ПРАЗНИЧНО СЛОВО

В НЕДЕЛЯ НА

СВЕТИТЕ ПРАОТЦИ ХРИСТОВИ


Свт. СПИРИДОН ЧУДОТВОРЕЦ, Епископ Тримитунтски

 

 

12/25 декември 2016

 

ПРАЗНИЧНО СЛОВО

В НЕДЕЛЯ НА

СВЕТИТЕ ПРАОТЦИ ХРИСТОВИ


Свт. СПИРИДОН ЧУДОТВОРЕЦ, Епископ Тримитунтски

По: Свт. Димитрий Ростовский. Жития Святых м. Декемврия; свт. Ириней Лионский. Творения. Кн. 4, гл. VII-VIII; Свт. Григорий Палама. Беседы. Т. III; преп. Ефрем Сирин. Творения. Т. I (М.: Посад, 1993) ; свт. Григорий Палама. „Беседа в неделю Отец…“ – Беседы. Т. 3 (М.: Изд. Валаам. м-ря, 1994) ; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года …; прот. Григорий Дебольский. Дни Богослуженiя …; Г. Шиманский. Литургика. Ч.  2. <http://azbyka.ru/otechnik/> ; проф. М. Скабалланович. Рождество Христово. История Праздника“ Христианские праздники. Кн. 4 <https://www.sedmitza.ru/text/915573.html > ; Открытая Православная энциклопедия <http://drevo-info.ru/articles/8084.html>

 

 

Като наближаваме края на Рождественския пост, светата Православна Църква ни призовава благоговейно да почетем паметта също и на Иисус Христовите предци от човеците, от които Синът Божий е произлязъл по плът, за да се роди Бог-Слово, Синът Божий — като Син Човешки. Към праотците се отнасят библейските патриарси, праведните богоотци Иоаким и Ана, родителите на Пресвета Богородица, както и Нейният обручник, праведният Иосиф.

Свидетелства за почитане на светите Праотци от Христовата Църква се откриват още в древни времена. За това свидетелства и свт. Кирил Иерусалимски (IV в.) в разяснителните поучения за Божествената литургия. (Тайновод. слово 5, гл. 4). Но очевидно специалното почитане на ветхозаветните праведници възхожда към практиката на раннохристиянските общини още от първите векове; тя се корени преди всичко в богослужебната практика на Иерусалимската Църква. Според някои ранни свидетелства, преди Рождественския празник специално се чествала паметта на Авраам, Исаак и Иаков. Днес са налице две празнувания на ветхозаветните светии — двете Недели, прехождащи празнуването на Христовото Рождество.

След празника Въведение Богородично всички неделни и други празнични богослужения през Рождественския пост ни напомнят за наближаващия велик Господски празник Рождество Господне (чрез песнопението „Христос раждается, славите“, а след честването паметта на св. ап. Андрей Първозвани и чрез добавяне и на специални празнични стихири. Ала само две от последните недели на Рождественския пост се посвещават на особено поменаване. Основните служби в подготовката на двете последни предрождественски Недели са служби почитащи паметта на прародителите по плът на Спасителя и на всички старозаветни праведници и пророци, прозрели Неговото пришествие. Предпоследната Неделя преди основния празник се нарича Неделя на светите Праотци, а последната — Неделя на светите Отци. В първата се полага специален канон на Праотците, а във втората — също и тропар на св. пророк Даниил и тримата отроци. В литургиите и на двете последни Недели от поста се четат и специални апостолски и евангелски четива; пее се и специален прокимен.

Днешната Неделя затова се посвещава на Праотците по плът Иисус-Христови, защото, както ни завещава Светото Писание чрез устата на свети първовърховен апостол Петър, ние, християните сме „синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците … , думайки на Авраама: «и в твоето семе ще бъдат благословени всички земни племена»” (Деян. 3:25).

След грехопадението на прародителя на всички човеци Адам потоците на тлетворния грях заливат земята, а човеците отнасят „средището на греха“ със себе си в задгробния си живот. Душите на умрелите низхождат в тъмница (сиреч, в ада) <…>, бидейки оковани още през земния си живот с веригите на греха, … с които бяха оковани също и онези, които водеха праведен живот, защото дори и те не са се сдобили с необходимите за райския живот сили и сетива; духовните им сили още не са били узрели за райското Богообщуване. Какво друго оставало на човека освен да се влачи из долината на плача и да въздиша по Избавителя и Освободителя от греха и от дявола? В Икоса след 6-та Песен на днешния Канон на Утренята сякаш чуваме въздишката на ветхозаветния човек: „Простри ръката Си (Боже), не ни изоставяй, да не ни погълне тъй жадуващата да ни погълне смърт, нито сатаната, който ни ненавижда, но ела и се доближи до нас и пощади душите ни“!

Още на самия Адам Бог обещава идването на Избавителя Христос, и този обет е лелеян в преданието на Адамовите потомци. Необходими били обаче още много и много векове, за да се подготви истински човечеството да Го приеме. <…> Господ подготвя към спасение човеците и до, и след Авраама — и чрез праотците, и чрез избрания народ Израилев. Като изрича своя съд над Адам и неговото потомство, Творецът предрича и борбата, която ще се разгори между змийското семе (изчадия на дявола) и семето на жената. Ако под първите имаме предвид онези, които работят чрез греха за своя господар Сатаната, то вторите трябва да ги схващаме като най-добрите от Адамовите потомци, именно онези праотци и отци от древни времена, които чрез праведния си живот противоборстват на греха. Те живеят в непреклонна, жива вяра, в очакване на Божествения Пратеник. Защото само чрез вяра е могло човечеството да приеме Христа. Прочее, първото нещо, което Христос изисква от нас, е вярата, за което свидетелства и божественият апостол в боговдъхновената му възхвала на вярата у предходниците на Спасителя Иисуса (Евр. 11), защото „без вяра, казва той, не е възможно да се угоди Богу“ (Евр. 11:6).

Същата онази непоклатна и пламенна вяра, която позволила и на чествания днес свт. Спиридон, еп. Тримитунтски (III–IV в.), който без да се слави нито с висока академична образованост, нито и с брилянтно красноречие, успява (на I Вселенски Събор) да противостои срещу еретиците ариани. Срещу хитросплетената реч на един елински философ-арианин той противопоставил само три колкото лапидарни, толкова и кристално ясни изречения относно самите основи на християнското вероучение. Това свое кратко боговдъхновено слово светителят приключва с такива слова: „Вярваме на това без всякакви лукави мъдрувания, защото тази тайна човешкият разум не е в състояние на разгадае“. И ето че свт. Спиридон обръща в правата вяра високоумния философ-еретик. Така, простичкото, но богомъдро слово на светителя показа пълната немощ на човешкото плътско мъдруване — пред Божията Премъдрост.

Дълго преди Бог Слово да стане Богочовек, в лицето на Праотците и Отците, които светата Църква днес възпява, вярата ражда преблагодатни плодове. Затова в Кондака на днешната Неделя се казва: „Чрез вярата Бог оправда праотците“. А доколкото мнозина от тях не принадлежали към избрания народ, чрез тях Христос Си предвенчал и езичници, та впоследствие да призове и други (освен богоизбрания) народи в основаната и оглавената от Него Църква. Затова и 1-та стихира на Господи воззвах от Великата вечерня на днешния празник провъзгласява, че Христос „възвеличи [праотците и отците] сред всички народи“.

По този повод крупният руски богослов и литургист от втората половина на XIX — първата третина на ХХ в., проф. Михаил Скабаланович отбелязва: „Подобно на всеки закон, законът за наследственост е строг и непреложен, а понякога и ужасен по своите последици. Налага се човек да страда цял живот — още от детството си, от самата люлка — заради греховете на своите предци, да го мъчат наследените от тях болести и порочни наклонности. Ала същият този закон може и твърде много да облагодетелства човешкия род. Той укрепва всичко, що е добро в придобитото от човека и не само го утвърждава у потомците, но го и развива и усъвършенства. Той може да подобри един род, да го направи почитан и дори свят, а друг … по-лош.“

Един от ранните отци на светата Църква, свт. Ириней Лионски (II в.) сочи, че праотецът Авраам — по откровението на Словото — познаваше Отца и знаеше за пришествието на Сина Божий, за което свидетелства и Самият Господ, казал на иудеите: „Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва“ (Иоан. 8:56). <…> Затова „Христос спасява не само Авраам, но и неговото потомство, като изпълнява, а не руши Закона“. Ала не само Авраама и онези от негови потомци сред иудеите, които стават достойни за спасение, спасява Бог. Защото „един и същи е Бог, призовал Авраама … Той е и Творецът, чрез Когото Христос подготви светилата в света — вярващите от езичниците.“

Също и у великия Богомислител и подвижник от XIV в., Солунския свт. Григорий Палама срещаме дълбоко духовно виждане за действието на споменатия закон. В Беседата си за днешното честване (на Праотците) той казва следното: „След като Единородният Син Божий се въплъти заради нас от Дева и чрез живота Си по плът изпълни и завърши дадения чрез Моисей Закон, и въведе в действие Закона за Благодат, чрез който промени онзи древен Закон по отношение на Църквата,“ приключва богоизбранността на иудейския народ; сега Господ избира също и езически народи, които Той съчетава със Самия Себе Си и с Отца, та всички да ни въведе в синовно, братско, та даже и родителско родство.

Защо обаче, се запитва светителят, днес Църквата празнува паметта на Праотците, повечето от които принадлежат към иудейския род? „За това, отговаря той, че не неправедно, не неразумно, и не недостойно за Бога, Който стори тъй и извърши такава промяна, да стане тъй, че иудеите да отпаднат, а езичниците бъдат осиновени; но както сред избраните езичници в родството с Бога ще бъдат причислени само онези, които приемат и следват Христовото учение, така и сред израилския род от Адам та и до днес (а такива са велико множество) само онези са истински Израилтяни, които са живели според волята Божия; тъкмо за тях се отнасят пророчествата, тъкмо чрез тях са представяни първообразите и с тях е сключен обетът — само такива са истинските Отци и Праотци …“ — по плът Христови, а наши — по Самия Христос. <…> А „в Христа няма нито древни, нито нови, но всички сме „синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса“. Така, макар и греховниците от древните родове, пък били те и наследници на най-благочестиви, праведни и добродетелни израилтяни (като, напр., непослушният опърничав брат на Иаков и Давидовият син Авесалом, повдигнал ръка срещу баща си) стават чужди на своя род, така и сред нас, пак именуващи се Христови, подобно на онези, дето само се именуваха Израилеви, — не всички ще се причислят към Христовия род, а само онези, които живеят според Неговата воля и творят Неговите заповеди, това пък, което не им достига, го допълват с покаяние.“

Затова, значи, в този възкресен ден Светата Православна Църква прославя всички ветхозаветни свети Патриарси, т. е. родоначалници на народа Божий, живели преди Моисеевия Закон; чества тя и всички прародители Христови по плът, живели под Закона, т. е. всички от Адама до праведния Иосиф Обручник на Пресвета Дева Мария. Спомня си Тя и за всички ветхозаветните Пророци и Светии, получили оправдание след земната си смърт заради непоклатимата им и жертвена вяра в идещия Месия. Особено ярко това се откроява в родословието на Иисуса Христа, в древните Праотци и Отци, от които по плът произхожда Христос — всички те се отличават с високоправеден живот. <…> Бащата на вярващите е Авраам, Исаак пък е образец на кротост и послушание; пример на търпение е Иаков, а Иосиф — на покорност на Божията воля и на целомъдрие, а също и милосърдният Вооз, преданата Рут, храбрият Давид, премъдрият Соломон, благочестивият Езекия, каещият се Манасия, праведният Иосия и много други ветхозаветни праведници. … И тримата отроци, победили с вярата си огнената стихия, и пророк Даниил, със силата на вярата си укротил диви зверове, свидетелстват, че Христос ще се отзове на очакването не само на избрания народ Божий, но и на очакването на всички народи. …  Така, от един праведник към друг се предава благочестието на земята преди Христовото раждане. От такива благочестиви предци произлиза и Самата Пресвета Дева Мария, достигнала да висша святост и непорочност, и послужила като най-драгоценен съсъд на великата тайна на спасителното Боговъплъщение …

В какво се корени силата на живелите в миналото праотци и отци? В едно свое слово преп. Ефрем Сириецът казва за древните отци: „Те, съвършените, нямаха два помисла, но само един — как да се спасят. Те са чудно огледало за всеки решил да огледа себе си. Един е в състояние да измоли у Господа (спасение) за мнозина, ала двама вече могат да предстоят пред Бога със свети молитви и праведно да умилостивят човеколюбивия Бог дори и за още много хиляди.“

Също и по-близо до наши дни, свт. Теофан Затворник, като говори за истинското величие на светите Праотци Христови, ни завещава такова богомъдро разсъждение: „Светите Праотци ето, това са истинските човеци! Ако обобщим мислено в какво се състои тяхното величие, то ще видим, че истински велики са само тези, които попълват редиците на ония, които изпълняват волята Божия относно човешкия род а тя е воля [все]положителна. <…> Каква е главната воля Божия относно вечното спасение — това ние знаем; но относно плановете на Бога, касаещи временното пребиваване на хората на земята тези планове остават скрити за нас. <…> Тук можем да приемем за верен само един критерий и то отрицателен, а именно: оногова, който действа против Божията воля относно спасението на човеците, тогова не трябва да почитаме като велик, колкото и (земните) му дела да са смайващи.”

Затова днес честваме истински великите праведни предци Праотци и Отци, с вяра и дела подготвяли пътя на Спасителя и затова спасени от Христа Иисуса.

Богу нашему слава, сега, винаги и за вечни векове! Амин.

...............................

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза