Мёсzца септе1мвріz въ д7i-й дeнь
Всемjрное воздви1женіе честнaгw и3 животворsщагw кrтA
14-ти септември
Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен
Този празник се извършва за възпоменаване на две събития: 1. Намирането на животворящия кръст Господен от св. праведна царица Елена, майка на имп. Константин Велики през 326 г. в Йерусалим и 2. Възвръщането на кръста Господен от персите през 628 г. при византийския император Ираклий, след като през 614 г. персийският цар Хозрой завзел Йерусалим, разграбил храма Възкресение Господне, и заедно с другите светини похитил и Господния кръст.
На този ден по време на богослужението се извършват особени свещенодействия. Както Уставът определя, след отпуста на малката вечерня от ризницата се изнася кръстът Господен и с четене на предначинателните молитви и пеене на тропара и кондака се полага върху престола на мястото на Евангелието, което се слага на горното място (или до дарохранителницата – бел. прев.). Сега обикновено кръстът се поставя върху поднос на предложението преди началото на малката вечерня, а след нея свещеникът го пренася над главата си и го поставя на престола. Според обичая кръстът се украсява с босилек и други цветя.
По време на утренята духовенството не излиза на полиелея в средата на храма за величание, защото величанието се изпява в олтара пред кръста, лежащ върху престола. В олтара се чете и Евангелието.
По-нататък службата се извършва според устава, а след Великото славословие, при последното изпяване на “Святый Боже” на протяжен погребален напев, свещеникът (или архиереят) взима кръста над главата си и излизайки от олтара през северните двери, отива пред царските двери, където възглася “Премудрость прости”, след което полага кръста върху аналой в средата на храма.
По време на трикратното пеене на тропара “Спаси, Господи, люди Твоя” около кръста се извършва каждение, след което в катедралните храмове и манастирите се извършва въздвижение на кръста и осеняване с него на народа на четири страни при многократно пеене на „Господи помилуй“. При това дяконът произнася особена ектения, като на всяко прошение се пее сто пъти „Господи помилуй“. Самото въздвижение се състои в това, че свещеникът или архиереят трикратно осенява с кръста тази страна към която извършва въздвижението (първо на изток, после на запад, след това на юг, на север и отново на изток), след това се накланя, като държи кръста с двете си ръце, до земята, докато главата му стигне на една педя от земята. После отново „се издига нагоре“, тоест се изправя.
При това, ако чинът се извършва от свещеник, той бива поддържан от двете страни от олтарници, а ако се извършва от архиерей – старшите свещеници го подкрепят под ръка. Както покланянето, така и изправянето се извършват бавно, докато се изпее сто пъти „Господи помилуй“; покланянето трябва да стане докато се пее първата половина, тоест първите петдесет пъти „Господи помилуй“, а изправянето – докато се пее втората половина. В края на стотицата свещеникът отново осенява с кръста три пъти, а ликът /хорът/ пее с по-голяма сила последните три „Господи помилуй“. Това ни припомня как при намирането на кръста Йерусалимският патриарх Макарий се изкачил на високо място и оттам издигал кръста на всички страни, за да могат да го видят всички, а народът падал пред кръста и възклицавал: „Господи помилуй“. След петото издигане се пее „Слава, и ныне…“ и кондакът на кръста: „Вознесыйся на крест волею…“. Докато се пее кондакът кръстът отново се слага на аналоя и се извършва поклонение пред него. Пее се три пъти: „Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим“, отначало от духовенството, после от ликовете /хоровете/, като при всяко изпяване се прави земен поклон, независимо от деня на седмицата, в който се случи празникът. След това хорът /ликът/ пее особени стихири на кръста, по време на които духовенството, а след това и всички богомолци целуват кръста, като правят пред него три земни поклона както е обичайно, тоест два поклона преди да целунат кръста и един поклон след това. Въздвижението на кръста не се извършва навсякъде, а само в катедралните храмове и в манастирите; ако не е имало въздвижение, то след тропара „Спаси, Господи, люди Твоя“ веднага се извършва поклонение на кръста с пеене на „Кресту Твоему…“. Ако се е извършвало въздвижение на кръста, то след покланянето на кръста не се произнася сугубата ектения „Помилуй нас, Боже…“, както е обичайно на бдение, а веднага се казва просителната ектения: „Исполним утреннюю молитву нашу Господеви“. При изнасянето на кръста се бият камбаните. Предстоятелят, който изнася кръста, независимо дали е свещеник или архиерей, трябва да е в пълно облачение.
На литургията се пеят особени празнични антифони, произнася се „входно“ и вместо „Святый Боже“ се пее: „Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое Воскресение Твое славим“. Въздвижението на кръста Господен, в памет на страданията на Господа на кръста, е постен ден, в който не се разрешава не само блажно ядене, но и риба. В първия ден на празника се полага Велика вечерня с вход и Велик прокимен. Празникът Въздвижение има един ден предпразненство и седем дни попразненство. Отданието му е на 21 септември (стар стил).
Освен деня на предпразненството и дните на попразненството празникът Въздвижение има и още и тази особеност, че съботата и неделята, предшестващи деня на Въздвижение се наричат събота и неделя преди Въздвижение, а съботата и неделята, следващи след деня на Въздвижение се наричат събота и неделя след Въздвижение. В тези съботи и недели на литургиите са посочени особени Апостоли и Евангелия, които имат отношение към честването на Господния кръст и които се четат на първо място, преди редовите, а преди тях се казват съответни прокимени и алилуарии. Животворящият кръст лежи на аналой, изнесен на средата на храма до деня на отданието – 21 септември (стар стил). В деня на отданието, след отпуста на литургията, той се внася от свещеника с пеене на тропара и кондака през царските двери в олтара, слага се на престола с каждение, а след това се прибира в ризницата.
Източник:
Аверкий (Таушев), архиеп. Литургика. Джорданвил, Манастир „Света Троица“, 2000
Вечeрнz мaлаz
Преди началото на малката вечерня (или на девети час) йереят изнася Кръста от ризницата и го поставя върху поднос с покровец на предложението.
На мaлэй вечeрни стіхи6ры, глaсъ №. Поd: Нбcныхъ чинHвъ:
Кrтъ возн0ситсz, * и3 дeмwни прогонsютсz, * разб0йникъ є3дeма ќбw вратA tверзaетъ, * смeрть ўмерщвлsетсz, и3 нhнэ пустA kви1сz, * хrт0съ величaетсz. * тёмъ весели1тесz вси2 земнор0дніи, * клsтва разруши1сz.
Двaжды.
Пріиди1те боголюби1віи вси2, * кrтъ честнhй возноси1мый ви1дzще, * возвели1чимъ кyпнw, и3 слaву дади1мъ * є3ди1ному и3збaвителю и3 бGу, взывaюще: * распнhйсz на дрeвэ кrтнэмъ, * не прeзри молsщихсz нaсъ.
Г0ресть дрeвле њслаждaz мwmсeй, * и3збaви ї}лz, џбразомъ кrтъ прописyz: * мh же сего2 вси2 бжcтвеннw вёрніи, * тaинственнw воwбражaюще въ сердцaхъ нaшихъ всегдA, * спасaемсz держaвою є3гw2.
Слaва, и3 нhнэ, глaсъ ѕ7. Самоглaсенъ:
Днeсь сaдъ жив0тный, t земнhхъ незаходи1мыхъ нёдръ происх0дитъ, на нeмъ пригвождeннагw хrтA и3звэствyетъ воскресeніе: и3 воздвизaемый рукaми свzщeнническими, тогw2 на нб7сA возвэщaетъ возношeніе. и4мже нaше смэшeніе, t є4же на зeмлю падeніz, на нб7сёхъ жи1тельствуетъ. тёмже благодaрственнэ возопіи1мъ: гDи, вознесhйсz на нeмъ, и3 тёмъ совознeсъ нaсъ, нбcныz твоеS рaдости спод0би, ћкw чlвэколю1бецъ.
Прокjменъ днE. И# Спод0би, гDи:
На стіх0внэ стіхи6ры, глaсъ в7. Под0бенъ: Д0ме є3vфрafовъ:
Вод0ю бGотв0рною, * и3 кр0вію твоeю, сл0ве, * свётлw цRковь ўкрашaетсz, * ћкw невёста, * кrтA слaву пою1щи.
Стjхъ: Возноси1те гDа бGа нaшего, и3 покланsйтесz подн0жію нHгу є3гw2, ћкw свsто є4сть.
КопіE со кrт0мъ, * гв0зди, и3 и3н†z, * и4миже живон0сное * хrт0во пригвозди1сz тёло, * возносsще поклони1мсz.
Стjхъ: БGъ же цRь нaшъ прeжде вёка, содёла спасeніе посредЁ земли2.
Е#гдA ґмали1ка * мwmсeй побэждaше, * на высотY рyцэ и3мёz * кrтоzвлeннw, * њбразовaше хrт0ву стrть пречcтую.
Слaва, и3 нhнэ, глaсъ ѕ7:
Днeсь дрeво kви1сz, днeсь р0дъ є3врeйскій поги1бе, днeсь вёрными цари6 вёра kвлsетсz, и3 ґдaмъ дрeва рaди и3спадE, и3 пaки дрeвомъ дeмwни вострепетaша: всеси1льне гDи, слaва тебЁ.
Тропaрь, глaсъ №:
Сп7си2 гDи, лю1ди тво‰, и3 бlгослови2 достоsніе твоE, побBды правослaвнымъ хrтіaнwмъ, на сопроти6вныz дaруz, и3 твоE сохранsz кrт0мъ твои1мъ жи1тельство.
След отпуста на малката вечерня йереят и дяконът в пълно облачение застават пред предложението. Дяконът произнася тихо: „Благослови, владыко“. Иереят: „Благословен Бог наш…“. Трисвятое. След „Отче наш“ възглася: „Яко Твое есть Царство...“. След възгласа започват да пеят тихо тропара на Кръста на 1-ви глас: „Спаси, Господи, люди Твоя…“. „Слава, и ныне“ и кондака на Кръста на 4-ти глас: „Вознесы́йся на Крест волею…“. В това време йереят вдига над главата си подноса с Кръста, предшестван от свещоносец със запалена свещ и дякона с кадило, пренася Кръста на Престола и го полага на евангелското място, а Евангелието (обикновено преди чина на пренасянето) се поставя на горното място на Престола. Пред Престола се поставя свещник със запалена свещ.
Бележка: Ако службата на Въздвижение на Кръста Господен се случи в неделя, тогава не се пее нищо възкресно, нито възкресни стихири, нито непорочни, нито степенни на гласа, нито се чете възкресно Евангелие, нито „Свят Господ Бог наш“. От възкресната служба се пее само „Воскресение Христово“, а всичко останало е от службата на празника.
Вечeрнz вели1каz
Ако голямата вечерня се служи в събота или неделя вечер, тогава се пее „Блажeнъ мyжъ:“. Ако се случи в друг ден, не се пее „Блажeнъ мyжъ:“, а след предначинателния 103-ти псалом се изпява „ГDи, воззвaхъ:“ на 6-ти глас с празничните стихири.
И# ѓбіе, ГDи воззвaхъ, стіхи6ры на }, глaсъ ѕ:
ГDи, воззвaхъ къ тебЁ, ўслhши мS. Ўслhши мS гDи. ГDи, воззвaхъ къ тебЁ, ўслhши мS: вонми2 глaсу молeніz моегw2, внегдA воззвaти ми2 къ тебЁ. Ўслhши мS гDи.
Да и3спрaвитсz мlтва моS, ћкw кади1ло пред8 тоб0ю, воздэsніе рукY моє1ю, жeртва вечeрнzz. Ўслhши мS гDи.
И# по чи1ну стіхи2:
Положи2, гDи, хранeніе ўстHмъ мои6мъ, и3 двeрь њграждeніz њ ўстнaхъ мои1хъ. Не ўклони2 сeрдце моE въ словесA лукaвствіz, непщевaти вины2 њ грэсёхъ. Съ человёки дёлающими беззак0ніе, и3 не сочтyсz со и3збрaнными и4хъ. Накaжетъ мS прaведникъ млcтію, и3 њбличи1тъ мS: є3лeй же грёшнагw да не намaститъ главы2 моеS. Ћкw є3щE и3 мlтва моS во бlговолeніихъ и4хъ, пожeрты бhша при кaмени судіи6 и4хъ. Ўслhшатсz глаг0ли мои2, ћкw возмог0ша: ћкw т0лща земли2 просёдесz на земли2, расточи1шасz кHсти и4хъ при ѓдэ. Ћкw къ тебЁ гDи, гDи, џчи мои2, на тS ўповaхъ, не tими2 дyшу мою2. Сохрани1 мz t сёти, ю4же состaвиша ми2, и3 t собл†знъ дёлающихъ беззак0ніе. Падyтъ во мрeжу свою2 грBшницы: є3ди1нъ є4смь ѓзъ, д0ндеже прейдY. Глaсомъ мои1мъ ко гDу воззвaхъ, глaсомъ мои1мъ ко гDу помоли1хсz. Пролію2 пред8 ни1мъ молeніе моE, печaль мою2 пред8 ни1мъ возвэщY. ВнегдA и3счезaти t менE дyху моемY, и3 ты2 познaлъ є3си2 стєзи2 мо‰. На пути2 сeмъ, по немyже хождaхъ, скрhша сёть мнЁ. Смотрsхъ њдеснyю и3 возглsдахъ, и3 не бЁ знazй менE. Поги1бе бёгство t менE, и3 нёсть взыскazй дyшу мою2. Воззвaхъ къ тебЁ гDи, рёхъ: ты2 є3си2 ўповaніе моE, чaсть моS є3си2 на земли2 живhхъ. Вонми2 молeнію моемY, ћкw смири1хсz ѕэлw2: и3збaви мS t гонsщихъ мS, ћкw ўкрэпи1шасz пaче менE. И#зведи2 и3з8 темни1цы дyшу мою2, и3сповёдатисz и4мени твоемY. МенE ждyтъ прaвєдницы, д0ндеже воздaси мнЁ.
И#з8 глубины2 воззвaхъ къ тебЁ гDи, гDи, ўслhши глaсъ м0й.
И# поeмъ стіхи6ры, глaсъ ѕ7. Под0бенъ: ВсE tл0жше:
Кrтъ воздвизaемь, * на нeмъ вознесeннагw * стrть пречcтую, * пёти повелэвaетъ твaри всeй. * на т0мъ бо ўби1въ нaсъ ўби1вшаго, * ўмерщвлє1нныz њживи1лъ є4сть, * и3 ўдобри2, и3 на нб7сёхъ жи1ти спод0би ћкw милосeрдъ, * премн0жествомъ бlгости. * тёмъ рaдующесz, * вознесeмъ и4мz є3гw2, * и3 тогw2 возвели1чимъ * крaйнее снизхождeніе.
Да бyдутъ ќши твои2, внeмлющэ глaсу молeніz моегw2.
Чете се отново първата стихира.
Ѓще беззакHніz нaзриши гDи, гDи, кто2 постои1тъ; ћкw ў тебE њчищeніе є4сть.
Чете се отново първата стихира.
И$мене рaди твоегw2 потерпёхъ тS гDи, потерпЁ душA моS въ сл0во твоE, ўповA душA моS на гDа.
Мwmсeй пред8wбрази1 тz, * рyки простeръ на высотY, * и3 побэждaше ґмали1ка мучи1телz, * кrте честнhй, вёрныхъ похвало2, * страдaльцєвъ ўтверждeніе, * ґпcлwвъ ўдобрeніе, * прaведныхъ поб0рниче, * всёхъ прпdбныхъ спаси1телю. * тёмъ тS воздвизaема * зрsщи твaрь, весели1тсz, * и3 торжествyетъ слaвzщи хrтA, * тоб0ю разсто‰щаz собрaвшаго, * крaйнею бlгостію.
T стрaжи ќтренніz до н0щи, t стрaжи ќтренніz, да ўповaетъ ї}ль на гDа.
Чете се отново предходната стихира.
Ћкw ў гDа млcть, и3 мн0гое ў негw2 и3збавлeніе, и3 т0й и3збaвитъ ї}лz t всёхъ беззак0ній є3гw2.
Чете се отново предходната стихира.
Хвали1те гDа вси2 kзhцы, похвали1те є3го2 вси2 лю1діе.
Кrте пречестнhй, * є3г0же њбстоsтъ чи1ни ѓгGльстіи веселsщесz, * днeсь воздвизaемь, * бжcтвеннымъ мановeніемъ возн0сиши вс‰, * њкрадeніемъ снёди tгн†нныz, * и3 въ смeрть поп0лзшыzсz. * тёмже тS сердцы2 и3 ўстнaми * вёрніи лобызaюще, * свzщeніе почерпaемъ, * возноси1те, вопію1ще, * хrтA пребlгaго бGа, * и3 тогw2 покланsйтесz бжcтвенному подн0жію.
Ћкw ўтверди1сz млcть є3гw2 на нaсъ, и3 и4стина гDнz пребывaетъ во вёкъ.
Чете се отново предходната стихира.
Слaва, и3 нhнэ, глaсъ в7:
Пріиди1те вси2 kзhцы, благословeнному дрeву поклони1мсz, и4мже бhсть вёчнаz прaвда. прaoтца бо ґдaма прельсти1вый дрeвомъ, кrт0мъ прельщaетсz: и3 пaдаетъ низвeрженъ падeніемъ стрaннымъ, мучи1тельствомъ њдержaвый цaрское здaніе. кр0вію б9іею ћдъ ѕмjевъ tмывaетсz, и3 клsтва разруши1сz њсуждeніz прaведнымъ суд0мъ прaведнагw, непрaведнымъ суд0мъ прaведнику њсуждeну бhвшу: дрeвомъ бо подобaше дрeво и3сцэли1ти, и3 стrтію безстрaстнагw ±же на дрeвэ разрэши1ти стр†сти њсуждeннагw. но слaва хrтE цRю2, є4же њ нaсъ твоемY мyдрому смотрeнію, и4мже спaслъ є3си2 всёхъ, ћкw бlгъ и3 чlвэколю1бецъ.
След последната празнична стихира следва вечерния вход. В това време хорът изпява „Свете тихий“.
Свёте ти1хій с™hz слaвы, безсмeртнагw nц7A нбcнагw, с™aгw бlжeннагw, ї}се хrтE: пришeдше на зaпадъ с0лнца, ви1дэвше свётъ вечeрній, поeмъ nц7A, сн7а и3 с™aго д¦а, бGа. дост0инъ є3си2 во вс‰ временA пётъ бhти глaсы прпdбными, сн7е б9ій, жив0тъ даsй: тёмже мjръ тS слaвитъ.
Следва дневният прокимен.
Бележка: Ако празникът се случи в събота, тогава в петък вечер на голямата вечерня не се пее дневния прокимен, а велик прокимен на 7-ми глас: БGъ нaшъ на нб7си2 и3 на земли2, вс‰ є3ли6ка восхотЁ, сотвори2.
Следват отредените за празника четива от Свещеното Писание (паремии).
Четиво из книга Изход.
Мойсей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода. Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова място Мера. И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием? Мойсей викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание. И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ Бог твой, целител твой. След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите. И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай.
Четиво из книга Притчи Соломонови.
Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение; защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум; защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: тя е по-скъпа от драгоценни камъни, и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. В десницата и1 е дългоденствие, а в левицата и1 - богатство и слава; от устата и1 излиза правда; закон и милост носи на езика си;пътищата и1 са приятни пътища, и всичките и1 пътеки - мирни. Тя е дърво за живот за всички, които се придържат към нея и твърдиня за ония, които се осланят на нея като на Господа.
Четиво из книгата на пророк Исаия.
Тъй казва Господ: твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе. Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени. Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, и Аз ще прославя подножието на нозете Си. И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев. Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, - Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род. Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.
Следва ектенията на усърдното моление и молитвата „Сподоби, Господи“.
Спод0би гDи въ вeчеръ сeй без8 грэхA сохрани1тисz нaмъ. бlгословeнъ є3си2 гDи б9е nтє1цъ нaшихъ, и3 хвaльно и3 прослaвлено и4мz твоE во вёки, ґми1нь.
Бyди гDи, млcть твоS на нaсъ, ћкоже ўповaхомъ на тS. бlгословeнъ є3си2 гDи, научи1 мz њправдaніємъ твои6мъ. бlгословeнъ є3си2 вLко, вразуми1 мz њправдaніємъ твои6мъ. бlгословeнъ є3си2 с™hй, просвэти1 мz њправдaніи твои1ми.
ГDи, млcть твоS во вёкъ, дёлъ рукY твоє1ю не прeзри: тебЁ подобaетъ хвалA, тебЁ подобaетъ пёніе, тебЁ слaва подобaетъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у нhнэ, и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.
Следва просителна ектения и след нея литийни стихири.
На літjи стіхи6ры самогл†сны, глaсъ №. Ґндрeа їерусали1мскагw:
Днeсь ћкw вои1стинну свzтовэщaнный глаг0лъ дв7довъ конeцъ пріsтъ: сe бо ћвэ пречcтыхъ н0гъ твои1хъ поклaнzемсz подн0жію, и3 на сёнь крил{ твоє1ю надёющесz, всещeдрый, вопіeмъ ти2: да знaменаетсz на нaсъ свётъ лицA твоегw2. правослaвныхъ людeй твои1хъ р0гъ вознеси2, честнaгw кrтA твоегw2 воздви1женіемъ, хrтE многоми1лостиве.
Насаждeнное въ крaніевэ мёстэ дрeво сyщагw животA, на нeмже содёла спасeніе превёчный цRь посредЁ земли2, возноси1мо днeсь, њсвzщaетъ мjра концы2, и3 њбновлsетсz воскресeніz д0мъ. рaдуютсz ѓгGли на нб7си2, и3 веселsтсz человёцы на земли2, дв7дски вопію1ще и3 глаг0люще: возноси1те гDа бGа нaшего, и3 покланsйтесz подн0жію н0гъ є3гw2, ћкw с™о є4сть: подаsй мjру вeлію ми1лость.
Проoбразyz кrтъ тв0й, хrтE, патріaрхъ їaкwвъ, внукHмъ бlгословeніе дaруz, на главaхъ премэнє1ны рyки сотвори2. є3г0же сп7се, мы2 днeсь возносsще взывaемъ: дaруй хrтолюби1вому в0инству побBды, ћкw кwнстантjну њдолёніе.
Глaсъ в7. Fеофaново:
Бжcтвенное сокр0вище въ земли2 скрывaемо, жизнодaвца кrтъ, на нб7сёхъ показaсz царю2 благочести1вому, и3 побёды на враги2 подписaніе kвлsетъ разyмнw: є3г0же рaдуzсz вёрою и3 люб0вію, бжcтвеннw востeкъ къ высотЁ зрёніz, тщaніемъ же того2 t земнhхъ нёдръ и3знесE, во и3збавлeніе мjра, и3 спасeніе дyшъ нaшихъ.
Кmпріaново.
Рyкъ премэнeніе патріaрха їaкwва на благословeніе ч†дъ, держaвное кrтA твоегw2 пред8zвлsше знaменіе: є3г0же мы2 держaще твeрда храни1телz дeмwнскіz всем0щнw tг0нимъ полки2, и3 веліaрову гордhню въ нeмъ низлагaемъ, враждeбнэйшагw ґмали1ка побэждaемъ всегуби1тельную си1лу. того2 и3 нhнэ возноси1ма бlгочестивомyдреннw вёрніи, во њчищeніе грэхHвъ, твоeй бlгости во многомножaйшемъ глaсэ вопію1ще прин0симъ: гDи поми1луй, и3зъ дв7ы воплоти1выйсz, ўщeдри рyкъ твои1хъ, бlже, мyдрое создaніе.
ЛьвA дeспота:
Ты2 м0й покр0въ держaвенъ є3си2, тричaстный кrте хrт0въ. њсвzти1 мz си1лою твоeю, да вёрою и3 люб0вію покланsюсz, и3 слaвлю тS.
Глaсъ д7:
Восплeщемъ днeсь пёсненное торжество2, и3 свётлымъ лицeмъ, и3 љзhкомъ ћснw возопіи1мъ: нaсъ рaди, хrтE, сyдъ пріeмый, и3 њплев†ніz и3 р†ны, и3 червлени1цею њдёzвыйсz, и3 на кrтъ возшeдъ, є3г0же ви1дэвше с0лнце и3 лунA, свётъ скрhша, и3 стрaхомъ землS колебaшесz, и3 завёса цRк0внаz раздрaсz на дв0е. ты2 и3 нhнэ дaруй кrтъ тв0й честнhй нaмъ, блюсти1телz и3 храни1телz, и3 прогони1телz дeмwнwвъ, ћкw да вси2 њблобызaюще, вопіeмъ є3мY: спаси1 ны, кrте, си1лою твоeю, њсвzти1 ны свётлостію твоeю, честнhй кrте, и3 ўкрэпи1 ны воздви1женіемъ твои1мъ: ћкw свётъ нaмъ даровaнъ є3си2, и3 спасeніе дyшъ нaшихъ.
Ґнат0ліа:
Свэтосіsненъ ѕвэздaми џбразъ предпоказA, кrте, побёду њдолёніz, благочести1вому царю2 вели1кому, є3г0же мaти є3лeна и3з8wбрётши, міроzвлeнна сотвори2, и3 тS днeсь воздви1жуще, вёрныхъ ли1цы зовeмъ: просвэти1 ны свётлостію твоeю, кrте живон0сный, њсвzти1 ны крёпостію твоeю, всечcтнhй кrте, и3 ўтверди1 ны воздви1женіемъ твои1мъ, воздвизaемый ко њполчeнію врагHвъ.
Слaва, и3 нhнэ, глaсъ т0йже. Ґнат0ліа:
Честнaгw кrтA, хrтE, дёйство проwбрази1въ мwmсeй, побэди2 проти1внаго ґмали1ка въ пустhни сінaйстэй: є3гдa бо простирaше рyцэ, кrтA џбразъ творS, ўкрэплsхусz лю1діе: нhнэ же вещeй сбытіE въ нaсъ и3сп0лнисz, днeсь кrтъ воздвизaетсz, и3 дeмwни бёгаютъ, днeсь твaрь всS t тли2 свободи1сz: вс‰ бо кrтA рaди возсіsша нaмъ даров†ніz. тёмже рaдующесz вси2, припaдаемъ тебЁ, глаг0люще: ћкw возвели1чишасz дэлA тво‰ гDи, слaва тебЁ.
Следват стиховните стихири.
На стіх0внэ стіхи6ры, глaсъ є7. Самопод0бенъ:
Рaдуйсz, живон0сный кrте, благочeстіz непобэди1маz побёда, двeрь рaйскаz, вёрныхъ ўтверждeніе, цRкве њграждeніе, и4мже тлS разори1сz и3 ўпраздни1сz, и3 попрaсz смeртнаz держaва, и3 вознес0хомсz t земли2 къ нбcнымъ: nрyжіе непобэди1мое, бэсHвъ сопротивоб0рче, слaва м§никwвъ, препод0бныхъ ћкw вои1стинну ўдобрeніе, пристaнище спасeніz, дaруzй мjру вeлію ми1лость.
Стjхъ: Возноси1те гDа бGа нaшегw, и3 покланsйтесz подн0жію нHгу є3гw2, ћкw свsто є4сть.
Рaдуйсz, гDень кrте, и4мже разрэши1сz t клsтвы человёчество, сyщіz рaдости знaменіе, прогонszй враги2 во твоeмъ воздви1женіи, всечeстне. нaмъ пом0щниче, царeй держaва, крёпость прaведныхъ, свzщeнникwвъ благолёпіе, воwбражaемый, и3 лю1тыхъ и3збавлszй: жeзле си1лы, и4мже пасeмсz. nрyжіе ми1ра, є3г0же со стрaхомъ њбстоsтъ ѓгGли, хrтA бжcтвеннаz слaва, подаю1щагw мjру вeлію ми1лость.
Стjхъ: БGъ же цRь нaшъ прeжде вёка, содёла спасeніе посредЁ земли2.
Рaдуйсz, слэпhхъ настaвниче, немощнhхъ врачY, воскресeніе всёхъ ўмeршихъ, воздви1гнувый ны2 во тлю2 пaдшыz, кrте чcтнhй, и4мже разруши1сz клsтва, и3 процвэтE нетлёніе, и3 земнjи њбожи1хомсz, и3 діaволъ всеконeчнw низвeржесz. днeсь воздвизaема тS ви1дzще рукaми ґрхіерeйскими, возн0симъ вознесeннаго посредЁ, и3 тебЁ поклaнzемсz, почерпaюще богaтнw вeлію ми1лость.
Слaва, и3 нhнэ, глaсъ }. Їwaнна монaха:
Е#г0же дрeвле мwmсeй проwбразовaлъ соб0ю, ґмали1ка низложи1въ побэди2, и3 дв7дъ пэснопёвецъ, подн0жію твоемY, вопіS, клaнzтисz повелэвaше: честн0му кrтY твоемY, хrтE б9е, днeсь грёшніи клaнzемсz, ўстнaми недост0йными, тS и3зв0лившаго пригвозди1тисz на нeмъ, воспэвaюще м0лимсz: гDи, съ разб0йникомъ цrтвіz твоегw2 спод0би нaсъ.
Следва молитвата на св. Симеон Богоприимец.
Нhнэ tпущaеши рабA твоего2, вLко, по глаг0лу твоемY, съ ми1ромъ: ћкw ви1дэста џчи мои2 сп7сeніе твоE, є4же є3си2 ўгот0валъ пред8 лицeмъ всёхъ людeй, свётъ во tкровeніе kзhкwвъ, и3 слaву людeй твои1хъ ї}лz.
Трис™0е, и3 по Џ§е нaшъ, благословeніи хлёбwвъ.
Свещенослужителят благославя хлябовете, хорът изпява трикратно тропара на празника, и с това завършва голямата вечерня.
На благословeніи хлёбwвъ тропaрь, глaсъ №.
Сп7си2 гDи, лю1ди тво‰, и3 бlгослови2 достоsніе твоE, побBды правослaвнымъ хrтіaнwмъ, на сопроти6вныz дaруz, и3 твоE сохранsz кrт0мъ твои1мъ жи1тельство.
Ќтренz
Веднага след края на вечернята светлините в храма се гасят, за да могат богомолците по-лесно и без да се разсейват, да слушат с внимание Шестопсалмието, което четецът започва да чете с благоговение. Уставът определя на тази част от богослужението особено внимание, което се потвърждава и от това, че по време на Шестопсалмието е прието богомолците да стоят прави, със скръстени ръце върху гърдите, като пред лицето на Господа, без да се кръстят и да правят поклони, когато четецът произнася трикратно „Алилуия“ след първите три псалома.
След края на Шестопсалмието следва голяма ектения, а след нея „Бог Господ“ на 1-ви глас.
И# ѓбіе поeтсz во глaсъ тропарS прaздника, глaсъ №:
БGъ гDь, и3 kви1сz нaмъ, бlгословeнъ грzдhй во и4мz гDне.
Стjхъ №: И#сповёдайтесz гDеви. ћкw бlгъ, ћкw въ вёкъ млcть є3гw2.
Стjхъ в7: Њбышeдше њбыд0ша мS, и3 и4менемъ гDнимъ противлsхсz и5мъ.
Стjхъ G: Не ўмрY, но жи1въ бyду, и3 повёмъ дэлA гDнz.
Стjхъ: д7: Кaмень, є3г0же небрег0ша зи1ждущіи, сeй бhсть во главY ќгла: t гDа бhсть сeй, и3 є4сть ди1венъ во nчесёхъ нaшихъ.
На ќтрени на БGъ гDь, тропaрь прaздника, глaсъ №.
Сп7си2 гDи, лю1ди тво‰, и3 бlгослови2 достоsніе твоE, побBды правослaвнымъ хrтіaнwмъ, на сопроти6вныz дaруz, и3 твоE сохранsz кrт0мъ твои1мъ жи1тельство. Три1жды.
Хорът изпява три пъти: ГDи поми1луй, Слaва:
Четецът казва: и3 нhнэ:и започва да чете определеното за деня от седмицата стихословие (катизма).
След първата катизма (или след втората Слава, ако практиката е да се чете само една катизма) следва малка ектения и седален нa първото стихословие.
По №-мъ стіхосл0віи сэдaленъ, глaсъ ѕ7:
Т0кмw водрузи1сz дрeво, хrтE, кrтA твоегw2, њснов†ніz поколебaшасz смeрти, гDи: є3г0же бо пожрE желaніемъ ѓдъ, tпусти2 трeпетомъ. kви1лъ є3си2 нaмъ спасeніе твоE, с™hй, и3 славосл0вимъ тS, сн7е б9ій, поми1луй нaсъ.
Слaва, и3 нhнэ, глaсъ №. Под0бенъ: Кaмени запечaтану.
КrтA твоегw2 дрeву покланsемсz, чlвэколю1бче, ћкw на нeмъ пригвозди1лсz є3си2 животE всёхъ. рaй tвeрзлъ є3си2, сп7се, вёрою пришeдшему ти2 разб0йнику, и3 слaдости спод0бисz и3сповёдаzсz тебЁ: помzни1 мz, гDи. пріими2 ћкоже џнаго и3 нaсъ зовyщихъ: согрэши1хомъ вси2, бlгоутр0біемъ твои1мъ не прeзри нaсъ.
Следва втората катизма (или третата Слава). След нея има малка ектения и се прочита седален на второто стихословие.
По в7-мъ стіхосл0віи сэдaленъ, глaсъ ѕ7:
Днeсь прbр0ческое и3сп0лнисz сл0во: сe бо покланsемсz на мёсто, и3дёже стоsша н0ги тво‰ гDи. и3 дрeво спасeніz пріeмше, грэх0вныхъ страстeй своб0ду получи1хомъ, моли1твами бцdы, є3ди1не чlвэколю1бче.
Слaва, и3 нhнэ, глaсъ }. Под0бенъ: Повелённое тaйнw:
Проwбражaше тaинственнw дрeвле їисyсъ наvи1нъ кrтA џбразъ, є3гдA рyцэ прострE кrтови1днw, сп7се м0й, и3 стA с0лнце, д0ндеже враги2 низложи2 противостоsщыz тебЁ бGу. нhнэ бо зaйде на кrтё тz зрS, и3 держaву смeртную разруши1въ, вeсь мjръ совоздви1глъ є3си2.
Следва полиелей с четири избрани стиха от 134-и и 135-и псалом.
№. Хвали1те и4мz гDне, хвали1те, раби2 гDа. Ґллилyіа. Три1жды.
к7а. Бlгословeнъ гDь t сіHна, живhй во їеrли1мэ. Ґллилyіа. Три1жды.
№. И#сповёдайтесz гDеви, ћкw бlгъ: ћкw въ вёкъ млcть є3гw2. Ґллилyіа. Три1жды.
к7ѕ. И#сповёдайтесz бGу нбcному: ћкw въ вёкъ млcть є3гw2. Ґллилyіа. Три1жды.
След края на полиелея духовенството изпява величанието на празника в олтара пред Престола, върху който е положен Кръста.
Величaніе: Величaемъ тS, живодaвче хrтE, и3 чти1мъ кrтъ тв0й с™hй, и4мже нaсъ сп7слъ є3си2 t раб0ты врaжіz.
Хорът повтаря величанието с избрани стихове от Свещеното Писание, а свещенослужителят излиза от олтара само за каждението.
По полmелeи сэдaленъ, глaсъ }. Под0бенъ: Повелённое тaйнw:
Въ раи1 мz прeжде дрeво њбнажи2, њ вкушeніи врaгъ приносS ўмерщвлeніе: кrтa же дрeво, животA њдэsніе человёкwмъ носS, водрузи1сz на земли2, и3 мjръ вeсь и3сп0лнисz всsкіz рaдости. є3г0же зрsще возвышaема, бGу вёрою лю1діе соглaснw возопіи1мъ: и3сп0лнь слaвы д0мъ тв0й.
Слaва, и3 нhнэ, т0йже.
Тaже, степє1нна, № ґнтіфHнъ д7-гw глaса:
T ю4ности моеS мн0зи б0рютъ мS стр†сти, но сaмъ мS заступи2, и3 сп7си2 сп7се м0й.
Ненави1дzщіи сіHна, посрами1тесz t гDа, ћкw травa бо nгнeмъ бyдете и3зс0хше.
Слaва, и3 нhнэ: С™hмъ д¦омъ всsка душA живи1тсz, и3 чистот0ю возвышaетсz, свэтлёетсz трbческимъ є3ди1нствомъ сщ7еннотaйнэ.
Прокjменъ, глaсъ д7: Ви1дэша вси2 концы2 земли2 сп7сeніе бGа нaшегw. Стjхъ: Восп0йте гDеви пёснь н0ву, ћкw ди6вна сотвори2 гDь.
Всsкое дыхaніе: Е#ђліе їwaнна, зачaло м7в, t полY.
Свещенослужителят чете Евангелското четиво в олтара пред Престола, на който е положен Кръста.
Евангелие от Йоан 42 (12:28-36).
Рече Господ 28Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя. 29А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.30Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас. 31Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. 32И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.33А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. 34Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човешки да бъде издигнат? Кой е Този Син Човешки? 35Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина.
Хорът изпява „Воскресение Христово видевше“, след което Царските Двери се затварят.
Воскrніе хrт0во ви1дэвше, поклони1мсz с™0му гDу ї}су, є3ди1ному безгрёшному: кrтY твоемY покланsемсz хrтE, и3 с™0е воскrніе твоE поeмъ и3 слaвимъ: тh бо є3си2 бGъ нaшъ, рaзвэ тебE и3н0гw не знaемъ, и4мz твоE и3менyемъ. Пріиди1те вси2 вёрніи, поклони1мсz с™0му хrт0ву воскrнію: сe бо пріи1де кrт0мъ рaдость всемY мjру. всегдA бlгословsще гDа, поeмъ воскrніе є3гw2: распsтіе бо претерпёвъ, смeртію смeрть разруши2.
Четецът прочита 50-ти псалом, хорът изпява първите стихове от него и след това празничната стихира.
По н7-мъ pалмЁ, Слaва: Мlтвами бцdы, ми1лостиве, њчи1сти мн0жєства согрэшeній нaшихъ. И# нhнэ, т0йже. И# посeмъ: Поми1луй мS, б9е: и3 стіхи1ра глaсъ ѕ7:
Кrте хrт0въ, хrтіaнъ ўповaніе, заблyждшихъ настaвниче, њбуревaемыхъ пристaнище, въ брaнехъ побёда, вселeнныz ўтверждeніе, недyжныхъ врачY, мeртвыхъ воскресeніе, поми1луй нaсъ.
Следва канонът на празника на 8-ми глас.
КАНW1НЫ
КанHнъ кrтA, є3гHже краегранeсіе: КrтY надёzвсz пёніе tрыгaю.
Творeніе кЂръ космы2. Їрмосы2 по двaжды: тропари1 же на в7i.
Глaсъ }. Пёснь №.
Їрм0съ: Кrтъ начертaвъ мwmсeй, впрsмw жезл0мъ чермн0е пресэчE, ї}лю пэшеходsщу, т0же њбрaтнw фараHнwвымъ колесни1цамъ ўдaривъ совокупи2, вопреки2 написaвъ непобэди1мое nрyжіе: тёмъ хrтY пои1мъ бGу нaшему, ћкw прослaвисz.
Џбразъ дрeвле мwmсeй пречcтыz стrти въ себЁ сам0мъ проwбрази2, свzщeнныхъ средЁ стоS: кrтъ же воwбрази1въ, простeртыми побёду длaньми воздви1же, держaву погуби1въ ґмали1ка всегуби1телz. тёмъ хrтY пои1мъ бGу нaшему, ћкw прослaвисz.
Возложи2 мwmсeй на столпЁ врачевство2, тлетвори1вагw и3збавлeніе, и3 kдови1тагw ўгрызeніz: и3 дрeву џбразомъ кrтA, по земли2 пресмыкaющагосz ѕмjz привzзA, лукaвный въ сeмъ њбличи1въ врeдъ. тёмъ хrтY пои1мъ бGу нaшему, ћкw прослaвисz.
ПоказA нб7о кrтA побёду благочeстіz держaтелю, и3 царю2 бGомyдру, врагHвъ въ нeмже ѕлосeрдыхъ низложи1сz свирёпство, лeсть же преврати1сz, и3 вёра распрострeсz земны6мъ концє1мъ бжcтвеннаz. тёмъ хrтY пои1мъ бGу нaшему, ћкw прослaвисz.
Ирмосът се пее и като катавасия след всяка песен.
Пёснь G.
Їрм0съ: Жeзлъ въ џбразъ тaйны пріeмлетсz, прозzбeніемъ бо предразсуждaетъ свzщeнника: неплодsщей же прeжде цRкви, нhнэ процвэтE дрeво кrтA, въ держaву и3 ўтверждeніе.
Ћкw и3спусти2 ўдарsемь в0ду краесэк0мый, непокори6вымъ лю1демъ и3 жестосє1рдымъ, бGозвaнныz проzвлsше цRкве тaинство, є3sже кrтъ держaва и3 ўтверждeніе.
Рeбрwмъ пречи6стымъ, копіeмъ прободє1ннымъ, водA съ кр0вію и3стечE, њбновлsющаz завётъ и3 њмывaтельнаz грэхA: вёрныхъ бо кrтъ похвалA, и3 царeй держaва и3 ўтверждeніе.
След като хорът изпее катавасията на трета песен на канона, следва малка ектения, а след нея седален.
Сэдaленъ, глaсъ д7. Под0бенъ: Ск0рw предвари2:
Въ тебЁ, требlжeнне и3 жизнодaвче кrте, лю1діе ўчреждaющесz спрaзднуютъ, съ невещeственными ли6ки, чи1ни ґрхіерeйстіи бlгоговёйнw воспэвaютъ, мн0жество же монaшествующихъ и3 п0стникwвъ покланsютсz, хrтa же распeншагосz вси2 слaвимъ.
Слaва, и3 нhнэ, т0йже.
Пёснь д7.
Їрм0съ: Ўслhшахъ, гDи, смотрeніz твоегw2 тaинство, разумёхъ дэлA тво‰, и3 прослaвихъ твоE бжcтво2.
ГорькорHдныz преложи2 дрeвомъ мwmсeй и3ст0чники въ пустhни дрeвле, кrт0мъ бо благочeстію kзhкwвъ проzвлsz преложeніе.
ГлубинЁ внёдривый сэкyщую и3здадE їoрдaнъ дрeву, кrт0мъ и3 крещeніемъ сэчeніе лeсти знaменуz.
Свzщeннw њполчaютсz, четверочaстніи лю1діе предходsще џбразомъ свидётельства ски1ніи, кrтоoбрaзными чи1нми прославлsеміи.
Чyднw простирaемь, с0лнєчныz лучы2 и3спущaше кrтъ, и3 повёдаша нб7сA слaву бGа нaшегw.
Пёснь є7.
Їрм0съ: Q треблажeнное дрeво, на нeмже распsсz хrт0съ, цRь и3 гDь, и4мже падE, дрeвомъ прельсти1вый, тоб0ю прельсти1всz, бGу пригвозди1вшусz пл0тію, подаю1щему ми1ръ душaмъ нaшымъ.
ТебE приснопётое дрeво, на нeмже прострeсz хrт0съ, є3дeмъ хранsщее њбращaющеесz nрyжіе, кrте ўстыдёсz: стрaшный же херувjмъ ўступи2, на тебЁ пригвождeнному хrтY, подаю1щему ми1ръ душaмъ нaшымъ.
Подзeмныхъ си6лы проти6вныz кrтA страшaтсz, начертaема знaменіz на воздyсэ, по немyже х0дzтъ небeсныхъ и3 земнор0дныхъ р0ди, колBна преклонsюще хrтY, подаю1щему ми1ръ душaмъ нaшымъ.
Зарsми нетлёнными ћвльсz бжcтвенный кrтъ, њмрачє1ннымъ kзhкwмъ, заблуждє1ннымъ въ прeлести, бжcтвенный свётъ њблистaвъ, ўсвоsетъ на нeмъ пригвождeнному хrтY, подаю1щему ми1ръ душaмъ нaшымъ.
Пёснь ѕ7.
Їрм0съ: В0днагw ѕвёрz во ўтр0бэ, дл†ни їHна кrтови1днw распростeръ, спаси1тельную стrть проwбражaше ћвэ. тёмъ триднeвенъ и3зшeдъ, премjрное воскrніе прописaше, пл0тію пригвождeннагw хrтA бGа, и3 триднeвнымъ воскrніемъ мjръ просвёщшагw.
Стaростію преклони1всz, и3 недyгомъ њтzгчeнъ и3спрaвисz, їaкwвъ рyцэ премэни1въ, дёйствіе kвлsz жизнон0снагw кrтA: и4бо вeтхость зак0ннагw сэн0внагw писaніz новописA, на сeмъ пл0тію пригвозди1выйсz бGъ, и3 душегуби1тельный недyгъ лeсти tгнA.
На ю4ныz возложи1въ дл†ни бжcтвенный ї}ль, кrтови1днw главы6 kвлsше, ћкw старёйшаz слaва, законослужи1тели лю1діе. тёмже подмнёвсz тaкw и3спрельсти1тисz, не и3змэни2 жизнон0снагw џбраза: превзhдутъ бо лю1діе хrт0вы б9іи новоутверждeнніи, вопіsху, кrт0мъ њграждaеми.
След като хорът изпее катавасията на шеста песен от канона, следва малка ектения и кондак и икос на Кръста.
Кондaкъ, глaсъ д7. Под0бенъ:
Вознесhйсz на кrтъ в0лею тезоимени1тому твоемY н0вому жи1тельству щедрHты тво‰ дaруй хrтE б9е: возвесели2 си1лою твоeю правослaвныz хrтіaны, побBды даS и4мъ на сопостaты, пос0біе и3мyщымъ твоE nрyжіе ми1ра, непобэди1мую побёду.
Јкосъ:
И$же до трeтіzгw нб7сE восхищeнъ бhсть въ рaй, и3 гlг0лы слhшавъ неизречє1нныz и3 бжcтвєнныz, и5хже не лёть љзhки (человёческими) глаг0лати. что2 галaтwмъ пи1шетъ, ћкw рачи1теліе писaній прочт0сте и3 познaсте: мнЁ, глаг0летъ, хвали1тисz да не бyдетъ, т0кмw во є3ди1номъ кrтЁ гDни, на нeмже страдaвъ ўби2 стр†сти. того2 ќбw и3 мы2 и3звёстнw держи1мъ, кrтъ гDень, хвалY вси2: є4сть бо нaмъ спаси1тельное сіE дрeво, nрyжіе ми1ра, непобэди1маz побёда.
Пёснь з7.
Їрм0съ: Безyмное велёніе мучи1телz ѕлочести1вагw лю1ди поколебA, дhшущее прещeніе и3 ѕлохулeніе бGомeрзское: nбaче три2 џтроки не ўстраши2 ћрость ѕвёрскаz, ни џгнь снэдazй, но противодhшущу росон0сному д¦у, со nгнeмъ сyще поsху: препётый nтцє1въ и3 нaсъ б9е, бlгословeнъ є3си2.
T дрeва вкуси1въ пeрвый въ человёцэхъ, въ тлёніе всели1сz tвержeніемъ бо жи1зни безчeстнэйшимъ њсуди1всz, всемY р0ду тэлотлёненъ нёкій, ћкw врeдъ недyга преподадE: но њбрётше земнор0дніи воззвaніе кrтнымъ дрeвомъ, зовeмъ: препётый nтцє1въ и3 нaсъ б9е, бlгословeнъ є3си2.
Разрэши2 повелёніе б9іе преслушaніе, и3 дрeво принесE смeрть человёкwмъ, є4же неблаговрeменнw причaстно бhвшее: во ўтверждeніе же ѕэлw2 честнaгw. tтyду жи1зни дрeво возбранsемо бЁ, є4же разб0йнику ѕлоумeршу tвeрзе, благоразyмнw зовyщу: препётый nтцє1въ и3 нaсъ б9е, бlгословeнъ є3си2.
ЖезлA њб8eмлетъ крaй їHсифова, б{дущаz зрS ї}ль, цrтвіz держaвное, ћкw воз8имyществитъ преслaвный кrтъ проzвлsz: сeй бо побэдон0снаz похвалA, и3 свётъ вёрою зовyщымъ: препётый nтцє1въ и3 нaсъ б9е, бlгословeнъ є3си2.
Пёснь }.
Їрм0съ: Благослови1те џтроцы, трbцы равночи1сленніи, содётелz nц7A бGа, п0йте снизшeдшее сл0во, и3 џгнь въ р0су претв0ршее, и3 превозноси1те всBмъ жи1знь подавaющаго, д¦а всес™aго, во вёки.
Воздвизaему дрeву њкроплeну кр0вію вопл0щшагосz сл0ва бGа, п0йте нбcныz си6лы: земнhхъ воззвaніе, прaзднующе лю1діе, поклони1тесz хrт0ву кrтY, и4мже мjру востaніе, во вёки.
Земнор0дніи длaньми, строи1теліе бlгодaти кrтъ, на нeмже стоsше хrт0съ бGъ, возноси1те свzщеннолёпнw и3 копіE, б9іz сл0ва тёло проб0дшее, да ви1дzтъ kзhцы вси2 спасeніе б9іе, слaвzще є3го2 во вёки.
Бжcтвеннымъ суд0мъ пред8избрaнніи весели1тесz, хrтіaнстіи вёрніи лю1діе хвали1тесz побэдон0снымъ nрyжіемъ, пріeмше t бGа кrтъ честнhй: въ сeмъ бо колBна брaней дeрзости и4щуще, разсыпaютсz во вёки.
След катавасията на осма песен не се пее, както обичайно „Честне́йшую Херуви́м“, а се четат припеви от празничния канон заедно с тропарите на девета песен.
На f7-й пёсни Честнёйшую не поeмъ. но поeмъ припёвъ прaздника:
Величaй, душE моS, пречестнhй кrтъ гDень.
Тaже, їрм0съ №-гw канHна: Тaинъ є3си2, бцdе:
И# другjй ли1къ под0бнэ припёвъ, и3 їрм0съ. И# къ пр0чымъ ѕ7 стіхHмъ т0йже припёвъ поeмъ.
Пёснь f7.
Їрм0съ: Тaинъ є3си2, бцdе, рaй, невоздёланнw возрасти1вшій хrтA, и4мже крeстное живон0сное на земли2 насади1сz дрeво. тёмъ нhнэ возноси1му, покланsющесz є3мY тS величaемъ.
Да возрaдуютсz древA дубр†внаz вс‰, њсвzти1вшусz є3стествY и4хъ, t негHже и3значaла насади1шасz, хrтY распростeршусz на дрeвэ. тёмъ нhнэ возноси1му, покланsющесz є3мY, тS величaемъ.
Свzщeнный востA р0гъ, и3 главA всBмъ бGом{дрымъ крeстъ, и4мже грёшныхъ мhсленнw стирaютсz р0ги вси2. тёмъ нhнэ возноси1му, покланsющесz є3мY, тS величaемъ.
Другjй припёвъ:
Величaй, душE моS, животворsщагw кrтA гDнz воздви1женіе.
И# їрм0съ: Снёдію дрeва:
И# другjй ли1къ под0бнэ припёвъ, и3 їрм0съ. тропари1 же ѕ7, съ си1мже припёвомъ.
И$нъ. Їрм0съ: Снёдію дрeва, р0ду прибhвшаz смeрть, кrт0мъ ўпраздни1сz днeсь: и4бо прамaтернzz всер0днаz клsтва разруши1сz, прозzбeніемъ чcтыz бGомaтере: ю4же вс‰ си6лы нбcныz величaютъ.
Г0рести ўбjйственныz, ћже t дрeва, не њстaвивъ гDи, кrт0мъ бо сію2 совершeннw и3стреби1лъ є3си2. сегw2 рaди и3 дрeвомъ ўслади2 и3ногдA г0ресть в0дъ мeрры, проwбразyющее кrтA дёйство, є4же вс‰ си6лы нбcныz величaютъ.
Непрестaннw гружaємыz мрaкомъ прaoтца гDи, крест0мъ возвhсилъ є3си2 днeсь. ћкw бо лeстію весьмA неудержaннw є3стество2 преднизведeсz: всер0днэ ны2 пaки и3спрaви свётъ крестA твоегw2, є3г0же вёрніи величaемъ.
Да џбразъ покaжеши мjру покланsемый, гDи, кrтA, во всёхъ ћкw преслaвный на нб7сёхъ и3з8wбрази1лъ є3си2, свётомъ безмёрнымъ њзарeнъ: цRю2 всеoрyжіе непобэди1мое. тёмъ тS вс‰ си6лы нбcныz величaютъ.
Катавaсіа: Тaинъ є3си2, бцdе, рaй:
Другjй: Снёдію дрeва: съ припBвы: и3 покл0нъ.
След изчитането на канона следват малка ектения и светилните на празника.
Свэти1ленъ. Под0бенъ: ЎченикHмъ:
Кrтъ, храни1тель всеS вселeнныz, кrтъ, красотA цRкве: кrтъ, вёрныхъ ўтверждeніе: кrтъ, ѓгGлwвъ слaва, и3 дeмwнwвъ ћзва.
Двaжды.
Слaва, и3 нhнэ: Под0бенъ: Жєны2, ўслhшите:
Кrтъ воздвизaетсz днeсь, и3 мjръ њсвzщaетсz: и4же бо со nц7eмъ сэдsй, и3 д¦омъ с™hмъ, на сeмъ рyцэ распрострE: мjръ вeсь привлечE къ твоемY, хrтE, познaнію. и5же ќбw на тS надёющыzсz, бжcтвенныz спод0би слaвы.
Следват хвалитните 148-и, 149-и и 150-и псалми със съответните празнични стихири. Хорът изпява първите пет стиха от псалмите.
Всsкое дыхaніе да хвaлитъ гDа. Хвали1те гDа съ нб7съ, хвали1те є3го2 въ вhшнихъ. ТебЁ подобaетъ пёснь бGу. Хвали1те є3го2 вси2 ѓгGли є3гw2, хвали1те є3го2 вс‰ си6лы є3гw2. ТебЁ подобaетъ пёснь бGу.
Хвали1те є3го2 с0лнце и3 лунA, хвали1те є3го2 вс‰ ѕвёзды и3 свётъ. Хвали1те є3го2 нб7сA нб7съ, и3 водA ћже превhше нб7съ, да восхвaлzтъ и4мz гDне. Ћкw т0й речE, и3 бhша: т0й повелЁ, и3 создaшасz. Постaви | въ вёкъ, и3 въ вёкъ вёка: повелёніе положи2, и3 не ми1мw и4детъ. Хвали1те гDа t земли2 ѕмjевє, и3 вс‰ бє1здны: Џгнь, грaдъ, снёгъ, г0лоть, дyхъ бyренъ, твор‰щаz сл0во є3гw2: Г0ры и3 вси2 х0лми, древA плодонHсна, и3 вси2 кeдри: ѕвёріе и3 вси2 ск0ти, гaди и3 пти6цы перн†ты: цaріе зeмстіи, и3 вси2 лю1діе, кнsзи, и3 вси2 судіи6 зeмстіи: Ю$нwши и3 дBвы, стaрцы съ ю4нотами да восхвaлzтъ и4мz гDне: ћкw вознесeсz и4мz тогw2 є3ди1нагw. И#сповёданіе є3гw2 на земли2 и3 на нб7си2, и3 вознесeтъ р0гъ людeй свои1хъ. Пёснь всBмъ прпdбнымъ є3гw2, сыновHмъ ї}лєвымъ, лю1демъ приближaющымсz є3мY.
Восп0йте гDеви пёснь н0ву, хвалeніе є3гw2 въ цRкви прпdбныхъ. Да возвесели1тсz ї}ль њ сотв0ршемъ є3го2, и3 сhнове сіHни возрaдуютсz њ цRЁ своeмъ: да восхвaлzтъ и4мz є3гw2 въ ли1цэ, въ тmмпaнэ и3 pалти1ри да пою1тъ є3мY. Ћкw бlговоли1тъ гDь въ лю1дехъ свои1хъ, и3 вознесeтъ крHткіz во сп7сeніе. Восхвaлzтсz прпdбніи во слaвэ, и3 возрaдуютсz на л0жахъ свои1хъ. Возношє1ніz б9іz въ гортaни и4хъ, и3 мечи2 nбою1ду nстры2 въ рукaхъ и4хъ: Сотвори1ти tмщeніе во kзhцэхъ, њбличє1ніz въ лю1дехъ: Свzзaти цари2 и4хъ пyты, и3 сл†вныz и4хъ ручнhми nкHвы желёзными. Сотвори1ти въ ни1хъ сyдъ напи1санъ: слaва сіS бyдетъ всBмъ прпdбнымъ є3гw2. Хвали1те бGа во с™hхъ є3гw2, хвали1те є3го2 во ўтвержeніи си1лы є3гw2.
Хвали1те є3го2 на си1лахъ є3гw2, хвали1те є3го2 по мн0жеству вели1чествіz є3гw2.
На хвали1техъ стіхи6ры, на д7, глaсъ }. Самопод0бенъ:
Q преслaвнагw чудесE, * живон0сный сaдъ, * кrтъ прес™hй * на высотY возноси1мь kвлsетсz днeсь. * славосл0вzтъ вси2 концы2 земнjи, * ўстрашaютсz дeмwнскіz полки2, * q каковhй дaръ земны6мъ даровaсz, * и4мже, хrтE, спаси2 дyшы нaшz, * ћкw є3ди1нъ бlгоутр0бенъ.
Хвали1те є3го2 во глaсэ трyбнэмъ, хвали1те є3го2 во pалти1ри и3 гyслехъ.
Четецът повтаря първата стихира.
Хвали1те є3го2 въ тmмпaнэ и3 ли1цэ, хвали1те є3го2 во стрyнахъ и3 nргaнэ.
Q преслaвнагw чудесE, * ћкw гр0здъ и3сп0лненъ животA, * понесhй вhшнzгw, * t земли2 воздвизaемь кrтъ ви1дитсz днeсь, * и4мже вси2 къ бGу привлек0хомсz, * и3 пожeрта бhсть до концA смeрть. * q дрeво пречестн0е, * и4мже воспріsхомъ во є3дeмэ безсмeртную пи1щу, * хrтA слaвzще!
Хвали1те є3го2 въ кmмвaлэхъ доброглaсныхъ. хвали1те є3го2 въ кmмвaлэхъ восклицaніz. Всsкое дыхaніе да хвaлитъ гDа.
Q преслaвнагw чудесE, * широтA кrтA и3 долготA * нб7си2 равнA є4сть: * ћкw бжcтвенною бlгодaтію њсвzщaетъ всsчєскаz. * њ сeмъ kзhцы вaрварстіи побэждaютсz. * њ сeмъ вёра ўтверждaетсz. * q бжcтвенныz лёствицы, * є4юже восх0димъ на небесA. * возносsще въ пёснехъ хrтA гDа!
Слaва, и3 нhнэ, глaсъ ѕ7:
Днeсь происх0дитъ кrтъ гDень, и3 вёрніи пріeмлютъ того2 желaніемъ, и3 взeмлютъ и3сцэлє1ніz души1 же и3 тёла, и3 всsкіz болёзни. сегw2 цэлyимъ рaдостію и3 стрaхомъ: стрaхомъ, грэхA рaди, ћкw недост0йни сyще: рaдостію же, спасeніz рaди, є4же подаeтъ мjру на т0мъ пригвозди1выйсz хrт0съ бGъ, и3мёzй вeлію ми1лость.
Следва голямото славословие. В това време йереят (или архиереят) и дяконът, в пълно облачение, трикратно прекадяват св. Престол от четирите страни.
Слaва въ вhшнихъ бGу, и3 на земли2 ми1ръ, въ человёцэхъ бlговолeніе. Хвaлимъ тS, бlгослови1мъ тS, клaнzемъ ти сz, славосл0вимъ тS, бlгодари1мъ тS вели1кіz рaди слaвы твоеS. ГDи цRю2 нбcный, б9е џ§е вседержи1телю, гDи сн7е є3динор0дный ї}се хrтE, и3 с™hй дш7е. ГDи б9е, ѓгнче б9ій, сн7е n§ь, взeмлzй грёхъ мjра, поми1луй нaсъ: взeмлzй грэхи2 мjра, пріими2 мlтву нaшу: сэдsй њдеснyю nц7A, поми1луй нaсъ. Ћкw ты2 є3си2 є3ди1нъ с™ъ, ты2 є3си2 є3ди1нъ гDь, ї}съ хrт0съ, во слaву бGа nц7A, ґми1нь.
На всsкъ дeнь бlгословлю1 тz, и3 восхвалю2 и4мz твоE во вёки, и3 въ вёкъ вёка.
Спод0би гDи въ дeнь сeй без8 грэхA сохрани1тисz нaмъ. бlгословeнъ є3си2 гDи, б9е nтє1цъ нaшихъ, и3 хвaльно и3 прослaвлено и4мz твоE во вёки, ґми1нь.
Бyди гDи, млcть твоS на нaсъ, ћкоже ўповaхомъ на тS.
Бlгословeнъ є3си2 гDи, научи1 мz њправдaніємъ твои6мъ. Три1жды.
ГDи, прибёжище бhлъ є3си2 нaмъ въ р0дъ и3 р0дъ. ѓзъ рёхъ: гDи, поми1луй мS, и3сцэли2 дyшу мою2, ћкw согрэши1хъ тебЁ.
ГDи, къ тебЁ прибэг0хъ, научи1 мz твори1ти в0лю твою2, ћкw ты2 є3си2 бGъ м0й: ћкw ў тебE и3ст0чникъ животA, во свётэ твоeмъ ќзримъ свётъ. пробaви млcть твою2 вёдущымъ тS.
С™hй б9е, с™hй крёпкій, с™hй безсмeртный, поми1луй нaсъ. Три1жды.
Слaва, и3 нhнэ:
С™hй безсмeртный, поми1луй нaсъ.
Тaже высочaйшимъ глaсомъ:
С™hй б9е, с™hй крёпкій, с™hй безсмeртный, поми1луй нaсъ.
В това време духовенството прави три земни поклона пред Кръста. Щом се запее последното „Святый Боже…“, свещеникът (архиереят) взима Кръста на главата си и предхождан от дякон (олтарник) със свещ и кадило, минавайки през Горното място, излиза на солея. Застава с лице към Царските двери и след като се изпее славословието възглася: „Премудрость прости.“ В това време камбаните се бият бавно подред от най-голямата до най-малката. След полагането на кръста върху аналоя в средата на храма се бие кратък трезвон.
Хорът започва да пее трикратно тропара на Кръста. В това време свещеникът отива до аналоя в средата на храма, поставя Кръста на него и го прекадява три пъти околовръст.
Тропaрь, глaсъ №:
Сп7си2 гDи, лю1ди тво‰, и3 бlгослови2 достоsніе твоE, побBды правослaвнымъ хrтіaнwмъ, на сопроти6вныz дaруz, и3 твоE сохранsz кrт0мъ твои1мъ жи1тельство.
На това място от службата в катедралните храмове и манастирите се извършва въздвижение на Кръста и осеняване с него на народа на четири страни при многократното пеене на „Господи помилуй“. При това дяконът произнася особена ектения. Това ни припомня как при намирането на Кръста Йерусалимският патриарх Макарий се изкачил на издигнато място и оттам въздигал Кръста на всички страни, за да могат всички да го видят, а народът падал пред Кръста и възклицавал: „Господи помилуй“.
След чина на въздвижението на Кръста хорът изпява тропара и кондака на Кръста.
След това духовенството изпява тропара „Кресту твоему...“ три пъти като на всяко „покланяемся...“ прави земен поклон.
КrтY твоемY покланsемсz, вLко, и3 с™0е воскrніе твоE слaвимъ.
След това хорът изпява същия тропар три пъти, като на всяко „покланяемся...“ народът прави земен поклон.
Следват стихири, по време на които свещенослужителят помазва духовенството и народа с елей и се раздава петохлебие.
Е#гдa же цэлyемъ честнhй кrтъ: поeмъ стіхи6ры самоглaсны честнaгw кrтA, глaсъ в7:
Пріиди1те, вёрніи, животворsщему дрeву поклони1мсz: на нeмже хrт0съ цRь слaвы в0лею рyцэ распростeръ, вознесE нaсъ на пeрвое блажeнство, ±же прeжде врaгъ слaстію ўкрaдъ, и3згнaны t бGа сотвори2. пріиди1те, вёрніи, дрeву поклони1мсz, и4мже спод0бихомсz неви1димыхъ вр†гъ сокруши1ти главы6. пріиди1те, вс‰ nтeчєствіz kзhкwвъ, кrтъ гDень пёсньми почти1мъ. рaдуйсz, кrте, пaдшагw ґдaма совершeнное и3збавлeніе: тS нhнэ со стрaхомъ хrтіaне цэлyюще, на тебЁ пригвозди1вшагосz бGа слaвимъ глаг0люще: гDи, на т0мъ пригвозди1выйсz, поми1луй нaсъ, ћкw бlгъ и3 чlвэколю1бецъ.
Глaсъ є7:
Пріиди1те, лю1діе, преслaвное чyдо ви1дzще, кrтA си1лэ поклони1мсz: ћкw дрeво въ раи2 смeрть прозzбE, сіe же жи1знь процвэтE, безгрёшнаго и3мyщее пригвождeнна гDа. t негHже вси2 kзhцы нетлёніе взeмлюще зовeмъ: и4же кrт0мъ смeрть ўпраздни1вый, и3 нaсъ свободи1вый, слaва тебЁ.
Глaсъ т0йже:
Глaсъ прbрHкъ твои1хъ, и3сaіи и3 дв7да, и3сп0лнисz, б9е, глаг0лющій: пріи1дутъ вси2 kзhцы, гDи, и3 покл0нzтсz предъ тоб0ю: сe бо лю1діе, и5же твоеS, бlже, благодaти нап0лнишасz, во дв0рэхъ твои1хъ їерусали1ма, кrтъ претерпёвый за ны2 и3 воскrніемъ твои1мъ животворsй, сохрани2 и3 спаси1 ны.
Глaсъ ѕ7:
Четвероконeчный мjръ днeсь њсвzщaетсz, четверочaстному воздвизaему твоемY кrтY, хrтE б9е нaшъ, и3 р0гъ вёрныхъ хrтіaнъ совозн0ситсz. тёмъ врагHвъ сокрушaемъ р0ги: вeлій є3си2 гDи, и3 ди1венъ въ дёлэхъ твои1хъ, слaва тебЁ.
Прbр0кwвъ глaси, дрeво с™0е предвозвэсти1ша, и4мже дрeвніz свободи1сz клsтвы смeртныz ґдaмъ, твaрь же, днeсь возноси1му томY, совозвышaетъ глaсъ, t бGа просsщи богaтыz ми1лости: но є3ди1ный въ благоутр0біи, безмёрный вLко, њчищeніе бyди нaмъ, и3 спаси2 дyшы нaшz.
Глaсъ }:
Глaсъ прbр0ка твоегw2 мwmсeа, б9е, и3сп0лнисz глаг0лzй: ќзрите жив0тъ вaшъ ви1сzщь предъ nчесы2 вaшими, днeсь кrтъ воздвизaетсz, и3 мjръ, t лeсти свобождaетсz: днeсь хrт0во воскrніе њбновлsетсz, и3 концы2 земли2 рaдуютсz, въ кmмвaлэхъ дв7дски пёснь тебЁ приносsще и3 глаг0люще: содёлалъ є3си2 спасeніе посредЁ земли2, б9е, кrтъ и3 воскrніе: и4хже рaди нaсъ спaслъ є3си2, бlже и3 чlвэколю1бче, всеси1льне гDи, слaва тебЁ.
Глaсъ т0йже:
Днeсь вLка твaри, и3 гDь слaвы, на кrтЁ пригвождaетсz, и3 въ рє1бра прободaетсz, жeлчи и3 џцта вкушaетъ, слaдость цRк0внаz: вэнцeмъ t тeрніz њблагaетсz, покрывazй нeбо џблаки, nдeждею њблачи1тсz поругaніz: и3 заушaетсz брeнною рук0ю, рук0ю создaвый человёка, по плещeма біeнъ бывaетъ, њдэвazй нeбо џблаки, заплев†ніz и3 р†ны пріeмлетъ, поношє1ніz и3 заушє1ніz, и3 вс‰ терпи1тъ менє2 рaди њсуждeннагw, и3збaвитель м0й и3 бGъ, да спасeтъ мjръ t прeлести, ћкw бlгоутр0бенъ.
Слaва, и3 нhнэ, глaсъ т0йже:
Днeсь неприкосновeнный существ0мъ, прикосновeнъ мнЁ бывaетъ, и3 стрaждетъ стrти, свобождazй мS t страстeй, свётъ подавazй слэпы6мъ, t беззак0нныхъ ўстeнъ њплевaетсz, и3 даeтъ плещы2 заплэнє1нныz на р†ны. сегw2 чcтаz дв7а и3 м™и на кrтЁ зрsщи, болёзненнw вэщaше: ўвы2 мнЁ, чaдо моE, что2 сіE сотвори1лъ є3си2; крaсный добр0тою пaче всёхъ человBкъ, бездыхaнный, беззрaчный kвлsешисz, не и3мёz ви1да, нижE добр0ты: ўвы2 мнЁ, м0й свёте, не могY спsща зрёти тS, ўтр0бою ўzзвлsюсz, и3 лю1тое nрyжіе сeрдце моE прох0дитъ: воспэвaю тво‰ стrти, покланsюсz бlгоутр0бію твоемY, долготерпэли1ве гDи, слaва тебЁ.
Следва ектения на усърдното моление, веднага след нея просителна ектения, обичайните възгласи и празничен отпуст, с което завършва утренята.
Бележка: Ако е имало чин на въздигане на Кръста, ектенията на усърдното моление се пропуска.
Чaсъ пeрвый
Пріиди1те, поклони1мсz: три1жды. И# покл0ны три2.
Pал0мъ є
Глаг0лы мо‰ внуши2 гDи, разумёй звaніе моE. Вонми2 глaсу молeніz моегw2, цRю2 м0й и3 б9е м0й, ћкw къ тебЁ помолю1сz гDи. Заyтра ўслhши глaсъ м0й, заyтра предстaну ти2, и3 ќзриши мS. Ћкw бGъ не хотsй беззак0ніz, ты2 є3си2: не присели1тсz къ тебЁ лукaвнуzй, нижE пребyдутъ беззакHнницы пред8 nчи1ма твои1ма. Возненави1дэлъ є3си2 вс‰ дёлающыz беззак0ніе, погуби1ши вс‰ глаг0лющыz лжY: мyжа кровeй и3 льсти1ва гнушaетсz гDь. ѓзъ же мн0жествомъ млcти твоеS, вни1ду въ д0мъ тв0й, поклоню1сz ко хрaму с™0му твоемY въ стрaсэ твоeмъ. ГDи, настaви мS прaвдою твоeю, вр†гъ мои1хъ рaди и3спрaви пред8 тоб0ю пyть м0й. Ћкw нёсть во ўстёхъ и4хъ и4стины, сeрдце и4хъ сyетно, гр0бъ tвeрстъ гортaнь и4хъ, љзhки свои1ми льщaху. Суди2 и5мъ б9е, да tпадyтъ t мhслей свои1хъ: по мн0жеству нечeстіz и4хъ и3зри1ни |, ћкw преwгорчи1ша тS, гDи. И# да возвеселsтсz вси2 ўповaющіи на тS, во вёкъ возрaдуютсz, и3 всели1шисz въ ни1хъ: и3 похвaлzтсz њ тебЁ лю1бzщіи и4мz твоE. Ћкw ты2 бlгослови1ши прaведника гDи, ћкw nрyжіемъ бlговолeніz вэнчaлъ є3си2 нaсъ.
Pал0мъ п7f
ГDи, прибёжище бhлъ є3си2 нaмъ въ р0дъ и3 р0дъ. Прeжде дaже горaмъ не бhти, и3 создaтисz земли2 и3 вселeннэй, и3 t вёка и3 до вёка ты2 є3си2. Не tврати2 человёка во смирeніе, и3 рeклъ є3си2: њбрати1тесz сhнове человёчестіи. Ћкw тhсzща лётъ пред8 nчи1ма твои1ма гDи, ћкw дeнь вчерaшній, и4же мимои1де, и3 стрaжа нощнaz. Ўничижeніz и4хъ лBта бyдутъ: ќтрw ћкw травA мимои1детъ. Ќтрw процвэтeтъ и3 прeйдетъ, на вeчеръ tпадeтъ, њжестёетъ и3 и4зсхнетъ. Ћкw и3счез0хомъ гнёвомъ твои1мъ, и3 ћростію твоeю смути1хомсz. Положи1лъ є3си2 беззакHніz н†ша пред8 тоб0ю: вёкъ нaшъ въ просвэщeніе лицA твоегw2. Ћкw вси2 днjе нaши њскудёша, и3 гнёвомъ твои1мъ и3счез0хомъ. ЛBта н†ша ћкw паучи1на поучaхусz: днjе лётъ нaшихъ, въ ни1хже сeдмьдесzтъ лётъ, ѓще же въ си1лахъ, џсмьдесzтъ лётъ, и3 мн0жае и4хъ трyдъ и3 болёзнь: ћкw пріи1де кр0тость на ны2, и3 накaжемсz. Кто2 вёсть держaву гнёва твоегw2, и3 t стрaха твоегw2 ћрость твою2 и3счести2; Десни1цу твою2 тaкw скажи1 ми, и3 њков†нныz сeрдцемъ въ мyдрости. Њбрати1сz гDи, док0лэ; и3 ўмолeнъ бyди на рабы6 тво‰. И#сп0лнихомсz заyтра млcти твоеS гDи, и3 возрaдовахомсz, и3 возвесели1хомсz. Во вс‰ дни6 нaшz возвесели1хомсz, за дни6 въ нsже смири1лъ ны2 є3си2, лBта въ нsже ви1дэхомъ ѕл†z. И# при1зри на рабы6 тво‰, и3 на дэлA тво‰, и3 настaви сhны и4хъ. И# бyди свётлость гDа бGа нaшегw на нaсъ, и3 дэлA рyкъ нaшихъ и3спрaви на нaсъ, и3 дёло рyкъ нaшихъ и3спрaви.
Pал0мъ R
Млcть и3 сyдъ воспою2 тебЁ, гDи: Пою2 и3 разумёю въ пути2 непор0чнэ, когдA пріи1деши ко мнЁ; прехождaхъ въ неѕл0біи сeрдца моегw2, посредЁ д0му моегw2. Не предлагaхъ пред8 nчи1ма мои1ма вeщь законопрестyпную, творsщыz преступлeніе возненави1дэхъ. Не прильпE мнЁ сeрдце стропти1во, ўклонsющагwсz t менE лукaвагw не познaхъ: Њклеветaющагw тaй и4скреннzго своего2, сего2 и3згонsхъ: г0рдымъ џкомъ и3 несhтымъ сeрдцемъ, съ си1мъ не kдsхъ. Џчи мои2 на вBрныz земли2, посаждaти | со мн0ю: ходsй по пути2 непор0чну, сeй ми2 служaше. Не живsше посредЁ д0му моегw2 творsй гордhню: глаг0лzй непрaвєднаz, не и3справлsше пред8 nчи1ма мои1ма. Во ќтріz и3збивaхъ вс‰ грBшныz земли2, є4же потреби1ти t грaда гDнz вс‰ дёлающыz беззак0ніе.
Слaва, и3 нhнэ:
Ґллилyіz, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е. Три1жды. Покл0ны G.
ГDи поми1луй, три1жды.
Слaва, тропaрь прaздника, глaсъ №: Сп7си2 гDи, лю1ди тво‰, и3 бlгослови2 достоsніе твоE, побBды правослaвнымъ хrтіaнwмъ, на сопроти6вныz дaруz, и3 твоE сохранsz кrт0мъ твои1мъ жи1тельство.
И# нhнэ: Чт0 тz наречeмъ, q бlгодaтнаz; нб7о, ћкw возсіsла є3си2 сlнце прaвды: рaй, ћкw прозzблA є3си2 цвётъ нетлёніz: дв7у, ћкw пребылA є3си2 нетлённа: чи1стую м™рь, ћкw и3мёла є3си2 на с™hхъ твои1хъ њб8sтіzхъ сн7а, всёхъ бGа. того2 моли2 сп7сти1сz душaмъ нaшымъ.
Стwпы2 мо‰ напрaви по словеси2 твоемY: и3 да не њбладaетъ мн0ю всsкое беззак0ніе. И#збaви мS t клеветы2 человёческіz, и3 сохраню2 зaпwвэди тво‰. ЛицE твоE просвэти2 на рабA твоего2, и3 научи1 мz њправдaніємъ твои6мъ.
Да и3сп0лнzтсz ўстA мо‰ хвалeніz твоегw2 гDи, ћкw да воспою2 слaву твою2, вeсь дeнь великолёпіе твоE.
Трис™0е. По Џ§е нaшъ:
Сщ7eнникъ: Ћкw твоE є4сть цrтво:
Чте1цъ: Ами1нъ.
Кондaкъ, глaсъ д7: Вознесhйсz на кrтъ в0лею тезоимени1тому твоемY н0вому жи1тельству щедрHты тво‰ дaруй хrтE б9е: возвесели2 си1лою твоeю правослaвныz хrтіaны, побBды даS и4мъ на сопостaты, пос0біе и3мyщымъ твоE nрyжіе ми1ра, непобэди1мую побёду.
ГDи поми1луй, м7.
И$же на всsкое врeмz, и3 на всsкій чaсъ, на нб7си2 и3 на земли2 покланsемый и3 слaвимый, хrтE б9е, долготерпэли1ве, многомлcтиве, многобlгоутр0бне, и4же прaвєдныz любsй, и3 грBшныz ми1луzй, и4же вс‰ зовhй ко сп7сeнію њбэщ†ніz рaди бyдущихъ бл†гъ. сaмъ гDи, пріими2 и3 нaшz въ чaсъ сeй мlтвы, и3 и3спрaви жив0тъ нaшъ къ зaповэдемъ твои6мъ: дyшы нaшz њсвzти2, тэлесA њчи1сти, помышлє1ніz и3спрaви, мы6сли њчи1сти, и3 и3збaви нaсъ t всsкіz ск0рби, ѕHлъ и3 болёзней: њгради2 нaсъ с™hми твои1ми ѓгGлы, да њполчeніемъ и4хъ соблюдaеми и3 наставлsеми, дости1гнемъ въ соединeніе вёры, и3 въ рaзумъ непристyпныz твоеS слaвы: ћкw бlгословeнъ є3си2 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.
ГDи поми1луй, три1жды.
Слaва, и3 нhнэ:
ЧCтнёйшую херув‡мъ: И$менемъ гDнимъ бlгослови2, џтче. (Ако служи или присъства архиерей: ВLко, бlгослови2.)
Сщ7eнникъ возглaсъ: Б9е, ўщeдри ны2:
Чте1цъ: Ами1нъ.
Сщ7eнникъ настоsщую мlтву: ХrтE свёте и4стинный:
Хорът изпява кондака на Пресвета Богородица.
Взбрaнной воев0дэ побэди1тєльнаz, ћкw и3збaвльшесz t ѕлhхъ, бlгодaрствєннаz восписyемъ ти2 раби2 твои2 бцdе: но ћкw и3мyщаz держaву непобэди1мую, t всsкихъ нaсъ бёдъ свободи2, да зовeмъ ти2: Рaдуйсz невёсто неневёстнаz.
Сщ7eнникъ: Слaва тебЁ, хrтE б9е, ќпова1ніе нaшэ, слaва тебЁ.
Слaва, и3 нhнэ: ГDи поми1луй, три1жды.
С това завършва вечерното богослужение на празника.
Сутришното богослужение на празника започва с трети час, след него се отслужва шести час, а след края на шести час започва Светата Литургия.
Чaсъ трeтій
Свещенослужителят дава начален възглас и четецът започва да чете последованието с пълно начало.
По є4же бlгослови1ти сщ7eннику, глаг0лемъ: Ґми1нь.
Слaва тебЁ б9е нaшъ, слaва тебЁ.
ЦRю2 нбcный, ўтёшителю, дш7е и4стины, и4же вездЁ сhй, и3 вс‰ и3сполнszй, сокр0вище бlги1хъ и3 жи1зни подaтелю, пріиди2 и3 всели1сz въ ны2, и3 њчи1сти ны2 t всsкіz сквeрны, и3 сп7си2 бlже, дyшы нaшz.
С™hй б9е, с™hй крёпкій, с™hй безсмeртный, поми1луй нaсъ. Три1жды.
Слaва nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, и3 нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.
Прес™az трbце, поми1луй нaсъ: гDи, њчи1сти грэхи2 нaшz: вLко, прости2 беззакHніz н†ша: с™hй, посэти2 и3 и3сцэли2 нeмwщи нaшz, и4мене твоегw2 рaди.
ГDи поми1луй, три1жды.
Слaва, и3 нhнэ:
Џ§е нaшъ, и4же є3си2 на нб7сёхъ, да свzти1тсz и4мz твоE, да пріи1детъ цrтвіе твоE, да бyдетъ в0лz твоS, ћкw на нб7си2 и3 на земли2. хлёбъ нaшъ насyщный дaждь нaмъ днeсь, и3 њстaви нaмъ д0лги нaшz, ћкоже и3 мы2 њставлsемъ должникHмъ нaшымъ: и3 не введи2 нaсъ во и3скушeніе, но и3збaви нaсъ t лукaвагw.
Сщ7eнникъ: Ћкw твоE є4сть цrтво:
Тaже, ГDи поми1луй, в7i.
Слaва, и3 нhнэ:
Пріиди1те, поклони1мсz цReви нaшему бGу. Пріиди1те, поклони1мсz и3 припадeмъ хrтY, цReви нaшему бGу. Пріиди1те, поклони1мсz и3 припадeмъ самомY хrтY, цReви и3 бGу нaшему.
Pал0мъ ѕ7i
Ўслhши, гDи, прaвду мою2, вонми2 молeнію моемY, внуши2 мlтву мою2 не во ўстнaхъ льсти1выхъ. T лицA твоегw2 судьбA моS и3зhдетъ, џчи мои2 да ви1дита правоты6. И#скуси1лъ є3си2 сeрдце моE, посэти1лъ є3си2 н0щію, и3скуси1лъ мS є3си2, и3 не њбрётесz во мнЁ непрaвда. Ћкw да не возглаг0лютъ ўстA мо‰ дёлъ человёческихъ, за словесA ўстeнъ твои1хъ, ѓзъ сохрани1хъ пути6 жeстоки. Соверши2 стwпы2 мо‰ во стезsхъ твои1хъ, да не подви1жутсz стwпы2 мо‰. ѓзъ воззвaхъ, ћкw ўслhшалъ мS є3си2 б9е, приклони2 ќхо твоE мнЁ, и3 ўслhши глаг0лы мо‰. Ўдиви2 млcти тво‰, сп7сazй ўповaющыz на тS t проти1вzщихсz десни1цэ твоeй. Сохрани1 мz гDи, ћкw зёницу џка: въ кр0вэ крилY твоє1ю покрhеши мS, T лицA нечести1выхъ њстрaстшихъ мS. врази2 мои2 дyшу мою2 њдержaша, тyкъ св0й затвори1ша: ўстA и4хъ глаг0лаша гордhню. И#згонsщіи мS нhнэ њбыд0ша мS, џчи свои2 возложи1ша ўклони1ти на зeмлю. Њб8sша мS ћкw лeвъ гот0въ на л0въ, и3 ћкw скЂменъ њбитazй въ тaйныхъ. Воскrни2 гDи, предвари2 |, и3 запни2 и5мъ: и3збaви дyшу мою2 t нечести1вагw, nрyжіе твоE t вр†гъ руки2 твоеS. ГDи, t мaлыхъ t земли2, раздэли2 | въ животЁ и4хъ, и3 сокровeнныхъ твои1хъ и3сп0лнисz чрeво и4хъ. Насhтишасz сынHвъ, и3 њстaвиша њстaнки младeнцємъ свои6мъ. Ѓзъ же прaвдою kвлю1сz лицY твоемY, насhщусz, внегдA kви1ти ми сz слaвэ твоeй.
Pал0мъ к7д
Къ тебЁ гDи, воздвиг0хъ дyшу мою2. б9е м0й, на тS ўповaхъ, да не постыжyсz во вёкъ, нижE да посмэю1тъ ми сz врази2 мои2: И$бо вси2 терпsщіи тS не постыдsтсz. Да постыдsтсz беззак0ннующіи вотщE. Пути6 тво‰ гDи, скажи1 ми, и3 стезsмъ твои6мъ научи1 мz. Настaви мS на и4стину твою2, и3 научи1 мz: ћкw ты2 є3си2 бGъ сп7съ м0й, и3 тебE терпёхъ вeсь дeнь. Помzни2 щедрHты тво‰ гDи, и3 млcти тво‰, ћкw t вёка сyть. ГрBхъ ю4ности моеS, и3 невёдэніz моегw2 не помzни2: по млcти твоeй помzни1 мz ты2, рaди бlгости твоеS, гDи. Бlгъ и3 прaвъ гDь, сегw2 рaди законоположи1тъ согрэшaющымъ на пути2. Настaвитъ крHткіz на сyдъ, научи1тъ крHткіz путє1мъ свои6мъ. Вси2 путіE гDни млcть и3 и4стина, взыскaющымъ завёта є3гw2 и3 свидёніz є3гw2. Рaди и4мене твоегw2 гDи, и3 њчи1сти грёхъ м0й: мн0гъ бо є4сть. Кто2 є4сть человёкъ боsйсz гDа; законоположи1тъ є3мY на пути2, є3г0же и3зв0ли. ДушA є3гw2 во бlги1хъ водвори1тсz, и3 сёмz є3гw2 наслёдитъ зeмлю. Держaва гDь боsщихсz є3гw2, и3 завётъ є3гw2 kви1тъ и5мъ. Џчи мои2 вhну ко гDу, ћкw т0й и3ст0ргнетъ t сёти н0зэ мои2. При1зри на мS, и3 поми1луй мS, ћкw є3динор0дъ и3 ни1щь є4смь ѓзъ. СкHрби сeрдца моегw2 ўмн0жишасz, t нyждъ мои1хъ и3зведи1 мz. Ви1ждь смирeніе моE и3 трyдъ м0й, и3 њстaви вс‰ грэхи2 мо‰. Ви1ждь враги2 мо‰, ћкw ўмн0жишасz, и3 ненавидёніемъ непрaведнымъ возненави1дэша мS. Сохрани2 дyшу мою2, и3 и3збaви мS, да не постыжyсz, ћкw ўповaхъ на тS. Неѕл0бивіи и3 прaвіи прилэплsхусz мнЁ, ћкw потерпёхъ тS гDи. И#збaви б9е, ї}лz t всёхъ скорбeй є3гw2.
Pал0мъ н7
Поми1луй мS б9е, по вели1цэй ми1лости твоeй и3 по мн0жеству щедр0тъ твои1хъ њчи1сти беззак0ніе моE. Наипaче њмhй мS t беззак0ніz моегw2, и3 t грэхA моегw2 њчи1сти мS. Ћкw беззак0ніе моE ѓзъ знaю, и3 грёхъ м0й предо мн0ю є4сть вhну. ТебЁ є3ди1ному согрэши1хъ, и3 лукaвое пред8 тоб0ю сотвори1хъ, ћкw да њправди1шисz во словесёхъ твои1хъ, и3 побэди1ши, внегдA суди1ти ти2. Сe бо въ беззак0ніихъ зачaтъ є4смь, и3 во грэсёхъ роди1 мz мaти моS. Сe бо и4стину возлюби1лъ є3си2, безвBстнаz и3 т†йнаz премyдрости твоеS kви1лъ ми2 є3си2. Њкропи1ши мS v3ссHпомъ, и3 њчи1щусz: њмhеши мS, и3 пaче снёга ўбэлю1сz. Слyху моемY дaси рaдость и3 весeліе, возрaдуютсz кHсти смирє1нныz. Tврати2 лицE твоE t грBхъ мои1хъ, и3 вс‰ беззакHніz мо‰ њчи1сти. Сeрдце чи1сто сози1жди во мнЁ б9е, и3 дyхъ прaвъ њбнови2 во ўтр0бэ моeй. Не tвeржи менE t лицA твоегw2, и3 д¦а твоегw2 с™aгw не tими2 t менE. Воздaждь ми2 рaдость сп7сeніz твоегw2, и3 д¦омъ вLчнимъ ўтверди1 мz. НаучY беззакHнныz путє1мъ твои6мъ, и3 нечести1віи къ тебЁ њбратsтсz. И#збaви мS t кровeй б9е, б9е сп7сeніz моегw2, возрaдуетсz љзhкъ м0й прaвдэ твоeй. ГDи, ўстнЁ мои2 tвeрзеши, и3 ўстA мо‰ возвэстsтъ хвалY твою2. Ћкw ѓще бы восхотёлъ є3си2 жeртвы, дaлъ бhхъ ќбw: всесожжeніz не бlговоли1ши. Жeртва бGу дyхъ сокрушeнъ: сeрдце сокрушeнно и3 смирeнно бGъ не ўничижи1тъ. Ўбlжи2 гDи, бlговолeніемъ твои1мъ сіHна, и3 да сози1ждутсz стёны їеrли6мскіz. ТогдA бlговоли1ши жeртву прaвды, возношeніе и3 всесожегaємаz: тогдA возложaтъ на nлтaрь тв0й тельцы2.
Слaва, и3 нhнэ:
Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е. Три1жды.
ГDи поми1луй, три1жды.
Слaва, тропaрь прaздника, глaсъ №: Сп7си2 гDи, лю1ди тво‰, и3 бlгослови2 достоsніе твоE, побBды правослaвнымъ хrтіaнwмъ, на сопроти6вныz дaруz, и3 твоE сохранsz кrт0мъ твои1мъ жи1тельство.
И# нhнэ: Бцdе, ты2 є3си2 лозA и4стиннаz, возрасти1вшаz нaмъ пл0дъ животA, тебЁ м0лимсz, моли1сz вLчце со с™hми ґпcлы, поми1ловати дyшы нaшz.
ГDь бGъ бlгословeнъ, бlгословeнъ гDь дeнь днE, поспэши1тъ нaмъ бGъ сп7сeній нaшихъ: бGъ нaшъ, бGъ сп7сaти.
Трис™0е. По Џ§е нaшъ:
Кондaкъ, глaсъ д: Вознесhйсz на кrтъ в0лею тезоимени1тому твоемY н0вому жи1тельству щедрHты тво‰ дaруй хrтE б9е: возвесели2 си1лою твоeю правослaвныz хrтіaны, побBды даS и4мъ на сопостaты, пос0біе и3мyщымъ твоE nрyжіе ми1ра, непобэди1мую побёду.
ГDи поми1луй, м7.
Мlтва: И$же на всsкое врeмz: (стр. 53)
ГDи поми1луй, три1жды.
Слaва, и3 нhнэ:
ЧCтнёйшую херув‡мъ: И$менемъ гDнимъ бlгослови2, џтче. (Ако служи или присъства архиерей:ВLко, бlгослови2.)
Сщ7eнникъ: Мlтвами с™hхъ nтє1цъ нaшихъ (с™а1го вLки нaшего), гDи ї}се хrтE б9е нaшъ, поми1луй нaсъ.
Ґми1нь. ВLко б9е џ§е вседержи1телю, гDи сн7е є3динор0дный ї}се хrтE, и3 с™hй дш7е, є3ди1но б9ество2 є3ди1на си1ла, поми1луй мS грёшнаго, и3 и4миже вёси судьбaми, сп7си1 мz недост0йнаго рабA твоего2: ћкw бlгословeнъ є3си2 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.
Чaсъ шестhй
Пріиди1те, поклони1мсz: Покл0ны три2.
Pал0мъ н7г
Б9е, во и4мz твоE сп7си1 мz, и3 въ си1лэ твоeй суди1 ми: б9е, ўслhши мlтву мою2, внуши2 глаг0лы ќстъ мои1хъ. Ћкw чyждіи востaша на мS, и3 крёпцыи взыскaша дyшу мою2, и3 не предложи1ша бGа пред8 соб0ю. Сe бо бGъ помогaетъ ми2, и3 гDь застyпникъ души2 моeй. Tврати1тъ ѕл†z врагHмъ мои6мъ, и4стиною твоeю потреби2 и5хъ. В0лею пожрY тебЁ, и3сповёмсz и4мени твоемY гDи, ћкw бlго. Ћкw t всsкіz печaли и3збaвилъ мS є3си2, и3 на враги2 мо‰ воззрЁ џко моE.
Pал0мъ н7д
Внуши2 б9е мlтву мою2, и3 не прeзри молeніz моегw2. Вонми1 ми, и3 ўслhши мS: возскорбёхъ печaлію моeю, и3 смzт0хсz t глaса врaжіz и3 t стужeніz грёшнича. Ћкw ўклони1ша на мS беззак0ніе, и3 во гнёвэ враждовaху ми2. Сeрдце моE смzтeсz во мнЁ, и3 боsзнь смeрти нападE на мS. Стрaхъ и3 трeпетъ пріи1де на мS, и3 покрh мz тьмA. И# рёхъ: кто2 дaстъ ми2 крилЁ ћкw голуби1нэ, и3 полещY и3 почjю; СE ўдали1хсz бёгаz, и3 водвори1хсz въ пустhни. Чazхъ бGа, сп7сaющагw мS t малодyшіz и3 t бyри. Потопи2 гDи, и3 раздэли2 kзhки и4хъ, ћкw ви1дэхъ беззак0ніе, и3 прерэкaніе во грaдэ. Днeмъ и3 н0щію њбhдетъ и5 по стэнaмъ є3гw2: беззак0ніе и3 трyдъ посредЁ є3гw2, и3 непрaвда: и3 не њскудЁ t ст0гнъ є3гw2 ли1хва и3 лeсть. Ћкw ѓще бы врaгъ поноси1лъ ми2, претерпёлъ бhхъ u5бо: и3 ѓще бы ненави1дzй мS на мS велерёчевалъ, ўкрhлъ бhхъ сz t негw2. Тh же человёче равнодyшне, владhко м0й, и3 знaемый м0й: И$же кyпнw наслаждaлсz є3си2 со мн0ю брaшенъ, въ домY б9іи ходи1хомъ є3диномышлeніемъ. Да пріи1детъ же смeрть на тS, и3 да сни1дутъ во ѓдъ жи1ви: ћкw лукaвство въ жили1щахъ и4хъ, посредЁ и5хъ: Ѓзъ къ бGу воззвaхъ, и3 гDь ўслhша мS. Вeчеръ и3 заyтра и3 полyдне повёмъ, и3 возвэщY, и3 ўслhшитъ глaсъ м0й. И#збaвитъ ми1ромъ дyшу мою2 t приближaющихсz мнЁ: ћкw во мн0зэ бsху со мн0ю. Ўслhшитъ бGъ, и3 смири1тъ |, сhй прeжде вBкъ: нёсть бо и5мъ и3змэнeніz, ћкw не ўбоsшасz бGа. ПрострE рyку свою2 на воздаsніе, њскверни1ша завётъ є3гw2. Раздэли1шасz t гнёва лицA є3гw2, и3 прибли1жишасz сердцA и4хъ: ўмsкнуша словесA и4хъ пaче є3лeа, и3 т† сyть стрёлы. Возвeрзи на гDа печaль твою2, и3 т0й тS препитaетъ, не дaстъ въ вёкъ молвы2 прaведнику. Тh же б9е, низведeши | въ студенeцъ и3стлёніz. Мyжіе кровeй и3 льсти2 не преполовsтъ днeй свои1хъ: ѓзъ же гDи ўповaю на тS.
Pал0мъ §
Живhй въ п0мощи вhшнzгw, въ кр0вэ бGа нбcнагw водвори1тсz. Речeтъ гDеви: застyпникъ м0й є3си2, и3 прибёжище моE, бGъ м0й, и3 ўповaю на него2. Ћкw т0й и3збaвитъ тS t сёти л0вчи, и3 t словесE мzтeжна. ПлещмA свои1ма њсэни1тъ тS, и3 под8 крилЁ є3гw2 надёешисz. Nрyжіемъ њбhдетъ тS и4стина є3гw2, не ўбои1шисz t стрaха нощнaгw, t стрэлы2 летsщіz во дни2, t вeщи во тьмЁ преходsщіz, t срsща и3 бёса полyденнагw. Падeтъ t страны2 твоеS тhсzща, и3 тьмA њдеснyю тебE, къ тебё же не прибли1житсz. Nбaче nчи1ма твои1ма см0триши, и3 воздаsніе грёшникwвъ ќзриши. Ћкw ты2 гDи, ўповaніе моE, вhшнzго положи1лъ є3си2 прибёжище твоE. Не пріи1детъ къ тебЁ ѕло2, и3 рaна не прибли1житсz тэлеси2 твоемY. Ћкw ѓгGлwмъ свои6мъ заповёсть њ тебЁ, сохрани1ти тS во всёхъ путeхъ твои1хъ. На рукaхъ в0змутъ тS, да не когдA преткнeши њ кaмень н0гу твою2. На ѓспіда и3 васілjска настyпиши, и3 поперeши львA и3 ѕмjz. Ћкw на мS ўповA, и3 и3збaвлю и5: покрhю и5, ћкw познA и4мz моE: Воззовeтъ ко мнЁ, и3 ўслhшу є3го2: съ ни1мъ є4смь въ ск0рби, и3змY є3го2: и3 прослaвлю є3го2: Долгот0ю днeй и3сп0лню є3го2, и3 kвлю2 є3мY сп7сeніе моE.
Слaва, и3 нhнэ:
Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е. Три1жды.
ГDи поми1луй, три1жды.
Слaва, тропaрь прaздника, глaсъ №: Сп7си2 гDи, лю1ди тво‰, и3 бlгослови2 достоsніе твоE, побBды правослaвнымъ хrтіaнwмъ, на сопроти6вныz дaруz, и3 твоE сохранsz кrт0мъ твои1мъ жи1тельство.
И^ нhнэ, бGор0диченъ: Ћкw не и4мамы дерзновeніz за премнHгіz грэхи2 нaшz, ты2 и4же t тебE р0ждшагосz моли2 бцdе дв7о: мн0гw бо м0жетъ молeніе м™рнее ко бlгосeрдію вLки. не прeзри грёшныхъ мольбы6 всечcтаz, ћкw млcтивъ є4сть, и3 сп7сти2 могjй, и4же и3 страдaти њ нaсъ и3зв0ливый.
Ск0рw да предварsтъ ны2 щедрHты тво‰ гDи, ћкw њбнищaхомъ ѕэлw2: помози2 нaмъ б9е сп7се нaшъ, слaвы рaди и4мене твоегw2 гDи, и3збaви нaсъ, и3 њчи1сти грэхи2 нaшz, и4мене рaди твоегw2.
Трис™0е. По Џ§е нaшъ:
Кондaкъ, глaсъ д7: Вознесhйсz на кrтъ в0лею тезоимени1тому твоемY н0вому жи1тельству щедрHты тво‰ дaруй хrтE б9е: возвесели2 си1лою твоeю правослaвныz хrтіaны, побBды даS и4мъ на сопостaты, пос0біе и3мyщымъ твоE nрyжіе ми1ра, непобэди1мую побёду.
ГDи поми1луй, м7.
Мlтва: И$же на всsкое врeмz: (стр. 53)
Посeмъ: ГDи поми1луй, три1жды.
Слaва, и3 нhнэ:
ЧCтнёйшую херув‡мъ: И$менемъ гDнимъ бlгослови2, џтче. (Ако служи или присъства архиерей: ВLко, бlгослови2.)
Сщ7eнникъ: Мlтвами с™hхъ nтє1цъ нaшихъ (с™а1го вLки нaшего), гDи ї}се хrтE б9е нaшъ, поми1луй нaсъ.
Тaже мlтва с™aгw вели1кагw васjліа:
Б9е и3 гDи си1лъ, и3 всеS твaри содётелю, и4же за млcрдіе безприклaдныz млcти твоеS, є3динор0днаго сн7а твоего2, гDа нaшего ї}са хrтA, низпослaвый на сп7сeніе р0да нaшегw, и3 чcтнhмъ є3гw2 кrт0мъ рукописaніе грBхъ нaшихъ растерзaвый, и3 побэди1вый тёмъ нач†ла и3 вл†сти тьмы2: сaмъ вLко чlвэколю1бче, пріими2 и3 нaсъ грёшныхъ бlгодaрствєнныz сі‰ и3 молє1бныz мlтвы, и3 и3збaви нaсъ t всsкагw всегуби1тельнагw и3 мрaчнагw прегрэшeніz, и3 всёхъ њѕл0бити нaсъ и4щущихъ, ви1димыхъ и3 неви1димыхъ вр†гъ. пригвозди2 стрaху твоемY плHти нaшz, и3 не ўклони2 сердeцъ нaшихъ въ словесA и3ли2 помышлє1ніz лукaвствіz: но люб0вію твоeю ўzзви2 дyшы нaшz, да къ тебЁ всегдA взирaюще, и3 є4же t тебE свётомъ наставлsеми, тебE непристyпнаго и3 присносyщнаго зрsще свёта, непрестaнное тебЁ и3сповёданіе и3 бlгодарeніе возсылaемъ, безначaльному nц7Y со є3динор0днымъ твои1мъ сн7омъ, и3 всес™hмъ, и3 бlги1мъ, и3 животворsщимъ твои1мъ д¦омъ, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.
На літургjи
ҐнтіфHнъ №, глaсъ в7. Pал0мъ к7а:
Б9е, б9е м0й, вонми1 ми, вскyю њстaвилъ мS є3си2;
Моли1твами бцdы, сп7се, спаси2 нaсъ.
И# пaки другjй ли1къ:
Стjхъ в7: Далeче t спасeніz моегw2 словесA грэхопадeній мои1хъ.
Моли1твами бцdы, сп7се, спаси2 нaсъ.
И# пaки №-й ли1къ:
Стjхъ G: Б9е м0й, воззовY во дни2, и3 не ўслhшиши, и3 въ нощи2, и3 не въ безyміе мнЁ.
Моли1твами бцdы:
Тaже вторhй ли1къ:
Стjхъ д7: Тh же во с™ёмъ живeши, хвало2 ї}лева.
Моли1твами бцdы:
Слaва, и3 нhнэ: Моли1твами бцdы:
ҐнтіфHнъ в7, глaсъ в7. Pал0мъ o7г:
Вскyю б9е, tри1нулъ ны2 є3си2 до концA;
Спаси1 ны, сн7е б9ій, пл0тію распнhйсz, пою1щыz ти2: ґллилyіа.
Другjй ли1къ:
Стjхъ вторhй: Помzни2 с0нмъ тв0й, є3г0же стzжaлъ є3си2 и3спeрва.
Спаси1 ны, сн7е б9ій, пл0тію распнhйсz, пою1щыz ти2:
Стjхъ G: ГорA сіHнъ сіS, въ нeйже всели1лсz є3си2.
Спаси1 ны, сн7е б9ій:
Стjхъ д7: БGъ же цRь нaшъ прeжде вёка, содёла спасeніе посредЁ земли2.
Спаси1 ны, сн7е б9ій:
Слaва, и3 нhнэ: Е#динор0дный сн7е:
Џба ли6ка вкyпэ. ҐнтіфHнъ G, глaсъ №. Pал0мъ §и: ГDь воцRи1сz, да гнёваютсz лю1діе.
Тaже тропaрь: Спаси2, гDи, лю1ди тво‰: Вeсь до концA.
Другjй ли1къ, т0йже стjхъ: ГDь воцRи1сz, да гнёваютсz лю1діе, сэдsй на херувjмэхъ, да подви1житсz землS.
Тропaрь: Спаси2, гDи, лю1ди тво‰.
И# пaки пeрвый ли1къ: Стjхъ трeтій: ГDь къ сіHнэ вели1къ, и3 выс0къ є4сть надъ всёми людьми2.
Тропaрь: Спаси2, гDи, лю1ди тво‰:
Другjй ли1къ: Стjхъ д7: Поклони1тесz гDеви во дворЁ с™ёмъ є3гw2.
Тропaрь: Спаси2, гDи, лю1ди тво‰:
Тaже вх0дъ. Діaконъ речeтъ: Премyдрость, пр0сти.
Мh же вх0дное: Возноси1те гDа бGа нaшего, и3 покланsйтесz подн0жію нHгу є3гw2, ћкw свsто є4сть.
Тaже тропaрь: Спаси2, гDи, лю1ди тво‰:
Слaва, и3 нhнэ, кондaкъ: Вознесhйсz на кrтъ в0лею:
Вмёстw же Трис™aгw: КrтY твоемY покланsемсz, вLко, и3 с™0е воскrніе твоE слaвимъ.
Прокjменъ, глaсъ з7: Возноси1те гDа бGа нaшего, и3 покланsйтесz подн0жію нHгу є3гw2, ћкw свsто є4сть. Стjхъ: ГDь воцRи1сz, да гнёваютсz лю1діе.
Ґпcлъ къ корjнfzнwмъ, зачaло рк7є.
Ґллилyіа, глaсъ №: Помzни2 с0нмъ тв0й, є3г0же стzжaлъ є3си2 и3спeрва. Стjхъ: БGъ же цRь нaшъ прeжде вёка, содёла спасeніе посредЁ земли2.
Е#ђліе t їwaнна, зачaло ….
Причaстенъ: Знaменасz на нaсъ свётъ лицA твоегw2, гDи.
На трапeзэ же бывaетъ ўтэшeніе брaтіи, t є3лeа, и3 вінA, и3 пр0чихъ снёдей nв0щныхъ: сhра же и3 kи1цъ, и3 рhбы никaкоже дерзнeмъ коснyтисz.