Новите руски мъченици и изповедници

Архив на храмовото издание „Новите руски мъченици и изповедници“



Казанският и Свияжки митрополит Кирил (Смирнов)

През есента на 1926 г. била предприета инициатива от епископ Павлин (Крошечкин) да бъдат проведени тайни избори за патриарх, като бъдат събрани мненията на възможно най-голям брой епископи. Те трябвало да бъдат посетени от тайни куриери, които да съберат техните гласове. В запазените документи и сведения, относно тази инициатива има много неизяснени и подозрителни места. Това се отнася както до обстоятелствата на осъществяването ѝ, така и особено до последствията от нея. Някои изследователи смятат дори, че това вероятно е била провокация, устроена от ГПУ или най-малкото специалните служби са знаели от самото начало за действията на инициаторите и са ги следели внимателно.1

Прочетете още...

Казанският и Свияжки митрополит Кирил (Смирнов)

На 18 юни митрополит Агатангел издал обръщение до цялата Църква, в което обявил незаконността на обновленските административни инициативи и възложил на епархийските църковни власти да се управляват като автономни Църкви съгласно каноните. С това той се противопоставил на стремежа на властите да подчинят Църквата, като натрапят на централното ѝ управление покорни на тях лица. Митрополит Кирил благословил това обръщение да бъде прочетено във всички храмове на епархията и го изпратил на управляващите архиереи в други епархии. Тримата архиереи, подписали Нижегородското възвание, две седмици по-късно твърдели пред пратеника на митрополит Кирил, че обръщението на митрополит Агатангел не им е познато и не са го получавали.

Прочетете още...

Казанският и Свияжки митрополит Кирил (Смирнов)

Сред духовенството също имало либерално мислещи, които приветствали революцията като освобождение на руския народ от „оковите на самодържавието“. Някои от тези свещеници писали писма на владиката с искане да се свика епархийско събрание, което да се устрои на новите начала – с отчитане на революционните промени, които да намерят съответното отражение в църковния живот. С много такт, изчакване на подходящото време за провеждане и лично управление на хода на работата на епархийското събрание, архиереят успял да овладее нездравите настроения и да предпази основната маса от сериозните духовници да не се оставят да бъдат увлечени от духа на времето.

Прочетете още...

Казанският и Свияжки митрополит Кирил (Смирнов)

Митрополит Кирил (Константин Иларионович Смирнов) се родил на 26 април 1863 г. в град Кронщад, Санкт-Петербургска губерния. Баща му бил църковен певец. За ранните години от живота на Константин Иларионович няма почти никакви запазени сведения. През 1883 г. той завършил Духовната семинария и постъпил в Духовната академия на Санкт-Петербург. През 1887 г. завършил академията със степен кандидат на богословието. Темата на дисертацията му била „Никифор Теотоки и неговото значение в историята на Руската Църква и руската духовна литература“. Професор Николай Иванович Барсов, известен духовен писател и църковен историк, завършил рецензията си за дисертацията със следните думи: „Въобще, обширното (500 страници) съчинение на г. Смирнов е труд с много достойнства, плод на най-добросъвестно отношение и особена любов към научната (в дадения случай много старателна) работа. По своето съдържание то е толкова ценно, че би било желателно да го видим, след още по-щателна разработка, в качеството на магистърска дисертация.1 За своето съчинение Константин Смирнов получил правото на защита на магистърска дисертация, без да полага нови устни изпити.

Прочетете още...

Митрополит Петър (Полянски)

 

Тук е мястото да обърнем внимание на един подъл и нечистоплътен опит да бъде опорочена светлата памет на светия мъченик посредством манипулация чрез „редактирани“ архивни документи.

Прочетете още...

Митрополит Петър (Полянски)


Освен разпорежданията, дадени в разгледаните три п
исма, има запазени сведения и за други разпореждания на митрополит Петър до митрополит Сергий през 1930 г., които не се съдържат в тях. Така например, посоченият по-горе автор Г. А. Косткевич писал до своя кореспондент А. П. Велмин: „Преди да бъде арестуван, митрополит Кирил предал на м[итрополит] Петър своята преписка с митрополит Сергий и в отговор на това в Москва е получено чрез доверен приносител писмо на митрополит Петър, в което той предлага на митрополит Сергий да разпусне синода, да се прехвърли от Москва в Нижни Новгород и да управлява, като се ръководи от тези принципи, от които се ръководеха самият митрополит Петър и митрополит Сергий до 1927 г. Но преди всичко да възстанови правата на митрополит Кирил.“1

   В спомените на Валерия Пришвина (съпруга на писателя Михаил Пришвин) е записано:

Прочетете още...

Митрополит Петър (Полянски)


Два месеца по-късно митрополит Петър написал още едно писмо до митрополит Сергий, за да направи някои добавки и корекции към първото писмо, за което уточнява, че го е изпратил препоръчано, до московския адрес на своя заместник. Второто писмо е датирано от 13/26 февруари 1930 година:

Прочетете още...

Митрополит Петър (Полянски)


През лятото на 1929 г. епископ Дамаскин (Цедрик) направил опит да изясни всички тези въпроси, като влезе във връзка с митрополит Петър. Той грижливо подготвил тайното изпращане на куриер до селището Хе. Опитът сполучил, пратеникът1 успял да се срещне с митрополита и да се завърне, без да бъде разкрит и арестуван. Благодарение на това посещение митрополит Петър получил възможност да се запознае с най-важните църковни документи след издаването на Декларацията.

Прочетете още...

Митрополит Петър (Полянски)

 

  Митрополит Петър (в света – Пьотр Фьодорович Полянский) се родил на 28 юни (10 юли ст. ст.) 1862 г. в село Сторожевое, Воронежка губерния. Баща му бил енорийски свещеник. Завършил местното духовно училище, а през 1885 г. – Воронежката духовна семинария. През 1887 г. постъпил в Московската духовна академия, която завършил през 1892 г. със степен кандидат на богословието. Състудентите му го запомнили с неговото благодушие, доброжелателност, сговорчивост и с изключително жизнерадостния му характер.

Прочетете още...

Старобелският епископ Павел (Кратиров)


Част I

Павел Фьодорович Кратиров се родил на 6 май 1871 година, в с. Покровско, Тотемски уезд, Вологодска губерния, в семейството на селски свещеник, архиерейски наместник на 2-ри окръг на Тотемския уезд. Завършил Вологодското духовно училище, Вологодската духовна семинария и Казанската духовна академия с научна степен кандидат на богословието (през 1896 г., тема на кандидатската работа: „Светител Тихон Задонски като пастир и пастиреучител“).

Прочетете още...

митрополит Агатангел

 

Митрополит Агатангел (Преображенски) и митрополит Сергий (Страгородски)

Част I 

Преди предстоящия си арест през 1922 г. патриарх Тихон прехвърлил временно управлението на Руската Църква върху Ярославския митрополит Агатангел, който бил един от най-старшите архиереи и се ползвал с доверието му.

В официалното си писмо до болшевишкото правителство, с което уведомил последното, че прехвърля правомощията си пред вид привличането му под съд, патриархът посочил, че смята за полезно за благото на Църквата да постави временно начело на Църковното управление „или Ярославския митрополит Агатангел (Преображенски) или Петроградския митрополит Вениамин (Казански)”. Скоро след това патриарх Тихон бил арестуван.

Прочетете още...

 

04.09.2007 г.
Дякон Александър Мазирин,
Свето-Тихоновски хуманитарен университет.

Секретната дейност на ОГПУ против Руската
Православна Църква през 1927-1930 г.1
(показана с примера на Ленинград)

 

Известно е, че освен открита борба с Църквата (посредством антицърковното законодателство, атеистичната пропаганда, съдебното и административното преследване на духовенството и т. н.) съветската власт е провеждала активно против нея и скрита дейност през 20-те и 30-те години на ХХ век. За готовността за провеждането на такава секретна работа пише в края на 1921 г. председателят на ВЧК Ф. Е. Дзержински: «...църковната политика на разрушение трябва да води не някой друг, а ВЧК2. Официални или полуофициални връзки с поповете са недопустими. Ние залагаме на комунизма, а не на религията. Само ВЧК може да лавира и то с една единствена цел – дезорганизирането на поповете3». Как именно «да се лавира», е подсказал Л. Д. Троцки, като се обърнал през пролетта на 1922 г. към другарите от Политбюро на ЦК на РКП(б) с разгърната записка, в която се съдържал планът за борба с Църквата.

Прочетете още...

Отец Макарий странникът и др.

По време на гоненията срещу Църквата и нейните свещенослужители се появил старец отшелник в гората, в дефилето на кавказките предпланини, близо до станция Погорна по Владикавказката жп линия, в пущинака, на 20 километра от населеното място. Това станало през 1923 година.

Прочетете още...

ДОСТОЙНИТЕ СТРАДАЛКИ

Студентката Валентина

През 20-те години на ХХ век, по време на борбата на Православието с обновленството, в Русия се появили множество, както ги наричали, апологети, на Православието. Те първи употребили термина „Съветска Църква“, заговорили за „Вратата адови“ и определили своето изповедание с думата „староцърковник“. Някои от тях още приживе получили всеобщо признание като подвижници. Такава билa студентката от Педагогическия институт Валентина Ч.

Прочетете още...

Евгений Карлович Милер, председателят на Общовоинския Съюз

Според доброто си християнско изповядване, което показал пред своите похитители, доблестният в миналото воин, а след това председател на Обединението на руските воини зад граница, генерал Евгений Карлович Милер може да бъде поставен сред новите мъченици и изповедници за общо назидание и подражание.

Прочетете още...

Изповедниците на светата вяра в центъра на първопрестолната Москва

(Пасхалните преживявания на московчани през 1930 година)

Улица Илинка и съседните на нея улици са цитаделата на съветската „държавност“. Тук са съсредоточени едва ли не всички наркомати1, централният съюз и даже самият Централен комитет на партията. Сред всички тези железобетонни гиганти, напълно обкръжени от тях под крехката защита на Главискуство или само на Главмузей са се притаили два храма. Единият е в глуха пресечка отстрани на самия ЦК на партията на стария площад – храмът на иконата на Божията Майка „Грузинска“, превърнат в музей, но с разрешение да се извършват богослужения в неговия полуподземен сутерен. Другият е на Илинка, до самите Илиински врата, преди да се стигне до голямата Черкаска улица – храмът „Св. Николай Големият кръст“.

Прочетете още...

Подкатегории

Броеве на изданието „Новите руски мъченици и изповедници“ от 2017 г.

Броеве на изданието „Новите руски мъченици и изповедници“ от 2016 г.

Броеве на изданието „Новите руски мъченици и изповедници“ от 2015 г.

Съдържание