ДУХОВНА БЕСЕДА

 

 12.Х.2015 /
 29.ІХ.2014 год.
Издание на православния  катедрален храм 
 Неделя 18-та 
 след Петдесетница
 “Успение на Пресвета  Богородица” - София 

 

 

 

ДЕН  СЛЕД  ДЕН.

ДНЕВНИК  НА  ЕДИН  ПРАВОСЛАВЕН СВЕЩЕНИК

 

 

         НЕ БЪРЗАЙ. „Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъга” /Иов 14:1/ Написаното от праведния Иов в негово време, днес се оказва още по-справедливо в съвременното общество. Никога човешкият живот не е бил толкова суетен и тревожен, както в наше време. (Писаното е от началото на миналия, 20-ти век ! б.м.) Едни действително са погълнати от всякакви дела, а други – просто не умеят да разпределят разумно времето си. Всички бързат, всички стремително са се упътили за някъде, не успяват да си поемат дъх, завладяни от някаква нравствена треска.

         В наше време хората не просто вървят, те бягат в различни посоки, като и най-спокойните се заразяват от  това бързане. Може би никога не са вниквали в думите на пророка: „тяхната сила е да седят спокойно, в друг вариант на превода – силата ви е в тишината и упованието” /Ис. 30:7/ Една крачка, направена в такава спокойна тишина и упование (в Господа) ще принесе по-голяма полза, отколкото стотици крачки, произтичащи от суетливост и човешко своеволие. Когато човек се убеди в това чрез безплодността на много от своите дела, от разочарованията, които го постигат, от изнуряването на душата си – тогава той престава да бърза по своя воля. Той се оставя да бъде воден от този Пастир, Който „кога изведе овците си, върви пред тях.” /Ин. 10:4/ и не им позволява да Го изпреварват. Тогава човек тръгва с равномерна, твърда и постоянна крачка след своя небесен Водител, и като устремява в Него поглед, (започва да) разбира какво означава да не избираш сам пътя си, а да следваш по определения от Него. Тогава няма да има спирания и престои, няма да има и бързане, и избързване – ще има послушание (на Божията воля) и произтичащите от него плодове за вечността.

 

         НЕ СЕ РАЗДЕЛЯЙ ОТ БОГА. „Едно е само потребно” /Лк. 10:42/ Понякога търсим, и то твърде дълго, към какво да привържем сърцето си. То чука ту на една, ту на друга врата на земята, търси пристан, но някъде го измъчват, другаде го оскверняват с грехове, или му се надсмиват. След всичко това остава пустота и мъка. И отведнъж чува думите „Едно е само потребно”. Пред него застава Божественият Сърцеведец, Който познава човека изцяло, с неговите търсения и стремежи, и категорично потвърждава, че му е нужно само едно. Нужна му е връзката с Бога, Който го е създал да бъде Негов (Божий). Нужно му е да приеме своя Спасител, Който дойдe на земята заради него, за да не го оставя никога самотен. Нужна му е тази сила на Духа, която може да превърне ожесточеното и осквернено сърце в чисто сърце, възродено от Бога, в което е начертана Божията воля. Който се е обогатил с това, свидетелства, че единствено това му е достатъчно.

         Господи, Ти казваш: „Едно е само потребно” – и аз от цялата си душа ти отговарям – достатъчна ми е Твоята благодат, и повече нищо не ми е нужно.

         Няма да се намери нито един истински християнин, който да не въздаде слава на Господа за това, че да се живее с Него е хубаво. Толкова хубаво, че е по-добре всичко да претърпиш, отколкото да се разделиш с Него. Христос казва че вярващия в Него няма да гладува, душата му напълно ще се насити, и няма повече да търси подаянията, които дава света и греха. Истинността на тези думи всеки може да изпита.

 

            ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ЛЪЖАТА. „Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината.” /Еф. 4:25/ Свети апостол Павел се обръща с тези думи към хора, които вече са познали истината на християнството, като ги убеждава напълно да се откажат от лъжата, която е толкова разпространена във всички времена. Оказва се, че дори след обръщането си, човешката душа не отведнъж и не без труд отхвърля от себе си тази лъжа, в която се облича като в обикновена дреха. Ние постоянно си разменяме празни думи, неволно се увличаме от външността, мамим един другиго, като преувеличаваме и обиждаме, и под предлог на любезност, говорим излишно. И не само в нашите думи, но и във възгледите ни, в самите ни чувства и мисли, за съжаление рядко се среща безусловна правдивост. Към всичките ни съждения се примесва нещо неестествено, което наричаме светско приличие. На всичко гледаме с очите на приетите предразсъдъци, като твърде рядко следваме (благородното) влечение на сърцето си. Наистина, колко рядко мислим и чувстваме правилно! Колко пъти, въпреки внушенията на съвестта, въпреки Божието слово, ние се задоволяваме в постъпките си само с относителна честност! Колко често с думите си прикриваме и изопачаваме истината!

         Затова, за да заслужим да се наричаме чеда Божии, необходимо е винаги и във всичко да се придържаме към висшия Закон, който не допуска двойственост в нищо. Правдата трябва да лежи в основата на всяка наша мисъл, да ни ръководи на всяка крачка от жизнения ни път.

 

         ДА СЕ УПОВАВАМЕ НА БОГА. „Чух твоята молитва, видях твоите сълзи.”/Ис. 38:5/ Тези думи Господ изрекъл към болния цар Езекия по силата на Своето милосърдие, без да гледа на това, че неговата скръб била от чисто земен и дори себелюбив характер. Сълзите на Езекия били предизвикани само от страха от смъртта и желанието да живее. И въпреки това, Господ му казва: „Чух твоята молитва, видях твоите сълзи.

         Струва ни се, че цяла пропаст разделя човешката немощ от Божието величие. Нима когато плача и страдам под гнета на изгаряща, но чисто земна скръб, Господ може да се отнесе със състрадателно внимание към моите сълзи? Човешката мъдрост ми отговаря на това отрицателно, но в Своето неизчерпаемо милосърдие Господ ми доказва, че Той вижда и обръща внимание на моите сълзи. И аз зная, че Неговото слово е истинно. Помощта от хората винаги бива ограничена. Хората не могат дори да узнаят и разберат цялата дълбина на страданията и нуждите на своите немощни братя. Но дори и да могат да ги разберат, не биха имали нито средства, нито време да им окажат истинска (пълна) помощ. Докато Господ, като вижда сълзите ми и знае причината за тях, снизхожда към всички мои нужди, и по великата Си милост, е готов да ми помогне и ме утеши.

         Господните утешения са дивни и всемогъщи. Те не винаги удовлетворяват желанието на сърцето, не винаги отстраняват причината за сълзите, но те дават много повече от това – те примиряват душата с всичко, което й е изпратено. Те й дават готовност да се откаже доброволно от това, от което е лишена, и дори нещо повече – да намери извори и в долината на плача (в скърбите на земния живот), и така душата преминава „от сила в сила”/Ср. Псал. 87:7, 8/, като прославя Бога даже за страданията, виждайки във всичко Неговата любов. Свети апостол Павел ни призовава всички свои нужди и желания да откриваме пред Бога, не за да получим непременно това, което просим от Него, а за да може Божият мир, който винаги се изпраща в отговор на излиянията на нашата душа, да изпълни цялото ни същество. Казано е: „Божият мир, който надвишава всеки ум.” /Фил. 4:7/ Непостижим и несъкрушим, той слиза направо от Бога, не само в същата минута, но и за да (остане) и запази както скръбните сърца, така и тревожните мисли „в Христа Иисуса”. /Фил. 4:7/

 

         ВЪЗЛЕЗ ПРИ ГОСПОДА. „Възлез при Господа ти и Аарон” /Изх. 24:1/ „Повдигам очи към планините” /Пс. 120:1/ - това точно е отговор на призива възлез при Господа. А след погледа, нека към Него да се повдигнат душата и целия ни живот, да се хванат за простряната надолу (към нас) Божия ръка, за да ни повдигне и приближи до Себе Си.

         Невъзможно е сам да се освободиш от греха и гнета на плътта, да се изкачиш на небето по стръмнината на изкушенията и съблазните. Но ръка за ръка с Този, Който откри и прокара пътя към небето, душата може да се устреми нагоре. Това, което преди й е служило за препъване и повод за падение, ще стане стъпало за нейното въздигане. Грехът и плътта биват стъпквани, и крачка след крачка, ние напредваме напред и нагоре. На патриарх Иаков животът бил представен като стълба, по която се качват и слизат ангели. Нашият живот също е стълба, в долния край на която слезе Божият Син, за да ни повдигне и доведе при Бога. Понякога това е трънлива пътека, но благословена, защото по нея се намират Неговите следи.

 

         ИСТИНАТА ЩЕ НИ НАПРАВИ СВОБОДНИ. „Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми … ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди.” /Пс. 118:32, 45/ Когато сърцето е разширено (не се чувства притиснато и притеснено), тогава е по-лесно да се подчиняваш на Божия закон, а когато изпълняваш (Божие) послушание – от това сърцето се разширява. В казаното няма противоречие, и всеки от собствен опит може да се убеди в това. Ако изпълнявате Божията воля, ще узнаете истината, и истината ще ви направи свободни. Ако спазвате Неговите заповеди, ще пребъдете в любовта Му, а пребивавайки в Него – ще принесете много плод /ср. Ин. 8:15/

         Не е ли хубаво когато сърцето е разширено? Вместо да чувстваш в себе си някакво затваряне, и вечно да те измъчват безплодни съжаления. Когато сърцето се разширява (като усещане на вътрешна свобода), тогава дишаш свободно, вървиш бързо и уверено, без да чувстваш отпадналост, ясно виждаш целта пред себе си. Но никой човек в света не може да разшири сърцето ми, дори ако е в състояние да ме направи владетел на огромно царство. Колкото и да си повтарям: „Аз съм свободен”, въпреки това, сърцето ми ще си остане в същия тесен затвор, и под робството на греха. Дотогава, докато Господ не го разшири и не ме освободи от греха и съблазните.

         По своята природа – ние сме роби, но в Своето милосърдие Господ ни е дал свобода. Той ни е откупил с цената на Своята Кръв. Той ни е заповядал с вяра да се докоснем до спасителния Кръст на Иисус Христос, и ни е казал: „Ти си свободен”. Чувал ли си този Глас? И не си ли почувствал как тогава от тебе изпадат оковите, и как сърцето ти се разширява? Дотогава не си могъл да се придвижиш, а сега можеш, и си длъжен да следваш вътрешното си стремление. Послушанието (към Господа) стана за тебе нещо възможно, лесно и радостно. Пред теб се разкрива огромно пространство, и ти чувстваш сили да го преминеш, защото съзнаваш, че си свободен и спасен. Ти можеш да вършиш своето дело, защото в тебе вече се е извършило делото на твоя Господ. Ти вече си изпитал истинността на думите: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.” /Ин. 8:36/

 

         ТЪРСИ МИРА. „Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да не се изтребите един други.” /Гал. 5:15/ Гризете се, ядете се – какви силни изрази! Но не толкова силни, ако погледнем на реалния живот. Как от всички страни напира злобата и злото! И колко пагубно действа това на младите души, които още не са преживяли горчивината и неумолимостта на хорските съждения! Все някога пред нас ще се разкрият плодовете на нашата земна вражда, и тогава ще се ужасим. Бог иска да бъдем миротворци, а ние се караме. Бог иска хората да градят, а ние рушим. Бог иска да сме милосърдни самаряни, които да съжалят, да повдигнат и превържат изранените, а ние често се смеем над греховните рани, както чужди, така и свои. Или немилосърдно осъждаме в ближните това, което оправдаваме в себе си. Ако такова озлобление се проявява между вярващите, ако хората се отнасят с горчивина и недружелюбност един към друг, по каквито и да било лични причини, или пък от ограниченост на своите възгледи – какъв позор е това за името на Иисуса Христа, дошъл да съедини в Себе Си и далечните и близките, и да усмири със Своя Кръст всяка вражда!

         И така, нека по-висшето да подтиска низшето! Нека любовта, която единствено Бог може да даде, да победи всички, които се надигат против тази любов! Нека послушанието на думите: „Който обича живота … нека търси мир, и да се стреми към него.” /1 Петр 3:11/ да възтържествува над всички раздори, които отравят живота и сърцата ни. И ако сме искрени християни – нека опасението да не огорчим Христа, да заглуши в нас всички лични обиди, и да ни подбуди със слово, дело и помисли, да прославяме Неговото свято име!

 

            Превод с незначителни обяснителни допълнения от: „ДЕНЬ ЗА ДНЕМ …” Лествица, Москва, 1998 г.,

            по издание от 1909 г.  стр. 57 – 66.

 

 

 

МОЛЕБЕН ПРИ ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СМЪРТОНОСНА ЗАРАЗА

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Съобщаваме, че с благословението на Негово Високопреосвещенство Триадицкия митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква, духовенството при катедралния храм „Успение Богородично“ ще отслужва редовно Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза, всеки ден след края на сутрешното богослужение.

По-долу прилагаме файл с молебена в PDF формат, както и файл с молитвата от молебена.

Молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза

Молитва из молебен при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза