ПРАЗНИЧНО СЛОВО

В НЕДЕЛЯ НА

СВЕТИТЕ ПРАОТЦИ ХРИСТОВИ


Свт. СПИРИДОН ЧУДОТВОРЕЦ, Епископ Тримитунтски

 

 

12/25 декември 2016

 

ПРАЗНИЧНО СЛОВО

В НЕДЕЛЯ НА

СВЕТИТЕ ПРАОТЦИ ХРИСТОВИ


Свт. СПИРИДОН ЧУДОТВОРЕЦ, Епископ Тримитунтски

По: Свт. Димитрий Ростовский. Жития Святых м. Декемврия; свт. Ириней Лионский. Творения. Кн. 4, гл. VII-VIII; Свт. Григорий Палама. Беседы. Т. III; преп. Ефрем Сирин. Творения. Т. I (М.: Посад, 1993) ; свт. Григорий Палама. „Беседа в неделю Отец…“ – Беседы. Т. 3 (М.: Изд. Валаам. м-ря, 1994) ; свт. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года …; прот. Григорий Дебольский. Дни Богослуженiя …; Г. Шиманский. Литургика. Ч.  2. <http://azbyka.ru/otechnik/> ; проф. М. Скабалланович. Рождество Христово. История Праздника“ Христианские праздники. Кн. 4 <https://www.sedmitza.ru/text/915573.html > ; Открытая Православная энциклопедия <http://drevo-info.ru/articles/8084.html>

 

 

Като наближаваме края на Рождественския пост, светата Православна Църква ни призовава благоговейно да почетем паметта също и на Иисус Христовите предци от човеците, от които Синът Божий е произлязъл по плът, за да се роди Бог-Слово, Синът Божий — като Син Човешки. Към праотците се отнасят библейските патриарси, праведните богоотци Иоаким и Ана, родителите на Пресвета Богородица, както и Нейният обручник, праведният Иосиф.

Свидетелства за почитане на светите Праотци от Христовата Църква се откриват още в древни времена. За това свидетелства и свт. Кирил Иерусалимски (IV в.) в разяснителните поучения за Божествената литургия. (Тайновод. слово 5, гл. 4). Но очевидно специалното почитане на ветхозаветните праведници възхожда към практиката на раннохристиянските общини още от първите векове; тя се корени преди всичко в богослужебната практика на Иерусалимската Църква. Според някои ранни свидетелства, преди Рождественския празник специално се чествала паметта на Авраам, Исаак и Иаков. Днес са налице две празнувания на ветхозаветните светии — двете Недели, прехождащи празнуването на Христовото Рождество.

След празника Въведение Богородично всички неделни и други празнични богослужения през Рождественския пост ни напомнят за наближаващия велик Господски празник Рождество Господне (чрез песнопението „Христос раждается, славите“, а след честването паметта на св. ап. Андрей Първозвани и чрез добавяне и на специални празнични стихири. Ала само две от последните недели на Рождественския пост се посвещават на особено поменаване. Основните служби в подготовката на двете последни предрождественски Недели са служби почитащи паметта на прародителите по плът на Спасителя и на всички старозаветни праведници и пророци, прозрели Неговото пришествие. Предпоследната Неделя преди основния празник се нарича Неделя на светите Праотци, а последната — Неделя на светите Отци. В първата се полага специален канон на Праотците, а във втората — също и тропар на св. пророк Даниил и тримата отроци. В литургиите и на двете последни Недели от поста се четат и специални апостолски и евангелски четива; пее се и специален прокимен.

Днешната Неделя затова се посвещава на Праотците по плът Иисус-Христови, защото, както ни завещава Светото Писание чрез устата на свети първовърховен апостол Петър, ние, християните сме „синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците … , думайки на Авраама: «и в твоето семе ще бъдат благословени всички земни племена»” (Деян. 3:25).

След грехопадението на прародителя на всички човеци Адам потоците на тлетворния грях заливат земята, а човеците отнасят „средището на греха“ със себе си в задгробния си живот. Душите на умрелите низхождат в тъмница (сиреч, в ада) <…>, бидейки оковани още през земния си живот с веригите на греха, … с които бяха оковани също и онези, които водеха праведен живот, защото дори и те не са се сдобили с необходимите за райския живот сили и сетива; духовните им сили още не са били узрели за райското Богообщуване. Какво друго оставало на човека освен да се влачи из долината на плача и да въздиша по Избавителя и Освободителя от греха и от дявола? В Икоса след 6-та Песен на днешния Канон на Утренята сякаш чуваме въздишката на ветхозаветния човек: „Простри ръката Си (Боже), не ни изоставяй, да не ни погълне тъй жадуващата да ни погълне смърт, нито сатаната, който ни ненавижда, но ела и се доближи до нас и пощади душите ни“!

Още на самия Адам Бог обещава идването на Избавителя Христос, и този обет е лелеян в преданието на Адамовите потомци. Необходими били обаче още много и много векове, за да се подготви истински човечеството да Го приеме. <…> Господ подготвя към спасение човеците и до, и след Авраама — и чрез праотците, и чрез избрания народ Израилев. Като изрича своя съд над Адам и неговото потомство, Творецът предрича и борбата, която ще се разгори между змийското семе (изчадия на дявола) и семето на жената. Ако под първите имаме предвид онези, които работят чрез греха за своя господар Сатаната, то вторите трябва да ги схващаме като най-добрите от Адамовите потомци, именно онези праотци и отци от древни времена, които чрез праведния си живот противоборстват на греха. Те живеят в непреклонна, жива вяра, в очакване на Божествения Пратеник. Защото само чрез вяра е могло човечеството да приеме Христа. Прочее, първото нещо, което Христос изисква от нас, е вярата, за което свидетелства и божественият апостол в боговдъхновената му възхвала на вярата у предходниците на Спасителя Иисуса (Евр. 11), защото „без вяра, казва той, не е възможно да се угоди Богу“ (Евр. 11:6).

Същата онази непоклатна и пламенна вяра, която позволила и на чествания днес свт. Спиридон, еп. Тримитунтски (III–IV в.), който без да се слави нито с висока академична образованост, нито и с брилянтно красноречие, успява (на I Вселенски Събор) да противостои срещу еретиците ариани. Срещу хитросплетената реч на един елински философ-арианин той противопоставил само три колкото лапидарни, толкова и кристално ясни изречения относно самите основи на християнското вероучение. Това свое кратко боговдъхновено слово светителят приключва с такива слова: „Вярваме на това без всякакви лукави мъдрувания, защото тази тайна човешкият разум не е в състояние на разгадае“. И ето че свт. Спиридон обръща в правата вяра високоумния философ-еретик. Така, простичкото, но богомъдро слово на светителя показа пълната немощ на човешкото плътско мъдруване — пред Божията Премъдрост.

Дълго преди Бог Слово да стане Богочовек, в лицето на Праотците и Отците, които светата Църква днес възпява, вярата ражда преблагодатни плодове. Затова в Кондака на днешната Неделя се казва: „Чрез вярата Бог оправда праотците“. А доколкото мнозина от тях не принадлежали към избрания народ, чрез тях Христос Си предвенчал и езичници, та впоследствие да призове и други (освен богоизбрания) народи в основаната и оглавената от Него Църква. Затова и 1-та стихира на Господи воззвах от Великата вечерня на днешния празник провъзгласява, че Христос „възвеличи [праотците и отците] сред всички народи“.

По този повод крупният руски богослов и литургист от втората половина на XIX — първата третина на ХХ в., проф. Михаил Скабаланович отбелязва: „Подобно на всеки закон, законът за наследственост е строг и непреложен, а понякога и ужасен по своите последици. Налага се човек да страда цял живот — още от детството си, от самата люлка — заради греховете на своите предци, да го мъчат наследените от тях болести и порочни наклонности. Ала същият този закон може и твърде много да облагодетелства човешкия род. Той укрепва всичко, що е добро в придобитото от човека и не само го утвърждава у потомците, но го и развива и усъвършенства. Той може да подобри един род, да го направи почитан и дори свят, а друг … по-лош.“

Един от ранните отци на светата Църква, свт. Ириней Лионски (II в.) сочи, че праотецът Авраам — по откровението на Словото — познаваше Отца и знаеше за пришествието на Сина Божий, за което свидетелства и Самият Господ, казал на иудеите: „Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва“ (Иоан. 8:56). <…> Затова „Христос спасява не само Авраам, но и неговото потомство, като изпълнява, а не руши Закона“. Ала не само Авраама и онези от негови потомци сред иудеите, които стават достойни за спасение, спасява Бог. Защото „един и същи е Бог, призовал Авраама … Той е и Творецът, чрез Когото Христос подготви светилата в света — вярващите от езичниците.“

Също и у великия Богомислител и подвижник от XIV в., Солунския свт. Григорий Палама срещаме дълбоко духовно виждане за действието на споменатия закон. В Беседата си за днешното честване (на Праотците) той казва следното: „След като Единородният Син Божий се въплъти заради нас от Дева и чрез живота Си по плът изпълни и завърши дадения чрез Моисей Закон, и въведе в действие Закона за Благодат, чрез който промени онзи древен Закон по отношение на Църквата,“ приключва богоизбранността на иудейския народ; сега Господ избира също и езически народи, които Той съчетава със Самия Себе Си и с Отца, та всички да ни въведе в синовно, братско, та даже и родителско родство.

Защо обаче, се запитва светителят, днес Църквата празнува паметта на Праотците, повечето от които принадлежат към иудейския род? „За това, отговаря той, че не неправедно, не неразумно, и не недостойно за Бога, Който стори тъй и извърши такава промяна, да стане тъй, че иудеите да отпаднат, а езичниците бъдат осиновени; но както сред избраните езичници в родството с Бога ще бъдат причислени само онези, които приемат и следват Христовото учение, така и сред израилския род от Адам та и до днес (а такива са велико множество) само онези са истински Израилтяни, които са живели според волята Божия; тъкмо за тях се отнасят пророчествата, тъкмо чрез тях са представяни първообразите и с тях е сключен обетът — само такива са истинските Отци и Праотци …“ — по плът Христови, а наши — по Самия Христос. <…> А „в Христа няма нито древни, нито нови, но всички сме „синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса“. Така, макар и греховниците от древните родове, пък били те и наследници на най-благочестиви, праведни и добродетелни израилтяни (като, напр., непослушният опърничав брат на Иаков и Давидовият син Авесалом, повдигнал ръка срещу баща си) стават чужди на своя род, така и сред нас, пак именуващи се Христови, подобно на онези, дето само се именуваха Израилеви, — не всички ще се причислят към Христовия род, а само онези, които живеят според Неговата воля и творят Неговите заповеди, това пък, което не им достига, го допълват с покаяние.“

Затова, значи, в този възкресен ден Светата Православна Църква прославя всички ветхозаветни свети Патриарси, т. е. родоначалници на народа Божий, живели преди Моисеевия Закон; чества тя и всички прародители Христови по плът, живели под Закона, т. е. всички от Адама до праведния Иосиф Обручник на Пресвета Дева Мария. Спомня си Тя и за всички ветхозаветните Пророци и Светии, получили оправдание след земната си смърт заради непоклатимата им и жертвена вяра в идещия Месия. Особено ярко това се откроява в родословието на Иисуса Христа, в древните Праотци и Отци, от които по плът произхожда Христос — всички те се отличават с високоправеден живот. <…> Бащата на вярващите е Авраам, Исаак пък е образец на кротост и послушание; пример на търпение е Иаков, а Иосиф — на покорност на Божията воля и на целомъдрие, а също и милосърдният Вооз, преданата Рут, храбрият Давид, премъдрият Соломон, благочестивият Езекия, каещият се Манасия, праведният Иосия и много други ветхозаветни праведници. … И тримата отроци, победили с вярата си огнената стихия, и пророк Даниил, със силата на вярата си укротил диви зверове, свидетелстват, че Христос ще се отзове на очакването не само на избрания народ Божий, но и на очакването на всички народи. …  Така, от един праведник към друг се предава благочестието на земята преди Христовото раждане. От такива благочестиви предци произлиза и Самата Пресвета Дева Мария, достигнала да висша святост и непорочност, и послужила като най-драгоценен съсъд на великата тайна на спасителното Боговъплъщение …

В какво се корени силата на живелите в миналото праотци и отци? В едно свое слово преп. Ефрем Сириецът казва за древните отци: „Те, съвършените, нямаха два помисла, но само един — как да се спасят. Те са чудно огледало за всеки решил да огледа себе си. Един е в състояние да измоли у Господа (спасение) за мнозина, ала двама вече могат да предстоят пред Бога със свети молитви и праведно да умилостивят човеколюбивия Бог дори и за още много хиляди.“

Също и по-близо до наши дни, свт. Теофан Затворник, като говори за истинското величие на светите Праотци Христови, ни завещава такова богомъдро разсъждение: „Светите Праотци ето, това са истинските човеци! Ако обобщим мислено в какво се състои тяхното величие, то ще видим, че истински велики са само тези, които попълват редиците на ония, които изпълняват волята Божия относно човешкия род а тя е воля [все]положителна. <…> Каква е главната воля Божия относно вечното спасение — това ние знаем; но относно плановете на Бога, касаещи временното пребиваване на хората на земята тези планове остават скрити за нас. <…> Тук можем да приемем за верен само един критерий и то отрицателен, а именно: оногова, който действа против Божията воля относно спасението на човеците, тогова не трябва да почитаме като велик, колкото и (земните) му дела да са смайващи.”

Затова днес честваме истински великите праведни предци Праотци и Отци, с вяра и дела подготвяли пътя на Спасителя и затова спасени от Христа Иисуса.

Богу нашему слава, сега, винаги и за вечни векове! Амин.

...............................

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза