ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 

 

 

29.V.2016 г. / 16.V.2016 г.

Неделя 5-та след Пасха, на Самарянката 

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

 

 

 

 

Свщмчк  А Р С Е Н И Й  /Жадановски/

/1874 г. – 1937 г./

 

ДУХОВЕН   ДНЕВНИК

            Какво представлява богомислието? – То се състои в размисли за Бога като Творец и Промислител на света, за човека – като създание Божие, за неговия вътрешен свят и за тайните на нашето спасение. Богомислието е спасително. То способства да изработим в себе си духовно устроение, утвърждава в нас нравствено високи мисли и чувства, утвърждава ни във вярата, надеждата и любовта към Бога.

         Как да се отнасяме към смяната на духовника (в най-общия случай това е изповедника, или понякога само духовен наставник)? Общото правило трябва да бъде - без уважителна причина не следва да сменяме духовника си. Кое може да се нарече уважителна причина? – Промяна на мястото на живеене на пастиря, което затруднява общуването с него, или пък негова неизлечима болест. Тези причини са разбираеми. Но доколко е допустимо по нравствени подбуди да се сменя духовника? Казват, например, че някой духовник не предразполага към искрена изповед, срамуваш се да му разкриеш всичко, а друг пък не поучава и т.н., между това към такъв пастир ни влече сърцето, защото е духовно опитен и благ. Преди всичко, трябва да знаем че никой не идва при духовника, ако Небесния Отец не го привлече към това. Високонравствените подбуди винаги са за одобрение, кой не би похвалил търсенето на нравствена полза, ако действително е така? Трябва само да се пазим от човешки пристрастия, от низки подбуди, каквито за съжаление често се срещат при смяна на духовника.

         Днес прочетох знаменити слова от св. Иоан Златоуст. В своята 15-та беседа върху евангелието на Матея, 8-ми стих, светителят пише: „Ако ние започнем да живеем добродетелно, дори цялата вселена да говори лошо за нас, и тогава ще бъдем по-щастливи от всички и ще привлечем към себе си търсещите спасение. Наистина, гласът на добродетелта е по-силен от всяка тръба, и чистия живот е по-светъл от самото слънце, дори когато броят на злословещите е голям. Защото ако имаме добродетелите, ако сме кротки, смирени, милостиви, чисти и миротворци, с това ще привлечем не по-малко, отколкото с чудеса, тези които ни гледат, и които доброволно ще дойдат при нас.” Жизненият опит постоянно потвърждава тези думи на светителя. Погледенете, например, колко много са злословили отец Иоан Кронщадски в последните му години! Но заедно с това, безчислени тълпи народ е вървял след него, а и сега отиват на неговия скъп гроб.

         Какво да кажем за гнева и раздразнителността? Раздразнителната сила често е свързана с похотната сила, и затова, който иска да достигне до безгневие, трябва стане целомъдрен, да  надвие и утиши (действието) на похотната сила. И още нещо – гневливостта се поражда от нашия стремеж към покой, леност, чувствени наслаждения, така че всичко което пречи да си ги доставяме, предизвиква раздразнителност. И нещо друго – гневливост предизвиква нашата гордост, превъзнасянето и високото мнение за себе си, затова, всичко което противоречи на тези страсти води до раздразнителност. Възможно е също раздразнителността да се явява като резултат на болезнено състояние, например на умора, когато душата изпитва слабост и не е в състояние да владее своите емоции. 

Иисусовата молитва Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме грешния! се определя от светите отци-подвижници като основа на духовните занимания. И това е разбираемо. Разгледайте тази молитва по думи – в нея призоваваме Господа Иисуса Христа, нашият Спасител и Изкупител, изповядваме Го като Божий Син. По-нататък изразяваме своето греховно състояние и молим Него, Господа, да помилва нас грешните – в което се състои тайната на нашето спасение. Затова, когато не просто казваме, а преживяваме Иисусовата молитва, с това задържаме нашето вътрешно същество в пределите на най-висшето духовно съзерцание. Светите отци от опит узнали необикновената сила на Иисусовата молитва и нейната чудодейственост. Нека не забравяме това!

         Различават три вида, или степени, на Иисусовата молитва. На първата степен тя се нарича трудова, извършвана на дело, устна, телесна, тъй като се извършва с телесните членове – с устата и езика, и затова се нарича още телесна. При нея умът и сърцето почти не вземат участие, но въпреки това, дори самото й произнасяне, предвид нейната божествена сила, има значение. Такава молитва се явява като охрана (предпазване) от всяко зло, което ни напада отвън, охрана против козните на дявола. На втората си степен, Иисусовата молитва се нарича умствена или умна, защото вече се извършва с участието на ума, на разсъдъка. Както се изразяват светите подвижници, при тази молитва умът се задържа в нейните думи, т.е. като я казва, човек разбира и спира вниманието си върху думите й. И тъй като нашият ум обикновено се рее в представи и образи от този суетен свят, на тази степен Иисусовата молитва удържа ума от това блуждаене. На третата степен Иисусова молитва се нарича умно-сърдечна или вътрешна - това става, когато тя завладее сърцето, и по този начин се извършва с вътрешно преживяване. В това време, Иисусовата молитва прониква и изпълва със своето съдържание цялото ни същество и прави човека духовен. Тогава биваме в сърдечно единение с нашия Господ Иисус Христос, и се проникваме от Божествената светлина. За изразяване същността на молитвата на тази трета степен, светите отци-подвижници употребяват изрази като: „заключване на ума в сърцето” , „извършване на молитвата с ума в сърцето”. Смисълът на тези изрази е следният: върши Иисусовата молитва с ума си, т.е. с внимание, така че целият ти ум да бъде изпълнен с нея, като с нищо не се разсейва. А изразът „в сърцето” означава – преживявай, чувствай със сърцето си това, с което се молиш, не бъди хладен и бездушен в мислите си в този момент. Нека си представим всичко това по-подробно. Когато започнеш да казваш молитвата: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме  грешния!, преустанови всички мечтания и помисли, не мисли за нищо странично, нека умът се държи за думите на тази молитва, т.е. казвай с разбиране всяка дума на молитвата. Какво е Господ, какво е Иисус Христос, какво е Син Божий, какво е помилвай ме грешния. Когато съединиш ума със сърцето, вече ще последва и преживяване на съдържанието на думите. Ще започнеш не просто (мимоходом) и хладно да казваш Господи, а ще започнеш да се изпълваш с чувства на вяра, любов, надежда, благоговение и страх Божий. Когато казваш Иисусе Христе ще започнеш да чувстваш Иисус Христос като Сладчайшия наш Изкупител, Милосърден и Всеблаг, а това ще събуди в сърцето ти умиление и благодарност към Господа. Сине Божий – това отново ще предизвика съответстващите преживявания. С думите помилвай ме грешния ще възчувстваш цялата си духовна нищета и греховност, и ще възложиш единствената си надежда за спасението на Господа Иисуса Христа.

         Дали е истина, че от Иисусовата молитва някои стигали до разстройство на ума и изпадали в прелест? По свидетелството на светите отци, а и както говори жизненият опит, това също е възможно. Всяко духовно занимание може да има и неправилен ход и развитие. А това може да се каже  и за Иисусовата молитва. Така, когато се заемеш с нейното изпълнение, може да придобиеш навик за нея, и лошите ти мисли и желания да се прекратят. И тук идва опасността - като изпълнител на Иисусовата молитва да си въобразиш, че (вече) си чист и безгрешен човек. За да не се случи това, винаги трябва да се помни, че не само придобиването на навика на Иисусовата молитва и прекратяване на вътрешната борба трябва да бъдат целта, а достигането чрез Иисусовата молитва на съвършените резултати, каквито са - тихото, благодатно съединение на нашето сърце с Господа, при дълбоко покайно и смирено мнение за себе си. Без това винаги съществува опасност от духовна самоизмама. С други думи – винаги трябва да се боим от духовната гордост, защото тя унищожава всички наши подвизи, цялата ни вътрешна борба.

         Светите отци - подвижници различават в човека ум, сърце и дух. Умът и сърцето са повредени от греха, и като християнин човек трябва да ги очиства с Христовата светлина, да ги одухотворява. Относно духа – това е тази божествена искра, която и в грешния човек никога не умира, тази вътрешна негова част, чрез която възраства вложения в него Божий образ, чрез която той се храни духовно. Чрез духа човек влиза в единение с  Бога.

         Понякога желаеш да си здрав, за да можеш по-ревностно и успешно да служиш на Господа. Но не винаги е така. На едни, здравето действително им помага да служат на Господа и да се изпълват с възвишени небесни мисли и чувства. Докато на други, то може да служи за подтискане на духовните занимания, като разпалва кръвта, привързва към земните неща, така че вместо да развиват духовния живот, те остават (привързани) и пълзят по земята … Затова, бъди уверен, че Господ по-добре от тебе знае кое ти е по-полезно – дали здраве, или някаква болест. Затова, бъди спокоен и доволен от това здраве, което Господ ти е дарувал.

         Ние отиваме на изповед, за да получим чрез свещеника, прощение на греховете си от Господа. Трябва да помниш, че твоята изповед остава празна, безцелна и недействителна, а дори и оскърбителна за Господа, ако отидеш на изповед без всякаква подготовка. Когато не си се подготвил за нея като изпиташ съвестта си, или поради срам или друга някаква причина скриваш греховете си, изповядваш се без съкрушение и умиление, формално, хладно, механически, без твърдо намерение да се поправиш занапред.

         Някои се изхитряват да имат няколко духовника (изповедника) с разчет – на един да говорят за едни грехове, на друг – за други. Има и такива, които преценяват изповедниците си (като неподходящи за тях), стараят да изредят колкото може повече, и се оправдават, че не могат да попаднат на добър. Всичко това е плод на вътрешна сърдечна разпуснатост.

         Често идват на изповед без подготовка. Какво означава -  да се подготвиш? Преди всичко, да изпиташ усърдно съвестта си, да си припомниш и да възчувстваш със сърцето си сторените съгрешения, да решиш да ги изповядаш пред свещеника без да утаяваш (да скриваш и премълчаваш) нищо. И не само да се покаеш за тях, но в бъдеще да ги избягваш. А тъй като паметта често ни изменя, добре е греховете които си припомним, да изложим в писмена форма. Относно греховете, които при всичкото си желание не можеш да си спомниш - не се безпокой, че няма да ти се простят. Ти само имай искрена решимост да се покаеш за всичко, и със сълзи моли Господа да ти прости всички грехове – които помниш, и които не можеш да си спомниш.

         Съкрушението е необходимо условие за изповедта. А колко често изповедите са без съкрушение! Белег, че липсва съкрушение е когато разкриваме греховете си с известно безсрамие, говорим за тях като нещо обичайно, без особено значение. Когато извиняваме постъпките си, или приписваме своята вина на другите. Също, когато нямаме желание и готовност да предприемем мерки за прекъсване на греховете, което е доказателство, че не можем да се отделим от тях, както и от други свои недостатъци.

        

          Превод от: Епископ АРСЕНИЙ /Жадановский/, „ДУХОВНЬІЙ ДНЕВНИК”, Москва, 2008 г. стр. 93 - 101

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че от Първа седмица след Петдесетница, в катедралния храм „Успение Богородично“ Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза ще се отслужва всяка събота след края на сутрешното богослужение.

По-долу можете да намерите файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза