сакатите, с митарите ядеше, с грешните беседваше и чрез допиране с ръка възвърна на Яи1ровата дъщеря душата, която вече беше я напуснала.

Митарят се спасяваше, блудницата живееше целомъдрено, а самохвалният фарисей бе осъден, защото първият викаше: „Бъди милостив към мене“, втората: „Помилвай ме!“, а фарисеят себе си възвеличаваше, говорейки: „Боже, благодаря Ти...“ и други безумни думи.

Закхей беше митар, но се спаси; Симон Фарисей се съблазни, а блудницата получи пълно опрощение от Онзи, Който има власт да прощава греховете — на нея, душо, побързай да подражаваш.

Не си проявила ревност, о, моя окаяна душо, като блудницата, която взе съда с мирото, със сълзи помазваше и с косите си отриваше нозете на Спасителя, Който разкъса свитъка с греховете и2.

Ти знаеш, душо моя, как бяха проклети градовете, на които Христос даде благата вест: бой се от тоя пример, да не пострадаш като тях, които Владиката сравни със содомляните и ги осъди на ад.

Недей изпада в още по-голяма мъка, о, душо моя, чрез отчаянието, но като си слушала за вярата на хананейката, чиято дъщеря бе излекувана чрез Божието слово, и ти извикай отдън сърце: „Сине Давидов, спаси и мен!“ — тъй както тя зовеше към Христа.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Да прославим Отца, да превъзнесем Сина и с вяра да се поклоним на Божествения Дух — неразделната Троица, Единица по същество, като на Светлина и [три] Светлини, като на Живот и [три] Живота, Която животвори и просвещава от край до край вселената.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Пречиста Богородителко! Пази Твоя град, защото чрез Тебе той с вяра царува, пак в Тебе се и утвърждава; и побеждавайки чрез Тебе, той надмогва всяко изкушение, пленява воюващите [срещу него] и управлява подвластните му.

Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас!

Андрее досточтими, отче преблажени, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за ония, които те възпяват, та да се избавим от всеки гняв, скръб, гибел и прегрешения ние, които искрено почитаме твоята памет.

 

 

 Назад към последованието...

 

* * *

 

В четвъртък на първата седмица на светия Велик пост

Песен 1. Глас 6.

Ирмос: Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е Бог мой и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Агнецо Божий, Който вземаш греховете на всички — снеми от мене тежкото греховно бреме и като милосърден, дай ми сълзи на умиление.

Иисусе, пред Тебе падам: съгреших пред Теб, смили се над мен, снеми от мене тежкото греховно бреме и, като милосърден, дай ми сълзи на умиление.

Не влизай в съд с мене, недей да претегляш делата ми, да изследваш думите ми, да изобличаваш стремленията ми; но презри по щедростта Си злите ми дела и ме спаси, Всесилний.

Време е за покаяние, при Тебе ида, мой Създателю, снеми от мене тежкото греховно бреме и като милосърден, дай ми сълзи на умиление!

Душевното богатство в грехове разсипах и съм лишен от благочестиви добродетели, но страдайки от глад зова: Дарителю на милостта Господи, спаси ме!

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Като се покори на Христовия божествен закон, ти изостави необузданите стремления към удоволствията и пристъпи към Христа, и с всецяло благоговение изпълни всички добродетели като една.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Троице вечносъществуваща, на Която като на Бог Един се кланяме, снеми от мене тежкото греховно бреме и като благосърдечна, дай ми сълзи на покаяние!

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Богородице, надеждо и застъпницe на ония, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като чиста Владичица, приеми ме в покаяние.

Песен 2.

Ирмос: Вижте, вижте, че Аз съм Бог, Който в древност като дъжд излях манната и в пустинята източих за Моя народ вода от камъка чрез едничката Моя десница и сила.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Аз убих мъж — казваше Ламех с плач и ридание — и си причиних рана, убих младеж и си причиних струпеи“. А ти, о, моя душо, изобщо не трепериш, макар да си изкаляла плътта си и осквернила ума си.

Стълб ти намисли да иззидаш, душо, и твърда основа щеше да поставиш на похотите си, ако Творецът не беше възпрял твоите замисли и не бе съборил нàземи хитрите ти кроежи.

О, как станах ревнител на Ламех, древния убиец, като убих душата си, както той уби мъжа, ума си, както той — младежа, тялото си, както убиецът Каин погуби брата си, със собствените сладострастни устреми.

В древност Господ прати като дъжд огън от Господа, за да изгори отвратителното беззаконие на содомляните, а ти, душо, сама си разпали геенския огън, в който ще гориш.

Покрих се с рани и язви: ето ги вражите стрели, пронизали душата ми и тялото ми, ето ги струпеите, гнойните рани, омрачението — викат язвите на самоволните ми страсти.

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Тънейки в бездната на злото, ти, Марийо, ръцете си протегна към щедрия Бог и Той — както на Петър човеколюбиво — простря към теб божествена ръка, всячески искайки да се обърнеш.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Безначална, несътворена Троице, неразделна Единице, приеми ме каещия се, спаси ме, съгрешилия — аз съм Твое създание, не ме презирай, но пощади ме, избави ме от осъждането на огън.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Пречиста Владичице, Богородителко, Надежда на прибягващите към Тебе и Пристан за обзетите от буря, с Твоите молитви склони на милост и към мене милостивия Твой Създател и Син.

Песен 3.

Ирмос: Утвърди, Господи, колебаещото се мое сърце върху камъка на Твоите заповеди, защото Ти единствен си Свят и Господ.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Ти, душо, заприлича на древната египтянка Агар, понеже драговолно се превърна на робиня и роди нов Измаил — дързостта.

Ти знаеш, душо моя, за явената на Яков стълба от земята до небето: защо тогава не положи благочестието за крепка основа?

На Божия свещеник и усамотения цар Мелхиседек — подобие Христово, житие в мир сред човеците, — [душо] подражавай!

Обърни се, постени2, душо окаяна, преди да свърши тържеството на живота и преди Господ да заключи на брачния чертог вратата!

Не ставай стълб от сол, душо, обръщайки очи назад; нека те плаши примерът содомски, а ти бягай за спасение нагоре, към Сигор.

Недей отхвърля, о, Владико, моленията на възпяващите Те, но яви Твоята милост и на тия, които с вяра просят, дай прощение.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Проста, несъздадена Троице, безначално естество, възпявано в три Ипостаси, спаси нас, които с вяра се прекланяме пред Твоето могъщество.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Без мъж си родила във времето Син, [роден] от предвечен Отец, Богородице — о дивно чудо! — и си Го кърмила, пребъдвайки Дева.

Песен 4.

Ирмос: Чу пророкът за Твоето идване, Господи, и се уплаши, че ще се родиш от Дева и на човеците ще се явиш, и казваше: „Чух вестта за Теб и се уплаших“: слава на Твоето всемогъщество, Господи!

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Животът ми е кратковременен и пълен с горчиви и зли дела, но приеми ме в покаяние и призови ме чрез знание, та да не стана плячка, ни храна на чужденеца. Сам, о, Спасителю, над мене се смили!

Човекът, който бе облечен в царски сан, с венец и багреница, човек многоимотен и праведен, живеещ всред несметни богатства и стада, внезапно се лиши и от богатство, и от слава и от царство и стана сиромах.

Макар да беше праведен и повече от всички непорочен, той не избегна уловката и примката на лукавия; а ти, окаяна душо, какво ще сториш ти, грехолюбива, ако те сполети внезапно нещо неочаквано?

Високопарен съм сега в словата, сърцето ми кораво е — напусто и навсуе; не ме осъждай с фарисея, Правосъдни, но дай ми повече от всичко смирението на митаря, едничък Щедри, и причисли ме с него.

Извърших грях, за зло употребих съда на плътта си, зная, Щедри! Но в покаяние ме приеми и призови ме чрез знание, та да не стана плячка, ни храна на чужденеца. Сам, Спасителю, над мене се смили!

Сам идол бях на себе си чрез страстите, вредейки на душата си, Щедри! Но в покаяние ме приеми и призови ме чрез знание, та да не стана плячка, ни храна на чужденеца. Сам, Спасителю, над мене се смили!

Гласа Ти не послушах, не постъпвах по Писанието Твое, Законодателю! Но в покаяние ме приеми и призови ме чрез знание, та да не стана плячка, ни храна на чужденеца. Сам, Спасителю, над мене се смили!

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Пропаднала на дъното на крайни безобразия, ти бе необуздана; ала обзета от възвишен помисъл, ти преславно възлезе на върха на добродетелите чрез крайни подвизи, Марийо, като учуди даже ангелското естество.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

По естество неразделим и по Лица несливаем, Теб, Троичен Един Боже, богословя, като Един царуващ и съвместно Владеещ, на Тебе пея песента велика, във висините възпявана тройствено.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

И раждаш, и пребъдваш в девство, и в двете естеството девствено запазваш: от Теб Родилият се обновява законите на естеството, а Го ражда утробата нераждаща. Където Бог поиска, там естественият закон се превъзмогва, защото Той върши всичко, каквото пожелае.

