02 / 15 февруари 2017 г.

 

ПРАЗНИЧНО СЛОВО ЗА СРЕТЕНИЕ.

 

 

 

 

 

 

По: Свт. Йоан Златоуст. Беседи...; Свт. Теофан Затворник. Мысли ... ; Архиеп. Серафим (Соболев). Проповеди; свт. Василий Велики и Григорий Нисийски, преп. Ефрем Сирин Сб.: Духовни бисери; прот. Сергий Булгаков. Настольная книга священослужителя... Ч. І; прот. Георгий Дебольский. Богослужебные дни ...; Училище Добродетельной жизни; прот. Григорий Дьяченко. Вера, надежда, любовь. Т. ІІІ; Богословско-литургический словарь.

 

С днешния празник приключва Рождественският цикъл празници, свързани с явяването на Христа в света, защото по думите на Исихий, презвитер Йерусалимски (V в.), този ден „възглавява цялото тайнство на Христовото Въплъщение; на този ден Христос е изповядан като Бог“. Изпълнен с най-велико смирение, „Царят на царуващите и Господ на господстващите идва да бъде заклан и да нахрани верните“ „като жертва тайна и съвършена“ - идва в храма да изпълни решеното от „Висшия Съвет, древен и истинен“  за спасението на човека.

На днешния ден светата Христова Църква ни врпъща към събитието, станало на 40-ия ден след пресветлото Христово Рождество -  след изтичането на полагаемия от Мойсеевия закон срок, съгласно който след приключването на 40-те дни (докато родилката се очисти), тя е трябвало да донесе роденото си чадо в Йерусалимския храм. Точно така най-смирено е постъпила и Пресветата Божия Майка, донесла Божествения Младенец в храма, за да се изпълни този древноиудейски закон, макар и тя самата, като пречиста и непорочна,  да не е имала нужда да се очиства. В храма Богомладенецът бил посрещнат от праведните пророци Симеон и Анна, прозрели и бъдещия Му тежък земен път, гоненията, поругаването, та чак до страшната Му кръстна смърт; ала те прозрели и великата вселенска победа на Спасителя над злото в света, и освобождението на човечеството от зло, неговото спасение. Обхванат от свещен възторг, престарелият Симеон възнесъл възхвала и благодарност към Бога за това, че го е удостоил да държи в обятията си Спасителя на света, Самия Божий Син. И в залеза на земния си живот той произнесъл чудните слова, които светата Църква и до днес изрича на всяка вечерня: „Ныне отпущаеши раба Твоего, Владыко ...” С това свети Симеон засвидетелствал, че тайната Божия е започнала да се разкрива и извън Иисусовото семейство. След това обаче светият старец продължил пророчеството си и се обрнал към света Дева Мария и с такива горчиви думи: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречие, – и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца” (Лук. 2:34-35). Присъствалата на тази среща света пророчица Анна също присъединила боговдъхновения си глас към възхвалата на Бога и пророчествала за Божествения Младенец. От тази благословена среща иде и названието на самия празник Сретение (т. е. посрещане).

Личността на свети Симеон, приел в ръцете си Богомладенеца (и затова наричан Богоприемец) има особено значение. Не само защото светата Църква всекидневно ни припомня пророчеството му, една от трите Песни на Новия Завет. В светия старец виждат и храмовия първосвещеник, приел в светите си ръце Младенеца Христа, но и това, че както се твърди, той е бил законоучител, син на мъдреца Хилел и баща на Гамалиил, бъдещия наставник на св. ап. Павел.. За други той е особено значим и затова, че е принадлежал към групата от 70-те тълкуватели и преводачи на Библията (Септуагинта), а  и задето Бог го е съхранил 350 години, за да може  да види и посрещне истинския Месия, Христа-Спасителя.

Както повечето празници от палестински произход, празникът, честващ отнасянето на Богомладенеца в храма и възприемането Му от чистите ръце на храмовия свещеник пророк Симеон, възхожда към най-древните времена на християнската Църква. Една поклонница в Светата Земя от IV в. Етерия свидетелства за изключително тържествени шествияпо тоя повод  със запалени свещи в Йерусалим. В Константинопол този празник се учредява от император Юстиниан (VI век), откъдето по-сетне, в VII век честването му започва и в Рим. Специалното честване на Божието посрещане е свързано с времето, когато цялата Източна империя била поразена от страшна чумна епидемия, съпроводена и с разрушителни земни трусове. Имало такива дни, когато от болестта и бедствието загивали от 5 до 10 хиляди души! Един богоугоден подвижник получил внушение свише, че Сретение Господне трябва да се чества още по-тържествено отколкото дотогава. Благочестивият император Юстиниан разпоредил това да стане, а преди това народът трябвало да се отдаде на пост и покайни молитви. И ето, на днешна дата, още със започването на Всенощното бдение и по време на литийното празнично шествие морът по хората и трусовете започнали да намаляват и скоро съвсем престанали. Господ прекратил допуснатото четиримесечно бедствие и с това свидетелствал колко е важно за Него благочестивото очистване на душите чрез подвига на въздържанието, на покаянието и усърдната молитва  пред лицето на внасяния в Божия храм Богомладенец.

Богослужебните текстове прославят праведния Симеон като най-велик пророк, като истински Боговидец. Дори на Моисей Бог се явява скрит в мрака, а Симеон държи в ръцете си „въплътеното Първовечно Слово на Отеца, което той понесе и чрез своето слово разкри Светлината, Кръста и Възкресението“, както повествува на вечернята 7-та литийна стихира. Кръстът в тази стихира ни сочи оръжието, което ще прониже душата на Пречистата Майка. Молитвата „Ныне отпущаеши“ се открива и в нов, още по-дълбок смисъл - с нея пророкът изпросва от Господа разрешение да възвести в ада благата вест за Боговъплъщението: „На пребъдващия в ада Адам отивам да възвестя и да отнеса на Ева това благовестие“ (7-ма песен на Канона). Както в богослужението, така и в самия евангелски текст не случайно темата за очищението на Божията Майка (съгласно ветхозаветния закон) дава място вече и на новозаветната тематика, — спасението на човека чрез Богочовека Иисус Христос, Божия Син. В пророчеството на Симеон се разкрива сърцевината на празника: тъкмо в това Сретение, в посрещането на истинския Месия, на Спасителя Иисус Христос, се срещат вече открито Старият и Новият Завет.

Пророческите думи на светия старец предричат тоталната битка между вярата и неверието, между едната единствено Права и Свята Вяра и множеството злочестиви лъжеучения. Идването на Спасителя на земята като Човек, ала и като всесвят и единствен без никакъв грях като Богочовек,  дошъл  не да наруши, а да изпълни и стария Закон,  да го изпълни докрай, та да отвори пътя за Новото Благовестие вече е факт. От този момент насетне би следвало никой повече да не се оправдава с незнание, че истинският Спасител вече е в света, да се разкрият пред вътрешния взор на всекиго неподозираните от самия него собствени греховни бездни и всеки да поведе борба срещу собствените си беззакония. Първото Христово пришествие отприщва вътрешната невидима битка за спасението на всеки... Формалната принадлежност към този или онзи народ (пък бил този народ и богоизбран!) съвсем още не гарантира спасение. Думите на праведения Симеон сочат, че както спасението чрез Христа, така и гибелта на душата се причиняват от вътрешните качества на всеки човек, от сторените от него самия дела в угода или в противоречие на Всеблагия Всетворец.

Що се отнася до Симеоновото пророчество относно очакващите Пресветата Божия Майка страдания, те наистина се сбъднали, защото следвайки Своя Божествен Син през изпълнения с трудности и лишения Негов земен живот до самото Му разпятие, погребение и тридневно Възкресение, Пречистата Дева претърпяла и най-дълбокото страдание на хълма Голгота. Свт. Филарет Московски пише за това така: „Тръните на Иисусовия венец, гвоздеите на Разпятието Му, копието на пробождането Му, раните Му, изпълненият Му с болка вопъл, угасващият Му взор [от Кръста] ето, с такива оръжия било пронизано Майчиното Й сърце, и то дълбоко в същата степен, в която била съвършена любовта Й, а непорочността Й – неописуема.” Светата Църква специално обръща нашето внимание на тези думи на пророчестващия старец Симеон и затова, че, според словото на свт. Серафим, архиеп. Богучарски тя „изисква от нас постоянно да помним, че с Кръстната Си смърт Господ е извършил делото на спасението на всички, а значи и на всеки от нас; затова всеки от нас носи огромна вина пред Господа, пред Кръвта Му, – ако сами, чрез греховете си, я потъпкваме.”

Като повествува за това умилително събитие, Словото Божие разкрива и тайната на всяко благочестиво възпитание. Тази тайна е колкото предълбока, толкова и съвсем проста - от най-ранна, младенческа възраст благочестивите родители са длъжни изцяло да предадат отрочето си Господу и така да настроят невръстния му ум и сърчице, че като израстне и започне да зрее телесно и духовно, то самичко, съвсем съзнателно и отговорно да се посвети на Господа, да живее в Господа праведно и благочестиво, и така да възпита впоследствие и своите собствени чеда. Ето какво казва по този повод свт. Йоан Златоуст в своята „Беседа към вярващия родител”: „Винаги е полезно да отдаваме придобивките си Богу, да се откажем от всичко, не само от парите и имота си, но дори и от децата си (заради Бога).  Ако Той ни е заповядал така да постъпваме със самата си душа дори (Мат. 16:24-25), то какво остава за всичко останало! Така, а по-добре е да кажем, още по-възвишено е постъпил патриархът Авраам: и Господ го е наградил, като му върнал обратно сина, и заедно с него го дарил с още по-голяма слава. Наистина, тогава само оставаме с децата си, когато ги отдаваме на Господа. Той ще ги съхрани много по-добре, отколкото можем да ги съхраним ние – защото Той повече от нас се грижи за тях. ... Ако даже хората (понякога) биват добри и благосклонни спрямо слугите си, то колко по-безпределна е Божията Благост! Та нека оставим децата си да служат на Бога, нека ги въвеждаме – не в храма, подобно на Самуил, а в самото Небе, където са Ангелите и Архангелите!”

            Свт. Теофан Затворник открива дълбок смисъл и във всяка една от фигурите, обиколили Божествения Младенец в храма. Симеон е въплъщение на праведноста и смиреното очакване на спасение от Бога; Анна – на строгия постнически и молитвен живот, изпълнен със жива вяра; Пресветата Дева Богородица – дълбинна, всеобхватна и непоколебима чистота; обручникът Йосиф – смирена, мълчалива покорност и преданост към Божията воля. Ето, иска да ни обясни богомъдрият светител, ако пренесеш всички тези духовни нагласи в сърцето си, то ще посрещнеш и ти Господа, и то не ще бъде Той донесен, а Сам ще дойде при теб; сърцето ти ще го приеме в свои обятия, и ще Го възпееш с песен, която ще изпълни небесата и ще възрадва всички ангели и светии.

Ето затова е толкова важно винаги да имаме пред вътрешния си взор пресветлото посрещане на Господа Иисуса в храма Господен! Ето затова светата Майка - Църквата ни напомня за това събитие всяка Божия вечер.

Богу нашему слава! Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза