КЪМ ДУШАТА, УГНЕТЯВАНА ОТ ДУХА НА УНИНИЕТО

архимандрит Лазар (Абашидзе)

Неделя 4-та на Великия пост

ДУХОВНА БЕСЕДА

 

22.ІІІ.2015/9.ІІІ.2015 г

Неделя 4-та на Великия пост,

преп. Иоан Лествичник,

свв. 40 мъченици в Севастия

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

                        

 

КЪМ ДУШАТА, УГНЕТЯВАНА ОТ ДУХА НА УНИНИЕТО

архимандрит Лазар (Абашидзе)

 

ЗА БОЖИЯ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ В ЧОВЕКА.

        Най-важното преимущество на човека сред всички останали Божии създания е в това, че Творецът благоволил да го украси със Своя образ и подобие. Битиеписателят разказва: „Рече Бог: да сътворим човек по наш образ, и по Наше подобие … И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.” /Бит. 1:26, 27/

В КАКВО СЕ СЪСТОИ БОЖИЯТ ОБРАЗ В НАС?

Първо, по Своята природа Бог е най-чист Дух, необлечен в никакво тяло и непричастен към никаква вещественост. Следователно, трябва да предполагаме, че и Божият образ трябва да търсим не в тялото, а в невеществената човешка душа.

Второ, като Дух, Бог има същностните свойства на Духа – ум, свобода, безсмъртен по самата си природа. Затова, в частност, Божият образ може да се търси и в ума на човека, и в неговата (на човека) свободна воля, и в неразрушимостта и в безсмъртието на душата. (Човешката душа е Божие творение, и като всичко сътворено има начало и край. Въпреки това Бог пожелал да направи душата безсмъртна. Така че тя е смъртна по природа, а безсмъртна по благодат, защото Бог желае да е такава. Според светите отци, човекът, създаден по Божий образ, не съотнася своя живот към себе си като център и модел, а към Бога. Христос е Божият образ, както казва св. ап. Павел: „Който е образ на невидимия Бог.” /Кол. 1:15/, а човекът е по образа на Христос. Следователно, човекът е образ на образа. Човекът е създаден по Божий образ и трябва да придобие Неговото подобие. Свети Иоан Златоуст пише: „тъй като вдъхването на Бог е енергията на Светия Дух, затова точно тази енергия на Светия Дух е създала душата, без самата тя да се превръща в човешка душа.” Това е много важен момент, който трябва да се изтъкне, защото така осъзнаваме, че не можем да разглеждаме душата самостоятелно, а само във връзка с Бога. /б.ред./)

            Трето. По отношение на всички други същества (и на цялото творение) Бог е Вседържителят Господ, Цар и Владика. Във връзка с това можем да кажем, че Божият образ в човека се състои и в даруваната му царствена власт и господство над всички земнородни. Още повече, че такава мисъл е съгласна с думите на Самия Създател, Който още щом изрекъл: да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие … веднага след това добавя: „да господарува над морските риби, и над небесните птици, и над зверовете, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.” /Бит. 1:26/ Но очевидно е, че владичеството на човека над земнородните е само следствие и външен израз на Божия образ, който се намира в самата душа на човека, в разума, в нейната свобода, които единствено ни дават пълно преимущество пред неразумните животни.

ИМА ЛИ РАЗЛИКА МЕЖДУ БОЖИЯ ОБРАЗ И БОЖИЕТО ПОДОБИЕ У ЧОВЕКА?

       По-голямата част от отците и учителите на Църквата отговарят че има, като казват, че Божият образ се намира в самата природа на нашата душа, в нейния разум и свобода, а подобието – в необходимото развитие и усъвършенстване на тези сили от самия човек. В съвършенството на разума и свободната воля, или на двете заедно, в добродетелите и светостта, в придобиване даровете на Светия Дух. Следователно, Божият образ получаваме заедно с нашето битие, а подобието сме длъжни да придобием сами, като за това получаваме от Бога само възможност (и съдействие).

      Св. Григорий Нисски пише: „да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие” - първото имаме по (Божие) сътворение, а второто сами извършваме по произволение, то зависи от нашата воля. И това, зависещото от нашата воля, съществува в нас само като възможност и се придобива на дело чрез нашите действия. Ако Господ, в намерението си да ни сътвори, предварително не беше казал: "да сътворим и по подобие", тогава (само) със собствени усилия не бихме били (образ и) по Негово подобие. Така че в самото наше сътворение сме получили и възможност да бъдем подобни на Бога. Но като ни е дал тази възможност, Бог е предоставил на нас самите да бъдем изпълнители на нашето подобие с Него – за да ни удостои с приятната награда за нашата дейност, така че да не бъдем подобни на бездушни изображения, каквито правят (рисуват) живописците … Едното (образът) ни е дадено, а другото (подобието) е оставено недовършено (нека обърнем внимание, че след като Бог казал: „да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие” след това, вече след сътворението е казано: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори”/Бит. 1:27/. Вече не се говори, че го е сътворил „по подобие”, което е много съществено. Това Бог е направил, за да можеш като сам се усъвършенстваш, да станеш достоен да получиш за стореното от теб Неговата награда. Как израстваме в подобие (богоподобие) – чрез Евангелието. Какво представлява християнството? – Уподобяване на Бога, доколкото това е възможно за човешката природа. Ако ти си се решил да бъдеш християнин, старай се да станеш подобен на Бога, облечи се в Христа.

        Св. Димитрий Ростовски пише: „Божият образ го има и в душата на невярващия, докато подобието – само в добродетелния християнин. Когато християнинът извършва смъртни грехове, тогава се лишава от подобието, но не и от Божия образ. И ако бъде осъден на вечни мъки, образът Божий остава в него во веки, но подобие вече е невъзможно.” Протопрезвитер Михаил Помазански пише: „Пред духовния взор на човека е Бог и духовния свят, а пред телесния му поглед - веществения свят. Първото назначение на човека е славата Божия (да живее, за да слави Бога). Човек е призван да пребивава във верен съюз с Бога, да се стреми с цялата си душа към Него, да познае своя Създател и да Го прослави. Да се радва на единението си с Него, и да живее в Него. Като венец на създанията, човек има назначението да бъде съзнателно, разумно, постоянно и най-съвършено оръдие на Божията слава на земята. За да бъде такъв е необходимо да стане достоен на своя Първообраз. С други думи – той е призван да се усъвършенства, да опазва Божието подобие в себе си, да го възстановява и укрепва. Призван е да развива и усъвършенства нравствените си сили чрез добри дела. Истинското благо за него се състои в блаженството му в Бога. Затова може да се каже, че блаженството в Бога представлява цел на човешкото битие.”

 ЗА КАКВО Е СЪЗДАДЕН ЧОВЕКЪТ?

       Възможното в земния живот нравствено преуспяване и усъвършенстване представлява само предварителна подготовка за бъдещата вечна слава и блаженство на човека. Тази слава е толкова велика, че в сравнение с нея всички скърби и страдания в настоящия живот не означават нищо. Апостолът пише: „Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.” /Рим. 8:18/ Бъдещото блаженство на човека не само не може да бъде обхванато от възможностите на човешката мисъл, не само нищо подобно на него от опит човек не познава, но и да си въобрази не може. „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат.” /1 Кор. 2:9/ Това блаженство представлява възможното най-близко единение с Бога за ограниченото човешко същество, неговото възможно най-пълно участие в Божието блаженство. Пътят на първия човек към това блаженство бил установен в рая - като път светъл, безболезнен, без преградата на смъртта. Но след като загубил райския път, човекът се оказва принуден да върви към небесното отечество по пътя на земния си живот – път на тежко странстване, път на смъртта, тлението и възкресението. Пътищата на всички които се спасяват са различни, но водят към една цел – вечното блаженство с Бога. Това блажено единение с Бога във вечността е целта, заради която е създаден човек.

ЧОВЕКЪТ Е ХРАМ БОЖИЙ.

        Свт. Игнатий Брянчанинов пише: „Какво представлява човек? На този въпрос отговаря апостолът: „вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.” /2 Кор. 6:16/ Свещеното писание нарича всеки човек дом, обител, съсъд. Но всеки човек, който не пожелае да бъде дом Божий и съсъд на Божествената благодат, (неизбежно) се превръща в дом и съсъд на греха и сатаната" … Човек не може да не бъде това, за което е създаден – не може да не бъде дом, жилище, съсъд. Не му е дадено да пребивава сам в себе си, извън друго общение – това е извън неговото естествено устроение. Той може да бъде сам със себе си само посредством Божията благодат, в нейно присъствие, когато тя действа в него. Без нея той става чужд и на самия себе си, и неволно се подчинява на властта на падналите духове заради това, че произволно е отстранил от себе си благодатта, за това, че е потъпкал делото на Твореца … Човек става съсъд и Божие жилище чрез християнството, устройва се и се украсява като Негово жилище чрез действието на Светия Дух: „вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.” /Ефес. 2:22/ Всички Божии избраници станали храмове на Божеството, както казва за себе си св. ап. Павел: „Христос живее в мене.” /Гал. 2:20/ Тези, които не удовлетворяват Божието назначение, той нарича не това, което трябва да бъдат: „Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.” /2 Кор. 13:5/ За неизпълнение на своето назначение, според апостола, човек подлежи на наказание във вечността. „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори.” /1 Кор. 3:16-17/ Ще го разори като отстъпи от него, като го предаде на собственото му състояние на падение, на общение с падналите духове и последиците от това – погребването навеки в огнената бездна на ада … Не само душите ви, но и: „тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога (Който сте получили в тайнството свето Кръщение), не принадлежите на себе си … вие сте скъпо купени” /1 Кор. 6:19-20/ - купени сте с кръвта на Богочовека. „Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.” /1 Кор. 6:20/ Въз основа на тези свидетелства на Светия Дух, можем да определим, че човек е Богосъздаден храм на Божеството по душа и тяло.”

         Св. Иоан Златоуст казва: „Благодатта на Светия Дух прави от нас самите, ако ние водим благочестив живот, храмове Божии, и ние придобиваме способност да се молим на всяко място … Ти самият ставаш и олтар, и свещеник, и приношение … „Вие сте храм на живия Бог” /2 Кор. 6:16/ - украси този дом, изгони от него всеки греховен помисъл, за да станеш драгоценен член на Христа, да станеш наистина храм на Духа. Самото дело, с точност и внимание разгледано, показва, че това не може да се осъществи без трезвение и правилен (благочестив) живот.Цялото здание … възраства в храм свят чрез Господа.” /Еф. 2:21/ Храм предназначен за обител на Бога. Всеки от вас е храм, както и всички като общност съставлявате храм, в който живее Бог като в Тяло Христово, като в духовен храм.”

         Преп. Исаак Сирин пише: „Дръзвам да твърдя, че ние сме храм Божий. Нека очистим този Негов храм, защото Той е чист, така че да пожелае да се всели в него. Да го осветим, защото Сам Той е свят. Да го украсим с всякакви добри и благолепни дела. Да го покадим с упокоението в изпълнение на Божията воля, с чиста сърдечна молитва, която е невъзможно да запазим ако често общуваме с този свят и участваме в неговите дела Съкровището на смиреномъдрия е вътре в него самия – това съкровище е Господ.

           

            Превод от: Архимандрит Лазарь, ДУШЕ, ОТЯГОЩЕННОЙ ДУХОМ УНЬІНИЯ, М. 2000 г., стр. 40 – 46.