Песен 5.

ИрмосЧовеколюбецо, моля Ти се, просвети мене, който от нощен час в молитва подранява, и настави ме с повеленията Твои, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля!

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Душо, подражавай на прегърбената! Ела, падни в нозете Иисусови, да те изправи Той и да можеш да ходиш право по пътеките Господни.

Макар и да си Кладенец дълбок, Владико, ала вода ми дай от недрата Си пречисти, та пиейки, да не жадувам нивга вече, като Самарянката, защото Ти си изворът на живите води.

Сълзите да ми бъдат Силоам, Владико Господи, та да умия и аз гледеца на сърцето си и Тебе да съзра с ума си, Светлина предвечна!

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

С желание безмерно ти, пребогата [майко], пожела да се поклониш на дървото на живота и жаждата ти беше утолена! Но удостой и мене да се сдобия със славата небесна!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Теб, Троице, прославяме — Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине, и Душе, просто Същество, Единица, на Когото вечно се покланят.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

От Тебе, Нетленна, Безмъжна Майко Дево, в моето естество се облече Създателят на вековете Бог, и съедини със Себе Си човешкото естество.

Песен 6.

Ирмос: От все сърце извиках към щедрия Бог и Той ме чу от ада преизподен и от погибел живота ми изведе.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Спасителю, аз съм оная царска драхма, която в древност Ти изгуби, но, о, Боже Слово, като запалиш светилника на Твоя Предтеча, подири и намери Своя образ.

Стани и победи, както Иисус Навин победи Амалик, плътските страсти, като всякога побеждаваш и гаваонците — измамните помисли.

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

За да угасиш жарта на страстите, ти непрестанно си проливала сълзи, Марийо, с пламенееща душа: дарувай и на мене, твоя раб, такава благодат!

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Безстрастие небесно си приела чрез най-прекрасно на земята житие, о, майко; затуй моли се и ония, които те възпяват, от страстите да се избавят!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Аз съм Троица проста и неделима, разделена по Лица и Единица, съединена по естество, — така свидетелстват Отец, Син и Божественият Дух.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Твоята утроба, Богородице, ни роди Бога, Който прие нашия образ. Него, прочее, моли, като Създател на всички, да бъдем оправдани по Твоите молитви.

След това: Господи помилвай, три пъти. Слава, и сега:

Кондак, глас 6.

Душо моя, душо моя! Стани, защо спиш? Краят се приближава и ще изпаднеш в смут. Пробуди се, прочее, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Песен 7.

Ирмос: Съгрешихме, беззакония и неправди вършихме пред Тебе: нито изпълнихме, нито сторихме това, което Ти ни беше заповядал: ала докрай не ни оставяй, Боже на отците ни.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Стопиха се дните ми, както сънят на пробуждащия се, затуй на одъра си, като Езекия, аз лея сълзи, да ми се дадат още години да живея; но кой ли Исаия за теб ще се застъпи, душо, ако не Бог на всички!

Падам в нозете Ти и Ти принасям вместо сълзи тия думи: „Съгреших, както не съгреши дори блудницата, и в беззаконие живях тъй, както никой друг на тоя свят! Ала смили се, Владико, над Своето създание и възвърни ме [от злото]!“

Погребах Твоя образ и Твоята заповед потъпках, помръкна цялата ми хубост — от страстите свещта угасна, о, Спасителю! Ала смили се и радостта — както Давид говори в песента си — ми върни!

Назад върни се, [душо] покай се, открий си тайните дела, разкрий ги на всезнаещия Бог: „Ти знаеш всички мои тайни, Спасителю единствен! Ала Сам ме помилвай — както Давид говори в песента си — по милостта Си!“

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Към Пречистата Божия Майка ти викна, отначало отбягна вилнежа на страстите, що насилно измъчват [душата], и в срам потопи врага, що те беше оплел: но дай помощ сега всред скърбите и на мен, Твоя раб!

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Този, Когото възлюби, Когото избра, за Когото измъчи плътта си, Него — Христа, моли сега за рабите ти, та като излее над всички ни милост, мир и покой да дарува на тия, що Го почитат.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Троице проста, неделима, единосъщна и едно естество — Светлини и Светлина, и три Свети и един Свят — така се възпява Бог Троица, но възпей и прославяй Живота и [трите] Животи, душо — Бога на всички.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Възпяваме Те, благославяме Те, на Тебе се покланяме, Богородителко, защото Ти роди Христа Бога – Единия от неразделната Троица и сама за нас, земните, отвори небесните жилища.

Песен 8.

Ирмос: Този, Когото небесните войнства прославят и пред Когото херувимите и серафимите треперят — Него, всички същества и творения, възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Изливайки до дъно стъкленицата със сълзи, както блудницата — върху главата Ти съда с миро, към Тебе викам като нея, дирещата милост, принасям Ти молба и прося да получа прошка!

Макар и никой да не е грешил пред Тебе като мен, но приеми и мен, Спасителю добросърдечен: със страх се кая и с любов зова: „Пред Теб едничкия аз съгреших, помилвай ме, Милостиви!“

Пощади, Спасителю, създанието Си, като Пастир погиналия потърси, пред заблудения побързай, от вълка го изтръгни, стори и мен овца на пасбището сред овцете Твои!

Когато, о, Съдия, Ти седнеш като милосърден и страшната Си слава, Спасителю, явиш: о, колко страшно ще е! — пещта пламти, всички са в страх пред неподкупното Твое съдилище.

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Майката на незалязващата Светлина те просвети и от тъмата те освободи на страстите; затуй, след като влезе в благодатта духовна, Марио, теб вярно хвалещите просвети!

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Видял туй ново чудо, в благоговеен страх пред тебе, майко, стоеше божественият Зосима, понеже ангел в плът той виждаше и от боязън цял бе завладян, възпявайки Христа во веки.

Да благославяме Отца и Сина и Светия Дух — Господа!

Безначални Отче, събезначални Сине, Утешителю благ, Дух на правдата, Родителю на Словото, Слово на безначалния Отец, Душе жив и съзидаващ, Троице Единице, помилвай ме!

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Като от пурпурна коприна, Пречиста, в Твоята утроба се изтъка духовна багреница, плътта Емануилова и затова като истинска Божия Майка те почитаме.

Песен 9.

Ирмос: Неизказано е рождеството от безсеменно зачатие; нетленен е плодът на несъчетаната с мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството. Затова всички родове, като Богоневестна Майка, православно Те величаем.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Давидов Сине, милостив бъди, спаси ме и помилвай ме Ти, Който бесноватия със слово изцели! С глас милосърден, като на разбойника, кажи и на мене: „Истина ти казвам, с Мен ще бъдеш в рая, когато дойда в славата Си!“

Единият разбойник хулеше Те, а другият наричаше Те Бог [макари двамата на кръст покрай Тебе да висяха; но, Милосърдни, като на верния Ти разбойник, който позна Те като Бог, и на мене отвори вратите на славното Си царство!

Потръпваше творението, докле Те гледаше разпънат, разпадаха се планини и камъни, земята се тресеше с тях и адът опустяваше, а светлината дневна сливаше се с мрака, докле Те гледаше, Иисусе, прикован на Кръста!

Достойни плодове на покаяние недей от мен да търсиш, защото силата ми оскъдня; сърце във всяко време дай ми съкрушено, с духовна нищета, та тях, Спасителю единствен, да Ти принасям като приятна жертва!

Съдия мой и Сърцеведецо мой! Ти пак ще дойдеш с Ангелите да съдиш мирозданието цяло; тогава щом ме видиш с милосърден взор, Иисусе, пощади ме и смили се над мене, който в греха надминах цялото човешко естество.

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

С необичайното си житие ти всички удиви: и ангелските множества и сборите човешки, като живя безплътно и надмогна естеството, — с такова житие, Марийо, като с нозе безплътни ти стъпи върху река Йордан и прекоси я.

Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Склони към милост нашия Създател, преподобна майко, над хвалещите те: да ни избави от злострадания и скърби, връхлитащи ни отвсякъде, та като се спасим от напастите, да величаем непрестанно Господа, Който те е прославил.

Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас!

Андрее досточтими, отче преблажени, пастирю Критски! Не преставай да се молиш за ония, които те възпяват, та да се избавим от всеки гняв, скръб, гибел и прегрешения ние, които искрено почитаме твоята памет.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух!

Да прославим Отца, да превъзнесем Сина и с вяра да се поклоним на Божествения Дух — неразделната Троица, Единица по същество, като на Светлина и [три] Светлини, като на Живот и [три] Живота, Която животвори и просвещава от край до край вселената.

И сега и винаги и во веки веков, амин.

Пречиста Богородителко! Пази Твоя град, защото чрез Тебе той с вяра царува, пак в Тебе се и утвърждава; и побеждавайки чрез Тебе, той надмогва всяко изкушение, пленява воюващите [срещу него] и управлява подвластните му.

 Назад към последованието...

 

* * *

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза