ДУХОВНА БЕСЕДА

 

14.Х./1Х.2012 г.

Неделя 19-та сл. Петдесетница

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

 

ДУХОВНО-ПРАКТИЧЕСКИ НАСТАВЛЕНИЯ

Свети праведен Иоан Кронщадски

/1829 г. – 1908 г./ 

 

   По време на богослужение или на домашни молитви, по някакви странни причини умът ни в повечето случаи се отклонява встрани, към други предмети. Понякога са нужни значителни усилия на волята за задържане на ума върху съдържанието на молитвите. Затова всеки е длъжен да се придържа към правилото – с всички сили да се съсредоточава върху съдържанието на молитвите, като се стреми (и вътрешно) да се прониква от това съдържание. Не трябва да забравяме, че при четене на (вече) известни молитви от нас не се изискват никакви собствени умувания, а само усилията молитвата до достигне целта за която е съставена. Да може молитвата да ни изпроси тази благодат, за която се говори в нея, както на нас (като клирици), така и на хората за които се молим.

   Трябва да постоянно да поддържаме в себе си силен и мъжествен дух, който (е в състояние) да побеждава всичко в името на Всесилния Бог. Можеш ли да ми кажеш защо (обикновено) изпадаш в малодушие? – От това, че (отново) си съгрешил, или имаш някаква (силна) скръб и притеснение в сърцето си? Но нали за Господа Бога да прощава нашите грехове – това е най-обикновеното нещо. А ти просто се помоли от дълбочината на сърцето си за това.

   Всичко и навсякъде върши нашият Господ, докато ние очевидно сме само Негови оръдия. А Той е навсякъде със Своето милосърдие и всевластност … Наше дело е да действаме спокойно по готови правила, докато Бог чрез Своето действие (реално) върши всичко … Така, при извършване на тайнствата свещеникът чете молитви, извършва определени видими действия, а останалото – невидимото и главното в същото това време извършва Сам Господ със Своите действия. Например, по време на Кръщение свещеникът чете готови молитви, извършва действия на заклинания, на кръщаване, миропомазване, пострижение, но Господ е Който върши всичко за което свещеника се моли. Той прогонва бесовете от младенците (и изобщо от кръщаваните), Той им дава другото – духовно раждане, утвърждаване в Православната вяра и избавление от лукавия и всичките му начинания. Затова свещеникът е важна личност, особено достойния свещеник. Аз, грешният, не съм достоен за този висок сан. Следва да кажем същото и за най-великото Тайнство – Тайнството на Тялото и Кръвта Христови. Свещеникът се моли по готови молитви и извършва определени действия. Докато Сам Господ, сякаш като особена утеха от Собственото Си всемогъщество и безмерна любов, по най-обикновен за Него начин прави от хляба и виното Свое Пречисто и Животворящо Тяло и Своя Божествена Животворяща Кръв – за очистване на нашите грехове и за преискрено приобщаване с нас, които Той толкова е възлюбил. Неговото Слово е самото Негово дело. „Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви.” /Пс. 32:9/

   С лакомство в храненето, особено когато това е и без мярка в количеството, сърцето става разслаблено за духовни подвизи, особено за молитвата, то задебелява и затлъстява. Господ казва: „Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство.” /Лк. 21:34/ Съвсем логично – когато човек пости, сърцето става по-леко и духовно (възприемчиво). За това свидетелства опита на всеки, който си е дал труда да го приложи в своя живот. Колко плодотворно става тогава нашето сърце с богати и възвишени съзерцания и чувства! Обърнете внимание на словата на постниците-проповедници – те са изпълнени с дух и сила, точно защото чрез поста и молитвите самите проповедници са се превърнали, така да се каже, в дух (в тях убедително владее духа над плътта и плътското мислене). Прочетете и словата на хора заети с житейски грижи, които не спазват строг пост – техните слова са плътски, безсилни, подобно на плътта.

   От собствен опит мога да кажа, как пристрастните размисли за всевъзможни житейски неща, по всяко време, но най-вече по време на богослужение, смущават, затъмняват и притискат сърцето ми.

   Бъди самостоятелен и свободен – независим от каквито и да било външни предмети или нередности, тоест, не изпадай в смущение и страстност във връзка с тях. Пази свободата и мира на своя дух.

   Когато дяволът плени сърцето, тогава не само за другите, но и за себе си не можеш да се молиш от цяло сърце. Защото той омрачава и ожесточава душата, не й позволява да се обърне към Бога от цяло сърце, проваля всичките й усилия за искрено обръщане към Бога, възбужда (в душата) нетърпение, раздразнителност и хули. Но и (в такива моменти) не бива да се унива и да се изпада в отчаяние, а да се върви напред към Бога, без да се обръща внимание на пречките, с вяра и надежда в Неговото милосърдие.

   Когато се молиш Господ да ти изпрати Светия Дух, и Той да се всели у теб, тогава поддържай твърдото упование, че ти просиш от Него най-обикновения дар за християните, каквито са насъщния хляб и водата. Не се смущавай от величието на Светия Животворящ Дух, Който диша „където иска” /ср. Ин. 3:8/, вярвай от цялото си сърце, че Той ще дойде и ще се всели в тебе, защото ти си член Христов, изкупен с Неговата кръв. Ти си осветен чрез приемането в сърцето си на Пречистите Тайни на Неговото Тяло и Кръв. „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?” /1 Кор. 3:16/

   Когато служиш (като клирик, или пък присъстваш като мирянин на) някаква свещена служба, поддържай смирено настроение, както в мислите си, така и в сърцето си. Бъди мислено по-долу от всичко, което се съдържа в изчитаното, в молитвите, славословията и свещените действия, независимо дали това става в храма, или в частен дом. Защо? – Защото словата и молитвите, които се четат, славословията и свещените действия, имат своето начало или: 1) от Самия Господ Иисус Христос, или 2) от светите Апостоли, или 3) от великите свети Отци на Църквата, на които ти не си достоен да развържеш ремъка на обущата им. Никога не дръзвай да се сравняваш с тях в мислите си, още повече - мислено да се поставяш над тях. По този начин оскверняваш себе си с дяволска гордост, която винаги убива нашите души – знайно или незнайно за нас. Научи се смирено да ходиш пред Господа - тогава ще придобиеш скъпоценния покой на сърцето.

   Пред всички хора бъди колкото можеш по-смирен. Никого не считай за незначителен и нищожен, дори ако по мнението на хората той да е най-последния в обществото. Към всички бъди ласкав, кротък, почтителен. Смирявай се пред всички, и (тогава) Господ ще те въздигне пред всички тях. „Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.” /Лк. 18:14/

   „Без Мене не можете да вършите нищо” /Ин. 15:5/ Помни тези думи на Господа, и без Него дори за минута не считай себе си в безопасност. Приучи се винаги да гледаш към Господа (подобно на св. цар Давид), който казва: „Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми.” /Пс. 24:15/. Старай се да не оставаш сам без Господа дори за минута, а бъди винаги с Него – тогава (наистина) ще бъдеш в пълна безопасност.

   Унинието само по себе си е хула срещу Светия Дух … Лекарство за греха е покаянието, а не унинието. Унинието е дело (действие) на злите духове.

   Забележи, че когато дяволът вътрешно те разпалва към раздразнителност и злоба – тогава твой дълг е да се укрепиш в кротост, търпение и незлобие на сърцето. Приеми това като изпитание от Господа, Който иска да ти покаже дали (действително) притежаваш тези добродетели (или само си въобразяваш, че ги имаш). А те са (насъщно) необходими за християнина.

   Понякога се случват да претърпяваме силни удари (нападения) в сърцето си от духа на злобата, или духа на мъчително скъперничество, непосредствено след самото причащение. Не бива да се отчайваме при нахлуване на злото – то се допуска от Бога, за да се борим с него, и чрез борбата да укрепваме нравствените си сили. Ще премине. Но трябва да се молим Бог да ни помогне да издържим на натиска на злите духове, които биват особено силни когато ни изненадат и заварят неподготвени, или тогава, когато не желаем това, подчертано при някои хора.

   Думите на Евангелието и апостолските послания трябва да се четат с (усета) за живот и съчувствие (към този живот), тъй като те са именно дух и (истинския) живот. Четящият трябва да преживява това с цялата си душа. Същото следва да се каже и за псалмите и другите свещени четива, както и за всички молитвени последования и тайнства. (Това не само изключва превзетото, художествено четене, то е негова противоположност – то е благоговейно-съсредоточеното преживяване на вярващата душа).

   Проси от Бога без да размисляш в сърцето си как (точно) Бог ще те чуе, или как (по какъв начин) ще ти подаде един или друг дар. Довери се напълно на Неговия Промисъл, защото (само) Той знае (как да постъпи като Всемогъщ Бог). Много труд си създаваме с ненужни размишления. Трябва да бъдем прости и доверчиви като деца.

   Всеки, който приеме да поправя другите (като свой дълг) следва да помни как Господ дълготърпеливо е поправял него самия, и продължава да го поправя през целия му живот. Затова трябва да избягва да се дразни без мярка на съгрешаващите, да не ги наказва безпощадно, а да се отнася с кротост и любов.

   „Пригответе пътя на Господа (пътя в мислите и сърцата), прави правете пътеките Му (с прямота и нелукавост на сърцето) /ср. Мат. 3:3/ Когато дойдеш на богослужение в храма, остави всичките си житейски грижи до прага. Пред Духовния Цар (защото Бог е Дух) душата трябва да отложи всяка своя плътскост, т.е. всяко плътско мъдруване. Защото: никой от свързаните с плътски похоти и наслаждения не е достоен да пристъпи, или да се приближи, или да служи на Тебе, Царю на славата (начало на свещеническата молитва, когато се пее Херувимската песен). Затова (особено в този момент, и до края на Евхаристийния канон) трябва всецяло да се потопиш в небесното и вечното.

   Както невидимо, но забележимо снизхожда Светият Дух в душата, така невидимо, но напълно реално и по същество, слиза Той и върху Светите Тайни (при пресъществяването на хляба и виното в Тяло и Кръв на Спасителя).

   Където говори Бог, там трябва да има само безусловна вяра – Този, Който Сам е Истината не може да излъже. За Всемогъщия всичко е възможно. „У Бога няма да остане бесилна ни една дума.” /Лк. 1:38/ Трепери, да не би да се възгордееш пред Бога!

   По време на молитвите, и преди (самото) причастяване, често към сърцето се усеща как приближава някакво смущение и боязливост, които много силно притесняват, подтискат и измъчват душата. Това идва от дявола. Доказателство за това е факта, че същото това смущение и боязън веднага отминават когато вече се е случило това, от което ти си се боял като от грях (неустояване на смущението). Тогава отведнъж сърцето чувства облекчение (лекота). Очевидно тук действа разумна зла сила, която след като постигне своята цел, се отдалечава.

   Врагът (дяволът) се старае да не допусне спокойно и невъзмутимо да се ползваме от премирните (които установяват в душата Божия мир) дарове на вярата (молитвите и тайнствата). Той всячески ни смущава, препъва, подмамва с всевъзможни средства умовете и сърцата ни. Затова се налага с едната ръка да просим Божиите милости, а с другата да пропъждаме враговете.

   Когато имаш Христа в сърцето си, бой се да не Го загубиш, а заедно с Него и целия си сърдечен покой! Тежко е да се започва отново. Усилията отново да се съединиш (в душата си) с Него, след като си допуснал да отпаднеш, ще бъдат тежки, ще са нужни много горчиви сълзи. Затова, с всички сили се дръж за Христа, придобий Го (в себе си), и не губи светото дръзновение пред Него.

   Понякога още щом започнеш да вършиш нещо добро (например – да се молиш) веднага в сърцето ти се появява мъчително съмнение, което пречи на започнатото дело. Това е сигурен знак, че това което вършиш е угодно на Бога, и ти трябва да продължиш да го извършваш въпреки смущението с пълна увереност в неговата святост. Мъчителното съмнение е знак, че дяволът не желае (да изпълниш) това дело и се стреми да ти постави препятствия. Когато вследствие на маловерието започне да те изгаря вътрешен огън (на силен смут) – пази се да не се разрастне в силен пламък и целия да те опали (да те доведе до униние, отчаяние и безнадеждност). В такива моменти побързай и се постарай да се напрегнеш в усилване на вярата и в молитва.

   Действието на злия дух в сърцето се проявява особено чувствително в началото на четене на Свещеното Писание, или творенията на светите Отци, или при четене на молитви при обществени богослужения, при треби. Също по време на домашни молитви – става ти тежко и четеш без желание. А като четеш, не го разбираш със сърцето си (не достига и не увлича сърцето). Прочетеното не се вмества в сърцето, което остава изпълнено с духа на адския мрак. Но скоро Словото Божие, молитвата, или светоотеческите писания набират сила и прогонват злия дух, който щом види нашата твърдост в извършваното дело, избягва от нас.

      Превод от с обяснителни допълнения: Святой праведный ИОАНН КРОНШТАДТСКИЙ, СВЯЩЕННИКУ, извлечения из дневниковых тетрадей, стр.97 -122, М. 2005 год.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза