Из дневника на св. прав. ИОАН КРОНЩАДСКИ

"Моят живот в Христа”

ДУХОВНОТО ЕДИНЕНИЕ НА ХРИСТА С ЦЪРКВАТА, 

КАКТО И С ВСЯКА ВЯРВАЩА ДУША ПООТДЕЛНО

 

 

21.VІ.2015/8.VІ.2015 г

Неделя 3-та след Петдесетница

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

ДУХОВНОТО ЕДИНЕНИЕ НА ХРИСТА С ЦЪРКВАТА, КАКТО И С ВСЯКА ВЯРВАЩА ДУША ПООТДЕЛНО

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

                               “Моят живот в Христа”

         Тук, в земния си живот, все търсим някакво истинско блаженство, но не го намираме. Удоволствията, които си измисляме не са истински, а са лъжливи, суетни (празни) и кратковременни. Но ако християнинът започне „да постъпва достойно за званието, за което е призван” /ср. Еф. 4:1/, тогава ще получи като наследство такова блаженство, което е както истинско, така и устойчиво (непроменимо), защото е вечно и (затова) напълно удовлетворява потребностите на душата.

         Поради нашата телесност, Господ привързва (прикрепва), така да се каже, Своето присъствие и Самия Себе Си към някакво видимо веществено знамение. Например, в тайнството свето Причащение, Той Сам се вселява в пресъщественото Тяло и Кръв; в покаянието – действа чрез видимото присъствие на свещеника; в кръщението – чрез водата; в миропомазването - чрез мирото; в свещеническото ръкоположение – чрез архиерея; в брака – чрез свещеника и венците Сам извършва венчанието; в елеосвещението – чрез елея. Привързва Своето присъствие към храма, иконите, кръста, кръстното знамение, към Своето име, което произнасяме с членоразделна реч, към осветената вода, хляба, пшеницата, виното и елея. Но ще дойде време, когато Неговите Тяло и Кръв, както и всички други видими знаци повече няма да ни бъдат нужни. Тогава ще се изпълни това, за което се молим: „Подавай ни истинно (реално-мистично) да се причастяваме с Тебе в незалязващия ден на Твоето царство.” /9-та песен на Пасхалния канон/. Засега, и дотогава – всичко остава да бъде чрез някаква вещественост, чрез образи и знамения.

         Вместо с отпадналите, възгордяли се духове, ние (като християни) сме приканени да бъдем в съобщност с херувимите, серафимите, престолите, господствата, архангелите и ангелите. Отпадналите духове се възгордяли, като се обръщали в себе си към Бога: „как можеш да възпълниш нашия недостатък (след отпадането ни от общение с Тебе), който за Тебе е нетърпим и чувствителен, защото като Премъдър, не можеш да търпиш в нищо да има недостатък и дисхармония в Своя (сътворения от Тебе) свят?” В отговор, и за посрамване на дявола, Господ благоволил да създаде от пръст човека, и със земни същества да възпълни недостатъка на ангелските светове, вследствие отпадането на гордите духове. Така това безконечно посрамване се превръща в безкрайно и велико наказание за горделивците. Затова те употребяват всичките си адски сили за погубване на човеците. За да покаже още повече Своята любов, както и за по-голямо посрамване на дявола, Сам Господ се облече в тленното (земно) тяло на човека, за да го изтръгне от властта на дявола.

         Дяволът взема огромно участие в греховете на хората. Затова, в молитвите преди изповед, съгрешилите хора снизходително биват осъждани пред Господа като „измамени и подведени от дявола”. Като знаем това, нека никой да не счита себе си отхвърлен, дори да е велик грешник – в греховете на всички нас голяма вина има дявола. Незабавно да си спомним Иисуса Христа, и веднага да се обърнем към Него да прости греховете ни. Той е „Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света” /Ин. 1:29/. Той затова е назован Агнец Божий, за да приема върху Себе Си, и така да очиства нашите грехове.

         Между мен и Бога, между мен и ближния, често се настанява тъмна и зла сила. Аз познавам това от опит, вярно, и с разума си.

         Дяволът с нищожни средства достига до важни последствия. Затова ти, който си християнин, укрепвай себе си и вярвай от цяло сърце в Христа, защото ако си разсеян и ленив, със сигурност ще станеш плячка на дявола. Той употребява всички сили за да ти попречи от сърце да вярваш в Христа. Горко ти, когато загубиш (тази сърдечна) вяра.

         Ти се стремиш да постигнеш нещо трудно постижимо. Но можеш ли да разбереш по какъв начин те постигат вътрешните скърби, които убиват душата, и как да намериш средства, извън Господа, да ги прогониш? – Затова, разбери със сърцето си как да се освобождаваш от скърбите, как да изпълваш сърцето си с покой, и тогава, ако е необходимо – мъдрувай за непостижими (труднопостижими) неща. Ако не можеш да постигнеш това, защо се грижиш за някакви велики, непосилни за тебе дела?

         Чия мъдрост се проявява в устройството на твоето тяло, и постоянно поддържа неговото битие и всичките му прояви? Кой е установил законите на твоето мислене, което и досега ги следва, и то у всички хора? Кой е установил в сърцата на всички хора закона на съвестта, който и досега продължава за стореното добро да награждава, а за направеното зло да наказва? - Всемогъщи  и премъдри Боже, Твоята ръка постоянно е над мене грешния, и няма миг, когато Твоята благост ме напуска. Дарувай ми винаги, с жива вяра да целувам Твоята десница! Защо ми е да ходя да търся далече следите на Твоята благост, Твоята премъдрост и Твоето всемогъщество? Тези следи толкова явно се виждат в мене самия. Аз съм чудо на Божията благост, премъдрост и всемогъщество. В умален вид аз представлявам целия свят, душата ми е представител на невидимия свят, а тялото – на видимия.

         Любовта към нас на нашия Божествен Спасител Иисус Христос, на Бог Отец, и на Светия Дух, е толкова голяма и безмерна, че пред нея изглежда незначителна, или дори някак си изчезва, всяка човешка нелюбов, вражда и ненавист. Поради тази безмерност на Божията любов към нас и нищожността на човешката вражда, Спасителят е заповядал на всички нас: „обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.” /Мат. 5:44/ Ние се намираме във властта на Божията любов, нима е толкова важно, че хората са недоброжелателни към нас? Какво могат да ни сторят, след като Бог толкова ни е възлюбил?

         На теб, като християнин, предстои да се съединиш с ангелите, архангелите и всички небесни сили. Затова, подражавай на ангелите, презирай земното, възлюби небесното, вечното, духовното. Отдалечавай се от житейските пристрастия, не робувай на стомаха, на демона на сребролюбието. Бъди незлобив, кротък, чист и тих като ангел, прост и свят, какъвто е той.

         Човекът е жив образ на живия Бог. В човешката душа, особено на вярващия и добродетелния, се отобразява сиянието на Божеството, Неговите съвършенства. „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец.” /Мат. 5:48/

            Душата на първия човек е от Бога, от него са душите и на всички човеци, живели на земята през всички векове. Всички те са дихание на Божествения Дух, всички са Негови чеда, всички са като един (еднакви). „Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас едно.” /Ин. 17:21/ - така Спасителят се моли на своя Небесен Отец. Ето колко високо е нашето произхождение и нашето назначение! – Чрез Иисуса Христа ние трябва да бъдем едно в Бога, и където е Той, там трябва да бъдем и ние: „да бъдете и вие, дето съм Аз.” /Ин. 14:3/ Тъй като душите ни са от Бога, затова и Той винаги е близо до нас, както са близки родителите до своите деца. Както родителите познават децата си, така, и при това още повече, Господ познава хората, своите чеда по благодат в Христа. „Познавам Моите Си.” /Ин. 10:14/

         Бог е (непостижимо за човешките възможности) Същество в съвършенството на недостижимата простота (на Своята самобитност и несътвореност, каквато нищо от творението не притежава) – затова Той по-бързо от мълния, по-бързо от мисъл, незабележимо посещава нашата душа. Затова казва: „царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.” /Лк. 17:20-21/ Казаното „ето” (има го) означава че идването на царството Божие в нашата душа не можем да изразим дори с понятието за миг, в едно мигновение (защото вече го има). Отхвърлил си греха в сърцето - и царството Божие е вече в сърцето ти, без да забележиш как и кога (е станало това). Моментът на съвършеното отхвърляне на греха от сърцето е мигът на съвършеното Божие възцаряване в нас. Защото Бог се възцарява в нас според мярата на очистването ни от греховете, а Животворящите Тайни (светото Причащение) - според мярата на вярата мигновено очистват, освещават и благоукрасяват дома на душата. Подобно на това, дяволът и духовете на злобата, като прости същества, макар и далеч не съвършени в своята простота, а и силно ограничени, действат върху душата бързо, мигновено, като бърза мълния, като бърза мисъл. Мигновено чувство на привързаност към земното, или мигновено скланяне на сърцето към грях, или мигновено усъмняване в истината – и той (дявола) прониква в сърцето. В миг произвежда (предизвиква) някаква страст в сърцето, след което, според степента на нашето съчувствие (към нея) ни овладява и ни влече където пожелае, подобно на пленници с вързани ръце е крака. Ако му се противим, чрез силно омрачение на ума и сърцето той се старае да унищожи нашите усилия към сърдечна вяра, към  благочестиви размисли и чувства. За да го победим и да го прогоним от сърцето, необходимо е да произведем (да установим) в сърцето съвършена вяра в Господа Иисуса Христа и да помним, че в нас действа враг, че нашите мисли или разположенията на сърцето и волята (в този момент) са греховни и богопротивни. След това трябва решително да отхвърлим тези мисли от цяло сърце, като с цялата сила на сърцето се устремим да се изтръгнем от веригите на греха, с (живо упование) в силата на Иисуса Христа и благодатта на Светия Дух.

         Бог е битието и живота на всичко съществуващо. Затова Той се нарича Сый – защото е първото и единствено несъздадено битие, или все едно Главата, от Която изхожда всяко битие. Затова апостолът казва: „ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме.” /Деян. 17:28/ Ние живеем чрез Бога, движим се чрез Неговата сила, съществуваме по Негова воля, повеление и всемогъщество.

         Ти не можеш да разбереш начина на вселяването на Господа в Неговите Животворящи Тайни. Това е тайна, както е тайна и това, по какъв начин е вселен в твоето тяло безсмъртния дух, който оживява, благоукрасява и укрепва тялото. Господ е просто Същество, съвършено противоположно на материята, просто, както е проста мисълта или мигновеното движение на сърцето или на нашия дух. Тайна е и това, по какъв начин Той се вселява в твоето сърце изцяло, без посредството на каквато и да било материя, само чрез една жива мисъл за Него, чрез жива вяра в Него, или послушание на Неговото слово. Поради Своята най-съвършена простота, Той по условие се намира навсякъде – Той е навсякъде и всичко изпълва /Везде Сый и вся исполняяй/Не изпълвам ли Аз небе и земя? казва Господ ...“ /Иерем. 23:24/ Без да може да се дели (разделя), Той разделя Себе Си на всички и общува с всички истински и действително в (съществуващите) различни дарования. Бидейки Сам (Самостоен) единен и неделим, като твори постоянно безкрайното и разнообразно множество на тварите, бидейки присъщ цял на всяка твар, дори на най-последната и най-малка от всички едноклетъчни.

            Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе“, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева, ч. ІV, стр. 30 - 37,  СПб., 1893 год.