7 април / 25 март 2019 г.

НЕДЕЛЯ 4-та НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Преп. Иоан Лествичник


БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА ВЛАДИЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА

и ПРИСНОДЕВА МАРИЯ

 

 

По: Бл. Андрей Йерусалимский. Слово на Благовещение; свт. Иннокентий (Борисов), архиеп. Херсонски и Таврически. Слово на Благовещение; свт. Филарет (Амфитеатров). Митр. Киевски и Галицки. Слово на Благовещение; свт.Серафим (Соболев), архиеп. Богучарский. Проповеди; сб. Училище добродетельной жизни православнаго христианина; Православная энциклопедия. Т. 5. М.: 2002 <http://www.pravenc.ru/text/149269.html>; <https://azbyka.ru/days/>

Четвъртата великопостна Неделя светата Църква посвещава на един от най-достославните подвижници и отци на светото Православие. До такава висока степен на духовно съвършенство се издигнал той, като наставил и приживе, и след блаженната си кончина неизброимо множество следовници Христови, че още в ранни времена християнската Църква специално му посвещава един от великопостните възкресни дни – наред със светите отци от Вселенските събори, свт. Григорий Палама, преп. Мария Египетска и самия Кръст Господен. С какво по-особено този подвижник от VI век, подвизавал се смирено и незабележимо в подножието на Синайската планина (затова и наричан Синаит), привлича такова благоговейно внимание на църковните отци и учители?

Известен с отколе често срещаното име Иоан, подобно на множеството древни монашествующи пустинножители, той живеел в блаженна бедност, богомъдро смирение, строг пост и покайна молитва. Животът му не е изпъстрен с забележителни събития - чак към самия си край склонил пред настойчивите просби на братята монаси да поеме грижите по духовното им окормление. Затова пък преп. Иоан Синаит просиява за вечни времена чрез дела вътрешни, чрез духовните си добродетели и даровете на Светия Дух. Всичко това намира израз в безсмъртното му съчинение, наречено Лествица, сиреч стълба. Оттук и авторът му преп. Иоан бива назовава Лествичник.

Същинското наименование на Иоановата книга е „Лествица райская“. В нея духовният път на Христовия подвижник е сравнен с непрестанното възхождане по стръмните стъпала на духовното съвършенстване — към небесния рай. Преподобният богомъдро обрисува стъпалата (стадиите) на усъвършенстването, на брой общо трийсет. Тези 30 стъпала на Иоановата Лествица съответстват на годините от земния живот на Иисуса Христа преди Синът Божий да стъпи на трънливия път на общественото служение и на Божествената саможертва, която Той принася за спасението на човешкия род.

Погледнато в този аспект, релефно се откроява и дълбокият смисъл на днешното особено празнично съвпадение – наглед случайно. Ала тъй като знаем, че няма нищо случайно в божествения ход на събитията, така и днес проблясва дълбокомъдра и високодуховна смислова връзка между безсмъртното дело на преп. Иоан Лествичник, комуто православната Църква посвещава Неделя четвърта от Великия пост, и случилият се в същия ден по светоотеческия православен църковен календар Велик празник от Дванайсетте - Благовещение Богородично.

Онези тридесет „подготвителни години“ от земния живот на Спасителя изпъкват сега като необходимия 30-годишен подстъп към последвалия ги спасителен път към Царството Божие, посочен от Христа на човеците. Така и спасителната стълба към Рая, която смирено и търпеливо трябва да изкачи всеки спасяващ се християнин, кореспондира с ангелската стълба, видяна от библейския Иаков, и най-вече със Самата Богоотроковица, която неведнъж е сравнявана от богодухновените църковни химнописеци с висока стълба, свързваща земното с небесното, водеща вярващите към Рая - наистина райска лествица. Така и в една от празничните благовещенски стихири ние възпяваме Пречистата Приснодева: „Радвай се, мосте, отвеждащ към Небесата, и стълбо висока, видяна от Иакова...“

В едно съчинение, за чийто автор се счита свт. Атанасий Велики, се казва, че Христос се въплъщава в утробата на Девата в 25-ия ден на месец март, защото именно в този ден изначално Бог сътворява човека. Има предостатъчно исторически свидетелства за особената почит, която отдавали на Светото Благовещение християните от най-ранните времена. Изображенията на това свещено събитие се срещат и в древните катакомби, и в Равена, и в Рим, и другаде. И макар податките за обособено празнуване на този ден да не са толкова многобройни, на мнозина от достославните църковни отци и учители се приписват специални слова, посветени нему (свтт. Григорий, Неокесарийски Чудотворец, Атанасий Велики, Григорий Назианзин, Иоан Златоуст, Прокъл Константинополски и др.). Съхранени са и доказано достоверни беседи върху Благовещението от свтт. Софроний Иерусалимский, Герман Константинополски, преп. Иоан Дамаскин, и от голямо множество по-късни църковни деятели.

При цялото множество нюанси и особености можем да приемем, че от IV в. насетне празнуването на Благовещенското божествено чудо придобива трайна установеност в историята на христианската църква. И ако на Запад този празник носи донякъде второразреден характер, в източно-православната традиция, особено след включването му в списъка на Дванайсетте Велики църковни празника, Благовещението се радва на особено висока почит сред православните християни.

Светоотеческото наследство във връзка с Благовещенския празник набляга най-вече върху догматичната му страна. Във всички свои слова светите православни отци подчертват, че основното в Благовещенското събитие е въплъщаването на Сина Божий. Поради тясната връзка между Благовещението, Боговъплъщението и Рождеството Христово, някои от техните проповеди са могли да бъдат произнасяни и на трите тези празника. Преп. Теодор Студит дори нарича Благовещенския празник Господски. Светите Отци често подчертват ролята, която има в Благовещението Пресветата Дева. Това намира ярък израз в словата на свтт. Григорий Палама и Николай Кавасила. Някои от словата, приписвани на свт. Иоан Златоуст, както и кондакът на Роман Сладкопевец са написани под форма на диалог, в който участват и Пресветата Дева, и понякога праведният Йосиф. Но Светите Отци не се ограничават с догматиката – те правят от това свещено събитие и съответните спасителни нравствено-практически изводи (например преп. Теодор Студит).

И така, на днешния ден в лето от сътворението на света 5508 св. Архангел Гавриил благовестява на Пречистата Отроковица Приснодева Мария безплътно зачатие и рождество по плът на истинския Месия, Спасител на Човечеството — Сина Божий. Така и по плът Бог идва сред човеците, Той е с нас, а ние — с Него.

Чрез днешното литургийно евангелско четиво, чрез думите на св. апостол и евангелист Лука (Лк. 1:26-38) светата Църква ни разказва как е станало това събитие –– едно от най-тайнствените и най-великите събития в света, случило се в незначителния дотогава и неизвестен с нищо особено малък галилейски градец Назарет. Под повърхността на характерното за св. Лука лаконично, безхитростно, но всеобхватно повествование се открива цяла бездна от смисли и значения, същностни връзки между миналото, настоящето и бъдното. По израза на свт. Филарет (Амфитеатров), „тук всяка дума е наситена с тайни.“

Дума по дума, изречение по изречение ни водят в дълбините на Божествения промисъл. Защо, например, по този промисъл именно на шестия месец от Елисаветиното зачеване на св. Иоан Предтеча, става божественото Благовещение? Защото, отговаря светителят, „зачеването на Иоана става през есента; следователно Ангелът е бил изпратен да благовести на Пречистата Дева Мария за въплъщението на Сина Божий … напролет, през месец март … С какво е забележително това време? Като Източник и Подател на нов благодатен живот на всеки, който вярва в Неговото име, Иисус Христос се въплъщава в човешка плът тъкмо когато цялата природа се съживява за нов живот и се показва в цялата си красота и великолепие. Тъкмо през пролетта според благочестивото мнение на светите Отци, … падналото човешко естество пак се и възстановява, и сякаш се пресътворява от въплътилия се Син Божий; и пак по същото време [на годината] Иисус Христос стъпва на пътя на смъртните страдания, на кръстната смърт и последвалото я тридневно Божествено възкресение. И всичко това –– заради нашето с вас спасение!“

С това пък, че с такова спасително събитие Бог удостоява западналото по онова време, незабележително и презряно в очите на мнозинството израилтяни, обитавано от бедни иудеи и твърде много езически племена галилейско градче Назарет (за който безхитростният и простодушен израилтянин Натанаил е рекъл (Иоан. 1:46): От Назарет може ли да произлезе нещо добро?), Бог иска да покаже, че Той се въплъщава, за да спаси не само правоверните иудеи, но и езичниците – всички човеци. „Назарет избира Той – и с това още в самото начало на Своето пришествие в света Синът Божий показва най-дълбоко смирение, без да се срамува да бъде наричан презрително Назарянин. Що за велик урок по смирение за нас е този,... щом Самият Господ, Царят на славата, тъй се смирява!...

Радвай се! благовести Ангелът на поселилата се в Назарет при своя благочестив обручник Иосиф отроковица Мария, на която предстои да стане всеблажена Всецарица и Майка Божия.

Радвай се, Благодатна! - Защото от Теб се ражда Подателят на всяка благодат, Който ще върне на човечеството изгубената от прародителското престъпление Божия благодат. Господ е с Тебе!

Благословена си сред жените! Защото от Теб ще покълне обещаното на праотците благословено „Семе на жената“ (Битие 3:15), което ще порази главата на змията-съблазнителка, ще премахне прародителското проклятие, ще излее върху Евините синове обилна благодат от Извора на всяко благословение, давано от Небесния Отец.”

Радвай се, Благодатна! – върху тази всеблага вест, отправена от Бога чрез Архангела до човечеството в лицето на Пресвета Дева Мария, бл. Андрей Иерусалимски благоговейно размишлява в празничното си благовещенско слово. Там той казва и това: „Радвай се, оръдие на радостта, чрез което се унищожава оръдието на проклятието и ни се връща правото на радост! Радвай се, Препрославлена, радвай се, най-украсеното светилище на Божията благодат! …

Благословена си сред жените! Ти, която си определена да станеш Майка на Своя Създател, единствена не ще изпиташ присъщото на всички майки: Твоето майчинство не ще накърни чистотата на Твоето свято девство. Ти едничка си наистина благословена, защото ще се наречеш Майка на Благословения Син, Когото всички народи ще възхваляват с думите: „Благословен грядый во имя Господне!“ (Благословен е идещия в името Господне!)

Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти! Колко необятна е силата на тези смирени слова! Като преминават от Пречистата Дева към Небесата, те ги накланят към земята, сближават небесното и земното, и така Синът Божий снизхожда от Небето на земята, става и Син Човечески. И Словото стана плът (Ин. 1:14).“

Но нима наистина вече със самото Божествено въплъщение, оповестено на днешния ден от Архангел Гавриил, всички до един човеци, включително и ние с вас, сякаш от само себе си вече ставаме спасени? Да, днес наистина е благовестено всеспасение, казва в словото си свт. Иннокентий, архиеп. Херсонски и Таврически, ала и веднага се запитва: дали това означава поголовно спасение? „Ах, възкликва тъжно светителят, спасението е благовестено за всички и това е така. Но още Самият Спасител сочи - възможността се открива за всички, но не всеки ще се спаси. Мнозина са звани, малцина са избрани скръбно казва Иисус Христос.

Всъщност със спасение всеки има възможност наистина да се сдобие, ала не всеки от нас ще може да вземе участие в спасението. Това, което за всички други е начало на спасението (честваното днес божествено архангелско Благовещение), за нас може да се окаже начална или даже окончателна присъда... Затова как да разберем дали и ние принадлежим към числото на спасените?… Спасението, обяснява по-нататък Високопреосвещеният Иннокентий, не е просто дума, понятие или нещо, с което е достатъчно просто да се съгласим, да го признаем за възможно. Не, само това не стига! Да се спасим ще рече да се освободим от бедствията и злото.” От кои? Ето от кои:

- първо, от умопомрачението, в което сме изпаднали поради грехопадението и постоянно продължаваме да падаме чрез греховете си;

- второ, от нашата развратена воля, която след падението естествено се отклонява към зло. След отпадането си от Бога тази наша воля не намира покой. Тя иска да погълне всичко, всичко да подчини на себе си и природата, и обществото, и човека; ала всъщност накрая тя самата става робиня на злото;

- трето, от „покварата на сърцето и чувствата“, отклонили се от източника на всяка благодат от Бога, но прилепили се към тленното, поробени от земните блага;

- четвърто, от крехкостта на земния ни живот, от смъртта в болки родени, целият си живот влачим сред недъзи и лишения, а накрая пак се озоваваме в пръстта, сякаш сме някакви насекоми.

И така, горчиво пита свт. Иннокентий, ако честно си признаем, че все още така и не сме се отвратили от злото, то трябва и честно да си признаем: към обещаното от Архангела спасение все още не сме причастни, а и към самото християнство –– все още едва ли!… Затуй особено в ден като днешния сме длъжни твърдо и най-решително да кажем категорично „Не!“ на греха, да се освободим от оковите на страстите си, да положим началото на живот по Бога. Да вярваме с цялото си сърце в Изкупителя, да заживеем така, както ни учи Евангелието и Църквата. Едва тогава днешният ден ще стане начало и на нашето спасение. Тогава чак ще можем чистосърдечно да възклицаваме с цялата Христова Църква: Днесь спасенiя нашего главизна! („Днес е началото на нашето спасение!“). Така за всеки от нас и за всички ни този ден ще стане наистина ден на истинско Благовещение!

Тогава още тук, на земята, ще можем да изпитваме частицата от обещаното вечно блаженство. „Разбира се, уточнява в словото си за днешния празник Богучарският архипастир и Софийски чудотворец свт. Серафим, в самия момент на Благовещението е станало само съединяването на Бога с човека, а райското блаженство сме започнали да получаваме, след като била създадена Христовата Църква на земята. Още тук можем да вкусваме на части от това блаженство в многобройните благодатни извори: в молитвите и богослужениета на Църквата и особено в Нейните Тайнства, в думите на Божественото Писание и на светите Отци, житията на светите Божии угодници. … Защото … чрез светиите е преливала божествена радост в сърцата на онези вярващи, които общували с тях.“

Тези думи несъмнено важат и за преп. Иоан Лествичник, който с отеческа любов во Христе и днес ни води за ръка нагоре –– по онези стръмни и опасни, но и блажени, и спасителни стъпала на неговата Стълба към Рая.

Богу нашему слава, сега, и винаги, и през всички векове! Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза