СЛОВО НА ПАСХА

Светител Филарет (Московски)

 

ДУХОВНА БЕСЕДА

12.ІV.2015/30.ІІІ.2015 г

СВЕТЛО ХРИСТОВО ВЪЗКРЕСЕНИЕ,

ПАСХА ГОСПОДНЯ

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

 

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

СЛОВО НА ПАСХА

Светител Филарет (Московски)

1825 г.

„Тогава им отвори ума” /Лк. 24:45/

 

   Колко домове и врати са отворени днес, отворени само с ключа Давидов /Откр. 3:7/, само с едно негово движение!

   В домовете подсилват и заключват вратите, за да не влезе крадец, или да не го напусне някой буйстващ домочадец. Така става и в Божия дом. Когато поставеният да пази и се грижи за Божия рай, откраднал плода от дървото на познанието, тогава бил изгонен, раят бил заключен за него, като на входа му бил поставен силен страж с огнено оръжие. Нещо повече, тъй като престъпникът трябвало да бъде наказан, то и след неговото изгнание, в неговия род (в потомците му) продължавал да господства престъпния и метежен дух – затова както той, така и неговите потомци, един след друг, били изпращани през вратите на смъртта в тъмницата, където оставали затворени не за дни, а за векове. От това се вижда как е бил ограден и заключен от недостойния домочадец самият дом Господен, т.е. небето, където трябвало човекът да отиде през Едемската градина.

   В края на времената, Единородният Син на Домовладиката, поради Неговото милосърдие и Своето човеколюбие, идва да освободи затворените и да върне обратно изгонените.Ключът Давидов, отключващ всички врати е Богочовечеството на Иисуса Христа, чрез Който както Божеството прониква в цялата човешка природа, така и човечеството влиза вътре в Божеството. Всеотключващото движение на този ключ е Христовото възкресение. С него се отключва тъмницата и се освобождават затворените в нея; отваря се рая и приема изгнаниците; отваря се небето и очаква избраните. Това което казвам за ушите ви, това същото говори и Църквата и на очите ви, като ви представя тук (в храма), в продължение на целия този празник, отворените двери пред Престола на Божествените тайнства.

   Нека да отбележим и за още една врата, която същият този ключ Давидов отваря в същото време. Врата, може би неголяма, но водеща към великата Божия съкровищница. „Тогава им отвори ума” /Лк. 24:45/ - пише светият евангелист. Тогава Господ отваря ума на апостолите. Кога става това? – Когато възкръсна, яви им се, показа им раните Си, яде пред тях – когато утвърди съвършено тяхната вяра в Своето възкресение. Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, и им рече: тъй е писано и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Йерусалим.”/Лк. 24:45-47/ Да се отвори ума на всеки, който слуша това, за да приеме откриващата се важна истина, че Христовото възкресение и вярата в това възкресение отварят заключения човешки ум за истинското разбиране на високите и спасителни предмети на знанието.

   В действителност, колко отдавна било, откакто: „Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.” /Мат. 4:17/ И най-напред от всички тази проповед започнали да слушат апостолите. Колко отдавна и те самите били изпратени със същата проповед: „като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно.” /Мат. 10:7/ Толкова дълго слушали проповедта за покаянието и за царството Божие, а и самите те проповядвали за това – но въпреки това умът им все още бил заключен. Почти невероятно, но заедно с това, по думите на Господа – и справедливо. Не преди, а именно след Своето възкресение, тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, и вече като на разбиращи им казва: тъй трябваше да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете. До този момент те знаели за покаянието като подвиг, а сега по-дълбоко познават покаянието в името на Иисуса – като дух и сила на подвига. Те знаели за покаянието повече като нужда и задължение, а сега познават в съвършенство неговия плод и наградата за него – прощението на греховете. Те могли да проповядват приближаването на царството Небесно, сега могат да свидетелстват за неговото действително явяване пред тях и в тях самите.

   Колко рано, многократно и подробно предсказал Господ Своите страдания и Своето възкресение пред апостолите! Понякога обличал тези предсказания в притчи, като например, когато казал на иудеите: „разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна.” /Ин. 2:19/. При тези думи те мислели за храма: „Той обаче говореше за храма на тялото Си.” /Ин. 2:21/ Впрочем, Неговите притчи за това понякога били разбираеми като най-обикновените думи. Например: „Както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.” /Мат. 12:49/ Но това не е всичко. Така Той говорел пред апостолите, когато там имало други (външни) хора, а на самите апостоли нееднократно говорил за това без притчи, ясно, точно и подробно. Например: „ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците: понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят, ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне. /Лк. 18:31-33/ Може ли да се говори по-ясно от това? Може ли да кажеш, че не разбираш това? Нима ще кажете, че те не могли да разберат това? Светият евангелист предвидял подобно съмнение, и особено силно подчертава, че те действително не са ги разбрали. Апостолът казва: „Но те нищо от това не разумяха; тия думи бяха потайни за тях и те не разбраха казаното.” /Лк. 18:34/ Друг от евангелистите разказва, че когато веднъж чули от Господа за Неговото възкресение, апостолите толкова се затруднили да разберат думите Му, че застинали като пред някаква трудно разбираема притча, и започнали да се състезават помежду си относно възвещаваните знамения. „И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите?” /Марк 9:10/ И така, не преди, а точно след възкресението на Господа: „Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, … че тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден.” /Лк. 24:45, 46/

   Опасявам се, че независимо от толкова ясните свидетелства на Евангелието, от толкова закритото състояние на ума на апостолите преди Христовото възкресение, както и толкова внезапното озарение за цяла област на разбиране, което получили само от едното лицезрение на Възкръсналия Христос, за някои това ще се окаже тайнствено и неразбираемо. О, ако Господ би отворил и нашия ум – да ни каже нещо вразумително и да чуем някакво наставление за това - как се отваря ума от светлината на Възкръсналия Христос и от вярата в Него!

   Божието Слово нарича ума – око, разбирането – виждане, неразбирането – слепота, като например в казаното от Господа: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.” /Ин. 9:39/ Известно е, че Христовото идване в света на никого не ослепило очите, но мнозина в същото време се оказали със заслепен ум. Да проследим указанието на Словото Божие за състоянието и действието на ума чрез състоянието и действието на очите. Очите виждат предметите отчасти поради техните свойства, като например – виждат светлината светла. Отчасти – по начина на своето устроение и собственото си състояние, като например – очите на слепия, които постепенно проглеждат, първо виждат човеците да минават като дървета /вж. Марк 8:24/, а след пълното им изцеление виждат всичко ясно. Отчасти – в зависимост от действието на намиращата се между очите и виждания обект светлина, например – по един начин се виждат предметите на лунна и звездна светлина, по друг – при слънчева светлина. Подобно на това, духовното зрение вижда духовните предмети, или казано по друг начин – умът ги разбира, отчасти по свойствата на самите предмети, така „онова, що е невидимо у Бога, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане на творенията (чрез ума)” /Рим. 1:20/ Става и отчасти по образа на собственото вътрешно устроение и особеностите на своето вътрешно състояние, така – младенчестващия ум вижда предметите повече чувствено, повърхностно, в повечето случаи без връзка и ред на понятията. Докато изграденият (образован) ум вижда по-малко чувствено, а повече се вглъбява в предметите, като открива между тях връзки и отношения. Отчасти, в зависимост от действието на осветеността на пространството между ума и предметите, която може да бъде или естествена, или свръхестествена, или свойствената за света, в който живеем, смесица от чувствено и духовно. Може да бъде и чисто духовна, и дори Божествена, съгласно казаното: „в Твоята светлина, Господи, ние виждаме светлина.” /Пс. 35:19/ Устроението на телесните очи към много от видовете и степените на светлината е неприспособимо, като намаляването на светлината ги лишава от силата да виждат добре, както и прекаленото усилване може да ги заслепи. Устроението на ума, като духовно оръдие, е несравнимо по-широко и разнообразно. Един и същи човешки ум може да се превърне като своего рода нощна птица, която вижда само на тъмно, а светлината я лишава от това. Може да заприлича и на звяр, който на лунна и звездна светлина ходи да си набавя храна. Или както е свойствено на човешкото естество – на дневна светлина върши своите дела, и разглежда многообразните красоти на света. Той слиза и се затваря в чувствената (сетивната) област, или се издига и става способен за духовната светлина, очиства се, и се отваря за приемане на Божествената светлина.

   Който желае да види духовните предмети, при това без съмнение (не излюзорно) не е достатъчно само да има отворено телесно зрение и да е запален светилника на телесната светлина. Колкото по-възвишени са предметите на виденията, толкова по-възвишено трябва да бъде състоянието на окото и светлината, която му помага да ги види. Следователно, за съзерцаване на Божествените предмети е потребна както Божествена светлина, така и съответстващо устроение на ума, да може да я възприеме. „В Твоята светлина, Господи, ще видим светлина!”

   Словото Божие, тайните на царството Божие, спасителното учение и спасителните дела на Иисуса Христа, без съмнение са Божествени предмети, и за да бъдат те съзерцавани ясно и чисто, на човек е потребна Божествената светлина, Христовата светлина, светлината на Светия Дух, и отварянето на ума от силата на тази светлина. Докато това не е станало в човека, дотогава макар да слуша словото Божие, и дори да го вижда в действие, не може да постигне неговото пространство, висота и дълбина, защото неговото духовно око се намира в низшата, естествена светлина, и само към тази светлина е приспособено. Ето защо, след като апостолите вече били видяли с телесните си очи възкресяването на сина на Наинската вдовица, не могли да се издигнат със съзерцаващ ум до разрешение на въпроса „що значи това: да възкръсне от мъртвите?” /Марк 9:10/ Ето защо и Господ казал на апостолите: „Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе” /Ин. 16:12/ Кога, Господи, те ще могат да понесат Твоето слово и да разберат Твоите дела? Той отговаря: „Кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина.” /Ин. 16:13/ Но какво препятства по-скоро да дойде Духът на истината? Евангелието отговаря: „Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.” /Ин. 7:39/ Накрая, Той възкръсва. Дотогава Божественото в Него се поглъщало от човешкото, а отсега нататък – човешкото в Него ще възхожда в Божественото. По този начин се отваря Неговото човечество (човешко естество) и се преизпълва вече не със съкровена, а с явна Божествена светлина, която разлива около Себе Си. Богочовекът се явява слънце на цялото човечество, и започва да разделя облака и мрака, които го обгръщат. Неговата Божествената светлина въздейства на очите, които вярата в Неговото възкресение е отворила и устремила към съзерцание, като още повече ги отваря, въздига ги към новото, небесното, Божественото зрение (виждане) и разбиране на словото Божие и Божиите дела. „Тогава им отвори ума, за да разбират.”

   Ако това отваряне на ума или духовно озарение изглежда бързо и внезапно, това не само не бива да изглежда странно, но то е напълно свойствено за светлината, особено за духовната. Когато слънцето изгрява и открива цял един свят с разнообразни красоти, нима е удивително, че благодатната светлина, светлината на Светия Дух, чието действие апостолът уподобява „на светило, което свети … докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви.” /2 Петр. 1:19/ бързо и внезапно отваря безпределната област на духовното разбиране. Впрочем, както естествената светлина, така и Божествената, по отношение на осветяването имат както своя изгрев, така и пълната си сила през деня. За апостолите ясният изгрев се появил, когато Господ „духна и им казва: приемете Духа Светаго” /Ин. 20:22/, пълната сила на озаряването те получили когато Дух Светий слязъл над тях във вид на огнени езици.

   Но ако нашето око е още слабо да се наслаждава в пълнота на светлината, с която възкръсналият Господ отваря умовете ни, нека за миг погледнем към тъмнината, противоположността на светлината, за да обикнем още повече тази наистина чудна светлина, в която сме призовани. Погледнете, как в същото това време, когато вярата във Възкръсналия отваря ума на апостолите, неверието във Възкръсналия затваря умовете на иудеите в осезаемата тъмнина, до невероятност груба. Както мислят и говорят за възкресението на Господа? „Тая мълва се носи между иудеите доднес” /Мат. 28:15/ Каква мълва? – Думите, на които архиереите и стареите научили войниците, пазещи гроба да казват: „Учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме.” /Мат. 28:13/ Така тази дума прелетя между иудеите и не й повярваха. Възможно ли е това, след като вие сте оградили Неговия гроб с войници? Може ли всички до един да са спали? Нима никой от тях не се пробудил, след като за вземане на Тялото е трябвало да бъде отвален камък, който бил твърде голям, така че за това били нужни няколко човека, и това не могло да не предизвика шум. Но никой от стражите не се събудил. А кой свидетелства, че Тялото е откраднато? – Същите стражи, които спяли и не се събудили – те свидетелстват за това, което е станало докато спяли и нищо не чули! Кой може да е толкова дързък, за да разпространява такава басня? – Невярващите иудеи. Кой е толкова безумен, за да им вярва? – Невярващите. Ще попитаме още, как се получило, че учениците на Иисуса, като видяли в каква опасност се намира, още в началото се разбягали, как са могли да се решат на толкова дръзка и безполезна постъпка – да откраднат Тялото на умрялия си Учител от запечатания гроб, ограден от стража по заповед на властта. Но неверието не разсъждава, то неудържимо разнася по целия свят думи, които му харесват само затова, че дишат с неверие. Дори след като станало известно, че стражите са виновни за похищение на тялото, че е премахнат поставения от властта печат, а и похитетелите са известни – предадени ли са на съд стражите и крадците? Съвсем не. Началникът на войниците не се грижи за нищо, войниците са спокойни, мнимите похитители не по-малко от осем дни остават в Иерусалим, и никой от строгите до този момент иудейски началници не ги търси за съд за едно толкова важно похищение. Възможно ли е след всичко това баснята за похищението на Тялото на Иисуса Христа още да се разнася между иудеите като нещо достойно да бъде слушано? Възможно е, защото закостенелият и инертен в неверието ум, като нощна птица вижда само в тъмата на неверието, обича само своите блянове и бяга от светлината на истината, която изгаря очите му. „Тая мълва се носи между иудеите доднес” /Мат. 28:15/

   Християни, Възкръсналият Христос отвори ума на апостолите, и чрез вярата ги просвети с Божествената светлина не само за тях самите, но и за това – те да отворят и нашия ум, и чрез вярата, и ние да станем синове на светлината. Той допусна и до нас да достигне нелепото слово, изобличаващо крайната слепота на невярващите иудеи – за да се устрашим от самото неверие. Не казвайте заедно с ап. Тома: „ако не видя … няма да повярвам.” /Ин. 20:25/ Помнете думите на Господа: „тивярваш … по-големи неща от това ще видиш” /Ин. 1:50/, „блажени, които не са видели, и са повярвали.” /Ин. 20:29/ „Вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината.” /Ин. 12:36/ Вярата и любовта да привлекат над вас възсиялата от Гроба светлина на живота. Тази светлина да отвори ума ви за разбиране тайните на вашето спасение, и сърцето ви – за усещане на царството Божие, което е вътре във вас. В отвореното от царството Божие сърце да се отвори за вас и рая, и небето. Да не затворим чрез греха и неверието сами за себе си това, което отвори за нас ключът Давидов. Амин.

      Превод от: Свт. Филарет (Дроздов). Избранные труды, письма, воспоминания, М. 2003 г. стр.209-214