Историята на изграждането на храма и някои паметни моменти



20 години храм „Успение Богородично“ в
ж.к. „Бъкстон“1

 

„Тъй казва Господ Саваот:
Обърнете сърцето си върху пътищата си.
Възлезте на планината, носете дърва и стройте храм;
И Аз ще благоволя към него и ще се прославя.”
/Аг.1:7-8/

 

„Храмовете са нужни не Богу, Чийто престол е небето, а земята е подножие на нозете Му – те са нужни на нас. Полезни за нас са нашите жертви за храма, но Господ приема не толкова вещественото, колкото нашето усърдие...

Строежът на храм е жертва Богу: да отделиш за богослужението къс земя, да пожертваш заради Господа част от своето имущество, а главното – да Му принесеш своята любов, своето усърдие. Така са гледали на това благочестивите люде, давайки своите грошове на събиращите помощи за храмовете побелели старци.

Строейки храмове тук, на земята, ние в същото време строим за себе си вечни жилища на небето. Ще минат десетки години, ще изтлеят нашите тела, може би и от костите ни няма да остане нищо. Но душите ни ще живеят вечно. Блажен е тоя, който е приготвил за душата си обител в небесните чертози!

Дори да бъдат разрушени построените на земята църкви, имената на техните строители ще останат записани във вечните Божии книги и там ще бъдат запечатани възнасяните молитви в  тия църкви.”

 

Из слово на свет. Йоан, архиеп. Шанхайски и Сан Франциски чудотворец


 

Когато преди 20 години стана ясно, че духовните потребности на много хора налагат катакомбната ни църковна общност да започне открита дейност, изникна въпросът къде ще се извършват обществените богослужения. По Божията милост 40 дена след хиротонията на Негово Преосвещенство епископ Фотий, на 26 февруари (н. ст.) 1993 г. – в деня на кончината на светител Серафим, отвори врати първият параклис, посветен на Господнето Възнесение. Той бе оборудван в жилищен имот на ул. „Гребен планина” № 15, предоставен от г-жа Нина Хлебарова. В края на 1993 г. растящият брой богомолци наложи необходимостта от  нов, по-просторен храм. Както е известно,  за всеки един строеж е нужно определено техническо време – трябва да се намери подходящ парцел, да се отреди строително петно, да се внесе промяна в квартално-застроителния план и тя да бъде утвърдена от техническите власти, да се извършат геоложки проучвания, да се изготви проект, преминаващ през няколко фази, и не на последно място, да се осигурят немалко средства за самите строителни работи. Как можеше всичко това да се осъществи и то по най-бързия начин? Бе съвсем ясно, че с оглед на възможностите ни задачата бе непосилна. С надежда на Божията подкрепа, с благословението на епископ Фотий и с всестранната жертвена помощ на матушка игумения Серафима работата започна. Бе образуван малък колектив, включващ сестри от Княжевския манастир, енориаши и добронамерени познати – проектанти, строители, художници, сътрудници, който действаше от името на манастира, тъй като той е добре познат в  културните среди на столицата.

За трудните години, в които се съзиждаше храмът, за тежкия труд на шепата строители-доброволци и техните помощници, за неспирното търсене на строителни материали от страна на покровските сестри може да се разказва много. Но най-важно е да си припомним за Божията помощ при градежа на този храм, която бе очевидна. Нека създаденото от ръцете, или още по-точно, от сърцата на доброволците-строители, на безвъзмездните проектанти, на безкористните дарители да остане навеки пред Божия престол, чисто и неощетено от човешки похвали. А всички, които се удостоихме да станем по един или друг начин сътрудници и свидетели на това свято начинание, да въздадем обща благодарност за незаслужената Божия милост, която получихме чрез съзиждането и благоукрасяването на нашия катедрален храм. Божието благоволение към това свидно за нас дело се проявяваше чрез множество обстоятелства, съпътстващи неговия градеж.

Самото строителство щеше да погълне поне няколко години, а вече бе немислимо богослуженията да се извършват в съвсем малкия параклис на улица „Гребен планина“. Но и този въпрос се реши неочаквано бързо и лесно. Монахини от Княжевския манастир посетиха община „Витоша”. Главен архитект тогава беше г-н Икономов. Сестрите помолили да бъде отредено петно за строежа на храма, като изяснили процедурата по получаването му.  Накрая попитали плахо дали би могло да се изгради барака за строителните материали с мисълта, че в нея може да се оборудва временен параклис. Оказало се, че за да бъде получено петно за такава барака, трябва да е налице разрешение за строеж и одобрен план на строителната площадка, каквото не можело да се издаде в скоро време. Тогава сестрите попитали направо дали би могло да се изгради временна постройка за молитвени нужди до построяването на новия храм. Получили положителен отговор. Дори нещо повече – архитектът Икономов и служителките му веднага отворили правилника, намерили в него подходящ за целта параграф и написали разрешението. Още на следващия ден бе получена скица с петно за изграждане на временната постройка. За подобно разрешение често се чака и по три месеца. Но по Божия милост, само година след първото богослужение в параклиса „Възнесение Господне” на улица „Гребен планина”, бе извършено и първата църковна служба в набързо издигнатия временен параклис, посветен на преп. Йоан Рилски,  до мястото на бъдещия катедрален храм „Успение Богородично”.

Към месец август 1994 г. вече имаше проектна готовност за започване на строителството. На 9 август (н. ст.), в деня на светите Седмочисленици и на покровителя на цялата Боянска местност св. великомъченик Пантелеймон, бе получено строителното разрешение. Трябваше да започне работа, но наличните средства бяха крайно недостатъчни. Междувременно сестрите бяха подали в различни фирми и предприятия немалко молби за дарителство на средства и строителни материали, но отговор до момента нямаше.

Тогава по милост Божия се случи следното. Директорът на едно от звената на голямото строително обединение „Метрострой” инж. Бендерев, след като се запозна с проекта, каза, че за механизацията, с която разполага, изкоп от 450 кв. м. (такава бе площта на изкопа) и 900 – 1000 кубически метра пръст не представлява никаква трудност и той се наема да изгради обекта до кота нула безвъзмездно. Повярвахме му. Радостта на всички беше голяма. На 14 август (н. ст.) 1994 г. – в първия ден на Богородичния пост – бе направена първата копка на строежа. После дойдоха багери и камиони и за седмица изкопът бе готов, а на 28 август (н. ст.) – в деня на славното Успение на преблагословената Божия Майка – бе положен и основният камък на храма. Според уговорката с инж. Бендерев предстоеше да сключим договор с „Метрострой”, въз основа на който поверената му строителна организация да подпомогне строежа под формата на спомоществователство. Сключването на договора обаче постоянно се отлагаше, докато един ден инж. Бендерев с неудобство съобщи, че поради неуредици в строителната им организация се налага да заплатим изкопните работи, но по-нататък сигурно ще може да ни помогне с нещо друго. Сметката, която ни представиха, бе 75 хиляди лева (по тогавашния курс) – толкова, колкото бяхме събрали до този момент. Дадохме ги и останахме на нула. Но не можехме да се сърдим на човека – той не ни беше подвел умишлено. А пък без неговото щедро обещание едва ли щяхме да се решим да започнем такъв голям строеж.

Пред строителите-доброволци лежеше обширен изкоп за основите с дървен кръст в източната страна, където бе положен основният камък. Очакваха се есенните дъждове и трябваше да се бърза. За предвидената по план гредоскара бе необходимо арматурно желязо и 200 кубика бетон. В комбината „Кремиковци” сестри от Княжевския манастир бяха подали молба за дарение на 30 тона желязо съгласно проектосметката за целия строеж, но преди нея имаше и други, които чакаха за разглеждане. По това време „Кремиковци” се управляваше от инж. Лилян Вачков. Узна се, че в скоро време ще има заседание на борда на директорите, който разглежда подобни прошения. Надявахме се на Божията помощ. Две сестри отидоха, за да молят да ни отпуснат поне част от желязото, за да излеем основите преди зимата. Секретарката ги видяла да чакат в коридора пред кабинета на директора, попитала ги защо са дошли и започнала грубо да им се кара. Виковете й стигнали до директора и той излязъл от кабинета си, за да разбере какво става. Виждайки смутените сестри, той се осведомил за тяхната молба и попитал действително ли е необходимо толкова много желязо. „Да – казали му, – строящият се храм е голям!” И още на следващия ден молбата бе изпълнена. Дивни са Божиите пътища!

Средствата за бетона в основите също дойдоха като неочаквано изляла се Божия милост. Дари ги синът на наша близка, която и сега  редовно се черкува в катедралния храм. Така въпреки трудностите и тревогите, с Божията помощ на 1 ноември, деня на преп. Йоан Рилски, празник на временния параклис и на бъдещия приземен храм в строящата се катедрала, бяха излети основите й. Сега зимата вече можеше да дойде…

Но и през зимните месеци на 1995 г. работата не спря – храмът метър по метър растеше. На 23 април той посрещна първия си Великден, а месец по-късно, в навечерието на празника „св. св. Кирил и Методий”, стана изливането на основната му плоча на кота нула, покриваща цялата застроена площ. След два месеца, на 25 юли, бяха отлети 58 на брой четириметрови колони. Тяхното армиране, кофриране и наливане физически бе много тежко поради липсата на помощно скеле, което да облекчи и обезопаси работата. Но въпреки многото трудности, на 28 август 1995 г., в деня на Богородичното Успение, празника на строящия се катедрален храм, само една година след полагането на основния му камък, в него под открито небе бе отслужен първият молебен с водосвет. Кофражът за плочата на галериите (на кота 4,50 м.) вече чакаше своята арматура и след седмица плочата бе отлята. Вечерта срещу празника на Богородичната икона „Неизгаряща къпина”, 17 септември 1995 г., бе излят и сводът над олтара с връхна кота 7,50 м.

Храмът неспирно растеше нагоре, сякаш бързаше да се подготви за среща, която ще остане незабравима за всички, взели участие в нея – посещението на Иверската Монреалска мироточива икона на Божията Майка и на нейния скромен пазител, бъдещ мъченик и молитвеник за нас, брат Иосиф Муньос. Иконата с образа на Божията Майка бе в нашия строящ се Богородичен храм в дните от 10 до 17 октомври 1995 г, за да ни обнови, за да подкрепи изчерпалите се духовни и физически сили, за да усили вярата и надеждата ни. Чрез Своята икона Божията Майка извърши много чудеса в човешките сърца. Тя ни даде и утехата да видим с недостойните си очи живото чудо на благоуханното мироточене от иконата Й. Пресвета Богородица благослови недовършения храм, невидимо пребъдваше под неговите все още недоизлети сводове, даде ни да почувстваме, че няма да ни остави, че ще ни помага храмът да бъде довършен за Нейна слава и спасение на човешки души.

Но Тя ни помогна и в материално отношение. Със средствата, събрани при посещението на Нейната чудотворна икона, бяха изплатени всички оставащи бетонови работи, извършени през 1996 и 1997 г.: последната плоча на кота 7,80 м., излята на 27 август 1996 г., подпокривните корнизи над южната, източната и северната фасада, целият бетонов свод на храма, достигащ кота 12,50 м., довършителните бетони по камбанарията през 1997 г.

Да припомним и следната Божия милост. Точно преди тежката зима на 1996 година, когато започна финансовата криза, управителят на бетоновия възел МИТ, г-н Марков, с когото работехме от началото на строежа, каза, че се очаква много голямо повишаване на цените на цимента, а оттам и на бетона. Помоли, ако имаме събрани средства, да му услужим, за да си закупи цимент преди поскъпването му, като се нае да отпуска по-късно необходимите количества бетон на старата цена, без каквото и да било увеличение. Доверихме му се и той изпълни думата си. Средствата, които бяха събрани при идването на иконата, стигнаха точно за цялото необходимо количество бетон. Действително след зимата на 1996 година условията за строителство започнаха да стават все по-тежки. Но сред тези трудности сякаш още повече проличаваше Божията подкрепа в строежа на храма. Например работниците от „Инжстрой” - Управление „Тунели” поради кризата бяха спрели работа на обекта си край с. Ветрен. Точно в този момент се обърнахме към тях с молба да изработят 16 кръжила за свода на храма. Това бе огромна работа, защото основата на всяко едно от тях бе 9 метра. Хората с готовност дариха труда си, а необходимия за това дървен материал получихме безвъзмездно от поредното горско стопанство, към което се обърнахме за помощ. Изработването на кръжилата ускори кофражните работи, благодарение на което храмът посрещна зимата на 1997 г. с отлят бетонен свод и с изграден дървен покрив над него.

През 1997 г. продължи издигането на камбанарията, която трябваше да достигне 22,30 м. На 28 и 29 май през 1997 г. стана освещаването на 11-те храмови камбани и издигането им на нея. На 28 август, храмовия празник, последва освещаването и издигането на кръста, висок 1,70 м., над западната фасада. На 19 април следващата 1998 г., три години и осем месеца след началото на строежа, в новия, макар и недовършен храм, с временен иконостас и неизпълнени подови настилки, но с много радост в сърцата бе отпразнувана първата Пасха в него.

Нека с благодарност споменем имената на:

– доброволците-строители: инж. Красимир Чакъров, Боян, Борян, Румен, Калин, дякон Тодор, Ивайло, Бойко, Мариян, Стойко, бай Георги, бай Христо, бай Славчо, бай Евлоги, бай Петко, бай Борис, Стойчо, Христо, покойните вече Кольо и Вилиан, и много, много други помощници.

– участниците в проектантския колектив: арх. Бисерка Чакърова и арх. Даниела Чорбаджиева под художественото ръководство на покойната вече монахиня Магдалина (Начева); на конструкторите: инж. Маргарита Василева, инж. Маньо Манев, инж. Кръстьо Маркулев, инж. Мария Аспарухова и покойните вече инж. Минко Тодоров, инж. Любомир Станчев и инж. Мария Сунгарска, както и на проф. Тодор Карамански от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

Нека помним и постоянните молитвени трудове на матушка игумения Серафима и на нейната вярна помощница монахиня Серафима, които всеки ден живо се интересуваха как върви строежът и какви конкретни задачи предстоят, като съпреживяваха всички трудности и всички радости, свързани с него.

Като изказваме признателност към хората, които с труд, средства, молитва и сърдечно участие имат дял в изграждането на този свиден за нас храм, нека винаги помним и псаломските слова: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й“ (Пс. 126:1). И от цялото си сърце да отправяме благодарност към Господа и Неговата Пресвята Майка, Които милостиво погледнаха на това свято дело въпреки нашето недостойнство. Слава Богу за всичко!”

 

1 Текстът е съставен въз основа на доклада на игумения Серафима (Димитрова), прочетен на тържеството  по случай 20-тата годишнина от началото на откритото служение на Българската Православна Старостилна Църква. Част от доклада може да чуете в този видеозапис.

 


 

Фотохроника - Строителството на храма

image001.jpg

Юли 1994. Събиране на стари тухли от къщата на леля Соня.

image002.jpg

Започва разчистването на терена.

image003.jpg
image004.jpg
image005.jpg
image006.jpg

Първата копка на храма бе направена на 14 август, първия ден на Богородичния пост, когато се изнася за поклонение Честният и Животворящ Кръст Господен. Епископ Фотий отслужи водосвет и поръси с осветена вода мястото на строежа и богомолците.

image007.jpg

Параклисът „Св. Йоан Рилски“

image008.jpg

Параклисът отвътре.

image009.jpg

28 август 1994 г. Чин на полагането на основния камък на храма.

image010.jpg
image011.jpg
image012.jpg
image013.jpg
image014.jpg
image015.jpg
image016.jpg
image017.jpg
image018.jpg
image019.jpg

Поради високите подпочвени води подготовката за наливането на основите бе особено трудна. Точно преди наливането на подложния бетон заваляха дъждове и момчетата, нагазили до колене в изкопа, трябваше да изгребват с кофи и на ръце да изхвърлят тежката кал.

image020.jpg

Октомври 1994г. Кофраж на фундаментите.

image021.jpg

И успоредно – първите бригади.

image022.jpg

1 ноември 1994 г. Пренасяне мощите на преп. Йоан Рилски – престолен празник на параклиса до новостроящия се храм - наливане на основите. В параклиса течеше светата Литургия, когато бетон-помпата пристигна. От бетоновия възел бяха предупредили, че едва ли ще могат да доставят за един ден 200 кубика бетон, че помпата им е къса... Скоро и дозаторът им започна да преразходва цимент. Въпреки това от бетоновия възел не преустановиха работа. Освободиха от друг обект и друга, по-дълга помпа. Техен служител се съгласи да поеме извънредна смяна, за да може да се налее всичко наведнъж.

image023.jpg

Недостатъците на късата помпа бяха компенсирани от щастливото хрумване на бай Евлоги да се направи улей, отвеждащ бетона и до най-отдалечените точки на строежа. Така до вечерта основите бяха налети. Останалите 3 кубика бетон стигнаха точно за настилката на импровизираната дърводелска работилница, толкова необходима за строежа.

image024.jpg

По традиция в основите бяха положени множество светини – елей от гроба Господен, пръст от Светата Земя, камъчета от пещерата и гроба на св. Йоан Рилски, от атонски манастири, от разрушената софийска църква „Св. Спас”, както и елей от чудотворните атонски икони „Иверска” и „Предвъзвестителница”, благоуханно миро от Монреалската мироточива икона „Иверска - Вратарница”, пръст от канавката на св. Богородица в Дивеево, от мъченически гробове и много други.

image025.jpg

Налетите основи и първата стена на криптата.

image026.jpg

Охраната Айк обхожда обекта си.

image027.jpg

Кръщаване на сираци в параклиса „Св. Йоан Рилски”.

image028.jpg

Стените на криптата се оформят.

image029.jpg

Кофражът на абсидата.

image030.jpg
image031.jpg
image032.jpg

Бригадирите работят наравно със строителите.

image033.jpg

14 януари 1995 г. Посрещаме скъпи гости – епископ Хризостом и епископ Авксентий, йеромонах Бенедикт и йеродякон Панкратий.

image034.jpg

Вече покойният Никола Инокентиев, чичо Кольо, както всички го наричаха, монтира канализацията.

image035.jpg

Незабравимият Алекс! Александър Александров бе самоотвержен помощник в тила. Благодарение на неговата прилежност дъските бяха сортирани и подредени по дължина и по ширина, което много улесняваше работата по кофража. Всеки ден неизменно на строежа, той изправяше и сортираше извадените от кофража гвоздеи за повторна употреба.

image036.jpg

Зидане на стените в криптата.

image037.jpg

Започва правенето на кофража за първата плоча на кота 0.

image038.jpg

Подготвя се армировката за първата плоча.

image039.jpg

Връзва се арматурата на първата плоча.

image040.jpg

Кофражът на първата плоча, параклисът, фургонът и тополите по бул. „Братя Бъкстон”.

image041.jpg

Дъга над обекта.

image042.jpg

В тила тухлите – нови или стари – са вечната стихия, сестрите също се включват в разтоварването им.

image043.jpg

Ситен, упорит дъжд и снишено сиво небе посрещнаха строителите на 23 май – деня, определен за изливане на първата плоча на храма. Появиха се предложения за отлагане – дъждът не спираше, от метеорологичната станция категорично заявиха, че изгледи за подобряване на времето няма. Все пак с упование на всесилната Божия помощ бетонът бе поръчан, а в параклиса започна молебен. Свещенослужителите и трудещите се на строежа молеха Вседържителя да погледне милостиво на делото им и да отстрани всяка пречка. Навън шумът от падащия дъжд постепенно стихна и за радост на всички скоро престана. Наливането на бетона започна спокойно и равномерно. За всеобща утеха към 19.30 ч., когато в параклиса бдението в чест на светите равноапостолни братя Кирил и Методий беше към своя край, успешно приключи и наливането на основната плоча на новия храм.

image044.jpg

Започва наливането на бетона на първата плоча – 23 май 1995 г.

image045.jpg
image046.jpg
image047.jpg
image048.jpg

След няколко дена започна зидането на стените. Работеше се със стари и с нови тухли. Вериги от бригадири подаваха тухлите и ги струпваха върху плочата. Някак особено радостно бе усещането през ръцете ти да минават, една по една, тухлите за Господния дом...

image049.jpg

Децата също са привлечени от тухлите.

image050.jpg

Успоредно със зидането започва и връзването на армировката на колоните. Те са почти 60 на брой. По принцип издигането на колоните става с кран, но при нас се правеше на ръце, за да се пестят средства.

image051.jpg
image052.jpg
image053.jpg
image054.jpg

Посрещане на епископ Фотий за бдението за Петдесетница.

image055.jpg

11 юни 1995 г. Украсата на иконата и на параклиса.

image056.jpg
image057.jpg
image058.jpg

Успоредно с издигането на колоните се зидат прозорците на западната фасада на храма.

image059.jpg

От стените на бъдещия храм вече „проглеждат” първия ред прозорци...

image060.jpg
image061.jpg

Сложна конструкция от „магарета“, за да се зидат високите стени.

image062.jpg

Кофражът на свода над централния вход се вдига на ръка.

image063.jpg
image064.jpg

Широките сковани платна за затваряне на кофража на колоните, както и всички материали, се издигат върху плочата на ръка...

image065.jpg
image066.jpg

Или с макара...

image067.jpg
image068.jpg

Клоните дружелюбно надничат през прозорците...

image069.jpg

Стените и прозорците на олтара са иззидани.

image070.jpg

И отново се разтоварват тухли...

image071.jpg

След разтоварването трябва да се почисти.

image072.jpg

Кофражът на колоните и на свода над централния вход са почти готови за наливане.

image073.jpg

25 юли 1995 г. Започва наливането на колоните на храма.

image074.jpg
image075.jpg

Едновременно с тях се наливат и стълбите към галериите на кота + 4 м.

image076.jpg
image077.jpg

Поради големия брой на колоните следобед пристигна втора бетон-помпа.

image078.jpg
image079.jpg

Движение, напрежение и синхрон.

image080.jpg
image081.jpg

И изведнъж една колона избива!...

image082.jpg

Дори сестрите не скриват напрежението си.

image083.jpg

Работата продължава.

image084.jpg

Сводът се налива и се трамбова на ръка.

image085.jpg

Както винаги при наливането на бетон, накрая дойде най-тежкото. До крайните колони „хоботът” на помпата едва достига... Те бяха отлети с неимоверни усилия от страна на момчетата, които подкрепяха с изправени дъски тежкия, пълен с бетон „хобот” на помпата. Последните три колони бяха налети на ръка,  защото последното количество бетон помпата изсипа в центъра на храма и то бе пренасяно с кофи, предавани на верига до колоните и изкачвани до високите кофражи посредством стълби.

image086.jpg

А след декофрирането израства планината от дъски и греди с гвоздеи за вадене...

image087.jpg

Август 1995 г. Започва кофражът на втората плоча – на галериите.

image088.jpg
image089.jpg

Строителите сами разтоварват тежкото желязо за армировката.

image090.jpg
image091.jpg

Кофраж и армиране на гредите.

image092.jpg

Август 1995 г. След съслужение с епископ Иларион пред параклиса „св. Йоан Рилски“.

image093.jpg

Двамата архиереи разглеждат новостроящия се храм.

image094.jpg
image095.jpg

Украсяване на храма за храмовия празник Успение Богородично.

image096.jpg
image097.jpg

28 август 1995 г. Литийно шествие към строящия се храм.

image098.jpg

В гръб - иподякон Виктор, постриган от светител Серафим Софийски чудотворец.

image099.jpg

Моменти от празничния водосвет.

image100.jpg
image101.jpg
image102.jpg

04 септември 1995 г. Наливане на бетона на втората плоча – на галериите.

image103.jpg
image104.jpg

Бай Георги в импровизирания арматурен двор прави заготовките,...

image105.jpg

...а наливането продължава.

image106.jpg
image107.jpg

На 16 септември бетон-помпата пристигна едва след 18 ч., като че ли изчака момента, когато бе приключена подготовката и на шестте колони край олтарната абсида. На самия свод строителите нямаха никаква опора и като птици се движеха по стръмния кофраж, държейки се един друг за ръце, за да не полетят надолу. Последното количество бетон помпата изля на втората плоча, а оттам той трябваше да се изкачва още осем метра нагоре по стълбите на ръка. Вече бе започнало да се здрачава. За да се вижда по-добре, по парапета на стълбите бяха поставени запалени свещи. Техният пламък по-скоро сгряваше душите, отколкото да осветява стъпалата... „Заприлича на Великден” – промълви някой.

image108.jpg

Наистина това бе един велик ден за строежа – олтарът на храма бе вече готов! Символично той изобразява Божието селение, „небето на небесата”. Когато работниците си тръгваха, звездите грееха като че ли не на небесния свод, а по свода на абсидата, над която белееше кръстът...

image109.jpg

29 септември 1995 г. Изливане на бетона на централното стълбище.

image110.jpg

И парапета на балкона на северната фасада – трамбоване на ръка.

image111.jpg
image112.jpg

Дългогодишната помощничка в Княжевския манастир Елеонора Станоева след толкова трудове по строежите в манастира идва вече при нас само като гост на строежа.

image113.jpg

Последни приготовления за посрещане на мироточивата Монреалска икона.

image114.jpg

10.10.1995 г. Тържествено посрещане на Иверската мироточива икона на Пресвета Богородица.

image115.jpg
image116.jpg

Поклонението пред светата икона.

image117.jpg

Нашата витлеемска пещера.

image118.jpg

Дългата опашка на желаещите да се поклонят.

image119.jpg

Незабравимият Йосиф Муньос.

image120.jpg

Детайл от украсата на храма в чест на Пречистата.

image121.jpg

17 октомври 1995 г. Литийно шествие в Княжевския манастир при изпращане на Иверската мироточива икона.

image122.jpg
image123.jpg

Започва изграждането на камбанарията.

image124.jpg
image125.jpg

Излива се бетонът на първите стени на камбанарията.

image126.jpg
image127.jpg

Камбанарията продължава да расте нагоре.

image128.jpg

Началото на април 1996 г.

image129.jpg
image130.jpg
image131.jpg

Събиране на върбови клони за Цветница, която тази година съвпада с празника Благовещение.

image132.jpg

Посрещане на Владиката пред параклиса „Св. Йоан Рилски”.

image133.jpg

Варене и боядисване на пасхалните яйца.

image134.jpg

След Пасха работата продължава.

image135.jpg

За последните колони на камбанарията бетонът се бърка на ръка и се изкачва до горе с кофи.

image136.jpg

В тила бригадирите подреждат работни дрехи и ботуши, готвачката кани на обяд.

image137.jpg

Работата по стените на камбанарията при свода на неделното училище.

image138.jpg
image139.jpg
image140.jpg
image141.jpg
image142.jpg

Камбанарията расте нагоре.

image143.jpg

27 август 1996 г. Налива се последната плоча на кота 7,80 м.

image144.jpg

28 август 1996 г. Водосвет по случай храмовия празник.

image145.jpg
image146.jpg

Монтирано е скелето за свода на храма - септември 1996 г.

image147.jpg

Наливат се колоните към покрива - октомври 1996 г.

image148.jpg
image149.jpg

Зидат се сводовете на южната фасада.

image150.jpg

Първата дъга на свода – краят на септември 1996 г.

image151.jpg

Пак тухли - октомври 1996 г. Западната фасада вече е декофрирана.

image152.jpg

Колоритната група от работници и бригадири от цялата страна.

image153.jpg

Скелето за свода на фона на Витоша.

image154.jpg

Кофраж на южния свод и на плочата - таван на бъдещата библиотека.

image155.jpg
image156.jpg

Монтиране на дъгите за кофража на свода.

image157.jpg
image158.jpg

Направо в небосвода.

image159.jpg

Същевременно се резбоват вратите за криптата и кръщелната.

image160.jpg

Дъгите за свода се качват пак „по египетски” – с макара.

image161.jpg
image162.jpg

В тила - „пиронджийската бригада” сред есенния листопад и дъгите за свода.

image163.jpg

Започва армирането на свода – ноември 1996 г.

image164.jpg

Групата строители и бригадири на този тъй важен етап.

image165.jpg

Армиране на свода на централния кораб и на южния свод.

image166.jpg

18.11.1996 г. Наливането на бетона започва от южния свод.

image167.jpg

Налива се бетонът на свода и тавана на библиотеката.

image168.jpg
image169.jpg
image170.jpg

Започва да се прави кофражът на стрехите.

image171.jpg

Изливане на стрехите.

image172.jpg

Разтоварване на газобетонните блокчета за топлоизолацията на покрива.

image173.jpg

Газобетонните блокчета се режат с помощта на тел.

image174.jpg

Кофража на покрива над библиотеката отдалеч...

image175.jpg

...И отблизо.

image176.jpg

Армиране на същия покрив в студената есенна мъгла.

image177.jpg

Армирането продължаваше до късно през нощта, работниците дори не се прибираха по домовете си, а преспиваха на обекта.

image178.jpg

Наливане на бетона.

image179.jpg
image180.jpg

Декември 1996 г. Продължава се с армирането на колоните на камбанарията.

image181.jpg
image182.jpg

13.12.1996 г. Епископ Фотий сред работниците и бригадирите на строежа.

image183.jpg
image184.jpg
image185.jpg
image186.jpg

Продължава изграждането на камбанарията.

image187.jpg
image188.jpg

Редене на керемидите на покрива.

image189.jpg
image191.jpg

С помощта на хаспела купчините керемиди се изкачват до покрива и оттам на верига се предават и редят.

image192.jpg

През февруари събратята ни от Гърция изпратиха цял тир с помощи, главно хранителни продукти и консерви. Сам митрополит Киприан бе дошъл да съпроводи дарението, което много ни впечатли и стопли душите ни.

image193.jpg

Камбанарията, висока по проект 22,28 м, е вече почти готова, остава да се доизгради покривът й. Приготвя се конструкцията за 11-те камбани, които трябва да се окачат преди изграждането на покрива.

image194.jpg

Поради невъзможност да бъдат изработени у нас, камбаните с общо тегло над един тон бяха отлети в Русия по старинна технология. Изработени са от специална сплав, осигуряваща добро качество и звънкост. Най-голямата тежи 420 кг, а най-малката – само 4. Гласовете им обхващат тонове от първа до четвърта октава.

image195.jpg

На 28 май сутринта под неочаквано притихналото след дъждовната нощ небе, петте най-големи камбани бяха разопаковани пред възхитените очи на дошлите хора и с помощта на мотокар повдигнати на специално скеле в двора на храма.

image196.jpg

Шестте по-малки, носени от ентусиасти, бяха закрепени под тях. Всички искаха да чуят гласа на дългоочакваните благовестници и някои по-нетърпеливи се осмелиха да ги накарат тихо да звънят.

image197.jpg

28 май 1997 г. Освещаване на камбаните за храма.

image198.jpg
image199.jpg
image200.jpg
image201.jpg
image203.jpg

29 май 1997 г. Издигане на камбаните до камбанарията.

image190.jpg
image202.jpg
image204.jpg

Конструкцията над площадката за камбаните.

image205.jpg
image206.jpg

Камбанарията все повече заприличва на щъркелово гнездо, в което се крият сладкогласните камбани.

image207.jpg

Идва ред на покривната конструкция над неделното училище.

image208.jpg

През юни 1997 г. грубият строеж в общи линии е завършен.

image209.jpg

Първият стенопис вече украсява източната фасада на храма. На 28 август 1997 г. новостроящият се храм посрещна храмовия си празник в цял ръст и вече със свой сладкогласен благовест. Миг преди в параклиса „Св.Йоан Рилски” да прозвучи „Благословено Царство...”, просторът екна – звънко запяха новите храмови камбани.

image210.jpg

След литургията празнично литийно шествие се отправи към новия храм, пред който епископ Фотий отслужи молебен с водосвет. Осветен бе и най-големият кръст за храма, който увенчава централния кораб откъм западната страна. Той е висок 1,70 м и тежи 50 кг. Изработен е от фирма „Искра” с президент Ваньо Янкулов.

image211.jpg
image212.jpg

19 април 1998 г. Първата Пасха в новия храм. Обичайните великопостни дни на усамотение и молитва станаха време на необичаен трудов подем. Спешно бе направена циментовата замазка на пода в светия олтар, а от източната му страна – шахтата за олтарна вода. На два пъти бе издигано скеле за проби на стенописи в олтара. Изработени бяха престол и предложение, които впоследствие ще се използват за криптата-параклис, посветен на св. Йоан Рилски и всички български светии. Специалисти доброволци се потрудиха за да осигурят празничното осветление, въпреки липсата на полиелеи и аплици. Остъклена бе северната веранда. Отново безкористна помощ оказаха различни организации. От каменната кариера в Балша подариха 28 куб. м. трошляк, с който бяха насипани пешеходните алеи в двора. Механизацията на „Инжстрой” изпрати камиони за извозване огромното количество строителни отпадъци. Сърцато се трудеха до последния ден помощници –  мъже и жени. За няколко дни бе издигнат и временният иконостас. На централната храмова икона на Успение Богородично бе поставена, увенчана с цветя, същата арка, под която през октомври 1995 г. бе изложена за поклонение мироточивата Иверска Монреалска икона на Божията Майка. Три изящни сини кандила грейнаха над светите образи. Корнизът за олтарната завеса бе дело на майстор дърводелец от кв. „Дървеница“, не пожелал да вземе за него нито лев.

image213.jpg

Моменти от пасхалното богослужение.

image214.jpg
image215.jpg

27-28 август 1998 г. Най-сетне новопостроеният столичен храм „Успение Богородично” стана истински домакин на първия си храмов празник. На самия ден новият храм - „големият”, както му казвахме по време на строежа - изведнъж се оказа малък за надошлите хора. Причастяването продължи близо час от три чаши.

image216.jpg

За пръв път бе отслужен молебен с литийно шествие, което обиколи храма.

image217.jpg
image218.jpg

Катедралният храм на Българската Православна Старостилна Църква бе осветен на 28 май 2011 г. В богослуженията на 27 и 28 май 2011 г. наред с Триадицкия епископ Фотий взеха участие четирима архиереи от нашите Църкви-сестри: Метонският епископ Амвросий и Гардикийският епископ Климент от Гръцката истинно-православна Църква – Свещен Синод на противостоящите, Болградският епископ Георги от Руската Православна Задгранична Църква и Яшкият епископ Гликерий от Румънската Православна Старостилна Църква, а също и мнозина клирици от Църквите-сестри. Момент от чина на освещаването.

image219.jpg

Литийното шествие около храма.

image220.jpg
image221.jpg

Моменти от св. литургия.

image222.jpg