Какво представлява и как се употребява?

През цялата Светла Седмица пред иконостаса с отворените Царски двери особено почетно място заема поставеният там специален пасхален — квасен — хляб, „артос“ (от др.-гр. ό ἄρτοϛ — хляб), наричан още „всецела“ или „неразделена“ просфора  (т.е. непокътната, ненарязана и без извадени частици). Съгласно Типикона, върху артоса се отпечатва образът на кръста, на който се вижда само тръненият венец на Иисуса Христа — като образ на Неговото възкръсване след мъчителната смърт на кръста, като знак на Христовата победа над смъртта. В по-сетнешното развитие на тази традиция, в някои поместни Църкви върху артоса можем да видим и образа на самото Възкресение Христово; някъде артосът се изпича във вид на висок цилиндър, другаде пък, напр., в Атонската богослужебна практика той е с по-малък размер —  подобен е на хлябовете за Петохлебието.

В първия ден на Св. Пасха, след заамвонната молитва на Божествена Литургия артосът се освещава със специална молитва и кадене, и се поръсва със св. вода. След това се помества на видно място на солея, където и престоява през цялата Светла Седмица, а също и задължително участва заедно с др. светини в кръстния ход около храма. С приключването на пасхалните тържества, в деня на Светлата Събота артосът се нарязва и се раздава на молещите се в храма. Те трябва благоговейно да съхраняват получените с благословията на свещенослужителя частици като духовно целебно средство срещу болестите и немощите — телесни, а най-вече и духовни (за това трябва внимателно да се съхранява да не мухлясва или да се развали и ако това стане, трябва да се занесе в храма да се изгори или да се пусне в река). Затова и не бива веднага да изяждаме получените частици от артоса, но да ги потребяваме по малко и в по-особени случаи (напр., при заболяване на тялото или на душата, но той трябва да се взима след Богоявленската вода и анафората) и това да бъде обезателно съпровождано с пасхалния възглас „Христос воскресе!“

Този обичай, характерен за Православната Църковна традиция, датира още от апостолски времена. На 40-ия ден след Своето Божествено Възкресение Синът Божий се възнася на небето. Ала знаем, че преди това велико събитие, след Своето възкресение Господ нееднократно се явява на Своите ученици, при което или Той Сам е вкусвал от храната, или е благославял трапезата. В очакване на тези чудесни посещения Христовите ученици намирали утешение в молитвени възпоменавания на Господа, на всяка Негова дума и действие. Като се събирали за обща молитва, те възпоменавали и Тайната вечеря и се причастявали с Тялото и Кръвта Христови. Когато пък сядали за обичайна трапеза, те оставяли свободно централното място — за Господа и поставяли на това място хляб за незримо присъстващия там Господ.

Някои съзират в този обичай и своеобразен полемичен момент: не само защото артосът е квасен хляб (за разлика от безквасниците на иудейския Песах), но и защото с това се подчертава, че Христос извършва Евхаристията не с безквасен, а именно с квасен хляб — и с това сякаш предварително разграничава Православната традиция също и от латинската (римо-католическа) и монофизитската (арменската) еретични традиции, в  които се използват, подобно на иудейската традиция, безквасни хлябове. Не случайно значи, при описанието на Тайната вечеря свв. Евангелисти използват именно думата „артос“ (ό ἄρτοϛ), сиреч квасен хляб, а не думата за безквасен хляб, не „азима“ (τἀ ἄxυμα, ἄxυμ). Защото квасът в тестото е като душа в тялото, а хлябът, символично изразяващ „човешкото“ у Богочовека Иисуса, трябва да бъде „одушевен“ — затова той е квасен. Като подражават на арменците, по-точно като използват, подобно на тях, за тайнството Евхаристия „мъртвите“ безквасници, латинците сами изпадат в ереста на монофизитите и заедно с тях фактически отричат, че Христос като Бого-човек е имал душа. Прочее, римо-католиците, които извършват Евхаристия с безквасен хляб, така и се наричат — „азимити“.

 

Дълбоко предани на наредбите на свв. Апостоли, първите пастири на Христовата Църква, както и вярно следващите ги Нейни свв. отци и учители установяват на Възкресния празник да се поставя на почетно място в храма този специален квасен хляб, артос — като зрим израз на това, че пострадалият заради нашето спасение Синът Божий Иисус Христос за нас е истински жив хляб, истинският „хляб на живота“ (Йоан. 6:35).

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза