Духовна беседа

Архив на храмовото издание „Духовна беседа“



СВЕТООТЕЧЕСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА БОЛЕСТИТЕ

В РЕЛИГИОЗНО-НРАВСТВЕНИЯ ЖИВОТ НА ХРИСТИЯНИНА

(продължение от предишния брой)

            Как се получава, че както разумно извършваните трудове, така и болестите еднакво служат като път към смирението? Като обяснява този въпрос, авва Доротей казва че след грехопадението душата станала като нещо единно с тялото. Трудовете и болестите смиряват тялото, а заедно с него се смирява и душата. „Защото, казва той, едно е разположението на душата у здравия човек, друго – у болния. Както е различно у гладуващия (който се въздържа заради спасението) и нахранения. Различно е душевното разположение у този който постоянно се труди (защото това изисква спасението), и у този, който не се труди и живее в безделие.“

            Преп. Макарий Оптински пише: „Господ промислително смирява християнина и чрез тези душевни немощи, които се проявяват у него по време на боледуването. Той допуска и благочестивите подвижници по време на болест да изпадат в малодушие и нетърпение, за да не се превъзнасят, че ето, видиш ли, „аз страдам с търпение и съм достоен за радост от Бога“. Така Той ги смирява още повече чрез проявата на такива душевни немощи (с каквито е обложена всяка човешка природа).“

СВЕТООТЕЧЕСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА БОЛЕСТИТЕ

В РЕЛИГИОЗНО-НРАВСТВЕНИЯ ЖИВОТ НА ХРИСТИЯНИНА

            В наше време болестите представляват едва ли не най-разпространеният вид скърби. За християнина е важно винаги да се стреми правилно, от християнска гледна точка да гледа на болестите. Лечебната наука, най-общо, сочи различни причини за човешките заболявания. Нека да разгледаме духовните причини за болестите, както и тяхното значение за религиозно-нравствения живот на християнина.

            Ако разглеждаме болестите от духовна гледна точка, едни от тях са наказание за грехове, други – за вразумление, за изпитване на търпението и вярата, както и във връзка с различни други причини, които Божият промисъл е отредил. Но всички те имат в основата си нашите грехове, започвайки от първородния грях.

КАК ПО ХРИСТИЯНСКИ ДА ПОНАСЯМЕ СКЪРБИТЕ

            Подвижниците дават разнообразни съвети с какви молитви да се молим по време на скърби. От молитвените последования в молитвеника съветват да се четат канона и акатиста на Сладчайшия Иисус, както и молебния канон и акатиста на Пресвета Богородица… За скърбящата душа много утешителни молитвословия се намират в Псалтира, като сред псалмите винаги ще се намерят такива места, сякаш специално написани за утеха на нашето скръбно състояние. Преп. Амвросий Оптински съветвал мнозина по време на скърби да четат някои конкретни псалми, като псалом 39-ти „Терпя потерпехъ Господа, и внят ми и услыша молитву мою…“ /С търпение понасях изпратеното ми от Господа, Той забеляза това и чу молитвата ми…- по слав. текст/, също и псалми 26-ти, 69-ти и 101-ви. При нападения, идващи от хора и бесове, той съветвал да се прибягва към псалмите на св. пророк Давид с които той се молел когато бил в гонение от врагове, а именно - 3-ти, 53-ти, 58-ми и 142-ри. При това от тези псалми да се избират онези стихове, които се отнасят към скърбите, като по-често се повтарят с вяра и смирение. Когато пък ни напада униние, или душата бива измъчвана от необяснима скръб, тогава да се четат псами 36-ти и 90-ти. Ако в името на Света Троица тези два псалома се четат както трябва ежедневно, по три пъти на ден, със смирение и усърдие, с преданост на всеблагия Божий промисъл, тогава Господ като светлина ще открие твоята правда и пътищата (делата) ти ще се видят като посред ден - само трябва да се подчиниш на Господа, и да Го измолиш (за това).

 

КАК ПО ХРИСТИЯНСКИ ДА ПОНАСЯМЕ СКЪРБИТЕ

            Св. Тихон Задонски пише: „Най-тежкото изкушение за надеждата се случва когато душата бива овладяна от мисли на безнадеждност, че няма спасение в Бога. /вж. Пс. 3:3/ Това е коварство на дявола, който насочва своите нажежени стрели към вярната на Бога душа, в желанието си да й отнеме съкровището на вечното спасение. Точно тук за християнина повече от всичко е необходимо да търпи, да прояви мъжество, да прояви сила и с добрата надежда да преодолее козните на врага, да остане непоколебим в надеждата, като помни утешителните слова на апостола: „който вярва в Него (в Христа) няма да се посрами.“ /1 Петр. 2:6/ „на ония, които любят Бога … всичко съдейства към добро.“ /Рим. 8:28/

Протойерей   Георги Флоровски

/1893 - 1979/

З А      Ц Ъ Р К В А Т А

 

„Колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.” /Бит. 28:17/

            В учението за Църквата „великата тайна на благочестието” се разкрива на вярващото съзнание в цялата своя неизследима пълнота. Църквата е Христово дело на земята, обективен резултат на Неговия изкупителен подвиг, образ на Неговото благодатно пребиваване в света „през всички дни до свършека на вековете”. В Църквата завършва и се изпълнява божественото домостроителство. Именно в Църквата, в лицето на Дванадесетте и другите с тях, като на предизбран начатък слезе Светия Дух в „страшното и неизповедимо тайнодействие” на Петдесетница. Също в Църквата като „дом Божий” се извършва и продължава със силата, действието и благодатта на Всесветия Дух спасението, освещението и „обожението” на тварите. Църквата е единствената „врата на живота”, по израза на св. Ириней Лионски, а заедно с това – богата „съкровищница” на всичко, което се отнася към истината. И затова само в Църквата, от Църквата и чрез Църквата се разкрива истинския път на християнското ведение (разбиране) и благочестие.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

СЪДЪРЖАНИЕ

ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ БРОЕВЕ