ИЗ  ПИСМАТА  НА  ВЕЛИКИТЕ  ОПТИНСКИ  СТАРЦИ

 

  Преподобни  М А К А Р И Й   О П Т И Н С К И

/1788 – 1860 г./

(продължение от бр. 359)

 

 

 ДУХОВНА БЕСЕДА №360

 

 

 

 

02.ІІІ.2014/17І.2014 г.

 

Неделя на Сиропустна

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

 

 

 

 

 

 

 

           

            … От писмото Ви разбирам, че съзнавате себе си като недостойна за духовни наслаждения и за спокойствие, както и опасенията Ви да не изпаднете в самоизмама във връзка с подобни очаквания. При четене на духовни книги ще видите как мнозина са пострадали от увлеченията си по духовни наслади, като залагали на тях своето спасение. Но докато не изтребим страстите си като изпълняваме Божиите заповеди, и не придобием съвършено смирение, желанието да търсим такива утешения означава да считаме себе си за достойни за такава награда, което вече е очевидна гордост. Много от светиите, когато получавали духовни дарования, опасявайки се да не получат вреда от тях, молели Бога да им ги отнеме. Св. Иоан Лествичник в 26-та степен пише: „По Божие усмотрение, някои от придобилите святост, получават награда за своите трудове още преди да са приключили своите подвизи. Други – по време на самите подвизи, а трети – след като са извършили подвизите си. Има и такива, за които това става при самата им смърт. Трябва добре да се вгледаме, за да разберем кой от тях е бил по-смирен от останалите (за да се удостои по-рано да получи наградата си).” Очевидно, смирените по-рано получават награда и утеха, защото те не могат повече да им повредят. Светиите, колкото повече се приближавали до Бога, толкова повече виждали своята неизправност и считали себе си по-долу от всички твари. Вие трябва да се подвизавате не толкова в изпълнение на молитвеното правило и поста, колкото за изправление на своето вътрешно устроение, което се постига с любов и смирение. Споменавате, че не можете да понасяте укори и изобличения, от които у Вас остава вътрешна нагласа за отмъщение. Това означава, че във Вас действа силно яростта, която се дължи на гордост. Как да се борите и да побеждавате това ще намерите в поученията на св. Иоан Лествичник /8, 9, 10, 24 и 25 степен/, авва Доротей – за това, че трябва да укоряваме себе си, а не ближните и др. Без самоукоряване, търпение и любов тази страст не може да бъде победена, като за целта се изисква и продължително време да пребиваваме в подвизи и трудове. Когато видим себе си в такава (духовна) нищета, трябва неволно да се смиряваме, а където има смирение – там има милост Божия. Сам Господ ни учи на това, като казва: „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си.” /Мат. 11:29/ Поучението за послушанието Ви е възхитило и породило желанието да погребете волята си, за да възкръсне във Вас смирението. Искате да Ви науча на това? – Как, след като всяко умение и изкуство се придобиват с много труд, в продължение на дълго време - колко повече това умение на уменията изисква изключителен труд, време и самоотверженост за постигане на резултат. Молете се Бог да Ви даде помощ, с вяра четете светоотеческите поучения, като ги изпълнявате доколкото имате възможност и сили за това. Правете го със самопринуждение, съзнавайте своята немощ и се смирявайте – така ще намерите и помощ от Господа. Много добре е да следите движенията в сърцето от мислите, думите и делата, като всичко това да записвате за изобличаване на своята нечистота. Така по-скоро може да дойдете в трезво самосъзнание (с чувство) за своята нищета, и мисълта Ви ще се смири (ще мислите смирено за себе си).                    28 октомври 1850 год.

 

          Слава Богу, че вече се поуспокоихте в мястото на своето прибиваване и приехте основателно да разсъдите, че може и в света да се спасите. Разбира се, в манастира подбудите за спасението са повече. Това дейстително е така, но трябва както в живота в света, така и в манастира да имате грижа за изпълнение на Божиите заповеди, и най-вече - за придобиване на смирение. Защото без смирение всичко, дори и добрите дела, остават неблагоугодни Господу, за което ясен пример е евангелският фарисей. Когато на Господа е угодно да призове някого към монашески живот, (трябва да знае, че) там се откриват много по-големи борби отколкото за пребиваващите в света. Като ни виждат (нас, монасите) че се въоръжаваме против тях, и сме тръгнали към придобиване на Царството Небесно, враговете ни също се въоръжават и започват да се борят с нас. Основно -  като възбуждат страстите ни към действие. Главните от тях са: славолюбие, сластолюбие и сребролюбие, като чрез тях и останалите страсти проявяват в нас своите действия. Единствено чрез изпълнение на монашеското си правило, ние не можем да се избавим от действията на страстите. Това става чрез изпълнение на заповедите, и в отношенията ни с хората. А заповедите се простират дори до любов към враговете. Нашите немощи се изцеляват не чрез уединено отшелничество, а с делата и изтърпяването тежестта на кръста (вж. св. Исаак Сирин, 2-ро слово). Когато все още сме с неизчистени страсти, т.е. носим недъзите на гордостта, тщеславието, лукавството и самомнението, и искаме в уединение да се доближим до Бога – можем да се окажем измамени. Св. Иоан Лествичник, както и останалите свети отци, забраняват на такива (неочистени от страстите) люде да се отдалечават в строго уединение. Съветват по-скоро да се подвизаваме с други около нас, като чрез паденията си да успеем да познаем своята немощ и да придобием смирение. Тогава и всичките ни дела ще станат благоугодни Богу.                 3 март  1851 год.

 

          … Като имате разбиране на светоотеческите поучения, не се увличайте от това в самомнение, независимо че някои от тях можете и да изпълнявате. Самомнението погубва всичко, като може да ни вкара и в прелест. Всичко, което ни отделя от смирението, в което няма мир и любов, е неугодно Богу. Но ние, дори ако сме чужди на всичко това (на тези добродетели), трябва по-скоро да се смиряваме, а не да се отчайваме.

          Добре е, че от поученията на авва Доротей сте разбрали защо нямате успех в духовния напредък - защото Ви липсва самоукорението. Въпреки това проличава желание да виждате че успявате, което е несъвместимо със святото смирение. Който има истинското смирение, вижда себе си като последен от всички без да се отчайва от това, а по-скоро се успокоява. Въпреки че много неща изправя в себе си, счита че това е просто негов дълг, защото го е направил не със свои сили, а с Божия помощ. Когато започне да мисли високо за себе си, тогава се допуска (от Господа) да падне (в някакъв грях) – за да придобие (твърдо) смирение. Пиша Ви това за предпазване, защото докато усетиш, може да се окаже, че си се увлякъл в самонадеяност.                                                                                            8 май 1851 год.

 

          … Боите се да не извършите грях като оскърбите посещаващите Ви с отказа си да ги приемате. А как св. Арсений Велики не се боял че оскърбява идващите при него, като отказвал да ги приема и проявявал невнимание към въпросите им? Виждаме и мнозина праведници, които живеели в безмълвие, да не се интересуват дали някой ще се оскърби от техния отказ (да разговарят с него). С това не искам да Ви обвързвам, и да Ви забранявам да приемате хората, само предлагам своето разсъждение, като оставям Вашата свободна воля да избира полезното.

          Аз не зная с точност и подробно какъв е Вашият безмълвен живот, и тъй като сам не водя такъв, не мога от себе си да кажа нищо за Ваше наставление. Съветвам Ви да прочетете за безмълието у светите отци – препп. Иоан Лествичник, Исаак Сирин (особено неговото 55-то слово) и др.

          Споменавате за нападенията от бесовете с униние и тъга. По разбирането на светите отци това е духовен кръст, който мнозина от тях са изпитали. Той се дава по Божие допущение, според мярката на нашето устроение, и по различен начин – някога е за изпитание на нашата любов към Бога, а друг път – като наказание за нашето високоумие и гордост… В 78-мо слово св. Исаак Сирин пише: „Във време на такива изкушения трябва да установим две напълно противоположни неща в себе си – радост и страх. Радост, защото сме на пътя по който са вървяли светиите, и най-вече на Този, Който всичко животвори. Страх трябва да имаме, да не би изкушението да ни е изпратено поради гордост.” В 79-то слово същият отец пише: „Всички обстоятелства и скърби, при които липсва търпение, се превръщат в двойна мъка. Човешкото търпение отмества постигащото го зло. Малодушието е майка на мъчението. Търпението е майка на утешението и е една особена сила, която изхожда от областта на сърцето. Когато Бог поиска най-силно да засегне (да жегне) душата на човека, допуска тя да попадне в ръцете на малодушието. Това ражда в човека силата на голямо униние, в което се изпитва (усещане на) задушаване на душата, което е преживяване от предусещане (предвкусване) на геената. От нея настъпва дух на изстъпление, от което произтича тъмата на изкушенията – смущение, ярост, хула, порицаване на доброто, помисли на развращение, прехождане от страна в страна и други подобни. Ако попиташ – коя е вината за това, ще ти отговоря – твоето нерадение, защото не си се погрижил да потърсиш лечение на това (състояние). Лечението на това за всички е едно и също, което като утешение всеки намира в душата си – това е смиреномъдрието на сърцето. Извън него нищо не може да разруши оградата и защитата на тази злоба. Който се сдобие с него, ще успее да надделее над тях. Да не се разгневиш срещу мен като ти казвам истината, че досега не си пожелал това (смиреномъдрието) от цялата си душа (затова и не го познаваш като единственото лекарство против душевната мъка и безсилие). Ако поискаш – иди в страната на смиреномъдрието, и ще видиш как ще бъде разсипана твоята злоба. Според мярката на твоето смиреномъдрие ще ти се даде и търпение в твоите злополучия (злото което те сполетява). А според твоето търпение ще израства любовта ти към Бога. Според тази любов ще се увеличава и радостта ти в Светия Дух. Когато нашият щедър Отец благоволи да освободи от изкушенията Своите истински синове, Той не ги освобождава от тях напълно (защото изкушенията остават неотнимаеми до края на живота им), но им дава търпение в изкушенията. Всички тези блага те приемат чрез ръката на своето търпение за усъвършенстване на душите си.”

          Като се съобразявате с поученията на светите отци, внимателно разгледайте своето вътрешно устроение и лекувайте раните си чрез смиреномъдрие на сърцето, както пише св. Исаак. За това велико съкровище в друго свое слово (46-то) той пише: „Смирението и без дела прощава много съгрешения. Докато делата без него са безполезни, а и могат да сътворят много зло… Каквото е солта за всяка храна, това е смирението за всяка добродетел, като и силата на много съгрешения може да премахне. За това е потребно да скърбим постоянно в ума си, със смирение и печал в разсъжденията. Ако придобием това, то ни прави синове Божии, като дори и без добри дела ни издига до Бога. Без него всичките ни дела, добродетели и постъпки остават напразни.”

          Споменавате за любовта си към Бога, че сърцето Ви пламенно гори с любов към Бога. В това не се съмнявам, но Божията любов се състои не само в това – на моменти да имаме чувство на умиление и сълзи, което по-скоро може да се отнесе към Божиите дарования или награда от Него. За любовта е казано: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби.” /Ин. 14:21/ Ако считате споменатите от Вас чувства за любов към Бога, може да изпаднете в измамно самомнение, заради което понякога Ви се изпращат изкушения като споменатите от Вас – тъга, мъка, мрак и др. подобни. Прочете 55-то слово на св. Исаак Сирин и ще разберете много по-добре в какво се състои любовта Божия! Пишете, че постоянно сте болен. Това разбира се не е без Божий промисъл, Който Ви изпраща болестта за душевна полза, а може би - да Ви запази от по-силни изкушения. Благодарете Му за отеческата Му любов и с търпение носете своя кръст!                      10 февруари 1851 год.

 

Превод от: „ПИСЬМА ВЕЛИКИХ ОПТИНСКИХ СТАРЦЕВ“, Москва, 2003 г. стр. 279 - 287.