Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

"Моят живот в Христа”

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ,

НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО, НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

 

 

 

ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 22.ХI.2015 / 
 09..2015  год.
Издание на православния  катедрален храм 

 Неделя 25-та след  Петдесетница

 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ,

НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО, НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

"Моят живот в Христа”

 

            Чии са листенцата на дърветата? – Божии. Чии са добрите мисли в тебе самия? – Също Божии. Чия е способността на дърветата да образуват и изграждат дървесната тъкан, да развиват листа и плодове? – Божия, т.е. дадена им от Бога. Чия е твоята способност да мислиш и говориш? – Божия. А употребяват във вреда дърветата, дадените им от Бога сили и възможности? – Не. А човекът употребява ли за вреда дадените му от Бога сили и способности? – Да, той злоупотребява с ума, даден му от Бога за познание на Бога и Неговата истина. Злоупотребява със сърцето си, създадено да обича Бога и ближните, да чувства блаженството на богообщението. Злоупотребява и със свободната си воля, която му е дадена за безконечно усъвършенстване в добродетелите.

         В нашето тяло, в неговите естествени отправления, действа Бог, като го поддържа, храни и развива. В тревичката, в дървото или животното, действа отново Той – тревата „облича” /вж. Лк. 12:28/, дърветата прави да израстнат, украсява ги с листа и плодове, животните храни и израства телата им. Самите ние не можем да направим нищо, дори половин йота, за собствените си тела, не можем ни един косъм да направим бял или черен /Мат.5:36/. Както в безкрайно великото, така и в безкрайно малкото – навсякъде е Господ, неограничаван от нищо, но присъстващ (присъщ) цял във всичко, бидейки неделим и намиращ се над всичко.

         Възможно ли е да има листа, без да има дърво, или дърво, без земя, въздух, вода и топлина? Подобно на това, нито една душа не съществува без Бога, без Неговия Дух. Бог е моето битие, моето дихание, моята светлина, моята сила, моята вода, моята храна. Той ме носи така, както майката носи на ръце своето малко дете. Нещо повече, Той носи мене, душата и тялото ми, като пребивава в мене, и така да се каже – срастваря се с мене.

         Когато се молите на Бог, помнете, че Той е в три Лица, и както Той е едновременно Лице (Единен и неделим) и Лица (Троичен), така Той има безкрайните съвършенства, каквито изобщо е възможно за  нас да си въобразим в някой най-съвършен по Божия благодат човек. Такъв, като например Пресвета Дева Мария, св. Николай Чудотворец, св. Иоан Златоуст, в апостолите и пророците, изпълнени с Дух Светий. Човекът е образ и подобие на Бога, като по съвършените образи (на преведниците), може отчасти да се съди какъв е Първообразът. Всичко най-хубаво, което привлича нашият сърдечен поглед и сърдечно разположение в човека е от Бога, от Неговия Син и Неговия Дух. Например, св. Николай е бил приживе, и продължава да бъде, състрадателен и милосърден към хората по Божия благодат. Той и сега е благопослушлив към тези, които искрено го призовават, по силата на същото това изпълнено с доброта сърце, което той имал по време на земния  си живот, а и сега има по Божия благодат. Така че, нима Сам Господ Бог не е състрадателен и милосърден, и то колко несравнимо най-състрадателен и най-милосърден е по отношение на всяко човешко милосърдие! - Безкрайно повече, както Самият Той е безкрайно по-велик от св. Николай. Или, нека да вземем за пример св. ап. Павел. Какво велико човеколюбие е вмествал в себе си! За слугата на Филимон той казва на господаря му: „ти го приеми като мое сърце” /Фил. 1:12/ Колко любов има в тези думи! А каква любов диша в посланията му! „Сърцето ни е разширено” – пише той на коринтяните – „вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ни.” /2 Кор. 11,12/ В едно от посланията си той описва в какво се състои божествената любов. Когато четеш това описание, чувстваш, че апостолът на дело е изпълнил всичко това, което е написал за любовта.  Но откъде е тази любов у апостола, предишния гонител на християните, който влизайки в домовете, влачел мъже и жени,  като безмилостно като ги предавал на затвор? – От Господа, Източника на любовта. Само Той е вечната и безпределна Любов,  обхващаща всички твари.

         Както Бог –Троица е единно Същество, макар и в три Лица, в такова единство трябва да бъдем и ние. Както е прост (в съвършенството) нашият Бог, така прости трябва да бъдем и ние. Да бъдем прости така, сякаш всички ние сме един човек, един ум, една воля, едно сърце, една доброта, без ни най-малък примес на злоба. С една дума – само една чиста любов, както Бог е Любов. „Да бъдат едно, както Ние сме едно.” /Ин. 17:22/

         Всички хора, както и Божиите ангели, са Божие дихание. Затова и ангелите се наричат духове, или, което е едно и също – дихания на Божеството. А духовете на човеците се наричат души, затова, че са произлезли от Божественото дихание и дишат чрез Бога. Казано е: Святым Духом всяка душа живится и чистотою возвышается /антифон на 4-ти гл./ Но и всички останали твари също се наричат дихания, както е казано в Псалтира: Всякое дыхание да хвалитъ Господа /Пс. 150:6/, защото и те са от Божия Дух, независимо, че са непричастни на разума и свободата. Затова всяка твар трябва да бъде пазена, да не бъде бита и изнурявана. „Праведникът се грижи и за живота на добитъка си.” /Притч. 12:10/.

         Бог е Дух, Просто Същество. А с какво духът проявява себе си? – С мисъл, слово и дело. Затова Бог, като Просто /Всесъвършено/ Същество не се състои от множество мисли, или от множество думи или творения, а Той изцяло е в една проста мисъл – Бог Троица, или в една проста дума – Троица, или в три Лица, съединени в Единство. Но Той, заедно с това изцяло е и във всичко съществуващо, във всичко прониква, и всичко изпълва. Например, Вие четете молитва, и Той целият е във всяка дума, като Свят Огън, проникващ във всяка дума. Това всеки може да изпита, ако започне да се моли искрено и усърдно, с вяра и любов. Но Той по особен /изключителен и тайнствен/ начин изцяло е в принадлежащите Му имена – Отец, Син и Свети Дух. Или – Троица, Господ, Господ Бог, Господ Саваот, Господ Иисус Христос, Син Божий, Дух Светий, или /в призоваването/ - Царю Небесный, Утешителю, Душе истины …, както и в останалите Негови имена. Имената на ангелите и светиите също са ни така близки, както са близки на сърцата ни техните имена и вярата ни в тях  - защото като дихания Божии, те са „един дух с Него” /1 Кор. 6:17/

         Иисус Христос, с Бог Отец и Бог Дух Свети, представлява неизследима бездна на човеколюбие. В тази бездна от милосърдие, за всички човеци има милост, и то с излишък, стига само да се обърнат към Бога с вяра, упование и сърдечно болезнуване за своите  неправди, за оскърбленията, които сме причинили на Господа, нашия Владика и Благодетел.

         Бог във всяко време е по-близо до нас от всеки човек, по-близо от самите ни дрехи, по-близо от въздуха, от светлината, по-близо от нашата жена и деца, от дъщерята и сина, от най-близкия приятел. Аз чрез Него живея душевно и телесно, чрез Него дишам, чрез Него мисля, чувствам, съобразявам, възнамерявам, говоря, предприемам, върша. „Ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме.” /Деян. 17:28/ „Бог е, Който ви прави и да искате, и да действате според благата Му воля.” /Фил. 2:13/ Затова винаги трябва да виждаме Господа отдясно пред себе си, за да не се поколебаем, да не съгрешим. Така трябва да поддържаме себе си, че нищо да не Го измества от нашите мисли и сърца, нищо да не Го закрива – никакво пристрастие към храна, питие, пари, дрехи, жилище и неговата подреба, никакви лица, никакви светски развлечения и игри да не отнемат от нас нашият пресладък и прелюбим Господ. Всеки час и всяка минута трябва на Него да принадлежим, да бъдем с Него неотлъчно, както Той е неотлъчно с нас, както Той постоянно се грижи за нас и ни храни. Но когато аз греша, или имам пристрастие към нещо, тогава Той е далеч от мене - не пространствено, защото Той във всяко време всичко изпълва, а по силата на моето сърдечно отдалечаване от Него, според моето неразположение към Него, според моята действителна изоставеност от Него, от Неговата благодат и пребиваването Му в моето сърце, тъй като тогава в сърцето ми пребивава Неговият враг – дявола.

         Както в морето, езерото или реката, всяка частица от водата е свързана и съединена с обкръжаващите я други водни частици, или както във въздуха, всяка негова частица е обкръжена и съединена с околните, така и ние, всички земнородни, сме обкръжени от всички страни от Бога. При това, чистите от нас, или тези които се очистват, са съединени с Него и навсякъде се намират в Него. Всички ние, земнородните, сме точно като водата или като въздуха, едно дърво с много клони, и представляваме едно цяло, макар и често разстройвано от завистта на врага (дявола) чрез самолюбие, раздразнителност, вражда, разпри, гордост, ереси и разколи, завист, скърперничество, необщителност, злоба, надменност и презрение, както и чрез други страсти. От друга страна, дяволът и неговите ангели (бесовете) се намират в единство помежду си като една тъмна, злокачествена, отровна вода, или като огненосен, задушлив, убийствен въздух. Те ни заобикалят и усилено се стремят да се вмъкнат в нашата душа по време на невнимание от наша страна, както и при прояви на разни пристрастия – за да омрачат, да смутят, притеснят, и всячески да ни измъчват. Един пример: вървите някъде и дишате чист, благоуханен въздух, и изведнъж обонянието ви по най-неприятен начин е поразено от зловонието на помийна яма, или човешки изпражнения. И вие искате колкото може по-бързо да отминете това място, за да можете отново да дишате свежия и приятен въздух – подобно на казаното е и бесовското зловоние. Сам Господ уподобява на въздуха и водата тъмните бесовски пълчища когато казва: „заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща (т.е. върху човека, демоничните нападения притиснали човешката душа), и тя не рухна, защото беше основана на камък.” /Мат. 7:25/

         Обикновено се казва: ако не беше погледнал, нямаше да се съблазниш; ако не беше чул, нямаше да се засегне сърцето ти; ако не беше вкусил, така и нямаше да ти се иска отново същото … Виждате колко много са съблазните, идващи от очите, ушите и вкуса. Колко много са хората страдали, и страдащи от това, че като нямат твърдост в сърцето за добрите разположения, невнимателно са погледнали с нечист поглед, послушали с непривикнали да различават доброто и злото уши, вкусили със силно желание харесваното. Чувствата на грехолюбивата, жадна (за чувствени наслади) плът, оставени необуздани от разума и Божиите заповеди, въвличат в различни житейски страсти, помрачават ума и сърцето, лишават от сърдечния покой и отнемат свободата на волята, превръщайки хората в свои роби. Колко внимателно трябва да се гледа, да се слуша, да се вкусва, да се обонява и докосва! Или, по-точно, колко необходимо е да се пази сърцето, за да не се промъкне в него чрез външните чувства (сетивата) като през някакъв прозорец, грехът, както и самият виновник за греха – дявола, за да омрачи и нарани със своите отровни и смъртоносни стрели нашата душа.

 

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева …, ч.VІІ, 1894 г. стр. 51 - 57