ПРАЗНИЧНО СЛОВО ЗА ВЪЗНЕСЕНИЕ (2016 г.)

 

 

 

 

9 юни / 27 май 2016

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (Спасовден)

Свщмчк Терапонт, еп. Сардийски (III в.)

Св. прав. Иоан Руски, изповедник (1730)

 

По: „Праздник Вознесения Господня“ <http://www.taday.ru/ >
Православная энциклопедия. Т. IX. <http://azbyka.ru/ >; Богословско-литургический словарь. <http://azbyka.ru/otechnik/Pravoslavnoe_Bogosluzhenie/bogoslovsko-liturgicheskij-slovar/>; „Расставание без прощания“ <http://azbyka.ru/ > ; Свт. Иоанн Златоуст. Творения; Свт. Григорий Нисийски. Творения. http://azbyka.ru/otechnik/prochee/entsiklopedija-izrechenij-svjatyh-ottsov-i-uchitelej-tserkvi-po-razlichnym-voprosam-duhovnoj-zhizni/18>; преп. Иоанн Дамаскин. Точное изложение православной веры. Кн. IV-2; свт. Фотий Константинопольский. Беседа на Вознесение]свт. Григорій Палама. Бесѣды (Омиліи). Отдѣлъ II. Омилія 21. „На Вознесеніе …“ <http://tvorenia.russportal.ru/index.php?id=saeculum.xi_xv.g_09_0121>.

Честваният днес празник Възнесение на Господа и Спасителя наш Иисус Христос се числи към великите Господски празници от дванадесетте, т. е. към най-важните християнски празници, заедно с Рождество, Богоявление, Преображение и др.

Възнесение (на гр.: Ἁνάληψις, на лат.: Assensio – възшествие, възлизане) означава всъщност завръщане на нашия Господ, на Сина Божий Иисус Христос, след приключването на земния Му живот и възкресение — на Небето. Но като казваме тук „небе“, не трябва да се подвеждаме от обичайните пространствено-времеви и причинно-следствени представи, от „отсамните“ образи от рода на „звездното небе над главите ни“ или пък от някакви отвъд-небесни космически области. Тук иде реч за Небе в друг, в дълбинно-духовен смисъл — небе като  Божествена сфера на битието. Такова Небе не подлежи на обичайната локализация, битието на това „небе“ е Божествено и свръхтварно. Небе тук ще рече самата Пресвета Троица в цялата Си слава. Именно в нея се завръща слезлият на земята да спаси падналото човечество Богочовекът, Синът Божий.

За празнуваното днес събитие свидетелства преди всичко Св. Писание. Намираме го още у ветхозаветните пророци — напр., в Псалмите на св. пророк и цар Давид; съгласно пък пророк Захария, именно на Елеонската планина ще настъпи началото на Деня Господен (Зах. 14:4-5). За Възнесение Господне ни повествува и Св. Евангелие: по-накратко св. ап. ев. Марк (Мк.: 16-19), а по-обстойно — св. ап. ев. Лука (Лк. 24:50-51) в неговото Евангелие и в Деянията на свв. апостоли— именно Божественото Възнесение той полага в самото начало на този свещен летопис (Деян. 1:9-11).

За добре известните свещено-исторически факти около това събитие св. Църква пак ни напомня чрез днешните празнични четения на Словото Божие, а също и чрез своите празнични песнопения и канони. Св. Писание свидетелства, че Възнесението на Иисуса Христа има място 40 дена след Неговото Възкресение (Деян. 1:3), близо до Йерусалим, по пътя към Витания (Лк. 24:50, 51), на склона на Елеонската планина (Деян. 1:12); След като яде в присъствие на учениците Си и беседва с тях за сетен път пряко (Мк. 16:19; Лк. 24:39-52). Докато се издига към небето, Богочовекът благославя учениците Си (Лк. 24:50,51), а след това също и появилите се два Ангела свидетелстват пред взиращите се в небесните висини апостоли, че „този Иисус, Който се възнесе от вас на Небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:11). Накрая, свв. апостоли се покланят на извисяващия се във висините Спасител, и преизпълнени с висша духовна радост се връщат в Йерусалим и възлизат в горницата, дето и пребивават всички единодушно в молитва и моление, с благодарствени прослави заедно с Пресвета Дева Мария и Иисусовите братя (Деян. 1:10–14). Най-сетне, след известно време, пак в същата горница ги спохожда Св. Дух изпратен от Отца според обещанието Му, за което Синът Божий е говорил на учениците Си (Деян. 1:4, 2:1-4).

В разказите за Възнесението в Евангелието от Лука и в Деянията могат да се открият някои различия, но това не са никакви противоречия; въпросните различия се дължат на различните акценти, които поставя св. евангелист: в първия случай той съсредоточава цялото внимание върху привършека на земното служение на спасителя, а във втория — върху началото на апостолската мисия на Неговите ученици. В Деянията се сочи, че от Възкресението до Възнесението Христово минават 40 дни. Това се съотнася с други важни 40-дневни периоди в земния живот на Господа Иисуса — от Неговото Рождество до донасянето Му в Йерусалимския храм и посвещаването Му на Бога (Лк. 2:22-28); също и след Кръщението Му в Йордан и усамотяването Му в пустинята преди излизането Му за проповед пред народите (Мат. 4:1-2; Мк. 1:2-13; Лк. 4:1-2). В други места на Новия Завет се говори за явяването на Христа пред учениците Му „в продължение на много дни“ след Възкресението (Деян. 2:32-36; 3:15-16; 4:10; 5:30-33; 10:40-43; 13:31; 1 Кор. 15:5-8). А с Евангелието от Иоана самият Иисус Христос сочи периода от времето между Неговото Възкресение и Възнесение, когато се обръща към Мария Магдалина и й казва: „още не съм възлязъл при Отца Си“, което предстои да стане, та ще възлезе Той при Своя Отец и Бог, Който е и нашият Отец и Бог (Ин. 20:17).

Още най-древните християнски вероизповедни формулировки (I–II вв.) свидетелстват, че Възнесението Господне е едно от основните събития от земното служение на Христа (1 Тим. 3:16 и други древни свидетелства и документи). За пръв път формулировката на христологичния догмат за Възнесението Господне е изразена у св. ап. ев. Марк: „ … Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Отца“ (Мк. 16:19). Така („ … и возшедшаго на Небеса, и седяща одесную Отца“) това влиза и в съдържанието на Никео-Константинополския Символ на вярата (IV в.), който и до днес произнасяме в молитвите си. За огромната значимост на този догмат говори и фактът, че в Символа той следва непосредно след Възкресението Господне, а също и това, че Възнесението се споменава и в повечето древни евхаристийни молитви (анафори).

Важното е да не си мислим (пак по чисто земно-човешки начин), че като се възнесъл на небето, Христос изоставя света. Не, Той все така пребъдва в света чрез Св. Дух, изходил от Отца, чрез Чието (на Св. Дух) действие невидимо за земното плътско зрение присъствие Иисус-Христово се съхранява в Църковните тайнства — напр., в Евангелието от Йоана откриваме евхаристийния аспект на Възнесението в беседата за „хляба на живота“, сиреч за „небесния хляб“ като залог за вечен живот во Христе (Ин. 6:22-71). Уместен е, прочее, духовно-поетичният образ, сравняващ Възнесението Господне с „раздяла без сбогуване“.

За изкупителното значение на Възнесението говори и божественият Апостол: изкуплението приключва след като Разпнатият и Възкръсналият Христос се възнася и влиза чрез Кръвта Си в Небесното светилище, „за да се яви сега пред Божието лице за нас“ и то не както правят земните ни застъпници пред Бога, свещениците — многократно, а „веднъж завинаги“, за вечни времена, (Евр. 9:12; 9:24-26).

Според словото на преп. Йоан Дамаскин (VII-VIII в.), „когато казваме, че Иисус Христос възсяда отдясно на Бога Отца, имаме предвид не пространствения смисъл на дясната страна на Отца — та нима има пространствени форми Неограниченият [Вездесъщият]! ... Под дясната страна на Отца разбираме Славата и Честта, в които Той като Син Божий съществува преди всички векове, като Бог и единосъщ на Отца възсяда телесно след Въплъщението и прославата на тялото Му“.

Възнесението Господне има особено значение също и като образ на обожението (θέωσις) на всеки вярващ в Христа, сиреч на съединението на човека с Бога, приобщаването на човека към нетварния божествен живот чрез действието на божествената благодат, както това се тълкува от великите християнски богослови свтт. Симеон Нови Богослов (X-XI в.), Григорий Палама (XIV в.), а в наши дни, напр., и от свт. Серафим, архиеп. Богучарски и Софийски чудотворец. Това, че Спасителят се възнася на Небето, тоест възхожда към Своя Небесен Отец не само по Своя дух, но и по Своята Богочовешка плът, разкрива възможността, която Бог благодатно ни разкрива, също и ние, тварите, паднали в греха още от прародителските времена — но само при необходимото спазване на определени условия! — да възходим, да се присъединим към Божеството и да се възсъединим с Него. В тясна връзка с Възнесението, в Беседите си 21. и 22. свт. Григорий Палама, напр., казва, че Възнесението Господне принадлежи на всички хора, както и всички ще възкръснат в деня на Второто Му пришествие, ала възнесени (или, по словото на божествения Апостол, „грабнати на облаци“, за да срещнат Господа и пребъдат с Него во веки — 1 Сол. 4:16) ще бъдат само онези, които са „разпнали греха чрез покаяние и житие според Евангелието“.

По словото на свт. Фотий, патр. Цариградски (IX в.), Христос възходил и в дух, и в плът, и пак ще се яви на земята в същия вид, със същата Си природа на Богочовек. Кому обаче ще се яви Той така? Не на онези, казва светителят, които само в малко нещо превъзхождат другите с висотата на съзерцанието и всячески добродетели, но на онези, които Създателят е избрал от самото начало да бъдат очевидци и служители на словото (Лук. 1:2); сиреч на Своите изповедници.

За изключителното значение, което св. Църква придава на този празник, свидетелства и значителният брой на слова и тълкувания върху Възнесението. Методий Патарски (III-IV в.); в IV в.: свтт. Атанасий Велики Александрийски, Григорий Ниссийски, Епифаний Кипърски, Йоан Златоуст (у когото намираме около 20 специални слова върху този Празник!), неговият ученик Прокъл Константинополски, Василий Селевкийски; Кирил Александрийски (IV-V в.); свт. Софроний Йерусалимски, наричан Премъдри (VI в.), Григорий Двоеслов (VII в.); преп. Йоан Дамаскин (VII-VIII в.), свт. Лъв VI, папа Римски (IX-X в.), свт. Григорий Палама (XIV в.), а също и славянските църковни писатели свт. Йоан, Екзарх Болгарски (Х в.) и свт. Кирил Туровски (XII в.) и още много други свети Отци и Учители на Църквата — всички те са ни завещали десетки и десетки духовни бисери и диаманти, украсили словесния образ на днешния празник. Някои от тях трайно влизат в традицията на Православната Църква: те се предписват за четене в църковните сборници от светоотечески слова, наричани Лекционарии или Тържественници, а също и в някои от Типиконите. Да не говорим и за по-сетнешните велики угодници Божии, та чак и до най-ново време.

По свидетелствата на църковните историци, а и на самите свв. отци и учителите на Църквата, по чиито писания и слова можем да съдим за специалното честване на събитието Възнесение Господне още през най-ранните дни на християнството, тя установява повсеместното му празнуване през IV в. Ала и по-рано то е било празнувано от ранните християни, макар и с тази особеност, че то ставало заедно с празнуването на Петдесетницата. А и самата Петдесетница се схващала не просто като единичен празничен ден, а като цял особен период, наречен от един от ранните християнски писатели, апологети, основателят на латинската патристика Квинт Септимий Тертулиан (II-III в.) (в трактата му „За молитвата“) „най-радостен период“ от годината. Наистина, съдържателно двата празника са много тясно свързани и те наистина образуват сякаш един празничен период; защото слизането на Св. Дух върху свв. апостоли на 50-ия ден след Пасхата Господня е всъщност изпълнение на завета, даден от Христа при Възнесението Му на 40-ия ден. Така, Възнесението се оказва необходима вътрешна предпоставка за полагане основите на Христовата Църква.

Както се спомена, отначало двата велики празника (Възнесение и Петдесетница) се празнували заедно — като дни от един следпасхален празничен период. За тази практика са останали и паломнически свидетелства от онова време. В IV в. обаче, особено от I и II Вселенски Събор насетне св. Петдесетница окончателно се оформя не просто като един празничен период, а и като обособен празничен ден. С това и Възнесението Господне се превръща в специален отделен празник. Това ни сочат пак свтт. Йоан Златоуст и Григорий Нисийски, както и някои западни църковни писатели от онези времена: свт. Хроматий от Аквилея (IV в.), бл. Августин Аврелий (IV-V в.) и др. Последният напр. в едно свое писмо от 400 г. нарича „четиридесетницата на Възнесението“ празник „най-древен и повсеместен“. Важно е също да се отбележи, че бл. Августин, като говори за този празник като повсеместен, му придава също и апостолско потекло, както това прави, впрочем, и свт. Йоан Златоуст.

Според евангелските повествования, а и според боговдъхновеното „поетично богословие“, сиреч празничната химнография за този ден, чрез Своето Възнесение — и с дух, и с тяло — Господ дава възможност на апостолите да разберат, че след Възнесението и чак до Второто Му Пришествие Христос вече няма да пребъдва видим на земята в телесния Си облик — в „плът и кости“ по собственото Му слово (Лк. 24:39) —по начина, по който те са Го виждали и осезавали преди и след Възкресението. Това става така, защото, по думите на свщмчк Тадей, архиеп. Кашински (XIX-XX в.), ненавиждащият Христа свят, поради своята още по-голяма затъналост в неправда (след убийството на своя Спасител) повече не е бил в състояние да понесе Богочовека. От друга пък страна, за вярващите и обичащите Го човеци — начело с апостолите — чрез цялото изкупително дело на Спасителя, от Рождеството до Възнесението Му, Бог дава възможност те да станат отново причастни на Божеството — дава им възможност за възнасяне, за възшествие (срв. значението на лат. дума за празника, Assensio) на падналото човешко естество от земята, от тлен и от смърт — към безкрайния живот на Небето. Та нали и чрез днешния празничен боговдъхновен Кондак ни дарява Своя Божествен обет: „Азъ есмь с вами и никтоже на вы” казва: „Аз съм с вас, и никой не ще ви надделее“!

Свт. Инокентий, архиеп. Херсонски и Таврически (XIX в.) отбелязва във връзка с това, че истинският християнин при всеки случай от живота си помни, Чий сънаследник на Небето е той, и като се взира в живота си, той разбира че в това му Христово сънаследство той живее не с настоящото, не с временното и преходното, а с бъдното, непреходното, вечното; че сърцето му живее не долу на земята, а във висините — у Бога. Притежава ли обаче и всеки от нас поне нещичко неземно, нещо Небесно? Ако да, то подобно на слезлите от Елеон Апостоли, ще можем и ние да се завърнем по домовете си, преизпълнени с радост [макар и останали привидно сами на земята, но всъщност ведно с Бога]. Тогава даденото от възнасящия се Господ благословение и обещанието Му за Св. Дух ще бъдат също и наши.

Богу нашему слава! Амин.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза