Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

 "Моят живот в Христа”

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ,

НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО, НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

(продължение от бр. 406)

 

 

ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 

20.ІІІ.2016 г. / 07.ІІІ.2016 г.

Неделя 1-ва на Великия пост, Православна 

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

 

 

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ,

НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО, НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

 

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

Моят живот в Христа”

 

Най-висшето благо и в този, и в бъдещия живот, е Бог – вечноживеещия, всесъвършения и всеблажения. Който придобие това Благо и го има в душата си, той  е най-щастливия сред човеците. Всичко останало, земно и житейско, което се счита за благо, е някаква суета и пустота. Дори това, което е около мене или върху мене, както и тялото ми, с което съм обложен и от което се състоя като част от моето земно битие, не представлява истинската ми същност.

Защо апостолът е написал: „Нему похвалата иде не от човеци, а от Бога” /Рим. 2:29/ - За кого се отнася тази похвала? - За този, който вътрешно, в сърцето си работи на Бога, който върши всичките си дела по съвест и не се грижи какво е хорското мнение и човешката слава. А ние (обикновено) търсим похвала от хората, а не от Бога, Който е Бог на славата. Търсим земни награди, кръстове (като знак за отличие и признание), търсим ордени.

Защо светият кръст се явил на небето на св. цар Константин?  - Да покаже, че чрез кръста влезе в славата Си Сам нашият Господ Иисус Христос. Така, както стана и с всички апостоли и цялото мъченическо войнство. Да покаже, че кръста е непобедима победа! Както чрез кръста е бил повален дявола, така с кръста ще бъдат повалени и всички врагове на Христовия кръст и на християните. Да покаже, че чрез гонителите на християните действа дявола, когото трябва да поразяваме чрез кръста, както и че гонимите християни са членове на Христа, Христови войни, които винаги се намират под застъпничеството на Христа Бога и Неговия кръст.

Ето, ти оздравя; недей греши вече.” /Ин. 5:14/ Опитът показва, че греховете и страстите разрушават здравето на душата и тялото, така както победата над страстите доставя небесно спокойствие на душата и здраве на тялото. Победи многоглавата хидра на греха, и ще бъдеш здрав. Пази в себе си спокойствие на духа и не се възмущавай (в смисъл на силно вълнение), не допускай (в себе си) раздразнителност от никакви противни неща, от обиди, неизправности, неправди -  и тогава ще можеш винаги да се наслаждаваш на душевно  и телесно здраве. Вълненията, силните смущения, както и огънят на различните страсти, пораждат у нас множество душевни и телесни болести.

Господ е (настъпващия) живот при моята смърт, сила в моята немощ, светлина в моята тъмнина, радост в скръбта ми, дръзновение в моето малодушие, спокойствие при моите безпокойства, благопослушество (чуване, достигане на молитвата) в моите молитви. Той е слава в моето безчестие (от другите), и избавление от моето безчестие (на греха в мене). Той бързо се застъпва, дивно и могъщо ме спасява при всички мои беди и напасти, в притесненията и увлеченията ми. Когато отправям взор към Него за своето спасение, невидимите врагове побягват от мене, след като са сторили своите пакости вътре в мене. Тогава осезателно познавам (чувствам) над себе си спасителната десница на моя Бог и Спасител. Слава и благодарение на моя Пастир и Посетител на душата ми!

Божието вездесъщие (всеприсъствие) е както пространствено, така и мислено, т.е. Бог е навсякъде – както в пространствено, така и в мислено отношение. Където и да отида, телесно или с мисълта си – навсякъде срещам Бога, навсякъде и Той среща мене.

Очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там през всички дни” /3 Царств. 9:3/ - това там се отнася за храма. Там т.е. повече в сърцата на присъстващите и молещите се, защото „Всевишният не живее в ръкотворни храмове” /Деян. 7:48/ Колко отрадно (радостно и утешително) е да се четат тези слова у премъдрия Соломон! Очите на Владиката в Божия храм са насочени към всеки от нас, Неговото сърце е обърнато към всеки от нас! Може ли да се търси по-голяма близост? Самото сърце на Владиката е обърнато към мен. Понякога стоиш лице в лице с някого и говориш с него, а сърцето му не е обърнато към тебе, защото е заето с нещо друго. Докато тук Божието сърце изцяло е обърнато към тебе, цялата Му любов и благост, всичките Му щедрости са готови да се излеят от Него върху теб според (силата на) вярата ти.

Когато призоваваме светиите в молитвите си, когато произнасяме от сърце тяхното име, означава че сме ги приближили до нашето сърце. Тогава, без съмнение можем да измолваме техните молитви и застъпничеството им за нас – те ще ни чуят, и бързо ще представят нашата молитва пред Господа, в същия миг тя ще бъде пред Него, защото Той е Вездесъщ и Всезнаещ. По този начин, в умален вид, в нашите уста и сърца ще се отразят същества от горния и долния свят – и всичко това чрез (дейстието на) вярата, чрез Светия Дух, Който е Безначалният и Вечният, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Господ изпълва цялото творение, което пред Него е като „капка утринна роса, що пада на земята” /Прем. Сол. 11:23/, държи го в Своята десница до най-малкия стрък трева, като не се ограничава нито от великите, нито от малките твари в него. Така съществува в безкрайността, като изпълва всичко и изцяло, подобно на някаква пустота (в която без Него нищо няма свое лично битие). Така Той е единственото битие, поради което назовава Себе Си „вечно Съществуващият” /Изх. 3:14/ т.е. Аз съм Този, Който съм (Сам по Себе си и в Себе си - безначален и вечен. б.м.).

Колкото и малко да е веществото, но само затова, че то съществува и го има – затова (безусловно) съществува и Господ (Творецът), Който всичко изпълва и поддържа битието на всичко съществуващо. Възможно ли е по някакъв начин материята да съществува, а Господ, Който я е създал, да не съществува? Това е нелепо. Без Него не може да съществува и стръкче трева, ако я оставим сама на себе си, като я лишим от Божието присъствие и вседържителство. „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.” /Ин. 1:3/

Когато Господ милостиво поглежда земнородните с очите на природата, с очите на ясното, ведро и приятно време, на всички им става леко и весело. Когато навън въздухът е свеж и приятен, на душите също им става приятно. Когато задуха хладен, влажен и замърсен въздух, всички чувстват някакво тежко бреме в душите и телата си. Мнозина от земнородните започват да стенат от болести, мнозина се предават на униние и тъга. Толкова могъщо и неотразимо е влиянието на природата върху хората! Но трябва да отбележим, че който по-слабо е свързан с житейските похоти и сласти, който по-малко се предава на чревоугодие, който е въздържан в храна и питие - към него природата е благосклонна и не го измъчва (толкова осезателно). Най-малкото – далеч не така, както тези, които робуват на естеството и на своята плът. Колко ясно става, че нашият живот е в Господа, а не в чувствените неща! Колко ясно е, че във всичко е Господ, „Който върши всичко у всички.” /1 Кор. 12:6/ Във въздуха – Той е нашето дихание; в храната – нашата ситост; в питието – утоляване на жаждата ни; в дрехите – нашето облекло; в жилището – нашият покрив, топлина и спокойствие; в съня – нашето упокоение; в чистото, целомъдрено, поучително и назидателно слово – нашето слово; във взаимната любов – нашата любов. Господи, Владико, Творче и Благодетелю наш, дарувай ни винаги, във всеки миг на живота си да мислим за Тебе, (да не забравяме) че ние чрез Тебе „живеем, и се движим, и съществуваме” /Деян. 17:28/, че от Тебе имаме живот, дихание и всичко. Но трябва да помним, че ако във всичко изброено извращаваме Божиите установления, тогава Той се превръща за нас в тежко наказание. Тогава и във въздуха Той става наше наказание; в храната – не насищане, и в питието не утоляване на жаждата, а или отвращение от тях, или болест. Това изразява познатият израз, че храната не (винаги) е от полза. В облеклото и жилището – томление или крушение на духа; в съня – не успокоение, а страх и безпокойство. В думите – скованост, в превратната любов – изгарящо мъчение. Източниците на наказанията обикновено произтичат от самите ни греховни склонности, „с каквото някой съгрешава, с такова бива и наказван.” /Прем. 11:17/

         За това, че в бъдещия век ще последва нашето съединение с Бога, и че то ще бъде за нас източник на светлина, мир, радост и блаженство – това отчасти опитно познаваме и в тукашния си живот на земята. По време на молитва, когато душата всецяло е обърната към Бога и се съединява с Него, ние се чувстваме прекрасно, спокойно, леко и радостно; като деца, упокоени на майчинската гръд, или по-добре е да се каже, някак неизразимо добре - „добре ни е да бъдем тука” /Лк. 9:33/. Затова, нека неотслабно да се подвизаваме за бъдещото нескончаемо блаженство, чиито начатъци опитно познаваме в настоящия си живот. Но да внимаваме, защото това са само земни и несъвършени начатъци, „сега виждаме смътно като през огледало” /1 Кор. 13:12/ А какво ще стане с нас там, когато на дело и безостатъчно (приискрено) се съединим с Бога, когато образите и сенките ще преминат и ще настане царството на истината и разбиращото виждане? Затова, до настъпването на смъртта, длъжни сме да се подвизаваме заради бъдещото блаженство, за нашето бъдещо единение с Бога.

         Виждаме каква е светлината на слънцето и звездите, а е казано, че „праведниците ще блеснат като слънце в царството на Отца си/Мат. 13:43/ - това е чрез действието на вътрешната, невеществена Божия светлина. Когато ангелите се явяват на земята, те почти винаги са осияни от светлина. Нека и ние се стремим към това просветление, като отхвърлим тъмните дела. Ние можем да възвисим своята природа до причастност с божественото естество, а Бог е тази несътворена Светлина, превъзхождаща всяка сътворена светлина.

         Плътският човек не разбира духовното блаженство, произтичащо от молитвата и добродетелите, затова не може да разбере макар и малко, какво е блаженството на бъдещия век. Той не знае нищо по-високо от земното, плътското блаженство – затова бъдещите блага счита за мечтание на въображението. Докато духовният човек от опит знае какво е блаженството на добродетелната душа, и отрано предвкусва със сърцето си бъдещото блаженство.

         Колкото човек напредва в духовния живот, толкова повече той се одухотворява. Започва във всичко да вижда Бога, във всичко да вижда проявленията на Неговата сила и могъщество. Винаги и навсякъде вижда себе си пребиваващ в Бога, вижда себе си как и в най-нищожните неща зависи от Бога. И обратно, колкото повече плътският начин на живот ръководи човека, толкова повече той става изцяло плътски – в нищо не вижда Бога, дори в най-чудесните проявления на Неговата божествена сила. Във всичко вижда плът, материя, и винаги, по всяко време, той не успява да види Бога пред себе си /ср. Пс. 35:2/.

Господ нарича Себе си, и Той наистина е „добрият пастир” /Ин. 10:11/. Ако вярваш на Неговото ръководство, тогава със сърцето си ще разбереш, че както усърдният пастир пасе стадото си в гората, като не му позволява да се разпръсне из нея, а събира овците си заедно, така и Господ пасе нашите души, като не им дава да блуждаят сред лъжата и греха, а ги събира на пътя на добродетелите, и не допуска мисления вълк „да разграбя и разпръсва овците.” /Ин. 10:12/

Тъй като дяволът е прост (едносъставен) по своето същество (като разумна духовна сила), той може само за миг, само с един помисъл, целият да се прилепи към нас и да влезе в сърцето ни. Затова трябва да го отблъскваме без отлагане още в същия миг, със (силата на решителното) слово на сърцето, което съдържа в себе си цялата сила на истината (на вярност на истината), като пълна противоотрова на вражеската лъжа. В този смисъл Спасителят казва: „бъдете мъдри като змии” /Мат. 10:16/ т.е. като този духовен змей, който ни напада винаги бързо, точно и добре премерено, с адска мъдрост, като съобразява кога ще му бъде най-лесно да ни нападне и да ни повали. Той (внимателно) се вглежда да разбере какви са нашите слаби страни и привички, и в повечето случаи нанася безпогрешно и точно преценено своя удар. В същото време, казва Спасителят, бъдете „незлобиви като гълъби” /Мат. 10:16/ т.е. прости и незлобиви. От змея заимствайте само мъдростта, а сърцето ви да остане просто, чисто и неразтленно. Бъдете кротки и смирени като Мене, не се предавайте на гняв и раздразнителност, „защото човешкият гняв не върши Божията правда.” /Иак. 1:20/ Пазете се чисти от всяка сквернота на плътта и духа.

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева…, ч.VІІ , 1894 г. стр.  71 - 78

 

 

 

 

 

.........................................