ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 

15.V.2016 г. / 02.V.2016 г.

Неделя 3-та след Пасха, на Мироносиците 

Издание на православния катедрален храм

“Успение на Пресвета Богородица” - София

 

 

МИНУТИ НА ДУХОВНО ТРЕЗВЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ,

НА БЛАГОГОВЕЙНО ЧУВСТВО, НА ДУХОВНО ИЗПРАВЛЕНИЕ И ПОКОЙ В БОГА

 

Из дневника на св. прав. ИОАН  КРОНЩАДСКИ

Моят живот в Христа”

Повече от това, което Бог ти е дал, е невъзможно да ти се даде. Защото Той е отдал Себе Си за теб, Своята плът и кръв, съединени с Неговото Божество. Той те е направил Свой син /ср. Рим. 8:16/, когато още си бил чедо на гнева /ср. Еф. 2:3/ и проклятието. Той ти е дал всичко необходимо и от външните блага, дори в излишък, и ако беше ти дал още повече, това би било вредно както за душата, така и за тялото ти.  След като ти и сега получаваш значителна вреда от тези външни блага,  като се прилепваш към тях и като понасяш напасти и вътрешни рани от пристрастието си към тях, с което отпадаш от любовта към Бога и ближния. Отпадаш от стремежа към горното (небесното) и пропадаш в долното (земното и тленното). Какво би се случило, ако ти имаш още повече от тези блага? Тогава би затънал в блатото на чувствеността.

Мисли при разходка по улицата, при вида на изгряващата луна. Господ казва: Аз чрез всичко ви угаждам; Аз ви създадох по Свой образ и подобие; за вас направих да светят слънцето, луната и звездите. За вас сътворих земята с всички плодове, които дава. Създадох въздуха за вашето дишане, огъня - за светлина, топлина, приготвяне на храната; многообразната сладост на храните и питието. Аз ви умъдрих да правите различни тъкани за вашите дрехи и ви дадох материалите за това. Аз ви дадох златото, среброто, медта,  и другите метали от земните недра, за монети, и други (полезни ваши) изделия. Аз ви събрах в благоустроени общества и ви дадох Цар по Моето сърце, Мой помазаник, Мой образ на земята. Накрая, Аз дадох на смърт заради вас Своя единороден Син, дадох Го с Неговото изволение за ваша храна и питие. Устроих на земята Църквата под Неговото главенство. А вие какво направихте и правите за Мене? С какво ми въздавате за благата Ми към вас? – Със забрава за Мен и с неблагодарност пред Мен, с това че Ме отхвърляте и презирате Моите закони! „О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?” /Мат. 17:17/

Твоето име, Господи, е Вседържител, защото не само небето и земята, но и целия човешки род, живота на всеки човек, сърцата на всички, Ти държиш със Своите ръце! И не само живота на всеки човек, но и на всяко животно, на всяка птица, риба, насекомо, червей и влечуго, както и на невидимите с просто око инфузории. Слава, Господи, на Твоето безконечно вседържителство! Слава на всеблагия, премъдър и всемогъщ Твой промисъл, Владико на небето и земята! Всемогъщи Владико! Ти държиш във (властта) на ръцете Си и целия ад и неизброимите негови пълчища, и само по Твое допущение, за наше вразумление и наказание, сатаната и неговите ангели градят над нас своите козни (нападения и измами). Когато се помолим на Тебе, Спасителю наш, когато нелицемерно се покаем пред Тебе за греховете си, тогава, като ни вразумиш, Ти премахваш нашите врагове, като казваш: достатъчно (стига) сте злодействали над Моите раби, те се покаяха и пак принадлежат на Мене. Така е, Господи, когато Твоите непрестанни милости и благодеяния не ни вразумяват, какво остава да се направи? – Остават наказанията, мъката, притесненията, огънят, както и самата наша злоба - да ни вразумят; нас сластолюбивите, обичащите суетната плътска прохлада и разпуснатост, нас ленивите, нерадивите и злите!

Господи, колко е свойствено на Първообраза да привлича и да приобщава към Себе си образите (тези, в които е вложил Своя образ), да се вселява и да живее в тях. Така че за тези, които са създадени по Твоя образ, трябва да е свойствено да се стремят с цялата си любов и с всичкото си усърдие към Първообраза и да се прилепват към Него. Но ето, нашата плът е толкова жадна, сластолюбива, удебелена, инертна и ни отнема от Тебе! Нужни са ни пост и въздържание, а ние сме страстни до сластност (изцяло сластолюбиви). Укрепи ни, Господи във въздържанието!

Когато в сърцето ни е Христос, тогава от всичко сме доволни. Тогава и неудобството става за нас най-хубавото удобство, и горчивото става като сладко, и бедността като богатство, гладът – като ситост, скръбта – като радост. А когато нямаме Христа в сърцето си, тогава човек от нищо не е доволен, в нищо не намира щастие – нито в здравето, нито в удобствата, нито в издигането и почестите, нито в увеселенията. Нито от живота в богати дворци, от богато приготвените и подредени с всякакви храни и питиета трапези, нито в богатото облекло, в нищо. О, колко необходим е за човека Христос,  Жизнодавецът и Спасителят на нашите души! Колко необходимо е заради Христа, заради това Той да се всели в нас – и да гладуваме, и да жадуваме, и по-малко да спим, и по-просто да се обличаме, и всичко да понасяме спокойно и търпеливо, без озлобление! Ловецът на нашите души, дявола, всяка минута се стреми да улови душите ни, да ги нарани с някакъв грях, с някаква страст, да вкорени още по-силно една или друга греховна привичка, страст, така че да направи спасението на душите ни колкото може по-трудно. Стреми се да създаде в душите ни охлаждение към Бога, към светините, към Църквата, към вечността, към човечеството.

Ето, Господ ме е създал, като ме е превел от небитие в битие, въздигнал е (мене) падналия (роден с падналата човешка природа) чрез Своите страдания и смърт. Очистил е мене, грешния, и ме е осиновил, като ми е обещал наследие на благата във вечността. Просвещава ме със светлината на Своето Евангелие, бащински ме наказва и милува. Дава ми светлината на слънцето, ежедневно ми дава сладостта на храната и питието, а най-вече пресладостния и животворящ Свой хляб – преподава ми Своето тяло и кръв. Дава ми да дишам благотворен въздух, а най-вече – излива над мене Своя Свети Дух. Облича ме в хубави дрехи, а най-вече – вътрешно ме облича със Себе си, както е казано: „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” /Гал.3:27/. Дава ми да отпочивам в чисто и просторно жилище, като ми обещава и вечно, светозарно жилище на небесата. Укрепва здравето ми, но най-вече ми дава в изобилие душевно здраве чрез молитвата, особено много – чрез светите тайнства. Какво да Му въздам за всичко това? С какво мога да Му въздам?  - Не мога да Му въздам нищо, освен според силите си да спазвам вярност към Него - като изпълнявам заповедите Му, с неизменно, твърдо съпротивление на греха и дявола.

Ако не беше спасението ни от Тебе, Господи, ако я нямаше Твоята благост, тогава бихме изгоряли в пещта на собствените си страсти. Тогава сатаната окончателно би ни измъчил и унищожил, и никаква утеха в живота нямаше да видим. Ако Господ не беше в нас, никой от нас нямаше да може да устои на вражеската бран: побеждающии бо от зде возносятся ./побеждаващите от това (от Господа) получават силата си (да победят). Но сега имаме утехата на Твоята милост и Твоята благодат, която Ти придоби за нас чрез Твоите страдания, чрез Твоята кръв и смърт за нас. Слава на Тебе, Човеколюбче, за всичко това! Но какво ще стане с тези християни, които не искат да Те познаят, да познаят Твоите заповеди и Твоето учение? Горко на такива!

Аз съм длъжен винаги да помня своите отношения към Бога, като твар към Твореца; като художествено произведение към Художника, като глинен съд към грънчаря – това от една страна. От друга страна – като образ към Първообраза, като чедо към Бащата, като спасяван към Спасителя си; от облагодетелстван към своя Благодетел; като подчинен на закона към Законоположника; като обручен към Жениха, и като невеста към Жениха; като член и гражданин на горния град към неговия Началник; като чакащ бъдещия век към Отеца на този (бъдещ) век; като подсъдим към Съдията.

Във всичко и по всяко време угаждай на Бога, и мисли за спасението на душата си от греховете и дявола, както и за нейното приемане от Бога (богоосиновление). Като станеш от леглото си, прекръсти се и кажи: в името на Отца и Сина и Светия Дух, и още: Господи, удостой ме да се запазя от грях през този ден и ме научи да изпълнявам Твоята воля. Когато се миеш си казвай: поръси ме с исоп (иссопъ,  слав. – китка за ръсене), Господи, и ще стана чист, умий ме, и ще бъда по-бял от сняг. /Пс. 50:9/ Когато се обличаш, мисли за чистотата на сърцето, и моли от Господа да ти даде чисто сърце: сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови в мене. /Пс. 50:12/ Когато с пренебрежение събличаш старата си дреха, с още по-голямо пренебрежение съблечи от себе си ветхия човек в себе си, греховния, страстния, плътския. Когато усещаш сладостта на хляба, мисли за истинския хляб, който дава вечен живот на душите – за тялото и кръвта Христови, гладувай за този хляб, т.е. стреми се по-често да се причастяваш с него. Когато пиеш вода или чай, когато вкусваш сладостта на меда, или пък някакво друго питие – мисли за истинското питие, което утолява душата, разпалвана от страстите – за пречистата и животворяща кръв на Спасителя. Когато отдъхваш през деня, мисли си за вечния покой, приготвен за тези които тук се подвизават в борбата с греха, с духовете на поднебесната злоба, с човешките неправди, или хорското невежество и грубост. Когато вечер легнеш да спиш, мисли за съня на смъртта, който рано или късно ще застигне всички нас, както и за тази тъмна, вечна и ужасна нощ, в която ще бъдат хвърлени всички неразкаяли се грешници. Когато се събудиш и посрещаш деня – мисли за незалязващия, вечен и пресветъл, повече от тукашния слънчев ден – деня на царството Небесно, в който ще се радват всички, угодили на Бога или от цяло сърце побояли се пред Бога в този временен живот. Тръгваш ли за някъде – мисли за правилното ходене (с мисли, думи и дела) пред Божието лице и си казвай: Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие. /Пс. 118:133/. Каквото и да вършиш, старай се да го правиш с мисъл за Твореца – Бог, Който всичко е сътворил със Своята безкрайна премъдрост, благост и всемогъщество. А тебе е създал по Свой образ и подобие. Дали получаваш или притежаваш пари и съкровище, мисли, че  нашето (истинско) съкровище е несвършващо, от което са всички съкровища за душата и тялото, непресекващия източник (извор) на всяко благо – това е Бог. Благодари Му от цялата си  душа и не затваряй своите съкровища само за себе си, да не би така за затвориш входа на сърцето си за безценното и живо Съкровище – Бог. Отделяй от своето съкровище за искащите, бедни и нуждаещи се свои братя, които за това са поставени в живота ти – за да можеш да докажеш над тях своята любов и благодарност към Бога, заради което ще можеш да се удостоиш с награда във вечността. Когато виждаш белотата и сребристия блясък на среброто, не се увличай от него, но мисли колко душата ти трябва да бъде бяла и да блести с добродетелите. Когато гледаш блясъка на златото – нека то не те примамва, но помни, че душата ти трябва да бъде очистена като злато от огъна, и че теб Самият Господ иска да те просвети (да те направи светъл) като слънце във вечното и светло царство на Своя Отец. Че ти ще видиш незалязващото Слънце на правдата – Бога, в три Ипостаси;  Пресвятата Владичица Богородица и всички небесни сили и святи човеци, изпълнени с неописуема светлина и обляни със светлина.

 

Адаптиран превод от: „Моя жизнь во Христе”, извлечение из дневника прот. Иоанна Ил. Сергиева, ч. VІІ , 1894 г. стр.   84 - 91

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза