Преподобни Макарий Оптински

/1788 – 1860 г./

ИЗ ПИСМАТА НА ВЕЛИКИТЕ ОПТИНСКИ СТАРЦИ

 ДУХОВНА БЕСЕДА

 31.VIII.2014 /
 18.VIII.2014 год.
Издание на православния  катедрален храм 

 Неделя 12-та след  Петдесетница

 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

Преподобни Макарий Оптински

/1788 – 1860 г./

ИЗ ПИСМАТА НА ВЕЛИКИТЕ ОПТИНСКИ СТАРЦИ

 

            В молитвата не се стремете към високото, а като съзнавате във всичко своята немощ, имайте себе си винаги паднал (по очи) пред Бога, като Го призовавате с простота и смирение, както детето – баща си. Помнете, че пред Господа е по-добре грешник с покаяние, отколкото праведник с гордост. Не се увличайте твърде мното в умозрителната Иисусова молитва, да не би вместо полза да получите вреда, когато незабележимо изпаднете в самомнение.Употребявайте молитвата като духовен меч, но винаги и най-вече за поразяване на страстите. Когато почувствате гневни движения, или раздвижване на някоя друга страст – тогава най-усърдно призовайте името Иисусово, и ще усетите Неговата помощ.Точно в това се състои деятелната Иисусова молитва, която е подходяща за нас. Светите отци пишат, че който е достигнал истинската молитва, дори и целия свят да воюва с него, той не се оскърбява. Ако ние биваме побеждавани от гнева, оказва се, че сме далеч от такава (истинска) молитва – затова е опасно да търсим високото, за да не изпаднем в прелест. Молитвата е двуостър меч – произнасяна със смирение, тя поразява враговете ни, а извършвана с тънкото чувство на духовна гордост и самомнение – вреди на самите нас. Така, не само не ни приближава към Бога, а обратно – отдалечава ни от Него, защото Той дава Своята благодат само на смирените.

21 октомври 1852 г.

***

          … Нашият (християнски) живот представлява (непрестанна) духовна война с невидимите духове на злобата. Те ни безпокоят и смущават, залог за което са нашите страсти, подбуждат ни да нарушаваме Божиите заповеди. Когато внимателно вникнем и разгледаме (как протича духовната борба), ще видим, че за всяка страст съществува лекарство – Божия заповед, противоположна на нея. Затова враговете се стараят да не ни допуснат до това спасително лечение. А ние, с Божия помощ, да се постараем да имаме добро произволение (желание за добро), да се постараем да установим против страстите подвиг и принуждение над себе си.Като види това, Бог ще направи подвига ни лек и ще ни даде утешение.

          В писмото си споменаваш за минути на трудна борба с противниците на нашето спасение. Съвсем правилно, без Божия помощ е трудно. Както и когато започнем да се надяваме на своя разум и своите сили, или когато се предадем на нерадение (немарливост и безгрижие). Но дори и самите падения от всякакъв вид са допущения заради превъзнасяне. Св. Иоан Лествичник пише: „Където има падение, там преди това е имало гордост”.  Затова с всички сили трябва да се стараем да придобием смирение, защото борбата ни е с гордите бесове, а смирението ни дава победа над тях без особени трудове, тъй като Бог гледа на смирените и им дава да побеждават. Как да придобием това съкровище - смирението? За това трябва да се учим от писанията на светите отци за тази добродетел, и във всичко да проявяваме самоукорение, ближните да виждаме като по-добри от себе си. За нищо да не ги укоряваме и осъждаме, а укорите от тях да приемаме като изпратени от Бога за излекуване на душевните ни болести ...                                                                                                     

18 ноември 1852 г.

***

         … Питаш: има ли средство с което напълно да се изкорени чувството на раздразнителност?  - Раздразнителната, или яростната част, е една от трите части на душата. Тя ни е дадена не да се гневим на ближните, а да имаме ревност срещу греха. Затова, когато се гневим на ближните, ние постъпваме против нашето естество. Раздразнителността в нас има своята сила от гордостта. Господ ни е заповядал да се научим от Него, като казва: „вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си.” /Мат. 11:29/ Как да противостоим на яростната част на душата и произтичащия от нея гняв, може да прочетеш написаното по темата от св. Иоан Лествичник, св. Иоан Касиян и др.

         Нерешителността в действията е израз на нашето двоедушие. Правилно постъпваш, като се молиш Бог да те настави в твоите действия, а също и като се съобразяваш с внушенията на съвестта. Ако се окаже, че въпреки всичко на дело се получи нещо друго от очакваното, тогава още по-добросъвестно се вгледай в себе си, укори се, смири своето мъдруване – тогава станалото няма да доведе до никаква вреда. Приеманото за благочестиво мнение, че не е добре да се привиква да се изказва външно онова, което тежи на сърцето, а трябва сърцето да се приучи в себе си да преработва което му тежи - това не е според наставленията на светите отци. Те съветват да не се доверяваме на своя разум, а на съветите на духовно успялите … Това е необходимо за започващите деятелния духовен живот (началото на очистване от страстите). Но когато навикнат и успешно водят този живот, тогава могат и сами да преработват което тежи в сърцето им. Въпреки всичко, добре е това да става когато няма пред кого да разкрият проблемите си, като и тогава трябва да прибягват към известните светоотечески поучения по въпроса … Питаш ме също, какво да правиш, когато се появи страх от укорите на съвестта, а не съзнаваш причина за това? Въпреки че имаш доброто намерение да внимаваш над себе си, и във всичко да се поправяш, но (най-вероятно) правиш това повече отколкото са възможностите на твоето устроение (състояние). Иска ти се в нищо да нямаш вина, към което те подстрекава тънкото тщеславие – затова не можеш да избегнеш смущенията. Това (смущението, че не си във всичко напълно изправен) трябва да се презира, а трябва да се стараем да виждаме своите грехове и немощи. Когато започнем да виждаме своята нищета, безсилие и несъвършенство - това неволно ни прави смирени, а смирението успокоява. Знаем, че пред Бога по-приятен е каещия се грешник, отколкото гордия праведник, който не се кае. Които живеят спокойно със своето благочестие и не се смущават – това е защото не се възнасят твърде високо (не се самопревъзнасят), а живеят в простота. Докато ти се стараеш да внимаваш и да следиш себе си, но не със смирение – затова врагът те напада със смущение. Затова не бива да се покоряваш на това, а да го презираш, защото може и до прелест да те доведе. Твърде опасно е това, че на всяка крачка те нападат недоумение и смущение, въпреки че избягваш всичко светско. Това е бесовско коварство и вражия борба, която те лишава от спокойствие … Св. Петър Дамаскин пише, че когато започнем да виждаме нашите съгрешения повече от морския пясък – това е начало на просвещението на душата, и белег, че тя е здрава. От това душата става (наистина) смирена, а сърцето – съкрушено, което ражда успокоение. Отново въпрос – следваш ли необходимата цел на живота си? Нашата цел трябва да бъде: „търсете първо царството Божие ….” т.е. изпълнението на Божиите заповеди, които очистват нашите страсти, дават ни покой и надежда за спасение по неизказаното Божие човеколюбие, а не заради нашите дела. Защото (по Неговите думи) – когато изпълним всичко нам заповядано, трябва да се считаме за негодни раби. И докато в нас живеят страстите, необходим е труд за изтръгване на тези плевели от сърцето. Но не е нужно да се стремим и да искаме бързо да достигнем безстрастие и покой, за което се иска време, труд и Божия помощ, а всичко което бързо се достига, (обикновено) бързо и пропада (губи се). Затова не унивай и не се смущавай, а предай себе си на волята Божия.

13 юни 1859 г.

 *** 

         … Радвам се от сърце, че сте се удостоили да бъдете причастник на Тайната вечеря на нашия Спасител Господ Иисус Христос, в самия ден, когато Църквата отбелязва това събитие, след което сте се успокоили. Но не се удивлявам, че след това са Ви посетили различни смущения. На всички ни предстои да водим борба с невидимите духове на злобата. Във връзка с това ап. Петър пише: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра.” /1 Петр. 5:8,9/ Ап. Павел пък ни увещава: „нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от този век, против поднебесните духове на злобата” /Еф. 6:12/ и затова: „вземете щита на вярата … вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово.” /Еф. 6:16, 17/ Към споменатите оръжия трябва да прибавим и смирението, на което ни учи Сам Спасителият, като казва: „поучете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си.” /Мат. 11:29/ Употребявайте и Вие тези оръжия – като вярвате, че без Божията воля нищо не може да се случи с Вас. Живейте с упованието, че всичко което Бог Ви изпрати, ще бъде за Ваше добро. Покорявайте Му се във всичко със смирение, и посичайте с духовния меч враговете си. Призовавайте името Иисусово устно, а не само с мисъл, с дълбоко смирение, като се опасявате да мислите, че при настъпващото успокоение вече сте победили враговете. Те и в това намират как да хитруват - преструват се на победени, за да ни измамят и да изпаднем в самомнение (на вече победили), след което ще имат по-голяма сила над нас заради изпадането ни в гордост (което ни лишава от Божията защита).

         Като се занимавате с духовни книги, трябва да знаете, че докато живеят в нас трите основни страсти – славолюбието, сластолюбието и сребролюбието, и когато се намираме под тяхна власт, с това отваряме сърцата си и за останалите грехове. Забележете, дали и във Вас не се намират тези силни исполини, макар и един от тях, който е достатъчен да ни отнеме свободата и да ослепи духовните ни очи … Смущава Ви мисълта, че няма да имате достатъчно голямо състояние, от което славата Ви ще намалее, и ще започват да Ви унижават. Както и това, че няма да имате достатъчно за издръжката си. Това се установява в мислите Ви, и смущава сърцето Ви. Трябва да му се съпротивлявате чрез вярата в Божията воля (че каквото и да се случи, винаги ще бъде за Ваше добро). Успокоявайте се и със смиреномъдрие. Нима Господ не е силен и бедния да направи богат, и богатия – беден? Той смирява, и Той въздига, Той дава бедност или богатство. Но не винаги богатството е полезно, за мнозина то е послужило за гибел на душите. Обратно, умереното имане, а дори и бедността, са служили (улеснявали) за спасение.

10 април 1839 г.

 *** 

         Относно добрите хора, които са невярващи, ние не можем и не трябва да съдим, не трябва да даваме воля на своя разум, като знаем, че Божиите съдби са неизповедими. Трябва просто да ги предоставим на Божия промисъл и съд. Само Той знае как да устрои и съдбите на целия свят, и на отделния човек. Не влизайте в подробен разбор по този въпрос, а се отстранявайте от спорове във връзка с него - те водят до душевна вреда. Помнете думите на Писанието, че: „вярата без дела е мъртва” /Иак. 2:26/, както и делата без вяра са мъртви. Когато вярващият види в себе си намаляване на делата – прибягва към покаянието, като има надежда в заслугите на нашия Спасител Иисус Христос. Но и при наличие на добри дела, не на тях трябва да се надяваме, а на Божията благодат, която ни помага да ги вършим, както и на заслугите на Спасителя, Който ни е изкупил със Своята пречиста кръв. За невярващите аз не мога да кажа нищо. Ако някой върши добродетели, то Господ е силен да го призове и към вярата, както Корнилий Стотник и мнозина други. Най-добре е не само да не влизате в спорове, но и да страните от всяко общуване, където има свободомислие. Молете се Бог да Ви запази от мрежите на врага, търсещ човешката гибел! Прибягвайте към Неговото милосърдие със смирен дух! Да Ви сподоби Господ да вървите по истинския път, който е скрит в Божиите заповеди, в учението на апостолите, и в правилата и постановленията на Църквата, в учението на светите отци! Във всичко това е действал и Светият Дух, Който устройва нашето спасение. Старайте се да постъпвате съгласно всичко това! Желаете да унищожите в себе си гордостта и да придобиете смирение – това е похвално желание и произволение. Гордостта е причина за всички злини и бедствия, а смирението е източник и пазител на всички блага и добри дела. Те са противоположни едно на друго. Но затова трябва да се молите на Бога, и да просите помощ в това дело, защото Той е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо.” /Ин. 15:5/ При всеки повод се старайте да долавяте гордите помисли и начинания, да унищожавате спомена за тях с мисълта за своята слабост и немощ. Всяко попълзновение към греха, както мислено, така и на дело, има за причина предшестващата го гордост, което трябва да ни свали в бездната на смирението. Но да се опази тази добродетел или (по-точно) богатство от добродетели – за това е нужен много труд и много време. Който си мисли, че я притежава, той се намира далеч от нея. А който е убеден в себе си, че нищо (подобно) няма, той стига до успокоение в съвестта си и усеща (Божия) мир. Сам Господ ни е заповядал: „поучете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си.” /Мат. 11:29/

22 август 1853 г.

 

Превод от: „ПИСЬМА ВЕЛИКИХ ОПТИНСКИХ СТАРЦЕВ”, Москва, 2003 г. стр. 300 - 313