ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 

 

 

 

 28.VІІ.2013 /
 15.VІІ.2013 год.
Издание на православния  катедрален храм 
Неделя 5 след Петдесетница
 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

 

 

ИЗ  ПИСМАТА  НА  ВЕЛИКИТЕ  ОПТИНСКИ  СТАРЦИ

Преподобни   А М В Р О С И Й   О П Т И Н С К И

/1812 г. -  1891г./

/продължение от брой 344/

 

            За да не се отчайваме, както и да не градим безполезни надежди, нашият покоен отец Макарий ни сочеше думите на преп. Петър Дамаскин, че спасението на човека протича между страха и надеждата, защото и двете крайности са вредни и душеопасни. В притчата за митаря и фарисея Господ ясно показва как слабите, но признали вината си грешници чрез смиреното покаяние могат да получат не само спасение, но и оправдание. И как наглед безгрешния човек, който има видими добродетели, може да бъде отхвърлен от Бога заради горделивия си начин на мислене. Когато св. ап. Иаков казва, че вярата без дела е мъртва /Иак. 2:17/, казва това не просто (изолирано, само по себе си), а посочва жестокосърдието и немилосърдието на този, който има възможност да благотвори на ближния, но не го прави когато той е в нужда. Той пише: „Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром … каква полза?” /Иак. 2:15-16/ Св. ап. Павел още по-ясно говори, че не бива много да се надяваме на видимата благотворителност, а повече следва да се грижим за придобиване на милосърдие в сърцето и любов към ближния: „И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне – щом любов нямам, нищо не ме ползва.” /1 Кор. 13:3/ И преп. Варсонофий Велики казва, че ако имаш необходимото за своите собствени нужди и кажеш на просещия от тебе – нямам (какво да ти дам), това не е лъжа, защото за раздаване действително няма. В Стария завет е казано - благотвори на нуждаещия се, колкото ръката ти може (колкото е по възможностите ти). Под християнски дела се разбира изпълнението на животворните Божии заповеди, чрез които се изправя сърцето на човека, а не просто голите външни дела. При занижаване в изпълнението на заповедите, набляга се повече на смирението, изпълнено с покаяние, и обратно (както за това пише преп. Исаак Сирин в слово 34).                                  1861 г.

            Безмълвието е едно от седемте духовни упражнения, за които пише преп. Петър Дамаскин в Добротолюбието. Отговорът на преп. Варсонофий Велики, че не бива свободно (необмислено и без нужда) да общуваме с другите се отнася както за монасите, така и за вас, които живеете в света и имате семейства. Неговият смисъл и значение е еднакъв за всички. Безмълвието като вид духовно упражнение е наречено още и свобода от излишна загриженост, в смисъл, че не бива да се грижим по човешки разчети (съображения, планове) за каквото и да било, а всичко, относно себе си и семейството, да предоставяме на Божия промисъл, като от своя страна вършим това, което е по силите ни. Да не си позволяваш свободни обращения (общуване) с другите, в славянски превод се изразява с бездързновеност т.е. да не се месиш в чуждите дела, да избягваш запознанства и връзки без необходимост. Означава също да избягваш неуместни одумвания, клюки и безсмислени разговори. Трябва да се говори кратко, при нужда, и само по въпроса (по темата на разговора). Но трябва да отбележа, че изпълнението на всичко това е трудно изпълнимо не само за вас, но и за нас (монасите). Затова нашият блажен старец о. Макарий сам се придържаше (прибягваше) към самоукорението и съзнаване на своята немощ, на което и другите поучаваше, защото без смирение дори изправните изпълнители (праведниците) няма да бъдат оправдани.                   1860-1862 г.

         Навреме си пожелал да узнаеш свойствата на тази любов, без която нито раздаване на цялото имущество, нито предаване тялото на изгаряне, не принасят никаква полза. Тази любов разяснява апостолът като казва: „любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли (т.е. не помни причиненото зло), на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява (т.е. винаги се надява на най-доброто), всичко претърпява. Любовта никога не отпада.”(от Бога и от хората, дори в най-трудните обстоятелства) /1 Кор. 13:4-8/ Блажен е, който е придобил такава любов, а ние, немощните, трябва поне да се стремим към придобиване на нейните свойства и качества чрез самоукорение, смирение и покаяние. Тези необходими добродетели притъпяват горчивината и тъгата от притеснителните обстоятелства, дават известно облекчение и съразмерна отрада на страдащата душа според силата на смиряващия се и каещия се със самоукорение. А то се състои в това, че винаги като причина за скърбите, огорченията и мъчителните обстоятелства следва да считаме своите грехове и гордост. Видима гордост у нас някак не се забелязва, но изявите на тънкото самолюбие и честолюбие не рядко се проявяват в негодование, раздразнителност, в ревност не по разум, а понякога и в някакъв вид завист за успехите на другите. Въпреки че проявите на самолюбието и честолюбието са твърде тънки, но и те са силно препятствие за придобиване на любовта, за която беше казано по-горе. Не напразно св. Давид е изрекъл: „виж смирението и трудовете ми, и ми прости всичките ми грехове.” Първата степен за достигане на истинската любов е търсене на прощение на греховете с правилни средства. А св. Иоан Лествичник с още по-голямо смирение казва: дори по цялата лествица (стълба) на добродетелите да се изкачиш, (не преставай) да се молиш за прошка на грехове си.                           1861 г.

         Смъртта слага край на всичко. Към този край следва да отнасяме всички наши планове и разчети. Ако постъпваме по този начин, т.е. ако във всяка затруднителна ситуация помним неминуемия край на земния си живот, тогава ще можем да се избавим от излишни грижи и чрезмерни скърби, по-точно – от душевни огорчения. Ако не забравяме, „че през много скърби трябва да влезем в царството Божие/Деян. 14:22/ и че всички, които искат да живеят благочестиво ще бъдат гонени, тогава няма да се удивляваме защо ни застигат човешките интриги, идващи от покорните на исконния човешки враг, най-вече по отношение на човешкото спасение. Няма да ни очудва и защо сме подложени на болести и други житейски неудобства. Не напразно праведният и многострадален Иов казва – нима този човешки живот не се състои от (постоянни) изкушения. Нека бъдем подражатели на този праведник във вярата и търпението, като благославяме Божието име и помним думите на апостола, че за обичащите Бога всичко съдейства за добро, както и това, че „само ако с Него, с Христа страдаме (когато подобно на Него търпим несправедливи обвинения и оскърбления), тогава и с Него ще се прославим.” /ср. Рим. 8:17/ … Аз често повтарям думите на (духовно) опитните, че трябва да се ползваме от настоящето (от конкретното, даденото ни в настоящия момент), защото който добре се възползва от настоящето, за него и последствията ще бъдат отрадни, ако вярата не оскъднее. Нека извършим (да изпълним) каквото можем с Божия помощ докато имаме време, а бъдещето да предоставим на всеблагия промисъл на Всесилния Бог, чиито съдби (планове, пътища) са незнайни за нас. За Него всичко е възможно, само да бъдем покорни на всесвятата Му и всеблага воля.     1860-1862 г.

         … Пишете, че изпитвате извънмерна скръб, като гледате страданията на боледуващата си дъщеря. Наистина, по човешки, за майката е невъзможно да не скърби при вида на денонощните страдания на детето си. Независимо от това, трябва да помните, че вие сте християнка, която вярва в бъдещия живот и бъдещото блажено въздаяние не само за трудовете, но и за всички страдания – произволни и непроизволни. Затова не трябва да изпадате в безразсъдно малодушие и да скърбите извънмерно, подобно на езичниците или на невярващите, които не признават нито бъдещото вечно блаженство, нито бъдещите вечни мъчения. Колкото и тежки да са страданията на малката ви дъщеря, но те все пак те не могат да се сравнят с волните страдания на мъчениците. Ако пък се окажат сравними, тя ще получи същото блажено състояние като тяхното. Впрочем, не бива да се забравя и трудното сегашно време, в което и малките деца получават душевна увреда от това което виждат и слушат. Затова е нужно и очистване, което без страдания е невъзможно, а душевното очистване в по-голямата си част става чрез телесни страдания. Нека дори да предположим, че не е имало никаква душевна увреда. Въпреки това, трябва да се знае, че райското блаженство на никого не се дава без страдания. Погледнете как дори и кърмачетата не отиват в бъдещия живот без болести и страдания. Пиша ви така не защото желая смъртта на малката ви дъщеря, но за ваше утешение и правилно вразумление, за ваше действително убеждение - повече да не скърбите безмерно и безразсъдно. Независимо колко много обичате дъщеря си, но трябва да знаете, че повече от вас я обича нашият Всеблаг Господ, Който по всевъзможен начин промисля (грижи се, устройва) нашето спасение. За Своята любов към всеки от вярващите, Сам Той свидетелства в Писанието като казва: „дори жена да забрави (изостави) детето си, но Аз няма да те забравя (изоставя).” Затова се постарайте скръбта ви по болната ви дъщеря да бъде по-умерена, като възложите своята печал на Господа – както пожелае и благоизволи, така и да постъпи с нас по Своята благост. Съветвам ви да причастявате болната си дъщеря, но с предварителна изповед. Помолете духовника с повечко благоразумие да я поразпита при изповедта.   1 март 1865 г.

         … В сегашното си неопределено положение предостави себе си на Божия промисъл и се насочвай към това, на всяко място да търсиш (преди всичко) грижата за ползата на душата си. Казано е, че Божието владичество е на всяко място. Макар понякога и самото място да принася полза на човека, но това никога не е напълно достатъчно. Главното зависи от нашето добро произволение. Така, дори и неудобното място може да се окаже полезно, защото там човек е по-предпазлив и сам се пази, докато на удобно (за духовен живот) място човек се предава на разслабление и безгрижие. Така Лот се запазил в Содом, но допуснал да понесе вреда в Сигор, в мястото, което той считал недостъпно за злото. Не напразно духовно опитните повтарят думите: който сам се пази, него и Бог го пази. И ти също, пази себе си преди всичко от душевно смущение. Колкото благовидно и да ти изглежда, винаги го считай за вредно изкушение, защото в състояние на смущение човек не е способен за нищо добро и полезно. Очевидно неуспехите са твоя кръст. Обещават ти едно или друго, но никое от тях не се изпълнява. Потърпи, и помни заповедта на Самия Господ: „с търпението си спасявайте душите си.” /Лк. 21:19/ Не търси причини за извинение в самооправдание, в малодушие и нетърпение - че ти имаш душеполезно намерение, но не ти се отдава (да сполучиш). От приведените по-горе думи на Господа става ясно, че няма нищо по-полезно за нас от търпението при понасяне на скърбите, които ни се случват, независимо какви са те. Където и да ни се наложи да живеем, нека търпим неудобствата които ще срещнем, като очакваме Божията воля и съдействие за изпълнение на нашето главно желание.

        

Превод от: „ПИСЬМА ВЕЛИКИХ ОПТИНСКИХ СТАРЦЕВ”, стр. 446 - 464, Москва, 2003 год.

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза