Новите руски мъченици и изповедници

Архив на храмовото издание „Новите руски мъченици и изповедници“



Старобелският епископ Павел (Кратиров)


Част I

Павел Фьодорович Кратиров се родил на 6 май 1871 година, в с. Покровско, Тотемски уезд, Вологодска губерния, в семейството на селски свещеник, архиерейски наместник на 2-ри окръг на Тотемския уезд. Завършил Вологодското духовно училище, Вологодската духовна семинария и Казанската духовна академия с научна степен кандидат на богословието (през 1896 г., тема на кандидатската работа: „Светител Тихон Задонски като пастир и пастиреучител“).

Прочетете още...

митрополит Агатангел

 

Митрополит Агатангел (Преображенски) и митрополит Сергий (Страгородски)

Част I 

Преди предстоящия си арест през 1922 г. патриарх Тихон прехвърлил временно управлението на Руската Църква върху Ярославския митрополит Агатангел, който бил един от най-старшите архиереи и се ползвал с доверието му.

В официалното си писмо до болшевишкото правителство, с което уведомил последното, че прехвърля правомощията си пред вид привличането му под съд, патриархът посочил, че смята за полезно за благото на Църквата да постави временно начело на Църковното управление „или Ярославския митрополит Агатангел (Преображенски) или Петроградския митрополит Вениамин (Казански)”. Скоро след това патриарх Тихон бил арестуван.

Прочетете още...

 

04.09.2007 г.
Дякон Александър Мазирин,
Свето-Тихоновски хуманитарен университет.

Секретната дейност на ОГПУ против Руската
Православна Църква през 1927-1930 г.1
(показана с примера на Ленинград)

 

Известно е, че освен открита борба с Църквата (посредством антицърковното законодателство, атеистичната пропаганда, съдебното и административното преследване на духовенството и т. н.) съветската власт е провеждала активно против нея и скрита дейност през 20-те и 30-те години на ХХ век. За готовността за провеждането на такава секретна работа пише в края на 1921 г. председателят на ВЧК Ф. Е. Дзержински: «...църковната политика на разрушение трябва да води не някой друг, а ВЧК2. Официални или полуофициални връзки с поповете са недопустими. Ние залагаме на комунизма, а не на религията. Само ВЧК може да лавира и то с една единствена цел – дезорганизирането на поповете3». Как именно «да се лавира», е подсказал Л. Д. Троцки, като се обърнал през пролетта на 1922 г. към другарите от Политбюро на ЦК на РКП(б) с разгърната записка, в която се съдържал планът за борба с Църквата.

Прочетете още...

Отец Макарий странникът и др.

По време на гоненията срещу Църквата и нейните свещенослужители се появил старец отшелник в гората, в дефилето на кавказките предпланини, близо до станция Погорна по Владикавказката жп линия, в пущинака, на 20 километра от населеното място. Това станало през 1923 година.

Прочетете още...

Евгений Карлович Милер, председателят на Общовоинския Съюз

Според доброто си християнско изповядване, което показал пред своите похитители, доблестният в миналото воин, а след това председател на Обединението на руските воини зад граница, генерал Евгений Карлович Милер може да бъде поставен сред новите мъченици и изповедници за общо назидание и подражание.

Прочетете още...

Изповедниците на светата вяра в центъра на първопрестолната Москва

(Пасхалните преживявания на московчани през 1930 година)

Улица Илинка и съседните на нея улици са цитаделата на съветската „държавност“. Тук са съсредоточени едва ли не всички наркомати1, централният съюз и даже самият Централен комитет на партията. Сред всички тези железобетонни гиганти, напълно обкръжени от тях под крехката защита на Главискуство или само на Главмузей са се притаили два храма. Единият е в глуха пресечка отстрани на самия ЦК на партията на стария площад – храмът на иконата на Божията Майка „Грузинска“, превърнат в музей, но с разрешение да се извършват богослужения в неговия полуподземен сутерен. Другият е на Илинка, до самите Илиински врата, преди да се стигне до голямата Черкаска улица – храмът „Св. Николай Големият кръст“.

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

Част VI

Седмината измъчени страдалци, седемте кротки незлобиви агнета приготвили себе си за заколение. Поругани, изоставени от всички, те изминали своя кръстен път от царските дворци до подземието на Ипатиевия дом в Екатеринбург, от блестящата свита на царедворците и славата сред народа и армията до тежката самота сред шайката от разбойници и поругаването от тези полузверове палачи и убийци.

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

 

Част V

В живота на царя и неговото семейство започнал нов етап – лишаване от свобода, унижения и оскърбления не само на неговото царско достойнство, но и на обикновеното му човешко достойнство.

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

 

Част IV

Царят, като църковен и вярващ човек, осъзнавал себе си като Божий помазаник и цар във високия и отговорен смисъл на тези понятия, както той ги е наследил от вековете на руската история. В постановлението на великия Московски събор от 1613 г. се казва: „Постановява се Божият избраник, цар Михаил Фьодорович Романов, да бъде родоначалник на царете на Русия от род в род с отговорност за своите дела пред Единия Небесен Цар, а който се обяви против това съборно постановление, бил той самият цар или патриарх, или велможа, или който и да е човек, да бъде той проклет и в този, и в бъдещия век, защото ще бъде отлъчен от Светата Троица.“

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

 

Част III

Принцеса Алиса Хесенска, бъдещата руска императрица Александра Фьодоровна, изгубила майка си на шестгодиша възраст и живяла предимно при английската кралица Виктория, която пренесла цялата си любов и нежност от починалата дъщеря върху внучката си. Принцесата не била немкиня нито по ум, нито по сърце, след като получила образованието и възпитанието си при английския двор. На дванадесетгодишна възраст тя била в Русия за сватбата на своята сестра Елисавета Фьодоровна с великия княз Сергей Александрович и се запознала с шестнадесетгодишния наследник на престола великия княз Николай Александрович, своя бъдещ съпруг. Още тогава те направили впечатление един на друг и при следващите срещи се обикнали горещо и завинаги.

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

 

Част II

„Първенствуваща и господстваща в Руската империя вяра е Християнската Православна Католична от Източно изповедание вяра. Императорът, който владее всеруския престол, не може да изповядва никаква друга вяра, освен православната. Императорът като християнски Цар е върховен защитник и пазител на догматите на господстващата вяра и блюстител на правоверието и всяко благочиние в светата Църква“.

Прочетете още...

Император Николай II и неговото семейство

 

Част I

Руската емиграция, като съзнава горчиво общоруската вина пред царя и неговото семейство, съсредоточи своето внимание върху тяхната трагична съдба и събра обширен материал за тях.

Прочетете още...

Подкатегории

Броеве на изданието „Новите руски мъченици и изповедници“ от 2017 г.

Броеве на изданието „Новите руски мъченици и изповедници“ от 2016 г.

Броеве на изданието „Новите руски мъченици и изповедници“ от 2015 г.

Съдържание