ИЗ ПИСМАТА НА ВЕЛИКИТЕ ОПТИНСКИ СТАРЦИ

 

Преподобни  М А К А Р И Й   О П Т И Н С К И

/1788 – 1860 г./

(продължение от бр. 355)

 

 

 ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 

02.ІІ./20.І.2014 г.

 

Неделя 32-та след Петдесетница

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

 

ИЗ ПИСМАТА НА ВЕЛИКИТЕ ОПТИНСКИ СТАРЦИ

 

Преподобни  М А К А Р И Й   О П Т И Н С К И

/1788 – 1860 г./

… Слава Богу, че изпълнихте своя християнски дълг и се удостоихте да станете причастник на Пречистото Тяло и Кръв на нашия Господ Иисус Христос. Нека това тайнство да бъде за укрепване на душевните Ви сили по хлъзгавия житейски път, по който Ви колебаят различни смущаващи мисли, малодушие и опасения.

         Когато бяхте в нашата обител, се удостоихте да вкусите от дара на благодатните усещания. С това Ви беше показано, че има Божия благодат, така че да успявате да различавате лъжата от истината и светските блага от духовните блага. Но тя Ви беше показана и след това се скри, защото не можете да я понесете, ако преди това не претърпите изкушенията в борбата със страстите и не придобиете смирение. Дори да останехте да живеете тук постоянно, пак не бихте я удържали в себе си, защото и тук има борба със страстите, докато човек не се смири. Дотогава нито страстите ще можете да победите, нито духовните дарования да придобиете и запазите. Но и самото търсене на дарованията не е нещо безопасно, а е изложено на самомнение. Дори обратно – понякога лишаването ни от тях ни довежда до бездната на смирението. В наша воля е да вършим добро или не, но наградата зависи единствено от Божията воля.

         По необходимост или служебен дълг Вие се намирате сред света и неговите съблазни, поставен сте на това поприще, без да имате възможност да се отклоните от него. В това положение трябва да имате (постоянно) в ума си Божиите заповеди и да се смирявате. Ако (поради тези обстоятелства) не можете да се издигате към висините на добродетелите, то поне не слизайте в бездната на пороците. За целта очиствайте с постоянно покаяние и смирение своите обичайни, макар и дребни простъпки, мислено считайки себе си за последен от всички. Единствено смирението може да Ви опази от всички мрежи и нападения на врага. Доколкото виждам, при недостатъчност на Вашето изправление в добродетелите Вие при това скърбите и се подчинявате на смущението, лишавате се от спокойствие - това е знак на самолюбието и гордостта Ви. Искате да видите себе си праведен и като не постигате това, изпадате в смущение. А когато го достигнете, може би ще се увлечете в гордост – ще се превърнете в строг съдия на другите, които носят пороци и така ще съгрешите повече пред Господа.

       Светата Църква ни заповядва да се молим: „Ей, Господи Царю, дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат!” Защо не казва: дарувай ми да виждам моите добродетели?  Защото това би ни привело в гордост и самоизмама, докато първото води до смирение. При всичките си добродетели великите светци считали себе за по-низши от всички, което укрепвало добродетелите им.

       Вие се плашите при мисълта за тесния път – боите се от лъжливия срам на обичащите света, от насмешките, преследванията и озлоблението. Но всичко това произтича от самолюбието, от гордостта и маловерието Ви. Според мярката на Вашата вяра и смирение, и този страх ще изчезне. Щом вярвате, че без Божия воля и косъм от главата Ви няма да падне, колко повече това, което се отнася до чувствата на сърцето, не може да се случи без Негова воля. Но когато нещо се случва, това със сигурност е за наше изпитание и в наша полза, допуснато е по Негова воля. В такива случаи са потребни вяра и смирение, покорност на Божията воля и молитва за укрепване. Да Ви даде Господ истински разум, да Ви запази от смущения и от всички мрежи и нападения на врага! Да Ви успокои по пътя, по който вървите!                                                                                                                     13 април 1846 год.

 

         … Стремежът за доближаване до Бога се състои в Неговото (постоянно) призоваване, към което трябва да присъединим нашето съдействие чрез изпълнение на светите Му заповеди. Независимо къде се намираме – в пустиня (в усамотение) или сред хората, в света или в манастир - навсякъде трябва да се грижим да изпълняваме заповедите Му, защото навсякъде съществува изпитанието на нашето произволение, както и противоборството от страна на врага, ставащо по Божие допущение. От нас се иска да преклоним (да подчиним) нашето самовластие в изпълнение на Божията воля. Като видим своята немощ и неспособност, както пишете, трябва да паднем пред Божието величие и да молим за Неговата помощ и застъпничество срещу видимите и невидими врагове. Когато получите тази помощ и извършите доброто, пазете се от помислите които започват да Ви хвалят, а другите да осъждат. Това също е уловка на врага, която ни завлича във високоумие и ни отнема всички плодове на добродетелите.

         Вие търсите душевно утешение, при това – да бъде неразделно с Вас. Премахнете духовната си гордост, придобийте най-дълбоко смиреномъдрие и утешението няма да Ви напусне. То е Божие дарование, но се дава според мярката на нашето духовно преуспяване в смирението. Без смирението и без (устояване в) изкушенията, дарованията носят гибел на приемащите ги, по думите на св. Исаак Сирин (сл. 34). След приемане на Пречистите Христови Тайни сте чувствали радост, но след като тя Ви е била отнета, вече унивате и изнемогвате, вместо да се смирявате и да се считате за недостоен за нея. Прочетете написаното от преп. Иоан Карпатски – 70 и 71 глави в ІV том на Добротолюбието за това, как да не униваме при отнемане на утешението. Разбира се, трябва винаги да виним себе си за собствената си неизправност и така да придобиваме смирение. Това правилно сте усетили при вида на детската простота, с която децата пристъпват към светото Причастие. Изпитали сте срам, сърдечно съкрушение и сте почувствали успокоение. Не мислете, че всички които водят духовен живот, винаги се наслаждават на духовни утешения. И при тях има борба на плътта и духа, победа и поражение, за известно време се дава утешение, което след това се отнема за смирение, има обучение за носене на духовния кръст вместо въжделеното сладостно утешение. Божията любов се познава не тогава, когато се наслаждаваме на утешенията, а когато търпим и носим духовния си кръст, чрез който също изпитваме Божията любов в себе си. Защото с това потвърждаваме, че обичаме Бога не само когато Той ни утешава, но и когато ни изпитва с отнемането на утехите и продължителни вътрешни чувства на скръб. В първия случай, по израза на един учител на Църквата, ние търсим не Бога, а себе си. Извършването на спасението се изразява точно в това – да се намери ръководител (духовен наставник), в отсичане на собствената ни воля и разум. Но сега да се намери такъв ръководител е твърде трудно. Вие сочите мен, но аз се боя да не се получи както в известния случай - слепец слепеца води … Впрочем, заради вярата на търсещите полза, Господ е силен да вразуми и безсловесните, и (да внуши и на) малкото дете да каже полезното (за спасението ни) … Молете се Господ да устрои полезното за Вас. А докато пребивавате в света, грижете се да изпълнявате Божиите заповеди. Когато сте в недоумение – прибягвайте към Него и Той няма да допусне да паднете в греховната бездна и пропастта на безнадеждността, а всичко ще устрои за ваше добро.          12 април  1847 год.

 

         …Говорите за Вашето устроение, че сте нито топъл, нито хладен. Това междинно състояние на топлохладност трябва да Ви послужи за смирение. Предстои Ви неминуема борба, както при започване на доброто дело (на усърдната грижа за спасение), така и при избиране на мястото за това. Премъдрият Сирах говори: Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение.” /Сир. 2:1/ Обикновено ние не сме готови да понесем човешките одумвания, но трябва да утвърдим сърцата си по думите на св. Иоан Лествичник – на наковалнята на кръста Господен, така че решимостта на нашата мисъл (за спасение), макар и удряна от всички страни, да не отслабне и да отпадне. В такива случаи, предполагам че съществува лъжливия срам и страх. Или може би Вие се боите от страх, където го няма? Страхът Божий и упованието в Бога – те са които не посрамват. Струва Ви се, че е по-удобно да положите начало в неизвестно място, където никой не Ви познава. Но дали изобщо някой ще любопитства? От друга страна, врагът има и използва толкова много уловки и примки! Когато с едно не успее, прилага друго и т. н. … Не знаете каква борба ще Ви посрещне още с първите крачки. Не забравяйте: „никъде не можеш да се скриеш от изкушенията, освен в дълбините на смирението.” Това са Ваши думи. Но колко често се случва вместо дълбините на смирението, да се изкачваме на планината на превъзнасянето, без сами да забележим това, независимо колко сме разумни и мъдри! Точно тази вражеска уловка е по-опасна от всички. Докато за този, който върви по пътя на отхвърляне на своята воля и разум (разбира се и в това съществува тежка борба) – той по-бързо достига до познание на своята немощ и до смирение. Не мислете, че искам да Ви привлека на своето място и да Ви уверявам, че само тук е спасението – съвсем не. Аз не зная Божиите съдби и Неговия промисъл, къде Той ще ви призове, и изцяло се предавам на Неговата свята воля за това… Отново ще повторя – да бъде Божията воля над Вашето призвание. Въпреки, че мнозина (наистина) са се отдалечавали (от родните си места) в името на спасението, но виждаме и мнозина, които са получавали спасение и без да напускат своето отечество. Такива са св. Алексий, човек Божий, преп. Иоан Кущник и др.                                                         15 септември 1851 год.

 

         … Спасителят казва: „игото Ми е благо, и бремето Ми леко.” /Мат. 11:30/ и ние без никакво съмнение вярваме на това. А когато Той вече е вложил този огън (на ревността) в сърцето Ви, Той ще помогне от него да се разгори истински пламък. Но Вие не трябва да се съмнявате в Неговата помощ и да не се страхувате от нападенията на врага, които носят съмнение и боязън, че този път е тежък и изпълнен с неудобства. Врагът е готов да обещае и предостави всички блага на този свят, стига да успее да отклони човека от това спасително намерение и път. Затова бъдете мъжествен и твърд като се облечете в бронята на вярата и упованието си на Господа. Молете се на Него, без да се надявате на себе си, защото при всяка самонадеяност се проявява и нашата немощ, а когато я познаем – това води до смирение. Докато имате свободно време, четете преп. Иоан Лествичник и св. Исаак Сирин, но не се превъзнасяйте от прочетеното, а според силите си се подвизавайте в борбата със страстите, които проникват в сърцето Ви. … Като виждате колко високи са подвизите на праведниците, а Вие не можете да ги постигнете – от това не унивайте, а се смирявайте.

         Все още се намирате в телесна болест и скърбите, като съзнавате че бездействате. Каква дейност очаквате, че ще можете да вършите в това състояние? Достатъчно е търпение и благодарност към Бога. Бог не иска от боледуващия телесни подвизи и трудове. Докато душевното благоустроение (изправност) винаги трябва да търсим и да се грижим винаги да го имаме. Пишете, че духът Ви изпитва раздразнителност и неприязън към всички. На това трябва да обърнете по-голямо внимание, като се принуждавате към любов и смирение, както пише за това св. Макарий Египетски в своето 1-во слово. Чрез самопринуждение и самоукорение ще получите Божията помощ и успокоение. Досега подвига на Вашия живот се изразяваше повече във външни действия – пост, молитвено правило и други, докато на вътрешното внимание и подвизи обръщахте малко внимание. Затова предполагам че нямате и мир в себе си. Раздразнителността показва вътрешното ви устроение, което трябва да побеждавате със самоукорение, търпение и любов, а не с внимание към слабостите на ближните и с осъждане. Понякога и на Вас ви нанасят оскърбления, което разбира се не става без Божия промисъл. Така Бог иска да Ви покаже Вашата немощ, както и да Ви даде средство за изцеление чрез борбата, противенето (на самолюбието) и смирението. Четете светоотеческите книги и ще видите как трябва да се борите с всяка страст и да побеждавате с Божия помощ. А като виждате и се убеждавате в своята немощ, трябва да се смирявате и да считате себе си за последна от всички. Заради своите външни подвизи сте имали надежда, но сте се съблазнявали от очаквано въздаяние (заради изправност и заслуги), а в действителност сте се лишавали от спокойствие, защото сте нямали смирение. Вярвам Ви, че не е леко да се живее сред света, но докато Господ не Ви призове и Ви даде начин да се устроите сред служещите на Бога, трябва да се принуждавате да изпълнявате Божиите заповеди, и да не осъждате другите за тяхното нерадение. Господ е силен да устрои тяхното спасение и да им изпрати чувство да търсят (пътя на спасението).        14 октомври 1850 год.

 

Превод от: „ПИСЬМА ВЕЛИКИХ ОПТИНСКИХ СТАРЦЕВ”, Москва,

2003 г. стр. 269 - 278.