12 / 25 май 2017 г.

 

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

(Спасовден)

 

По: Синаксарь на Вознесенiе Господа Бога и Спаса нашего Iисуса Христа <http://omolenko.com/bogosluzhenia/prolog.htm?p=31 >;
свт. Димитрий Ростовский. Поучение на Вознесение Господне;
свт. Иоанн Златоуст. Слово на Вознесенiе Господа нашего Iисуса Христа <https://www.ccel.org/contrib/ru/Zlat21/Voznes.htm>;
свт. Фотий Константинопольский. „Бес
ѣда на Вознесеніе Господне“ (12 май 858 г.) // Церковныя вѣдомости, СПб., 1901 <http://tvorenia.russportal.ru/index.php?id=saeculum.vi_x.ph_03_0007>;
свт. Фаддей Успенский, Архиеп. Тверски и Кашински. Слово в день Вознесения <http://days.pravoslavie.ru/Life/life6950.htm>;
св. прав. Иоанн Кронштадтский. Солнце Правды; св. Иустин Попович. Беседа на Вознесение Господне <http://www.pravoslavie.bg/Беседа/беседа-на-възнесение-господне/>; прот. Григорий Дебольский. Богослужебные дни; архим. Иоанн Крестьянкин. Вознесение – праздник разлуки <www.pskovo-pechersky-monastery.ru>

 

Преп. Иустин Попович ни казва: „Днес е Спасовден, Празникът на Възнесението на Господа с тяло на небето. Днешният празник е завършек на Рождество Христово: завършва го и обяснява какво е мислел Господ Христос, когато е станал Човек, какво е искал, какво е целял… Днешният празник ни разкрива тази велика и свята тайна и обяснява защо Господ е станал Човек, защо е възприел поруганото, огреховено и осмъртено човешко тяло. Каква е целта на това... Господ се е въплътил, за да възнесе човешкото тяло над всички небеса, да го прослави с неизказана слава, да го възнесе над всички ангели и архангели и да го постави от дясната страна на Бог Отец (Марк. 16:19). Ето защо Господ се явява в телесен вид: целият път е изминат, човешкото тяло, някога поругано в грехове, в смърт, в ужас, в страхотии Господ понася върху Себе Си и го е възнася на небето.”

От IV в.  Светата Църква определя всеки четвъртък от VІ-та Седмица след Пасхата да се чества като Велик (от Дванадесетте) празник - ден на славното Възнесение Господне. Всъщност, този празник е установен още от самите свети апостоли, в чиито боговдъхновени правила те специално нареждат верните християни да празнуват Възнесение Господне 40 дена след първия пасхален ден.

За апостолския произход на празника свидетелства и блажени Августин (“не по Писанието, но по Преданието, установено било от самите апостоли, било от съборите, по техни божествени наредби”). И свт. Йоан Златоуст свидетелства за апостолските корени на този велик празник — подобно на светата Пасха Христова и светата Петдесетница. За превеликото значение, което свт. Йоан Златоуст отдава на този празник, свидетелстват и 9-те премъдри слова, които той специално посвещава на Възнесение Господне.

Също и у други ранни Отци и Учители на Църквата — и на Изток, и на Запад — намираме специални слова и поучения, посветени на това божествено събитие: у свт. Атанасий Великий, свт. Григорий Нисийски. В IV в. света благоверна императрица Елена издига на Елеонската планина, на мястото, от което Иисус се е възнесъл, чуден храм в памет и прослава на това божествено събитие. B V в. преп. Роман Сладкопевец пише кондака на Възнесението; в VІІІ в. преп. Йоан Дамаскин, а в ІХ в. преп. Йосиф Студит съставят канони на празника; с тях и днес се моли светата Православна Църква.

Ако трябва да бъдем съвсем точни, обаче, докъм края на IV в. празнуването на Възнесението Господне и Петдесетницата не било разделено. Самата Петдесетница се схващала като особен период от Църковната година (подобно, например, на Четиридесетницата, сиреч периодът на Великия пост), а не като един празничен ден. След обособяването на светата Петдесетница в отделен празничен ден се отделя и Възнесението Господне. Чрез него се полага краят на Пасхата; също така в него се крие възвестеното от ангелите обещание за непреходната извънвременна Пасха, която ще настъпи  именно след Второто Христово пришествие.  

Защо, прочее, толкова е почитан още от древността насам този велик празник? Какъв е неговият дълбинен смисъл?

Господ ни е дарил този празник за радост и утешение, като свидетелство на извършеното изкупление от адските вериги на греха, на примирението на човешкото с Божественото, на Бога  със света. Този празник ни напомня и за несекващата благодат, която Господ, възнасяйки се с Пречистото Си тяло на Небето, милостиво дарява на светата Си Църква. Най-сетне Небето милостиво отваря своите порти за човечеството — не само за Царя на славата, но и за спасеното човечество. Според свети апостол Павел (Ефес. 4:10) с това събитие се изпълнява Божественото Домостроителство. А свт. Йоан Златоуст в едно от словата си на днешния ден казва: „Днес хората стават ангелоподобни; човеците се съединяват с Безплътните, и от тази връзка се ражда велик съюз. ... Ние, които не сме достойни и за пръстта, сме възнесени на Небето със самото си естество.

В Синаксара четем, че за самите Христови ученици снизхождането на Светия Дух, Утешителя не бе нещо съвсем неочаквано. Още преди Своите страдания и кръстната Си смърт Господ обещава на апостолите, че ще им бъде изпратен Утешител. Той им казва: „… за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя“ (Ин. 16:7). Обещава им още и пълно просветление на умовете и душите: „А когато дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти за всяка истина“ (Ин. 16:14). И това обещание се сбъдва, защото у Бога няма нищо неистинно.

След Христовото Възкресение Спасителят не рядко (според свт. Фотий, патриарх Константинополски — по броя на останалите по онова време Негови апостоли, тоест 11 пъти) се явява на учениците Си. С тях Той се храни, беседва, понякога пътува. С това  им показва съвсем нагледно, че и телесното възкресение е нещо съвсем достоверно, нещо най-реално. Накрая, като възвестява идното Царство Божие, Богочовекът Иисус нарежда на учениците си да не напускат Йерусалим, но да пребъдват там и да чакат идването на Всесветия Дух, в Който те ще бъдат кръстени вече цялостно, т. е. не само с вода, както е било дотогава. Оттам насетне те трябва да кръщават народите в името и на Отца, и на Сина, а вече и на Светия Дух (Мат. 28:19). …

Но защо е било нужно апостолите да чакат това пришествие на Духа насред толкова опасно за християните място, именно в Йерусалим, където дори се налага  да се спотайват („страха ради иудейска“)? Така Господ нарежда, за да могат те първо там и именно там да утвърдят проповедта на Благовестието, … а и защото е  необходимо те — като Христови воини — първо да се въоръжат с оръжието на Духа, та чак след като бъдат вече „облечени в сила отгоре“ (Лк. 24:49) да излезнат на открита битка с гонителите на Христовата вяра.

Когато, прочее, идва времето Господ да се възнесе, Той събира учениците си на Елеонската планина, където беседва с тях върху изпълнението на пророчествата за Истинския Месия, Спасител на цялото човечество (не просто като очаквания от юдеите цар-вожд, но като Син Божий); затова Благата Вест за смъртта, за възкресението и възнесението Му и за бъдещото Му вечно Царство трябва да се огласи по всички краища на света. Но ето, пред очите на учениците си Той е взет от тях и, съпроводен от ангели, се издига към Небето, където сяда отдясно на Бог-Отец. С това Спасителят премахва прастарата вражда на падналото човечество срещу своя Създател, възстановява връзката на човека с Бога, примирява човека с Бога, Комуто той бе дръзнал да се противопостави, Когото той безразсъдно бе изоставил.

Видяното от свети първомъченик Стефан — това как Иисус Христос като Син Човешки стои отдясно на Бога (Деян. 7:55) — подсказва, че човешката природа на възнеслия се Христос не се „разтваря“ в Божествената Му природа, не се поглъща от нея. Като приема човешка плът, Господ побеждава смъртта и с това Той прави някога падналата човешка природа „равночестна и съпрестолна“ на Божеството. В тази връзка свт. Григорий Палама отбелязва, че Възнесението Господне принадлежи на всички хора, сиреч всички ще възкръснат в деня на Второто Му пришествие; ала „грабнати на облаци“ (1 Сол. 4:16-17) ще бъдат само онези, които са разпнали греха чрез покаяние и чрез живот според Евангелието“.

Новомъченикът свт. Тадей (Успенски), архиепископ Тверски и Кашински, също поучава: грехопадението на човека го прави тленен и затова блаженството на земята е невъзможно. Пък и самата земя, след човешкото грехопадение се превръща в жилище на тлението; чрез страстите тя приковава човешкото сърце до себе си, то става роб на тленното. Тъкмо затова човекът първо трябва да се откъсне от земните си страсти и пристрастия, да се освободи и се очисти от греха, да възнесе към Бога своите дух и сърце. Едва когато грехът бъде унищожен, тогава също и тялото ще стане нетленно и духовно, и така — способно да обитава на небето.

Съгласно Евангелието и днешните богослужебни песнопения на апостолите им бе дадено разбирането, че подир Своето Възнесение Христос — в Неговото телесно въплъщение — няма да е видим на земята, както е бил видим Той преди и след Възкресението Си. Но защо? Нима можем да предположим, че Христос не е искал да пребъдва с учениците и следовниците Си и телесно за вечни времена,  и с Божественото Си тяло? По думите пак на свт. Тадей, Възнесението Господне е последното (преди Второто Пришествие) събитие, в което Той присъства на земята и с плътта Си, защото светът, който ненавижда Христа, не би могъл да приеме Неговото пребиваване в света. Този свят, който по думите на свети апостол и евангелист Йоан Богослов целият лежи в зло, просто не е в състояние да възприема Христа телесно, сетивно — именно по силата на своята неправда.

Към велика радост ни призовава в този ден блажени Августин: низхождането на Христа в гроба разбива оковите на ада; възхождането Му на Небето прославя горното Царство. „Възкресението Господне, казва той, е нашата надежда. Възнесението Му е нашата прослава. ... Смъртната природа е пресадена в недрата на безсмъртието... Когато [нашият Спасител] увисва на кръста, Той плаща вместо нас цената на изкуплението; когато се възнася, Той извисява до Себе Си онова, което е изкупил [с кръстната Си смърт] ...”

Можем да се запитаме: защо светата Църква призовава на днешния ден всички земнородени да се веселят и радват, Както пеем в днешния тропар: „Ти се възнесе в слава, Христе Боже наш, като зарадва Своите ученици с обещанието за Светия Дух.” В една от празничните стихири на Господи воззвах също пеем: „всички народи, ръкопляскайте, защото Христос се издигна там, където е бил изначално,” т. е. на Небето. В същите тези стихири обаче се пее и  още нещо, наглед странно: „Когато апостолите те видяха, Господи, да се възнасяш на облаци, те се изпълниха със скръб ... и с ридание казваха: не ни оставяй, Владико, сираци нас, които си възлюбил по Твоята милост”...

Също и свт. Димитрий Ростовски сякаш недоумява: Как да нарека този празник: скърбен ли, радостен ли? — се запитва той. И пресвета Дева Богородица плаче с горещи сълзи: „Не ме оставяй, Сине мой!” И Самият Господ, макар и да обещава вечно пребиваване с учениците и следовниците Си, до Второто Си Пришествие все пак ще бъде видим за тях единствено посредством духовното им зрение, а за телесните им очи Той става невидим до края на света.

От друга страна обаче, Същата Пречиста Дева и същите Господни ученици, както се пее в днешните църковни песнопения, се изпълват с безкрайна радост, а и Самият Господ с веселие отива при Своя Отец, и всички небесни сили ликуват неизказано. „Наистина, казва св. Димитрий, тази радост е пълна и съвършена за небесните жители, а за нас, земните, е радост с плач, веселие със сълзи, утешение със скръб!”

Св. прав. отец Йоан Кронщатски също богомъдро се задълбочава в този въпрос: На какво трябва да се радват християните в деня на Възнесение Господне? Та Сладчайшият ни Господ и Бог Иисус Христос ни лишава от видимото Си присъствие и се възнася на Небето, за да дойде пак, но вече като Страшен Съдник на всички човеци! Ала причините да се радваме са повече отколкото да бъдем печални. Защото Господ, казва св. прав. Йоан Кронщатски, се възнесъл на небето не за да ни опечали, а за да устрои живота ни по начин най-полезен за делото на нашето спасение.

Самият Господ така утешава учениците Си: по-добре е да си отида, казва им Той, защото ако не сторя това, Утешителят не ще дойде при вас! Първата причина да се радваме е именно тази: Господ се е възнесъл на Небето, за да изпрати от там на всички християни Светия Дух, Който ще ни утешава и укрепва в скърби, беди и гонения.

Покойният архимандрит от Псково-Печерската лавра, о. Йоан Крестянкин така обяснява това странно съчетание — на скръбта и радостта от земната, телесната раздяла с Господа: ние, обикновените хора, трудно разбираме това, но ние вярваме. Вярата стои по-високо от знанията, защото тя е всесилна — и то именно там, където знанията са безсилни. И ето, вярваме, че именно на този ден, деня на Възнесение Господне, човекът се сдобива с възможността да пребъдва винаги с Бога. Той всичко е сторил за нашето спасение. Чрез Възнесението на небето Синът Божи прокарва за нас пътя към небесните обители. Ала ще тръгнем ли ние по посочения от Него път или пък ще се спрем някъде на половин път — това зависи от нас. Този път е същият, по който нашият Господ възхожда в пълната Си слава, тоест това е пътят на кръста, на очистването, на себеотричането, на външни и вътрешни страдания. По свидетелство на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, чиято памет отбелязвахме скоро, „никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от Небето Син Човечески, Който пребъдва на небето” (Иоан. 3:13).

Преди Христовото Възнесение никой, колкото и той да е бил свят и праведен, не е имал достъп до Небето; а след като Облеклият се в човешка плът Господ и наш Бог се възнесъл на небето, то Той открива такъв спасителен път и за целия човешки род. Пътят ни е известен: колкото и той да е тесен, трънлив и каменист, този път не е непроходим за човека, бил той монах, свещеник, мирянин, ако  върви по този път към Бога, с Христа като Свой пастир, и със Светия Дух като свой Утешител. Стига да не се леним да носим кръста си по този път смирено, търпеливо, вярно! От любов към Господа, Който там, горе, вече е отворил райските порти и входът през тях вече не е заграден. Всеки, който беззаветно е възлюбил Христа Спасителя, следва Го и спазва светите Му заповеди може да прекрачи техния праг. Христос се е издигнал при Отца Си и ходатайства пред Него за нас. Без сега да е телесно с нас, Христос е винаги с нас чрез Духа-Утешителя. Затова никак не подобава в днешния ден, деня на земната ни раздяла с Христа, да скърбим безутешно, да униваме, да се отчайваме за спасението си.

Чрез всичките си четения на днешия празник — паримии, апостолски и евангелски четива, чрез пророчества и пряко — както и разбира се, чрез песнопенията си, — светата Църква благовести за явлението на възкръсналия и възнеслия се на Небето Господ. А след този празник Тя, любещата ни Майка, започва да ни подготвя за посрещане на обещания от Спасителя Утешител — Светия Дух. Ала не само в предстоящите дни, в които продължава честването на празника (т. е. през деветте дена, които остават до следващия Велик Господски празник, светата Петдесетница), но и винаги нека не се леним да се прекланяме пред всемъдрия неизречен Божествен Спасителен Промисъл, едно от най-чудесните звена на който е и славното Христовото Възнесение.

Богу нашему слава всегда, нине и присно и во веки веков! Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза