Изповедниците на светата вяра в центъра на първопрестолната Москва

(Пасхалните преживявания на московчани през 1930 година)

Улица Илинка и съседните на нея улици са цитаделата на съветската „държавност“. Тук са съсредоточени едва ли не всички наркомати1, централният съюз и даже самият Централен комитет на партията. Сред всички тези железобетонни гиганти, напълно обкръжени от тях под крехката защита на Главискуство или само на Главмузей са се притаили два храма. Единият е в глуха пресечка отстрани на самия ЦК на партията на стария площад – храмът на иконата на Божията Майка „Грузинска“, превърнат в музей, но с разрешение да се извършват богослужения в неговия полуподземен сутерен. Другият е на Илинка, до самите Илиински врата, преди да се стигне до голямата Черкаска улица – храмът „Св. Николай Големият кръст“.

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

Част VI

Седмината измъчени страдалци, седемте кротки незлобиви агнета приготвили себе си за заколение. Поругани, изоставени от всички, те изминали своя кръстен път от царските дворци до подземието на Ипатиевия дом в Екатеринбург, от блестящата свита на царедворците и славата сред народа и армията до тежката самота сред шайката от разбойници и поругаването от тези полузверове палачи и убийци.

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

 

Част V

В живота на царя и неговото семейство започнал нов етап – лишаване от свобода, унижения и оскърбления не само на неговото царско достойнство, но и на обикновеното му човешко достойнство.

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

 

Част IV

Царят, като църковен и вярващ човек, осъзнавал себе си като Божий помазаник и цар във високия и отговорен смисъл на тези понятия, както той ги е наследил от вековете на руската история. В постановлението на великия Московски събор от 1613 г. се казва: „Постановява се Божият избраник, цар Михаил Фьодорович Романов, да бъде родоначалник на царете на Русия от род в род с отговорност за своите дела пред Единия Небесен Цар, а който се обяви против това съборно постановление, бил той самият цар или патриарх, или велможа, или който и да е човек, да бъде той проклет и в този, и в бъдещия век, защото ще бъде отлъчен от Светата Троица.“

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

 

Част III

Принцеса Алиса Хесенска, бъдещата руска императрица Александра Фьодоровна, изгубила майка си на шестгодиша възраст и живяла предимно при английската кралица Виктория, която пренесла цялата си любов и нежност от починалата дъщеря върху внучката си. Принцесата не била немкиня нито по ум, нито по сърце, след като получила образованието и възпитанието си при английския двор. На дванадесетгодишна възраст тя била в Русия за сватбата на своята сестра Елисавета Фьодоровна с великия княз Сергей Александрович и се запознала с шестнадесетгодишния наследник на престола великия княз Николай Александрович, своя бъдещ съпруг. Още тогава те направили впечатление един на друг и при следващите срещи се обикнали горещо и завинаги.

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

 

Част II

„Първенствуваща и господстваща в Руската империя вяра е Християнската Православна Католична от Източно изповедание вяра. Императорът, който владее всеруския престол, не може да изповядва никаква друга вяра, освен православната. Императорът като християнски Цар е върховен защитник и пазител на догматите на господстващата вяра и блюстител на правоверието и всяко благочиние в светата Църква“.

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

 

Част I

Руската емиграция, като съзнава горчиво общоруската вина пред царя и неговото семейство, съсредоточи своето внимание върху тяхната трагична съдба и събра обширен материал за тях.

Прочетете още...

Свещеномъченик Вениамин, митрополит Петроградски

 

Продължение от брой 11

 

VIII

Обикновено в сложните многодневни процеси, след като завърши съдебното следствие се обявява прекъсване за ден-два, за да се даде възможност на страните, преди пренията да се ориентират в събрания от тях материал и „да си съберат мислите“. В дадения случай прекъсването било още по-необходимо, защото защитата се запознала за първи път с делото едва по време на заседанията на трибунала. Нямало нито възможност, нито време да бъдат проучени предварително материалите по следствието, представляващи множество дебели томове. Завършването на предварителното следствие, предаването на съд и насрочването на делото за разглеждане следвали с такава мълниеносна бързина, че защитниците фактически били лишени от каквато и да било възможност да се запознаят своевременно с делото. Но трибуналът, независимо от протестите на защитата, обявил, че след два часа ще се пристъпи към пренията.

Прочетете още...

Свещеномъченик Вениамин, митрополит Петроградски

 

Продължение от брой 10

V

Делото тръгнало по предварително подготвените релси на съветското правосъдие. Освен митрополитът били привлечени повечето от членовете на Управлението на обществото на православните енории, настоятелите на някои църкви, членове от клира на разни храмове и просто хора, участвали в уличните безредици при изземането на ценностите – всичко 86 души, повечето от които били задържани под стража.
Този огромен процес възбудил огромно вълнение в града. Стотици хора – от семействата на обвиняемите, техни приятели – започнали трескаво да тичат по целия град, ходатайствали за освобождението на задържаните и бързали да се подсигурят със защитници.

Прочетете още...

Свещеномъченик Вениамин, митрополит Петроградски

 

I

През 1909 г. ректорът на Петербургската духовна семинария архимандрит Вениамин бил ръкоположен за епископ Гдовски и Ладожки. (Владика Вениамин приел монашество още като студент във втори курс на Петербургската духовна академия.)

Прочетете още...

Свeщеномъченикът отец Николай Пискановски

 

Продължение от брой 8

Според свидетелството на И. М. Андреевски, отец Николай Пискановски бил общ духовник за целия епископат и бялото духовенство на йосифляните [в Соловецкия лагер]. В своите спомени публикувани зад граница той съобщава, че о. Николай получил бележка от жена си и сина си: „ние винаги се радваме, когато мислим за твоите страдания за Христос и Неговата Църква. Радвай се и ти за това, че и ние се сподобихме да бъдем отново и отново гонени за Господа“.

Прочетете още...

Свeщеномъченикът отец Николай Пискановски

 

И бащата, и дядото на о. Николай били свещеници. Той се родил на 1 май (ст. ст.) 1887 г. Неговият баща, протойерей Йоаким Пискановски служил в църквата на село Збироги, недалеко от ж. п. станцията Жабинка, Гродненска губерния, на 15 км от Брест-Литовск (дн. Брест).

Прочетете още...

Амвросий, епископ Сарапулски

 

Епископ Амвросий (Гудко) Сарапулски, втори викарий на Вятска Епархия, който се отличавал с горещ характер и рязко безстрашно държане, имал сблъсък със светските власти заради изобличаването в църковна проповед на злоупотребите на губернската администрация и бил уволнен на покой през 1916 г. и заселен в Свияжкия манастир, Казанска епархия, където го заварила и революцията.

Прочетете още...

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Съдържание