ИЗ  ПИСМАТА  НА  ВЕЛИКИТЕ ОПТИНСКИ  СТАРЦИ

Преподобни   А М В Р О С И Й   О П Т И Н С К И

/1812 г. -  1891 г./

/продължение от брой 345/

 

 

 

 11.VІІІ.2013 /
 29.VІІ.2013 год.
Издание на православния  катедрален храм 
Неделя 7 след Петдесетница
 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

ИЗ  ПИСМАТА  НА  ВЕЛИКИТЕ ОПТИНСКИ  СТАРЦИ

Преподобни   А М В Р О С И Й   О П Т И Н С К И

/1812 г. -  1891 г./

/продължение от брой 345/

       Пишете, че при даване на милостиня на беден за здравето на вашия син, той започнал да се моли за неговото упокоение, което ви смутило. Това не бива да ви смущава. От грешката и недоразумението на бедния не е могло и не може да се случи нищо лошо на вашия син. Освен това, няма по-голямо добро за никого от пожеланието в съответното време (което само Господ определя) да се удостои да влезе в Царството небесно. Относно това, че в скръбта си понякога сте мислили, че за него е по-добре да умре, отколкото да живее по този начин, за това укорявайте себе си, като с пълна вяра предадете и него, и себе си на волята на Всеблагия и Премъдър Бог. Ако Господ пази дните (живота) на някого, това е Негово благодеяние. Ако прекъсва нечий живот, то пак върши благодеяние. По думите на светата Църква, Господ устройва всичко премъдро и човеколюбиво, като ни дава единствено полезното за нас. Затова, за човека няма нищо по-хубаво и по-полезно от предаността на Божията воля, а за нас Божиите съдби са непостижими. Сама съзнавате голямата си виновност, че не сте съумяли да възпитате както трябва сина си. Това самоукорение е полезно, но съзнавайки вината си, трябва да се смирявате и разкайвате, а не да се смущавате и отчайвате. Освен това, не бива твърде много да се тревожите от мисълта, че само вие сте неволната причина за сегашното му (неизправно) състояние. Това не е точно така, защото всеки човек е надарен със свободна воля и сам е длъжен да мисли за себе си, за което ще отговаря пред Бога … Сега трябва да се грижите не толкова как да го вразумите, а повече да се молите за него – Сам Господ, както само Той знае, да го вразуми. Велика сила има майчината молитва. Спомнете си от каква дълбина на злото беше извлечен блажени Августин по молитвите на своята благочестива майка … Описвате колко тежък е сегашният ви самотен живот. Приемете това като евангелски кръст и благодарете на Бога, Който ви го е изпратил за душевна полза, за очистване от съгрешенията, от които никой от живеещите на земята не е свободен. За утеха и назидание може да прочетете написаното в Евангелието на Матея от 5-а до 11-та глава … Накрая пишете, че по моя съвет, през изминалия Успенски пост сте постили и причастили със Светите Тайни, и че изпълнението на този християнски дълг ви е оживило и подкрепило. Слава Богу! Съветвам ви и през настъпващия Рождественски пост да се подготвите и пристъпите към Божественото и спасително Тайнство. Съгласно църковните заповеди, православните християни са длъжни да се причастяват със Светите Тайни по време на всеки от четирите поста. Веднъж годишно се причастяват само изключително заетите със житейски дела, които нямат никакво свободно време. А вас бих посъветвал освен в четирите поста да се причастявате и в големите промеждутъци между тях, какъвто е например между Успенския и Рождественския пост.

                                                                                                                                22 ноември 1869 г.

         В деня на твоя Ангел хранител те поздравявам … и ти пожелавам всичко душеполезно и спасително, но най-вече търпение и смирение, без които никое добро дело не е здраво и трайно. Без тях никога човек не може да има душевен мир. Както е писано в Добротолюбието - дом за душата е търпението, а храна - смирението. Когато на душата не й достига храна, тогава тя излиза навън, т.е. излиза от търпението. Затова в пълно съгласие, всички светии утвърждават, че никаква добродетел не може да бъде извършена без търпение. А самото търпение без смирение е невъзможно.                29 октомври 1882 г.

         … Трябва да се знае, че съвършено спокойствие ще има само в Царството небесно. А на земята, по думите на Господа: „скърби ще имате” … Не случайно земния живот се нарича долина на плача – плачат подчинените и бедните, въздишат началниците и богатите. На земята никой не е без скърби и без печал. Като помислим за всичко това, да насочим мислите и сърцата си към всеблагия Божий промисъл, който досега ни е пазил и ни е давал всичко потребно. А цялата си печал на Господа да възложим!    3 септември 1883 г.

         Не се смущавай от хулните помисли, а само укорявай себе си за горделивите си разположения, както и за осъждането на другите. Първите без последните не се вменяват за грях. Скъперничеството произлиза от неверие и самолюбие. А раздразнителното състояние на духа произтича, първо – от самолюбието, че нещо се върши не според нашите желания и възгледи, и второ – от неверие, че изпълнението на Божиите заповеди в тази ситуация няма да донесе никаква полза. Наистина, подходящото място помага (в духовния живот), но все пак, главното зависи от силите на душевното произволение към добро, заедно с това от принуждението да го извършим, както и подобаващото пазене на себе си. Знаем, че Ева и в рая наруши Божията заповед.                                                                       22 април 1861 г.

         Добре е навсякъде и във всичко да се придържаме към умереността /към средата/. Неумереността и ненавременността винаги вместо някаква привидна полза принасят вреда. Трябва да знаете, че телесните добродетели (като поста и бденията) са само средства за придобиване на добродетелите, които в собствен смисъл са само душевни. Въздържание трябва да имаме не само по отношение на храна и питие, но и към страстите като цяло. Въздържание по отношение на гняв и раздразнителност, на безсрамие и осъждане, на тайно и явно превъзнасяне, на упорство и неуместна настойчивост на своето и др. под. Благоразумната и навременна отстъпчивост, където не се отнася до явно нарушение на Божиите заповеди и явен грях, стои особено близо до Господнята заповед: „ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.” /Мат. 16:24/ Не казвам, че трябва да отстъпвате пред хора, които ви принуждават към надменно нарушаване правилата на Православната църква, а само обяснявам, че при човешки стълкновения следва преди всичко да се стараете да запазите благодушие и вътрешен мир. В краен случай се постарайте да опазите псаломските думи – смутих се и не говорих, а след това и казаното за напредналите – подготвих се и не се смутих. Не напразно е казано в Евангелието: „бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.” Когато ранят тялото на змията, тя всячески се старае да запази главата си цяла. А християнинът в трудни обстоятелства трябва да се старае да опази вярата си в промисъла на Всесилния и Всеблаг Бог, Който въздава всекиму според делата му на търпение. И чрез такава вяра да успее да удържа себе си в пределите на незлобието на гълъбите.

                                                                                   2 март 1863 г.

         Преподобни Иоан Касиян разказва, че веднъж древните старци се събрали и разсъждавали коя от добродетелите е главна и най-необходима. Едни от тях изтъквали поста и бдението; други – нестяжанието и презрението на това, което имат; трети – милостинята или нещо друго. След всички св. Антоний Велики казал: наистина, всичко това е полезно за търсещите Бога, но не трябва да даваме преимущество на която и да е добродетел пред останалите, защото сме виждали как живели в пост и бдения, спазващи крайно нестяжание и давали като милостиня всичко което имали, как след такива подвизи окаянно са отпадали от добродетелите. Какво е могло да ги отклони от правия път? – По мое мнение, липсата на необходимото правилно разсъждение. Точно то учи човека да се отклонява и пази от липсата на мярка във всичко, учи го да върви по царския път, т.е. по средата. То не допуска човек да бъде ограбван отдясно с безмерно въздържание, нито да се отклонява вляво чрез нерадение и разслабление. Ако човек може сам да разсъждава здраво и правилно, нека го прави, но ако не може  - нека се съветва, и с добрите съвети да управлява своите дела. Св. Иоан Лествичник посочва пътя за придобиване на здраво разсъждение. Той казва: „От послушанието се ражда смирение, а от смирението – разсъждение.

                                                                                                     31 октомври 1864 г.

         Господ казва в Евангелието: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.” /Мат. 7:21/ Волята Божия е изпълнение на Неговите заповеди. Тези заповеди са: да не се гневим напразно на ближния, да не съдим и да не осъждаме. Без всичко това, колкото и благочестив да е нашия живот, той ще бъде само едно лицемерие и фарисейство, по думите на Самия Господ: „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си” /Мат. 7:5/ т.е. първо се погрижи за своите грехове, за своите страсти, за своите душевни недостатъци, постарай се първо да излекуваш своите душевни немощи. Едва тогава, собствения ти опит ще те научи какво състрадание трябва да имаш към душевните недостатъци на своя ближен, нападан от общите душевни врагове, които толкова много и с тебе са се гаврили, и досега нагло се изхитряват да те мамят и лъжат. Друга заповед е да обичаме враговете и да се молим за тези, които ни причиняват зло. Трябва особено много да се молим когато ни нападат помисли на гняв и помнене на злото против някого … Друга заповед: ако някой те удари по дясната страна, т.е. ако някой те оскърби или обвини за нещо, в което ти си съвършено невинен, или в такива случаи, когато ти си се старал да извършиш някакво добро дело заради Господа – тогава му обърни и другата страна, т.е. укори себе си с мисълта, че е допуснато това да ти се случи заради твоите грехове, с които многократно си оскърбявал и прогневявал Всеблагия и Премилосърден Бог. Затова приеми с благодарност това макар и тръпчиво, но истинско душевно лечение, което Божият промисъл ти изпраща за очистването на твоите грехове и страсти. Най-вече за изцеление на душата ти от тънкото и многообразно тщеславие, което отнема цената на всяко добро дело. Освен това, които искат да живеят благочестиво, трябва да се въздържат не само в храна и питие, но също и да пазят въздържание на очите и слуха, на езика, както и от неуместни запознанства и общуване.

         … Придържай се повече към устната молитва … от нея никой не е изпадал в прелест, докато умната, сърдечна молитва без наставления (от духовно опитен ръководител) може да се окаже (нещо) опасно. Такава молитва изисква наставления, безгневност, мълчание и смирено самоукорение при всеки неприятен случай. Затова по-безопасна е устната молитва, тъй като ние сме слаби в търпението, смирението и безгневието. Затова, особено по време на смущения трбява да се молим както за себе си, така и тези, които ни оскърбяват: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас грешните!                                    24 април 1887 г.

         … Врагът те смущава с различни недоумения. Светите отци съветват да не се страхуваме от това, а да призоваваме Божието име … а каквото не можем да разберем, да го оставим без особено значение, като нито го приемаме, нито го отхвърляме, както съветва преп. Марк Подвижник начинаещите в духовния живот.

Превод от: „ПИСЬМА ВЕЛИКИХ ОПТИНСКИХ СТАРЦЕВ”, стр. 464 - 484, Москва, 2003 год.