27 март / 9 април 2017

 

НЕДЕЛЯ VІ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ


ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

(Цветница, Връбница)

Мчца Матрона Солунска

 

 

По: Синаксар; свт. Амвросий Медиоланский; свт. Методий Патарский; свт. Епифаний Кипърски; свт. Йоан Златоуст. Слово на Неделя Вайя; свт. Игнатий Брянчанинов. Аскетическая проповедь; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года ...; Училище добродет. жизни; прот. Сергий В. Булгаков. Настольная книга ... Ч. І; прот. Григорий Дебольский. Богослужебные дни; К. Победоносцев. Господские празники

 

На жребя вседъ словомъ прострый нѣбо: человѣки взыскуяй разрешити безсловесiя (Този, Който чрез словото Си сътвори небето, възсяда ослето, и призовава човеците, за да ги освободи от тяхната безсловесност) — така започва Синаксарът на днешната Неделя VІ на Великия пост, посветена на Царския Вход Господен в Йерусалим (неделя, наричана още Връбница, Цветница, Вайа). След възкресяването на Лазар това е второто събитие, прославило Господа по време на последното Му пасхално пътуване, като същинско — не просто влизане в престолния град на юдеите, но и най-вече встъпване — на пътя на страданията, смъртта и тридневно възкресение за спасението на падналия човешки род. Наричат този вход царски — в пълно съответствие с пророчествата от Стария Завет и според Новия Завет, в които влизащият в Йерусалим Иисус Христос се нарича Цар. И преди входа, и по време на самото влизане в града, Иисус многократно свидетелства, че знае какво Го очаква там; и заедно с това показва, че шествието Му към страданията и смъртта са напълно доброволни — та би ли могъл някой да принуди за каквото и да било Самия Бог и Господ! Това доброволно шествие на Господа се извършва с пълно царско величие — с множество венцеславящ Го народ, с викове Осанна!, а и в самия Йерусалим в храма безропотно му се подчиняват и прокудените от храма търговци. Влизането на Христа в Йерусалим е белязано и с неограничена власт над природните закони — хроми и слепи били изцелявани, та дори и мъртвите възкръсват, какъвто е случаят с Лазар. Така, всичко се подчинява и служи на Иисуса Христа през последното му влизане в Йерусалим — както се подчиняват и служат на Творец, Господ и Цар.

В същото време, подчертава протойерей Григорий Дебольский, този вход е и кротък, и смирен: Христос по нищо не се различава външно от народа, който също се насочва към Йерусалим. И не върху бял кон триумфира Той през Йерусалимската порта, а смирено язди едно обикновено работно животно. Част от народа, свидетели на този вход обаче се преизпълва с велико въодушевление и благоговеене пред кроткия и тихия Иисус и изведнъж започва велегласно да Го прославя, поднасяйки Му царски почести. Сред цялото това царствено тържество единствено книжниците и фарисеите недоволстват и мислили как да погубят Господа — въпреки очевидната Му сила и слава!

В памет на това посрещане, когато народът чупел палмови клонки и ги размахвал, и постилал пътя пред яздещия ослицата Иисус, от древни времена на днешния празник е възприето храмовете да се украсяват с такива клонки и цветя (затова тази Неделя се нарича още Цветоносна или просто Цветница). У нас вместо палмови клонки използваме върбови, защото у върбата преди всички други дървета поникват пъпки (оттук и другото название на празника — Връбница). Застанали пред Господа с върбовите клонки в ръце, ние сякаш посрещаме невидимо идещия Спасител и го приветстваме като Цар, като Победител на ада и на смъртта, а върбовите клонки, заедно със запалена свещ в ръцете ни символизира „знамето на победата.”

Ала не за това Господ влиза в Йерусалим, за да даде на народа земни богатства, да му даде земна власт над другите народи; не за да му въздаде по земен начин — заради оказаните на Самия Него земни почести. Не, ето твоят Цар иде, за да те спаси, Той носи вечното спасение — стига да Го приемеш с вяра. Този кротък Цар е готов да приеме под отеческата Си закрила и целия Йерусалим, и всичките му чеда; на самите юдеи Той е готов да дарува истински мир! Свети апостол и евангелист Лука свидетелства: „И като се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти...” (Лк. 19:41-42). И ето, на тази царска и отеческа любов юдейските светски и духовни водачи отвръщат с омраза, та и самият народ успяват да заблудят до степен, че същите тези люде, които в този ден ликуват с възгласи „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!”, след ден-два ще беснеят в зверска омраза и невразумителни вопли „Разпни го! Разпни го! Кръвта му да падне на нашите глави и на главите на децата ни!” Но нали всички ние, горчиво отбелязва свт. Теофан Затворник, правим същото - едва-що приели светите Господни Тайни, едва-що посрещнали Христа, още на излизане от храма забравяме всичко, и милостта Му, и Спасителното Му заколение заради нас. И още преди дори да са минали четирите дни, делящи славния Вход Господен от страшното Му разпятие, ние вече крещим с греховете си срещу Него: „Разпни Го! Разпни Го!” И Господ вижда всичко това! Ала безкрайно е Неговото дълготърпение... Слава долготерпению Твоему, Христе!

И ето, както в случая с чудото и тържеството на Божието всесилие при възкресяването на четиридневния Лазар, и тук видът на едновременно царския и кроткия Вход Господен в Йерусалим кара дявола да тласне юдейските стареи и управници към още по-люта завист и злоба към Иисус Христос. Те все по-истерично се готвят да Го погубят, ужасени да не би да изгубят властта си над народа, „защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше“ (Лк. 19:48). Като виждали и чували, че и децата Му викали осанна на Сина Давидов, те завистливо и злонамерено негодували: Ето, съскали те, нали виждате! Народът го следва! До какво заслепяване може да падне затъналият в мерзка гордост, себелюбие и честолюбие човек, та да не види в чудотворящия Син Давидов своя Спасител, да не разпознае в царско-славния и кроткия Иисус от Назарет Сина на живия Бог, Спасителя на света! И да пожелае да убие своя Бог!

От най-ранни времена светата Христова Църква благоговейно почита свещеното събитие, което честваме и ние днес. Тя го е причислила към Дванадесетте Господски празници и още светите Апостоли посрещали тази Неделя с ликуваща радост. По-късно монасите-подвижници на този ден започвали да се прибират по своите обители, които в началото на светата Четиридесятница напускали, за да се подвизават в пълно усамотение и безмълвие в пустините. До наши дни са запазени и поученията на ранните свети Отци и Учители на Църквата: в ІІІ в. — свт. Методий Тирски (Патарски), в ІV в. — свт. Амвросий Медиолански, свт. Йоан Златоуст, свт. Епифаний Кипърски; в V в. — свт. Прокъл, архиеп. Константинополски и др. А по-сетне, в VІІ в. — св. Андрей Критски, в VІІІ в. — св. Козма Маюмски и Иоан Дамаскин, в ІХ в. — свв. Теодор и Йосиф Студийски, имп. Лъв Философ, и Теофан, в ХІV в. — Никифор Ксантопулски са написали свещени песнопения, които влизат в безценната богословско-поетична съкровищница на светата Православна Църква.

Свт. Амвросий Медиоланский в словото си за днешния празник казва, че множеството, дошло в онзи ден в Йерусалим, за да изпълни Моисеевата разпоредба за празника Песах (Пасха), посрещало Господа с палмови клонки в ръце в знак на признание на Христа за победител - по обичай именно на победители поднасяли венци от палмови клонки. Други пък отрязвали клонки от маслини, за да ги постилат пред нозете на яздещия безсловесното магаре Бог-Слово. Именно маслиненото дърво, от което получавали елей, символизирало дела на милосърдието (както с елей успокояват раните); а палмовото дърво ни сочи пътя нагоре, сякаш ни подсказва - дните на скръбта вече наближават своя край и ни очаква Горното Отечество. Затова и венценосният Псалмопевец казва, че праведникът ще процъфти като палма (Пс. 91:13). Затова, призовава свт. Амвросий, взели в ръцете си маслинени клонки, нека покажем и дела на милосърдието; да вземем и палмови клонки, за да покажем, че не очакваме земни утехи като награда за милосърдието си, а радоста на Небесното ни Отечество! Светата Църква обяснява, че зелените клонки и свещи в ръцете ни на утренното Богослужение в този ден са знак на победа над смъртта, знак на идното възкресение — първо на самия Иисус Христос, а след Него и чрез Него  — на всички хора. Светителят обръща внимание и върху деня, в който Господ влиза в Йерусалим. Това е десетият ден на месеца, когато се избира пасхалният агнец, който израилтяните заколват на 14-тия ден. Следователно, пише той, Христос е истинският Агнец, Който доброволно се отдава на заколение, което и става в петъчния ден. Затова светата Църква, тази наша нежна и любеща Майка, нарежда и ние подобно на ликуващия народ да нарежем зелени клонки, да постелем с тях и с одеждите си пътя на Идещия в името Господне — разбира се, най-вече духовно да сторим това. Ослицата днес замества всяка праведна душа; тя е предназначена да пренесе Господа в Йерусалим; и това наистина става, ако пребиваващият в душата ни Господ успява да я отврати от всичко земно, да възпламени в нея огнището на любовта към Небесното Отечество. Какво ще рече духовно да постелем одеждите си в нозете на Господа? Това ще рече да усмирим телата си чрез въздържание и лишения (светия Пост). От кои духовни дървета да накъсаме вечно зелените клонки за посрещането на Иисуса? Авраам, Йосиф, Давид и всички праведници са именно плодоносни дървета на Божията Църква. „Затова научете се от Авраам на безвъпросно послушание, у Йосиф — на непоклатимо целомъдрие, у Давид — на кротко смирение; и така, с тези духовни клонки като със знамена на духовна победа, чрез добродетелния си живот ще побеждаваме дявола. Ала онзи, който с дървесни клонки в ръцете си се оставя във властта на дявола, напразно ги размахва...”

Светителят Епифаний Кипърски в този ден така събеседва с учениците си: „Защо Христос, който до този ден е ходил все пеша, днес възсяда животно? За да покаже, че му предстои да се възнесе на кръста и така да се прослави. Какво означава ослицата? Несъмнено синагогата, която водила обременен живот и чийто хребет един ден ще възседне Христос. Какво ли означава ослето? Това е необузданият езически народ, който никой не можел да възседне — нито законът, нито страхът, нито Ангел, нито пророк, нито Писанието; само Бог Слово ... е могъл да го освободи от безсловесието му,  да ни направи Богослови. ... Какво означава това, че децата постилали одеждите си пред Влизащия в Йерусалим? Това означава събличане на ветхозаветния човек, оголване и опустяване на синагогата. Какво означават богославещите деца? Несъмнено, целия църковен народ, Христовото поколение. Кои са техните майки? Тяхната майка е кръщелната купел, чрез която вярващите се възраждат. Маслинените клонки са милосърдните души; а палмовите клонки са душите на праведниците и победа, и свобода от ада. Пътят са пътеките на добродетелите. Светилището е Царството Небесно, от което Христос изпъжда недостойните. ... Ето как трябва да разглеждаме този празник — като тайнство, което Господ извършва заради нашето спасение! Освен това, както сочи свт. Методий Патарски, върбовите клонки предизобразяват и Господния Кръст, и с това изразяваме готовността си да състрадаме с Христа; ослицата има духовното значение на израилския народ, а малкото осле, дотогава не носело ярем — езическите народи, върху които Господ също е пожелал да възложи благото Си и леко бреме. Свт. Игнатий Брянчанинов също подчертава: Господ въвежда учениците си в Йерусалим —  в лоното на Своята света Църква, във вечния и неръкотворен град Божий, в града на спасението и блаженството. Отхвърлените юдеи също присъствали на събитието. С устата си те се провиквали: Цар Израилев, ала в дълбините на душите си, в този свой вътрешен синедрион, те вече взели самоубийственото за тях решение: Иисус от Назарет трябва да умре! А жребя ослее означава всеки човек, който се води от безсловесните си пожелания, който е лишен от духовна свобода, който е вързан с пристрастията си и плътски навици. И ето, Христовото учение освобождава ослето от свързващите го въжета, т. е. освобождава душите ни от ярема на плътската ни греховна воля. Поделата върху си Господа душа я приветства Самият Свети Дух. Вместо отхвърлените плътски земни радости Той й предлага радост духовна, нетленна, вечна. Господ шества в тези блажени човешки души, които са положили в краката му и са пожертвали заради Него плътските си свойства и привързаности. Върху такива души шества Царят, вхождайки в светия Божий град и въвеждайки там със Себе Си души святи и ревностни!

Тези многостранни и предълбоки исконни смисли на всеки аспект от днешния празник сякаш отдавна са забравени, затрупани от греховните сажди на потъналия в зло свят, потискани от безбройните ни земни грижи и греховните ни страсти. И ние ли, познали Словото и чудесата Божии, не ще познаем нашия Спасител, Царя на славата, и подобно на нявгашните синедрионци ще се питаме, потънали в неведение: „Кой е Този?“ …

В словото си за днешния празник златоустият свт. Йоан възкликва с горчивина: „О, неразумни люде, лъжливо именуващи се учители! О, непокорни отци и безсрамни стареи! Децата познаха Създателя, а бащите питат: „Кой е Този?”. Младите възпяват Бога, а старите в злина питат: „Кой е Този?”. Кърмачетата говорят за Бога, а възрастните богохулстват. О, жестоки, които се преструвате на праведни! Обърнете сърца към децата си, научете се на тайните Божии! Чуйте, неблагодарни, какво ви говори пророк Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (Зах. 9:9).

Да, не сме достойни да посрещаме Господа Бога, Сина на живия Бог! Ала значи ли това, че трябва да изпадаме в униние, да се откажем от днешната радост! Или пък обратно, високомерно да презрем затъналите в житейски грижи и суеверия, обсебени от злонравие и заблудени от антихристовците хора? Оберпрокурорът на Светейшия Синод в Русия, възпитателят на двама бъдещи императори, близък на писателя Достоевски и сам църковен писател, Константин Победоносцев на младини е записал следното: “При вида на мятащата се тълпа строгият моралист, суровият проповедник може да запита: има ли някой сред това множество, който да е съхранил у себе си свещената памет за този празник, който пази навика да освещава с живота си и с делата си Господния ден? Напразен е този въпрос, защото пред него немеем без отговор. Ала на днешния ден Църквата и не изисква такъв отговор. Днес, в деня на Своя празник, Господ закрива черната бездна, в която е страшно да надзърне грешният човек; днес Той полага върху й печата на Своята благодат. Децата се радват. Нека всеки си спомни — като дете знаел ли е той, на какво се е радвал? Но тази детска радост е останала като основа на всяка по-сетнешна радост в живота му; тя е първата брънка от веригата на всички празници в живота му. В детската душа празничната радост посява зърното на благодатта... Днес празникът отваря дверите на Храма за всички ни; и в този Храм свети «тихата светлина на светата слава на Небесния Отец» — на едногова по-малко, другиму — по-силно; единия тази светлина ще освети на самия праг, другиго ще осияе в самия храм. Ще мине време, дверите ще се закрият, но в душата ще остане сладостта от блаженото съзерцание. И ето ни — стоим пред дверите, хлопаме и зовем с грешните си души: «Отвори, Господи!» ... У всеки се съхранява в душата памет за деството му и ключовете към тази памет не са завинаги изгубени. Днес всеки се осиява  от радостта на всеобщото възкресение. ... Затова нека всеки носи своята върбова клонка, нека всеки се присъедини и последва народа, пък дори и сам да не знае на какво се радва той заедно с народа; всекиму е отредено неговото време. Господ е дошъл да потърси и да спаси погиващите!

Нека се радваме, без да се смущаваме от това, че всеки може да се радва по своему. Празникът Господен осиява цялата вселена и свети на всички. Затова нека в този ден, който също е сътворил Господ за всички народи, да се възрадваме и възвеселим съборно с всичките му твари!”

Богу нашему слава! Амин.

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза