ДУХОВНА БЕСЕДА

 

22.ІІІ.2015/9.ІІІ.2015 г

Неделя 4-та на Великия пост,

преп. Иоан Лествичник,

свв. 40 мъченици в Севастия

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

                        

 

КЪМ ДУШАТА, УГНЕТЯВАНА ОТ ДУХА НА УНИНИЕТО

архимандрит Лазар (Абашидзе)

 

ЗА БОЖИЯ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ В ЧОВЕКА.

        Най-важното преимущество на човека сред всички останали Божии създания е в това, че Творецът благоволил да го украси със Своя образ и подобие. Битиеписателят разказва: „Рече Бог: да сътворим човек по наш образ, и по Наше подобие … И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.” /Бит. 1:26, 27/

В КАКВО СЕ СЪСТОИ БОЖИЯТ ОБРАЗ В НАС?

Първо, по Своята природа Бог е най-чист Дух, необлечен в никакво тяло и непричастен към никаква вещественост. Следователно, трябва да предполагаме, че и Божият образ трябва да търсим не в тялото, а в невеществената човешка душа.

Второ, като Дух, Бог има същностните свойства на Духа – ум, свобода, безсмъртен по самата си природа. Затова, в частност, Божият образ може да се търси и в ума на човека, и в неговата (на човека) свободна воля, и в неразрушимостта и в безсмъртието на душата. (Човешката душа е Божие творение, и като всичко сътворено има начало и край. Въпреки това Бог пожелал да направи душата безсмъртна. Така че тя е смъртна по природа, а безсмъртна по благодат, защото Бог желае да е такава. Според светите отци, човекът, създаден по Божий образ, не съотнася своя живот към себе си като център и модел, а към Бога. Христос е Божият образ, както казва св. ап. Павел: „Който е образ на невидимия Бог.” /Кол. 1:15/, а човекът е по образа на Христос. Следователно, човекът е образ на образа. Човекът е създаден по Божий образ и трябва да придобие Неговото подобие. Свети Иоан Златоуст пише: „тъй като вдъхването на Бог е енергията на Светия Дух, затова точно тази енергия на Светия Дух е създала душата, без самата тя да се превръща в човешка душа.” Това е много важен момент, който трябва да се изтъкне, защото така осъзнаваме, че не можем да разглеждаме душата самостоятелно, а само във връзка с Бога. /б.ред./)

            Трето. По отношение на всички други същества (и на цялото творение) Бог е Вседържителят Господ, Цар и Владика. Във връзка с това можем да кажем, че Божият образ в човека се състои и в даруваната му царствена власт и господство над всички земнородни. Още повече, че такава мисъл е съгласна с думите на Самия Създател, Който още щом изрекъл: да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие … веднага след това добавя: „да господарува над морските риби, и над небесните птици, и над зверовете, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.” /Бит. 1:26/ Но очевидно е, че владичеството на човека над земнородните е само следствие и външен израз на Божия образ, който се намира в самата душа на човека, в разума, в нейната свобода, които единствено ни дават пълно преимущество пред неразумните животни.

ИМА ЛИ РАЗЛИКА МЕЖДУ БОЖИЯ ОБРАЗ И БОЖИЕТО ПОДОБИЕ У ЧОВЕКА?

       По-голямата част от отците и учителите на Църквата отговарят че има, като казват, че Божият образ се намира в самата природа на нашата душа, в нейния разум и свобода, а подобието – в необходимото развитие и усъвършенстване на тези сили от самия човек. В съвършенството на разума и свободната воля, или на двете заедно, в добродетелите и светостта, в придобиване даровете на Светия Дух. Следователно, Божият образ получаваме заедно с нашето битие, а подобието сме длъжни да придобием сами, като за това получаваме от Бога само възможност (и съдействие).

      Св. Григорий Нисски пише: „да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие” - първото имаме по (Божие) сътворение, а второто сами извършваме по произволение, то зависи от нашата воля. И това, зависещото от нашата воля, съществува в нас само като възможност и се придобива на дело чрез нашите действия. Ако Господ, в намерението си да ни сътвори, предварително не беше казал: "да сътворим и по подобие", тогава (само) със собствени усилия не бихме били (образ и) по Негово подобие. Така че в самото наше сътворение сме получили и възможност да бъдем подобни на Бога. Но като ни е дал тази възможност, Бог е предоставил на нас самите да бъдем изпълнители на нашето подобие с Него – за да ни удостои с приятната награда за нашата дейност, така че да не бъдем подобни на бездушни изображения, каквито правят (рисуват) живописците … Едното (образът) ни е дадено, а другото (подобието) е оставено недовършено (нека обърнем внимание, че след като Бог казал: „да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие” след това, вече след сътворението е казано: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори”/Бит. 1:27/. Вече не се говори, че го е сътворил „по подобие”, което е много съществено. Това Бог е направил, за да можеш като сам се усъвършенстваш, да станеш достоен да получиш за стореното от теб Неговата награда. Как израстваме в подобие (богоподобие) – чрез Евангелието. Какво представлява християнството? – Уподобяване на Бога, доколкото това е възможно за човешката природа. Ако ти си се решил да бъдеш християнин, старай се да станеш подобен на Бога, облечи се в Христа.

        Св. Димитрий Ростовски пише: „Божият образ го има и в душата на невярващия, докато подобието – само в добродетелния християнин. Когато християнинът извършва смъртни грехове, тогава се лишава от подобието, но не и от Божия образ. И ако бъде осъден на вечни мъки, образът Божий остава в него во веки, но подобие вече е невъзможно.” Протопрезвитер Михаил Помазански пише: „Пред духовния взор на човека е Бог и духовния свят, а пред телесния му поглед - веществения свят. Първото назначение на човека е славата Божия (да живее, за да слави Бога). Човек е призван да пребивава във верен съюз с Бога, да се стреми с цялата си душа към Него, да познае своя Създател и да Го прослави. Да се радва на единението си с Него, и да живее в Него. Като венец на създанията, човек има назначението да бъде съзнателно, разумно, постоянно и най-съвършено оръдие на Божията слава на земята. За да бъде такъв е необходимо да стане достоен на своя Първообраз. С други думи – той е призван да се усъвършенства, да опазва Божието подобие в себе си, да го възстановява и укрепва. Призван е да развива и усъвършенства нравствените си сили чрез добри дела. Истинското благо за него се състои в блаженството му в Бога. Затова може да се каже, че блаженството в Бога представлява цел на човешкото битие.”

 ЗА КАКВО Е СЪЗДАДЕН ЧОВЕКЪТ?

       Възможното в земния живот нравствено преуспяване и усъвършенстване представлява само предварителна подготовка за бъдещата вечна слава и блаженство на човека. Тази слава е толкова велика, че в сравнение с нея всички скърби и страдания в настоящия живот не означават нищо. Апостолът пише: „Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.” /Рим. 8:18/ Бъдещото блаженство на човека не само не може да бъде обхванато от възможностите на човешката мисъл, не само нищо подобно на него от опит човек не познава, но и да си въобрази не може. „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат.” /1 Кор. 2:9/ Това блаженство представлява възможното най-близко единение с Бога за ограниченото човешко същество, неговото възможно най-пълно участие в Божието блаженство. Пътят на първия човек към това блаженство бил установен в рая - като път светъл, безболезнен, без преградата на смъртта. Но след като загубил райския път, човекът се оказва принуден да върви към небесното отечество по пътя на земния си живот – път на тежко странстване, път на смъртта, тлението и възкресението. Пътищата на всички които се спасяват са различни, но водят към една цел – вечното блаженство с Бога. Това блажено единение с Бога във вечността е целта, заради която е създаден човек.

ЧОВЕКЪТ Е ХРАМ БОЖИЙ.

        Свт. Игнатий Брянчанинов пише: „Какво представлява човек? На този въпрос отговаря апостолът: „вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.” /2 Кор. 6:16/ Свещеното писание нарича всеки човек дом, обител, съсъд. Но всеки човек, който не пожелае да бъде дом Божий и съсъд на Божествената благодат, (неизбежно) се превръща в дом и съсъд на греха и сатаната" … Човек не може да не бъде това, за което е създаден – не може да не бъде дом, жилище, съсъд. Не му е дадено да пребивава сам в себе си, извън друго общение – това е извън неговото естествено устроение. Той може да бъде сам със себе си само посредством Божията благодат, в нейно присъствие, когато тя действа в него. Без нея той става чужд и на самия себе си, и неволно се подчинява на властта на падналите духове заради това, че произволно е отстранил от себе си благодатта, за това, че е потъпкал делото на Твореца … Човек става съсъд и Божие жилище чрез християнството, устройва се и се украсява като Негово жилище чрез действието на Светия Дух: „вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.” /Ефес. 2:22/ Всички Божии избраници станали храмове на Божеството, както казва за себе си св. ап. Павел: „Христос живее в мене.” /Гал. 2:20/ Тези, които не удовлетворяват Божието назначение, той нарича не това, което трябва да бъдат: „Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.” /2 Кор. 13:5/ За неизпълнение на своето назначение, според апостола, човек подлежи на наказание във вечността. „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори.” /1 Кор. 3:16-17/ Ще го разори като отстъпи от него, като го предаде на собственото му състояние на падение, на общение с падналите духове и последиците от това – погребването навеки в огнената бездна на ада … Не само душите ви, но и: „тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога (Който сте получили в тайнството свето Кръщение), не принадлежите на себе си … вие сте скъпо купени” /1 Кор. 6:19-20/ - купени сте с кръвта на Богочовека. „Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.” /1 Кор. 6:20/ Въз основа на тези свидетелства на Светия Дух, можем да определим, че човек е Богосъздаден храм на Божеството по душа и тяло.”

         Св. Иоан Златоуст казва: „Благодатта на Светия Дух прави от нас самите, ако ние водим благочестив живот, храмове Божии, и ние придобиваме способност да се молим на всяко място … Ти самият ставаш и олтар, и свещеник, и приношение … „Вие сте храм на живия Бог” /2 Кор. 6:16/ - украси този дом, изгони от него всеки греховен помисъл, за да станеш драгоценен член на Христа, да станеш наистина храм на Духа. Самото дело, с точност и внимание разгледано, показва, че това не може да се осъществи без трезвение и правилен (благочестив) живот.Цялото здание … възраства в храм свят чрез Господа.” /Еф. 2:21/ Храм предназначен за обител на Бога. Всеки от вас е храм, както и всички като общност съставлявате храм, в който живее Бог като в Тяло Христово, като в духовен храм.”

         Преп. Исаак Сирин пише: „Дръзвам да твърдя, че ние сме храм Божий. Нека очистим този Негов храм, защото Той е чист, така че да пожелае да се всели в него. Да го осветим, защото Сам Той е свят. Да го украсим с всякакви добри и благолепни дела. Да го покадим с упокоението в изпълнение на Божията воля, с чиста сърдечна молитва, която е невъзможно да запазим ако често общуваме с този свят и участваме в неговите дела Съкровището на смиреномъдрия е вътре в него самия – това съкровище е Господ.

           

            Превод от: Архимандрит Лазарь, ДУШЕ, ОТЯГОЩЕННОЙ ДУХОМ УНЬІНИЯ, М. 2000 г., стр. 40 – 46.

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза